Духовен център за католическо богословие и духовност „БЛ. Папа ронкали”

1 Първото е било в Рим (1976), след това в Лорето (1985), и третото - в Палермо (1995).

2 Messaggio di Sua Santità GIOVANNI PAOLO II, 27. maggio 1998, в: Pontificium Consilium pro laicis. I movimenti nella Chiesa, Città del Vaticano 1999, стр. 18.

3 Tomislav Ivančić, DUHOVNI POKRETI U CRKVI U HRVATA, в: Crkva u svijetu, n. 3, 1981, стр. 247-252

4 В: Insegnamenti di Giovanni-Paolo II, IV/2, стр. 305.

5 ChL 29: Църковното общение, което е вече присъстващо и вече е дало плодове чрез действието на всяко лице, намира своята особена проява в сдруженото действие на вярващи миряни, тоест в тяхното солидарно действие на отговорно включване в живота и в посланието на Църквата.

В последно време феноменът на сдружаване на миряните е приел много различни и жизнени форми. Ако сдружаването на вярващите в историята на Църква по един начин е нещо постоянно присъстващо, а за това свидетелствуват съществуващите до днес различни братства, трети ордени и различни асоциации, все пак това сдружаване е приело особено големи размери в днешно време, което е свидетелство за раждане и разцъфтяване на много форми на сдружаване: дружества, общности, движения. Може да се говори за едно ново агрегатно състояние между вярващите миряни. Наистина, покрай «традиционния облик на сдружаване, понякога и край самите негови корени, са изниквали нови движения и сдружения, които са особени по своята форма и цели: толкова големи са богатството и гъвкавостта на помощта, с които Духът дарява тялото на Църквата, и толкова е също и способността на инициативите и щедростта на нашите миряни. »

Тези дружества на миряните често се показват като наистина различни едно от друго, в различен вид, примерно, по отношение на техния външен облик, пътища и методи на формация, област на действие. Но те намират насоки на широка и дълбока конвергенция към целта, която ги движи: а тя казва, че те искат отговорно да взимат участие в посланието на Църквата и да донасят Евангелието на Христос като извор на надежда за човека и за обновяване на обществото.

Наистина, промяната на културата, извор и подтик, но също така и плод и знак на всяко друго преобразуване на обществото и на общността, може да се осъществи само чрез действие, но не толкова като индивиди, а като «обществен субект», тоест като общности или движения. Това е особено валидно в едно плуралистично общество, каквото намираме днес в толкова много различни части на света и сред трудни и сложни проблеми. От друга страна, особено в секуларизирания свят, различни видове на сдружаване на много хора могат да бъдат от ценна помощ за християнския живот в съгласие с изискванията на Евангелието и с мисионерско и апостолическо усърдие.

Освен тези мотиви, съществува и дълбока богословска причина, която оправдава и изисква вярващите да се сдружават: става дума за еклезиалната причина, както изрично казва II Ватикански Събор, където в сдружения апостолат на миряните се вижда «знак на общение и единство на Църквата в Христос».

Именно тази еклезиална причина, която споменахме, обяснява, от друга страна, «правото» на събиране като нещо, което съществено принадлежи на вярващите миряни.

Преди всичко, трябва да се признава свободата на сдружаване на вярващите миряни в Църквата. Тази свобода е истинско право, което не произлиза от някаква отстъпка от страна на авторитета, а от Кръщението като от тайнство и призовава вярващите миряни към активно сътрудничество в общението и посланието на Църквата. В този смисъл, Съборът е съвсем ясен: «Съхранявайки задъжителната връзка с авторитета на Църквата, миряните имат право да основават сдружения, да се водят и да пристъпват към онези, които вече съществуват».

Става дума за свобода, която църковната власт признава и гарантира и която винаги трябва да е от полза на общението в Църквата: в този смисъл, правото на вярващите миряни на сдружаване е нещо, което има връзка с живота на общността и на посланието на самата Църква.

6 Ratzinger Joseph, I movimenti ecclesiali e la loro collocazione teologica, в: Laici oggi – I movimenti nella Chiesa (Pontificium Consilium pro laicis), Atti del Congresso mondiale de movimenti ecclesiali Roma, 27-29 maggio 1998, Città del Vaticano 1999, стр. 23-51

7 Сравни Йоан Павел II, Ecclesia in Europa, №. 41

8 Според Яков Мамич: Duhovski pokreti u Crkvi

9 ChL 26.

10 Montan Augustin, I soggetti dell'azione pastorale nella comunitá parrocchiale, в: La parrocchia in un'ecclessiologia di comunione (a cura di Nicola Ciola), EDB, Bologna 1996, стр. 179.

11 Следователно, освен частните, публичните дружества имат също много важна роля. Тук е добре не толкова да се подновяват старите дружества и движения, каквито са били между двете войни, а е нужно да се прави и нов модел, според нуждите и обстоятелства, в които се намират.

12 Сравни Varcare la soglia della speranza, Mondadori, 1994, стр. 183-185.

13 Инициативата за среща на представителите на църковни движения и общности е започнала още през 80-те години. Така първата международна среща се е състояла в Рим от 24 до 27 септември 1981г. Последвала е международна среща в началото на 1987г. и след това трета среща в Братислава 1991г. Папският съвет за миряните преди Петдесятница 1998 г. в Рим в сътрудничество с църковни движения и нови общности е организирал първи световен конгрес на представителите на Църковни движения и нови общности. След Конгреса на 30 май, на Площада св. Петър в Рим се е състояла историческа среща на Папата Йоан Павел II и няколко стотици хиляди представители на църковни движения и нови общности. По инициатива на движението на фоколарините, и в сътрудничество с множество движения и общности, в Щутгарт на 8 май 2004 г. се е състояла среща с икуменическа нагласа под девиза Заедно за Европа.

14 Сравни. L'Osservatore romano, 1-2. юни 1998, стр. 7.

15 Известие на Йоан Павел II към участниците на Световния конгрес на Църковните движения, № 5.

16 Из речта на Йоан Павел II. на закриването на Световния конгрес на Църковни движения в Рим, на Площада на св. Петър, 30. май 1998.

17 Сравни Pontificio Consiglio per i Laici; I movimenti ecclesiali nella sollecitudine pastorale dei vescovi, Libreria Editrice Vaticana, 2000. Става дума за някои видове движения и нови общности след срещата през 1998 г. Особено са интересни опити тена някои епископи и свидетелствата на различни сдружения.

18 На Петдесятница дванадесетте апостоли са получили мисионерско послание (апостоли). Изпратени са били из целия свят (Деяния 1,8). Следователно, апостолите не са били епископи на някоя местна Църква, а апостоли на целия свят. Универсалната Църква предхожда месните Църкви. Например Павел никога не е бил епископ на някое определено място, нито е искал да бъде. Значи, това апостолско послание е универсална мистерия за цялото човечество. От мисионерската активност на апостолите възникват местните Църкви, които имат нужда от някой, който да ги води. И така, в началото съществува двойно служение: от една страна локален министерий – служене което става стабилно, и , от друга - апостолско служене, което много скоро няма да бъде резервирано само за дванадесетте (Еф 4, 10). Епископите стават наследници на апостолите (например Ириней Лионски подчертава това много силно). Следователно, апостолското наследство означава следното: гарантирана последователност (континуитет) и единство на вярата. Епископите също имат роля да продължат и да актуализират мандата на Исус. Те трябва да продължат апостолството, апостолите да бъдат присъстващи чрез тях в Църковната общност.

19 В България е имало нещо подобно – домашни калугерки. А в ново време – последните 20-30 години пак се подновява този вид на богопосветен живот – Посветени девици. Конгрегация за богопосветения живот преди няколко години е организирала международен конгрес за богопосветени девици.

20 Св. Василий Велики е роден около 330.г. в Кесария в Кападокия. Кръстен е през 356. г. През същата година завършил своето петгодишно следване и се върнал в отечеството си. В Кесария преподавал реторика. Въпреки, че бил високо ценен, Василий не бил доволен и разбрал колко са празни човешките похвали и светска слава. Докоснат от благодатта, изоставил реториката и светските неща и поискал да се посвети на монашески живот. Това обръщане се случило по време на верския хаос, предизвикан от кризата с Арий. След това се появили и нови ереси – гностицизъм, манихейство… Необходим е бил по това време силен дух, който да помогне при такива обстоятелства за победа на правоверието. В тази борба голяма роля са имали монасите. Те са живели заедно в общности вън от света, молейки се за света и давайки пример как трябва да се уреди живота в общността. Те са възпитавали мъже, които са се изпълвали с апостолически дух, връщали са се в света и са разпространявали силата на Евангелието в Църквата и в света. Към тези огнища на обнова се е насочил св. Василий 357-358г, тогава двайсет и осем годишен, подтикван от епископ Евстатий Севастийски. С тази цел той е пътувал из Египет, Палестина и Месопотамия, за да се запознае с начина на живот в аскетични центрове по тези земи. В Египет се сблъскал с трудното положение, предизвиквано от ереси и особено от ереста Ариянизъм. Католическите епископи са били в изгнание, те бягали, били са в тъмници, а също и много миряни. През 359 г. той се върнал в Кападокия. От Кападокия и Понт се събирали желаещи да живеят монашески живот и така монашеският живот се разпространил. Св. Василий работил много за структурата и правилото на живота за тези общности, които преди това са живели доста неорганизирано и импровизирано аскетичния живот. Той създал монашески правила, в които монашеският живот се основавал на общ начин на живот (киновитизъм). От манастирската тишина го повикал за съветник епископът на Кесария, Евсевий. Но сравнително скоро се върнал в самотата. Епископът го повикал пак при себе си и Василий останал при него да му помага 5 години . През 362 г. го ръкоположили за свещеника а след това и за епископ. След смъртта на епископа Евсевий, Василий го наследил ( 370г.). Като епископ, Василий развил голяма дейност на обновяване на Църквата, както и каритативно действие. Отначало се посветил на грижата за организация на епархията (ръкоположил е за епископи Григорий Назиянски, своя брат Григорий Нисийки) и на възпитанието на нови свещеници. По същото време той основал и домове за сираци, бедни, възрастни и болни, така че близко до Кесария се появило ново място, което получило името Василияда. Още приживе, хората са го наричали Велики. Своите успехи той отдавал единствено на Бога, а неуспехите - на своите грехове. Той много настоявал истините на вярата да се разберат добре и да се реализират в живота.

21 Св. Бенедикт (заедно със св. Кирил и Методий, покровител на Европа) роден е в Нурсия, (днешната Италия) през 480 г. Когато бил на 17 години дошъл в Рим, за да следва. Още преди да завърши своето следване, изоставил не много примерния живот на студентите в Рим и отишъл при епископа Енфиде в планините на Сабина, за да се посвети само на Църквата. Скоро след това отишъл в самотата в долина Анио и тук започнал да живее като пустинножител. Неговият пример са последвали и други, така че в кратък срок основал 12 манастира. След това се преселил в Монтекасино и тук основал киновитски манастир. През 529 г. е написал Правила за своите монаси и в тези правила умело е свързал евангелското учение, практичния Римският дух и източната аскеза (в духа на св. Йоан Касиян и св. Василий Велики). Правилото има 73 глави и в тях по синтетичен начин е описан духовният път на връщане към Бога през послушание, воден от Христос, и на чиято любов нищо не може да се противопостави. Той подчертавал добродетелта на смирението, а тази добродетел на смирение е условие за пълно разположение и готовност за предаване на Божия воля. Неговите монаси са станали добре организирани с двойна цел: ora et labora. Това Правило на св. Бенедикт е имало предимство пред всички останали през цялото Средновековие, а особено защото това правило е синтез на монашеските правила, които са съществували дотогава. В Правилото на св. Бенедикт виждаме висока степен на мъдрост и уравновесеност в организацията на киновитския живот. Бенедиктинците имали много голямо влияние върху културата и образованието по време на средните векове. Въпреки че св. Бенедикт не е основател на монашеския живот, на запад го наричат Патриарх на западното монашество. Починал е около 547. г.

22 Св. Григорий Велики е роден около 540. г. в Рим. Още като младеж на около 30 години, станал префект на града. Изпитвал много голяма обич към съвършения християнски живот и със собствени средства е построил 6 манастира на Сицилия и седми в Рим, който е бил посветен на св. Андрей. В този манастир на св. Андрей той се отказал от света и заживял тук, но не задълго. Неговата святост и ученост много бързо станали известна. Папа Бенедикт I го ръкоположил за свещеник. Папа Пелагий II го изпратил в Цариград през 579 г, за да го представлява като нунций. Шест години по-късно му било поверено друго задължение: привличане на Англите на християнство. Но скоро след това, след смъртта на папа Пелагий II (590г.), той бил избран за епископ на Рим. Неговото 14-годишно служене като папа било много бурно, но за Църквата донесло много голяма полза. В цяла Италия върлували чума и глад. Рим бил атакуван от Лангобардите, а от страна на Византия имало проблеми по въпроса за единството. След като въвел шествия в чест на св. Марк , чумата изчезнала. С добра дипломация при Лангобардите успял да постави основите за важна роля в бъдеще на папите в обществения живот. Цариградският патриарх Йоан присвоил за себе си титлата на вселенски патриарх (oikoumenikós), и по този начин искал да дойде до примата над цялата Църква. Папа Григорий не искал да взима еквивалентна титла »universalis papa«, но взел титлата »servus servorum Dei«. Голяма радост за него била покръстването на Англите. Неговия прекалено строг аскетичен живот и много голяма активност изтощили неговите телесни сили и той често боледувал. Починал на 12 март 604 г.

23 Св. Григорий VII (Хилдебранд) се е родил между 1020 и 1025г, починал през 1085 г. в Тоскана. По майка е бил родом от римската фамилия Пиерлеони и чрез роднинските си връзки дошъл в Рим. Тук вероятно е станал монах бенедиктинец в манастира „Св. Мария на Авентин”. Когато император Хенрих III в Сутриу през 1046г. махнал папа Григорий VI от неговия престол, Хилдебранд бил един от капеланите на папата. Той тръгнал заедно с преследвания папа за Кьолн и останал там до смъртта на папата. След смъртта на папата Хилдебранд влязъл в много известната опатия Клюни, която по това време е била център на Църковната реформа. Когато през 1048г. за папа бил избран Лъв IX, той взел със себе си в Рим Хилдебранд и го направил един от най-близките си сътрудници. Така започнала неговата голяма мисия на подновяване на живота в Църква. Заедно с папа Лъв IX той започнал голяма борба с трите големи злини в Църквата, които били голяма тежест за нея. Първата била лаическата инвеститура: светските владетели са били тези, които поставяли и въвеждали в църковни служби и по този начин на много отговорни и важни позиции в Църква дошли различни недостойни хора. Втората злина била симонията: продажба и купуване на Църковни почести, и третата е била неспазване на закона за целибата на свещениците – клерогамията.

През 1073 г. поради голямата му роля в обновяване на Църквата, за папа е избран Хилдебранд, който взел името Григорий VII. Освен продължение на дейностите за подновяване на Църквата, новият папа си поставил за задача да работи за обединението между Източната и Западната Църква; това е било малко след разделянето между изтока и запада, а също така, много е настоявал за освобождаване на Божи Гроб. Но за съжаление, размириците с император Хайнрих IV нарушили осъществяването на плановете му. Той настоявал да изкорени от Църквата моралните злини, които съществували в нея. Той смятал че лаическата инвеститура е главното зло, от което произлизат останалите злини и полагал много усилия точно в това, за да унищожи корена на другите злини. И поради това на Великопостния синод през 1074г. въвел много строги мерки срещу всички мирски владетели, който в бъдеще биха дръзнали да назначават епископи и игумени и да ги въвеждат в тяхната служба. Но германският император Хайнрих IV не искал да спазва това, което изисквал папата и продължил да го прави, както и дотогава, противно на нареждането на папата. Папата го предупредил и му отправил заплаха за отлъчване от Църквата. След словестни разправии император Хайнрих дошъл с войска пред Рим и през 1084 г. обсадил Рим. Папа Григорий се скрил в Замъка Сант Анжело. Голямата част от римския клир и народ не са защитавали папата и признали лъже-папата, назначен от император Хайнрих. На помощ на папа Григорий дошли норманите и го освободили. Заедно с тях папа Григорий отишъл в Салерно и там починал на 25 май 1085 г. Папа Павел V го провъзгласил за светец през 1606 г.

24 Св.Бернар се е родил около 1090 г. във Фонтен-ле-Дижон, като син на бургундски благородник. През 1111г. той заминал за Шатийон, а след него тръгнали и всички негови братя и някои роднини. През април 1112 г. с още трийсет младежи под негово влияние, а между тях са били и неговите четирима братя, той влязъл в реформирания манастир в Сито. На латински този манастир се наричал Цистерциум (Cistercium), и оттук произлиза името на тези реформирани монаси: цистерцианци. Този манастир станал люлка на цистерцианския Орден, а св.Бердард остава неговият най-голям син. Св. Бернард се оказал истински водач, когото са последвали една група младежи, които изоставили света и приели строгото правило на цистерцианския начин на живот. Такава сила е имал св.Бернард и като монах цистерцианец той станал духовен водач и една от най-големите личности на своето време. Като млад монах, много се молил и размишлявал върху свещеното писание. Без съмнение, той е бил най-големият проповедник в тогавашна Европа. Много хора са били въодушевени от неговите слова. Той бил изряден монах и само след три години станал игумен (опат) на една нова общност. С дванадесет събратя в една усамотена, но светла и слънчева долина: Светла долина –на френски Clairvaux (Клерво), основали манастир, който по-късно станал много известен. Като игумен (опат) на този манастир той ще стане духовен водач на Европа. Първите години на своя живот като игумен той посветил на различни въпроси, свързани с монашеския живот. Той имал такъв успех, че манастирът в Клерво със своите 67 монаси станал пример за монашески живот и при тях са се събирали много хора, които се стремели към съвършенство. А такива е имало много, така че в този период на св. Бернард могъл да се похвали с много монашески призвания. Приживе св. Бернард основал още 68 манастира, които се смятали като чада на опатията в Клерво. Но той имал влияние не само над монасите в своите манастири, но със своите проповеди той влияел силно на други монаси, свещеници и миряни в почти всички останали Европейски страни. Имал е и влияние върху регулата, която през 1119 г.са взели темплиерите. Особено е бил набожен към Пресвета Богородица и е написал много творби, посветени на Богородица.

25 От другите големи личности да споменем само св. Тома Аквински (1225-1274), който вижда активния живот, потопен в съзерцание. Не можем да забравим и голямата роля на жени, като например Хилдегард фон Бинген (1098-1179), Катерина Сиенска (1347-1380), Тереза Авилска (1515-1582). Йезуитите са имали голяма роля в Европа и като мисионери в целия свят. Нова вълна на движения се явява през 1800 г. Раждат се монашески общества, които са имали специфично мисионерско послание за подновяване на Църквата отвътре, както и изпращане на мисии на места по света, където още не е било възвестено евангелието.

26 30 Giorni, март 1986, стр. 56.

27 Lumen Gentium (LG) 12: Светият Божи народ участва също и в пророческото служение на Христос като живо свидетелства за Него най-вече с изпълнен с вяра и любов живот и като принася на Бога хвалебна жертва, плода на устните, които прославят името Му (вж. Евр. 13:15). Общността на помазаните от Светия Дух верни (вж. 1 Йоан. 2:20 и 27) не може да се заблуди във вярата и проявява това свое особено свойство чрез свръхестествено чувство към вярата у целия народ, когато всички - “от епископите до последния от вярващите миряни”- изразяват всеобщото си съгласие относно вярата и нравите. И действително, благодарение на това пробудено и поддържано от Духа на истината чувство към вярата, Божият народ под ръководство на свещената Учителна власт, с която вярно се съобразява, получава вече не човешкото, а истинското Божие слово (вж. 1 Сол 2:13), неотклонно се привързва “към вярата”, веднъж завинаги предадена на светите” (Йуд. 3), и с правилно съждение прониква в нея по-дълбоко и по-пълно я прилага в живота.

Освен това чрез тайнствата и служенията същият Свети Дух не само освещава, води Божия народ и го отрупва с добродетели, но “разпределя дарбите си всекиму поотделно, както си иска” (1 Кор 12:11), и поделя сред верните от всеки чин специални благодати, чрез които ги прави годни и готови да се заемат с различни дела или служби за обновяването и по-пълното изграждане на Църквата по думите на свети Павел: “Но, всекиму се дава да се прояви у него Духът за обща полза” (1 Кор.12:7). И тъй като тези необикновени или пък по-прости и по-широко разпространени харизми са подходящи и полезни за нуждите на Църквата, те трябва да се приемат с благодарност и утешение. Необикновените дарби не трябва обаче да се искат безразсъдно, нито от тях високомерно да се очакват плодовете на апостолското дело, а отсъждането на тяхната неподправеност и добре уредено упражняване се пада на църковните предстоятели, от които се очаква да не гасят Духа, да изпитват всичко и да се държат за доброто (вж. 1 Сол. 5:12 и 19-21).

28 ChL 31: Папският съвет за миряните, който има задължението да направи списък на организациите, които Светият Престол официално е потвърдил и заедно със Секретариата за единство на християните да определи условията, въз основа на които би могла да бъде приета една икуменическа организация, в която мнозинство биха били католиците и по-малък брой не-католиците, и условията, при които не би могло да бъде дадено положително мнение.

29 За това ще говорим по-нататък

30 Изкачване на планина Кармил, 2, 14.

31 Вж. ChL 33-34.

32 Инкардинация (лат. «incardination»)— название за каноничното подчинение на свещенослужител спрямо неговия свещеноначалник.

33 Вж. Урбина Ф., Movimenti di risveglio religioso e discernimento cristiano degli spiriti, в: Concilium 9/1973, стр. 73-88.

34 Вж. Joseph Ratzinger, Novi izljevi Duha. Pokreti u Crkvi, Verbum, Split 2008.

35 Вж. Pastores dabo vobis, апостолическо писмо на Йоан Павел II, 1992, № 31

36 Вж.и Lumen Gentium № 28.

37 Конференция на епископите на Латинска Америка

38 www.nuoviorizzonti-onlus.com

39 TONINI ERSILIO, Splendor Veritatis, Diario del Sinodo sui religiosi e la vita consacrata; Stazione Termini di Chiara Amirante.

40 През 2004/2005 са посетили 151 училища, за да говорят за опасностите и да действат профилактично.

41 Публикувано от Città Nuova: Stazione Termini; Nuovi Orizzonti; Alzati e rivestiti di luce; Il Regno della Gioia; Signore Insegnaci a pregare.

42 Полезна библиография: Favale Agostino, Comunità nuove nella chiesa, Messaggero Padova, Padova 2003; Laurentin Renè, Karizmatička obnova, KS, Zagreb 1979.

43 Четирите първи членове на Католическа харизматична обнова (13-20 януари 1967 г.) Как се наричат четирите първи членове на това движение? Обикновено се цитират имената на тримата: Ралф Кеифер и неговата съпруга Пет и Патрик Бургеоиса. А не се цитира името на четвъртия – Уилиам Сторей, професор на история, защото той е напуснал движението 1969-70 г. След Харизматичния Конгрес на Петдесетница 1975. в Рим (когото той се е опитвал да попречи да се състои и поради това е писал няколко пъти на Светия Престол,), Уилиам Сторей публично е изразил своето напускане на Движението.

44 Тъй като движението на Католическите петдесятници (както в началото са се наричали) се е вдъхновявало от движение, което е създадено 67 год. преди него, добре е да си припомним и за това събитие и неговото влияние – а него трябва да търсим между разни revivals, които са се явявали в англо-саксонски части на реформацията, започвайки от Веслей (1738).

Каталог: uploads
uploads -> Доклад за работата на варненски окръжен съд 2014
uploads -> Програма на Португалски културен и езиков център „Камойнш София" 03 Sábado / събота Celebração da "Martenitza" Честита Баба Марта!