Характеристики на ефективния общински съвет

2.4. Характеристики на ефективния общински съвет

В учебните си материали за ефективните управителни органи за Националната лига на общините на Съединените щати, Карл Х. Ню Младши очертава 10 навика на високо ефективните управителни органи. Базирайки се на 20-годишните си наблюдения, Ню твърди, че високо ефективните органи “са резултат от дисциплинирано придържане към редица фундаментални принципи и умения, които характеризират високо ефективните управителни органи.”¹⁵

1. 
   Мислете и действайте стратегически
   

Оформяйте бъдещето на своята община чрез визията и осигурете на своите граждани лидерство, добро мислене и решителни действия.

2. 
   Разбирайте и демонстрирайте елементите на екипност и работа в екип
   

Съветите съществуват и имат власт само когато техните членове са събрани като един “орган”, за да вършат определена работа. Ето защо работете заедно като екип и мислете за самите вас като взаимозависима система, а не като за разпокъсани единици. Трябва да имате ясно чувство за целта и задачите. Ясно определете какво всеки от вас може да внесе в екипа като умения и таланти. Създайте атмосфера на доверие и откритост. Установете високи очаквания. Поддържайте се един друг и се отчитайте един пред друг.

3. 
   Отработете процеса на взимане на решения в малки групи
   

Ефективните решения в малка група зависят от междуличностните умения или способността да се взаимодейства добре с другите, уменията за изпълнение на задачи или знанията да се върши работата, рационалните умения или способността да се борави с въпросите и проблемите рационално. Намерете и организирайте тези умения сред членовете на вашия съвет и ги прилагайте, за да взимате ефективни решения.

4. 
   Имайте ясно дефинирани роли и отношения
   

Дефинирайте своите роли въз основа на функциите и изпълнението, така че да разбирате какво правите и какво би трябвало да постигнете. Съществуват дефиниции на поведенията и практиките, които могат да бъдат утвърдени в съвета, така че да разбирате по-добре как се очаква всеки да изпълнява своите задължения. Подобно ясно разбиране още в началото на вашата работа ще ви служи добре.

5. 
   Уважавайте партньорството между съвета и служителите
   

Съветът и служителите имат различни роли от гледна точка на формирането на политиката и нейното осъществяване. Съветът би трябвало да фокусира своята енергия върху установяването на визията и целите, и на тази база да оправомощи персонала да определи средствата за установяване на процеса на изпълнение. Критична част от това партньорство е оценката на водещия администратор, базирана върху ясно определени цели, политики и утвърдени правила.

6. 
   Систематични оценки на осъществяването на политиката
   

Ефективните съвети очакват периодична обратна връзка за резултатите от политиката и правят необходимите изменения в тази политика.

7. 
   Правилно разпределяне на времето и енергията на съвета
   

За да се постигне най-добро изпълнение, съветите трябва да разделят своето време на 4 главни категории:

• 
  Установяване на целите (на неформални семинари извън работната среда и други срещи)
  
• 
  Проучване и анализ (на изследователски заседания)
  
• 
  Разпоредби/законодателство (редовни публични заседания)
  
• 
  Връзки с обществеността (взаимодействия с избирателите и с други агенции)
  

8. 
   Прилагайте ясни правила и процедури за сесиите на съвета
   

Установете ясни правила за провеждането на заседанията на съвета. Това означава правила за всичко от установяването на дневния ред до правенето на безкрайни коментари от любезност. Заседанията ви трябва да остават фокусирани и по-професионални в дългосрочен план.

9. 
   Получете достоверна оценка за проблемите и тревогите на обществото и обществената оценка за работата на съвета
   

Положете сериозни усилия, за да проучвате общественото мнение и така да събирате систематизирана информация за това как обществото вижда политиките и приоритетите на общината. Използвайте сондажи, фокус групи и въпросници. Провеждайте публични обсъждания, организирайте дискусионни групи и търсете участието на общността и обратна връзка при всяка възможност за това.

10. 
    Постоянно се обучавайте и развивайте като лидери
    

Съветниците идват на новата си работа буквално от всички сфери на живота, без да имат никакво предварително обучение за тази роля. Признайте онова, което не знаете и направете всичко необходимо, за да получите адекватно обучение и консултации, за да израснете и за да се развивате като член на съвета и като екип.

ЧАСТ 3: ИЗБИРАТЕЛНА СИСТЕМА

Темата за избирателната система е сложна и сама по себе си заслужава сериозно проучване. Разделът, който следва, се опитва да даде кратък преглед, не да прави изчерпателен и авторитетен обзор на тази тема. Той е представен от гледна точка на информацията, която може да помогне на местните изборни ръководители да разберат основните структури и подходи към избирателната рамка, така както те се прилагат в контекста на Съединените щати.

3.1. Общински избирателни системи¹⁶

С цел да се категоризират месните изборни системи в САЩ, обикновено се прави разлика между мажоритарно и пропорционално виждане за представителство. Мажоритарният подход е изграден върху концепцията за управление на мнозинството от народа (понякога го наричат “Победителят печели всичко”). Пропорционалните системи се изграждат на убеждението, че управлението би трябвало възможно най-добре да отразява състава на обществото и гласоподавателите, които то представлява. Мажоритарната система от дълго време е доминиращият избор за общинско управление в САЩ.

Победителят печели всичко: Плуралистична и мажоритарна система

Традиционната избирателна система, използвана в изборите за общински съвети в Съединените щати, е мажоритарната система. Системата се основава на плурализма или “простото мнозинство”, което означава, че този, който получава най-много гласове печели, независимо от броя на кандидатите в избирателния район. Това също означава, че когато няколко кандидата се състезават за място в рамките на един район вотът е разделен – един от тях може да спечели с малък процент (само 20 %) от гласовете. Някои общини използват система в два кръга или с балотажи, за да сблъскат двамата кандидати с най-много гласове, така че кандидатите да се избират с възможно най-голям процент от гласовете.

Избирателните системи от типа Победителят печели всичко (сред които са и плуралистичната и системата с балотаж) се базира на принципа, че представителството трябва да отиде при кандидатите, които получат най-много гласове. В една американска система това обикновено предлага на електората избор между двама кандидата на основни партии, и е изглежда изключително естествено. Американските гласоподаватели са склонни към унифицирана идеология и се групират в политическия център, особено при местните избори. Общинските избори, при които съществува тенденция да бъдат непартийни, рядко се характеризират с отклонения сред редицата от обособени политически партии; избирателната формула не е необходимо да отразява представителство на разнообразие от политически интереси. В този случай, за американското общество системата е лесна и позната. Все пак някои се твърдят, че ограниченията на системата на “победителят печели всичко” са съществени и оставя много хора непредставени с кандидата на техния избор.
Географското разпределяне на местата при мажоритарни избори за общински съвет – били те многомандатни или по райони- е въпрос от критична важност при оценката на естеството на местното представителство.
В общини, където всички места се избират от цялата община, е възможно едно незначително мнозинство (50 процента плюс един) от гласоподавателите да има правото да избере кандидатите за всички места. При тази система, едно значително малцинство от избиратели (до 49,9%) може да няма шанс да избере дори един-единствен съветник. При избори с двама кандидати отново е възможно 49,9 на сто от избирателите да не бъдат представени. При избори измежду трима кандидати този брой може да стигне до 66,6 на сто. На практика може повече от половината от електората в действителност да е против кандидата, спечелил правото да ги представлява.
Един от минусите на системите Победителят печели всичко е, че гласовете за загубилия кандидат също се загубват, дори ако тези кандидати са спечелили значителна подкрепа. Това оставя големи групи избиратели без представителство. Така избирателите често приемат, че трябва да гласуват за лицето, което има най-добри шансове да спечели, вместо за човека, който най-добре би представлявал техните виждания. Принципът, при който “мнозинството печели”, означава, че до 49,9 на сто от интересите могат да останат без представителство. Като се има пред вид това, е интересно да погледнем и системата на пропорционално представителство, въпреки че тя не се практикува широко в местните избори в Съединените щати.

Система на пропорционално представителство

Пропорционалното представителство (ПП) се базира на идеята, че всяка група от избиратели със сходно мислене трябва да има правото на дял от местата в съвета, пропорционален на нейния дял в обществения вот. Пропорционалното представителство гарантира, че кандидатите или политическите партии имат такъв процент от местата в съвета, който отразява приблизително тяхната обществена подкрепа. Така местата не се печелят по географски райони, а според представянето на кандидатите (на техните партии) на изборите в общината като цяло.

Въпреки това в пропорционалното представителство има някои интересни и много привлекателни предимства. Някои проучвания показват, че пропорционалното представителство позволява прецизирането и изразяването на вижданията по даден въпрос и че този процес подобрява политическия процес и волята на мнозинството да влияе на управлението. Освен това, един от най-силните аргументи в подкрепа на тази система е, че гласуването е по-ефикасно, тъй като не се “губят” гласовете за загубилите кандидати, както това става често при системата Победителят печели всичко. Гласоподавателите избират кандидати в предпочитания от тях ред – те класират 1-ви, 2-ри, 3-ти кандидат, така че предпочитаният кандидат се избира от възможно най-много избиратели.
Съществуват множество различни видове пропорционално представителство. Системата на “Единичния подлежащ на прехвърляне вот” (известна също като избирателно гласуване, преференциално гласуване и система Хеър), обаче е идеална за не-партийни избори като тези за общински съвети. Тя позволява на избирателите да класират кандидатите според реда на предпочитанията си: едно – за фаворита, две за втория след него и т.н.. Кандидатите печелят изборите, когато достигнат до определения праг на победата. Например, в район, който избира девет места, кандидатът трябва да спечели около 10 на сто от гласовете, за да спечели едно място, а политическа партия/листа трябва да спечели повече от 50 на сто от гласовете, за да получи мнозинство от 5 места.
За да се определят победителите, бюлетините се преброяват в серия избирателни кръгове. Първо се преброяват първите избори и при тях се избират всички кандидати, които са стигнали до прага на победата, т.е. броя гласове, необходими на кандидата за спечелване на място.¹⁷ В следващия кръг “излишните гласове”, т.е. онези гласове, които остават отвъд прага, получен от всеки спечелил кандидат – се броят по вторите предпочитания на избирателите, посочени в техните бюлетини (с цел по-голяма справедливост, се отчитат кандидатите на второ място от всички бюлетини с еднакво намалена стойност). Ако в този момент останат незаети места, както се случва обикновено, тогава кандидатът с най-малко гласове се елиминира, а бюлетините, подадени за него се отчитат за кандидата, посочен на следващото място в бюлетината на всеки избирател. Тези избирателни кръгове продължават до запълването на всички места или докато оставащите кандидати не се изравнят с оставащите неразпределени места.
Според “ Доклад за възможностите при избирателните системи”, изготвен от Националната гражданска лига, която в момента има проект с експертен съвет, който ревизира примерните общински наредби, “пропорционално представителство е било изпробвано в САЩ през 20-те години на 20-и век и е прилагано успешно в 24 града като Ню Йорк, Боулдър, Синсинати, Кливлънд и Кембридж, Масачузетс. Така и мнозинството, и различни политически и расови малцинства са получили представителство, при положение че преди това гласовете на тези малцинства са оставали нечути. Малцинствата, които са получили представителство по това време, са били ирландските католици, полските имигранти, афро-американците и левицата. Въпреки че само два от първите 26 опита за отмяна на прехвърляното гласуване в различни градове в страната са били успешни, доминиралите до преди това политически сили са надживели реформаторите и са успели да премахнат пропорционалното представителство почти навсякъде. Общата им тактика е била да се целят в непопулярните малцинства като чернокожите и левицата.”¹⁸
По този начин, пропорционалното представителство е били използвано през годините много ефективно в САЩ, за да помогне на малцинствата сред населението да постигнат представителство.
Макар че далеч не са толкова разпространени колкото мажоритарната система, различните форми на пропорционални и полу-пропорционални системи продължават да се използват днес за избор на общински съвети. Градовете, където се използват подобни практики, включват Кеймбридж, Масачузетс (единично прехвърляно гласуване), Пеория, Илинойс (кумулативно гласуване), различни градове и окръзи в Алабама, Южна Дакота и Тексас (кумулативно или ограничено гласуване) и общинските училищни съвети в град Ню Йорк (единично прехвърляно гласуване). ¹⁹

Каталог: static -> media -> ups -> articles -> attachments
attachments -> График за провеждане на първите заседания на Регионалните съвети за развитие
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Изисквания при устройството на зоните за стрелба на открито спортно стрелбище извън урбанизирани територии за динамична стрелба
attachments -> Институции и административна уредба на средновековна българия
attachments -> 9 декември 2005 11. 30 – 11. 45 Откриване на дискусията
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба № рд-02-20-6 от 19 декември 2016 г

Изтегляне 0.62 Mb.

Сподели с приятели: