Ефективна сетивна проекция за всеки ден Хосе Силва Младши и Ед Бернд Младши

След като вече разбирате духовните принципи на добрите бизнеспрактики и знаете как да използвате Мисловния филм, за да разберете какво иска висшият разум от вас, нека се спрем и на най-добрите начини за програмиране, така че да получите необходимите ресурси и да осъществите предназначението си.

Някои хора схващат погрешно програмирането, затова нека изясним нещата още сега.

Вместо да мислите какво искате и как ще се чувствате, когато получите или постигнете нещо, много по- добре е да мислите какви проблеми ще реши вашият успех, какви страдания ще облекчи, как ще помогне другиму да осъществи целта на живота си, как ще превърне света в едно по-добро място за живеене.

Ако ви трябва нова кола (не ако искате, а ако имате нужда от такава), не мислете как ще се чувствате, когато я получите, нито колко горди ще бъдете от себе си. Вместо това мислете за проблема, който ще решите с новата кола: тя ще означава по-голяма безопасност за семейството, ще стигате навреме на разни места, ще можете да помагате на други хора. Помнете, че колкото повече хора печелят, толкова по-лесно ще постигнете целта си.

Баща ми казваше, че ние „не сме изпратени тук на се­демдесетгодишна ваканция. Изпратени сме да свършим определена работа и тя е да решаваме проблеми, да правим света по-добро място за живеене, да завършим творението и да превърнем света в рай."

„Ние страдаме поради невежество - продължаваше той, -ако знаем какво се очаква от нас и как да го постигнем, няма да страдаме. Можем да сътворим рай. Това е работата ни, затова сме изпратени тук".

И неговите изследвания подкрепяха убежденията му, защото когато той или друг човек има такава нагласа, постига много неща и подобрява положението около себе си.

Така че концентрирайте се върху това, а не върху себе си, и ще постигнете много по-добри резултати.

В края (най-силното място) на курса баща ми утвър­ждаваше: „Борете се да участвате в градивни и творчески дейности, за да превърнем планетата в по-хубаво място за живеене, така че когато и ние си отидем, да оставим един по-добър свят за идващите след нас."

„Докато веднъж го обяснявах на един семинар - спомня си Ед Бернд, - ми хрумна колко особено е това утвърждение. Логично ли ви звучи? Ако се тревожим само какво ще получим за себе си, защо ще се съобразяваме с подобна цел - да правим неща, от които ще има полза дълго, след като нас вече ни няма - нали няма да спечелим нищо от това, нито пък идващите след нас ще ни възнаградят за резултатите от нашата работа?

Когато следващия понеделник се видях с Хосе Силва в офиса, му го споменах. „Това е утвърждение за безкористност, нали?", попитах го аз. Не получих директен отговор. Но очите му светнаха, той ме погледна и рече: „Ако не беше тази нагласа, днес нямаше да го има Метода Силва."

Не всички приемат тези идеи, а и хората безспорно имат право да приемат или отхвърлят каквото желаят. Но ако се огледате наоколо, ще видите редица доказателства в тяхна подкрепа. Ето, баща ми имаше правилната нагласа и днес милиони хора по целия свят печелят от неговите проучвания.

Предлагам ви извлечение от записа на един семинар, който баща ми нарече „Метафизичните закони на успеха", проведен в Ларедо през 1996 г.:

Другата страна ми помага, само когато моля за нещо, което ми е необходимо, за да подобря живота на планетата.

Както вече казахме, няма да ми се помогне, ако искам още един милион, а вече имам достатъчно, ако искам „Ролс Ройс", а вече имам един. Ако искам любовница, а си имам жена. Защото някои хора молят именно за такива неща.

В такъв случай няма да ви се помогне. Ще бъдете сами. Ако допуснете грешка, ще страдате от нея - сами сте. Няма да получите помощ от другата страна.

Ще имаше помощ от другата страна само когато на­меренията ви са такива, че с действията си да помогнете за подобряването на живота на планетата, а не само на самите себе си. В такъв случай молете за помощ и тя ще ви се даде още на мига.

Разберете ли това, значи сте на прав път.

Въпросът е какви са намеренията ви. Представете си, че вървите по улицата и забелязвате дъска и от нея стърчи пирон. Деветдесет и девет процента от хората просто ще я подритнат и ще си кажат: „Ох, някой ще се убоде. Но мен какво ме интересува?"

Да, но трябва да ви интересува. Трябва да вдигнете дъската и да я махнете оттам, преди някой да се нарани. Така трябва да действаме ние на тази планета, а не го правим. Не ни интересуват другите.

„Обичай ближния си" означава „грижи се за ближния си". Ти помагаш на мен, аз - на теб. Всички да си помагат взаимно. Това би било страхотно.

Ние казваме: на алфа се молим един за друг, на бета се борим един с друг.

Ние искаме да печелим не от загубата на другите, а като им помагаме и те да печелят.

Ако мислите само за себе си, ще трябва да се справяте сами. Ако мислите за себе си като част то множеството, ще получите помощ. Стига това, което правите, да помага и на други хора.

Колкото повече искате да помогнете, толкова повече помощ ще ви се даде.

Ние винаги казваме: „Никога не моли за повече, откол­кото имаш нужда, но не моли и за по-малко, отколкото имаш нужда".

* * *

Невинаги е лесно да приемем напътствията, които по­лучаваме. Спомням си един случай, когато един от най-продуктивните ни инструктори не се придържаше към нашата линия. Наложи се да му кажем, че това се изисква от всички и в противен случай, ще трябва да прекратим договора. Не искахме да стане така, тъй като щяхме да изгубим значителни приходи и той го знаеше.

Използвахме Мисловен филм, надявайки се, че висшият разум ще ни помогне да внушим посланието на инструк­тора. Вместо това висшият разум ни отвърна с друго послание. Още на следващия ден получихме информация за проведените семинари и солидни чекове от двама ин­структори, които обикновено нямаха много ученици. Приехме го като знак от другата страна, че въпреки това бизнесът ще процъфтява и средствата ще прииждат, даже и някой продуктивен инструктор да реши да напусне. Затова останахме на твърда позиция, показахме на въпросния инструктор, че сме сериозни, и той в крайна сметка склони да следва нашата линия.

Знаците, които получаваме от висшия разум, невинаги са големи и зрелищни. Те често представляват съвсем обикновени неща и ако не се оглеждате за тях, може изобщо да не разберете, че получавате помощ от „невидимите източници на подкрепа". За щастие, ние търсехме индикация как да процедираме и разбрахме, че двата не­очаквани отчета ни носят послание. Но нещата не спряха дотук. По-късно се обади стар приятел, за да ни информира, че ни изпраща дарение от 10 000 долара, а до края на деня получихме и трети отличен отчет за проведено обучение.

В следващата глава ще се спрем на начина, по който хората използват ЕСП, за да си помагат в бизнеса и в живота.
ШЕСТНАДЕСЕТА ГЛАВА

ЕСП в бизнеса
Понякога знаците идват бързо и очевидно, друг път е нужно повече време. Ето няколко примера за индикации в бизнеса.

Следващият разказ бе изпратен през февруари 2005 г. от Долорес, наша приятелка, която работи в областта на високите технологии в Североизточните Щати.

Струва ми се, че мрънкането ми пред висшия разум за начина, по който вървят нещата в работата ми (която за момента е изпълнена с много стрес и бясно темпо), може и да е проработило.

Тази сутрин шефът влезе в кабинета ми и ми подаде плик, казвайки колко много цени усилията, които влагам в работата още от постъпването си. В плика имаше щедра премия. (Хм, чудя се дали той знае как си вземам „мини по­чивки", както вие ми подсказахте?) Увери ме, че когато се измъкнем от трудната ситуация, в която се намираме сега, нещата ще се върнат към нормалното си състояние.

В мрънкането си пред висшия разум обаче определено не съм споменавала за премия, а само за знак дали трябва да остана на работа в тази компания. Какво мислите вие? Дали това бе знак?

Ето анализа, който изпратихме на Долорес:

Когато шефът е дошъл да ти направи комплимент и да те увери, че нещата скоро ще се успокоят, когато ти е казал колко високо те цени - това е било добър знак. Винаги вземам под внимание скорошното използване на техниката на Мисловния филм. Ти си помолила, той е дошъл и ти е казал. Отговаря на всички критерии: всеки би могъл да види какво се случва, било е обективно, станало е във физическото измерение.

Но нали знаеш старата поговорка: лесно е да се каже, трудно - да се направи. А той буквално е подплатил думите си с пари.

Да си го кажем: някой може да те поласкае и да ти говори успокоително, само и само да продължиш да работиш за него, докато трудните времена отминат. А след това, кой знае какво ще стане.

Затова бих казал, че премията е била втори знак, който не само потвърждава първия, но го прави по неоспорим начин. Надали шефът ти ще инвестира пари в човек, който скоро може да си тръгне.

Според мен това е уникално преживяване и чудесен пример за начина, по който работят тези техники.

Няколко месеца по-късно Долорес преживя и други пре­дизвикателства, както често се случва в индустрията на високите технологии. След като й хрумнало да програмира за това, което тя иска, решила да помоли за помощ както за себе си, така и за съпруга си, който кандидатствал за добро работно място в другия край на щата.

Не искам точно сега да объркам нещата. Ще оставя въ­проса на висшия разум и учителите, и ще отстъпя крачка назад. Научила съм си урока, защото благодарение на про­грамирането получих сегашната си работа, от която не съм безкрайно доволна. В началото ми изглеждаше идеална, точно това, което исках, но сега, няколко месеца по-късно, нещата ми се струват различни.

Ето какво отговорихме ние:

Можеш да вярваш на формулата. Припомни си принципа на Мисловния филм: създаваш филм за начина, по който мислиш, че трябва да станат нещата, а после се оглеждаш за знаци, които ти подсказват как да процедираш.

Нашата нагласа винаги е била: „Ето така мисля аз и ще продължа да действам според схващанията си, освен ако вие не ме посъветвате различно. Затова, ако искате да спра или да правя нещо друго, моля ви, кажете ми."

Учителите никога не ни оставят в неведение!

Около седмица по-късно Долорес чула, че ще има сък­ращения и ето какво ни написа:

...вчера шефът ме повика в кабинета си и ме помоли да затворя вратата. Каза, че се налага да направи съкращение, че цялата компания трябва да се посвие, в смисъл, да работи с по-малко персонал, и ме уведоми, че смята да ме освободи.

После се усмихна и рече, че в компанията имало друг отдел, в който много ме искали, и че той помогнал да ми се уреди място там. Работата на този отдел е в по-тясна връзка с това, за което той поначало ме беше наел преди реорганизацията, заради която сега се занимавах с неща, които не ми допадат. Както и да е, през цялото време под­държах постоянна връзка с учителите си от другата страна, осведомявах ги какво се случва. Струва ми се, че ме слу­шаха... както обикновено.

В сряда вечерта отново изпратих Мисловен филм, мо­лейки за напътствия и знаци относно работата, за която кандидатстваше съпругът ми в другия край на щата и щяхме да се преместим да живеем там. Помолих за ясен знак, защото още нямахме никакви новини (в правителствените структури тези решения отнемат време, заседания на комисии и пр.). Искаше ми се да знам дали още на момента да рискувам и да напусна работата, която не харесвах? И после в петък се случи това, което ви разказвам. Какво смятате вие? Знак ли е?

И още нещо. Шефът ми каза, че младежът, когото тъкмо бяха наели да ми помага, също ще бъде съкратен, но още не знае. Това, което пък шефът ми не знае, че младежът с нетърпение очаква този момент - сподели ми го повери­телно преди около седмица. Той работи в тази компания от известно време насам и постоянно го местят от отдел в отдел.

А той живее в друг щат. Ако не беше дошъл да работи с мен, това нямаше да се случи. Странно как всичко някак се намества. Това обяснява и защо, макар в биографичните ни справки да няма нищо общо, се озовахме на едно и също работно място. Кара те да осъзнаеш, че често в действие е някакъв по-мащабен замисъл и че всички сме по определен начин свързани помежду си. Сега разбирам, че този маща­бен замисъл отдавна ме е насочвал.

Ето и щастливият завършек на историята, който може би очаквате:

Исках да ви кажа, че откакто отказаха на Джон онази работа в другия край на щата, той се радва на невиждан наплив от клиенти, които го търсят с рекордно количество проекти. Компанията ни тази година се справя доста добре. Помните ли как би казах, че е за добро, дето Джон не получи работата? Не бях особено ентусиазирана да се местим.

Работата, която бърша в момента, е 1000 процента по-добра от онази, която наскоро напуснах. Заплащането е страхотно - не е за вярване, че ми плащат толкова много за толкова малко работа. Получавам заплата, за да чакам да видя дали няма да се наложи да свърша нещо. Не се оплак­вам. Така ми остава много време за учене и проучвания по моята дисертация. Днес, например, съм си у дома и се зани­мавам с това. Помните ли, че ви казах, че трябва да прог­рамирам повече време и възможност да се измъкна колкото може по-елегантно от предишния проект? Точно това стана. А хората, с които работя по новия проект, много ми харесват. Много са ентусиазирани и дружелюбни.

Последният проект, от който се оплаквах, не върви добре. Сещате ли се за онзи тип, който ме нае за интересната работа, а после ми смени проекта с такъв, който не ми допадаше и за който не бях подготвена, и после всичко така се обърка, че предишният просто го заряза? Дето получих премията? Видях го миналата седмица и го питах как вървят нещата. Той отвърна, че не знае, но с лека гримаса. Готин тип, но много се радвам, че вече не работя за тях.

Висшият разум намира прекрасни пътища, за да ни по­мага.

Не бихме могли да се изразим по-добре.
КАК ДА ПОМОГНЕМ НА ЛОШИЯ ШЕФ

Сю Айрънс от Нова Зеландия преминала обучение Силва, а след това помогнала на ужасния си шеф да си намери друга работа. Ето как станало това:

Работата ми стана много потискаща. Или по-точно, не работата, а генералният директор. Истински, неподправен... вие знаете какво!

Същият този директор тероризираше много хора от екипа в продължение на три и половина години. Беше специалист да си нарочи някого и упорито да го дразни месеци наред. И винаги ни намираше кусури.

През последните дванадесет месеца така успя да ми смачка самочувствието, че нямах сили да си търся друга работа. Затова започнах да програмирам за него - да си намери той предложение за работа, на което да не може да откаже, а на негово място да дойде друг, възможно най-добрият за управител на Оукландската SPCA.

Достатъчно дълго упражнявам Силва, за да се изненадвам от резултатите. И все пак бях поразена, когато на 23 ноември всички бяхме привикани в заседателната зала за кратко събрание. Тогава генералният директор ни осведоми, че си подава оставката, считано от 24 декември. Очевидно някоя друга благотворителна организация го беше „потупала по рамото".

Генералният директор беше разпратил електронно писмо в сряда, с което нареждаше всички да се съберат в залата за кратко заседание точно на обяд на следващия ден. Асистентката ми, Вирджиния, проплака: „Сега какво пак сме сгафили всички?" Аз развеселено отбелязах, че може пък той да е получил предложение за работа, което не може да откаже, и иска да ни каже, че напуска. Вирджиния грубо изсумтя в отговор.

Можете да си представите изражението й на срещата следващия ден. Когато се върнахме в офиса, веднага ме обвини, че съм знаела. Напомних й, че съм последният чо­век, с когото генералният директор би споделил какво става, и тя бе принудена да се съгласи. Но си остана впе­чатлена как съм „познала". Всъщност и аз самата бях из­умена.

Същата вечер, когато си легнах, благодарих на Вселена­та, задето помогна на всички ни да се измъкнем от си­туацията. Помолих също така, ако не е голям проблем, да „уредят" новият ни директор да бъде най-подходящият за тази работа човек, и че всички от екипа високо биха оценили това.

На официалното сбогуване с генералния директор, в четвъртък, 23 декември, президентът обяви новия директор. Оказа се член на борда, много мила, разбрана жена, която всички харесват и която от много години е ангажирана с компанията. През последните пет месеца работеше в Испания, но се отказала, за да се върне на позицията на генерален директор (за което ще й плащат значително по-малко). Тоест, явно е отдадена на идеята. Фантастично. Изглежда, следващата година ще ни се отплати за последните осемнадесет месеца.

Все още съм зашеметена от отговора на молбата, която отправих към висшия разум, защото и в най-смелите си мечти не съм си представяла, че Джейн ще стане новия директор.

Продължавам да изпитвам задръжки да се доверя на Вселената. Но за щастие, „там, горе" като че ли ми помагат да го преодолея. Сигурно здравата ги затруднявам!

Два пъти в рамките на един месец методите Силва буквално ме шокираха. И досега се щипя от време на време, за да се уверя, че не сънувам.
ПОКУПКО-ПРОДАЖБИ

Пени Атуел, обучена в Метода Силва, е брокер на недвижими имоти в щата Мейн. След много години двамата със съпруга й решили да продадат старата си ферма и къщата на плажа, и да се преместят в Южна Каролина. Макар Пени да е имала доста успехи в миналото, сега се изненадала от силата на техниката на Мисловния филм.

Идеите ви за продажба на имотите ни се оказаха много навременни. Ето че Силва методите отново се изявиха, точно когато имах най-голя ма нужда нещо да ми даде импулс!

Тази вечер сме седнали и обсъждаме една оферта за къщата край езерото. Получихме я вчера, отговорихме с нашето предложение, а днес дойде оферта и от купувача, но цената продължава да е по-ниска от тази, която сме решили да приемем. Написахме и предложение с окончателната си цена, но не бяхме съвсем сигурни дали да им го дадем.

Нещо ме накара да изчакаме до следващия ден, преди да вземем решение. И - изненада! Получихме вашето писмо с идеята за Мисловен филм. Познайте какво ще правя тази вечер! Определено ми е нужна помощ да реша дали да изчакаме тези хора и да видим наистина ли толкова искат къщата или да чакаме купувача, който ще ни плати цената, която искаме.

По-късно Пени ни писа отново, казвайки, че уреждат последни детайли и че нещата са се наредили чудесно по начин, който дори не е очаквала:

Отново съм аз, Пени от Мейн, за да ви кажа, че току- що продадох и втората къща!!! При това доста по-рано, отколкото очаквахме. Все още съм зашеметена колко бързо стана и какви фантастични купувачи взеха любимата ни ферма. Да можех да избирам, нямаше да намеря купувачи, които да проявяват такова разбиране и емпатия. Явно си имам страхотен екип от поддръжници между Силва и статуетката на св. Йосиф. Къщата престоя в обявите само две седмици!

Сделката за къщата на езерото също върви към при­ключване. Изглежда, ще се преместим в Южна Каролина доста по-скоро, отколкото възнамерявахме. Все още съм в шок и съм готова да се разплача от най-малкото нещо, ко­гато си помисля как ще трябва да напуснем прекрасния си дом, но съм щастлива, че си спестих агонията да го показ­вам на хора, които не биха го оценили.

Усещам, че някой бдеше над къщата, за да се увери, че новите му собственици ще бъдат достойни хора. Днес дори донесоха на кучето ни Мечо подарък! Как да не ти харесат? Когато някой е на цели 165 години, като тази къща, той има нужда от човек, който ще полага грижи и ще знае какво му е нужно. Вярвам, че с помощта на Силва и намесата на св. Йосиф, открихме идеалните си наместници.

Най-интересното е как всъщност ги открихме. Тяхната брокерка дори не им била предложила фермата, защото смятала, че надхвърля определения ценови обхват. Но пък ми се обади за къщата срещу нашата, която беше по-ев­тина. Изведнъж ми се стори, че би било добре дай предложа да видят и нашата къща, след като бездруго щяха да са наблизо. Тя се съгласи да ги доведе. Дали съм получила помощ отгоре? Никой не може да ме убеди в противното!

Искрено вярвам, че можем да предизвикаме нещо да се случи, стига да го желаем, да вярваме, че ще се случи, и да очакваме резултатите, които искаме. Аз бях щастливка да получа толкова много и се чувствам зле, когато се разсея и се доверя на случайността. Знам много добре за какво става дума, но невинаги се сещам да помоля за помощ. Може би уебсайтът на групата на завършилите обучение Силва ще помага и на други като мен, нередовни и разсеяни последо­ватели на метода, да си спомнят каква дарба притежават. Така че продължавайте да работите, използвайте и моя опит, ако смятате, че може да помогне на някого, а аз ще чакам вдъхновение и от други успехи.

Макар да бяха стигнали до споразумение за продажбата на фермата, имаше и други неща за уреждане, така че Пени продължи да програмира.

Щеше ми се да ви разкажа за последните ни успехи с метода Силва по отношение на двете ни къщи. С известни неразбории в последния момент, тичане до адвоката и доста напрежение, миналия петък най-сетне финализирахме сделката за къщата на езерото. Едната е продадена, остава още една.

Благодарение на сериозното програмиране сгради ата инспекция на фермата, от която се ужасявах, мина добре и макар че инспекторът посочи някои проблеми, нашите чудесни купувачи не изискаха да ремонтираме нищичко! Не направиха абсолютно никакви коментари върху инспекцията, просто я приеха. Толкова сме признателни, че не е за вярване. За благодарност Стив даже им остави генератора. Не се намират често такива купувачи, мога да ви уверя, и продължавам да съм убедена, че някой ми помогна да ги открия и задържа. Така че преместването все повече наближава, ще стане може би още през третата седмица на август.

Когато за първи път ни писа, обученият в Силва японец Томоки Такахаши програмираше да намери нов дом за себе си и съпругата си. Тогава започна да използва техниката на Мисловния филм. Ето какво стана:

Първо използвах техниката за Субективна комуникация. Описахме идеалния апартамент и качествата на хазяите, след което направихме собствен запис за субективна комуникация.

Записът включваше конкретните неща, които искахме за новия апартамент, включително честни, дружелюбни и отговорни хазяи.

След като пуснахме два или три пъти записа за субективна комуникация, започнахме да търсим апартамент в същото село, в което наскоро се бе нанесъл мой приятел, тъй като местоположението ни допадаше, а и селото беше спокойно. Няколко пъти минавахме оттам, но не видяхме нито една табела: „Дава се под наем". Бяхме малко разочаровани и дори обсъждахме да огледаме и други не толкова близки градове и села.

Седмица по-късно двамата със съпругата ми отново отидохме в селото на моя приятел, защото аз имах ин­туитивното усещане, че трябва да се върнем. Бяхме слушали записа за Субективна комуникация и Мисловния филм три вечери подред.

Минахме по същия път, както предишните три пъти, с надеждата да открием нещо свободно. И наистина, видяхме табела на една занемарена сграда и се обадихме на агенцията по недвижими имоти. Наемът обаче беше по-висок, отколкото очаквахме. Отказахме се и продължихме към центъра. Минахме по един по-пряк път и като че ли се изгубихме. Тогава се обърнахме и отляво видяхме ново­построен блок. Най-отгоре имаше табела за свободни апартаменти, но на посочения телефонен номер ни отговори агенция, според която всичко беше заето.

Докато разглеждахме сградата отвън, чухме няколко мъже да си говорят и един от тях излезе от входа. Съпругата ми се втурна към него и го заразпитва за подробности. За наша изненада, имаше пет свободни апартамента. На всичкото отгоре, това бе самият собственик на сградата и ни разведе из всичките. Наемът и условията съответстваха на нуждите ни. И на двамата много ни хареса. Още щом излязохме, „сканирах" собственика, за да проверя дали е отговорен човек. Разбрахме, че е така и се нанесохме месец по-рано от очакваното.

Така открихме новия си дом.

Много ви благодаря за помощта. Двамата със съпругата ми сме много щастливи на това място. Следващата ни цел е да емигрираме в САЩ. Вече кандидатствахме за зелени карти, но отговорът може да отнеме четири - пет години, а на нас ни се иска да стане по-бързо. Още не са ни прекарали телефон и интернет. Може да мине и месец, докато това стане, така че в случай, че искате да включите разказа ми в новата си книга, но написаното ви се струва трудно разбираемо, можете да се свържете с мен по всяко време.