Дора левтерова жана атанасова иван тричков стратегии и методи на работа
СТРАТЕГИИ, ПРЕПОРЪКИ И МОДЕЛИ НА ДОБРИ
Изтегляне 0.89 Mb. Pdf просмотр
|
| СТРАТЕГИИ, ПРЕПОРЪКИ И МОДЕЛИ НА ДОБРИ ПРАКТИКИ, ЗА РАБОТА С ДЕЦА СЪС СИНДРОМ НА ХИПЕРАКТИВНОСТ С ДЕФИЦИТ НА ВНИМАНИЕТО Иван Тричков Синдромът на хиперактивност с дефицит на вниманието е едно от най-често срeщанитеповеденчески разстройства (в последно време) характерни за предучилищна и училищна възраст. То е и едно от най-леките, най-вече поради факта, че децата са с напълно запазен интелект и в не редки случаи са доста по-интелигентни от връстниците си в норма. Оценките са, че 3 до 5% от децата в ранна училищна възраст, са засегнати от това разстройство, но някои изследвания са показали и по-високи проценти – до 12% (Biederman & Faraone, 2005 по Стърнбърг, Мио, 2012). Среща се много по-често при момчетата, (в съотношение според различни автори вариращо от 4:1 до 9:1). В последно време обаче се забелязва тенденция за увеличаване броя и на момичетата засегнати от това разстройство. Синдромът на хиперактивност с дефицит на вниманието (ХАДВ) се среща при всички социално-икономически слоеве от населението, но редица автори (Стърнбърг, Мио, 2012и др.) отбелязват, че хиперактивността се среща все пак по-често в слоевете от населението с нисък социален статус. Този факт може да се обясни с това, че социалните фактори много често се явяват провокатори на поведенческите проблеми. Също така Barkley (1997) изтъква, че синдромът на хиперактивност e по-разпространен в регионите с повишена плътност на населението. Според МКБ-10 разстройството се характеризира с липса на постоянство в 50 дейностите, които изискват когнитивно участие и тенденция да се прехвърлят от една дейност към друга без да завършат нито една от тях; заедно с това е налице дезорганизирана, зле регулирана и прекомерна активност. Наблюдават се и ред други отклонения. Тези деца са често безразсъдни и импулсивни, предразположениса към злополуки и нарушават често дисциплината, но това се дължи по-скоро на необмислени прояви отколкото на преднамерено незачитане на правилата. Взаимоотношенията им с възрастните често са социално дезинхибирани, с липса на нормалната предпазливост и сдържаност; непопулярни са сред другите деца и могат да останат изолирани. Обичайни са нарушенията на когнитивните способности, а специфичното закъснение на двигателното и речево развитие е непропорционално често. Като ярък проблем се очертава неспособността да се взимат каквито и да било решения. Тук те изпитват големи затруднения, което често създава впечатление у околните, че са твърдоглави, крайно упорити и не съобразяващи се с общоприетите норми на поведение и дисциплина. Като вторични усложнения могат да се срещнат асоциално поведение, социално не приемане, агресивно поведение, асоциални прояви, ниска самооценка, понижено самочувствие, повишена тревожност, депресивни състояния и пр. Проблемите с ниската самооценка и усвояването на учебния материал намаляват шансовете за успешно завършване на училище и успешно намиране за задоволителна работа. В юношеска възраст хиперактивността и импулсивността могат да отшумят, но проблемите свързани с вниманието обикновено се задържат и в зряла възраст. Остават си и трудностите във взаимоотношенията с другите. Изтегляне 0.89 Mb. Сподели с приятели:
|