Дора левтерова жана атанасова иван тричков стратегии и методи на работа



Pdf просмотр
страница23/51
Дата23.10.2022
Размер0.89 Mb.
#115338
1   ...   19   20   21   22   23   24   25   26   ...   51
Стратегии и методи за работа с деца и ученици със специални образователни потребности
МУСКУЛНИ АТРОФИИ И ДИСТРОФИИ
Двигателните увреди при децата могат да бъдат свързани с мускулна дистрофия, която постепенно прераства в атрофия без поражение на нервната система. Мускулна дистрофия е обединяващо понятие за група от хронични, прогресивни нарушения, които се отразяват на волевите движения. Предимно е с наследствена и вродена етиология,но се срещат и придобити форми. Децата се раждат в норма, мускулната слабост настъпва към 4 - 5 година. Забавеност и непохватност са първите индикации на аномалията. В зависимост от локализацията на мускулната хипотония /обща мускулна слабост/ се поразяват различни участъци от тялото - тялото, горни или долни крайници и др.
Приема се, че биохимични обменни нарушения намаляват мускулните белтъчини, което от своя страна е симетричен израз на атрофиите. Позициите на атрофиралата мускулатура се заема от разрастваща се мастна и съединителна тъкан, като нервните влакна се запазват.
При другата група поражения, мускулното увреждане има вторичен характер.
Първо се нарушава структурата на нервните клетки. Допуска се, че обусловеността е в контекста на общи инфекциозни заболявания, анемии и др. Настъпват дегенеративни изменения на моторните клетки в гръбначния мозък. Децата трудно заемат основен стоеж поради мускулната слабост, изменени са общи и фини движения.Децата имат запазена чувствителност в крайниците, дори и когато не могат да осъществяват движения с тях.
Не се наблюдават нарушения в интелектуалните функции. Изключение са децата с псевдохипертрофическа форма, при която наред с прогресиращата атрофия на


42 раменната и тазобедрената мускулатура се проявяват ендокринни нарушения, късно развитие на речта, тежки поражения на интелекта.
КОСТНО - СКЕЛЕТНИ ДЕФОРМАЦИИ
УВРУЖДАНИЯ НА СТАВИТЕ
Към аномалиите на ставите се отнасят изкълчванията на раменните, тазобедрените, лакътните и коленните стави. Обикновено по-честа разпространеност имат изкълчванията на раменните и тазобедрените стави.
Отбелязват се няколко степени:
 леко недоразвитие /дисплазия, първа и втора степен/,
 частично изкълчване /сублуксация, трета степен/,
пълно изкълчване /луксация, четвърта степен/.
Наблюдава се и същинско изкълчване /сравнително рядко срещано/, при което ставите са изкълчени вече в момента на раждане.
Клиничните признаци при изкълчвания са свързани с абдукция /ограничено отвеждане, характерни изменения при позата на крайниците, затруднено реализиране на основни движения бягане, клякане, скачане, бързо настъпване на мускулна умора, хематоми в резултат на деструкция на кръвоносните съдове.
МАЛФОРМАЦИИ
Към малформациите се отнасят полидактилия/повече, по-голям брой пръсти на крайниците/, синдактилия /срастване на пръстите/, брахидактилия /частична или пълна липса на пръсти/, ектродактилия/деформирани или липсващи пръсти/, лицево - челюстни деформации.


Сподели с приятели:
1   ...   19   20   21   22   23   24   25   26   ...   51




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница