Докладът е изготвен от Джули Абърг Робинсън Консултант на имс март 2003 г



страница6/8
Дата28.10.2018
Размер0.62 Mb.
#103664
ТипДоклад
1   2   3   4   5   6   7   8

3.2. Форми на райониране на общините

Съществуват пет алтернативи за провеждане на избори в САЩ, които включват: гласуване от цялото население, от цялото население с изискване за местоживеене в избирателния район, хибридно, окръжно и пропорционално представителство. По принцип, изборите с гласуване от цялото население се смятат за най-желателни за доброто управление, докато избори по райони се налагат от необходимостта да се осигури отговорно и географски фокусирано представителство.


Гласуване от цялото население

Многомандатните райони (при които гласува цялото население) се определят по граници на града, населеното място или селото и покриват целия район. Всеки избирател в рамките на тези граници може да гласува за многомандатните представители. В някои случаи, всички членове на съвета се избират от цялото население без оглед на това къде живеят в рамките на границите на населеното място. В други случаи, представителите са избрани от цялото население, но съществува изискване те да живеят в рамките на определен избирателен район. Това позволява съветниците да бъдат избирани от целия град, но да са географски разпръснати.


Райони

В Съединените щати районите се определят въз основа на дадени географски граници и брой на населението. Границите на районите се определят според населението, като целта е да се създадат множество райони с равен брой жители. Тези граници често се преначертават, когато станат известни нови данни от преброяванията. Представителството по райони позволява излъчването на географски представители. То помага да се гарантира, че даден географски район разполага с поне един представител, когото да държи отговорен за лобирането и защитата на своите интереси.



Хибридна система: Комбинация от представители, избрани от цялото население, и представители по райони

Хибридната система поставя ударението върху съставянето на общинския съвет чрез избор от цялото население, като обаче се отчита и необходимостта от определено географско представителство чрез районите. Системата на избори от цялото население по принцип позволява на гражданите да изберат съветници, за които те смятат, че са най-добре квалифицирани да представляват интересите на целия град или община. В по-големите градове обаче гражданите могат да се чувстват изолирани и несвързани, така че районираното представителство е дори още по-важно за тях. Хибридните избори представляват разумно съчетание между необходимостта да се представят всички райони на града и необходимостта да се гарантира, че интересите на града като цяло са представени по-добре от тези на която и да е група избиратели поотделно.


Пропорционална

Пропорционалното представителство не е географски базирано, а се основава на идеята, че избирателите трябва да имат право на такъв дял от местата в съвета, който е пропорционален на техния дял в народния вот. Пропорционалното представителство гарантира, че кандидатите или политическите партии имат такъв процент от местата в съвета, който отразява обществената подкрепа за тях. 20



“За” и “против”, тенденции и форми на градското райониране


В много отношения хибридната (смесена) система позволява да се обединят преимуществата както на многомандатното представителство, така и на представителството по райони. По дефиниция, общинските съветници, избрани по многомандатната система, са отговорни за цялата територия и преценяват по-широко кое е добро за общността като цяло. Голям недостатък на многомандатното представителство в чист вид, особено когато става дума за градски центрове със сателитни селски общности, е, че кандидатите най-често се издигат от градския център, докато по-малките общности, в които обикновено живеят хора с по-ниски доходи, не са представени достатъчно21. Чрез районирането, от друга страна, гражданите избират представители, чиято първа отговорност е техният район, грижите и проблемите на този район. На теория, представителите по райони би трябвало да са по-достъпни за гражданите и да осигуряват участие на всички в демократичния процес. В някои случаи районирането би могло да даде възможност на малцинствените групи, които живеят компактно, да получат по-добро представителство. За да бъде районирането честно, обаче, и за да осигурява равно представителство на всички групи, районите трябва да са очертани въз основа на критерии за еднакво население.22
Тенденцията в повечето градове в САЩ е да се прилага смесена система, при която има някаква комбинация на многомандатно и районно представителство. Най-често градовете се разделят на 4 или повече района, по демографски и географски признак. Известен брой от всички представители се избират от два или повече района. В случите, когато кметът се избира пряко, той също се избира от цялото население.
За да покажем как тази система се прилага на практика, ще разгледаме един пример. Град Х има седемчленен съвет, който се състои от четирима представители на градски райони, двама представители на цялото население и кмета. Всеки гражданин гласува за четирима членове на съвета и е представян от тях -- съответния районен представител, двамата общи представители и кмета. Това е важен момент, защото в определен момент така всеки гражданин може да бъде представляван от мнозинство в съвета. По този начин хибридната система позволява по-висока степен на достъпност и представителство в рамките на целия съвет. Това е и причината най-популярната и най-често прилаганата в САЩ система да е хибридната система или система комбинираща представителство по райони и представителство на цялото население.

3.3. Процедури за общинските избори

Провеждане на изборите


Общинските избори в САЩ са уредени законодателно от щатските избирателни закони и се провеждат под наблюдението на щатските избирателни съвети. Освен това съществуват и Окръжни избирателни съвети, които са децентрализирани власти, наблюдаващи местните избори. Окръжните избирателни съвети имат правомощията да поддържат документите и формулярите за финансирането на кампаниите, да обучават местните изборни служители, да регистрират кандидатите за различни длъжности. Окръжните избирателни съвети провеждат всички избори в своята юрисдикция включително федерални, щатски и местни. Окръжните избирателни съвети координират със секретарите на общините администрирането на изборите в рамките на общинските юрисдикции. Общините отговарят за това да информират гражданите достатъчно време предварително за предстоящи избори, както и за това къде трябва да се регистрират, за да гласуват. Освен това, трябва да бъдат осигурени общински помещения за избирателни секции, които са удобни за всички граждани в избирателните райони. Секретарите на общините от името на Окръжния избирателен съвет осигуряват информация на кандидатите, свързана с попълването и подаването на официални документи. Общински служители като например служителят по публичната информация или секретарят на общината отговарят за публичните обяви, информиращи гражданите кога и къде ще се гласува.
В цялата страна има четири щата, които решават какъв вид техника ще се използва на местно ниво и които реално доставят тази техника. Тези щати са Делауеър, Роуд Айлънд, Арканзас и Оклахома. Във всички други щати местните власти сами взимат решенията за вида на използваната техника и установяват процедурата за преброяване на бюлетините, проверка на вота, повторно преброяване на гласовете в оспорвани избори и решаването на всякакви спорове, възникнали в процеса. 23

Покриване на разходите за изборите

Местните власти трябва да планират, управляват, бюджетно обезпечават и покриват разходите за провеждане на избори. Това включва обучение на избирателни служители, които председателстват изборните комисии, както и заплащане на тези служители за деня на гласуването. Допълнителни разходи са и подготовката и отпечатването на бюлетините. Големите инвестиционни разходи включват закупуването на техника. Във всички щати, освен четири, местните власти трябва да покриват разходите за закупуване на техниката за гласуване. Някои щати имат програма за заеми, чрез която се помага на местните власти при закупуването на това оборудване, но тези заеми не са норма.



Ограничения за продължителността на мандата

Тенденцията за ограничаване на мандатите възникна в САЩ в края на 80-те години като част от националния и местен дебат за това доколко отворена и достъпна е публичната служба, особено за новодошли. Заемането на отговорен пост се възприема като най-голямото предимство във всяко политическо състезание и идеята е да се определи колко пъти един човек може да заема дадена длъжност. Идеята е, че политиците от кариерата стават закостенели в мисленето си и че в резултат на провеждането на множество кампании се свързват с дарители за тези кампании със специални интереси. Освен това, съществува и съображението, че талантливи и мотивирани хора по-малко вероятно биха посветили своето време на изборната работа, ако достъпът до тази работа означава водене на кампания срещу вече окопали се титуляри на съответната длъжност. Смята се, че ограниченията на мандатите вливат нова кръв, нова визия и по-новаторски умения в руслото на местните ръководители.


Към 1992 години в 32 на сто от най-големите градове в Америка (с население от 250 хиляди души и повече) имаше ограничения на мандатите според проучване на проф. Томас, декан на Висшата школа за публични дела, Университета на Мисури, Канзас Сити. Някои от основните констатации в това проучване разкриват, че:


  • Ограничения в мандатите по принцип са приети в градове с форма на управление съвет-мениджър.

  • В болшинството големи градове с ограничения на мандатите, са ограничени и кметовете, и общинските съветници.

  • Средният таван е осем години.

  • Всички мерки за ограничаване на мандатите са въведени с гласуване по инициатива на гражданите, въпреки че в два от случаите планът е “приподписан” от общинските съвети. В тези два случая лимитите са приети като част от пакет за повишаване на придобивките, заплащането и пр. за общинските съветници.24

Най-новото изчерпателно проучване на лимитите върху местните мандати в САЩ, проведено от Даниела Фрейгър25, показва, че към 1995 година използването на ограничения за мандатите бързо се разпространява и е било одобрено от близо 3000 града в САЩ. Някои от най-интересните констатации в това проучване гласят, че:




  • Осем от десетте града с най-голямо население в Америка имат ограничения в мандатите.

  • От 100-те най-големи градове, 47 града имат лимити на общинско ниво.

  • В 40 щата има някаква форма на лимити на местно ниво.

  • Средната продължителност на работата, разрешена в градовете с лимитирани мандати, е 7,9 години.

Ограниченията в мандатите имат плюсове и минуси и трябва да бъдат разглеждани и дебатирани в общините, в които те биха могли да влеят свежа кръв в местната политика. Същевременно, не трябва да се забравя, че ограничението в мандатите не позволява и на ефикасни и много опитни хора да продължат да изпълняват тази работа. Опонентите на ограниченията в броя на мандатите твърдят, че рутинният избирателен цикъл запазва добрите хора на длъжност, а премахва лошите. Очевидно тенденцията в САЩ показва, че все повече градове предпочитат да налагат ограничения, за да гарантират, че местният политически процес е отворен и достъпен.



Застъпващи се мандати

Застъпващите се мандати се използват често в САЩ при избори от цялото население, избори от цялото население с изискване на жителство в определен район и при система с едномандатни окръзи.


Най-голямото предимство от използването на застъпващи се мандати е във факта, че така се поддържа определена приемственост в управителния орган, като същевременно се позволява промяна или утвърждаване от страна на избирателите на състава на съвета, които се извършват редовно и често. Чрез поддържането на приемствеността общността може да избегне радикалните смени в състава на съвета наведнъж. От друга страна, ако гражданите не са доволни от насоката на съвета, трябва да изчакат два избирателни цикъла, за да постигнат пълна промяна във философията или приоритетите на съвета. Застъпващите се мандати също така позволяват сценарии за разделяне на длъжностите. Например в градовете с преки избори за кмет, действащ член на съвета в средата на мандата си може да се кандидатира за кмет, като обаче запази съветническото си място, в случай, че не победи в изборите, освен ако тази практика не е забранена. Това може да се разглежда и като плюс, и като минус за вкарването на нови лидери на кметската длъжност. 26


Каталог: static -> media -> ups -> articles -> attachments
attachments -> График за провеждане на първите заседания на Регионалните съвети за развитие
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Изисквания при устройството на зоните за стрелба на открито спортно стрелбище извън урбанизирани територии за динамична стрелба
attachments -> Институции и административна уредба на средновековна българия
attachments -> 9 декември 2005 11. 30 – 11. 45 Откриване на дискусията
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба № рд-02-20-6 от 19 декември 2016 г


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница