Езикът е начин за действие, а не инструмент за сражение

Друг соц.аспект на речта(по скоро работа,отколкото умение)-състои се в това,че вложените усилия в разговора зависят от мотивацията на индивида,който от своя страна се определя от неговите отношения към събеседниците.Основно хората според социолингвистиката приемат изискванията спрямо речта,защото търсят одобрението и харесването на другите хора.

Поддържане на имиджа-начин на поведение,позволяващ да си запазим престижа,да останем с открито чело и това става чрез поддържане на постоянна представа у другите за собствената личност като за подобряване или влошаване на тази представа –човек може да печели или да губи престиж.Обществото изисква речта на политиците,както и обратно политиците дават това,което обществото изисква.

Обществото управлява речта по два начина:

1)предоставя углавни норми,което се спазва с повече или с по-мално мнения от страна на говорещите или са пренебрегвани

2)обществото дава мотивация за придържане на тази норми и за социално взаимодействие.

Речта е едно от най-важните средства посредством,които индивидът изгражда представа какво ,кога казва и при какви обстоятелства.

Стремеж към сътруднчество-да се стремиш да си харесан,интересен.

Последиците от безуспешносто сътрудничество се описват от Голфман,човек,който хронически поставя себе си и другите в неудобно положение при разговор и постоянно прекъсва контакта е дефектен комуникант.Той вероятно ще има толкова пагубно въздействие върху социалния живот около себе си,че можем с пълно право да го наречем дефектен човек.

2.Комуникацията след 89 година на политици и журналисти-нова стратегия.

-Периодът след 89-та се характеризира с нова стратегия,схващана от част от обществото като задължителен елемент от прокламираната демокрация.За друга част от обществото обаче това е срив на речевата култура на обществото,сбогуване на умението да се общува.Счита се,че за младите това речево общуване не е пагубно.За по-възрастните то е катастрофа,културен колапс.Старите го наричат хашлашки, седесарски,брутален просташки език,вкл. и интелигенцията.Ясно личи емоционален атетюд,който изразява мнението на обществени групи и техните изказвания свидетелстват за не до там престижен социален статус.Интелигенцията го характеризира като „оварварен език”.Седесараски-изразява се партийната принадлежност.Наричан е също „език на брадатите”,защото СДС и говорителите им са с бради.

Целта на речевото поведение на политиците е да въздейства на народа и е мотивирано от прагматиката да наложи мнението си над останалите и да разчупи идеята,която преди е следвана-всичко да бъде предварително редактирано.Няма нищо по-въздействащо от спонтанното говорене.

Речевото поведение на полит.елит поражда у младите впечатление за незаинтересованост и небрежност.Кафанският език по замисъл и отрицание за противопоставя на антиезика,на тоталитарния език.Всяко отрицание отива в другата крайност.Кафенският език се е настанил във всички сфери по ред причини:

-демонстрация на небрежност

-скъсяване на дистанцията с обикнов.човек

-речев популизъм,мода.

Тоталитарен и посттоталитарен език=социалистическо и антиобщество.

Основни тезиси в социолингвистиката-в периодите на обществени превратности настъпват промени в общественото мнение за речевото поведение.

В края на 89 се изказват пазлични мнения и наричат тоталитарния език-част от речника на епохата,т.е. езикът на еднопартийната държава.Обхващат се определени политически пристрастия и моди в общ.развитие.Това е пристрастяване към някои езикови елементи.В посттоталитарния се наблюдават два периода:

1)кратък-еуфория от пътя и разрушаването на миналото(шествия,митинги)-живковист,живковизия,боковизия,т.е. мотивирани от лични имена,визия-телевизия,т.е. да служи на определени хора с определени цели.Изобретателност,създаване на лозунги в рими.Агитация чрез студенти и млади хора.

Стилистика на тоталитарния език.

2)характерни черти-безработица,престъпност,далавераджийство,крещяща бездуховност,потъпкване на традициите,напускане на родните школа

-стилистична революция-изразява се в агонизиране на неофициални средства,изобилства от грубианизми,турцизми,жаргонизми.
ЕЗИК НА МЕДИИТЕ

Българското радио възниква 1930г и до края на 70-те всички излъчвания се датират предварително,съгласуват се с определени инстанции,т.е. няма нищо свободно.Така става и с телевизията от 1950г-четат се от диктори(по радиото),т.е. могат да не бъдат журналисти.

Изказ,реч и език на журналистите в наши дни не могат да служат за пример.Стилът на репортажите са доrи умишлено несъгласувани с книж.език.Налице са разминавания,че изискват ревизия на кодификацията.

През последните години има тенденция в оварваряване на езика на политиците,но и огледално се оварварява езикът на медиите-създават се изкуствени правила за говорене и писане.

Социолект=социален говор –Създаден е от немците Гросе и Нолберг.

Социолект е език на соц.група,професионален език и жаргон.

Младежкият сленг е речева проява на съврем.млади хора(някога е наричан тарикатски говор).Оказва влияние върху книж.език.Редица сленгизми вече са се превърнали в разговорни думи,фиксирани в речниците.Интересно е взаимопроникването на сленгове от разл.жарг.езици и така се създава интерсленгов пласт.

Сленгът се характеризира нееднозначно.

Изследването се осъществява на базата на анкета.Лексиката в бълг.младежки сленг се набира от разнообразни материали.Заимствани лексеми се полагат на разл. изследвания и тогава се превръщат в сленгизми.

Източниците за изграждане на речника:

-книж.думи от бълг.език

-заемки от соц.говoри,диалекти и чужди езици

-оригинални словосъчетания

Противоположни тенденции-актуализират се просторечни думи с експресивно значение.Сленгизмът непрекъснато се увеличава.Материалът се събира чрез-директен начин и др.Най-подходящи са анкета,съчетана с беседа.Сленгът стои най-близо до разговорната реч,до неподготвената реч.

Просторечният колорит на млад.сленг не е резултат от необразованост.Това е една деструктивна тенденция,засягаща материала,който е използван.

Диалектното и просторечното са нарочно търсени за постигане на ефект.Искат да бъдат интересна,цветна личност,да се изразят по-различно и интересно в приятелска среда.Според учащите той не е заплаха за книж.език,млад.сленгове не стават лексикален компонент.

Терминът сленг 1750г в САЩ=език,свойство на определена група(професионална)

Сленгът в англ.език е експресивен.В България сленгът е групов говoр,нетрадиционна речева изява от хора със сходни интереси.

Слингизация-не се изявява само на речево равнище.Тя представя процес на преднамерена експреризация,която се характеризира с факултативна проява и ограниченост на изображението на изразното средство.

Творческа слингизация-при отделните групи(при адвокати,моряци,учени и т.н.)
АРГО/ЖАРГО-РАЗЛИКИ

Арго-таен език,отличаващ се с особености в лексикалната си система,предназначена да изпълнява предимно конспиративна функция.Потребност да използват онези социални групи,които съзнателно се стремят да се отделят от социалната част на обществото(престъпници,криминални).Но арго могат да имат и почтени хора-хлебари,обущари,музиканти.Аргото се създава съзнателно,преднамерено.