Алетернативни възможности за наемателя

Последиците от неизпълнението на това задължение:

2. Може сам да поправи вещта и да прихване стойността на поправката срещу наема

3. Наемателят може да иска намаляване на цената

4. Наемателят може да развали договора

5. Това са алтернативни възможности, но наемателят може заедно със всяка една от тези възможности да иска и обезщетение за вреди, ако е претърпял такива.

III. Да обезпечи спокойно ползване на вещта.

1. Наемодателят не може да си възвръща фактическата власт докато договора е в сила. Срещу него наемателят разполага с иска по чл.76 от ЗС:

“Владелецът или държателят, на когото е отнета чрез насилие или по скрит начин движима или недвижима вещ, може в шестмесечен срок да иска връщането и от лицето, което я е отнело. Това не изключва правото на лицето, което е отнело вещта, да предяви иска по предходния член.”

В този случай, ако наемодателят отнеме фактическата власт, той отговаря за вреди, а наемателят не дължи естествено и наем.

2. Наемодателят не може да влиза в помещенията без съгласието на наемателя

3. Наемодателят не може по друг начин да смущава ползването на вещта - напр. не може да извършва някакъв основен ремонт или да прави подебрения /освен ако не е било уговорено/ и по този начин да пречи на наемателя да ползва вещта - разбира се той може да извършва необходимите поправки /за запазването и поддържането на вещта/.

4. Наемодателят не може освен с фактически и с правни действия да смущава ползването на вещта - не може да отдава същата вещ на трето лице, нито да продава вещта, без да се погрижи за права та на наемателя. Може да продаде вещта, но в този случай би трябвало да сключи уговорка с новия собственик, по силата на която правата на наемателя да бъдат запазени.

4. Наемодателят не отговаря за посегателства върху вещта, извършени от трето лице - в такъв случай наемателят тряб ва сам да се защитава, евентуално с иска по чл.76 ЗС, при това наемателят има задължение да съобщава на наемодателя за всяко посегателство върху вещта, извършено от трето лице. Ако все пак наемодателят наруши това свое задължение наемателят може да иска:

да бъде освободен от плащането на цената за периода, през който не е ползвал вещта;

да иска да развали договора;

да търси обезщетение за вреди на общо основание.

Задължения на наемателя

Ако няколко лица са наели една вещ те не отговарят солидарно, а разделно. Изключение от това правило е уредено само, когато вещта е наета от единия съпруг и задължението е поето за задоволяване на семейни нужди - по силата на чл.25 /2/ СК двамата съпрузи отговарят солидарно за заплащането на наемната цена. Естествено става въпрос за солидарна отговорност на двамата съпрузи, ако това е семейно жилище, но ако това е жилище или някакъв имот, който само единия съпруг ползва сам за някакви негови нужди - тогава те не отговарят солидарно.

Да понася т.нар. консумативни разноски

Плаща ги освен наемната цена: ток, парно, вода и т.н. Поначало тези разноски са в тежест на наемателя.

Понася дребните поправки на вещта, които се дължат на обикновеното износване

Цена

Място на плащането

“Ако местоизпълнението не е определено от закона, от договора или от естеството на задължението, изпълнението трябва да се извърши:

а/ при паричните задължения - в местожителството на кредитора по време на изпълнението на задължението;

б/ при задължение да се даде определена вещ - в местонахождението на вещта по време на пораждане на задължението и

в/ във всички други случаи - в местожителството на длъжника по време на пораждане на задължението.”

Време на изпълнение

Най-често наемната цена се плаща периодично /месечно/ - възможно е да се уговорят и други интервали от време. Възможно е да се предвиди също така, че наемателят ще плати една глобална сума за целия срок на договора.

При неизпълнението на това парично задължение наемодателят може да развали договора.

Давностният срок за вземането на наемната цена е 3 години.

II. Да пази вещта и да си служи с нея като добър стопанин

Поначало той трябва да използва вещта с оглед на онова предназначение, с оглед на което е сключен договора за наем - напр. ако е отдадено помещение за жилище то не би следвало да се използва за офис или обратното. С оглед на това задължение наемателят е длъжен да понася дребните поправки за поддържането и запазването на вещта, длъжен е да съобщава на наемодателя за всяко посегателство върху вещта и при неизпълнение на това задължение наемодателят може да развали договора, като потърси и обезщетениеза вреди.

III. Да върне вещта

Кога се връща?

Поначало вещта трябва да се върне в деня, когато се прекратява наемното правоотношение.

Какво се връща?

Наетата вещ, заедно с всички нейни принадлежности, а не друга вещ.

Вещта трябва дъ бъде върната в състоянието, в което и била получена. А ако не е бил направен опис се предполага, че тя е била получена в добро състояние /което е една оборима презумпция/.

Ако на вещта са нанесени вреди съществува оборима презумпция, че наемателят е причинил виновно тези вреди, поради което той отговаря за тях. Той може да се освободи от тази отговорност, ако докаже липсата на вина. Нещо повече: по силата на правилото на чл.233, ал.1:

“Наемателят е длъжен да върне вещта. Той дължи обезщетение за вредите, причинени през време на ползването от вещта, освен ако се докаже, че те се дължат на причина, за която той не отговаря. Той дължи обезщетение и за вредите, причинени от лица от неговото домакинство или от неговите пренаематели. До доказване на противното се предполага, че вещта е била приета в добро състояние.

Наемателят е длъжен да плаща наемната цена и разходите, свързани с ползването на вещта.”

Изтегляне 12.61 Mb.

Сподели с приятели: