Дял първи въпрос понятие и система на гражданското право. Обективно гражданско право

Установяването на произхода е в тясна връзка с основните начала свързани с това правно отношение. Първото начало е начало на кръвната връзка като източник на правоотношенията и се изразява в равноправието на брачни и извънбрачни деца. Началото предопределя различия само относно техниката за установяване на произход. Останалите принципи са както следва: истинност /стремеж към издирване на обективната истина относно биологичната връзка на произход; пълна свобода за дирене на бащата – брачен или извънбрачен/; стабилност /стабилизиране на установения произход с цел осигуряване на правно спокойствие на лицето; не е допустимо дасе търси друг произход, ако не бъде оспорен по надлежния ред установения вече произход/; ограничена легитимация /установяването и оспорването на произхода по принцип е ограничено в триъгълника на отношенията между детето, майката и бащата – само те са активно и пасивно легитимирани в исковия процес, респективно могат да бъдат автор или адресат на припознаване; изключени са третите заинтересовани лица, изключени са даже и наследниците. Те могат само да продължат един предявен иск или да се явят като ответници при смърт на родителя. Трети заинтересовани лица могат да оспорват само припознаването – симетрично с широката възможност за извършването ме/; важимост на установения произход спрямо всички /установеният по надлежния ред произход има действие по отношение на всички – решенията по искове за гражданско състояние действа по отношение на всички – чл.220 ГПК; даже и да не отговаря на материалната истина, действието на установения произход е спрямо всички, докато не бъде оборен по надлежния ред/; изчерпателност на способите /изграждане на изчерпателна система от способи за установяване и оспорване на произход. Те се делят на: специфични – само за майчинство или само за бащинство и общи – отнасящи се до произхода и от двамата родители, какъвто способ е само припознаването/.

Майчинството е биологичната връзка между детето и жената, която го е родила. Произходът от майката се определя от раждането. Раждането и неговото доказване не се влияят от обстоятелството дали детето е брачно или извънбрачно. Семейното ни законодателство винаги е считало за майка на детето, жената която го е родила, но тази сигурност все повече се разколебава поради все по новите и модерни методи за зачеване и износване на детето и в резултат фактът на майчинството се оказва биологически под въпрос. Нашият Семеен кодекс, посрещайки новите тенденции в медицинската наука, прогласява, че “произходът от майката се определя от раждането” и е добавено новото положение : “това важи и когато детето е заченато с генетичен материал от друга жена”.

Нормалният способ за установяване на произхода от майката е документирането му в акта за раждане, който има пълна доказателствена сила за отразените факти. Актът за раждане установява две обстоятелства: самият факт на раждането, т.е. появата на нова човешка личност; и произхода на новопоявилия се субект от определени родители /когато те са известни/, по-специално от майката. Възможно е съставеният акт за раждане да бъде изгубен или унищожен или изобщо да не е съставен , то районният съд, след като призове заинтересованите лица и изслуша прокурора, може да постанови да се състави такъв акт. Производството по съставянето е охранително. Приложението му е възможно само при безспорни случаи.

Искът за установяване на майчинство може да бъде предявен в хипотезата, когато произходът на детето от майката не е документиран с акт за раждане. Това може да се дължи на различни обстоятелства: майката е била неизвестна и не е припознала детето, което е било подхвърлено, изгубено и т.н. Неизвестност на майката би възникнала и ако установеното в акта за раждане майчинство е било оборено с иска по чл.31, ал.2 СК. Възможно е също и да не е бил съставен акт за раждане или акта да е бил изгубен, унищожен и т.н. Искът за установяване на майчинство е уреден в чл.40 СК: “Произходът от майката може да се търси чрез иск, предявен от детето, майката или бащата. Като ответник се призовава и съпругът на майката, който би се счел за баща на детето съгласно чл.32”. Предмет на доказване е произходът от майката, т.е. раждането на определено дете от определена жена. Установяването на мйчинството включва два момента: 1. че жената която се сочи за майка е родила и 2. че тя е родила точно това дете, за което се твърди че произхожда от нея. Майчинството може да се доказва с всички доказателствени средства. Активно легитимирани са детето, майката и бащата /по точно лицата, които твърдят че имат такова качество/. Когато искът е допустим, т.е. детето няма установено майчинство, майката би могла и да припознае детето, но ако извършеното припознаване е било оспорено, то единствения възможен път е исковият. Бащата е мъжът, който твърди, че определено дете е родено от определена жена, която е заченала от него. Едновременно с установяването на майчинството, ще бъде установено и бащинството, ако обаче липсват предпоставките на презумпцията, мъжът който дири майката в качеството на “баща”, би трябвало да е припознал детето. Пасивната легитимация се движи в кръга на същите лица, само ако майката е починала мястото й се заема от нейните наследници. Пасивната легитимация зависи от лицето предявяващо иска. Ако детето предявява иска, ответник е майката или нейните наследници; като ответник обаче трябва да се призове и съпругът на майката – презумптивен баща. Ако искът се предявява от майката ответник е детето, но като ответник би следвало да се призове и лицето, считано за баща според презумпцията по чл.32 СК. Ако искът се предяви от бащата, ответници са майката и детето. Срок за предявяване на иска не е предвиден и искът за търсене на майка не се погасява по давност. Искът за установяване на майчинство е положителен установителен иск. Съдебното решение също е установително – то обявява, а не създава произхода. ГПК предвижда че с този иск може да бъде съединен и иск за издръжка на детето.

СК допуска произходът от майката, установен с акт за раждане, да бъде оспорен с иск за оспорване на майчинство, уреден в чл.31, ал.2 СК. /допустим е само когато майчинството е установено в самия акт за раждане/. Искът за оспорване на майчинството има за цел да установи, че жената посочена в акта за раждане като майка, в действителност не е родила детето. Доказването може да протече в две форми : 1. че жената, посочена като майка изобщо не е родила; 2. че тя е родила, но не това дете. Всички доказателства са допустими. Не е необходимо задължително заедно с оспорването на майчинството да бъде търсена истинската майка – това са самостоятелни институти. Активната легитимация тук е твърде усложнена, номинално овластени отвоно са детето, майката и нейния съпруг, но последните две фигури могат да се изразяват от различни лица /формално фигуриращата майка и нейния съпруг, които отхвърлят родителското си качество, претендиращата майка и нейния съпруг, които търсят родителско качество/. Овластено е преди всичко детето – лицето, посочено в акта за раждане като дете на жената, която то отрича като своя майка. То се намира в центъра на отношенията. Наред с него овластени са и жената, посочена в акта като майка и нейния съпруг, овластени са и жената, която претендира че е майка на детето и мъжът, който претендира, че детето е родено от неговата съпруга /въпросната жена предявява два съединени иска – иск за оспорване на майчинство и иск за установяване на майчинство./ Пасивната легитимация зависи от лицето, което предявява иска. При иск на детето, ответници са фигуриращата в акта майка и нейният съпруг – презумптивен баща. При иск на жената, посочена в акта като майка, ответници са детето и нейния съпруг – презумптивен баща. При иск на съпруга – ответници са посочената в акта майка и детето. При иск на жената претендираща за майката, ответници са детето, посочената в акта майка и нейния съпруг – презумптивен баща. При иск на мъжа, който твърди, че майка е неговата съпруга, ответници са дедето, посочената в акта майка и нейният съпруг – презумптивен баща. По своя характер искът за оспорване на майчинство е отрицателен установителен иск. Декларативното съдебно решение ще има действиеда отрече произхода на детето от жената, фигурирала в акта като майка, от момента на самото раждане – отпадат с обратна сила всички правни последици, оказали се изградени върху нереална основа – върху неистинско майчинство, неосновано презумптивно бащинство.

Бащинството е биологичната връзка между детето и мъжа, от когото то е заченато. Докато произходът от майката се определя от факта на раждането, то произходът от бащата се определя от факта на зачеването. Зачеването е факт без външен израз и то не се поддава на пряко доказване – за него могат да се правят само приблизителни заключения. За разлика от установяването на майчинството и раждането, бащинството се влияе от брачния или извънбрачен характер на произхода. Способите за установяване на бащинство са: предположение за бащинство, иска за установяване на бащинство, припознаване.

Житейската логика е намирила юридически израз в класическата презумпция – за баща на детето се счита съпругът на майката. Законът приема за вярно, че съпругът е бащата и това не се нуждае от доказване, доказано трябва да бъде опровержението – че съпругът не е баща. Ако това не бъде сторено важи установеното с презумпцията. Презумпцията за бащинство действа при точно определени предпоставки:

1. Наличието на законен брак – към него е приравнен и унищожаемият брак. Заченатите и родените през време на унищожения брак деца се считат за брачни и за тях се прилага предположението по чл.32 СК. Но презумпцията не намира приложение, ако бракът е нищожен; същото важи и при пълна липса на брак. Презумпцията не намира приложение и при последващ брак между родителите.

2. Детето да произхожда то съпругата – установява се чрез способите за установяване на майчинство.

3. Времето на раждането – две възможни ситуации: 1. времетраенето на брака – за баща на детето, родено през време на брака се счита съпругът на майката; 2. детето е родено до 300 дни от прекратяването на брака.

Конфликт на презумпции

Възниква в случаите, когато дете се роди по време на последващ брак на майката, но преди да се изтекли 300 дни от прекратяването на предходния й брак. Семейният кодекс изрично е решил този конфликт на презумпции – за баща на детето се счита съпругът на майката от новия брак. При конфликтно положение произтичащо от двубрачие на майката, то съпрузите на майката на абсолютно идентично основание могат да се считат за бащи на детето: законодателното решение е да се неутрализират двете презумпции и произходът на детето да се установява с други доказателства.

СК урежда и въпроса за бащинството на детето в специалните хипотези на обявено отсъствие и обявена смърт на съпруга на майката: “В случай на обявено отсъствие на съпруга предположенията по ал.1 и 2 не се прилагат, ако детето е родено след изтичането на 300 дни от датата на последното известие за съпруга, а при обявена смърт – от датата на предполагаемата смърт”. Уреждайки хипотезите на обявено отсъствие или смърт, СК наистина урежда запъва един пропуск, но по същество това решение е твърде изкуствено. Обявеният за отсъстващ или умрял е изчезнал значително време предварително. Презумпцията се оказва приложима и в случаи, когато са минали много повече от 300 дни от фактическото прекратяване на съпружеските връзки и когато от биологично гледище е абсурдно да се мисли, че дедето може да бъде заченато от изчезналия.

Презумпцията за бащинство е оборима, тъй като законът отчита възможността тя да не отговаря на действителността. Оспорването може да стане само чрез нарочен иск – иск за оспорване на бащинство. Оспорването не може да стане чрез възражение – например срущу иска за издръжка на детето, съпругът да противопостави възражението че той не е негов баща. Активно легитимирани да предявят иска са само две лица: съпругът на майката и самата майка. Тяхната легитимация се запазва и при евентуално пълно осиновяване на детето. Съпругът на майката е най-непосредствено засегнат от евентуалната неистинност на предоложението, той е овластен да оспорва дори когато е непълнолетен, ограничено запретен или пълно запретен /оспорва чрез законния си представител/. Семейният кодекс от 1968 г. овласти и майката на детето да оспорва бащинството на своя съпруг, за да може да търси бащата на своето дете. На самото дете обаче такава легитимация не е призната. Детето не би могло да оспорва презумпцията за бащинство и под формата на установяване, че съпругът на майката е всъщност негов осиновител. Това е вече различен петитум насочен към разкриване на осиновяване. Пасивно легитимирани са съпругът, майката и детето. Ако бащинството се оспорва от съпруга, ответници са детето и майката. Ако бащинството се оспорва от майката, ответници са съпругът и детето. Майката не може да предяви иска и от името на детето, като негова законна представителка, тъй като интересите им са противоречиви.

Искът за оспорване на предположенето за бащинство е ограничен със срок от 1 година – за майката тече от момента на раждането, а за съпруга от момента на узнаване на раждането. Срокът е преклузивен.

Предметът на доказване при оспорване на презумпцията е твърде строго определен. Както съпругът, така и майката трябва да докажат че “детето не е могло да бъде заченато от спъпруга”. Допустими са всички доказателствени средства.

Не се допуска опроване на бащинство, когато майката с писмено съгласие на съпруга си, дадено пред управителя на съответното заведение, е оплодена изкуствено или е родила дете, заченато с генетичен материал от друга жена /чл.33, ал4 СК/.

Това ново правило за бащинството е свързано с новото правило за майчинството: последното се определя от раждането и при зачеване с генетичен материал от друга жена. Кодексът установи забрана за оспорване на бащинство и когато майката със съгласие на съпруга си е родила дете, заченато с генетичен материал от друга жена. В семейството на съпрузите се ражда дете, заченато от две чужди полови клетки. Семейният кодекс осигурява на така необикновено заченатото дете непоклатим статус на брачно дете на двамата съпрузи: защото майчинството се определя от раждането, съпругът се презумира за баща, бащинството е необратимо.

Това е иск чрез който може да се търси произходът от бащата. Характерът на произходът не е конкретизиран в СК– обхваща както извънбрачния, така и брачния произход от бащата. Но логическото тълкуване води до извода, че се касае специално до извънбрачния. За да се установи брачен произход от бащата, е достатъчно да се установи произход от майката, обхванат от презумпцията че баща на детето е нейния съпруг.някои правни системи забраняват търсенето на извънбрачния баща, или го затормозяват с такъв формализъм, който представлява истинска бариера пред разкриване на истината. Официалният предлог е защита на законното семейство. Българското съвременно семейно право допуска търсенето на извънбрачния баща не само по принцип, но и напълно свободно, без да изисква каквато и да е предварителна достоверност. Искът за установяване на бащинство може да бъде предявен в хипотеза, когато липсва титул за произход на бащата. Така би било когато бащинството не е установено нито чрез презумпция, нито чрез припознаване, нито е оформено чрез пълно осиновяване. Така би било още по конкретно в следните случаи: 1. когато презумпцията за бащинство изобщо е неприложима, т.е. детето е извънбрачно; 2. когато презумпцията е била приложима, но бащинството на съпруга, респективно и на първия съпруг /при конфликт на презумпции/ е било оборено; 3. когато при неприложимост на презумпцията поради едната или другат апричина детето не е било припознато от бащата; 4. когато то е било припознато, но припознаването е било оспорено и произходът не е установен по исков ред; 5. когато детето не е осиновено при пълно осиновяване, сочещо чрез новия акт за раждане определено лице за негов баща.

Овластени лица да предявят този иск са сао майката и детето. Бащата не е легитимиран. Той би могъл просто да припознае детето. Искът за дирене на бащата принадлежи поотдело на майката и на детето. Всяко от тези две права е самостоятелно и съществува независимо от другото, но разбира се няма и пречкамайката и детето да предявят своите искове в един общ процес. Възможно е майката да се окаже едновременно в две роли – като ищец от свое име и като законна представителка от името на детето. Майката не може да предяви иска докато детето е само заченато, преди раждането, но майката може да предяви иска ако детето е починало. Ако искът на майката бъде уважен, несъмнено от това решение ще се ползва и детето, но ако искът на майката баде отхвърлен, това не е пречка за предявяване на иск от детето. Ответник е претендираният баща. Ако той е починал, искът се предявява срещу неговите наследници. Когато искът е предявен от детето, Ск изисква да се призове и майката, но когато искът е предявен от майката, СК не предвижда призоваване на детето.

Искът за установяване на бащинство е ограничен със срок. Срокът е различен за майката и за детето. Майката може да предяви иска до три години от раждането, а детето – до три години от пълнолетието. И в двата случая началният момент на срока е раждането.

Предмет на доказване е обстоятелството, че майката е заченала детето от претендирания баща. Този факт не се поддава на пряко установяване, а се доказва по косвен път с всички доказателствени средства.

За разлика от способите, които се отнасят до установяване само на бощинство или само на майчинство, припознаването е способ за установяване произхода и от двамата родители. По същността си припознаването е заявление на едно лице, че дадено дете произхожда то него. Припознаването е способ за установяване на произхода без намесата на съда. То е неконтролируемо по същество волеизявление. Припознаващият не е длъжен да доказва родителското си качество. Държавният орган, приемащ декларацията, няма нито право, нито задължение да проверява нейната вярност. Липсва законно изискване за предварителна достоверност и чрез някаква минимална разлика във възрастта. Припознаването е строго личен акт, затова не може да бъде извършено от друго лице. Припознаването е формален акт е за да произведе правно действие трябва да се извърши в предписаната от закона форма. Припознаването е декларативен акт, то само обявява факта на майчинството или бащинството, а не го създава. Произходът е съществувал преди и независимо от припознаването. Припознаването е неотменим акт. Веднъж извършено, то не може да се оттегля, тъй като създава титул за произход. Оттеглянето му би засегнало правната сигурност. Законът допуска само унищожаване на припознаването поради порок на волята. Припознаването е извънсъдебен и неконтролируем по същество едностранен, личен формален, декларативен, неотменим акт, с който едно лице заявява, че дадено лице произхожда от него.

Автор на припознаване може да бъде всеки родител – както бащата, така и майката. Възможността е съмостоятелна и не зависи то състоянието на произхода към другия родител. Последният може и да не е известен. Дееспособност за извършване на припознаванепритежава по начало навършилият пълнолетие. Но такава дееспособност трябва да бъде призната и на встъпилия в брак непълнолетен по аргумент от чл.12, ал.2 СК.

Адресат на припознаване може да бъде само дете с неустановен произход. Припознаване на дете с установен произход ще бъде нищожно. По начало детето, което се припознава, е вече родено и още живо. Може да бъде припознато и едно още неродено, само заченато дете, припознаването е осъществимо от страна на бащата с оглед обезпечаване на неговите наследствени права. Може да бъде припознато и починало дете, ако е оставило низходящи.

Припознаването се извършва в една от трите предписани то закона форми: 1. с писмено заявление пред длъжностното лице по гражданското състояние; 2. с декларация с нотариално заверен подпис, подадена до длъжностното лице по гражданското състояние; 3. със заявление, подадено до длъжностното лице по гражданското състояние чрез управителя на заведението, в което се е родило детето.

Припознаването е едностранен акт, който се извършва без знанието и съгласието на припознатия или на други заинтересувани лица и който не се проверява по същество. А е възможно то да не съответства на действителността, затова законът допуска припознаването да бъде оспорено. Оспорването може да бъде извършено от детето, от другия родител, от всяко заинтересовано лице. Длъжностното лице по гражданското състояние съобщава припознаването на другия родител, ако той е известен и на детето, ако то е пълнолетно. Тези лица имат право да изразят своята позиция в три месечен срок. Ако те не успорят припознаването, т.е. мълчаливо се ъгласят с него, то се вписва в акта за раждане. Ако при припознаването детето не е навършило пълнолетие, то може да го оспори до изтичане на три години от пълнолетието или от узнаването, ако това е станало по късно.

Припознаването може да бъде оспорено и от всяко лице, което има правен интерес. Оспорването се извършва чрез иск, предявен в едногодишен срок от узнаване на припознаването. Естествено третите заинтересовани лица не се уведомяват за припознаването от длъжностното лице. Третото лицце трябва да докаже, че припозналият не е родител на детето. Искът е отрицателен установителен. Ответници са припозналият и припознатият. В зависимост от изхода на процеса припознаването ще запази действието си и ще се консолидира или пък ще бъде заличено с обратна сила от акта за раждане.

Семейният кодекс допуска и унищожаване на припознаването поради порок на волята. Наред с възможността на различни лица да оспорват припознаването, кодексът дава възможност и на самия припознал да иска унищожение на собственото си волеизявление за припознаване поради грешка, измама, заплашване.