Недостойнството е по отношение способността за наследяване

- само по отношение на определени лица;

- само при опр. основания;

- може да се възстанови способността за наследяване, като недостойнството се опрости. Опрощаването става само от наследодателя изрично (наследникът се признава за достоен в писмен акт с нотариално заверено съдържание) или чрез завещание (пълно или частично). Семейноправна връзка м/у наследодателя и наследниците - по нашия закон наследяването се основава на тази връзка; наследството се разглежда като имуществено отношение в семейството.

- умишлено убийство или опит за убийство на наследодателя, неговия съпруг или дете. При непредпазливо убийство деецът не може да бъде считан за недостоен да наследява, а също и когато деецът не разбира свойството и значението на деянието или не може да ръководи постъпките си, поради непълнолетие, умствена недоразвитост. Вината е необх. елемент при неизбежна отбрана и крайна необходимост. Недостойнството засяга не само извършителите, но и техните съучастници, подбудители и помагачи;

- набеждаване на наследодателя в извършване на престъпление;

- посегателство в/у волята на наследодателя - чрез насилие или измама да направи, измени или отмени завещанието, за поправяне, унищожаване и скриване на завещанието.

Недостойнството възниква със самия факт на извършване на тези деяния, но този факт трябва да се констатира по съд. решение от съда, по делото във връзка с наказат. отговорност на наследника.

Заинтересованият наследник и всяко др. лице, което има интерес може да предяви спец. иск за признаване на недостойнството на някои от сънаследниците. Решението на съда има обратно действие и по отнош. на третите лица, които са придобили права от недостойния наследник. Нсдостойиството се отнася лично до недостойния, който е извършил някое от деянията и не се простира в/у наследниците му. Недостойнството е по отношение способността за наследяване:

- само по отношение на определени лица;

- само при опред. основания;

Може да се възстанови способността за наследяване чрез опрощаване. Опрощаването става само от наследодателя, изрично — наследника се признава за достоен в писмен акт, с нотариално заверено съдържание или чрез завещание -пълно или частично. При опрощаването се посочва причината за недостойнството. Недостойният, в полза на когото наследодателят е направил завещание, като е знаел причината за недостойнство без изрично да го е признал за достоен, наследява само в границите на завещанието. Завещанието, направено при незнание за недостойнство на лицето, не произвежда действие недостойния! не може да получи и това, което му е завещано

Приемане и отказ от наследство.

С откриването на наследство наследниците придобиват право да получат наследствено имущество. При откриването на наследство те се призовават да встъпят в правен и задължителен субект на който с бил наследодателя, за тях възниква правото да приемат наследството. С приемането му те го придобиват. Законът изисква съгласието на наследника да го приеме. Приемането на наследство произвежда действие от момента на откриването му - обратна сила на приемането.

Обикновено приемането става веднага след откриването му, но понякога между тези два момента има период от време, през който наследниците не са приели наследството, има отсъстващи наследници или въобще няма такива. Това е състояние на висящност. През този период районния съдия служебно или но искане на заинтересуваните назначава управител на наследството, който да се грижи за неговото запазване. Управителят може да предявява искове във връзка с наследството и да отговаря по тях. Изпълнение на наследствени задължения, на завети , продажба на наследствени имоти - управителят трябва да получи разрешение от районния съдия. С откриването на наследството владението преминава автоматически към наследниците без да е необходимо въвеждането им във владение.

Приемането е едностранен акт, с който наследникът изявява волята си да го придобие. Приемането е без срок /стария ЗН - 5 г. срок/. Наследникът може обаче да бъде заставен да се произнесе по въпроса за приемането. Съдът може да определи срок /преклузивен/ по искане на всеки заинтересуван. Наследникът трябва да се произнесе в този срок приема или не наследството - ако той не отговори значи, че приема. Отмяната на срока - особеното е, че и с дадено обратно действие. Има ограничение назад във времето - ако не е направено възражение за изтекла давност възражението да е направено към момента на влизане в сила на закона. Обратно действие има и при реституирани имоти. Възражения се правят по делба или придобито вече имущество по давност. Приемането не може да е обвързано с медалите - тежест, не може да има приемане при отказ.

Наследството може да се придобие направо или по опис. Направо приемането може да стане изрично или мълчаливо.

- предявяване не за наследство;

- извърши разпореждане с наследствено имущество;

- предявяване иск за делба;

- иск за възстановяване на запазена част;

- искане за възстановяване собствеността по реституиран имот;

- когато наследникът укрие наследствено имущество - в този случай той губи правото си в/у укритото имущество;

- подаване декларация за облагане с данък в/у наследство трябва да се решава във всеки конкретен случай дали е приемане или не;

Веднъж приел наследството наследникът не може да оттегли приемането и да се откаже от него. Приемайки го направо той го приема с всички тежести. При приемане направо наследниците отговарят пълно.

Приемане ни наследството по опис.

Приемането на наследство произвежда действие от момента на откриването му. Приемането може да е:

- направо - изрично или мълчаливо.

- по опис

- то е писмено

- то се нрави пред районния съдия

- може да се направи в 3 - месечен срок, откакто наследника е узнал, че наследството е открито. Този срок може да бъде продължен от съдията още до 3 месеца.

- приемането се вписва в обособена за това книга. Ако в срока наследника не направи изявление за приемане на наследството по опие. той губи окончателно това право. Приемането на наследство по опис има значение за отговорността на наследника за задължението на наследството. Наследника приел наследството по опис отговаря ограничено - до размера на полученото.

Наследникът е длъжен да посочи на районния съдия всички известни нему имоти, за да бъдат вписани в описа иначе губи изгодите от приемането по опис. Когато един от сънаследниците приеме наследството по този начин, счита се, че и другите са го приели по опис. Но това не ги лишава от правото да приемат наследството направо или да се откажат от него. Ако наследодателя е направил разпореждане за забрана за приемане по опис - тя с недействителна.

- наследника предявил искане за възстановяване на своята запазена част, когато упражнява това право спрямо лица извън кръга на наследниците;

- наследника е недееснособен;

- държавата и обществ. организации;

- за тях 3 м. срок не важи. Не е необходимо приемането да се вписва. Опис обаче трябва да се направи за да е известно наследственото имущество и да се изясни въпроса за отговорността, която е ограничена, само до размера на полученото.

Наследникът по опис не може да се разпорежда с имуществото докато не ликвидира дълговете на наследството. Той само управлява, отговаря на общо основание за вредите, загубите, които е причинил. Не може да отчуждава недвижими имущества до 5 г. от приемане на наследството, а движимите до 3 г. освен ако има разрешение на районния съдия. Такова отчуждаване преди сроковете и без разрешение с валидно, но в тези случаи наследникът отговаря неограничено за задълженията на наследодателя, губи изгодите от наследяването по опис.

Отказ от наследство.

Наследникът, който е предвиден към наследяване може да се откаже от наследство Отказването от наследяване е:

- едностранно волеизявление;

- формален писмен акт - трябва да бъде направен чрез заявление до РС, в района на който е открито наследството. Вписва се в предназначената за това книга която се води в РС. Изиска се заявлението /подписът в него да е нотариално удостоверен/ - изискване в практиката. Невписаният отказ не произвежда действие.

- отказът трябва да е изричен.

С последици на отказ се ползва и неприемането на наследство. Отказът от наследство на непълнолетни наследници се допуска само ако с очевидна тяхната полза и с разрешение на РС.

Отказът произвежда действие от датата на вписване. Ако от датата на заявлението до датата на вписване наследството е прието, отказът е недействителен. Когато наследник се откаже от наследство, се счита, че никога не е бил наследник. Той не може да оттегли своя отказ. Наследникът губи всички облаги, но се освобождава от всички тежести, с които е обременено наследството.

Частта на отказалия се наследник уголемява частите на другите наследници. Останалите наследници са :

- от същия ред;

- при запитване - от същото коляно;

Когато преживелия съпруг наследява с децата на починалия - имат равни части. Ако децата се откажат тяхната част преминава към следващия ред наследници и към преживели съпруг, а не единствено към него /Ц.Ц. не е така/.

Наследниците които получават дела на отказалият се сънаследник, не могат да отхвърлят уголемяването щом са приели вече другата част от наследството - те приемат този дял като полагащ им се по закон. При универсално завещание в полза на две и повече лица отказът на едно от тях уголемява дяловете на всички останали наследници но закон или завещание. Ако завещателят е посочил едно или повече липа. които да придобият наследството, ако наследникът се откаже от него при обикновена субституция частта на отказалият се преминава към указаното в завещанието лице. Дори отказал се от наследство наследник може да получи направения в негова полза завет.

- без модалитети;

- нито да бъде частичен;

- не може да е засегнат от недостатъци /насилие, заплашване , измама/

- не се допуска оспорване на отказа поради грешка . Отказ в полза на трето лице - не може. И отказа и приемането - след откриване на наследство.

Отказът може да бъде унищожен:

- по съдебен ред с иск на кредиторите на наследника, когато са нарушени техните интереси;

- чрез предявяване на иск за делба на наследство предявен от отказалия се от наследство и в хода на производството да се призове на нищожността.

Искът за унищожаване може да се предяви в 1 г. срок от унищожаването му, но не по-късно от 3 г. след отказа.

Когато преди да упражни правото си за приемане на наследство или преди да се е отказал от него наследникът почине, неговото право /ако не е погасено/ може да бъде упражнено от наследниците му. Те могат да приемат или да се откажат от наследство. Това преминаване на правото за приемане или отказ от наследство се нарича наследствена трансмисия.

Правото да приеме или откаже наследство е имуществено право и може да се наследява.

Всеки от наследниците може да приеме наследство, само ако преди това приеме първо това на наследодателя си.

Например: наследника Б не може да се откаже от наследството на баща си А , починал преди дядото X, а да приеме наследството на дядото. Може обаче, да приеме наследството на А, а да се откаже от това на X.

Наследствената трансмисия е недопустима при едновременна смърт на наследник и наследодател. Ако наследникът А е починал преди наследодателя X или е обявен за недостоен при откриване на наследството на X, А се замества от унищожения Б. Преживелия съпруг не наследява X.

Когато А е починал след X, съпругът Д по трансмисия конкурира внука Г и получава 1/2 или 2/3 от наследството, полагащо се на А. В зависимост от продължителността на брака, а др. част отива в полза на Г.

Когато А е починал преди X наследството преминава по право на заместване към внука Г на неговия брат Б при положение, че Б и В са починали. Преживелия съпруг Д не получава нищо.

Разликата между наследствена трансмисия и наследяване по право на заместване:

Наследяване по право на заместване. Това е право на наследника на едно лице починало преди откриване на наследството или недостойно да наследява, да встъпи в правата които това лице е имало допуска се само всички низходящ по права линия и на братята и сестрите, техните дена и внуци /преживелия съпруг не наследява/ само при наследяване по закон.

Наследствена трансмисия. Призования да наследява, умре след откривано на наследството но преди да е изявил волята си относно приемането на наследството наследяват: децата на починалия други низходящи, родителите, наследниците от най - близката възходяща степен, братя и сестри, техните низходящи роднини по съребрена линия до 6 -та стенен включително при наследяване по закон при наследяване по завещание.

Отношения между сънаследниците - наследствена общност.

С приемане на наследството, имущественото право и задължения преминават към наследниците. Преминаването произвежда действие от откриване на наследството. Когато наследникът е един той получава цялото наследство.

Когато за наследство са призовани повече лица между тях се установява наследствен имуществена общност /всеки наследник участва със съответна и идеална част/.

Вън от НИО остават делимите наследствени задължения или вземания, които се разпределят между отделните наследници по равно. Между наследниците възниква........на собственост във връзка с управлението и наследяването на НИО.

Имотите в НИО се управляват в зависимост от решението на съсобственост, имащи повече от 1/2 от НИО.

Ползите и тежестите - разпределят се между сънаследниците съразмерно с техния дял . Всеки наследник може да си служи с общото имущество по предназначение, като не пречи на другите наследници да упражняват правата си.

Разноските необходими за запазване на НИО се различават между наследниците съобразно дяловете им.

Временното разпределяне на НИО между наследниците за

- не прекратява НИО

- урежда ползуването на общия имот

- не се иска определена форма

- отредените за съответен наследник имоти се упражняват само от него

- може да се направи и от съда по делбено производство

Когато някой от наследниците си послужи със съответния имот за задоволяване на лични нужди той дължи обезщетение на останалите за ползата от която ги е лишил.

Нововъведения в НИО: увеличение на стойността на НИО разходите са задължителни за всички сънаследници. Наследник извършил подобрения може да иска от другите наследници сумата, която се приспада на техните дялове.

Разпореждане с наследствено имущество: с приемане на наследството наследниците стават собственици на наследеното имущество и могат да се разпореждат с него. Законът допуска наследник да извърши продажбата на наследство като цяло така се прехвърля една съвкупност от прав и задължения. Договорът за прехвърляне на наследство се извършва писмено , а подписите на договарящите се трябва да са нотариално заверени. За да се прехвърли наследствено право необходимо е наследството да е открито.

По време на НИО всички предмети влизащи в нея са съсобствени на всички наследници /всеки от тях има идеална част от собствеността на всяка вещ/. Докато съществува НИО разпореждането с реално опред. предмети от някой наследник е недействително. Тези актове придобиват сила, ако при делба на НИО тези предмети се паднат в дял на този наследник.

- иск за връщане на наследствен имот, които трети лица държат;

- иск към наследниците на наследодателя за заплащане на наследствено вземане;

- иск за наследство - това е иск на наследника срещу трето лице, което държи в свое владение наследствени вещи. като оспорва на ищеца качеството на наследник. Той се предявява когато има спор относно произхода на претендиращия за наследник, когато се оспорва извършено осиновяване или универсално завещание в полза на определено лице; когато се повдига въпроса за недостойнство, за отпадане правото на наследство на съпруга поради прекратяване на брака.

С приемане на наследството наследниците придобиват актива и пасива му /дългове на наследодателя и задължения за изпълнение на завета/. Всеки един от наследниците отговаря съобразно дела, който получава. Отговорността обхваща всички задължения на наследодателя освен тези, които се погасяват със смъртта му.

Наследниците по право на заместване отговарят за задълженията на този когото заместват /задълж., които му се следват/. Поначало отговаря с цялото си имущество. Отговорността може да се ограничи до размера на полученото наследство само ако бъде прието по опис или да се освободят от отговорност за задълженията на наследодателя изцяло ако се откажат от наследство.

Делими задължения - разпределят се между сънаследниците съразмерно с техните наследствени дялове, като от всеки може да се иска частта от задълженията, отговаряща на дела му.

Неделими задължения- всеки от сънаследниците отговаря за цялото му изпълнение. Изпълнилият го има право по пътя на регреса, да иска от останалите да му се издължат.

Солидарно задължение - което починалият е поел съвместно с други лица. То се разделя между наследниците така, че всеки от тях отговаря солидарно със съдлъжниците на наследодателя, за частта от дълга, съразмерна на наследствения му дял.

Задължения ,обезпечени със залог или ипотека - залогът или ипотеката лежат върху цялата пещ или върху всички дадени в залога или ипотека вещи, дори когато те са поделени между наследниците.

Принудително изпълнение срещу наследодателя - ако наследодателя умре след като е получил придобивката за доброволно изпълнение, но преди да са извършени други изпълнителни действия, съдебният изпълнител, преди да продължи действието си трябва да изпрати на наследниците нова придобивка за доброволно изпълнение.

Заветниците - не отговарят за задълженията на наследодателя, освен ако им е завещан заложен или ипотекиран имот.

Ограничаване в отговорността - когато след приемане на наследството се открие завещание. Наследника не е длъжен да удовлетвори заветите по него извън стойността на наследството или ако накърнят запазената му част. Той отговаря де размера на полученото наследство.

Наследникът приема наследството по опис отговорен само до размера на полученото наследство. По правило наследникът по опис удовлетворява кредиторите на наследодателя и заветниците по реда по които те предявят вземанията си.

Недвижими имоти, които влизат в двете имущества се отделят чрез вписване по общия ред.

Движими вещи - чрез молба до РС, която се вписва по реда за вписване на приемането се отказва от наследство. Искът на някой от кредиторите ползва всички кредитори на наследството.

По закон кредиторите и заветниците искали отделяне да бъдат предпочетени при удовлетворяването преди тези които не са го поискали.

При отделяне на наследственото имущество от един от наследниците, този от тях които не е приел наследството по опис, остава неограничен отговорник за задълженията и заветите на наследството и със своето лично имущество Кредиторите и заветниците, които не са искали отделянето могат да искат удовлетворяване на вземанията си направо към личното имущество на наследника
Въпрос № 56

НАСЛЕДЯВАНЕ ПО ЗАКОН

Кръг на наследници.........????

Ред за наследяване........????

Основни правила за наследяването по закон.....???

Наследниците по закон имат и допълнителни права:

- част от тях имат право на запазена част - децата, родителите, съпруга. Запазена част-тази част от имуществото на наследниците,която закона запазва за посочения кръг наследници и с която същия не може да се разпорежда чрез завещание или дарение. Ако се получи запазената част. Наследник има право да иска възстановяването по съдебен ред и предявен иск самостоятелно или делбено производство или чрез възражение;

- право на обикновена покъщнина - наследниците, които са живели заедно с наследодателя и са се грижели за него получават в наследство и обикновената покъщнина , а ако се занимават със земеделие и не са съответно възнаградени по друг начин - получават и земеделския инвентар на наследения;

Предпоставки: съвместен живот с наследодателя:

- наследника да е полагал грижи за него. Закона не изисква грижата да бъде специална. Достатъчни са обичайните грижи. Няма изискване за срок в който да са полагани грижите /практиката приема тип една година преди смъртта на наследодателя/. Ако няколко наследници са се грижили за него или получават равни дялове от покъщнината.

Обикновена покъщнина - съвкупност от движими вещи които са служели за задоволяване на ежедневни битови нужди на семейството /луксозната покъщнина се изключва/. Взема се под внимание и стойността на вещите.

Право на обикновена покъщнина може да се търси преди и по време на делбата. Ако е преди делбата - покъщнината се определя от цялата наследствена маса. Ако наследството се изчерпва само с тези вещи - стига се до делба- доброволна или съдебна,

- права на наследниците, които приживе на наследодателя са спомогнали да се увеличи наследството - могат да искат при делба да се пресметне това увеличение в тяхна полза ако не са били възнаградени по друг начин. Става дума за реално увеличение, което е резултат на труди средства, вложени от наследника от наследеното имущество приживе на наследодателя. То трябва да е изразено в някаква форма постройки, имоти, насаждения и др. и да е налице в момента на откриване на наследството. Това увеличение се дава свръх дела на наследниците. Дава се в натура, а ако е невъзможно в пари.

Претенцията може да се предяви преди и по време на делбата. Това право има имуществен характер и по пътя на правоприемството преминава към наследниците. Давностният срок е 5 години.