Дял първи въпрос понятие и система на гражданското право. Обективно гражданско право
Изтегляне 12.61 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Чл.230 “Ако не е уговорено друго, наемодателят е длъжен да предаде вещта в състояние, което отговаря на ползването, за което е наета.” Чл.231
- Наем и заем за потребление
- Наем и договори, с които се учредява вещно право на ползване
IV. Наем на вещиЧл.228“С договора за наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят - да му плати определена цена.” Чл.229“Договорът за наем не може да бъде сключен за повече от десет години. Лицата, които могат да вършат само действия по обикновено управление, не могат да сключват договор за наем за повече от три години. Ако договорът бъде сключен за по-дълъг срок, той има сила за десет, съответно за три години.”
Чл.230“Ако не е уговорено друго, наемодателят е длъжен да предаде вещта в състояние, което отговаря на ползването, за което е наета.” Чл.231“Дребните поправки, отнасящи се до повреди, които се дължат на обикновено употребление, като замърсяване на стени в помещенията, разяждане на кранове, на брави, запушване на комини и други такива, са за сметка на наемателя. Поправките на всички други повреди, ако не са причинени виновно от наемателя, са за сметка на наемодателя. Ако наемодателят не извърши тези поправки, наемателят има правата по ал.2 на предходния член, но той може да иска обезщетение само когато повредата се дължи на причина, за която наемодателят отговаря. Ако наемателят извърши сам поправката с грижата на добър стопанин, той може да прихване стойността и срещу наема.” Чл.232“Наемателят е длъжен да си служи с вещта за определеното в договора ползване, а при липса на такова - съгласно предназначението и. Той е длъжен да плаща наемната цена и разходите, свързани с ползването на вещта.” Чл.233“Наемателят е длъжен да върне вещта. Той дължи обезщетение за вредите, причинени през време на ползването от вещта, освен ако се докаже, че те се дължат на причина, за която той не отговаря. той дължи обезщетение и за вредите, причинени от лица от неговото домакинство или от неговите пренаематели. До доказване на противното се предполага, че вещта е била приета в добро състояние. Наемателят е длъжен да плаща наемната цена и разходите, свързани с ползването на вещта.” Чл.234“Ако не е уговорено противното, наемателят може да пренаеме части от наетата вещ без съгласието на наемодателя. Но и в този случай той не се освобождава от задълженията си по договора за наем. Относно ползването от имота пренаемателят не може да има повече права от наемателя. Пренаемателят е задължен спрямо наемодателя само за наема, който той дължи при завеждане на иска, без да може да противопостави плащанията, които е направил преждевременно.”
Чл.235“Наемателят на помещение в етажна собственост е длъжен да изпълнява наредбите по реда и управлението на етажната собственост. В противен случай той може да бъде изваден от наетото помещение и по искане на управата на етажната собственост.” Чл.236“Ако след изтичане на наемния срок използването на вещта продължи със знанието и без противопоставяне на наемодателя, договорът се счита продължен за неопределен срок. Ако наемателят продължи ползването въпреки противопоставянето на наемодателя, той дължи обезщетение и трябва да изпълнява всички задължения, произтичащи от прекратения наемен договор.” Чл.237“При прехвърляне на недвижим имот договорът за наем остава в сила спрямо приобретателя, ако е бил вписан. Договорът за наем, сключен преди прехвърлянето на имота, ако има достоверна дата, е задължителен за приобретателя до предвидения в него срок, но не за повече от една година от прехвърлянето. Ако няма достоверна дата и наемателят е във владение на имота, договорът е задължителен за приобретателя като договор за наем без определен срок. Наемодателят дължи обезщетение на наемателя, ако последният бъде лишен от ползването на наетия имот преди изтичане на наемния срок поради прехвърляне на имота.”
Чл.238“Ако договорът за наем е без определен срок, всяка от страните може да се откаже от него, като предизвести другата един месец по-рано. Но ако наемът е уговорен на ден - достатъчно е предупреждение от един ден.” Чл.239“Когато наемът се създава чрез акт на надлежен държавен орган, отношенията между страните се уреждат по горните правила, доколкото специален закон не постановява друго.” Това е общият режим. ОпределениеОпределението е условно: договорът за наем е договор, при който наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят - да му плати определена цена. Двустранен. Възмезден. Консенсуален. Облигационен - в смисъл, че не поражда вещно действие. Наемът трябва да се различава от продажбата: 1.Продажбата има вещно действие, а наемът - няма. 2.Наемът има за предмет непотребими вещи, докато при продажбата такова изискване няма. 3.Наемът винаги е ограничен във времето, тъй като той прехвърля временно ползването. 4.При наема престациите на страните са със трайно изпълнение, с непрекъснато изпълнение. Двата договора са двустранни, консенсуални и възмездни. Наемът трябва да се различава и от заема за послужване: 1. Наемът е двустранен, възмезден и консенсуален договор, докато заемът за послужване е едностранен, безвъзмезден и реален. И двата договора учредяват ползване върху вещи, което право на ползване има облигационен, а не вещен характер.
2. Заемът за потребление има вещно действие и прехвърля вещни права, по-специално - право на собственост. Наем и договори, с които се учредява вещно право на ползване1. При последните се учредяват вещни права, докато правото на ползване, което възниква от наема няма вещен, абсолютен характер 2. Самото право на ползване има строго личен характер и не може да се прехвърля и наследява, докато правото на ползване, което възниква от договора за наем няма такъв строго личен характер. Изтегляне 12.61 Mb. Сподели с приятели:
|