Духовен център за католическо богословие и духовност „БЛ. Папа ронкали”

Да познаваш друг език може в определени ситуации да бъде от голяма важност. Това е по особен начин истина, когато в молитвата се обръщаме към Бога. Разбира се, Бог разбира всеки език. Все пак, Той ни призовава да използваме «особен език» според Неговия, а не според наш избор, и когото Бог артикулира. Това е език който изразява нашата похвала към Бога, но, по начин, който много надминава нашата ограничена природна способност да правим това. Св. Павел описва този чудесен език на който Бог Дух Свети се моли към Отца с нашия човешки глас:

"Така и Дух помага на нашата немощ. Наистина ние не знаем да молим така, както е добре, но самия Дух за нас ходатайства с неизказани въздишки. А Онзи Който прониква сърцата знае какво е желанието на Духа – Той да ходатайства за светите." (Рим 8:26-27).

Павел продължава да говори за този дар на езиците в четиринадесета глава на първо послание на Коринтяни, казвайки: "Бих искал всички да говорите в други езици" (1 Кор. 14:5). Тъй като Господ "познава нашите сърца", този дар на езици е формиран според мярката на всеки човек, а понякога човек може да получи и повече видове от дара на езици. След като в посланието до Римляни е подсетил как молитвата на езици (феномен наричан глосолалия) осигурява в своите молитви да търсим Божията воля, а не само своята собствена, подтиква Ефесяните да се молят на своя Божествен език: "С всяка молитва и просба молете се духом във всяко време" (Еф. 6,18).

Св. Павел и Юда апостол са знаели, че Исус е обещал, че всички “вярващи” ще бъдат способни да говорят на нови езици (сравни Мк 16:17), но още са чувствали че имат задължение да подсещат и да подтикват вярващите да правят това. Затова подтиква и папа Йоан Павел II като систематична част на опита на кръщение в Духа – което той лично е приел когато е бил на единадесет години, както е казал в една беседа която е имал в Рим за водачите на харизматични общности. Днеска християните са по-малко мотивирани с вяра, отколкото първите християни, които са ценили тази харизма (вж. Деяния 2:4; 10:46; 19:6) и са я практикували дори в литургията. Въпреки че всеки вярваш човек има “способност” да се моли на езици, както Исус е казал, повечето християни днес не желаят да се молят на езици. Не желаят нито дори да се опитат.

По отношение на всичко това, понякога се явява въпроса защо този драгоценен дар Божи днеска е така занемарен и отговорът е: занемаряването на Божия дар обикновено не е злонамереност, но просто незнание и предразсъдък, а така те премълчават истината. Тези две негативни неща трудно могат да се преодолеят, и за това ни е подсетил папа Павел VI. подтиквайки подновяването на харизми, които са били силно присъстващи в ранната Църква.

Самият дар трябва да убеди невярващите (вж. 1 Кор. 14:22), което всъщност се е и случило на Петдесетница, когато чрез него са се обърнали около три хиляди души и са станали християни (вж. Деяния 2:41).

Четири вида на дара на езици

В четиринадесета глава на първо послание на Коринтяни Павел описва четири вида на този дар, които тук ще опиша накратко свързвайки ги със Свещеното Писание.

I. Молитва на езици (индивидуална или групова молитва) – (1 Кор. 14:2);

II. Пеене на езиците (пеяна молитва – индивидуална или в група) – (1 Кор. 14:15);

III. Говор (публично) на езици – Божие известие на събраните чрез публично говорене на езици от един човек; известието трябва да се изтълкува (точно да се преведе) с друг дар, който се нарича тълкуване на eзици; известието може да тълкува същият човек, която е получил известието (1 Кор. 14:13) или някой друг (1 Кор. 14: 27-28).

IV. Езиците като "знак за невярващите" – вид на публично известие на езици, което трябва да се «изтълкува» на майчин език; чрез това известие Духът "подтиква” и обръща присъстващите невярващи. (1 Кор. 14: 22-23).

От тези четири вида дарове на езици в първите два (човек говори на Бога) – молитвените дейности могат да започнат и да престанат, така както отваряме и затваряме кран и са достъпни на всеки човек който е кръстен в Духа и служат за неговото лично изграждане (1 Кор. 14:4). Другите два вида (Бог говори към човека) включват говор на езици, но не и молитва на езици. Те са заради изграждането на общността (1 Кор. 14:5 и 26), дадени са на определени човеци, избрани, според Божието провидение, както пише св. Павел в 1 Кор. 12:30. Св. Павел казва, че говора на езици (не молитва на езици) е безполезна, ако не го придружава тълкуване (1 Кор. 14:9. 19), което го прави по стойност еднакъв с вдъхновеното пророчество (1 Кор. 14:5). Затова нека човек да се върне към молитвата на езици, ако не е получил тълкуване. (1 Kор. 14:28).

Ръст в ползване на дара на езици

Този дар не само че има различни видове, но и различни нива на зрялост или развитие. Обикновеният начинаещ се моли на първо ниво, което често се нарича като "пара-лингвистично"; гласовете още не са се развили в артикулиран език, но става дума за повтаряне, което прилича на тепане (говор на този, който ни е мил). Все пак ако човек в мислите си хвали Бога, "молейки се в Духа" (1 Kor 14:15), тогава това "тепане" облича молитвата като начален "съд" на дара на езиците. В тази първа фаза, човек би трябвало да копнее ясно и набожно да артикулира думи, не повтаряйки ги, за да прерасне това "набожно тепане" в по-плодовита и духовно по-развита фаза на дара, наречена "лингвистична" фаза.

В тази точка езикът става реален (жив или мъртъв), но човекът, който говори, още не го разбира, въпреки че по-някога могат да го разберат други, които са на близко и който може би познават този език, както се е случило на Петдесетница (вж. Деяния 2:6). (Дори и когато не може да се разпознае, може да се покаже че този определен език в друга фаза на развитие има "синтаксис". Такова изследване е проведено в Университета Мичигън, Щатите, където са разкрили структуриран лингвистичен "синтаксис").

Трето ниво на развитие е фазата на "Юбилус" (фаза на възклицание) а за нея говорят св. Амвросий и други. Когато се практикува в своя първи молитвен вид, това много рядко, но силно изпълнено с Дух възклицание и славене на езици обикновено в групата предизвиква изненадващи обръщания, телесни излекувания, както и изцерения на браковете...

Най-високо ниво на дара на езиците е "изговаряне с възхищение", което (като пример), за използвали отците исихасти на Атон и на други места, а особено през 14-ти век. Постоянно използвайки това ниво на молитва на езици, човек е хвърлен в дълбок опит на съзерцателна мистична молитва. На това много фино ниво на дара на езиците, Дух Свети "разделя" гласовете в проста, но все пък дълбоко съзерцателна молитва без думи, в свята тишина, за която ни припомни Псалм: "Застанете и познайте, че Аз съм Бог". (Пс. 45: 11) 

Като пример ще дам няколко примери.

На едно от своите харизматични поклонничества в Светата земя, нашата група, возейки се в автобуса се е молила на езици. Водачът на нашата група, израилтянин, е бил много изненадан от говора на една жена от нашата група (която е говорила само английски и малко португалски). Той е разбрал езика на нейната молитва и е казал, че е хвалила Бога на един много рядък еврейски диалект, с който се говори само в две малки села в Израел, а край едното точно в този момент сме минавали!

Една жена от Япония която се е омъжила за Американец и която под натиска на своя мъж е дошла на харизматична среща в Сан Франциско, чула зад себе си един друг Американец който се молил на японски език, и той се обърнал към нея с нейното тайно име, което е получила в техният храм и я призовавал да стане християнка и да приеме Исус като своя Спасител.

Един скептичен свещеник от византийски обред е потвърдил, че молитвата на езици на един мирянин от Ирландия е била евхаристична молитва на византийски обряд.

Една монахиня, която се е съмнявала в изправността на този дар, на молитвена среща се е убедила в неговата изправност, когато е чула едно момче от Италия как се моли на един от келтските езици. В тези примери (това е само малък брой от много други на които съм бил свидетел) хората, които са се молили на езици, са изживели онова, което св. Павел описва в 1 Кор. 14:14. Те не са били съзнателни за значението на своите думи, но са били съзнателни, че славят Бога.

О. Джон Хемпш, C.M.F.
А сега да погледнем какво пише за дара на езиците Глас Концила (списание от Хърватска).
1) Глас Концила (№ 38, 2002)

Въпрос на читатели:

Какво за св. Павел от всичко това следва? Следва покана към всеки от нас да се моли с духа, но и с ума, да пее хвали с духа, но и с ума. Защото иначе, как биха могли тези, които не разбират, които не са напътствани, на нашите думи на чужд език да кажат „амин”, а да не знаят какво сме говорили? За какво би била от полза такава наша молитва и благодарност (вж. 1 Кор. 14:15-19)? Дарът на езици „не е знак за онези които вярват, но е знак за невярващите, а дарът на пророчество не е за невярващи, но за онези, които вярват. Примерно, ако се събере цялата Църква на едно място и всички говорят на чужди езици и влизат невярващи, няма ли да кажат че са полудели? (1 Кор. 14:23). Дарът на езици подразбира и ясно тълкуване за онези, които не разбират; ако тълкуването го няма, св. Павел е ясен: „Ако пък няма тълковник, те да мълчат в църква, а да говорят на себе си и на Бога!” (1 Кор. 14:28).

За себе си Кико казва:⁴⁸

Той казва, че в началото не имал никакво намерение нещо да започне. За това са виновни епископите, за това, което днес правим. Той е живял опита на Cursillos de cristianidad и в един момент, дори е имал намерение да стане монах, но Господ го е изпратил между бедните. Той е отишъл между тях, следвайки примера на Шарл де Фуко, тъй като в хората които са били без права и в бедните Кико е видял Разпнатия Христос. По особен начин го е докоснало страданието на хората, които в нищо не са виновни и които са били унищожени… Както Христос е присъстващ в Евхаристията, така също е присъстващ и в тях. Затова е решил да живее в бедност, в място където са живели роми, пияни хора и всички други, за да служи в тях на Разпнатия Христос. Кармен е живяла в една друга барака. Кико е със себе си носил Библия, кръст и китара. Първата общност е основана през 1964 г. в периферията на Мадрид. Така – чрез Божието Слово се оформя общности, в които хората чрез силата на Възкръсналия Христос и по пътя на лично обръщане, се учат да изгонват от себе си робския страх от смъртта и да стават свободни по Исусовия начин до смъртта.

Докато са се намирали там полицията е взела решение да унищожи всички тези бараки. Поради това са се обадили на архиепископа на Мадрид, за да ги защити от полицията. Това е било време, когато на власт е бил Франко.

Когато архиепископът е направил контакт с малката общност, която се е формирала между ромите, останал е много впечатлен и им е казал да отиват в енориите, но да не започват нищо без енорийския свещеник като център.⁴⁹

Кико казва, че неокатекуменат в енориите заедно с енорийския свещеник отварят катехистите. Защо този път се нарича неокатекуменат? Кико дава следното обяснение. Той казва, че първата Църква е живяла между езичниците и когато някой е искал да стане християнин, трябвало е да премине през формация за християнство, а това се е наричало катекуменат (това означава пасивно да слушаш). Днешният процес на секуларизация е довел до това много хора да са напуснали вярата и Църквата. Поради това е нужно да се отвори нов път за формация на християните. Казва, че много хора са напуснали Църквата и тя трябва да се върне към тях и да им възвести Евангелието. Затова неокатекуменският път няма желание да сътвори около себе си движение, но да помогне на енориите (и на епархиите) и да отвори път за християнска иницияция за кръщение, отново да се открие какво означава христианска иницияция за кръщение. Този път е средство на служене на епископите в енориите, за да се върне вярата на много хора, които са я напуснали.

Тръгва се от факта, че пасторалната практика в енориите не е достатъчна за днешното време: проповядването на словото и служенето на тайнствата не са достатъчни. Най-много хора са били кръстени като малки, но по-късно не са имали помощ за ръст във вярата нито в семейството, нито в обществото.

В този смисъл желанието е да се помогне на това положение чрез неокатекумената, който е след кръщението – и този път се вдъхновява от служебника за инициация на възрастните - Ordo initiations adultorm! (служебник, който е официално публикуван от Конгрегацията за тайнствата).

Днес на Запад много епархии се опитват да имат катехизис за възрастни хора. Разбират, че това е нещо, което е фундаментално. Неокатекуменатът предлага – в синтетичен вид катехизис и християнска формация за днешния човек.

Своето действие, особено в Рим, дължат особено на кардинал Руини, а са се разпространили и на много други места (железницата, пощата, парламента...). ⁵⁰

В своето действие имат три ключови думи: слово (kerygma), литургия и общност.⁵¹ Керигмата е възвестяването, което подарява вярата (това е новина, която сменя живота на онзи, който я приема). А това възвестяване донася промени и в моралния живот.

През седмицата има две срещи. Първата среща е резервирана за размишление върху Божието Слово, което се подготвя от група катехисти. Другата среща е насочена към подготовката на литургия в събота вечер. Съществуват и други срещи, месечно съжителство, служби за покаяние и други прослави, а за Великден има цяло нощно бдение. Тези срещи, съжителство, славене, служат, за да се оформи общността от братята и сестри, зрели във вярата, които настояват да живеят християнското възвестяване и да го свидетелствуват. Катехизисът е насочен към възрастните хора.

Кико изтъква, че те виждат себе си като сътрудници на епископите, енорийските свещеници и не искат от неокатекуменския път да направят движение или сдружение. Това е, защото християнската иницияция принадлежи на епископите и на техните сътрудници, енорийските свещеници, и не може да бъде отделна харизма, примерно на Кико. Той изтъква, че когато някои енорийски свещеник приеме да предлагат учението което се намира в документите на Църквата, например по отношение на брака и брачния морал, спазват стриктно учението на Църквата. Особено важно е да се подчертае, че неокатекумените са отворени за Божието провидение по отношение на дара на живота – в семействата на неокатекумените се ражда много деца – има семейства които имат и повече от 10 деца.

Може да се каже, че неокатекумените отдават голямо внимание на тайнството на кръщението, изповедта и брака. Както вече казахме, в неокатекуменският път се поставя ударение на тайнството на брака и на отвореността на Божие провидение – да не се страхуват от много деца.

Неокатекумените молят в семействата си Утрена и Вечерня молитва от часослова. Искат да живеят радикално и са отворени за мисиите, работата за нова евангелизация, грижа за верското възпитание на децата...

Папа Бенедикт XVI, когато е бил професор в Тибинген, се е срещнал с неокатекумени.⁵² Той казва, че тези млади са били докоснати от ново откритие на Църквата която е имала нужда от нов катекуменат след кръщение… И след това е размишлявал за тайнството на кръщението и видял, че това тайнство е било забравено в Църквата, а това е основа на нашето християнско съществуване. Онова, което неокатекумените са схванали е, че ние сме били кръстени като деца и че това трябва да стане наша реалност. И затова проф. Рацингер се е радвал поради неокатекумените, защото за съжаление в много семейства не е имало повече християнска инициация и жива вяра.

По отношение на броя на общностите на неокатекумени във света през 2001 г. намираме следните данни: тогава са били 16.700 общности на неокатекумени (2011 г.– повече от 40.000). Намирали са се в 105 страни. В Европа са 8.000 общности, а в Америка 7.300. В Азия са били около 800, а в Африка около 600. Намират се в около 880 (2011 г. – повече от 900) епархии и в 5.000 (2011 г. – 6.000) енории. Малко по-малко от 200 семейства се намират в мисии в различни страни. Около 4000 момичета, които са били членове на неокатекумени, са станали монахини. В света има 46 (2011 г. – 78) семинарии Redemptoris Mater, които са основани поради желанието на много епископи. През 2001 г. е имало около 2000 семинаристи. Тези семинарии, все пак не може да се смята, че принадлежат на неокатекуменския път. Те принадлежат на епархиите. Тези семинарии имат същите програми за следване, както и другите семинарии, но освен това се приготвят и за мисии (ad gentes). По един начин тези семинарии следват декрета Presbyterorum ordinis, № 10 за да се осигурява присъствие на свещеници там, където липсват.

Кико казва, че не иска да бъдат някакво отделно сдружение. На 30. август 1990 г. Папата е изпратил писмото до архиепископ Паул Кордес, който е имал задължение за апостолата на неокатекумените. В това писмо папа Йоан Павел II е разпознал, неокатекуменския път като път на католическа формация и го смята подходящ за обществото и за модерните времена и е подтиквал епископите и техните свещеници да се насърчава такава инициатива за нова евангелизация. Това писмо се е копирало между неокатекумените в хиляди екземпляри. Но, това не е означавало и юридическо потвърждение на Пътя, както някои са тълкували това. Трябва да се каже, че папата още на 4 януари 1997 г. приемайки отговорниците от неокатекуменския път, ги е поканил да подготвят прецизен статут поради формално юридическо признание през 2002 г. е приет Статута ad experimentum. Във връзка със Статута още ще кажем по-нататък.

Трета общност която след сливането с втора през 2006 формира сегашната втора започва съществуване през 2003г. Тя се формира от катехизиси до 2007 когато преминава 1 преход и се затваря за нови членове. Към момента тя е преминала първи преход и “шема” членуват около 15 човека (по списък са повече) Отговорник е Валентин Петков. Към момента има едно реализирано призвание за семеен живот. Има и две преминавания към Католическата църква.

Трета общност се формира от катехизиси започващи през 2008 г. и продължаващи до сега в нея членуват активно 8-9 човека (по списък повече). Общността се намира в етапа на предкатекумената. В нея има едно призвание за семеен живот и един цивилен брак получил църковен благослов. Отговорник е Мая Пеева.

През 2009 г. се провежда катехизис и се формира общност в енория св. Мария Дева от Фатима в Плевен. Общността е малка и е под наблюдението на екипа катехисти от първа общност (те провеждат катехизисите в България) и енориста на енорията.

Преходите на общностите се провеждат от италианските екипи. Скоро би трябвало да пристигнат о. Пламен и още две семейства като мисионери в България.
9.3.3 Етапи на един дълъг ход
Неокатекуменатът (чл. 8 на Статут) се състои от начален катехизис (гл. 2) и от път, които е разделен според три степени на християнската инициация: пред-катекуменат, катекуменат и избиране.

В една енория неокатекуменатът се развива по следния начин. Енорийският свещеник (в съгласие с отговорните за организиране на пасторала в енорията) кани някои от катехистите които обикалят различни места и които стават служители на евангелието въз основа на Кол. 1:23 и Еф. 3:7. Започва се един процес на път, който за няколко години преминава през 6 етапа.⁵³