Въпрос № 57 НАСЛЕДЯВАНЕ ПО ЗАВЕЩАНИЕ

- едностранен акт - съдържа волеизявление на едно лице;

- личен акт - всяко лице трябва да направи завещание лично - не може чрез представител или пълномощник /има изследване за дееспособност на завещателя/;

- неадресиран правен акт - всеки може да направи завещание , но не е необходимо да стане известно някому. Това не значи че завещанието е тайно;

- формален акт - Завещанието се извършва в предписаната от закона форма за действителност /не само за доказване/ ; нарушаването на елементи от формата води до нищожност;

- проявява действие за в бъдеще, когато завещателя е починал;

Завещанието поражда действие след смъртта на завещателя, с договора за дарение дарителя отстъпва веднага, безвъзмездно нещо на дарения. Завещанието се извършва едностранно и е отстраняем акт; дарението с договор и то неотменяем.

Завещанието може да съдържа и разпореждания , които не са свързани с имущество. Няма ограничения колко се завещава. Може да се завещае само на едно или няколко лица.

Завещание може да се извърши: /3 условия/

1. Лицето да е навършило 18 г. Също еманципиран непълнолетен може да прави завещание, защото то има действие за след смъртта му, защото приживе няма да му навреди, ако се променят обстоятелствата, Завещание може да се отменя.

2. Лицето да не е поставено под пълно запрещение, защото те не могат да формират правна воля и ще трябва представител; завещанието е личен акт. Ако той може да прави завещание.

3. Завещателя трябва да действа разумно, тоест да може да разсъждава нормално и да ръководи постъпките си.

Ако са налице тези условия лице може да извърши завещание. Не може да се прани групово завещание /съвместно/. Някои законодателства правят изключение от това правило за съпрузите. Могат да се правят Завещания от двама съпрузи на една и съща страна; непосредствено едно след друго, не трябва да са отделни актове. Всяко завещание да е самостоятелно като волеизявление.

.

Въпрос № 58

Когато наследодателя е оставил само един наследник цялото наследство преминава в негова полза. Но когато има няколко наследници между тях се създава имуществена общност и не могат да прекратят тази общност посредством делба на наследствено имущество.

Ако някой от сънаследниците са съгласни, за тях може да бъде определен един общ дял равен на сбора на личните им дялове - при наследство по право на заместване /наследници от 1-во коляно/.

І-ва фаза - всички действия от подаване на молбата, предявяване на иска до постановяване на решението, наследника, който иска извършване на делбата трябва да подаде в писмена молба. Той трябва да установи, че наследодателят е починал, че лицата, които са посочени като страни са единствените негови наследници, както и че имоти са останали от наследодателя - става с удостоверение от общината или други писмени доказателства. В първото съдебно заседание може да се иска включване на нови имоти или изключване на някои. Въз основа на установените факти съдът се произнася по допустимостта на делбата. В това решение съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки от съделителите. Имотите, чиято делба е допусната трябва да се индивидуализирани, като за движими вещи се посочи във владение на кого от съделителите са. Ако някой от тях не са налице, делба за тях не се допуска. Може да се иска от наследника, по чиято вина липсват вещите да заплати част или стойността им. II -ра фаза - преглеждане на сметките между наследниците.

2. Разпределяме на имотите, чиято делба е допусната - 1-во касае се за сметките, които произхождат от права и задължения във връзка с открито наследство - това, което всеки наследник дължи на наследодателя и това, което дължи на другите наследници във връзка със собствеността между тях. Исканията за уреждане трябва да бъдат предявени в първото по делото заседание след влизане в сила решението за допустимост на делбата. Те трябва да бъдат предявени в давностен срок- 5 г. от момента на предявявано на иска за делба. По всички предявени искания съдът се произнася с решение, което решение може да се обжалва. Влязлото в сила решение има сила на присъдено нещо. 2- ро разпределяне на имотите чрез дялове в натура при образуване на дяловете съдът трябва да се съобрази с влязлото в сила решение. Делбата в натура се извършва доколкото това е възможно - приложима е при делба на еднотипни имоти. Имоти които не могат да се поделят удобно те се предоставят за публична продан. Неравенството на дялове се изравнява с пари. За да се избегне раздробяването на имоти, законът не допуска разделянето на нивите на части по-малки от 3 декара, ливадите 2 декара; на лозята и овощните градини - по малки от 1 декар.

Действие на делбата - конститутивно действие прекратява се имуществената общност между съделителите и всеки от тях става изключителен собственик на това, което е получил в дял.

Правата, които е имал върху общото имущество престават да съществуват.

Отстраняването става със съдебно решение. Може и доброволно наследникът да отстъпи вещта която му е дадена в дял. Ако някои от сънаследниците претърпи съдебно отстранение от известно имущество, постановено в неговия дял, той не получава своята наследствена част. Поради това е необходимо той да бъде съответно обезщетен от други сънаследници, за да не понесе сам загубата. Отговорността на съделителите е свързано с дяловете им. Обезщетяването става със заплащане на стойността на имота, определена по време на съдебното отстраняване. Обезщетение не се дължи, когато е изключено с уговорка в акта за делба или когато съделителя по своя вина го е претърпял. Законът предвижда учредяване на ипотека върху недвижим имот, оставен в дела на онзи съделител, който дължи допълване. За да произведе действие ипотеката трябва да се впише от нотариуса.

- при измама,

- крайна нужда

Може да бъде заздравена чрез потвърждение от наследника.

Действителна е делбата при извършването не която е пропуснато някое имущество - може да се подели допълнително. Делбата не може да бъде оспорвана поради грешка, само когато някой от сънаследниците е увреден с повече от 1/4 от стойността на дела му. Искът за унищожаване до 1 г. от извършване на делбата. Унищожаване не се допуска ако......

Доброволна делба.

Доброволната делба е договор, чисто съдържание се определя свободно от волята на страните /извършва се по съгласие от сънаследниците/. Доброволната делба на движими имоти над 400 лв. и на недвижими имоти, за да има сила, трябва да се извърши писмено и подписите на участващите в нея лица да са нотариално заверени.

Необосновано е при извършване нотариалната заверка, наследниците да предоставят удостоверение от общата за смъртта на наследодателя; за характера на пазарната цена на наследените имоти, предмет на делбата. Въз основа на данните за цената на имота, се определя и държавна такса, която съделителите следва да заплатят.

За да се завери нотариално, договора за доброволна делба на дворищно регулационен парцел, е необходимо да се представи удостоверение от техническите органи на общината и официална скица - копие от застроителния план. Ако се касае до делба на сграда - удостоверение че особените дялове и части отговарят на одобрен архитектурен проект.

Удостоверяване на доброволна делба се извършва от нотариуса /респ. районния съдия/. Делбата се счита извършена от момента, в който подписите на страните бъдат нотариално удостоверени. Формата на доброволна делба е от значение само за доказването й, но и за действителността й. Преди нотариално удостоверяване тя представлява предварителен договор за доброволна делба.

Сънаследниците, извършващи доброволна делба, трябва да са дееспособни Ако са недееспособни или отсъстващи за да има сила спрямо тях, трябва да е предварително одобрена от районния съдия и правни действия и извършват по реда на чл. 3,5,8 ЗН.

Съдът одобрява делбата след като установи, че тя е явно полезна за недееспособните отсъстващите. Въз основа на утвърдения от съда проект се съставя договора за делба, като подписите на лицата се заверяват нотариално. В случая одобрението на делбата от съда се изисква не за валидността и спрямо всички, участващи в нея, а за да има тя сила спрямо недееспособните и отсъстващите. Затова само последните могат да искат унищожението и, а не дееспособните, които са участвали в нея.

Доброволната делба може да се извърши и чрез съдебна спогодба, когато има образувано дело за делба в съда и сънаследниците чрез взаимни отстъпки разпределят помежду си наследственото имущество.

Обикновено делбата става след смъртта на наследодателя, тоест след откриване на наследството и се извършва от самите наследници.

Но наследодателя може и приживе да раздели имотите си между наследниците - с цел да предотврати спорове между наследниците след смъртта си да избегне евентуални съдебни процеси

1. Делба - дарение - договор между наследодателя и наследниците му, чрез който наследодателя приживе безвъзмездно прехвърля имуществото си, като го разпределя поотделно на всеки един наследник. Участващите в дарението трябва да са способни да сключват договори. Когато тази делба се извърши от родителите и някое от децата е недееспособно, то се представлява от назначен от съда особен представител.

Делбата - дарение на недвижим имот трябва да се извърши в нотариална форма. При движимо имущество - достатъчна е писмена форма с нотариална заверка на подписите на страните. Дарение на движими вещи - и с представянето им. Дарението става задължително от деня на изричното му приемане от всички наследници без изключение. Делбата -д арение може да обхване само имущество което наследодателят - дарител притежава при извършването й . Делбата - дарение за бъдещо имущество с недействителна. По силата на изрична уговорка в дарствения акт. наследодателя може да запази правото си на ползване на имота или на част от него.

След смъртта на наследодателя наследниците, които приживе на същия са приели дарението, не могат да отхвърлят делбата и да искат извършването на нова. Те са станали собственици от момента на дарението.

2. Делба-завещание /различна от завета/ - извършва се чрез едностранен акт на наследодателя. Съгласието на наследниците не е нужно.

При делбата-завещание както и при завета наследодателят прави разпореждане с определени имоти, но намерението му е да се разпредели цялото имущество между наследниците. В завещателния акт наследодателят може да направи и завет в полза на някой от наследниците си, така че последния може да получи както дела си по делба, така и завета стига да не накърни запазената част на останалите наследници.

Делбата по този начин, като всяко завещание може да бъде отменена или изменена с ново завещание или нотариален акт

Делбата-завещание произвежда действието си само след смъртта на наследодателя. Наследниците не могат да искат извършването на нова делба. Само ако някой от тях се откаже от наследственото си право отредения за него завещателен дял подлежи на нова делба между другите наследници.

I. Съдебната делба е особено исково конститутивно производство по реда, на което се установява и принудително осъществява потестативното право за делба.

1. Особености на съдебната делба – правото за делба изисква да бъде осъществено нарочно производство. То има две фази:

а/ първата фаза цели да се провери и установи правото на делба, като делбата се допуска съобразно него;

б/ втората фаза цели да се осъществи съдебно признато право на делба.

2. Съдебното право на делба се ползва от всеки участник в имуществената общност – то се осъществява като се слага край на имуществената общност спрямо всички нейни участници.

3. Правото на делба произтича от конкретната имуществена общност и затова се характеризира и обуславя от нея.

4. Съдебната делба може да се развие като производство за ликвидиране на една безспорна имуществена общност или като производство за ликвидиране на една спорна имуществена общност.

II. Правото на делба се изрежда от всяка имуществена общност щом като тя е делова. Искът за съдебна делба е родово подсъден на районния съд.

III. Страни в съдебната делба са всички участници в имуществената общност, предмет на съдебната делба, без да има значение дали участват в съдебната делба като ищци или като ответници. Всеки съделител, който не отрича допустимостта на съдебната делба има в нея двойно качество на ищец относно своето право на делба и на ответник относно правото на делба на другите съделители. Всеки от съделителите срещу, които е бил насочен първоначалния иск за делба може в първото заседание с писмена молба да поиска да се включат в съдебната делба и други общи имоти, както и да бъде продължена съдебната делба въпреки, неоснователността на предявения иск, отказ от него или оттеглянето му. Отказа от иск за съдебна делба е недопустим.

Всеки съделител трябва да понесе тази част от разноските направени от всички съделители, което съответства на размера на неговия дял в имуществената общност. Ако иска са съдебна делба е отхвърлен отговорността за разноските се уреждат по чл.64.

IV. Допускане на делбата – производството започва с искова молба, която трябва да отговаря на общите изисквания. При делба на наследство трябва да се прикрепят и удостоверения за смъртта на наследодателя и кои са неговите законни наследници, както и удостоверения какви имоти е оставил той. Те се издават от общинския съвет по последното местожителство на наследодателя. В първото заседание всеки от съделителите може да оспори правоотношенията, които обуславят конкретната имуществена общност откъм участници, обекти и размер на дяловете.

Когато предмет на съдебна делба е спорна имуществена общност и спорните правоотношения не са били заявени с отделни искове вън от съдебната делба по тях делбеният съд трябва да вземе становище. Първата фаза на съдебната делба завършва с решение по допустимостта на съдебната делба. То подлежи на обжалване, с него съдът или допуска или недопуска делбата. В решението, с което съдебната делба се допуска съдът се произнася по въпроси: между кои лица и кои имоти тя следва да се извърши и каква е частта на всеки от съделителите между които съдебната делба се допуска. Влязлото в сила решение, което допуска съдебната делба изпълнява самостоятелна правозащитна функция, тя се състои в СПН и тя трябва да бъде зачетена във втората фаза, когато правото на делба трябва да се осъществи. Понеже правото на делба се установява със СПН преклудират се всички възражения по него. СПН пречи да се преобсъждат дали допуснатата делба отговаря на действителното правно положение.

Решението, с което съдебната делба не се допуска отрича със СПН, правото на делба претендирано от ищеца, то е пречка за нов иск между същите лица, на същото основание, за същия имот.

V. С решението за допускане на съдебна делба първата нейна фаза приключва и започва втората, целяша да се извърши допуснатата съдебна делба, като се осъществява съдебно признатото право на делба. Тук е възможно ОСМ, но те трябва да се предявят най-късно в първото заседание след допускане на съдебната делба, този срок не може да бъде продължен нито служебно, нито по взаимно съгласие. Делбения съд във втората фаза започва процесуални действия целящи да се осъществи правото на делба. Когато обектите от имуществената общност могат да се особят на отделни дялове съдът пристъпва към съставяне на проект за разделителен протокол, като се съставя този протокол съдът се основава на заключението на вещите лица, относно целесъобразното разпределение на имотите и техните оценки. Разликата между размера на квотите и стойността на имотите включени в дела се изравнява с пари. Съставеният проект за разделителен протокол предявява на съделителите в съдебно заседание за да направят своите възражения срещу него, след като се изслушат възраженията съдът съставя окончателен разделителен протокол и го обявява.

След това всеки от образуваните дялове трябва да се свърже с определен съделител. Това може да стане чрез теглене на жребий, съдът призовава съделителите в съдебно заседание за тегленето на жребий, то се удостоверява в съдебния протокол. Тегленето на жребий, ако е опорочено подлежи на обжалване, притежателите на дялове могат да се определят от съда в самия разделителен протокол, така се постъпва когато квотитена съделителите не са равни. След тегленето на жребия или от деня, когато е влязъл в сила разделителния протокол, когато той определя носителите на дяловете настъпват вещно правни последици на съдебната делба. Възникват в полза на отделните съделители изключително право на собственост върху имотите включени в техните дялове. В това се състои кон.ефект на съдебната делба, той се свързва със СПН, с което е установено правото на делба и се основава на него. Когато включеният в делбената маса имот е неделим реално и неможе да бъде постановен в един от дяловете, съдът постановява той да бъде изнесен на публична продан. Страните в делбата могат да участват в наддаването.

VI. Производство по изкупуване на неподеляемото жилище, то започва с молба на заинтересования съделител, то може да се предяви и устно най-късно в първото заседание след допускане на делбата, този срок е преклузивен, с молбата всъщност се предявява кон.иск за изкупуване. Предмет на иска е претендираното от съделителя потестативно право за изкупуване:

а/ на изкупуване подлежи жилище СИО, която е била прекратена;

б/ когато претендиращия да изкупи е живял при откриването на наследството в жилището и не притежава друго;

в/ когато съсобствеността на едно неподелимо жилище е последица от сделка, делбата се извършва с публична продан. Съделителят, на който е възложен имота става негов собственик след като изплати вземането, което другите съделители имат спрямо него, ако не го направи в срок от 6 месеца то се изнася на публична продан.Обжалването е същото както и при съдебната делба.

1. Какво се разбира под граждански правоотношения, т.е. съвпадение с материалните правоотношения. Това е понятие, което включва всички правоотношения, регулирани от тези правни клонове, при които методът на правно регулиране е този на равнопоставеност, следователно всички първични правоотношения - вещни, облигационни, семейно - наследствени, трудови и др. Ако има някакво смущение при реализацията им - средството за защита е гражданския проце.

2. какво е незаконосъбразно развитие: а) липсата на хармония в правоотношенията на субектите на гражданското правоотношение. Тя е свързана с б) с липсата на дължимо поведение на субектите на гражданското правоотношение. Поведението не къответства на действителните правоотношения. А) се продължава от б).

Гп-с като обективно право има за цел да възстанови законосъбразността в реализирането на материалните правоотношения.

Функциите на Гп-с: 1. Защитно-санкционна: резултат от възстановянане чрез процеса на законосъбразно развитие на гражданското правоотношение. Резултата се явява защита за правоимащия и едновременно с това като санкция за неправоимащия.

2. Превантивно-възпитателна.

3. Гарнационна (обезпечителна): посредством възстановяването на нормалното развитие на материалното правоотношение. Процеса осигурява и постигането на тази материална ценност, която е обект на материалното правоотношение.

Три са възможните подхода, които разглеждат явлението ГП-с от към три аспекта. Те дават облика на Гп-с като средство за възстановяване на материалното правоотношение, които съществуват паралелно.

1. Процеса в качеството му на защита и санкция. Разглежда процеса от към неговия резултат. Проявяват се трайно при понататъшното развитие след процеса, неговото приключване.

2. Процеса в качеството му на производство. Средство, начин, подход за постигането на защитно-санкционите резултати. Средство към достигане на цзелта.

3. Действа във връзка с 1. и 2. - правоотношение. Процесът е една правна сложна връзка, развиваща се във времето последователно, която има процесуален характер и която съществува между всяка една от двете срещупоставени страни и органа по защита и санкцията. Така се гарантира неговата законосъобразност.

1,2 и 3 не съществуват изолирано, а взаимно се гарантират и съчетават.

Гп-с като защита и санкция - три форми на незаконосъобразно развитие на гражданските правоотношения: 1. Наличието на правен спор. Правният спор е обективирано противоречие в позицията на материалноправните субекти (две срещупоставени лица) относно съществуването или елементите на едно материално правоотношение, което противоречие рефлектира неблагоприятно върху материалноправната сфера на правоимащия. Спор и в чисто житейския смисъл.

- правният спор има своя генезис в убеждението на материалноправните субекти. Субективно явление, но зада може да се прояви като релефантен факт (2) противоречието трябва да бъде обективирано, да бъде материализирано, магифистирано. Може и чисто словестно да се обективира, по-активно поведение. Необходимо е да има извън съзнанието на лицето матиален израз. Следователно води до неблогаприятни последици в правната сфара на пострадалия. Едното лице има вярна позиция, а другото погрешна.

3. Предмет на правния спор: Спорно е едно субективно материално право (правоотношение) било в неговата цялост или по отношение на някой от елементите му, което се твърди или че съществува в настоящия момент, или че е съществувало в минал момент.

- материалното правоотношение без оглед на вида и характера на правата и задълженията, които ги изграждат. Може да бъде отричано, че не съществува (не е възникнало), отрича се само някой от елементите на правоотношението. Може само изискуемостта да се оспорва. Трябва да се твърди, че това правоотношение съществува в настоящия момент или в минал, макар че вече е погасено. Негативно становище - не сме пред правен спор ако се твърди, че правоотношението би възникнало или се твърди, че ще възникне. Правата, които още не са се породили не са в състояние да засегнат съществуващото материално право. Обект на спора може да бъде и погасеното право на починалия при развод.

- да се твърди - съществуването на засегнатото право.

- има две страни, които са взаимно свързани: Субективна страна - конфликт, чийто автори са определени субекти и той е производство на тяхното поведение. Обективната страна е резултат и се изразява в сътояние на несигурност.

- има две проявни форми: а) Неоснователно отричане на правото, което съществува (невярна позиция). Изразява се субективната страна на спора (действия, които пречат, могат и да са устни).

б) Обективна страна - следствия от а). Невъзможност за нормално развитие.

- неоснователна претенция за право, което не притежава, а го претендира. Конфликтът е един с две страни, а обект е спора. Няма санкция за това, че се спори или се претендира нещо. Адекватния процес е исковия. Всяка от страните има публично право на защита от съответния орган - съд, окончателното решаване на спора със СПН, т.е. оспорването от този момент е безспорно. Защита е получила тази страна, чиято позиция е потвърдена.

- неизпълнение на изискуемо задължение - то-чувствително засягане правната сфера на правоимащ, тъй като едно негово право не е просто смутено, а директно, пряко не се раилизира, защото насрещната страна в правната връзка не изпълнява задължението си. Законът свързва тази норма с една конкретно гражданско право - притезателното (реализира се чрез поведението на задълженото лице). Поради липсата на това поведание, носителят на правото е засегнат. Тясно приложно поле, силна форма на засягане на правата. Всяко притезателно право, незъависмо то обекта на престацията, може да бъде засегнато. Субективната страна може да се прояви в различни варианти. Това е поведение на длъжника, което може да се изрази както в действия , така и в бездействия. От тази субективна страна е налице резултата, че притезателното право е нарушено, не удовлетворено право. Притезателното право трябва да е станало изискуемо, тъй като може да се търси доброволно изпълнение, т.е. ако липсва трябда да се извърши принудително изпълнение. По молба на кредитора - изпълнителен процес. Има за цел по принудителен ред да реализира правото. При правен спор в началоно на процеса не е ясно кой е субекта на защита, а при изпълнителния процес е ясен носителя на притезателното право, а субекта на санкцията е длъжника.

- поведението, при което едно лице със своите действия или бездействия застрашана бъдещата реализация на едно субективно право. Тущ негативния ефект ще се прояви евентуално в бъдеще. Специфична самостоятелна форма на засягане на правото. Правоимащ - форма на защита - т.нар. обезпечителна мярка, чрез обезпечителния процес. Тя трябва да е адекватна на поведението на нарушителя. Чрез тях санкцията се получава от нарушителя, защото му се забранява да се разпорежда със забраненото или запорирано имущество.

Защита и санкция:

1. Всички форми на защитата и санкцията, които са резултат на исков, обезпечителен и изпълнителен процес, са своеобразен заместител на липсващо дължимо поведение. Те възпроизвеждат, изменят и заместват по принудителен ред нормалната връзка.

2. За всички защитно-санкционни последици има извънпроцесуално действия, т.е. като заместител на дължимото поведение - действа при упражняването на матириалното право. Ефектът е траен след процеса.

3. Някои от последиците имат публичен характер, а други гражданскоправен характер. Действат като правна връзка между различните субекти. СПН е публичноправна санкционна последица, на всяка от страните спрямо съда. Принудителното удовлетворяване - гражданскоправна последица.

4. Всички те се дават, имат за ЮФ акт на държавна принуда - ИА (властнически) на компетентния държавен орган.

5. При всички форми на защита органът, който е постановил акта, е независимо трето лице, остоящо на еднакво разстояние от двете страни.

6. До защитно-санкционния резултат може да се стигне в резултат на упражненото чрез сезирането на компетентния орган пубилично право на защита. Съдът не може да се сезира сам.

7. Клед като имаме сезиране, защитата е абсолютно неотменима като последица.

8. Защитно-аснкционните способи са: а) първични и б) вторични. Комплекс от способи, които в своята съвкупност гарантират, че защитата и санкцията са законосъобразни.

Защитата и санкцията са явление, което действа двупосочно - заости релевантни за определени последователни ЮФ.

2. Като ЮФ е последователно осъществяващ се сложен ЮФ. Отделните елементи не се осъществяват безразборно, а в определена последователност. Всяко следващо действие като ЮФ има смисъл с оглед мястото си в тази система.

3. Последователността е обезпечена нормативно, чрез система от працесуални права и задължения, т.е. производствата са динамични ФС. Динамичти, тъй като обуславят последователно пораждане на права и задължения. Всеки ЮФ е реализация на предхождащо го субиктивно право. Със самото си осъществяване ЮФ погасява това право и поражда следващото субективно право, което се реализира чрез следващия ЮФ (напр. подаването на исковата молба осъществява правото на сезиране и правото на лицето да поиска защита от съответния орган. Поражда правото да се връчи препис от исковата молба и да се назначи заседание и т.н.).

4. В процеса участват винаги повече от едно лица,т.е. многоличен ФС.

5. ЮФ на всички процеси могат да са само юридически действия. Не може ЮФ да е юридическа постъпка или събитие, тъй като те не могат да породят права и задължения. Възможно е обаче върху процеса влияние да окаже едно събитие, но то не се включва в системата на ЮФ, които изграждат прозводството.

6. Всяко отделно действие има вътрешнопроцесуална релевантност. Всяко действие е ЮФ само на следващо право или задължение. Правното значение на това действие се изчерпва с пораждането на следващото право или задължение. Това не е свързано пряко със защитно-санкционните последици. Те имат за ЮФ само последното действие. Другите ЮФ имат камо косвено (индиректно) значение, подготвят действието, което е ЮФ на последиците. Следователно има неравностойност на ЮФ в производството:

а) ЮФ с вътрешна релевантност, които косвено влияят върху последиците на производството.

б) ЮФ (последния акт), пораждащ последиците на производството и има решаващо място в системата от действията, изграждащи го.

7. Всички ЮФ губят правното си значение и подлежат на заличаване с обратна сила, ако се окаже, че вече е недопустимо постановяването на крайния акт - решаване на исковия процес е недопустимо (недължимо). Процесът се прекратява и извършените действия се заличават.

Особени белези на защитно - санкционното производство или само на ГПП:

1. Те са двустранни производства. Действия осъществени от органа, издал крайния акт и двете срещупоставени страни. Произтича от двустранността на материалноправния обект на защитно-санкционното въздействие. Трябва да се осигури участието на страните, за да е ефективно производството. Производства, които не са защитно-санкционнни, не са двустранни (напр. производството по издаване на ИАА).

2. За ГПП е характерен принципа на диспозитивното начало. Изразява зависимостта на започването, развитието и приключването на ГПП от волята на лицето, което търси защита. Следователно трябва да има сезиране от заинтересованото лице. Този принцип следва от разпоредителните правомощия за носителя на материалното право, което е изградено на принципа на равнопоставеността.

3. Ортанът трябва да е трето, независимо лице, което да не предприема служебно действия, които не са били поискани.

4. ГПП се изгражда от действия на страните и на защитно-санкционния орган, но в рамките на производството, като ЮФ, значение имат и т.нар. бездействия на страните. ЮФ са действията на органа и действията и бездействията настраните. Обстоятелството, че страните имат противоположни интереси, означава, че бездействията на едната от тях може да засегнат интересите на другата. Бездействието трябва да се компенсира, т.е. въпреки бездействието, процеса да продължи. На тази база и бездействията на страните са релевантни. Бездействието се изразява или в неупражняването на процесуални права или в неизпълнението на процесуални задържения. В първия случаи, това е процесуално пропускане. Резултат е погасяването на процесуалната възможност за упражняване на това право. Във втория случай, неизпълнението не санкционира (напр. чл. 51 - неизпълнението се санкционира с фикцията, че страната се счита за призована на стария адрес. Неизпълнението и непосчването на доказателства на твърдените факти - последицата е правото и задължението на съда да приеме, че недоказания факт не се е осъществил). Законът свързва бездействията на страната със специфична категория последици - процесуални тежести. Законът компенсира отрицателното въздействие върху хода на производството с тези тежести. Механизма на процесуалната тежест гарантира, че въпреки бездействието на страната, производството законосъобразно ще продължи, така че няма да се засегнат интересите и на другата страна. Има характер на санкция за бездействалата страна, тъй като са желани от нея. Действията са желаното поведение. За бездействието, тъй като тук не е възможно принудително изпълнение като при материалното право, има други специфични последици.

5. а) Законово необходими - минимално необходимите ЮФ, за да се достигне резултат.

б) Законово възможен ФС - при упражняване на производството.

6. Специфичен предмет на ГПП - накърнено гражданско материално правоотношение.

7. Специфичен резултат на ГПП: СПН в исковото производство и т.н.

8. Всяко производство в системата на Гп-с има особености, които се държат от особеностите на характеристиката на процеса като защита и санкция.

Цели на производството: 1. Обезпечаване чрез механизма на вътрешните права и задължения, постановяване на защитно-санкционния краен акт.

2. Тъй като при защитно-санкционните последици се пораждат от правния акт, валидността им се обуславя от валидността на крайния акт. Таза законът гарантира последиците и настъпването им като не ги свързва с всеки ЮФ, а само с крайния резултат.

Гп-с като правоотношение: Основанията да е правоотношение:

1. Процесът е изграден като съвкупност от правни норми, а всяка правна норма се реалицира или регулира съответно обществените отношения посредством правоотношението.

2. Правата и задълженията в едно процесуално правоотношение са нужни, за да може да функционира процеса като динамичен ФС. Това е правната връзка между всяка една от срещупоставените страни и закитно-санкционния орган. Особености:

1. Две са насрещните страни и защитно-санкционния орган. Правната връзка няма тристранен характер. Процесуалното отношение е двустранно. Има две паралелни процесуални отношения, съществуващи по отделно между всяка от срещупоставените страни и закитно-санкционния орган. В публично организирания процес (организиран от държавата) има двустранно процесуално отношение. Няма процесуална връзка между насрещните страни , разлика от арбитражното правораздаване.

2. Процесуалното правоотношение се поражда със сезиращото действие. На този етап връзка има само между сезиращата страна и защитно - санкционния орган. С връчване на преписа на исковата молба на ответника се създава втората процесуална връзка. Възможно е обаче да не се стигне до нейното възникване.

Сезиращото действие в примера е исковата молба, е предхождано от упражняването на предхождащото право. Субективно право на защита на съотвното лице, което възниква процесуално, при накърняване на материалното му право, с възникването на правния спор. С подаването на исковата молба се поражда правото да поиска насрочване на заседание и т.н. Последното право за ищеца е правото на съдебно решение. Това важи и за ответника в правната връзка със съда. Следователно правоотношенията между страните и защитно-санкционния орган е сложно, състои се от множество прости права и задължения.

3. Съдът е едновременно лице на двете правни връзки. Всяко негово дъествие е реализиране на негово задължение спрямо едната страна, а спрямо другата е упражняване на властнически правомощия да й наложи определено поведение.

4. Страните имат преди всичко процесуални права към съда, но имат и задължения (напр. процесуални тежести; чл. 3 и др.). По този начин се предпазва от накърняване на правата на другата страна.

5. Правните връзки имат ПП природа. Имат процесуален характер. Следователно във функционална връзка са с обекта на процеса. Между материалното и процесуалното право няма генетична връзка.