Донка Александрова стивън тулмин за реторическата аргументация

.„ ребите на аргументацията" вместо "Употребите на аргумента".

п

Ст. Тулмин уподобява аргументативния акт на пътешествие, при което А трябва да отговорим на въпросите: "Къде отиваме? С какво превозно средс-[ тво? По кой път ще минем?" и пр. Той смята, че общото, което обединява всички аргументации е тяхната структура ("схема на аргументацията"). Тази схема е аналог на движението: "една аргументация е движение от възприе­тите данни, през гаранцията, към твърдението (тезата)". Да се построи една аргументация според Ст. Тулмин е равнозначно да се направи пъте­шествие. Набелязваме да посетим някое интересно място, като тръгваме от друго - вече познато място.

Доводите са "транспортното средство" (волска талига, автомобил или ра-кета-носител), с което стигаме нашата цел в "пътешествието". 3. Гаранцията (потвържденията) - тази част от аргументацията одобрява (потвърждава) нашето движение от основанията към твърдението. Тя отговаря на въпроса: "Как оправдаваш движението от основанията към твърдението? Какъв път ще поемеш от началната точка до предназначе­нието?".

Гаранцията оценява дали нашето "пътешествие" от доводите до твърде­нието е законно или не?

Тези три компонента са основните съставки на аргумента и в простите аргументации те могат да бъдат единствените.

Ст. Тулмин използва следния пример, за да илюстрира своя модел:

Гаранция

е гражданин на

Великобритания.

Хари е гражданин

на Великобритания.

Дко трансформираме примера на Тулмин в логически силогизъм, ще по­лучим следното:

Голяма предпоставка: Чобек, роден 6 Бермуда, е гражданин на Великобритания.

Малка предпостаВка: Хари е роден В Бермуда. Умозаключение: Хари е гражданин на Великобритания.

Въпреки че тези съществени за модела на Тулмин елементи приличат пър­воначално много на традиционния логически силогизъм - малка предпос­тавка, голяма предпоставка и заключение, съществуват някои основни раз­лики в идеите за "основанията" и "твърдението". Терминът "основания" се отнася до фактическата основа на обосновката в аргумента. Идеята на Ст. Тулмин е, че аргументацията трябва да има основание в нещо, което е истинско - това са именно фактите, които служат като основа на всяко заключение. Следователно, ако аз твърдя, че утре ще бъде прекрасен ден, вие съответно можете да ме запитате: "Защо мисля така?" Вашият въпрос ще ме накара да разкрия основанията си, а те са: фактическата информация, която съм чул в прогнозата за времето. Терминът "основания" има едно преимущество пред "малка предпоставка", защото показва по-ясно функ­циите на този елемент в аргументацията. Когато някой изказва някакво твърдение, за читателя или слушателя е разумно да си зададе въпроса: "Кои са фактите, които го поддържат, или които са довели говорителя до това твърдение?".

Терминът "гаранция" също е опит да се обясни функцията на аргумента­цията по един по-ясен начин, отколкото това прави терминът "голяма пред­поставка". Ст. Тулмин казва, че основната функция на "гаранцията" е да отговори на въпроса: "Как си стигнал от основанията до твърдението?". Гаранциите обясняват изводите и осигуряват основите за преминаването от основанията към твърдението. Изглежда "гаранциите" действат като правила или принципи, които ръководят изводите ни, решенията или дейст­вията ни. Когато "гаранциите" са много силни, те могат да вземат формата на твърденията - правила, които изглеждат по следния начин:

• 
  Ако присъства "А", можем да сме сигурни, че там ще е и "Б".
  

• 
  Когато "гаранциите" за "А" са налице, можем да заключим, че
  случаят е и "Б".
  

С други думи "подкрепата" е усилване на "тила на аргументатора", мулти­плициране на гаранцията.

5. Модалните определения представят степента на достоверност. С тях се отбелязва сигурността на стъпките, които правим от основанията към га­ранцията. Те са свързани с такива модални термини като: "възможно", "невъзможно", "вероятно", "невероятно", "разбира се", "необходимо е", "изглежда", "навярно", "да предположим", "очевидно", "сигурно", "опре­делено може да се каже, че", условно, изключено, категорично и пр. Скалата на убедителност варира от абсолютната категоричност до възможността и вероятността. Модалността понякога се постига и чрез инсинуации от рода на: "всеки знае, че...", "азбучна истина е", "и децата биха казали" и пр., чрез които се внушава абсолютната категоричност на твърдението.

Ст. Тулмин разглежда два аспекта на модалните термини: сила (force) и критерии (criteria).

Тулмин определя силата на модалния термин като "непроменливо поле", докато критериите са "зависимото поле". Аргументите от различните об­ласти могат да притежават подобна сила, но критериите за тяхното оценя­ване са изключително различни.

При аналитичните аргументи не се изискват модални определения, защото умозаключенията, до които достигаме там са структурно определени. Ня­кои аргументи включват определения като: "вероятно" или "безспорно", "несъмнено", "разбира се" и др., с които се обозначава силата на връзката между основанията и гаранцията. Силата на тази връзка може да се обоз­начи и чрез проценти. Например дежурният синоптик, когато съобщава прогнозата за времето, може да каже, че се очаква 75% купеста облачност или пък учен да предскаже, че резултатите от научното изследване ще имат 50% вероятен характер.

Модалните определения отговарят на въпроса:

Категорични ли сме в своята увереност или само се досещаме, предпола­гаме, подозираме, че нещата ще се развият така?

6 Опровержението е последният компонент от модела на Ст. Тулмин. То се отнася до специфичните обстоятелства, при които гаранцията не оп-оавдава твърдението. Спорещият или който и да е говорител трябва да използва опровержението внимателно. Например дежурният синоптик мо­же да предскаже, че утре ще вали, освен ако вятърът не отнесе облаците _далеч от Балканския полуостров. Опровержението отговаря на въпроса: "Пои какви обстоятелства ние трябва да се откажем от пътешествието?" Този елемент акцентира върху това, че практическият аргумент като про­тивоположност на аналитичния, е контекстуализиран, т.е. показва как той се основава върху спецификата на ситуацията. Пълната схема на Тулминовия модел на аргументацията изглежда така:

Моделът на Тулмин за аргументацията (ПредстаВя начин за критично оценяВане на идеите)

ПсноВания

предмети статистика и др.

Подкрепа

защита

слагат настрана

гаранциите

Или ако приложим примера, използван от Ст. Тулмин, ще получим след­ното:

Подкрепа

Законите и другите юридически актоВе

Гаранция

ЧоВек, роден В

Бермуда, обикноВено

е граЖданин на Великобритания.

Хари е:

Великобритания.

родители не са

чужденци или той

не е приел чуждо

поданстВо.

Когато описва елементите на аргумента, Ст. Тулмин подчертава, че той се е ръководил повече от юридически аргументи, отколкото от формалната логика. Затова и примерите му са типични за съдебните дела. Аристотел в Реторика и Топика е забелязал, че компонентите на аргумен тацията, които Ст. Тулмин нарича: "основания", "гаранция" и "подкрепа^ са в голяма степен съставени от изречения (или доводи), които са "сам^ обикновени истини". Според Аристотел убеждаващ ефект имат "вероя^ ностите" и "знаците". "Вероятност" е онова, което "обикновено става , което е забележително близо до онова правило, което може да се ^наР^е^„ "по принцип истина". Например в европейската култура като "нормали ^ се приемат едни навици, привички, ценности, които в азиатската култуР имат други измерения. Белият цвят, например, в Европа е символ на не

бели булчински рокли, докато в Индия, Япония и Китай белият цвят озна­чава траур. В Индия младоженките се обличат с огнено-червени сватбени сарита.

Носители на мъдростта в дадена култура са най-често поговорките и пос­ловиците, които ни съветват по принцип: "Който нож вади, от нож умира!", "Мома, която не ще да я щипят, да не се лови на хорото!" и пр. Ние добре разбираме обаче, че съществуват редица изключения от тези препоръки. Именно тези изключения създават основните трудности при приложението на традиционната логика. Но от това съвсем не следва, че традиционната логика (дедукцията и индукцията) трябва да се изхвърли от реторическата теория (поради това, че не може да включи всички видове аргументи). Има много аргументи, които са просто индуктивни и дедуктивни. Идеите и правилата на тези две логически форми на аргументиране са ценни и поради това, че тези аргументи са солидни и заслужаващи доверие. Неза­висимо, че Ст. Тулмин, X. Перелман и други теоретици на аргументацията полагат много усилия да докажат, че старите стандарти на логиката не са достатъчни, за да изяснят богатото разнообразие от аргументативни мо­дели, все пак техните теории могат и трябва да бъдат разглеждани като добавка, а не като замяна на традиционната логика. И двете обяснения на структурата на аргументацията (логическото и реторическото) имат стойност за всеки, който иска да разбере как въздейства аргументацията.

Най-яростният критик на Ст. Тулмин сред реториците е Чарлз Уйлард, който твърди, че Тулминовият подход към анализа на аргументацията е неподходящ за създаването на нагледен модел. Според него моделът съ-Държа три начала на деформация: 1) Начинът на предаване - предаването ^на съобщението в аналитични предпоставки; 2) Лингвистичните отклонения на моделите на аргумента; и 3) Същественото изолиране на модела от контекста - едновременно лингвистично и социополитическо.

твърдението на Уйлард става причина за пораждане на дискусия. Тези Дебати, които продължиха на редица конгреси и в научната периодика, Дадоха възможност на Ч. Уйлард да създаде една достойна за доверие ^атака срещу подхода на Ст. Тулмин към аргументацията. Уйлард твърди, ^е изучаването на аргументацията трябва да започне с нейно описание *^ато социален феномен, а не с определяне на начините как може да се Измисли "добър аргумент". Без да отрича,че подобни правила имат своето

на аргументациите. Уйлард вярва, че може би основната грешка в целия проект на Ст. Тулмин е опитът му да разграничи "добрите" от "лошите" ' аргументи, без да опише природата на аргументирането като социален процес.

Друга страна от критиките, насочени срещу Тулминовите идеи за ретори­ката се отнася до неговото схващане за аргументативните полета. Някои автори оценяват идеята, твърдейки, че тя "предлага голяма перспектива за емпиричното и критичното изучаване на аргументацията" в различните области на науката.

1. 
   Stephen Toulmin, Cosinopolis: The Hidden Adenda of Modernity, New York:
   1990, p.187; Ст. Тулмин, Космополис: Скритата програма на модер­
   ността, Изд. "Калъс", С, 1994 г., с.216.
   
2. 
   Ст. Тулмин, "Завръщане към разума", серия "Етоси", ИК "КХ", С,
   2002 г., с.22.
   
3. 
   Ibid, с.22
   
4. 
   Stephen Toulmin, Logic and the Criticism of Argument, In: James L. Golden,
   Goodwin F. Berquist, William E, Coleman, The Rhetoric of Western Thought,
   4^th ed., 1976, p.374.
   
5. 
   Ibid, p.395
   
6. 
   Pattrick Clarss about St. Toulmin, http: //www.bsu.edu /clauss/clauss/
   toulmim.html, 20.01.2000.
   
7. 
   Ст. Тулмин, Завръщане към разума, с.
   
8. 
   St. Toulmin and Allan Janik, Wittganstein s Vienna, New York: Simon and
   Schuster, 1973.
   
9. 
   Albert R. Jonsen and Stephen Toulmin, The Abuse of Casuistry: A History
   of Moral Reasoning, Berkeley: University of California Press 1988.
   
10. 
    Бел. №1
    
11. 
    Бел. №2
    
12. 
    Ст. Тулмин, "Космополис", с.39-40.
    
13. 
    Ibid, с.19
    
14. 
    Ibid, с.207
    
15. 
    Ibid, с.44
    
16. 
    Ibid, c.l 25
    
17. 
    Ibid, C.176
    
18. 
    Ibid, c.55
    
19. 
    Ibid, c.56
    
20. 
    Ibid, c.49
    
21. 
    Ibid, c.122
    
22. 
    Ibid, c.121
    
23. 
    Ibid, c.l 11
    
24. 
    Ibid, c.50-51
    
25. 
    Ibid, c.102
    
26. 
    Ibid, c.201
    
27. 
    Ibid, c.216
    
28. 
    Ibid, c.104
    
29. 
    Ibid, c.l92
    
30. 
    Ст. Тулмин, "Завръщане към разума", с.21.
    
31. 
    Ст. Тулмин, "Космополис", с.18.
    
32. 
    Ст. Тулмин, "Завръщане към разума", с.13.
    
33. 
    Ibid, с.14
    
34. 
    Ibid, с.8
    
35. 
    Ст. Тулмин, "Космополис", с.44.
    
36. 
    Ibid, с.45
    

1. 
   Ibid, c.46
   
2. 
   Ibid, c.47
   
3. 
   St. Toulmin, The Uses of Argument, Cambridge University Press, 1958.
   
4. 
   Jonsen A.R. St. Toulmin, The Abuse of Casuistry: A History ofMoral Rasoning,
   Berkeley: Univ. of California Press, 1988. p.2.
   
5. 
   St. Toulmin, Human Understanding, p.23.
   
6. 
   Ibid, c.65-66.
   
7. 
   Ст. Тулмин, "Космополис", с.217.
   
8. 
   Mc Closkey, Donald N. The Rhetoric of Economics. Madison: University of
   Wisconsin Press, 1985.
   
9. 
   Ст. Тулмин, "Завръщане към разума", cl8.
   
10. 
    Foss, S. others, "Perspectives of Contemporary Rhetoric", p. (P.S.).
    
11. 
    Любен Сивилов, Витан Стефанов (P.S.).