Международно сдружение на общностите Арка

В общностите Арка живеят мъже и жени женени и неженени, които споделят живота с лицата със затруднения в развитие. В тях се опитват да приемат Исуса и желаят да им даруват семейство със стабилни чувствени отношения. В света на страдание, на отхвърляне и на вечна борба за мощ тази общност желае да бъде пророчески знак на общение с Бога и с цяло човечество. Настоява също да сътрудничи със семейства, в които се намират лица със затруднения в развитие. Арка много тясно сътрудничи с Международното сдружение Вяра и Светлина.

Публикуват всеки три месеца списание Les Lettres de L'Arche. А също и списания: Lettre de Jean Vanier и Nouvelles internationales. Имат 121. общност и присъстват в 30 страни. Интернет страница: http://www.larche.org
Жан Вание казва, че най-слабите части на тялото са незаменими в Църквата, че трябва да бъдат почетени, защото имат нужда от това. Винаги трябва да слушаме вика на бедните, а бедния човек търси и пита: обичаш ли ме, искаш ли да живееш с мен? Как да им се покаже че са достойни за любов? Това не се постига с подаръци, но когато кажем: щастлив съм, че мога да бъда с теб. Нужно е присъствие и за онези които умират. Да бъдем тук, да ги държим за ръката, това ни води до нещо важно да заемем мястото на Исусовата мъка под Кръста. Ако станем приятели на някой, който е на ръба и ако влезем в отношение на присъствие с това лице, ще бъдем променени, освободени от сигурността, която ни дава групата, на която принадлежим, защото една от големите опасности е да се затворим в нашата група – било национална или някоя друга, в мощта, която има тази група.

9.7 Вяра и светлина
Официално име: Международно сдружение Вяра и светлина

Сегашно име: Foi et Lumière International

Основаване: 1971 г.

Интернет адрес: http://www.foietlumiere.org

Членовете на редовното движение, в определени периоди се събират на молитва, на Евхаристия. Тогава си обменят мнения и опити, понякога ходят заедно на поклоничество, а организират заедно и други различни събития. Общността може да започне действие, ако има най-малко десет членове. Обикновено общността се състои от 30 членове. Когато се надмине този брой, най-много 50, общността се разделя и се основава нова.

Движението се основава на убеждението, че лицето с умствено увреждане също е истинска личност с достойнство, напълно еднакво като другите лица. Бог обича и здрави и болни. В дейността на Исус болните са имали, може да се каже, едно особено място. В Евангелието намираме много места, където се говори за Исусовото внимание към болните. На лицата с увреждания трябва да се помогне и да им се даде възможност да се развиват в духовния живот, и като хора. Лицата с умствени увреждания имат право на поучение във вярата и на тайнства.

Движенията Арка и Вяра и светлина са тясно свързани помежду си, като брат и сестра.

В общността Вяра и Светлина участват: 1. хора с умствени увреждания 2. техните семейства 3. приятели - предимно млади хора.

На всяка среща, общността преживява време за приятелство, молитва и празненство.

Хората с умствени увреждания помагат на другите членове на общността да разберат, че има и един друг свят, чужд на света на съревнованието, парите и материални блага.

Със своята слабост тези хора се нуждаят от нежност, топлота, преданост, умения за слушане и вяра. Те са източник на духовна връзка и единство в своята общност, в Църквата и в света.

Общността се събира заедно поне веднъж месечно на една среща на приятелство, споделяне, молитва и празник. Темите на срещата са обикновено свързани с литургическото време. На срещите се четат откъси от Евангелието и тогава се играе пиеса, която показва това, за което се е чело в Евангелието. По този начин лицата с умствени увреждания могат много по-дълбоко да приемат това, за което говори текста на Евангелието. Винаги има молитва, която е подходяща за хората с увреждане. В малките групи се говори за опита как да се живее Евангелието в ежедневния живот – тези разговори много помагат на всички – а особено на родителите, които имат деца с увреждане. За родителите е много важно да почувстват, че са приети те и техните деца в Църквата и че могат да приемат тайнствата и да участват в литургията.

Когато е възможно, винаги се слави литургия в която участват и лицата с увреждане като министранти, тези който четат апостола, пеят и показват сценка от Евангелието. След това има различни игри и на края винаги се празнува, споделяйки заедно ястие и питие.

Една от основните идеи на движението е, че:

“Там, където има приятел, там винаги има начин да даваш Надежда и да получаваш Надежда”

Във време, когато много деца с умствено увреждане са отхвърляни още преди раждането им, или след това биват изолирани или изоставяни, участниците в движението “ВЯРА и СВЕТЛИНА” вярват в това, че всеки човешки живот е уникален и свят. Дори най-слабите хора са призвани да бъдат извор на радост и мир в Църквата и по целия свят. Затова членовете на Вяра и светлина искат да засвидетелстват Божията обич, както на тях, така и на техните семейства.

Вяра и светлина има около 1450 общности които са присъстващи в 78 страни.

В България първа среща на Вяра и светлина се състояла през декември 2005 г. в манастира на кармилитаните св. Йосиф” София. От тогава с малки прекъсвана всеки месец се провеждат срещи в центъра “Усърдие”.

Всеки месец на български език се превеждат материали, които са подготвени във Франция и се разпространяват из целия свят. Общността в София още няма достатъчно членове, за да бъде официално оформена и призната от централата в Франция.

Общността на Блаженствата събира различни вярващи – женени и неженени, семинаристи, свещеници, постоянни дякони, мъже и жени посветени на целомъдрие. Те желаят да се оформят, колкото повече това е възможно, като първата християнска общност чрез живот в общност, споделяне на блага, бедност, избрани в свобода и интензивен живот на тайнствата, а особено литургия. Членовете на общността, които имат съзерцателно призвание (вдъхновени от кармилската духовност), действат в служба на бедните и във възвестяване на Евангелието. Формацията им започва със запознаване с общия живот в духа на Правилото на общността. Обхваща формация в доктрината, духовност, професионално ниво и получаване на определени задължения. Това е важно, за да могат да се разпознаят знаковете на призванието и да се укрепи живота в общността. За всеки етап на живота съществува формация, за да може в пълнотата да се живее призванието. В този смисъл особена важност се придава на постоянната формация, което обхваща, между другото и следване на литургия, иконография, Свещено писание, еврейски език, еврейски корени на християнството, следване на съвременни езици и начини на евангелизация.

Общността Блаженства е оформена от домовете, които принадлежат на една провинция. В общността се примат неженени – жени и мъже, които живеят евангелските съвети и посвещават живота си, освободени от различни светски грижи. Така имат възможност да се посветят на молитвата, духовното четиво и на служене на ближния. Освен това, членове на общността могат да бъдат и хора които са женени които живеят в домовете заедно с неженените членове на общността. Освен това, като приятели на Агнеца и верните на духа на общността, за да могат по този начин да споделят нейната духовност и така внасят в обществото ценностите на Евангелието. Те са свързани с най-близкия дом на общността и помежду си духовно се подкрепят. Освен това могат да бъдат и членове на Блаженствата на Светото семейство. Тук става дума за това, че семействата и неженените лица могат да живеят във връзка с най-близката общност. Тук са присъстващи тесни отношения и сътрудничество в различни апостолски дейности.

Общността Блаженства има около 1500 членове, разпространени в 29 страни. Публикуват месечник Feu et Lumière. След това Troas, мисионерско списание, което излиза три пъти на година. След това, La lettre de Monsieur Ollier, списание във връзка със духовността на свещениците.

Интернет адрес: http://www.beatitudes.org

9.9 ОбщностТА Емануел
Общността Емануел е създадена през 1972 г. в Париж. Основали са я Pierre Gousset (1914-1991) и Martin Laffitte-Catta като основа на молитвена група от харизматичен опит. Основателят, след като е изживял особени дарове на Светия Дух, е успял да събуди в многобройни кръстени желание да започнат да живеят заедно, за да могат по-ефективно да възвестяват Евангелието. В началото общността е била формирана само от миряни – женени и неженени. Днес членове на общността са и свещеници и посветени миряни. През 1975 г. общността е дошла в Paray-le-Monial, мястото на явленията на Сърце Исусово на св. Мария Маргарита Алакок. Това е означавало важна крачка в тяхната история и начало на разпространение в други страни. От начало на 90-те, епископите винаги, все повече са поверявали на общността послание в енорията, и те са станали истински центрове на общение и на евангелизация. Общността Емануел е член от: Catholic Fraternity of Charismatic Covenant Communities and Fellowshios. През 1992 г. (08. декември), Папският съвет за миряните е признал Общността Емануел като международно сдружение на вярващи с папско право.

В Общността по особен начин ударение се поставя на Евхаристичната набожност, ежедневната литургия, редовното обожаване на Светото Причастие. От Евхаристията се взима сила за апостолическо действие, за евангелизация, за съчувстване в духовни и временни нужди на нашите братя. Една от първите задачи на членовете на Общността е била да създадат контакт с онези, които са далече от Църквата, с тези които не практикуват вярата и невярващите. Един епископ, с когото общността е имала сътрудничество, е казал: Ако напълно ви дадем работа в институциите, кой ще ви замести да търси онези които са далече от Църквата – не практикуващи и невярващи? Затова ръководството на общността подтиква своите членове да бъдат вестители на Радостната новина, вкоренявайки своето действие в интимността с Исуса по време на Обожаване на Евхаристичния Исус. Общността също подтиква своите членове в ежедневния живот и на работа да бъдат свидетели на вярата. С тази цел, общността настоява нейните членове да бъдат добре подготвени в познанието на Библията, богословието и методите на катехизиса. С тази цел Общността организира така нареченото училище Абрам, различни курсове, събрания, поклоничества. Чрез тези срещи, както и други пасторални активности в различните енории, които са им доверили различни задачи, движението се среща с много милиони хора от различна възраст и положение в обществото. Около 60 % на членовете на Общността Емануел, освен че апостолически са активни в своята Общност, взимат участие в пасторалния живот на своята енория и по този начин помагат за Църковното подновяване в мястото, където живеят.

Общността Емануел е водена от Модератор, на когото помага международния съвет и чиито членове са избрани за мандат от три години, като мандата може да им се поднови максимално два пъти по ред. Влизането в Общност се състои от две пробни години (постулатура и новициат). След това дават обещания и всяка година ги подновяват. Дефинитивно осветяване правят членовете на Fraternité de Jésus. Лицата, които подкрепят Общността със своята молитва, сътрудничество и материална помощ са част от Famille de l'Emmanuel.

От Общността Емануел са се явили много инициативи: Jeunes de l'Emmanuel, за апостолат на младежите; Amour et Vérité, за апостолат на семейства, годеници и родители; Présence et Témoignage, за апостолат на хора, които работят в различни обществени дейности; Fidesco, за мисии ad genetes и за подкрепа на различни проекти на развитие; SOS Prière, слушане и молитва по телефона 24 часа; училища за евангелизация във Франция, Германия и Италия и още много други инициативи. Публикуват ежемесечник Il est vivant.

Най-голям брой членове на Общността Емануил са миряните. Общността има около 150 членове, които са свещеници. Те са инкардинирани в някоя епархия. Епископът на епархията ги приема, респектирайки Статута и особеността на Общността. Нещо което е специфично в Общността Емануел, е да работят заедно свещеници, богупосветени лица и миряни. Някои членове на Общността Емануел – миряни, приемат задължение да не се женят, нито омъжат. Общността Емануел има около 6.000 членове (от които около 150 свещеника; 180 посветени сестри и 15 посветни братя). Действат в около 50 страни.

Интернет страница: http://www.emmanuel-info.com

При Общността на Свети Егидий много се подчертава по особен начин приятелството, близостта един с друг. Духовния си идеал виждат в Първата християнска общност, която е описана в Деяния на апостолите, определението за бедните, първенството на молитвата. Особено искат да изтъкнат Божието милосърдие за болните и за грешните, дълбоката грижа на Исуса за множеството народ. В Общността много се подчертава ежедневното четене на Божието Слово както и личната и обща молитва. Особено значение дават на общата Вечерня молитва, която е отворена за всички, които искат да взимат участие в нея.

Общност Свети Егидий се състои от мрежа на малки общности и в тях са включени около 50.000 членове, разпространени в 72 страни на света.

Интернет: http://santegidio.org

В началото на 50-те години в Италия се е почувствала нужда за християнско присъствие между учениците. Това е подтикнало дон Луйджи Джусани, който е бил доцент в богословския факултет в Венгоно (Варезе), да се посвети на преподаване на вероучение в училище. Опитът на малка група в класическата гимназия в Милано, която се е събрала около него, е оформила младежи студенти (Gioventù Studentesca – GS). Те са били окуражени от архиепископа на Милано Джовани Батиста Монтини, който по-късно е станал папа Павел VI. GS се е разпространила и в други градове в Италия. В GS са били включени студенти и младежи. По този начин е започнало движението Comunione e Liberazione. В 1980 г. движението е било канонически признато от абата на абатство Монтекасино – монс. Мартин Матроноле. Първите групи на братствата са се оформили в другата половина на 70-те въз основа на инициативата на бивши студенти, събрани около CL, които чрез общение искали да задълбочат принадлежността си към Църквата. Те са се разпространявали в различни страни и така е създадено братството Fraternità di Comunione e Liberazione. На 11. февруари 1982 г. Папският съвет за миряните е признал движението Fraternità di Comunione e Liberazione като международно сдружение на вярващи от папско право. От 1997 г. в Рим е открит Международен център CL, и той свързва всички реалности на движението в света.

Различните инициативи, които се провеждат, помагат в растежа на човека. Примерно каритативното действие помага за възпитанието на безплатно служене и за други социални дейности. Свидетелствуват Христос в училищата, във факултети, предприятия и офиси и по особен начин чрез работата.

Ръководството на сдружението е поверено на Председателя на Централната Диакония. Членовете на Централната Диакония за отговорни на различни по-малки сдружения, които са създадени от харизма на CL: Мирско сдружение Memores Domini; Свещеническо братство на Мисионерите на св. Карло Боромейски; Конграгация на Suore della Carità dell’Assunzione… Отделните членове или групи, които принадлежат на Братството, са осъществили много различни културни, каритативни и други дейности, които са съединени в Compagnia delle Operе със седалище в Италия и в чужбина. Става дума за семейни къщи за психично болни, младежи зависими от наркотици, неподвижни, болни от AIDS и болни в последна фаза на живота; след това предприятия за включване на работа на лица с увреждане; също така различни не-правителствени органи (AVSI в Италия, и CESAL в Испания) за помощ и развитие на бедните страни; фондация като примерно Banco Alimentare, която се грижи за ежедневния живот на повече от 500.000 бедни и Banco Farmaceutico; центрове на солидарност за помощ на безработни, които си търсят работа; структури за помощ на затворници, които не са пълнолетни, в Африка и Америка... Присъстващи са също и много други инициативи на културно ниво и те са станали възможност за предаване и за свидетелствуване на тези християнски събития: културни центрове; публикуване на книги и списания; международни срещи като примерно Срещи за приятелство между народите. Директно подчинение на Братството е и Sacro Cuore от Милано, което се занимава с училищата и с дейности за промоция на пълна свобода на линията на християнската традиция и на учението на Католическата Църква.

Братство има около 50.000 членове присъстващи в 64 страни.

Братството е присъстващо и в България. Почти всяка година организират духовни упражнения, които са водени от членове на движението в Италия или някоя друга страна.

Интернет адрес: http://www.comunioneliberazione.org

Опус Деи е персонална Прелатура в Католическата Църква. Основател на Опус Деи е св. Хосе Мария Ескрива.

Опус Деи помага на обикновените хора да живеят свето християнско призвание в ежедневието, предлагайки им духовната подкрепа и формация, от която те имат нужда. Подтиква хората към святост, към която всички християни са поканени – всеки човек е поканен от Бог към святост – и особено такава святост, която се осъществява по време на редовната работа в ежедневните задължения. Тази цел се осъществява чрез различни събития – примерно духовни упражнения, утринно и вечерно размишление, курсове по философия у богословие и индивидуално духовно ръководство.
9.12.1 Място в Католическата Църква
Опус Деи е основан през 1928 г. Архиепископът на Мадрид е дал на Опус Деи епархийно одобрение в 1941 г., а Светият Престол е дал първото каноническо одобрение през 1947 г.

Вторият Ватикански Събор е сътворил юридическия облик на личната Прелатура, за да даде възможност за развитие на особени пасторални послания. Личните Прелатури са част от йерархичната структура на Църквата. Състоят се от миряни и от свещеници, които са под ръководството на Прелата и заедно сътрудничат за осъществяване на посланието на Прелатурата.

Апостолската дейност на членовете на Опус Деи, също както и на другите католици, желае да подтикне към християнска обнова. Това включва обръщане на душата, взимане на участие на Евхаристията, често приемане на другите тайнства, разпространение на Евангелието на всички, които са отдалечени от вярата, инициатива в полза на нуждаещите се, активно участие в курсовете по катехизис и други дейности в енорията, и сътрудничество с дейностите в епархията.

Този апостолат на хората от Опус Деи, се провежда чрез специфичната харизма на Прелатурата, а особено чрез освещаване на работата, събитията в обикновения живот.

Авторитетите в Опус Деи винаги искат да са в единство с мирските свещениците, подтикват вярващите, които са активни в тяхната Прелатура да бъдат близки с мирските свещеници и напълно да спазват насоките, които им дават мирските свещеници, местни епископи и епископските конференции.

В съгласие с духовната природа на своята мисия, Прелатурата не се намесва в светските въпроси, с които се срещат членовете на Прелатурата, които са миряни. Всеки член действа с пълна лична свобода и отговорност и Опус Деи не смята решенията на своите членове като свои.

Статутите определят, че в случаите, които касаят професионалната, социалната и политическата активност, всеки, който става член на Прелатурата, има пълна свобода като всички други католици, разбира се, в съгласие на Католическата доктрина за вяра и морал. Авторитетите на Прелатурата трябва да избягват да дават съвети по тези теми.
9.12 2. Дейности
«Главното действие на Опус Деи се състои в даването на своите членове и на други хора духовни средства, които трябва да живеят като добри католици в света» - обяснил е техният основател.
9.12.2.1 Възпитателни средства
Вярващите на Прелатурата имат срещи един път в седмицата и тук се говори за теми на доктрината на вярата и аскезата. Един път в месеца провеждат месечна реколекция, която се състои от няколко часа на лична молитва и размишление на теми върху християнския живот.

Освен това, вярващите един път в годината присъстват на духовни упражнения, които продължават от три до пет дни.

Същите възпитателни средства се дават и на приятели и на младежи, които взимат участие в апостолата на Прелатурата.

Образованието се провежда в седалищата на центровете на Прелатурата на Опус Деи и на други места, които са подходящи за това. Примерно, в къща на човек, който взима участие в срещата; реколекция в църквата в която енорийски свещеник е дал на ползване с тази цел на няколко часа и подобно.

Прелатурата желае да подсети хората, че всички християни, без значение какво правят в света, трябва да сътрудничат в разрешаването на проблемите в обществото по християнски начин и да бъдат постоянни свидетели на своята вяра.

Между корпоративните дела са такива като създаването на различни институции като примерно училища, университети, центрове за образование на жените, медицински центрове в неразвити части на света, земеделски училища, институти за професионално образование, домове за студенти и други... Прелатурата не провежда комерсиални и политически инициативи, нито някакви дейности с цел материална печалба.

Прелатурата Опус Деи се грижи само за духовната и научна ориентировка, а пълна отговорност за корпоративната апостолическа дела имат промоторите, а не Прелатурата; те също управляват тези корпоративни дела. Всяка инициатива се финансира по същия начин както и всяко друго учреждение от този вид: от дарения, вноски, вноски на потребители и по други начини.

Тези корпоративни дела, поради вида на действие, който развиват, са в дефицит и поради това не са ориентирани към печалба. Затова обикновено получават официална помощ, която публични авторитети предвиждат за дейностите, които са от обществен интерес, каквато е на пример помощта за частни фондации.

Някои от примерите за корпоративни дела на апостолата са:

Университета Навара, основан в Памплона, Испания, 1952. г. Университетът в Памплона има 20 отделения и университетска болница. Бизнес училище, Институт за висши бизнес учения се намира в Барселона. Останалите образователни инициативи включват Университета Пиура (Перу), Университета Ла Сабона (Колумбия), и Университета в Азия и Пацифик (Филипини). Монколе, в Киншаса (Конго), има болница, която всяка година приема хиляди хора в особено тежки състояния. Здравословна грижа се дава също и в подвижните амбулаторни на още две места вън от главния град (Елиба и Кимбондо). С болницата Монколе е свързан и Висшият Институт за сестри, които гледат болните.

В Пунлаан, Манила е училището за специализация в кетеринг и туризъм. Тяхното образование обхваща непосредствения контакт с хотели и ресторанти и в последните няколко години 100% от младите жени, които са следвали в Пунлаан, са си намерили работа.

Прелатурата Опус Деи е водена от общия църковен закон, апостолическата конституция Ut Sit, и от собствен Статут (или закон, който се отнася за Прелатурата Опус Деи). Кодексът на канонично право от 1983. г. дава основни насоки за съществуването и действието на лични прелатури в каноните 294-297.

Свещениците на Прелатурата напълно са зависими от Прелата и той е техният Ординарий. Той им дава пасторални отговорности и в изпълняване на пасторала много внимават за пасторалните насоки, които се дават в епархията, в която живеят и действат. Прелатурата е отговорна за финансовата помощ на своите свещеници. Миряните също са зависими от Прелата във всичко, което се отнася за специфичността на посланието на Прелатурата. Те са подчинени на цивилните власти, както всички други граждани и на църковните власти еднакво както и всички други католици.

На Прелата в неговата работа помага един съвет за жените (нарича се Централен съвет) и друг съвет за мъжете (Генерален съвет). И двата съвета се намират в Рим.

Една от характеристиките на Опус Деи е общия начин на управление. На Прелата и на викариите в тяхната работа помага съвет, който е съставен предимно от миряни.

Генералните конгреси на Прелатурата обикновено се провеждат на всеки осем години. На тези конгреси взимат участие членове от страните, в които действа Опус Деи. На тези конгреси се разглежда действието на Прелатурата и се дават разни предложения за бъдещите дейности. По време на конгреса Прелатът назначава нови съвети.

Прелатурата е разделена на територии, които се наричат региони. Всеки регион е воден от регионален викарий и от неговите съвети (един за жените и един за мъжете). Границите на региона не трябва да бъдат като границите на една държава – регионът може да обхваща повече държави.

Някои региони са разделени на делегации. В границите на своята територия делегацията има определена организация на управление: викарий и два съвета.

На местно ниво, съществуват центрове на Опус Деи, който организират възпитанието и пасторалната грижа за вярващите на Прелатурата на определена територия. Центровете могат да бъдат както за жени, така и за мъже. Всеки център има местен съвет, воден от един мирянин (началник), и се състои от още най-малко двама вярващи от Прелатурата. За свещеническата грижа, за всеки един център Прелатът определя един свещеник на Прелатурата.

Нито едно задължение на управляване, освен на Прелата, не е доживотно.

Всички вярващи на Прелатурата са отговорни да се грижат за своите лични и семейни нужди със средства, които печелят с обикновена работа. Освен че се грижат за своите житейски разходи, членовете на Опус Деи и сътрудници също носят отговорности за разходите на пасторалната дейност на Прелатурата.

Тези разходи са обикновено за издържане и за формация на свещениците на Прелатурата, както и за онези, които са в курията на Прелатурата и делегациите на курията. В тези разходи влиза и милостинята, която дава Перлатурата. Активните вярващи активни в Опус Деи помагат на Прелатурата по същия начин, както и всички други вярващи имат задължение да помагат на своята местна църква, на енорията...

Юридическата структура, която е позната като лична Прелатура, е въведена по време на Втория Ватикански Събор. Освен другите институции в Църквата се позволява и основаването на „отделна епархия или лични Прелатури за изпълняване на специални пасторални задачи в различни региони по всички части на света“.

Събор е предписал, че тази нова юридическа форма трябва да бъде по природа флексибилна, за да може да помогне на по-успешното разпространяване на Евангелието. По този начин Църквата би могла да отговори на по-подходящ начин на изискванията на своята мисия в света.

Църковната принадлежност най-вече е териториална, като примерно при епархията, където вярващите които принадлежат на нея, се определят според мястото на пребиваване.

Все пак, принадлежността не е винаги определена от територията, но може да бъде зависима и от други критерии, каквито са примерно работата, обреда, статуса на преселника. Тук влизат примерно Войни ординарии и лични Прелатури.

Личните Прелатури, така, както са замислени на Втория Ватикански Събор, са съставени от Прелат, презвитерий, който се състои от мирски свещеници, мъже и жени миряни. Прелатът, който може да бъде и епископ, е избран от папата и има редовна власт в Прелатурата.

Църквата има мощ за само-организиране, за да може да следва целите, които Христос й е дал. И поради това Църквата е учредила личните Прелатури в своята йерархична структура, с тази особеност, че вярващите, които принадлежат на Прелатурата, в същото време принадлежат и на местната Църква и на епархията, в която живеят.

Поради това и поради други причини, личните Прелатури са ясно различими от монашеските общности или сдружения, или движения на вярващите. Законът на каноничното Право на Католическата Църква определя, че всяка лична Прелатура трябва да спазва и общите Църковни закони и статути.

Папа Павел VI и неговите наследници са желали да се проведе изследване за възможността на даване на окончателна юридическа форма на Опус Деи, съгласно с неговата истинска природа. В светлината на документите от на Събора те са дошли до заключението, че това би трябвало да бъде лична Прелатура.

През 1969. г. екип, който се е състоял от представители на Светия Престол и Опус Деи, е започнал да изследва тази възможност. Изследването е било завършено през 1981. г. След това Светия Престол е изпратил писмото за мнение в повече от 2000 епархии, където Опус Деи тогава е бил присъстващ. Епископите са дали своето мнение за това как би било най-добре Опус Деи да се интегрира в епархиите.

Когато е била свършена тази втора фаза, Опус Деи е бил учреден от папа Йоан Павел II като лична Прелатура с международен характер. По този случай папата е публикувал документ Ut Sit, от 28 ноември 1982. г. По същото време папата е обявил Статут, който определя законите на Прелатурата Опус Деи. Статутите са били почти същите като тези, които са приели много години по-рано от своя основател. Добавени са малки изменения, които са били нужни поради новите закони в Църквата.

Допълнителни информации за отношението с епархиите: Прелатурата Опус Деи е юридическа структура, която принадлежи на пасторалната и йерархична структура на Църквата. Подобно както и епархиите, териториалните Прелатури, военните ординарии, така и личната Прелатура има собствена автономия и право на развиване на своето послание в служба на цялата Църква.

Поради тази причина тя е директно зависима от Папата чрез Конгрегацията за епископите. Властта на Прелата се отнася за въпросите, които са свързани със специфичното послание на Прелатурата и трябва да бъдат в хармония с властта на местния епископ и с пасторалните планове на епархията:

а) Вярващите миряни на Опус Деи са субект на властта на Прелата във всичко, което се отнася на целите на Прелатурата. Особено са свързани с аскетичната формация и апостолската ревност.

Тези задължения не се противопоставят на властта на местния епископ. Вярващите миряни на Опус Деи в същото време продължават да бъдат вярващи на епархията в която се намират и остават под властта на местния епископ по същия начин, както и всички други кръстени в епархията.

б) Според Общото Църковно и местно право на Опус Деи дяконите и свещениците, които са инкардинирани в Прелатурата, принадлежат към мирския клир и напълно са под управление и власт на Прелата.

Свещениците на Прелатурата могат да бъдат членове на свещеническия съвет на епархията.

Диецезалният епископ може, с разрешение на Прелата или на неговия викарий, да даде някаква служба (примерно енорийски свещеник, съдия) на свещеника, който е член на Прелатурата. Тогава свещеникът е отговорен за своите дейности единствено пред диецезалния епископ и винаги действа според насоките, които получава от диецезалния епископ.

В статутите на Опус Деи (4 и 5 глава), се дават критерии за осигуряване на хармонично отношение между Прелатурата и епархията, на чиято територия Прелатурата изпълнява своето специфично послание. Някои критерии за тези отношения са следните:

а) Опус Деи никога не започва апостолска дейност, нито учредява центрове на Прелатурата без предварително позволение на диецезалния епископ, на когото се подарява и един екземпляр на Статута.

б) Когато Прелатурата желае да строи църква или да вземе енория, това се случва с договор между диецезалния епископ и Прелата или регионалния викарий.

ц) Регионалните власти на Прелатурата поддържат регионалния диалог с епископите на епархиите в които Прелатурата извършава своето пасторално действие.
9.12.5 Сътрудници
Сътрудници на Опус Деи са мъже и жени, които не принадлежат на Прелатурата Опус Деи, но имат сътрудничество с вярващите на Прелатурата в различни дейности, като примерно във възпитанието, благотворителността или културните събития.

Най-важната форма на сътрудничество е молитвата, но те могат също да сътрудничат и със своята работа или с парични дарения.

Имат участие в духовното добро което Църквата дава на тези, които сътрудничат с Опус Деи. Това включва индулгенции, които могат да се получат в определени дни в годината, изпълнявайки условията, които е определила Църквата.

От Прелатурата Опус Деи получават духовна помощ през молитвите на всички вярващи на Опус Деи. Имат възможност да взимат участие в духовни упражнения които предлага Прелатурата.

Не е нужно специално Божие призвание, за да стане някой сътрудник на Опус Деи. Сътрудниците най-често идват измежду приятели, роднини, колеги и съседи на вярващите на Опус Деи. Сътрудници също идват и измежду тези, които са заинтересувани от възпитанието или социалната работа, която се провежда между вярващите на Опус Деи.

Викарийят на Прелатурата във всяка страна може да назначи всеки вярващ за сътрудник, след като е предложен от един от вярващите на Опус Деи.

Между сътрудниците на Опус Деи има и някои които не са католици. Между тях има и други християни, евреи, мюсюлмани, будисти, както и такива, които не принадлежат на нито едно вероизповедание. Те се събират със желание да помагат в различни инициативи, които са започнали вярващите на Прелатурата.

Сътрудниците, които използват средствата за духовно възпитание, получават помощ за задълбочаване на духовния си живот и за свидетелстване на своето християнско призвание лично, а не като група. Това духовно образование подтиква към молитва, тайнства, набожност към Пресвета Богородица... Особено се подчертава любовта към Папата и към епископите.

Много хора откриват възможност да осъществят и да разпространяват във своята среда където живеят като обикновени християни, една от фундаменталните черти на духовността, която дава живот на Опус Деи, а това е освещаване на ежедневната работа и на семейните и обществени задължения.

Монашеските общности също могат да станат сътрудници на Опус Деи. Сътрудничеството на тези общности (по настояще около 500) се състои предимно от ежедневна молитва за работата на Прелатурата.

За мирските свещеници, членове на Свещеническото Дружество на Светия Кръст, не означава че те са станали свещеници на Прелатурата: всеки свещеник остава в своята енория или в някое друго задължение и е зависим единствено от своя епископ и само на своя епископ дава известия за своето пасторално действие.

Още в древни времена, Отците на Църквата са подтиквали към такъв вид на сдружения на свещениците, а също така това насърчение намираме и в различни документи на Църквата – примерно в повечето текстове на II. Ватикански Събор и в Кодекса на каноническото право.

Както вярващите миряни, които се включват в Прелатурата Опус Деи, така и мирските свещеници, които искат да бъдат приети в Свещеническото Дружество на Светия Кръст, трябва да осъзнават, че са приели Божие призвание да се освещават според духа на Опус Деи. Това предполага определи условия: любов към енорията и единство с останалите свещеници в енорията и епархията, послушание на своя епископ, следване на светите учения, грижа за душите и дух на жертвуване, настояване за разпространяване на свещеническото призвание и настояване по-добре да се изпълнява службата, която е получена от епископа.

Образователните средства, които получават мирските свещеници на Свещеническото Дружество на Светия Кръст, са същите като онези, които получават миряните вярващи на Прелатурата: лекции за учението на вярата или за аскеза, ежемесечно ден за духовно подновяване… Освен това всички настояват да използват общите образователни средства, които са определена за всички свещеници според Църковното право и насоките, които са дадени от епископа.
9.12.7 Приемане в членство
За Опус Деи е нужно свръхестествено призвание: Божието призвание изисква целия живот да се даде в служба на Бога и да се разпространява духовността на ежедневието – че всеки човек със своята работа в ежедневния живот може стане свят.
Мирско призвание

Когато някой стане член на Опус Деи, той препоръчва да живее както и всеки други вярващ католик. Той принадлежи на своята епархия и може да взима участие ако желае в политически, обществени или културни активности. Отношението с Прелатурата не включва обети (бедност, чистотата и послушание – те са нещо, което е характерно за монашеския живот).

Включването в Опус Деи не променя предишния живот: човек си продължава същата работа. Не живее отделно от света, но в него. Още повече: призванието на Опус Деи се състои в това: от ден на ден да се намира Бог в света – в къща, на улицата, в работа – и по този начин да се привличат другите хора към Бога.

Поради това Опус Деи подтиква своите вярващи да станат свети и да помогнат на другите да търсят святост в малките неща на ежедневието – в работата, в противопоставянето, в обикновените неща. Вярващите на Прелатурата живеят както и всички други католици и не показват, но нито крият това, че принадлежат на Прелатурата.

Всеки човек в Опус Деи има план на духовния живот – моменти на среща с Бог – които обикновено се състоят в присъствие на Светата литургия, причастие, често приемане на тайнството изповед, четене на Свещеното Писание и други духовни книги, молитва на броеницата и определяне на време за молитва.

Живеейки с радост, се настоява да се прегърне Христовия Кръст, който е присъстващ във всички моменти през деня. Така вярващите на Опус Деи са съзнателни за отговорността, че всеки християнин трябва да разпространява известието между онези, които го обкръжават. Тази «апостолска отговорност» е една съществена част на християнското призвание, а поради това и на призванието в Опус Деи.

Опус Деи подтиква своите членове да живеят своите задължения в духа на пълна свобода.

След период от най-малко една година, човек може временно да се включи в Прелатурата чрез една декларация, която има обвързващ характер и тази декларация може да се продължи след една година. След най-малко пет години човек може да бъде приет за постоянно. Според каноничното право никой не може да бъде включен в Прелатурата, ако не е пълнолетен (18 години или повече). Дефинитивно включване може да бъде след най-малко пет години от временното включване (а това означава когато човек има най-малко 23 години).

Човекът, включен в Прелатурата, приема юрисдикцията на Прелата по отношение на онова което се отнася до целта на Прелатурата, спазва нормите на Прелатурата и изпълнява другите задължения на нейните вярващи.

Връзката с Птелатурата престава, когато свърши договора или по-рано, ако заинтересуваните желаят това в съгласие с авторитета на Прелатурата. Напускането на Прелатурата носи със себе си прекратяване на правата и на задълженията от едната и от другата страна.

Най-много членове на Опус Деи са супернумерарии: става дума най-често за женени мъже или омъжени жени, за които освещаването на семейните нужди са най-важната част от техния християнски живот. Супернумерарии представляват сега около 70% от всички вярващи в Опус Деи.

Останалите вярващи на Прелатурата са мъже и жени, които избират безбрачието заради апостолическо действие. Някои живеят в своите семейства, а някои на други места поради работа или други причини – те са придружаващи членове на Прелатурата.

Други са онези на които обстоятелствата позволяват напълно да бъдат на разположение и да поемат апостолически задължения и да взимат участие в духовната грижа на останалите вярващи на Прелатурата: това са нумерариите, които обикновено живеят в центровете на Опус Деи. Нумерариите помощнички, в женската част на нумерария, се посвещават най-много на домакински работи в седалището на Прелатурата и това приемат като свои ежедневни професионални задължения.

Прелатурата има повече от 85.000, членове, а от тях около 1.900 са свещеници. Около половината на членовете са мъже, а половината са жени.

Свещениците на Прелатурата обикновено идват от миряните на Опус Деи. Тяхната пасторална служба най-често се развива в служене на вярващите на Прелатурата и взимане на участие в апостолическите дела, които подтикват вярващите на Прелатурата.

Кои са основните характеристики на духа на „Опус Деи“?

• 
  Божествена синовност — Основателят на „Делото“ твърди, че: "Божествената синовност е основа на духа на „Опус Деи“. След като получи кръщението, християнинът става Божие чедо. Учението на Прелатурата предизвиква у вярващия християнин живото съзнание, че е Божие чедо, и му помага да възприеме съответната линия на поведение: вяра в Божественото Провидение, простота в отношенията с Бог, дълбоко чувство за достойнство на всяко човешко същество, братство сред хората, християнска любов към света и реалностите, създадени от Бог, спокойствие и оптимизъм.
  
• 
  Всекидневие — Семейството, бракът, работата, заниманието във всеки един момент: това са обичайните случаи, за да бъдем с Христос и да Му подражаваме, опитвайки се да прилагаме милосърдие, търпение, смирение, трудолюбие, справедливост, радост, т. е. всички човешки и християнски добродетели.
  
• 
  Освещаване на работата — Да търсим святост в работата означава да се ангажираме да я вършим добре, с професионална компетентност и християнско чувство, т. е. заради Бог и за да служим на другите. По този начин обичайната работа става място на среща с Христос.
  
• 
  Молитва и саможертва. Възпитателните средства на „Опус Деи“ напомнят необходимостта от постоянна молитва и разкаяние, присъщи на християнския дух.
  
• 
  Единност на живота — Самият Св. Хосемария напомнял: „Има само един живот, състоящ се от плът и дух, и той трябва да бъде — и в душата, и в тялото — свят и изпълнен с Бог“.
  
• 
  Свобода — Верните на „Опус Деи“ са граждани, които имат същите права и задължения като тези на останалите. Оттук следва зачитането на свободата и чуждото мнение.
  
• 
  Милосърдие — Този, който е познал Христос, открива съкровище, което не може да държи само за себе си. Християните са свидетели на Христос и разпространяват Неговото послание за надежда сред роднини, приятели, колеги чрез пример и слово. Според основателя, „ангажирайки се с проблемите на нашите другари, приятели, роднини, можем да им помогнем да стигнат до Христос“.
  

Началото на Втората световна война пречи на разпространението в други странни.

1994. 23. март умира в Рим Прелат Álvaro del Portillo на 80 – годишна възраст. 20. април: Йоан Павел II назначава Javier Echevarría за Прелат на Опус Деи.

1995. 6. януари о. Echevarría е ръкоположен за епископ.

Интервю на Калоян Методиев  05 март 2009 г.

 

Има ли значими католически духовници, които са членове на Опус Дей?

 

Как виждате бъдещата роля на организацията?