Дора левтерова жана атанасова иван тричков стратегии и методи на работа

59
СТРЕС КОПИНГ МОДЕЛ
Този модел също се появява през 80-те години на ХХ век и се основава на мултифакторна методология на Byrne, Cunningham (1985), Byrne et all (1985),
Selingman, Darling (1989) Quine, Pahl (1985) и др. Според модела, много семейства копират забележително добре живота на семейства, в които няма деца със специални потребности. Пояснение изисква думата „копират” защото в буквалния контекст е наситена със отрицателен подтекст. Всъщност, приема се, че семействата на детето със специални потребности (майка, баща, сестри и/или братя) могат да имат съвсем ординарен живот и при тях да не се появява по-високо ниво на стрес, отколкото при семейства без членове със специални потребности. Според Burden (1980) емоционални проблеми се създават предимно първите дни след узнаването на диагнозата. На по- късен етап проблемите се провокират от външни фактори и могат да се появят личностови проблеми при самите родители, бедни релации на родителите с детето, да се афектират бедни социални контакти в самото семейство. Копингът, особено емоционално фокусирания е в тясна динамична свързаност и детерминира психическото благополучие в семейството.
Семействата, в които има дете с увреждане са подложени на много повече неблаговидни и емоционално негативни влияния от социума, отколкото семействата, в които децата нямат здравословни, обучителни или социални проблеми (Wolf, Noh,
Fisman, & Speechley,1989; Bouma &Schweitzer, 1990; Dumas, Wolf, Fisman, & Culligan,
1991; Koegel et al., 1992; Konstantareas, Homatidis, & Plowright, 1992; Rodrigue,Morgan,
& Geffken, 1992; Kasari & Sigman, 1997;Sanders &Morgan, 1997).
При семействата, в които има дете с увреждане се очакват и наблюдават бедни социални контакти с общността и обществото, дори в микро и най-близките кръгове.
Често наложителните контакти са свързани с риска от емоционални и поведенчески проблеми (Bagenholm & Gillberg, 1991; Fisman, Wolf, Ellison, & Freeman,2000; Fisman et al., 1996; Gold, 1993; Hastings,2003; Howlin, 1988; Rodrigue, Geffken, & Morgan,1993;
Roeyers & Mycke, 1995).
Изолацията от приятели и родственици, смяната на рутинните и емоционалните състояния спрямо отговорностите към детето с увреждане променят изцяло жизненото и социалното функциониране на семейството.
Проблемите на семейството с детето с увреждане са много по-значими и много повече, отколкото останалите хора могат да си представят. Към тези проблеми могат да се отнесат:

60

Изтегляне 0.89 Mb.

Сподели с приятели: