Единадесета: общо пазарно равновесие и благосъстояние структура на



Дата18.01.2018
Размер144.08 Kb.
Глава Единадесета:

ОБЩО ПАЗАРНО РАВНОВЕСИЕ И БЛАГОСЪСТОЯНИЕ


Структура на темата

Общо пазарно равновесие: същност, предпоставки (условия). Елементарен модел на общото пазарно равновесие. Равновесие в размяната. Равновесие в производството и потреблението. Ефективност по Парето и подобрение по Парето.

Икономикс на благосъстоянието: функция на благосъстоянието, криви на общественото безразличие, оптимум на общественото благосъстояние. Алтернативни функции на общественото благосъстояние.

Резюме

Проблематиката относно постановяването на общо пазарно равновесие, е приближение към реалната икономика дотолкова, доколкото дори и за най-елементарното стопанство могат да се идентифицират поне два сегмента: продуктов и ресурсен пазар. Естествен е интересът към условията, при които единичните равновесни състояния могат да се съчетаят, както и до последиците от установяването на общото равновесие – изразено в термините на ефективността. Така постановената задача е интерпретирана в съответната глава на учебника по микроикономика.

Икономическата ефективност не е еквивалентна на социалната справедливост. А последното е израз на определен ценностен набор, възприет от обществото. В този смисъл проблематиката относно общото пазарно равновесие изисква да бъде разгледан въпросът за отношението на икономическата ефективност към социалната справедливост. Това става във втората част на съответната тема в учебника по микроикономика – посредством нормативния подход на теорията на благосъстоянието.

Основни понятия

а). общо пазарно равновесие;

б). икономика на размяната;

в). договорна крива (по Еджуърт - Боули, за модела „икономика на размяната”);

г). оптимум по Парето;

д). подобрение по Парето;

е). производствена ефективност;

ж). алокативна ефективност;

з). „Х”-ефективност (респективно “Х”-неефективност);

и). крива (граница) на възможната полезност;

й). икономикс на благосъстоянието;

к). криви на обществено безразличие;

л). замяна на равенство и ефективност (“принцип на анонимността”);

м). оптимум на функцията на благосъстоянието („точка на принудително блаженство”);



Посочете най-подходящото определение за всяко от изброените по-горе понятия:

1. Характеристика на фирмата в условията на производствена ефективност, при което тя може да генерира свръх печалба, единствено ако е в състояние да намери иновативни подходи за по-икономично изразходване на ресурсите, т.е. за снижаване на разходите за производство.

2. Теоретична абстракция (помощна фигура), при която икономиката се състои само от пазар на блага (т.е. няма пазар на производствени фактори, а самото производство е екзогенна за модела величина).

3. Нормативно изведена крива, която е получена чрез придвижване по договорната крива, показваща какво е максималното равнище на полезност за единия индивид при дадено равнище на полезност за другия, при условие че наличните производствени ресурси са разпределени по точно определен начин между производството на двете блага.

4. Състояние, при което ресурсите на една икономика са така разпределени, че подобряването на положението на даден пазарен субект задължително води до влошаване на състоянието на друг пазарен субект.

5. Състояние, при което ресурсите на една икономика са така разпределени, че подобряването на положението на даден пазарен субект не води до влошаване на състоянието на кой да е пазарен субект.

6. Принцип, според който обществото (като цяло) е в състояние на безразличие (на равно предпочитание), ако при заместването на полезност между групи домакинства не се стига до изменение на общественото благосъстояние.

7. Състояние, при което ресурсите се използват изцяло, а произвежданите комбинации от стоки са предпочитани от потребителите и те заплащат за тях възможно най-ниска алтернативна цена.

8. Състояние, при което е налично едновременно равновесие на всички и между всички пазари.

9. Крива (конструирана според модела „икономика на размяната”), която илюстрира всички варианти на разпределение, извън които постигането на ефективност не е възможно.

10. Наука за избора, който обществото прави между различни алтернативи за постигане на икономическо ефективно и социално справедливо разпределение на ресурсите и благата.

11. Вдлъбната спрямо координатното начало крива, представляваща алтернативни комбинации от разпределени между домакинствата блага, за всяка от които равнището на общественото благосъстояние (като цяло) остава непроменено.

12. Такова разпределение на ресурсите, при което се произвежда максимално възможният обем от продукти, при най-ниски алтернативни разходи за ресурси.

13. Равновесна точка (състояние), получена от допирането на кривата на възможната полезност с най-високо лежащата (спрямо нея) крива на обществено безразличие и което състояние представя комбинации от производство, размяна и разпределение, които водят до максимум достижимо обществено благосъстояние.



Тестови въпроси:

1. Договорната крива (или още диаграма) по Еджуърт - Боули е изградена от точки, репрезентативни за:

а). оптималното (ефективното) разпределение на благата;

б). оптималното (ефективното) разпределение на ресурсите;

в). едновременно а и б;

г). алтернативно а или б;

д). Подобряването на положението на едни стопански субекти без това да е за сметка на други стопански субекти;



2. В теоретичния модел на затворена частна двусекторна икономика (т.е. икономика с включен пазар на потребителски блага и пазар на производствени фактори) общото пазарно равновесие се постига при изискване за:

а). равновесие в двете отделни подсистеми – на потреблението и на производството;

б). равновесие между отделните подсистеми;

в). максимизиращо поведение на стопанските субекти;

г). всичко изброено;

д). няма верен отговор;



3. Равновесие в производството е налице, когато:

а). са спазени условията за производство на равновесен обем продукция, т.е. при изравняване на пазарната цена на продукта с пределните разходи за производството на този продукт;

б). е избрана ефективна комбинация от производствени фактори, т.е. при изравняване на пределния приход от продукта с пределния приход от него;

в). едновременно а и б;

г). алтернативно а и б;

д). пазарното количество се равнява на предлаганото количество и е по-голямо от търсеното количество;



4. Графичната интерпретация на конкурентното равновесие посредством кривата на продуктова трансформация и картата на кривите на безразличие резултира в точка на общото равновесие, в която:

а). се осъществява максимизация на полезността на потребителя и печалбата на производителя;

б). се изравнява пределната норма на продуктовата трансформация и пределната норма на заместване на благата;

в). обемът на благата, които производителят желае да произведе, е равен на обема на тези, които потребителят желае да закупи при равновесни цени;

г). всичко изброено;

д). няма верен отговор;



5. Производствена ефективност е:

а). такова разпределение на ресурсите, при което се произвежда максимално възможния обем от продукти, при най-ниски алтернативни разходи за ресурси;

б). състояние, при което ресурсите се използват изцяло, а произвежданите комбинации от стоки са предпочитани от потребителите и те заплащат за тях възможно най-ниска алтернативна цена;

в). отг. а и наличие на Х-ефективност;

г). отг. б и наличие на Х-ефективност;

д). всичко изброено;



6. Алокативна ефективност е налице, когато:

а). състояние, при което ресурсите се използват изцяло, а произвежданите комбинации от стоки са предпочитани от потребителите и те заплащат за тях възможно най-ниска алтернативна цена;

б). такова разпределение на ресурсите, при което се произвежда максимално възможният обем от продукти, при най-ниски алтернативни разходи за ресурси;

в). отг. а и наличие на Х-ефективност;

г). отг. б и наличие на Х-ефективност;

д). всичко изброено;



7. Кое от изброените по-долу твърдения е условие за постигане на равновесие по Парето:

а). производителите да използват напълно ресурсите, чието разпределение помежду им лежи върху договорната крива (по Еджуърт - Боули);

б). потреблението е разпределено между потребителите съгласно избора по договорната крива;

в). налице е производствена и алокативна ефективност;

г). всичко изброено;

д). няма верен отговор;



8. „Х”-неефективност е налице:

а). винаги, когато е налице производствена неефективност;

б). винаги, когато е налице алокативна неефективност;

в). само когато едновременно са изпълнени хипотезите в отг. а и отг. б;

г). няма вярно твърдение;

д). всички твърдения са верни;



9. Кривата на „възможната полезност” е:

а). гладко изпъкнала спрямо координатното начало;

б). гладко вдлъбната спрямо координатното начало;

в). конструирана в съответствие с договорната крива по Еджуърт - Боули;

г). редуцирана крива на кривата на производствените възможности;

д). няма вярно твърдение;



10. При условие че наличните производствени ресурси са разпределени по точно определен начин между производителите за производството на определени блага, границата на възможната полезност показва:

а). степента на заместване на благата;

б). максималното равнище на полезност за единия индивид при дадено равнище за другия;

в). отг. а и отг. б;

г). отг. а и отг. б при наличието на обективни показатели за сравнение на индивидуалните предпочитания;

д). минималното равнище на полезност за единия индивид, при възможно най-високо равнище за другия;



11. При движение по кривата на възможната полезност:

а). се редуват зони с възможност за Парето-подобрение и зони на Парето-оптималност;

б). всяка точка е Парето-оптимална, въпреки че освен преразпределение на полезността, при движението по кривата се променя и разпределението на ресурсите;

в). всяка точка е Парето-оптимална, поради което не произтича каквото и да е преразпределение на полезността, нито преразпределение на ресурсите;

г). в зависимост от зоните – на Парето-оптималност или на Парето-подобрение, съответства хипотезата в алтернативите на отг. б или отг. в.;

д). преобладават зони с възможност за Парето-подобрение;



12. Критерият на Парето е нормативен критерий, посредством който се дава представа:

а). за справедливото разпределение на ресурсите и благата;

б). за ефективното разпределение на ресурсите и благата;

в). освен изброеното, дава представа и за възможните алтернативи за разпределение на дохода;

г). за справедливо разпределение на ресурсите и ефективно разпределение на благата;

д). всичко изброено;


13. Принципът на анонимност при формиране на обществените предпочитания относно конкретно благосъстояние се нарушава, когато:

а). на обществото станат известни потърпевшите от преразпределението на ресурсите и благата.;

б). на обществото стане известно в чий интерес и извършено преразпределението на ресурсите и благата;

в). отг. а и отг. б;

г). спрямо съществуващото положение, резултативно спрямо извършеното преразпределение, се приложи целенасочено действие за постигане на справедливост;

д). обществото не се интересува от преразпределението на ресурсите, а има интереси, свързани само с благата;



14. Функцията на обществено благосъстояние по Бергсън - Самуелсън,:

а). е емпирично изведена и се представя чрез кривите на обществено безразличие;

б). е емпирично изведена и затова не може да се представя чрез кривите на обществено безразличие;

в). е нормативно изведена и се представя чрез кривите на обществено безразличие;

г). е нормативно изведена и затова не може да се представя чрез кривите на обществено безразличие;

д). няма верен отговор;



15. За всяка точка от границата на възможната полезност е вярно, че:

а). ресурсите са разпределени ефективно и е налице производствена ефективност;

б). благата са разпределени ефективно, т.е. налице е алокативна ефективност;

в). отговаря на критерия на Парето за оптималност;

г). може както алтернативно комбиниране на отг. а или отг. б – с отг. в, така и кумулация на алтернативите а, б и в;

д). работната заплата е стойността на работната сила;



16. Коя от функциите на общественото благосъстояние е адитивна (т.е. проста кумулативна величина):

а). тази по Бергсън – Самуелсън;

б). тази по Бентам;

в). отг. а и отг. б;

г). няма посочен верен отговор;

д). тази по Коб - Дъглас;



17. Адитивността на функциите на общественото благосъстояние, означава, че при отчитане на равнището на общественото благосъстояние от значение е:

а). само полезността, произтичаща от количествената определеност на потреблението;

б). освен условието в отг. а се отчита и синергичен ефект от конкретния начин на комбиниране на благата при тяхното потребление;

в). освен условието в отг. а се отчита и синергичен ефект от конкретния начин на комбиниране на благата при тяхното потребление, но само за функцията по Бентам;

г). няма посочен верен отговор;

д). нормата на натрупване на основен капитал;



18. За кривите на обществено безразличие е вярно, че:

а). ако репрезентатират утилитарна функция на благосъстояние (по Бентам), са винаги изпъкнали спрямо координатното начало;

б). ако репрезентатират функцията на благосъстояние по Бергсън - Самуелсън, са винаги прави линии с отрицателен наклон;

в). могат да бъдат както изпъкнали спрямо координатното начало, така и да са прави линии с отрицателен наклон – в зависимост от подхода относно степента на субституция на полезностите за отделните групи;

г). отг. а и отг. б;

д). са вдлъбнати спрямо координатното начало;



19. Според подхода на Джон Роулс към функцията на общественото благосъстояние:

а). подобряването на общественото благосъстояние е възможно само чрез подобряването на благосъстоянието на бедните;

б). доколкото общественото благосъстояние е винаги фиксирано към определен момент, дотолкова благосъстоянието на двете групи (бедни и богати) са съвършено допълващи се (до размера на цялото);

в). кривите на общественото безразличие са L - образни;

г). всичко изброено;

д). абсолютната загуба на благосъстояние от бедните слоеве не трябва да се компенсира с редуциране на благосъстояние на по-богатите слоеве на обществото;



20. Функцията на обществено благосъстояние за всяка точка от дадена крива на обществено безразличие може да приема:

а). една и съща стойност;

б). само нулева стойност, защото за всяка точка от дадената крива на обществено безразличие, равнището на благосъстояние остава непроменено;

в). както положителни, така и отрицателни стойности – в зависимост от зоната на субституция;

г). отг. в и според нетния ефект от индивидуалните изменения на полезността (благосъстоянието) на алтернативните групи;

д). положителни и отрицателни стойности;


Посочете верни или неверни са следните твърдения

1. Разпределението на благата се определя като ефективно (в модела „икономика на размяната”), когато пределните норми на заместване между които и да са техни комбинации са еднакви за всички потребители.

2. Договорната крива (по Еджуърт - Боули) включва комбинации от двете блага, всяка от които е само Парето - оптимална.

3. В теоретичния модел на затворена частна двусекторна икономика (т.е. икономика с включен пазар на потребителски блага и пазар на производствени фактори) общото пазарно равновесие се постига при изравняване на пределната норма на продуктова трансформация и пределната норма на заместване на благата.

4. Кривата на производствените възможности, която представлява границата на производствените възможности, интерпретирана в двумерно пространство (т.е. за два производствени фактора или две групи продукти – алтернативно), е същевременно и крива на продуктова трансформация.

5. Възможно е едновременното наличие на производствена ефективност и алокативна неефективност.

6. Всяка точка от кривата на производствените възможности репрезентира такова разпределение на благата, което е Парето-оптимално.

7. Фундаменталните теореми на икономикса на благосъстоянието, са изведени на базата на солидна емпирична аргументация (доказателство).

8. Функцията на общественото благосъстояние по Бергсън - Самуелсън е адитивна (т.е. общата функция на благосъстоянието е сумарна величина на индивидуалните функции на полезността), както и тази по Роулс, докато тази по Бентам не е.

Задачи

Задача 1. Докажете, че всяка от точките на договорната крива по Еджуърт -Боули отговаря на изискването за оптимум по Парето.

Задача 2. Представете графично конкурентното равновесие, като използвате хипотезата за тъждественост между кривите на производствените възможности и продуктовата трансформация – от една страна, а от друга – картата на кривите на безразличие.

Задача 3. Представете графично оптимума на общественото благосъстояние според подхода на Бергсън - Самуелсън.


Казуси и въпроси за дискусия:
1. Алокативната ефективност изисква ли непременно наличие и на производствена ефективност? Аргументирайте се.

2. Противоречи ли икономическата ефективност на социалната справедливост? Илюстрирайте вашите разсъждения с графичен анализ, като използвате инструментариума на кривата на възможната полезност и картата на кривите на обществено безразличие.



3. Кои са фундаменталните теореми на икономикса на благосъстоянието? Коментирайте ги – приведете своите аргументи „за” или „против”, като отчитате разликата между позитивния и нормативния анализ.


ОТГОВОРИ НА ВЪПРОСИТЕ И ЗАДАЧИТЕ ОТ ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА:
Основни понятия:

1

2

3

4

5

6

7

з

б

и

г

д

л

ж







8

9

10

11

12

13




а

в

й

к

е

м





Тестови въпроси:

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

г

г

в

г

а

а

г

а

в

в




11

12

13

14

15

16

17

18

19

20

б

б

г

в

г

б

а

в

г

а


1-г. Методологически договорната крива се извежда или за разпределение на ресурси – и тогава е репрезентативна за производствена ефективност; или за разпределение на блага – и тогава е репрезентативна за алокативна ефективност.

2-г. Тестовия въпрос упражнява понятието за общо пазарно равновесие, чиято дефиниция е дадена и обхваща всичко посочено в отделните хипотези.


Посочете верни или неверни са следните твърдения:

Верни твърдения – 1, 2, 3, 4, 5, 6.



Неверни твърдения – 7, 8.

Задачи:

Задача 1. Като използвате съответната графика от учебника, постройте допълнителни криви на безразличие от картата на безразличие на групата криви U1, между кривите U1 и U1. Означете пресечната точка на U1 и U2 с А1, а останалите по дъгата А1В, явяващи се пресечни на новопостроените от Вас криви на безразличие, означете по подходящ начин. Забележете, че се променя положението на двата субекта при движение от А1 към В, през пресечните точки, която промяна представлява Парето-подобрение.

Задача 2. Използвайте съответните фигури от учебника.

Задача 3. Използвайте съответните фигури от учебника.






База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница