Дора левтерова жана атанасова иван тричков стратегии и методи на работа
Изтегляне 0.89 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- Социалната изолация и стигматизиране
| Социалното приемане на семейството, в което има дете с увреждане.Много често, силно влияние оказва „ефекта на увреждането”. Поради този ефект независимо, че детето притежава увреждане, цялото семейство носи не само етикета „дете с увреждане”, а разширения с предразсъдъчна натовареност етикет „семейство с увреждане”. Няма никакво социално значение факта, че никой не желае появата на каквото и да било увреждане, особено по отношение на децата. Етикетът изразява социалното приемане или по-често неприемане на семействата с дете с увреждане. Етикетите по отношение на децата с увреждания и техните семейства винаги са наситени с отрицателна конотация. Винаги се реализира неблагоприятна социална позиция за тях.Дори и в социални ситуации, в които е проявена „загриженост със съвети” от непрофесионалисти, независимо че те могат да бъдат съседи, роднини, колеги или познати. При подобни препоръки се внася внушението за различие, за снизходителност, за социална неприемливост и дори за дискриминация. Етикирането е вид социална отговорност, защото този който етикира носи отговорността за социалната дискредитация, носи отговорността за човешкото отношение, носи отговорността за бъдещето на лицето, което е етикирано (Dane M.D., 1997). Могат да се търсят разлики между етикиране и когнитивна, социална и афективна стигматизация. Социалната изолация и стигматизиране. Семействата, в които има дете с увреждане се явяват психологически незащитени и се чувстват различни от другите семейства. Семейството се явява носител на определена стигма. В този контекст, Семаго М.М. (1992) отбелязва, че е трудно да се изучават тези семейства, дотолкова, доколкото семействата с дете с увреждане са затворени спрямо външно вмешателство. В процеса на общуване с тези семейства са необходими емпатия, професионално разбиране и просоциално поведение. Членовете на семейството с дете с увреждане се намират в дихотомната ситуация на социална дистанция, свързана със стигматизацията и предразсъдъците. От една страна, поради влиянието на ефекта на увреждането върху фамилните членове, семейството се приема в социума като семейство с увреждане и често попада в обстоятелства на лимитирани социални контакти и изолиране от другите членове на социума. В интереса на детето, в търсене на решения за справяне с неговите проблеми, в заетостта с медицински и социални програми, не остава и достатъчно време за интеракции с други членове на социума, с които рязко се променя 63 интензивността на комуникации. Много семейства сменят приятелския си кръг и то най-често със семейства, в които също има дете с увреждане от същия вид за да се осъществява семейна подкрепа. От друга страна, семейството, в което има дете с увреждане, често се самоизолира от другите семейства, приятели, родственици. Причините са няколко: Често семейството не знае, как да полага грижи за детето с увреждане, не знае как да общува с него. Често се налага овладяването на алтернативни методи за комуникация или на специфични медицински процедури. Поради тази неовладяност или липса на когниции не се поддържат ефективни социални релации. Често семейството се срамува да говори за детето с увреждане, да покаже детето с увреждане, да сподели проблемите на детето с увреждане. Наблюдава се силния ефект на самостигматизиране на семейството, в което има дете с увреждане. „Самостигматизирането е приемане на статуквото, а това обстоятелство завоалира конфликтите в предразсъдъчните междугрупови отношения” (Градев Д., 2010) В зависимост от тежестта на увреждането, много семейства прекарват свободното си време в копинг или обмисляне на стратегии на справяне с проблемите на детето с увреждане и олекотяване на живота на семейството. Социалното приемане, стойността – емоционална и монетарна, изолоцията от другите, лимитите на приятелството, медицинските терапии и социални услуги за детето с увреждане извеждат нови семейни интеракции и нов социален статус. Новите, променените социални позиции са неблаговидни и с проява на болезнена социална дистанция между тях и обществото. Няма случай, при който появата на увреждане при детето в семейството, да не е свързан с криза и да не нарушава социалната адаптация. Но процесът на адаптация, на справяне с тези видове стрес, които се появяват зависят от спецификите на семейните и лични ресурси, в зависимост от специалните потребности на детето. Изтегляне 0.89 Mb. Сподели с приятели:
|