в) Проявления на основните начала в различните производства и отделните техни фази

Субектите на съдебния исков процес са съдът и страните. Съдът е субект, а не страна. Страните са ищец и ответник. Ищецът е лицето, от чието име се предявява искът. Ответникът е лице /ФЛ или ЮЛ/ срещу което се предявява искът. Искът е искането за защита, за разрешаването на гражданско правен спор със СПН. Чл.15, ал.1 ГПК обявява за скрани в процеса лицето, от чието име или срещу което се ърси защита. Страните в процеса не трябва да се смесват със страните по материалното правоотношение. Качеството субект на материалното правоотношение има материално правно значение, а качеството страна по делото – процесуалнво-правно значение. В качеството на субект на материалното правоотношение има материално правно значение, а качеството страна по делото – процесуално-правно значение. В качеството на субект на процесуалното правоотношение страните са адресати на почти всички процесуални норми. Тяхното прилагане е обослувено в редица случаи от това кой е страна по делото.

Процесуалната правоспособност обуславя възникване на правото на иск. Процесуалната правоспособност обуславя надлежното упражняване на правото на иск. За процесуалната правоспособност и дееспособност съдът следи служебно. Ако реши, че липсва една от двете, той преценява делото с определение, тъй като те са абсолютни процесуални предпоставки. Липсата на процесуална правоспособност и дееспособностне е непреодолима. Съдът е длъжен служебно да вземе мерки, за да се отстрани нежелания резултат от липсата на процесуална правоспособност и процесуална дееспособност. Действията, извършени от или срещу лица без процесуална правоспособност или дееспособност, могат да бъдат валидирани и то с обратна сила, ако бъдат потвърдени. Ако недостатъкът не бъде поправен настъпват различни последици: в зависимост от това дали порокът засяга самото предявяване на иска или пък следващите го процесуални действия. В първия стадий делото се прекратява. Във втория стадий действията извършени от или спрямо страната без процесуална правоспособност или дееспособност не могат да се вземат в предвид и трябва да бъдат повторени валидно.

Ако съдът въпреки липсата на процесуална правоспособност или на процесуална дееспособност, не прекрати делото или основе решението си на непотвърдени действия извършени от или срещу страните без процесуална правоспособност или дееспособност, неговото решение е порочно, но не и нищожно. Порокът трябва да бъде отстранен по реда на обжалването или по реда на чл.231, б. “е”. Страната без процесуална правоспособност не е липсваща страна. Според проф. Л.Корнезов, ако се нарушат тези процесуални продпоставки, то решението е недопустимо и подлежи на обезсилване.

Надлежна стрна. Процесуална легитимация.

Основния въпрос в гражданския процес е правото на иск. Надлежна страна е тази, която има право на иск, с който се иска да се разреши техния спор, предмет на делото със СПН. Легитимирана страна и надлежна страна са равнозначни изрази. Всеки правен спор засяга две страни – всяка една от спорещите страни може да се обърне към съда да разреши техния спор без значение кой взема инициативата за отнасяне на спора към съда. Който вземе инициативата за отнасяне на спора към съда се нарича ищец. Както ищецът, така и ответника са надлежни страни. Процесуалната легитимация на ищеца обуславя процесуалната легитимация на ответника. Процесуалната легитимация е абсолютна процесуална предпоставка, за нея съдът следи служебно. Лигитимирани страни в исковия процес са тези, които претендират, че са притежатели на материални права, засегнати от правния спор, предмет на процеса. Няма винаги съвпадение между материално правната и процесуално-правната легитимация. Няма пасивна и активна процесуална легитимация. Тя обуславя допустимостта на иска. Материално-правната легитимация обуславя основателността на иска. Различни лица могат да бъдат процесуално и материално легитимирани. Въпреки, че липсата на процесуална легитимация ще доведе до отхвърляне на иска като неоснователен. Между материално-правната и процесуално-правната легитимация съществува взаимна обвързаност. Процесуалната легитимация произтича от твърдяната материално-правна легитимация и е средство за нейната защита.

По нашето право освен разглежданата процесуална легитимация е позната и друга процесуална легитимация. При нея правото на иск принадлежи на други лица или само на други лица, макар че те не са носители на правото, което е предмет на спора. Това са процесуални субституенти – той не е носител на материално, а само на процесуално право. Правото на иск може да бъде упражнено от тях само съвместно. Тогава говорим за съвместна процесуална легитимация. Такава процесуална легитимация има при задължителното другарство. Затова при него предявяването на иска от всички или срещу всички другари е предпоставка за допустимостта на процеса, за което съдът е длъжен да следи служебно.

Ако процесуалната легитимация не е налице, съдът трябва с определение да прекрати производството, без да се произнася по спорното материално право. Ако не е налице материална процесуална легитимация, то съдът трябва с решение да отхвърли иска като неоснователен, произнася се по спорното материално право. Щом се произнася по ГПК съдът постановява определение, щом се произнася по ЗЗД или друго материално право съдът се произнася с решение. За да бъде едно лице процесуално легитимирано, трябва да има интерес. Няма ли интерес, няма процесуална легитимация.

Разлики между материалното и процесуалното представителство: а/ процесуалното представителство може да бъде само пряко. Непряко представителство е скрит пълномощник и водене на чужд процес без пълномощие е недопустимо; б/ процесуалното представителство е винаги пряко, в материалното право няма ограничение кой може да бъде пълномощник стига да е дееспособен, докато в процеса представители могат да бъдат само определени лица, посочени в чл.20 ГПК.

Процесуалното представителство е недопустимо при извършването на строги лични действия: а/ освидетелстване; б/ поставяне под запрещение; в/ при бракоразводен процес /ищецът трябва да се яви лично/; г/ чл.114 ГПК – съдът задължава някои от страните да се явят лично.

Определение – процесуално представителство е налице когато вместо страната в гражданския процес от нейно име едно друго лицеизвършва или приема извършени спрямо страната действия. Има два вида процесуално представителство: а/ активно – когато процесуален представител извършва определено действие /подаване на искова молба/; б/ пасивно – когато процесуален представител приема от името на представлявания определени действия. Процесуалното представителство се отнася до процесуални действия на страната, а те се отправят до съда, затова той трябва да бъде уведомен, че лицето извършващо действията, участва в процеса не от свое име, а от чуждо. Не е нужно представителя да резполага с представителна власт. Не са процесуални представители: а/ процесуалния субституент – не са представители лица, които от свое име бранят в съда чужди права; б/ подпомагащи, контролиращи страни – от свое име бранят по заведен от страната процес нейните права. Те са страни в процеса, а не представители.

Участие в процеса от чуждо име е решаващо за процесуалното представителство. Качеството на представителя е несъвместимо с качеството на вещо лице, помагач или главно встъпило лице. Значение на представителната власт: а/ процесуално действие прието или извършено въз основа и в пределите на наличната представителна власт; обвързват пряко представлявания; б/ процесуалното представителство е абсолютна процесуална предпоставка обслужваща надлежнот оупражняване на правото на иск. За нея съдът следи служебно. Представителната власт трябва да бъде доказана от представителя, за да бъде допуснат по делото. Липсата на представителна власт обаче не е непоправима, законът допуска действията да бъдат потвърдени и задължава съда да даде срок за потвърждаване. То може да бъде извършено писмено, устно или чрез конклудентни действия. Потвърждаването заздравява с обратна сила потвърдените действия. Ако в дадения от съда срок, извършените без представителна власт действия не бъдат потвърдени настъпват последици от липсата на представителна власт: ако искът е бел предявен без представителна власт, делото трябва да бъде прекратено, искът е недопустим; когато липсата на процесуална власт засяга следващите процесуални действия, тогава делото не се прекратява, а действията извършени без представителна власт се третират като неизвършени и съдът не може да ги вземе в предвид; ако има липса на представителна власт, съдът трябва да отстрани от участие представителя; ако се постанови решение без представителна власт, решението не е нищожно, а относително недействително, то обвързва представлявания докато не бъде отменено по негова молба. При бракоразводните дела не може да се иска отмяна на влязло в сила решение дори да страда от порок.

Представляване на граждани от техните законни представители и от пълномощник.

Законен представител е лице, чиято представителна власт произтича от закона или от друг акт. Чрез законния представител участват в исковия процес недееспособни лица, както и дееспособни лица в определени от закона случаи. Законни представители са: а/ родителите спрямо малолетин деца под 14 години; б/ настойници спрямо поставените под пълно запрещение; в/ родителите на непълнолетните и попечителите не са законни представители, те само одобряват извършените процесуални действия. Процесуалната власт на родителите и на настойниците съвпада. Всеки един от родителите заедно или по отделно, или самостоятелно може да представлява своето дете, независимо дали са съпрузи или не. Няма значение дали съдът е предоставил родителските права на един от родителите. Само когато родителят е лишен от родителски права, само тогава губи представителна власт. Законният представител може без разрешението на съда да предявява искове от името на воите деца. Когато обаче по такива искове законният представител трябва да извърши процесуални действия, за които е нужно изрично пълномощно, действията на законния представител са валидни само ако са одобрени от съда. Дееспособни лица могат да имат представители, когато: безвестно изчезнали или обявени за отсъстващи лица се представляват от въведените във владение техни наследници на още незаето наследство; когато лицата са с неизвестно местожителство се назначава представител от съда. Може да има противоречиви интереси между представител и представляван, тогава се назначава особен представител на детето, независимо че има родител, неговите интереси се защитават от този представител.

Процесуалния представител черпи своята власт от волята на представлявания. Представителството от пълномощник е доброволно. В основата на представителството от пълномощник лежи упълномощаването – то изхожда от страната, ако тя е недееспособна. Процесуални представители чрез пълномощно могат да бъдат лицата посочени в чл.20 ГПК, а това са : а/ адвокатите; б/ родителите; в/ децата могат да представляват родителите си, ако са дееспособни; г/ съпрузите; д/ юристконсултът на съответното ЮЛ, ако е в трудов договор с него; е/ областният управител, ако е упълномощен от министъра на финансите или Министъра на регионалното развитие. Упълномощаването е едностранно волеизявление, овластяващо пълномощника с определена представителна власт. Пълномощното трябва да е в писмена форма, нотариална заверка не е необходима. Пълномощното може да бъде с определен обем на представителна власт. Когато се касае да разпореждане с предмета на делото, то трябва да е налице изрично пълномощно в случаите на: съдебна спогодба, признаване на иска, отказ от иск, оттгегляне на иска; за строго лични права /бащинство/. За процесуални действия, които пълномощника с общо пълномощно би извършил извън пределите на своята представителна власт, важат правилата за действия извършени при липса на представителна власт. Упълномощаването не лишава упълномощителя от възможността лично да извърши процесуалните действия, включени в представителната власт на пълномощника. Волята трябва да съществува както в момента на упълномощаване, така и през целия процес. Ако отпадне волята, отпада представителната власт, веднага. Ако представителя или представлявания погинат отпада и представителната власт. Най-важното основание за прекратяване на представителната власт е оттеглянето на пълномощното, с това отпада представителната власт. Оттеглянето е едностранен акт, изхождащ от упълномощителя и доведен до знанието на съда. Оттеглянето може да бъде пълно или частично. То може да стане по всяк време от развитието на делото. Пълномощникът също може да се откаже да представлява своя упълномощител /клиент/. Всички процесуални действия, извършени от пълномощника до прекратяването на представителната власт запазват своята сила. Прекраяването на представителната власт действа занапред.

Терминът “иск” в българското право има двуяко значение: а/ субективното материално право – ревандикационен иск; б/ искането, отправено в съда за защита на материално право. Определение – от гледна точка на процеса – предявяване пред съда искане за разрешаване на гражданско-правен спор със СПН за да се защити материалното право накърнено със спора. Искът се предявява във форма на писмена искова молба, тя материализира иска и е условие за неговата валидност. Искът е едностранно волеизявление с двояк характер: а/ от една страна то е едно правно твърдение – едно твърдяно право; искът бива основателен и неоснователен. Ако твърдяното право бъде възприето от съда, то искът се уважава. Но ако съдът стигне до изводът, че твърдяното право е невярно, то ще го отхвърли; б/ от друга страна искът е едно волеизявление. От гл.т. на волята искът може да е допустим, но съдът трябва да се произнесе дали е основателен или не, ако е недопустим – то съдът го отхвърля. Всеки съд се произнася относно допустимостта на иска и неговата основателност. Искът поставя началото на исковия процес, като поражда процесуално правоотношение. Искът определя спорния предмет и чрез него кои са надлежните страни по делото, сочи вида на търсената защита която предопределя естеството на самия иск:

• 
  само СПН – установителен иск
  
• 
  СПН и ИС – осъдителен иск
  
• 
  СПН+промяна на гр.отношение между страните по делото – конститутивен иск
  

Правото на иск винаги е ориентирано към материалното право, защото то е безмислено без материалното право, то брани това право. Материалното право е първично, а процесуалното право е вторично /производно/. Трябва да се изхожда от функционалната връзка между гражданския процес и материалното право. Правото на иск има две страни: процесуална и материална. Процесуалната страна се състои в правото да се предявява иск, а материалната в правото да се иска уважение на иска. Характеристика на правото на иск:

1. То е конкретно право, не е абстрактно, всеки спор е конкретен, защото и интересът е конкретен;

2. То винаги е диспозитивно, а не императивно право и зависи от волята на лицето дали ще го упражни или не.

3. То е публично, а не частно, защото е право на гражданите спрямо държавата. Чрез съда трябва да се даде защита на правото ако гражданина сезира съда.

4. То е едно потестативно право, защото чрез упражняването му се раждат нови процесуални правоотношения.

5. То е субективно право.

6. То е едно процесуално право и докато е такова статично право, то не се развива. Когато то бъде упражнено, то става динамично развиващо се право. Това динамично право зависи от волята на този който го упражнява, отпадне ли волята, отпада правото на иск и процеса се прекратява.

7. По него съдът се произнася с определение. Правото на иск представлява правомощие на определени лица /надлежна страна/, да възбудят чрез иск право за разрешаване на конкретен гр.правен спор със СПН. Гр.иск е право на правораздаване по конкретно гр.дело. Когато то е подведомствено на съдилищата, то е право на правосъдие по конкретен гр. спор. Искът задължава съда да реши гр.спор. затова гр. иск е правомощие чрез искова молба да се задължи съдът да разреши конкретен граждански спор, посочен в нея. Възникването и съществуването на това правомощие зависи от процесуалните предпоставки, т.е. от допустимостта на иска.

Правото на иск е средство за защита на материално право чрез разрешаване на граждански спор със СПН. Затова правото на искова защита продължава да съществува и след като правото на иск бъде упражнено. Правото на иск се превъплъщава по-късно в правото на искова защита, чрез предявяване на иска, а в края на исковия процес в право да се изисква от съда решение по спора, което да отговаря на данните по делото.

Едни предпоставят възникването на правото на иск и се делят на : а/ положителни – трябва да са налице, да съществуват, за да възникне правото на иск; б/ отрицателни – не трябва да са налице. Положителни процесуални предпоставки са: а/ спор за гражданско право – няма ли правен спор, няма нужда и интерес от защита, липсва и право на иск. Първото условие, за да възникне правото на иск е интереса от търсената защита, чл.97, ал.1 ГПК поставя изрично това изискване при установителните искове, защото при гр. искове интереса от защита произтича от естеството на търсената защита; б/процесуална легитимация ; в/ процесуална правоспособност; г/ подведомственост. Една от тези предпоставки ако отсъства не възниква правото на иск. Отрицателни процесуални предпоставки са: а/ СПН – погасява правото на иск; правото на иск може да бъде обусловено от давностен или преклузивен срок, чието изтичане погасява правото на иск. Понеже се погасява само правото на иск, а не материалното субективно право, изтичането на давностния срок се явява като процесуална пречка, искът трябва да се прекрати като недопустим, а не като неоснователен.

Други процесуални предпоставки обуславят надлежното упражняване на правото на иск: а/ едни са положителни – трябва да са налице, за да може правото на иск да бъде надлежно упражнявано: а/ процесуална дееспособност на страната; б/ представителна власт – когато правото на иск се упражнява от представител; в/ съобразяване на иска с изискванията, на които трябва да отговаря редовния иск /чл.98, 99 ГПК/; г/ предявяване на иска пред съда, на който делото е подсъдно. Отрицателни предпоставки: осуетяващи надлежното упражняване на правото на иск: а/ наличността на договор за отнасяне на гр.спор пред арбитражен или чуждестранен съд /чл.9/; б/ наличността на висящ процес между същите страни относно същия спор. Ако има такъв правото на иск не може да се упражни. в/ наличността на висящ процес относно друг спор, предхождащ новият още незаявен гр.спор. към тази група процесуални предпоставки спада обявяване на търговеца в несъстоятелност, защото то лишава обявения в несъстоятелност търговец /длъжник/ от правото да управлява и да се разпорежда с имуществените права, включени в масата на несъстоятелността. Правото на иск ще бъде упражнено от неговия законен представител – синдика.

Ако правото на иск не съществува или не е надлежно упражнено, предявеният иск е опорочен и при това недействителен. По процесуалните предпоставки съда се произнася с определение. В нашето право няма процесуални решения, както е твърдял проф. Сириновски. За тези процесуални предпоставки съдът следи служебно и те са абсолютни процесуални прадпоставки, а за други съдът не следи служебно и те са относителни процесуални предпоставки, за тях съдът се произнася само ако е направено възражение. Такива относителни процесуални предпоставки са местната подсъдност и договора за отнасяне на делото пред Арбитражен или чуждестранен съд. Ако съд установи, че липсва положителна процесуална предпоставка или е налице процесуална пречка, в зависимост от естеството на съответната проц.предпоставка, или взема мерки да се поправи порокът, или препраща делото на компетентен орган, или го спира, или го прекратява, като обезсилва всички извършени по него процесуални действия, включително постановеното решение. Процесуалните предпоставки трябва да бъдат налице не само при предявяване на иска, но и през цялото развитие на исковия процес.