Духовно воюване Ричард Инг Съдържание



страница1/17
Дата22.07.2016
Размер2.18 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   17



Духовно воюване


Ричард Инг

Съдържание:


Духовно воюване 1

Съдържание: 2

Предговор
3

Глава едно - Може ли в християните да има демони? 4

Глава две - Разкриване на Сатанинското царство 5

Глава три - Царството на Вавилон: Езавел и Ахав 12

Глава четири - Правата на Сатана 30

Глава пет - Знание и разпознаване 49

Глава шест - Връзване и развързване 51

Глава седем - Кръвта на Исус 55

Глава осем - Пресушаване водите на врага 59

Глава девет - Портите 62

Глава десет - Пригответе се за освобождение 64

Глава единадесет - Подгответе човека да бъде освободен 73

Глава дванадесет - анализ на освобождението 78

Глава тринадесет - Левиатан 84

Глава четиринадесет - Духът на Антихрист 92

Глава петнадесет - Духът на умствен контрол 98

Глава шестнадесет - Духа на убийство и насилие 104

Глава седемнадесет - Духовете на смърт и Хадес 109

Глава осемнадесет - Идването на Цунами 113

Приложение 115

Справочник 115



Благодарности
      Много обстоятелства и хора допринесоха за написването на тази книга. Но на първо място е Святият Дух, който ме водеше и ми показа много неща за един период от 12 години. Благодаря на Господа за Неговата любов и защита, на многото светии, които се съгласиха да споделят своите опитности в това ръководство в полза на всички и на лидерите, които допринесоха за пълното разбиране на тази толкова необходима област на служение. Пионери като Дон Башъм, Уин Уорли, Франк и Ида Мае Хамонд, Др. Ребека Браун, Елейн Лий, Бил Субрицки и Хауърд Питман, това са имената само на някои от хората отделили време и усилия, за да споделят своите знания и опитности.
      Специални благодарности на моята съпруга Беатрис и на четирите ни деца, които пожертваха много часове и които се трудеха, за да запълнят празнината поради моето отсъствие от семейните дейности, докато пишех това ръководство. Ние сме съработници в Божието царство.


Предговор


Не чрез сила, нито чрез мощ, но чрез Духа ми,  
казва Господ на Силите.  
Захария 4:6

Много църкви се плашат (са резервирани относно) от темата за освобождение и изгонване на демони. Някои твърдят, че говорейки за дявола ние го прославяме. Други, просто се страхуват от тази тема. А други продължават да не вярват в зли духове или в Сатана като личност. Повечето говорят предимно с пренебрежение и страх.


      Целта на това ръководство е да разсее неоправдания страх и да създаде един прост образец, който повечето християни да могат да следват. Отначало беше предвидено това да бъде едно схематично изложение, което да бъде изучавано от светиите в Мисиите Светлина на света. Докато текста нарастваше по обем, ние започнахме да осъзнаваме, че ръководството ще бъде от полза за много църкви и ето защо, преработихме текста до настоящия по-обширен спектър от съдържанието на предмета. Подобно ръководство не може да бъде напълно завършено, тъй като Бог почти всеки ден прибавя ново знание.

Изгонването на демони не е нещо ново за църквата – просто е забравено. Бог възстановява освобождението днес в Тялото Христово, така че ние се нуждаем от познания относно освобождението и духовното воюване.

Една нощ, преди няколко години, трима стареи се обърнаха към мен с новината, че Бог ме е посочил за учител в църквата. „Бог нищо не ми е казал”, отвърнах аз. На следващата сутрин, когато коленичих да се моля, изведнъж видях видение. Намерих се седящ на последната редица в една аудитория пълна с войници, облечени във военни униформи. Видя се да слизам надолу по пътеката между редовете и да заставам на подиума. Трима човека стояха от лявата ми страна. Изведнъж чух един глас да ми казва: „Синко, аз те призовавам да обучиш моята армия.” Оттогава насам, Бог потвърждава моето призвание много пъти чрез различни пророци и видения.

По това време аз вече сериозно се занимавах с освободително служение. Много често аз и жена ми сме гонили демони и изцелявали болни – ние придобивахме нашите знания чрез налучкване, имахме провали, но също така и успехи. Бог ни разкри много неща и ние израснахме неимоверно бързо. Вълнуващо беше да виждаме ангели и да чуваме Святия Дух да ни води през битките.

С течение на времето ние започнахме да четем за опитностите на други и се радвахме да открием, че те бяха получавали много подобни откровения и прозрения. Ние научихме много от другите, които също бяха в освободително служение. Освобождението е вълна, която не може да бъде спряна защото е от Бога. То е тук за да остане. Преди 11 години аз започнах да поучавам относно духовно воюване най-малко три пъти в седмицата. В крайна сметка това ме заведе до други църкви и държави. През 1990 г. аз изготвих едно ръководство за ползване в местната църква. Това беше един сбор от много схематични изложения и проповеди, които бях изнасял в миналото. Тази книга е крайният резултат.

Освобождението не е общия сбор от християнския живот. Накрая Бог ще продължи да изпитва сърцата и вътрешностите (Псалм 7:9). Любовта, смирението и истината винаги ще бъдат нашия стандарт и цел, но ние трябва да отидем отвъд фундаменталните принципи на християнството, трябва да стигнем в съвършенството на Христа.

Тази книга няма да те направи съвършен. Само Святият Дух може да те води в пълната истина. Но тя ще ти помогне в твоето ходене с Господа. Моля се никога да не се предадеш в своето търсене/ стремеж да бъдеш като Него.


Глава едно - Може ли в християните да има демони?

За служещите с освобождение, въпросът „Може ли в християните да има демони?” дори не заслужава да се обмисля. Опитностите от хилядите сесии на освобождение не оставят място за съмнение в мен, че в християните не само може, но в тях има демони. Един известен учител – Франк Хамонд, казва: „Въпросът не е дали в християните може да има демони, а по-скоро дали бих могъл да намеря християнин без демон?”. Хора се изправят насред събранието и заявяват: „Аз нямам демон!”. А ето че демона на Гордост изявява себе си пред очите им.

Предполагам, че по-голямата опозиция спрямо освобождение произлиза или от страх, или от гордост. Хората, които се страхуват от демони и дори от самата мисъл за дявола, не желаят да бъдат въвлечени в това. За да прикрият този страх, те издигат един списък от доктрини или стихове, за да докажат, че или демоните не съществуват, или че не могат да бъдат в християните. Ако техният страх е твърде голям, нищо не би могло да ги убеди в противното.

Гордостта влиза когато деноминация или църква официално са приели позицията „няма демони в християните”. Трудно в да промениш доктрини или позиции след като веднъж си ги заявил публично. Никой не желае да признае грешки в доктрини, ако това ще заплаши репутацията му. „Лицето” става по-важно, отколкото истината. Понякога, църквата седи на два стола заявявайки, че християните не могат да имат демони, но признават, че демоните могат да се залепят отвън.

Множество стихове се използват в подкрепа на аргумента, че християните не могат да имат демони, които да живеят в тях. Някои цитират 2 Коринтяни 6:14, който казва: „Какво общо имат правдата и беззаконието или какво общение има светлината с тъмнината?”. Всъщност Библията не казва, че това не може да се случи. Тя по-скоро казва, че не трябва да се случва. Исус вечеряше с митари и светиите общуваха с невярващи, така че светлината да може да осуети тъмнината.

Някои светии се аргументират като казват, че демоните не могат да живеят в тялото, защото то е храм на Святия Дух (1 Коринтяни 6:19). Но ние откриваме, че храма в старозаветните дни беше разделен на три главни отдела: външен двор, Святото място и Светая Светих. В Мойсеевата скиния всеки можеше да влезе във външния двор, дори чужденците. Святият Дух обитаваше Святото Място и Светая Светих. Аз вярвам, че по същия начин Святия Дух обитава в нашите дух или сърце (Ефесяни 3:17; 2 Петрово 1:19), а демоните – нашето тяло. В Деяния 5:3 Петър казва на Ананий


„А Петър рече: Ананий, защо изпълни сатана сърцето ти, да излъжеш Светия Дух и да задържиш от цената на нивата?”    

В Езекиил се казва, че пророка издълба дупка в стената на Божия храм и откри врата, през която влезе. Той видя „Влязох прочее и погледнах; и ето всякакви подобия на гадове и гнусни животни, и всичките идоли на Израилевия дом, изобразени на стената от край до край.” (Езекиил 8:10). Демоните съществуваха в Божия храм.

Други твърдят, че когато станем християни ние се изчистваме от всички демони. Библията не ни казва нищо подобно. Тя казва, че греховете ни са умити чрез кръвта, но не споменава демоните.

Истина е обаче, че демоните не ни „притежават”. За нещастие Кинг Джеймс версията на Библията използва неправилната дума. Правилната дума на гръцки е „демонизиране” или да имаш демони. Владеенето /притежаването предполага пълен контрол. Демоните не могат да ни притежават, но ние можем да притежаваме демони.

Чувствителното място на този спорен въпрос е твърдението, че демоните могат само да се прилепят от външната страна. Библията обаче не ни казва, че Исус и учениците му „изчеткаха”, „изтриха” или „разгониха” демоните. Вместо това Библията непрекъснато казва „изгониха”. „Изгонваха” ясно посочва, че демоните са били „вътре”. За да изкараш нещо навън, то първо трябва да бъде вътре.

Теологичните аргументи трябва да отстъпят пред опитностите. Дори е известно, че учените изоставят любимите си теории, когато реалните опити не ги потвърждават. Над 99% от хората, на които съм послужил с освобождение са били новородени християни говорещи на езици, в това число и много харизматични пастори. Ако ти не вярваш, че християните могат да имат демони, аз ти предлагам да посетиш няколко служби на освобождение. Не се произнасяй преди да проучиш въпроса изцяло. Важно е да разбереш истината в тези последни времена. Ако демоните могат да се настаняват в човешкото тяло, то те трябва да бъдат изгонвани!




  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   17


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница