Дял първи въпрос понятие и система на гражданското право. Обективно гражданско право

ДЕЙСТВИЕ НА ИЗТЕКЛАТА ДАВНОСТ

Ако погасеното по давност притезание е част от сложно правоотношение, погасителната давност по него не засяга останалите субективни права по правоотношението.

Погасяването на главното вземане предизвиква погасяване на допълнителните, макар давността за тях да не е изтекла.

.Въпрос № 17 ПРАВО НА СОБСТВЕНОСТ

Най-пълната проява на вещно право е собствеността. Затова тя е най-важното от всички вещни права.Често дори за това доколко една държава е правова се преценява според това дали я има и до каква степен е защитена собствеността.

Правото на собственост дава възможност на собственика да извършва каквито и да било действия с нея, стига да не нарушава правата на другите. Тези възможни въздействия върху вещта - правомощията на собственика образуват съдържанието на правото на собственост.

Още от Римското право е известна класическата триада usus, fruktus, abusus - право на ползване, право да се събират плодовете и право на разпореждане. Именно тези елементи от правото на собственост се означават като правомощия на собдственика.

Днес за елементи на съдържанието на правото на собственост се приемат владението, ползването и разпореждането. Само от собственикът зависи дали, кога и как ще упражни правомощията си. Дори и временно или постоянно той да е лишен от някое от правомощията си собствеността си остава негова. Например, ако някой отдаде под наем апартамента си той е лишен от правото си на ползване и от владението върху апартамента, т.к. фактическата власт е в ръцете на наемателя, но въпреки това правото на собственост си остава негово и той да изисква неговата защита.

Като абсолютно и най-пълно вещно право, правото на собственост позволява на титуляра да извършва такива въздействия върху своята вещ, които биха засегнали и чужди интереси. Това налага да се въведат определени от закона ограничения в правомощията на собственика, произтичащи от правото му на собственост. Ето защо такива забрани, които се отнасят за невъзможността да се притежава определена категория вещи /например тези, които са публична държавна или обществена собственост/ от други правни субекти, или да ес придобиват определени обекти /например земеделски земи от чужденци/, както и ограничения, свързани със свободата на договаряне /например относно разпореждането с имота на непълнолетен по чл.73 СК/ не са същински ограничения на правото на собственост, а по скоро са ограничения, засягащи правоспособността на правните субекти. В зависимост от това, дали ограниченията се отнасят за всеки вид право на собственост и очертават границите на неговото упражняване, или засягат само отделни видове собственост или отделни правомощия на собственика, те могат да се обособят на общи и специални ограничения.

• 
  Публична и частна – носители на правото на публична собственост могат да бъдат субекти, които упражняват властнически правомощия – това са държавата и общините. Освен с качеството на носителя, публичната собственост се характеризира и с интереса за задоволяване на който тя се признава. Според режима на обектите публичната собственост се разграничава от своя страна на публична и частна държавна или общинска собственост. Частна е собствеността на гражданите и на юридическите лица. Те не могат да бъдат носители на публична собственост. Те са субекти на частното право и при установяване на правоотношение по повод обектите на правото на собственост те нямат властнически правомощия, не действат от името на държавата, не правят властнически волеизявления. Характерно за частната собственост е и това, че тя служи за задоволяване на интересите на нейния носител. Публичната собственост бива държавна и общинска. Правото на държавна собственост е признатата и гарантирана изключителна възможност на държавата да владее, да ползва и да се разпорежда с вещи, в обществен интерес, при задължение на всички други лица да се въздържат от въздействия спрямо тях. Правото на общинска собственост се свързва с общината в качеството й на юридическо лице. Общината обаче е особен вид юридическо лице – публичноправно юридическо лице. Тя едновременно е и субект на властнически правомощия, поради което общинската собственост е вид публична собственост.
  
• 
  Право на собственост върху земеделски земи, гори и води – в законодателството няма определение на правото на собственост върху земеделски земи. Отношенията, които възникват във връзка със собствеността и ползването на земеделсик земи се уреждат със специален закон.
  
• 
  Право на собственост върху гори и земи от горския фонд – горите като национално богатство се явяват специфичен обект на правото на собственост /гората е земя заета от горскодървесна растителност с площ над 1 декар/. Горите са територии извън строителните граници на населените места. Субекти на правото на собственост върху горите и земите от горския фонд могат да бъдат държавата, общините, физически и юридически лица. Държавна собственост са всички гори и земи от горския фонд, които не принадлежат на физически и юридически лица и на общините. Изключителна държавна собственост са горите в защитените територии. Общинска собственост са горите и земите от горския фанд, правото на собственост върху които е възстановено от общините. Частна собственост са горите и земите от горския фонд, правото на собственост върху които е възстановено от физически или юридически лица, както и тези придобити чрез правна сделка, по давност и по други придобвни способи и не са държавна или общинска собственост.
  
• 
  Право на собственост върху води и водостопански системи и съоръжения – правото на собственост върху тези обекти може да принадлежи на държавата, на общините и на физически или юридически лица. Държавната собственост върху водите, водните обекти и водостопанските съоръжения може да бъде публична и частна. Публична държавна собственост са водите на реките и прилежащите им земи, естествените езера, лагуни, блата, подземни води, водопади и т.н. водите и водните обекти могат да се ползват общо или индивидуално, а ползването се учредява въз основа на два режима: концесионен и разрешителен.
  

Според чл. 22 от Конституцията на Република България чужденците и чуждестранните юридически лица не могат да придобиват право на собственост върху земя освен при наследяване по закон. В този случай те следва да прехвърлят собствеността си. Разпоредбата на чл.22 от Конституцията е доразвита в чл.29 от Закона за собствеността, според който чужденци и чуждестранни юридически лица не могат да придобиват право на собственост върху земя в страната. Тази законова забрана не се прилага, когато посочените по-горе лица са наследници по закон. Лицата, придобили право на собственост при наследяване по закон са длъжни да прехвърлят собствеността си в 3-годишен срок от откриване на наследството.

Чужденци и чуждестранни юридически лица могат да придобиват право на собственост върху сгради и ограничени вещни права върху недвижим имот в страната, като през 2000 год отпадна изискването те да имат разрешение за придобиване от министъра на финансите.

Чужда държава или междуправителствена организация може да придобива право на собственост върху земя, сгради, право на ползване на земеделски земи или други ограничени вещни права върху земя ограничени вещни права върху недвижим имот в страната въз основа на международен договор, със закон или акт на Министерския съвет.

Чужда държава не може да придобива право на собственост върху недвижим имот в страната по наследство. Тази разпоредба на чл.29 от Закона за собствеността се отнася за случаите, когато чужденец е имал собственост в България и след смъртта му няма наследници по закон и не е оставил завещание.

В Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) е конкретизирана уредбата на собствеността върху земя на чуждестранните юридически лица и чужденците. Чужди граждани, които придобият земеделска земя чрез наследяване по закон, са длъжни да я прехвърлят в тригодишен срок от откриване на наследството. В случай че те не прехвърлят земята в посочения срок, тя се изкупува от държавата в тримесечен срок по цени, определени от Министерския съвет, когато се намира в землищата, определени по реда на чл. 9, ал. 1 ЗСПЗЗ, а извън тях - от общината. При отказ на общината или след изтичане на срока земята се изкупува от държавата.

Според чл.9 ЗСПЗЗ собственикът може да продава на държавата своя земеделска земя по цени, определени с наредба на Министерския съвет. Редът е следният: Прави си писмено предложение за продажба пред областната земеделска служба по местонахождението на имота.В двумесечен срок областната земеделска служба изпраща на нотариуса по местонахождението на имота предложението на собственика с приложените към него документи и платежно нареждане за цената. Продавачът и областният управител подписват нотариалния акт за покупко-продажбата, който се вписва в нотариалните книги. Нотариусът заверява платежното нареждане и продавачът получава цената.

В случаите, когато между чужденецът и българско физическо лице има съсобственост, съсобственикът може да продаде на държавата своята част от земеделския имот, ако към предложението за продажба приложи писмени доказателства и нотариално заверени декларации, че е изпълнил задълженията си по чл. 33 от Закона за собствеността, а именно че е предложили на другите съсобственици да изкупят неговия дял по действително уговорени цени - това са цените, по които ще се извърши продажбата на трети лица извън съсобствеността. След вписването на извършената сделка, нотариусът, изповядал сделката, изпраща служебно на общинската поземлена комисия препис от вписания нотариален акт за продажбата.

В гл.V от Закона за чуждестранните инвестиции е уреден режима на правата върху недвижими имоти на чужденците Чуждестранно лице може да придобива право на собственост и ограничени вещни права върху недвижими имоти, но не собственост върху земя.

Разрешение за придобиване на право на собственост върху сгради и ограничени вещни права върху недвижими имоти от чуждестранното лице и дружество с чуждестранно участие трябва се получи, когато обектите на собствеността са в района на гранични зони и други територии, определени от Министерския съвет и свързани с националната сигурност. Разрешението се издава от Министерския съвет или от упълномощен от него орган, който се произнася по искането в 45-дневен срок. Отказът за издаване на разрешение се мотивира.

Сделките, с посочените по-горе обекти, извършени в нарушение без получено разрешение или чрез подставено местно лице, се обявяват за нищожни с решение на съда по иск на прокурора или на заинтересуваните лица. Предвиден е и специален ред за отчуждаване на имоти, собственост на чуждестранно лице - те могат да се отчуждават само въз основа на закон за особено важни нужди на държавата, които не могат да бъдат задоволени по друг начин и след предварително и равностойно обезщетение по пазарни цени, като отстъпеният като обезщетение имот трябва да бъде равностоен на отчуждавания и в близост до него, а със съгласие на собственика - на друго място. При обезщетяване с имот разликата в стойността се доплаща от собственика или от държавата. Ако има съгласие на чуждестранното лице, обезщетението може да бъде парично.

Способи за придобиване на собственост

Юридическите факти, с проявлението на които, правните норми предвиждат възникване или прекратяване на права, се означават като способи за възниквани и прекратяване на вещни права. Тези способи са установени от законаправните субекти нямат свободата да уговарят други юридически факти или фактически състави, с които да придобиват или изгубват вещни права. Съгласно чл.77 ЗС “правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени от закона”.

Според липсата или наличието на правоприемство, способите за придобиване се класифицират на първични и производни. Първично придобиване имаме тогава, когато фактическият състав за придобиване на право на собственост или вещно право върху чужда вещ, не изисква съществуването на това право у друго лице. Например, придобиването по давност. Тук е достатъчно да се установи фактическата власт с намерение да се свои вещта.

Способи за придобиване на собственост

Юридическите факти, с проявлението на които, правните норми предвиждат възникване или прекратяване на права, се означават като способи за възникване и прекратяване на вещни права. Тези способи са установени от закона правните субекти нямат свободата да уговарят други юридически факти или фактически състави, с които да придобиват или изгубват вещни права. Съгласно чл.77 ЗС “правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени от закона”.

Според липсата или наличието на правоприемство, способите за придобиване се класифицират на първични и производни. Първично придобиване имаме тогава, когато фактическият състав за придобиване на право на собственост или вещно право върху чужда вещ, не изисква съществуването на това право у друго лице. Например, придобиването по давност. Тук е достатъчно да се установи фактическата власт с намерение да се свои вещта. Производно /деривативно/ придобиване имаме, когато в придобивния фактически състав се включва преходно съществуване на вещно право у друго лице, което то прехвърля на преобретателя. За да стане например купувачът на един имот собственик, необходимо е неговият праводател /продавачът/ да е бил собственик. Според приложното поле способите за придобиване биват: общи – чрез които се придобиват вещни права върху всякакъв вид вещи и специални – чрез които могат да се придобиват вещни права само по отношение на определен вид вещи.

Придобиване чрез правна сделка

Придобиването на вещни права чрез правна сделка е деривативен /производен/ способ, защото при него вещното право преминава върху приобретателя, само ако праводателят е имал това право. Най-често сделки за придобиване право на собственост и на вещни права са двустранни сделки – продажба, замяна, дарение, договор за издръжка и гледане. Но право на собственост може да се придобие и чрез едностранна сделка – като завещание. За да произведат своето вещно действие, те трябва да са действителни и да са сключени в определена от закона форма. Изключение от принципа, че собствеността преминава с постигането на съгласие, има в следните случаи:

• 
  при продажба на бъдещи вещи. Сделката за бъдеща вещ е действителна, но купувачът не става собственик, просто защото вещта не съществува;
  
• 
  при продажба под отлагателно условие – с уговорка за опитване или оглеждане;
  
• 
  при продажба на алтернативно определени вещи – продавачът дължи и двете вещи, но задължението му се погасява с престирането на една от тях;
  
• 
  при предварителен договор – това е едно задължение за договаряне;
  
• 
  при сделка с клауза за неотчуждаемост – купувачът няма право да отчуждава придобитата вещ. Но такава уговорка поражда само облигационно действие – при неизпълнение, продавачът ще може да търси евентуални вреди.
  

Съгласно чл.78 от ЗС, който придобие по възмезден начин владението на движими вещи или на ценна книга на приносителя на правно основание, макар и от несобственик, но без да знае това, придобива собствеността. Това правило се прилага и за придобиване на други вещни права върху движима вещ. Придобилият добросъвестно и възмездно владението върху движима вещ става неин собственик, макар праводателят да не е собственик. В приложното поле на този способ влизат два вида вещи – движими вещи и ценни книги на приносител. Съгласно чл. 78 ЗС, собственикът на открадната или загубена вещ може да я иска от добросъвестния владелец в тригодишен срок от кражбата или изгубването. Това правило не се прилага, когато владелецът е придобил вещта от държавно или общинско предприятие. Последиците от изтичане на тригодишния срок, през който собственикът може да виндицира откраднатата или изгубена вещ са, че добросъвестният владелец става собственик, а правото на предишния собственик се погасява.

Това е способ за придобиване на право на собственост, обаче законът не дава дефиниция на това понятие, нито определя характера му на придобивно основание. В юридическата литература, то се определя като право, по силата на което собственикът на една вещ придобива собствеността на всичко онова, което се съединява или инкорпорира в неговата вещ било по естествен, било по изкуствен начин. Приращението може да се дължи на действието на човек или на природни сили, без намесата на човека. С оглед на това приращението може да бъде изкуствено или естествено. Приращение имаме в случаите, когато едно лице направи постройка в чужд имот – гараж, насаждения и т.н.. няма значение с чии материали е направена постройката – всичко, с което се увеличава стойността на имота, принадлежи на собственика на земята, доколкото, не е уговорено друго. Може обаче да се учреди право на строеж или право на ползване. За да е налице приращение, необходимо е посочените вещи да бъдат трайно прикрепени към земята. Приращението е първичен способ за придобиване на собственост.

Макар твърде близо до приращението, присъединяването се определя като присъединяване на чужда вещ като част към главната по такъв начин, че не би могла да се отдели без съществено повреждане на главната вещ. Собственикът на главната вещ придобива правото на собственост и върху присъединената част при задължение да обезщети нейния собственик. Присъединяването трябва да е извършено по такъв начин, че присъединената вещ да не може да се отдели без съществено повреждане на главната вещ. Освен това присъединената вещ трябва да принадлежи на друго лице. Само тогава възниква проблем за присъединяването и за вещноправната съдба на присъединената вещ. Тук спадат и случаите на съединяване на недвижими вещи, например сграда съединена с друга сграда. Коя вещ е главна, законът не определя. Стойностен или количествен критерий за определяне коя вещ е главна също не е подходящ. Меродавно ще бъде предназначението на съединението от вещи като цяло. При присъединяването, собственикът загубва правото си на собственост върху присъединената вещ. Обаче между него и собственикът на главната вещ възникват облигационни отношения – последният трябва да обезщети собственикът на присъединената вещ. Чл.98 от ЗС установява презумпцията, че принадлежността следва главната вещ.