Последни развития в различните сфери

Одобрение от Ватикана

По-късно, през пролетта на 1975 г. един свещеник от тогавашна Югославия запознава с тази духовност едно младо семейство от Католическата църква от източен обред в София. Чрез тях, посланието достига до първата групичка последователи на движението в България, основно техни приятели и роднини, имайки предвид строгите ограничения, поставени от тогавашния режим.

С течение на годините, през няколко месеца от Югославия идват в България фоколарини жени и мъже, свещеници, женени фоколарини, които подържат жив живота според тази харизма. Думи за живот преведени на български и преписвани на пишеща машина, много дискретно се разпространяват между хората.

С движението се запознават и католици от западен обряд от различни градове, като Пловдив, Раковски и др. Срещите се провеждат винаги под форма на семейни празници в апартаменти, или като екскурзии в някоя планинска хижа.

През лятото 1989 г. за пръв път е възможно да се проведе годишна среща – Мариаполи, в един стар православен манастир.

През 1990 г., след 15 години изолация, група младежи от България за пръв път присъства на Дженфест – световна среща за младежите от движението в Рим. Тогава те написват писмо на Киара, в което, между другото, я молят да изпрати в България фоколарини, които да живеят там постоянно и да им помагат в живота според тази духовност. И така, през януари 1991 г. в София се открива фоколар с две фоколарини.

С минаването на годините духовността на движението достига и други градове: Шумен, Ямбол, Варна, Белене, Казанлък, Карлово, Хисаря... Днес членовете и последователите на движението са около хиляда. По различни градове се срещат групи семействата, младежи, деца,... които носят семето на нов живот в средата, където живеят. Моменти на силно единство между всички са еднодневните срещи за последователите от цялата страна, както и Мариаполи – град на Богородица, годишна среща от няколко дни, прекарани заедно като едно голямо семейство.

Между членовете има хора, които след като са се запознали с Движението, са се доближили до Църквата, както до Католическата, така и до Православната.

Нещо, което свързва всички фоколарини е списанието Нов Свят, което излиза на три месеца с тираж 350 броя и листовката Думи за живот, всеки месец по 700 бр. Освен това, на български език са издадени следните книги, свързани с духовността на движението: “Размишления”, “Думи, които се превръщат в живот”, “Очарованието на единнството”, “Единството и Исус – Изоставен”, “Ден след ден”, “Викът”, „Беше прекрасна”, „Когато Бог се намесва” и „Слова от сърцето”.

9.5 Марийна легия⁵⁷
«Коя е тая, що блещи като зора, хубава като месечина, светла като слънце, страшна като войнство със знамена?» (Песен 6:10)

«А Девицата се наричала Мария» (Лука 1:27)

«Марийна легия! Колко съвършено избрано име!» (Папа Пиий XI)
9.5.1 Основаване на Марийна легия
Основател на Марийната легия е Фрнак Даф, роден на 7. юни 1889. г. в Дъблин – Ирландия. Когато е бил на 18 години, постъпва на държавна служба. Когато е бил на 24 години, се присъединява към Конгрегацията на св. Винкетий от Паула и тук се е събудила неговата вяра, като по особен начин се е развило в него силно чувство за нуждите на бедните и подчинените. Заедно с една група на католически жени и с о. Майкл Тохер от епархия Дъблин на 7. септември 1921 г. е основал първия президий на Марийната легия. От тогава до своята смърт, 7. ноември 1980 г., с героична преданост е водил и разпространявал Марийната Легия из целия свят. Присъствал е и на Втория Ватикански Събор като мирянин наблюдател. Неговото дълбоко разбиране на задачата на Блажена Дева Мария в плана на спасението на човечеството, както и виждането на задачата на миряните в посланието на Църквата, се виждат по особен начин в официалния наръчник на Марийната легия.

Говорейки по-конкретно, Марийната легия има следната история:

Какво ние бихме могли да направим за да бъде Бог повече обичан в света? Този въпрос си е поставила една група на хора в Дъблин през 1921. г. в навечерието на Рожден ден на Мария, 7. септември, след като заедно са се молили към Светия Дух и са измолили броеницата пред статуята на Пресвета Богородица, която е била украсена с цветята. Те не са могли изобщо да си помислят, че това тяхното дело ще стане Марийна легия.

Членовете на първата група веднага са започнали своето дело, с желание да помогнат на неизлечимо болни в една болница в техните телесни и духовни нужди. По-късно апостолата са приели и други. Успехът е бил ясно видим. Започнало с основаване на много групи, които са действали по същия начин. Легията е започнала да се организира. И се разпространила в много страни в света. Активните членове на Марийната легия са около един милион. Методът на действие си остава същия като в началото – да се помогне на всеки човек в духовен смисъл. Целта на легията е да придобие сърцето на човека, за да може да му се покаже пътя до Бога, или, ако става дума за вярващ човек, тогава се настоява да се задълбочи във вярата си. Легията тръгва от изрядното предположение, че никой не толкова лош, че да не би могъл да се поправи, нито е толкова добър, че не би могъл да стане още по-добър. По този начин вече се вижда, че дейностите не се ограничават само в някои определени кръгове, но се отнасят до всички хора; защото Христос е дошъл на този свят за всички нас. От това произлизат две важни заключения:

1. На Легията не е позволено да се колебае пред никаква задача, дори ако това е нещо най-трудно; трябва да има кураж да влезе и в най-бедните квартали, да стигне и до онези, които са напълно отпаднали от обществото.

2. Броят на апостолите трябва да бъде много голям, защото по този начин ще има възможност да се погрижат за много души.

Сега бихме могли да си поставим въпроса: дали е възможно да се осъществят тези две задачи и не се ли изключват те една от друга? От една страна е нужно да има голям брой апостоли, а от другата страна се поставят най-големите затруднения и не само по отношение на външните дейности, но и по отношение на вътрешното настояване. Външното действие трябва да произлиза от настояване за само-освещаване! Как може да се очаква, че ще се намерят достатъчен брой апостоли за извършване на такава взискателна задача? Как това да се съобрази с онова, което постоянно се подчертава, че Легията не желае да събира в своите редици само хора, които са обдарени с извънредни благодати и които вървят по пътища недостъпни за много други хора? Легията не изисква никакви религиозни упражнения и не поставя задачи, които надминават силите на обикновения човек.

Затруднението, което тук се явява се решава веднага, щом човек си помисли как всеки човек носи в себе си порива за съвършенство; че този порив в сърцата е вложил самият Бог и че не го е дал без причини, но за да може всеки да върви по пътя на светостта по един прост и скромен начин, който отговаря на неговите възможности.

Всеки християнин може да се бори срещу греха, може да се упражнява в добродетелите, а преди всичко в любов към Бог и към ближния. Всеки християнин може да признава своята вяра и да говори за своето убеждение. Не само че може, но в себе си има и порив това да го прави; този порив само трябва да се събуди и така от християнин да се направи легионер!

Легията желае чрез своя състав да предложи помощ при събуждане на това вродено свойство, а на първо място помага в освещаването на хората. Тя в своята гоялама задача на обръщане на човечеството не забравя освещаването на своите членове – това е всъщност предпоставка за всяко друго действие. Не е възможно тези две задачи да се разделят една от друга. Истинското освещаване на душата трябва само от себе си да доведе до упражняване в любовта, а преди всичко до посредничество в придобиването на ценното благо – събудена вяра. От друга страна именно апостолатът, когато се изпълнява в истинския дух, води отново до проявата на добродетелите, а преди всичко на любовта.

Но не ни е позволено да забравим и този факт: не само че апостолатът и собственото освещаване помежду си са тясно свързани, но вътрешният живот на всеки легионер е душата на апостолата. Значи, Легията желае, доколкото това е възможно, да изгради като апостоли чрез определено ръководство повечето християни от двата пола и нейният апостолат е насочен към всички хора. От тази задача, за която тук сме говорили само общо, произлиза, че Легията може да изпълни своята цел единствено ако се грижи за обучението на своите членове, ако от вън е силно организирана, и ако има ясни принципи по отношение на съдържанието и формата на апостолата, принципите й да могат да се осъществят навсякъде, а спазването на тези принципи да може да се проверява.
9.5.2 Откъде произлиза името Марийна легия?
Римската легия е била вероятно най-величествената военна единица в историята на войните. Тайната на нейната непобедимост е била в изключителния дух на нейните членове. Войникът е трябвал чрез своите лични качества да се съедини с легията, на която е принадлежил. Изисквало се е безусловно послушание на заповядващия, така че от войника се е очаквало да послуша «ad nutum», което означава «мигновено», независимо от заслугите на военния, и да не реагира според своите собствени симпатии или антипатии. Никога не е могло да се мърмори поради това, че не си получил напредък в службата, а ако се е случвало войникът да почувства гняв, не е било позволено този гняв да се показва нито с думи, нито с жестове. Така всички са напредвали като един, ръководени от общата цел, съединени с вожда и помежду си. Рамо до рамо римските легионери са обикаляли света и са разпространили римското влияние и римския закон там, където са били. Преданието за тях е, че са били непобедими за своите врагове които бягали пред тях. Те са били онези, които са защитавали Римската империя. Те са били непоколебими.

Накратко, може да се каже, че духът на Римска легия се е вдъхновявал от подчиняването на авторитета, силното чувство за задължение, постоянство пред пречките, постоянство в бедствията и предаване на целта и в най-малките задължения.

Такъв е бил езическият идеал на доверчивото служене. Легионерът на Мария също трябва да има тази сила, но издигната на свръхестествено ниво и блага, чрез връзката с Онази, която е най-добрата учителка на тайната на служене в любовта.

Стоейки под Кръста, стотникът е гледал как Спасителя умира. Докоснат от вика, който Исус е изпуснал преди да предаде своята душа, е похвалил Бога, говорейки: `Наистина, този човек е бил Син Божи!' (Мк. 15:39) А легионерите, които са стояли с него и са гледали Исуса, когато са видели земетресението и какво се случва, много са се изплашили и са казали: `Наистина, Син Божи е бил този' (Мт. 27:54). Така войниците от римската легия са станали първите, които са се обърнали.

Те са били Църквата, която е започнала на Калвария по тайнствен начин задачата, която е трябвало да изпълни в света. Легионерите не са искали да раздерат Исусовата дреха. Тези пазители на вярата първи са защитавали главната догма на новата вяра, а именно царското достойнство на Исуса. Когато Исус е умрял, удряли са се в гърдите, говорейки: `Наистина, този е бил Син Божи.' И окончателно, със същото копие, с което на Евангелието са отворени пътищата на света, отворили са те и Пресветото Сърце на Учителя, от което текат води на благословия и на свръхестествен живот.

Можем накратко да заключим: Марийната легия е сдружение на католици, които с разрешение на Църквата и под ръководство на Мария Непорочна, Посредница на всички благодати (която е хубава като месец, сияйна като слънце, а на сатана и на неговите легионери – ужасна като войска под знамена) е събрала Легия за да взимат участие в борбата, която Църквата без прекъсване води срещу света и неговите зли сили. Целият човешки живот, както индивидуалният, така и колективният, преминава в драматична борба между доброто и злото, между светлината и мрака. (GS 13)

Легионерите се надяват, че със светото предание, със своите добродетели и със своята храброст ще станат достойни за своята голяма небесна Царица. Затова Марийната легия е създадена според примера на войската, на първо място според примера на войската на стария Рим и са приели и техните имена. Но, войската и оръжието на Марийните легионери не са от този свят, изтикват Марийните легионери.

Тази войска, която сега е толкова многобройна, е започнала с най-скромен начин. Тя не е основана като някаква добре планувана организация. Тя се е явила, може да се каже, както и другите движения, не е била подготвяна отнапред, защото никой не е написал правилата, нито е дал предписание за начина на действие. Както вече сме споменали, просто е било дадено предложение и на тази среща са дошли хора, които не са и предполагали че ще станат средства в Божите ръце. Когато погледнем тази среща от днешна гледна точка, виждаме че тази среща е била същата като срещите на легионерите които се провеждат днес в целия свят. Масата, около която са се срещнали, е била украсена като много прост олтар. Статуята на Пренепорочно Зачатие (изработена според екземпляр на чудотворен медал) е била поставена в центъра и е била поставена на бяла покривка. От двете страни са се намирали една ваза с цветя и един свещник със запалена свещ. Тази подредба е била вдъхновена от мисълта на един човек, които е дошъл на срещата, а изразява всичко онова, което всъщност Марийна легия е. Легията е войска. Тяхната Царица вече е била там, преди те да са се събрали. Тя е стояла, чакайки да приеме онези, за които е знаела, че идват. Не те са избрали нея. Тя е избрала тях и от тогава те се борят заедно с нея, знаейки, че ще имат толкова успех и постоянство, до-колкото ще бъдат съединени с нея.

Първият общ жест на легионерите е бил да коленичат. Те, сериозни млади хора преклонили глави, призовавали са Светия Дух, а след това молили броеницата. Когато свършили броеницата, седнали са и под закрилата на Мария (такава, каквато я представя нейната статуя) започнали са да мислят как най-добре биха могли да служат на Бога и да събуждат любов към Него в Неговия свят. От тези разговори е започнала Марийната легия, такава, каквато е и днес, със всичките нейни характеристики.

Първото приемане в Марийната легия се е случило в Ирландия в къщата, която се нарича “Мира Хоус” в Дъблин 7. септември 1921. г. в осем часа вечерта, значи в навечерието на празника Рождение на Пресвета Богородица. Въз основа на името на клона, от която е произлязла – Богородица на Милосърдието, организацията известно време е била известна с името Сдружение на Богородица на Милосърдието.

Блажени папа Йоан XXIII е казал: Марийната легия показва истинското лице на Католическата Църква.
9.5.3 Целта на Марийната легия
Целта на Марийната легия е да слави Бога със светостта на нейните членове, а това се развива чрез молитва и със сътрудничество, под църковното ръководство, в посланието на Мария и на Църквата, за да се унищожи главата на змията и да се разпространи Царството на Христос. В зависимост от одобрението на Концилия ⁵⁸ и имайки предвид ограниченията, които са приведени в официалния наръчник за легионерите, Марийната легия винаги стои на разположение на местния епископ и на енорийския свещеник за всеки вид на обществена служба и католическа акция, която тези представители на църковните власти биха могли да смятат за подходящи за легионерите и от полза за доброто на Църквата. Ако това не се одобри от енорийския свещеник или ординарий, легионерите никога няма да взимат участие в някоя от тези служби в енорията. Ординарий означава диецезалния епископ или друг меродавен представител на църковната власт.

a) Непосредствена цел на тези организации е апостолическата цел на Църквата да възвестява евангелието на хората, да ги освещава и по този начин да насочи тяхното християнско съзнание да бъдат способни в различни общности да внесат духа на евангелието;

б) миряните, сътрудничейки със свещениците, по начин който е присъщ на миряните, допринасят със своя опит и имат отговорност във воденето на тези организации, при оценяване на условията, в които трябва да се извършва пасторалното действие на Църквата, а така и в изграждане и реализиране на собствената си програма на действие;

в) миряните трябва да работят съединени като организирано тяло; по този начин най-ясно се проявява единството на Църквата, а сам апостолатът става по-успешен;

е) миряните, било сами доброволно като се предадат на апостолата, било като са поканени за дейности и непосредствено сътрудничество с апостолата на йерархията, действат под върховното ръководство на йерархия, която това сътрудничество може да потвърди и с изричния мандат. (AA 20)
9.5.4 Духът на Марийната легия
Духът на Марийната легия е духът на Мария. Легията по един особен начин копнее за нейното дълбоко смирение, съвършено послушание, ангелска благост, непрекъсната молитва, различни умъртвления, чистотата, героично търпение, възвишена мъдрост, само-жертвена любов и голяма любов към Бога, и преди всичко към нейната вяра – добродетел, която е пребивавала само в Нея в пълнота и я е изпълнявала така, че никой човек не може да се сравнява с нея. Вдъхновена от тази любов на Мария и нейната вяра, Нейната легия прави опит във всеки вид на действие, и «никога няма да се оплаква, че нещо за нея е невъзможно, защото смята, че всичко й е позволено и възможно» (Подражание на Христа, III, 5). «Съвършен образец на такъв духовен и апостолски живот е Дева Мария, Царицата на апостолите, която докато живя като всички обикновен живот на земята, изпълнена с грижи за семейството и труд, бе винаги съкровено свързана със своя Син и сътрудничеше по съвсем свеобразен начин в делото на Спасителя... И всички следва благочестиво да я почитат и да поверят на майчината й грижа собствения си живот и апостолство». (AA 4)
9.5.5 Набожност на легионерите
Набожността на легионерите се изразява в техните молитви. Легията е изградена, преди всичко на дълбоката вяра в Бога и в любовта, която Той в себе си носи за своите деца. Тъй като Бог желае нашите усилия да бъдат за особена слава на Бога, той ще ги пречисти и ще ги направи плодоносни и постоянни. Ние се движим между противоположни крайности: равнодушие и прекалена загриженост, защото смятаме, че Бог е отделен от нашата работа. Трябва да разберем, че имаме добра цел само защото Бог ни я е вложил и че ние ще я осъществим единствено ако Той ни подкрепя през цялото време. Успехът на това, което правим много повече касае Него отколкото нас. Обръщането, за което копнеем, Той желае неизмеримо повече от нас самите. Ние желаем да станем свети. Той копнее за това неизмеримо пъти повече.

Главна подкрепа на легионерите трябва да бъде съзнанието, че в тяхната двойна задача на собствено освещаване и на служене към ближните ги придружава Бог, добрия Отец. Така че по пътя на успеха може да стои единствено недостатъка на доверие. Само ако имаме достатъчно вяра, Бог ще се послужи с нас, за да освободи света за Себе Си.

Когато за пръв път се говори за обещанието на Мария, веднага се говори за Нейното Непорочно зачатие. Тази привилегия е част от Мария: Мария е Непорочното зачатие и заедно с тази привилегия се пророкува и онова, което следва от това: тя е Богородица, тя ще смаже главата на змията в изкуплението и тя е Майка на хората.

Тъй като ние сме реално нейните деца, трябва така да се и отнасяме към Нея. Наистина като малки деца които напълно са зависими от нея. От нея трябва да очакваме тя да ни храни, води, учи, да лекува нашите болки, да ни утешава в скърбите, да ни съветва в нашите колебания, да ни върне на истинския път, когато се заблудим и по този начин, напълно доверени на нейната грижа, да можем да растем според образа на нашия по-голям брат Исус и да имаме част в Неговото послание, в борбата срещу греха и в победата над него.

В официалния наръчник на Марийната легия членовете на легията се канят да приемат набожността към Мария според наставленията на св. Гриньон Мария де Монфорт.⁵⁹ На легионерите се препоръчва набожността към Мария да бъде според това, което говори св. Гриньон Мария де Монфорт, а това негово учение намираме по особен начин в книгите Трактат върху истинската набожност към Пресвета Богородица и Тайната на Мария.

Тази набожност изисква с Мария да се сключи формално договор и според този договор човек напълно се предава на Мария със своите мисли, дела, както и с материалните и духовни блага, както със сегашните, така и с бъдещите и с онези от миналото. Казвайки на кратко, онзи човек, който се предава на Мария, влиза в положение което е също като положението на раб, който няма нищо свое и напълно е зависим от господаря си. Но земния раб остава господар на своите мисли и на вътрешния си живот. Докато предаването на Мария съдържа в себе си всичко: всяка мисъл, движения на душата, скрити богатства, най-дълбоката част от себе си. Всичко e – до последния дъх поверено на Мария, за да може Тя всичко това да използва за Бог. Това е един вид мъченичество, жертвуване на самия себе си на Бог, а Мария е олтара на тази жертва. Това наистина е в съгласие с жертвата на Христос, която също така е започнала в утробата на Мария и е обхващала всеки миг на Неговия живот и е довършена на Калвария, на Кръста на Марийното сърце.

Истинската набожност започва с тържествено посвещаване. Но, това посвещаване трябва да се живее постоянно, през целия живот. Докато Мария не обхване целия ни живот, а не само някои минути и часове на нашия живот, акта на посвещаването – макар да се и повтарял често – има само стойност на преходна молитва. Този акт на посвещаване, ако не е проникнал целия човек, остава като дърво, което е посадено, но никога не е пуснало корени.
9.5.6 Служенето на легионерите се основава на науката за мистичното тяло на Христос
Служенето на легионерите се основава на науката за мистичното тяло на Христос, и това те свързват с думите за Мария и мистичното тяло. Мария е хранила, пазила и обичала истинското тяло на своя Божествен Син. Тези различни служби тя още изпълнява спрямо всеки член на Мистичното Тяло, към най-малките от братята, както и към най-честните. И така, когато членовете еднакво се грижат един за друг (1 Кор. 12:25), те не правят това независимо от Мария, дори и тогава, когато, поради своето незнание не признават нейното присъствие. Те само сдружават своите усилия с усилията на Мария. Това става вече нейна работа и тя работи върху него по особен начин още от Благовещението до днес. Затова легионерите всъщност не са тези, които призовават Мария да им помогне в тяхното служене на другите членове на Мистичното Тяло. Тя е тази, която призовава тях да й помогнат. Тъй като това е особена и специална задача на Мария, никой в нея не може да участва ако Тя не му позволи.

Легионерите имат в Мистичното тяло особената задача да водят другите, да ги утешават и да ги просвещават. Тази задача не може да се изпълнява както трябва ако Църквата не се разбира като Мистично Тяло Христово. Посланието на легионерите е да бъдат в близък контакт с хората, а особено с хората, които страдат. Поради това легионери трябва да осъзнаят онова, което светът упорито нарича въпросът за страданието. Няма човек, който по време на своя живот да не носи бремето на болката. Почти всеки човек се бунтува срещу него. Желаят да го отхвърлят от себе си, а ако това не е възможно, тогава страдат още повече.

Действието на легионерите е различно. Така че е важен апостолатът в енорията (примерно посещения по къщите, катехизис на децата); подтикване за посвещение на семействата на Пресвето Сърце Исусово; посещения на болници, включвайки и болници по психиатрия; работа за най-бедните и най-нуждаещите се (сиропиталища, домове за прием, домове за нощувка, затвори); работа с децата (примерно да водят децата от сиропиталищата на литургия; посещение на децата по къщите); разпространение на католическа литература; подтикване към ежедневна литургия и към набожността към Пресветото Причастие; работа за мисиите и други дейности.