Ефективна сетивна проекция за всеки ден Хосе Силва Младши и Ед Бернд Младши

Не очаквайте да действате интуитивно добре при стресови обстоятелства. Когато тестваните субекти се намират под напрежение, резултатите показват точно обратната тенденция: динамичните мениджъри отбелязват правилни попадения под средното ниво, нивото на случайността.

Аналогично, не трябва да очаквате добри резултати, когато сте уморени или изпитвате физическо неразпо­ложение. Тестовете сочат, че по-високи резултати се постигат при провеждането им сутрин.

Алкохолът също пречи на прекогнитивната способност. След обяд, придружен от три мартинита, динамичните мениджъри отбелязват среден резултат 9-9, а нединамичните - 9 3. С една дума, резултатите на цялата група спадат. Макар да не можем със сигурност да обвиняваме мартинито, налице са редица доказателства, че алкохолът влияе на умствените процеси. Предполагам, че ЕСП не прави изключение.

И накрая, може би не бива да се опитвате да вземате интуитивни решения в ситуации, когато се чувствате потиснати. В противен случай можете неволно да предскажете бъдещето неточно.

Изглежда, ако сте уверен в доминиращата си роля в ситуацията, в която се намирате, и притежавате прекогнитивна способност, вероятно ще можете да отбележите високи резултати. Наричаме това „ефект на доминацията".

Но ако ролята ви е на доминиран субект, възможно е да затвърдите съществуващата йерархия, като „нарочно" отбележите по-ниски резултати.

При тестовете със смесени групи от мъже и жени хипотезата бе потвърдена от доминиращия пол; дина­мичните показваха по-високи резултати от нединамичните. При доминирания пол резултатите бяха огледални -динамичните отбелязваха по-ни ски постижения от нединамичните.

В друг тест мениджърите или собственици на компании, които бяха същевременно бащи или тъстове, доминираха над синовете (или зетьовете).

При тестовете в групи, в които единият пол ясно доминира над другия, се забелязва същият ефект на доминацията. Ефектът не се забелязва, когато половете се изявяват като равни.

Ето един разказ на Силва инструктора Нелда Шийте за случая, в който тя използвала прекогнитивните си спо­собности, за да помогне на шефа си да вземе важно бизнес решение.

Когато достатъчно много се упражнявате да използвате интуицията си, се научавате да разпознавате онова особено усещане, че сте прави. Хосе Силва го нарича „емоционално усещане".

Бях офис мениджър и отговорник по продажбите в едно представителство на „Джон Диър". Двамата с шефа ми бяхме преминали заедно обучение по Метода Силва и го из­ползвахме, например, за да насърчаваме мислено хората да си плащат сметките. Ако постигнехме определено количество на продажбите, щяхме да спечелим екскурзия до Насау на Бахамите. Целта беше да продадем 50 трактора.

Когато дойде бреме за следващата поръчка, двамата с шефа ми решихме да обмислим „какви трактори ще са необходими на клиентите ни". Обикновено аз решавах, но този път беше той. Аз бях екстрасенсът. Влязох в алфа ниво и попитах колко дизелови трактора да поръчаме, но ме прекъсна знак на мисловния ми екран с думите „Поръчай 50 трактора сега". Появяваше се непрекъснато. Казах на Джийн, моя шеф, който се опита да ме разубеди. (Обикновено поръчваме по пет трактора.) Той имаше и друго съображение - баланса на сметката ни.

Поех си дълбоко дъх, отпуснах се и направих няколко за­дълбочаващи упражнения, за да съм сигурна, че се намирам на правилното ниво. Мислено отново зададох въпроса. В отговор видях същия неонов надпис, който ми казваше да поръчам Наведнъж петдесет трактора. Този път усетих познатото чувство, че съм права, и го казах на Джийн. Този път Джийн се съгласи, но заради очакваното данъчно об­лекчение. Да разполага с трактори на склад, когато обявят данъчното облекчение, щеше да помогне на бизнеса.

Поръчахме петдесет трактора. От „Джон Диър" ми се обадиха, защото помислили, че е грешка. Доставиха трак­торите, но на паркинга имаше място само за пет! Паркирахме трактори, където сварим. Даже местният вестник писа за нас.

След около седмица от „Джон Диър" се обадиха да съоб­щят, че работниците им стачкуват и няма да могат да правят повече доставки. Нашите обаче бяха вече при нас и ние ги продадохме до един. И заминахме за Насау!

Професор Джон Михаласки преподаваше индустриално инженерство в Технологичния институт на Ню Джьрси (бившия Технически колеж в Нюарк) в продължение на 31 години. Ръководеше описания в тази глава проект. След като се пенсионира през 1987 г, той продължи да работи като хоноруван преподава теч. Той е един от авторите на „ЕСП за мениджъри" (издадена за първи път през 1974 г), която разказва за забележителния изследователски проект върху прекогнитивното. Почина през 2006 г. след дълга, бележита кариера.
Част Шеста

Успех с ЕСП
ОСЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА

Пробив в медицината

проф. д-р Кланси Макеши

Подтикнат от гаранциите за ясновидски способности или пълно възстановяване на таксата, през септември 1969 г. аз преминах първия си курс по Метода Силва за контрол на ума. Преживяването беше вълнуващо. Нито един участник не поиска да му върнат парите, а най-големите скептици като мен самия изглеждаха силно впечатлени.

Уцелих много добре момента. Бях завършил академич­ното си образование, включително специализация за психиатрично лечение на деца и възрастни, както и курсове за психоанализа на деца и възрастни. Вече бях свободен да изучавам пациентите си и да прилагам методите на творческото мислене, които се преподаваха в курса Силва.

Като погледна назад, си давам сметка, че е имало пет основни фактора, благодарение на които съм открил нови концепции в моята област. Години наред признавах само първите четири.

Първият беше моето продължително и задълбочено обучение.

Вторият беше разграничаването от този тип познания за известно време. Не можеш да видиш облака, докато си вътре в него. Трябва да се отдалечиш, за да видиш очертанията му и отвъд него.

Третият беше творческото мислене, на което ме научи Хосе Силва.

Четвъртият беше любовта. Всичките ми усилия за разкриване на причините, механизмите и лечението на сериозни заболявания бяха породени от искреното желание да помагам на пациентите си. Именно тази непреодолима сила ми даваше енергията, яснотата и прозренията за лечението.

Обучението на Хосе Силва използва същата енергия на любовта за психически диагнози: всеки участник в курса си представя пациента с цел да му помогне и според г-н Силва именно това намерение му позволява да постигне толкова много. Ако ученикът започне да си мисли: „Я, какво мога!", всичко изчезва. Трябва да промени нагласата си: „Нека открия какво му има на този човек и какво мога да сторя, за да му помогна". Така магията се завръща.

Творческите техники се преподават в основния курс Силва, така че е излишно да ги повтарям, пък и обемът на главата не ми го позволява. Вместо това накратко ще обобщя какво съм установил.

Петият фактор безспорно е най-важният от всички: висшият разум, който дирижира всичко, което правим. Когато се замисля за последните четиридесет години, виждам дълга поредица от съвпадения, синхронности⁹, видения, послания, получени насън, тряскащи се или от­варящи се тежки врати, и всичко това ме е водело в една-единствена посока. Без това нищо нямаше да постигна.
МИСТЕРИЯТА Е РАЗГАДАНА

Често най-сложното, щом бъде разгадано, се оказва най-просто. Надявам се и вие да придобиете същото усещане, докато четете следващите страници, на които описвам произхода на шизофренията, депресията и други сериозни разстройства.

Хората разбират посттравматичния стрес, причинен от военна битка. Близо до ветеран от войната катастрофира и избухва кола, той грабва пушката, скрива се в гората за няколко дни. Действителността за него, както и поведението му се връщат към времето на войната, дори химичните и физиологичните процеси в тялото му съответстват на тези от времето, когато животът му се е намирал в смъртна опасност.

„Ние разбираме", защото предишните събития, свързани с оглушителен шум, така са застрашавали живота ни, че са се запечатали завинаги в ума и мозъка ни.

Това, което не разбираме обаче е, че отделянето от майката за бебето е много по-страшно от травмата за войника. За всички новородени бозайници на планетата отделянето от майката е означавало смърт. Така и детето на човека е уязвимо за това, което то разбира като заплаха от отделяне.

Не е задължително заплахата да бъде явна, като например смърт на един от родителите или развод. Неподозирани събития могат да се окажат непоносими за детето и да задействат по-нататъшни сериозни разстройства. Такава травма може да бъде пренасянето в ново жилище, което майката е заета да превърне в дом, тежкото заболяване на братчето или сестричето, изискващо продължително внимание от страна на майката и т. н. При предишните поколения раждането на бебе е било равносилно на заплаха за прохождащото детенце, тъй като майката е прекарвала пет дни в болницата. От гледна точка на възрастния тази раздяла може да е мимолетна, но за малкото дете - непоносима. Всяко събитие, което води до временно отсъствие или отвличане на вниманието на майката, може силно да изплаши детето и да остави незаличим отпечатък в съзнанието.

Десет, двадесет или тридесет години по-късно, крачката назад към миналото може да се предизвика ако не от внезапен шум, както в случая с ветерана, то от раздялата с „много важен човек" (съпруг, съпруга, приятел, приятелка, група). И виждаме пред себе си инфантилна реалност и поведение. Възрастен мъж сяда на пода и се разпищява: „Мамо! Мамо!".

Първият път, когато станах свидетел на подобно нещо, бях на пет години. Едно 18-годишно момиче тичаше голо под пръскачката на двора и пискаше от удоволствие. С невръстния си ум се питах: „Какво й става? Възрастните не правят така."

Отне ми четвърт век да разбера, че това е било съвършено нормално поведение, само че изместено във времето. Ако тя беше на 18 месеца, вместо на 18 години, в действията й нямаше да има нищо странно.

При по-внимателен анализ във всяко парченце от странната реалност и поведението на човека с шизофрения се открива реалността и поведението на малкото дете. И ако изучавате въпроса толкова дълго, колкото мен, ще откриете, че става въпрос за реалността и поведението на детето точно в момента на възникване на първичната травма.

Дотук е просто, нали? Също както силният шум двадесет години след първоначалната травма предизвиква у ветерана завръщане към преживяванията и поведението през войната, така и раздялата с „най-важния човек" двадесет години след първичната травма кара човека да се върне към детското преживяване и поведение, защото детето се страхува от отделяне.

РАЗЛИКАТА

Най-съществената разлика между ветерана от войната и шизофреника е, че ветеранът се завръща към мозъчните структури, които е използвал като възрастен, а шизофреникът - като дете.

Това са най-ранните области на развитие в мозъка, онези части, които сме използвали по времето на първоначалната травма, може би преди да сме се научили да ходим и да говорим.

Именно тези структури произвеждат повечето невротрансмитери¹⁰, които участват в процеса на заболяването, като например допамина, и когато бъдат реактивирани, започват да произвеждат повече! Не е ли очевидно? Защо никой не се е сетил? Защо всички гледат в обратната посока и се чудят как така допаминът предизвиква шизофрения?

Аналогично, налице е и отместване на мозъчната активност от по-късно развитите структури. Помните ли възрастният мъж, седнал разплакан на пода? Дали той използва онази част от мозъка си, която се е развила в годините на съзряване? Не, разбира се. А какво се случва с онези части от тялото, които не се използват? Атрофират. Или използваш даден орган, или го губиш. Затова и вследствие на заболяването мозъкът атрофира.

Освен търсенето на биологични причини, трябва да се изследва още една област, която продължава да бъде център на вниманието: генетичните причини. В действителност само един от десет шизофреници има пряк роднина със същото нарушение, при повечето заболяването е по-скоро фамилно, провокирано от средата, отколкото по наследство!

Сравнете съотношението между отложения посттравматичен стрес от детството (шизофрения) и пър­воначалната травма. То е едно към едно, тъй като не може да има отложен посттравматичен стрес без първоначалната травма.

Защо тогава никой не се е сетил досега, че шизофренията причинява повишаване на допамина и атрофия на мозъка? Защо учените винаги гледат измененията в мозъка и се чудят как те водят до шизофрения?

Отговорът може би се крие в мотивите на научните търсения. Иисус казва, че никой не може да служи на двама господари, фармацевтичните компании търсят причината дотолкова, доколкото тя би могла да им послужи за по-големи продажби. Националният институт за душевно здраве търси биологични причини, тъй като Конгресът определя 1.3 милиарда долара всяка година за търсене на биологични причини. Националният алианс на душевно болните поради болката от несправедливите обвинения, търси причината в Бога, защото ако не е Божие дело, близките ще се чувстват още по- зле. (Сърцето ми е с тях, защото те наистина страдат неимоверно, а нямат никаква вина.)

И така, истинската причина се отхвърля от самото начало!

„Тъй казва Господ [...]: Аз съм Господ, [...] Който пропъждам назад мъдреците и знанието им обръщам на глупост."* Нима не се случва точно това? Според мен е така.
ОБЕДИНЕНА ТЕОРИЯ НА ПСИХИЧЕСКИТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ

Това, което описахме тук, е далеч от една всеобхватна формула за произхода и механизма на шизофренията. Става въпрос за механизма на отложения посттравматичен стрес, който важи за всички сериозни психически и емоционални разстройства, които аз съм изучавал, и за които изтъкнатият учен д-р 0. Спърджън Инглиш създаде термина „обединена теория на психическите заболявания".

Обединеният модел не отрича биологичните изменения, нито изключва генетичното предразположение. Не влизам в противоречие с нито едно откритие на биологията. Учените са свършили отлично своята работа. Разкритията им са важни, защото както една верига може да бъде скъсана във в ежа от своите брънки, така и шизофренията може да бъде прекъсната на много нива. Биологичните данни също потвърждават психологичния й произход, тъй като почти всяко биологично изменение представлява точно това, което би следвало да се очаква: мозъчната дейност се премества от мозъчните структури на възрастния, за да се върне в структури, които са се развивали в първите месеци и години от живота на детето.

Генетичните фактори говорят за предразположение, но за моя радост степента, в която допринасят за заболяването, все още не е определена. Това не отменя травматичния произход. Шизофренията е в пряка връзка с ранната травма, тъй като отложеният посттравматичен стрес не може да възникне без наличието на такава травма.

Това е механизмът на отложения посттравматичен стрес. Хората продължават да имат проблясъци, кошмари и интуитивни мисли, които се трупат в ума и отговарят на възрастта на травмата. Ако травмата е възникнала на 1 година, тя започва да прилича на нарастващ абсцес от затормозяващи мисли в едногодишния ум. С всеки проблясък, кошмар и натрапчива мисъл се възбужда интензивен процес на потискане. Така се изгражда стена, която предпазва индивида от капсулираните вътре бо­лезнени мисли. Колкото повече нараства абсцесът, толкова по-дебела става стената. Накрая, десет, двадесет или тридесет години по-късно настъпва достатъчно силна травма, сходна на първоначалната, която пробива защитната стена, пръсва абсцеса, причинява изригване и изважда на повърхността отдавна потискания несъзнателен материал.

Тази повърхност са острите позитивни симптоми на шизофрения. Масивната защитна стена на потискането се разпознава като предвестник на състоянието (детето е срамежливо, свито, необщително, отбягва грубите спортове и не прави нищо, което би могло да разбуди спящия звяр на нивото на несъзнателното). След появата на острите симптоми същата защитна стена сменя името си и вече се нарича „негативни симптоми на шизофрения".

Същият механизъм действа при всички разстройства с отложен посттравматичен стрес, независимо от възрастта на възникване има същите компоненти и същия произход. В действителност всички тези нарушения отговарят на критериите за разстройство в резултат на отложен посттравматичен стрес. Голямата разлика е, че след вулканичното изригване на потиснатия материал защитната стена губи здравината си и повторенията започват да се предизвикват от нищожни поводи. Така след първоначалната психоза идват повтарящи се психотични епизоди, след депресията зачестяват епизодите на депресия, след първия пристъп на паника, фобия или тревожност следват множество епизоди на същото състояние, а след първото „прекрачване на невидимата линия" при алкохолизма е достатъчно само едно питие, за да започне всичко отново.

Защо никой не е съзрял тези неща? Те са толкова прости, че бих могъл да ги обясня на малко дете, а в същото време цялата общност, работеща по въпросите на душевното здраве, продължава да търси причините в грешна посока.

Аутизмът и симбиозата представляват остро, а не отложено нарушение в резултат на посттравматичен стрес. При сегашното двадесеткратно увеличаване на случаите на аутизъм, защо никой не направи елементарно изследване на честотата на явлението при работещите и съответно при неработещите майки? Отделянето от майката е най-непоносимата травма за малките деца, а небивалото увеличаване на броя на страдащите деца съвпада с по-големия брой „работещи майки".
ОБОБЩЕНИЕ

Вече имате обща представа за произхода на шизофренията и другите сериозни разстройства. Може да има или да няма значими генетични предразположения. Независимо от този фактор, за да се развие заболяването в даден момент от живота, задължително е имало травма от раздяла в ранното детство. Това се е потвърждавало при всички случаи, когато миналото на душевно болния е било известно. Има хиляди събития, които могат да накарат едно дете да се почувства застрашено от раздяла и повечето от тях не се забелязват от възрастните. Никой не е виновен, тези събития са непреднамерени.

Много години по-късно партньорът или приятелят на този човек го изоставя. Ако преживяването е достатъчно силно и напомня на първото, индивидът може да се „върне" към момента на първоначалната травма, демонстрирайки инфантилна реалност, поведение и чувства. Освен това мозъчната му активност се измества към областите на ранно развитие, което води и до биологични изменения.

Това е накратко същината на обединената теория на психическите заболявания и ако сте разбрали написаното дотук, значи разбирате повече от по-голямата част от лекарите, изследователите и учените от Националния институт за душевно здраве на САЩ. Със сигурност не знаете кой знае колко за нарушението, но разбирате по-добре произхода и механизма му. Това е много важно, тъй като ще ви помогне да работите превантивно и да разберете, че не е необходимо да имате такова заболяване.

Преглеждайки как цялата тази информация бе събирана през годините, аз бях удивен от нещо, което бе убягнало на самия мен. Развитието на интуитивните техники, съчетани с искреното желание да се помогне на 45 милиона семейства по целия свят, страдащи ненужно от шизофрения, пет пъти по толкова - от депресия, и още повече - от биполярни разстройства, дефицит на вниманието и хиперактивност, училищно насилие, аутизъм, симбиоза, гранични разстройства на личността, алкохолна и наркотична зависимост, нарушения в храненето и т. н., носи помощ от по-висш източник.

Размишлявайки за изминалите четири десетилетия, разбирам, че информацията, осенила ме по време на сън, видения, съвпадения, синхронности, нощни послания, нощни посещения от ангели, необясними случки, тръшване и отваряне на врати, е нещо, без което нямаше да мога да продължа по пътя си. Сякаш дори интересите и хобитата ми още от детска възраст са ме подготвяли точно за това пътуване.

Всичко това дойде свише. Не мога да си приписвам никакви лични заслуги. Искам само да помогна - толкова много искам, че работя по проблеми през нощта, програмирам за сънища, които да ми донесат напътствия. Именно сънищата, виденията, съвпаденията и синхронностите ме наведоха на тези изводи. Аз бях само нищо неподозиращ пратеник. Слава на Бога и Неговото дело!

Бележка от Ед Бернд Младши: Подобни прозрения, кои- то биха могли да променят мисленето в дадена област, идват само чрез техники за просветление. (Д-р Маккензи смята, че обучението Силва го е въвело в техниките, които са му показали пътя към самия себе си и интуитивните отговори.) С помощта на творческите прозрения, постигнати в алфа ниво, д-р Маккензи направи голям научен пробив в разбиранията за причините за шизофренията и депресията. Откритията му относно произхода на тези разстройства са проверени и потвърдени при 9000 пациента с шизофрения, а методите му на лечение въз основа на теорията му, са толкова ефективни, че много пациенти престават да приемат медикаменти след броени месеци. Повече за работата на д-р Маккензи, включително за новите му методи на лечение и неговия учебник, ще намерите на адрес www.DrMcKenzie.com.

Настоящата глава е защитена от авторски права, принадлежащи на Американската асоциация за душевно здраве.
ДЕВЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА

ЕСП за всеки ден
Макар че баща ми не започна своето проучване с цел да превръща хората в екстрасенси, той не го смяташе за случайност. Често казваше, че Висшият разум го е насочвал към откритията му.

След като разбра, че може да обучи всекиго на пара-психически способности, той започна да мисли по какви начини, те биха могли да бъдат полезни на хората. Пре­миналите курс Силва използват своите способности в най-различни области. В тази глава ще се спра на някои от моите любими примери.

Обученият в Метода Силва Денис Маккиън, пенсиониран полицейски служител от Ню Орлиънс, щата Луизиана, използвал ментална проекция, за да се справя с насилието. Системата Силва му изглеждала надеждна и той повторил програмата, търсейки техники, с които да си помогне и да постигне целта си. Така открил идеалния според него метод:

Исках да намеря начин да предотвратявам престъпленията и насилието, вместо да се боря с последиците от тях.

Когато един човек или малка група от хора ви конфронтират демонстрирайки гняв, омраза и обидно поведение, запазете спокойствие. Просто се усмихнете и кажете: „Благодаря ви". Това ще ги изненада.

Те ще се объркат, а вие мислено проектирайте любов, мир и братски чувства към тях. В повечето случаи тази тактика ще разчупи напрежението и ще сложи край на ситуацията, или ще ви позволи да се справите рационално с тези хора. Насилието ще бъде предотвратено.

Открих този метод, докато бях изправен срещу един изключително гневен индивид, който ме наричаше с обидни имена и ме заплашваше с физическо насилие.

Спомних си благотворното утвърждение: „Негативните мисли и действия нямат влияние върху мен на никое ниво на съзнанието ми". Реших да се опитам да избегна наси­лието с помощта на позитивна ментална проекция, но първо трябваше да го спра, за да не настъпва към мен.

Усмихнах се и казах: „Благодаря ти. Това е най-милото нещо, което някой ми е казвал днес". Той спря и на лицето му се изписа озадачено изражение. Това ми даде няколкото секунди, които ми бяха нужни, за да мога мислено да проектирам любов, мир и братско чувство към него.

Резултатът беше, че той полека се усмихна и каза: „Знаеш ли, ти си готин" и поиска да ми стисне ръката. Заплахата от насилие бе отминала.

С описания метод насилието може да бъде избегнато в повечето случаи. Установил съм, че техниката помага в приблизително 80 процента от подобни конфликтни ситуации.

Полицаят използвал и друга техника - ментална проекция от разстояние. Той мислено проектирал към целия си район всеки ден, преди да започне своята обиколка. Визуализирал мир и хармония навсякъде:

След като известно време използвах тази техника, започнах да забелязвам, че гражданите в моя район започват да показват по-малко страх, усещаше се намаляване на напрежението и хората като цяло бяха по-щастливи.

Промени се и тяхната нагласа. Станаха дружелюбни и се радваха да ме видят. Кръстиха ме Усмихнатото ченге. То - в а направи чудеса и за мен самия. В края на деня изпитвах чувство на задоволство и удовлетворение от работата си, докато преди това се чувствах разстроен и потиснат.

Знам, че методът работи. Използвам го успешно вече години наред. А в съседните райони имат какви ли не проблеми.

Марселино Алкала е Силва инструктор на Карибите вече 20 години. По професия е адвокат и твърди, че парапсихическите способности са му от голяма полза.

Адвокатите обикновено предпочитат да постигнат споразумение, отколкото да се занимават с дела с несигурен изход. Марселино използва творческите прозрения и информацията от алфа ниво, за да открива варианти, приемливи за всички страни. Точно както гласи едно от утвържденията на баща ми: „Решението трябва да бъде най-доброто за всички засегнати."

Даяна Наваро, адвокат от Ларедо, разказва, че един неин клиент си навлякъл неприятности, като инвестирал пари в проект само въз основа на устна договорка. След това „партньорът" поискал да включат нови условия в „договора".

.Доникъде нямаше да стигнат - споделя Даяна, - а клиентът ми вече бе доста притеснен. Казах му, че ще се опитам да помогна."

На следващия ден клиентът се обадил, за да й каже, че всичко е уредено. „Предната вечер аз бях влязла в алфа ниво - разказва Даяна, - визуализирах двете страни - познавах ги -и програмирах другият човек да каже на клиента ми какво наистина иска. И точно това направил той на следващата сутрин."

В алфа ниво няма тайни. Медитациите могат да открият истината, колкото и старателно да я прикривате. Марселино казва, че тези способности са му от голяма полза при кръстосан разпит. „Щом усетиш, че свидетелят лъже, вече знаеш накъде да задълбаеш."

ПИЛОТ ВИЖДА В БЪДЕЩЕТО

През 1986 г. една жена на име Туийт Колман се присъедини към нас в Амарильо за тържеството по случай 20-годишнината от първия платен курс Силва. Предната година Туийт си беше намерила работа като пилот в голяма авиокомпания.

Когато лети, тя използва ума си, за да открива евен­туални проблеми. Ето какво ни разказа:

Понякога, докато летиш, чуваш разни неща в самолета или идват стюардесите и казват, че са чули нещо, и ти трябва да отидеш и да провериш. Преди няколко седмици една от стюардесите ни каза, че при излитането й се сторило, че дясното колело издавало странен шум.

Минах в алфа ниво и мислено си представих колелото и механизма около него. Самолетните колела нямат джанти, но може нещо друго да не е било наред.

Усетих, че липсват два от четирите щифта около ко­лелото. Във въздуха не можех да направя нищо, затова просто продължихме към дестинацията си. Стюардесата каза, че при приземяването се е чул същият шум. Двамата с механика проверихме и установихме, че въпросните щифтове, разбира се, са паднали.

Друга моя психическа способност ми помага при лоши метеорологични условия. В самолетите имаме радари, които са с около 95 процента точност. Понякога има проблеми. Пилотът обаче трябва да знае със сигурност дали да заходи наляво или надясно, нагоре или надолу.

Трябва да разчиташ и на интуицията си, и на радара. За мен те са еднакво важни. Много пъти съм използвала ми­сълта си, за да видя „през" облаците и да взема правилното решение. Това определено ми е помагало.

Летя от Гуам до Япония, Манила и други. Невинаги съм в обсега на радарите. Не е като над сушата, където винаги си говориш с някого. Тук даваш рапорт през тридесет минути, но иначе си сам със себе си.

Затова ако видиш атмосферен проблем пред себе си, от теб зависи да решиш какво да правиш. Аз визуализирам ат­мосферното явление, представям си движението му и за­вивам надясно или наляво, ако е необходимо. Вълнуващо е!

В листата на Международното общество на жените пилоти Туийт Колман е една от първите жени пилоти на „Боинг 727" в света.

Туийт вярва, че трябва да прави нещо за тези, които ще вървят по стъпките й. Учредила е Авиационната стипендия „Туийт Колман", която се дава чрез Амери­канската асоциация на жените висшистки. Това означава няколко хиляди долара годишно, които помагат на младите жени в кариерата им на пилоти и действащи членове на самолетни екипажи.