57
Семейството е микрообществото, от което и в което детето формира първите си модели на социалната си компетентност. Семейството за детето със специални потребности може да бъде грижа, опора и пътя към и за света. За детето със специални потребности, особено
при тежки по степен увреждания, семейството може да бъде целия свят. Детето със специални потребности също за отделни членове на семейството може да стане целия свят. В този смисъл, членовете на семейството могат също да се нуждаят от подкрепа, консултиране и дори ръководство на поведението.
Семейството е виталната, жизнено необходима среда за развитието и възпитанието на детето. В този смисъл семейството
може да се яви и стресор, но и социална подкрепа. Същевременно, семейството на детето със специални потребности е поставено в специфични условия. Специфични по отношение на отделните видове стрес, които изпитва – емоционален,
социален, финансов, образователен и т.н. Много често, обществените нагласи и отношения извеждат социалния статус на семейството не спрямо действителни общовалидни критерии, а спрямо силното влияние на специалните потребности на детето към цялостния социален облик на семейството.
Семейството не се перцептира социално като семейство с
дете със специални потребности, а като семейство със специални потребности. В контекста на този модел на етикиране, семейството на детето със СОП се влияе много по-силно от съответните исторически периоди на развитието на образованието и на обществото и от доминиращите стереотипи, стигми и предразсъдъци. Естествено влияние оказват и социалните,
икономическите, културните и политически условия и контекст.
В този дискурс могат да се отбележат и няколко типични модела на отношение към семействата, в които има дете с увреждане (респективно със специални потребности).
Сподели с приятели: