Дора левтерова жана атанасова иван тричков стратегии и методи на работа
Изтегляне 0.89 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- Родителският стрес
| Високата цена на ежедневието. Тази цена е по-висока и във финансов и в емоционален план. Във финансов план, от позиция на по-високите разходи за медицински, социални, терапевтични и консултантски услуги и дейности. В емоционален план, от позиция на по-често появяващи се психически неблагополучия и емоционален дискомфорт, и дори понякога психически разстройства при членовете на семейството. Родителският стрес. Проблемите в поведението на детето с увреждане силно са свързани с родителския стрес. В свои ранни проучвания Hastings (2002) отбелязва, че майчиния стрес носи по-позитивна свързаност с поведенчески проблеми за децата, а не толкова с адаптивното поведение и с тежестта на демонстрираните симптоми. Докато бащиния стрес, не е свързан толкова с поведенческите проблеми на детето с увреждане, колкото с намиране на конкретните решения на проблемите на детето. Стресът при родителите влияе на личностовото и социално представяне. Така например, Hudson и съавтори (2003) споделят, че за майките на деца с интелектуални увреждания е характерно представянето на по-ниска родителска само-ефикасност и на по-ниска самооценка. Според Hastings & Brown (2002) родителската само-ефикасност влияе на поведенческите проблеми на децата и на психичното здраве на родителите. В по-късни проучванияHastings, Brown (2003) и Hastings R. P., H. Kovshoff, N. J. Ward, F.degli Espinosa,T.Brown, & B.Remington (2005) не откриват разлики между майчиния и бащиния стрес по отношение на детето с увреждане в семейството. Според Estes A., J.Munson & G. Dawson, E. Koehler, X. Zhou, R. Abbott (2009) поведенческите проблеми на децата асоциират със създаването на родителски стрес и психологически дистрес предимно на майките. Дневните умения не са толкова свързани с родителския стрес и дистрес, колкото влиянието на социалното обкръжение. Очевидно, е налице специфика на проявление на стреса при единия и другия родител. Но тази специфика е детерминирана от много фактори като вид на стреса, възраст на отделния родител, пол, поредност на детето със специални потребности, социалната подкрепа и социалното обкръжение. В този контекст е необходимо да се различават се няколко степени на проявление на стреса при родители на деца със СОП: психологически - свързан с измененията на емоционално-волевата и личностната сфера на родителите; соматически- свързан с пренатоварването, който провокира вегетативни и астенически разстройства у родителите; 61 социален – свързан с нарушение на съпружески, родителски и екстрасемейни отношения. (Мастюкова Е.М., 2003; Ткачева В.В., 2004; Шипицына Л.М., 2005) При професионални интеракции със семейство, в което има дете със специални потребности е важно да се имат предвид следните фактори и обстоятелства: „Родителският стрес не е свързан с възрастта на детето с увреждане. Родителският стрес асоциира с поведенческите проблеми на детето. Родителският стрес корелира пряко с външния контрол и външната мотивация. Родителският стрес е свързан с удовлетвореността от родителстването. Други важни предиктори за родителския стрес са локус контрола и фамилната подкрепа от другите членове на семейството – деца, прародители. При външен локус контрол на родителите се затруднява ефективността на използване на социална и фамилна подкрепа” (Hassall, R, Rose, J. & McDonald, J. 2005). Интересни данни предлага Крюкова Т.Л. (2005) по отношение на възрастта и пола. Според нея във възрастта до 30 години се предпочита копинга, свързан с избягване, в частност със социална отвлеченост. В по-късните възрастови етапи, след 50 г. се отбелязва емоционално оринтирания копинг. Мъжете по-успешно се справят с преодоляване на трудности, но по-трудно се справят със стреса. В същото време жените се справят със житейските трудности във всички сфери без изключение на средно ниво. Много родители противопоставят интерналните срещу екстерналните проблеми при техните деца със специални потребности, но не бива да се пренебрегва факта, че семействата в които има деца със специални потребности често са в социална изолираност и в този смисъл съвсем логично за родителите да приемат по-сериозната тежест на вътрешните проблеми в семейството. В този смисъл, много актуално и в контекста на и социалното приемане и включване звучат думите на Dekker M.C., Koot H.M., van der Ende J., Verhulst F.C. (2005), че „тези области на проблеми, на поведенчески неволи трябва да бъдат главния фокус на грижите за децата с увреждания”. Специфичните когниции могат да влияят на копинг стиловете използвани от родителите като отговорност и отговор към стресорите. Външният локус контрол и външната мотивация могат да се използват за прилагане на проблемно- ориентирани копинг стратегии. Стресът при родителите на дете със специални потребности носи 62 позитивен заряд и оптимистична перспектива, дори и когато се проявяват депресивни състояния при родителите. Изтегляне 0.89 Mb. Сподели с приятели:
|