58
„клеймо”, „стигма” по отношение на детето - то е с увреждане, и почти по същото
време клеймото се пренася, разширява по отношение и на цялото семейство. Близо десетина години по-късно Turnbull & Turnbull (1990) отбелязват, че социума е по-толерантен към семействата с деца с увреждания в по-ранните възрастови етапи на развитие на детето. Според тях фамилната система изисква и представя различна информация. Към нея се включват отделните членове на семейството, тяхната конфигурация и взаимодействия в зависимост от
народо- психологически, културни, религиозни и лични стилове и ценности. В зависимост от тези обстоятелства и ситуации, стигмата от детето с увреждане може да се пренесе и по-късно във времето по отношение на семейството.
Категорично, обаче поставят като детерминанта за социално приемане на семейството, възрастта на детето с увреждане.
Бие могло да се твърди, че подобен стигматизиран или стереотипен пренос най-често има социална експанзия в периода на училищно образование. В този период сравнително най-очевидни започват да стават различията по отношение на образователни постижения и социална компетентност при децата.
ОБЩЕСТВЕНО НЕОБХОДИМ МОДЕЛ Моделът се появява през 60-те, 70-те години на ХХ век и акцентира на подкрепата от общността и социалната мрежа от роднини, приятели, близки, съседи и т.н. Спрямо
тази сигнификативна помощ, моделът често се определя като дефицитно- потребностен общностен модел. Позитивният фокус на модела, е насочен към връзката между здравето и семейството, формирането на социално
приемлив образ на семейството, в което има дете с увреждане /със специални потребности/ и създаване на институции за координация и медиация.
Сподели с приятели: 
