Ефективна сетивна проекция за всеки ден Хосе Силва Младши и Ед Бернд Младши



страница9/16
Дата31.03.2017
Размер2.6 Mb.
#18148
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   16

Част Трета

За по-добро здраве
ДЕВЕТА ГЛАВА

Преодоляване на здравни проблеми

Първата област, в която трябва да приложим ЕСП, е здравето, тъй като доброто здраве е от изключител­но значение. Ето какво казваше баща ми:

* * *

Ако не сте здрави, няма да можете да правите нищо дру­го, няма да можете да осъществите мисията си. При нуж­да можете да получите напътствие, за да вземете пра­вилните решения и да си възвърнете доброто здраве, как­то и съвети и подкрепа за правилно хранене, физически упражнения, справяне със стреса и т.н. - така ще си оси­гурите предостатъчно енергия, за да постигнете какво­то е нужно.



* * *

Баща ми отдавна откри, че има много неща, които човек може да направи, за да подобри и поддържа здравето си, и да има достатъчно енергия за работа. След малко ще раз­гледаме начините, по които можете да използвате ума си, за да се справяте със здравни проблеми - свои и на дру­ги хора, а също така и да се научите да получавате по­мощ от висшия разум, когато се сблъскате с проблем, който не можете да решите сами. Първо ще ви представим кратко изложение на начина, по който става това.

През 50-те години на XX век баща ми започна изследва­ния в областта на холистичното лечение с вяра и изучаваше начините, по които то действа. Самият той стана много добър лечител и нещо повече - разработи техники за холистично лечение с вяра, които всеки желаещ може да усвои и да решава свои и чужди проблеми със здравето.

Той използваше всичко, от хипноза и внушение до по­лагане на ръце и лечение с молитва от далечни разстояния, а през последните четиридесет години показахме на милиони хора как и те да правят същото. С помощта на научна методология той разви възпроизводими експерименти, чрез които многократно доказа, че техниката работи. За това свидетелстват и много от обучените на Метода Силва.

Учените винаги държат да знаят защо работи нещо. Вече двадесет години един учен на име Брус Липтън, който се занимава с клетъчна биология, подхожда към въпроса от биологична гледна точка и изследванията му не само са в съгласие с тези на баща ми, но и ги препокриват и потвърждават.

Подобно на много други учени, д-р Липтън споделя, че не е разчитал на религиозни и духовни философии в своите проучвания. Търсел е обективни, физически обяснения, но се натъкнал на проблем, който силно го затруднил. Ето какво разказва той:

„Цялата ни днешна концепция за ДНК е погрешна. Това, което преподавах на студентите по медицина, всъщност изобщо не съвпадаше с начина, по който функционира животът. Идеята, че ДНК е самореализираща се молекула, е неправилна. Водещите постижения на науката показват на хората как нашите вярвания и представи притежават власт над гените. Каквото и да е това, което управлява физическото ни тяло, то не идва от самото него, а работи чрез механизмите на клетъчната повърхност.

Когато започнах да осъзнавам, че мислите ми влияят върху моите клетки, ми се стори, че мислите и чувствата ми приличат на нещо като правителство, управляващо общност от петдесет трилиона клетки. Умът ни представлява съвкупното съзнание на петдесет трилиона клетки. В ежа клетка има своя храносмилателна система, дихателна система, имунна система и всичко останало, характерно за целия организъм."



Из радиопредаване с Джордж Нури, 9 февруари 2005 г.

Нашите мисли излъчват към клетките ни, казва ученият. Отделните клетки наблюдават всичко, което и ние наблюдаваме. Въз основа на сведенията, които получават от ума, те се намират или в състояние на растеж, или на защита, при което не им се позволява да растат и да вършат работата си. Ако излъчваме страх към клетките си, те ще преминат в режим на защита. Когато не растат, клетките се разболяват и има опасност да умрат.

Д-р Липтън отбелязва, че според учените ДНК е „мо­зъкът на клетката" и управлява нашите клетки, а те на свой ред - тялото и неговите функции. Но когато „извадите" гените от клетката, тя продължава да работи, както и преди. Мозъкът на клетката не е ядрото, а нейните гонади, нейната способност за възпроизводство. Тя възстановява клетката и заменя износените части.

Къде тогава се намира мозъкът на клетката, чудел се ученият. Ето как едно среднощно прозрение му дало отговора:

„Точно върху това работех една нощ през 1985 г., в 1:59 часа. Изведнъж разбрах всичко и само за миг животът ми се преобрази. От недуховен човек се превърнах в духовен, защото съзрях как работи механизмът.

Пишех биохимична дефиниция за клетъчната мембрана и думите гласяха:.....клетъчната мембрана е течнокристален полупроводник с входове и канали." Погледнах това изречение и си помислих: „Някъде съм го чел". Обаче нямах представа къде. Не беше в книги по биология. Вдигнах очи и видях първия си компютър „Макинтош" и една малка книжка, в която се обясняваше работата на микропроце­сора. На трета страница от въведението се казваше, че „чипът е кристален полупроводник с входове и канали". За една-две хилядни части от секундата в главата ми се изви същинска буря. Какво съвпадение само, мислех си, но не бе­ше никакво съвпадение.

Сега вече показахме, че клетъчната мембрана е органи­чен чип, обработващ информация. Тя събира информация от заобикалящата я среда, тъй като повърхността на клетката е молекулярният еквивалент на клавиатурата, изградена от рецепторни протеини. Тя долавя информа­цията, също както очите, ушите и вкусовите ви луковици. Клетката притежава молекулярен еквивалент на всички тях. Сигналите, постъпващи в рецепторите на повърхността на клетката, изпращат съобщение вътре в клетката и то насочва гените така, че клетката да произведе правилната реакция, за да оцелее в конкретната среда". (Пак там.)

Всички компютри „Макинтош" имат едни и същи процесори, но могат да правят различни неща - да пишат писма, да рисуват картини, да смятат, дори да управляват бизнеса ви, ако им зададете правилните инструкции (команди). Когато усвоите програмирането, ако възникне проблем, няма да се втурнете да сменяте машината, а ще знаете как да я препрограмирате.

Това е и ключовата дума: команди. Различните ин­струкции водят до различни резултати. Един и същ процесор може да изпълнява множество задачи в зависи­мост от подадените му команди.

Следващият въпрос тогава е: откъде идват командите?

Очевидният отговор е: от мозъка. Мозъкът изпраща команди, а ДНК ги изпълнява.

Това обаче води до следващия въпрос: откъде мозъкът получава командите?

От ума. Умът ръководи мозъка, а мозъкът - тялото.

За д-р Липтън това било следващото прозрение и той осъзнал каква сила притежават нашите мисли върху здравето. Същото откри и баща ми при своите проучвания и експерименти. Освен че оказват влияние върху собственото ни тяло, нашите мисли и думи могат да имат ефект и върху мозъка и тялото на други хора.

Хората постоянно общуват помежду си чрез думи, действия, посредством аурата и мислите си. На всички ни се е случвало да почувстваме как някой повдига духа ни или ни смазва психически със самото си присъствие. Баща ми установи, че физическата част на аурата се простира на приблизително осем метра около тялото, така че когато се намираме на такова разстояние един от друг, в действителност обменяме физическа енергия.

Влиянието на ума, разбира се, не се ограничава от разстоянията. Квантовата физика демонстрира едно явление, наречено „преплитане", което се простира от единия край на вселената до другия. Частици в двата „края" на вселената реагират едновременно една на друга. Това е така, защото съществуват едновременно в нефизическото измерение, наричано от нас субективно, където не съществуват пространство и време. Това е измерението, в което функционира умът.

Разбира се, на д-р Липтън му хрумнал и друг въпрос: откъде умът получава своите идеи? Може би от някаква висша сила?

„Никога не съм се смятал за особено религиозен човек -казва д-р Липтън, - но научните заключения, до които стигнах, звучат до голяма степен религиозно."

Сега мисълта му отива далеч отвъд гените и клетките на тялото. Той мисли за планетата Земя като за организъм, а за хората, които я населяват - като за клетки на този организъм.

„Всеки човек се състои от набор от клетки, уникални за конкретния индивид. От околната среда към нас постъпват сигнали, които са уникални за всеки отделен човек.

Можем да ги сравним с бяла светлина, минаваща през призма. Призмата разбива светлината на лъчи в спектър, състоящ се от милиони цветове, всеки от които пред­ставлява определена дължина на вълната. По същия начин ние сме индивиди, но в своята съвкупност сме бяла свет­лина". (Пак там.)

Ние можем и трябва да се научим да функционираме правилно, казва ученият.

Сега това се е превърнало в негова мисия. Здравето е от първостепенно значение за щастието, тъй като то е решаващо за оцеляването ни. Трябва да се бъдем в отлично здраве, за да имаме необходимата енергия да свършим работата, за която сме изпратени тук. А тази мисия, заключава д-р Липтън, е да обръщаме внимание на сигналите, които ни се изпращат, на посланията на висшия разум, и да започнем да функционираме в хармония с общото благо.

Ако ли не, човечеството ще свърши като заболял орган, с увредени клетки, които не допринасят за благоденствието на организма като цяло. Това създава болестно състояние, причиняващо страдание и ограничаващо способността ни да функционираме правилно. В крайна сметка то може да доведе и до прекратяване на съществуването - смърт. Или по думите на самия д-р Липтън:

„Трябва да спрем да се избиваме помежду си. Всички сме част от един жив организъм, наречен човечество. Да унищожиш друг човек е същото като да бръкнеш в тялото си, да изтръгнеш част от клетките си и да ги изхвърлиш.

Точно както едноклетъчните са еволюирали до по-сложни форми, така и човечеството рано или късно ще се слее в обща организация на живот. Това, на свой ред, ще доведе до пълна хармония със Земята, която ще може да заеме мястото си като интергалактично битие". (Пак там.)

До същите изводи достигна и баща ми от ментална и духовна гледна точка. По време на изследванията си през 60-те години на XX век той усилено се опитваше да разбере преживяванията си. „Как би могъл един обик­новен човек като мен да излекува свещеник? - питаше се той. - В сравнение със свещеника, който е бил служител на Бога в продължение на двадесет години, аз съм грешник. Как е възможно грешник да изцели свещеник?"

Една неделя, по време на службата в църквата, намираща се само на една пряка от дома ни, той чул отговора на въпроса си в думите от проповедта. Свещеникът разказвал историята за римския центурион, който имал болен слуга и не можел да го излекува. Затова центурио- нът издирил еврейския лечител, наречен Иисус, и го помолил да му помогне.

Според историята Иисус първо се уверил, че центурионът действително вярва в способността му да помогне, а след това поискал да го заведат при болника.

Центурионът възразил, че не е необходимо Христос да отиде лично - той познавал слугата си и било негова грижа да го излекува, но му била нужна помощ от човек с по-голяма сила от неговата. Центурионът просто искал Христос да го използва като средство, с което да изпрати помощта си на болния слуга.

Ние сме в положението на центуриона. Натоварени сме с отговорността да се грижим за планетата Земя. Дадени са ни инструментите и властта за това. Можем да използваме мисълта си, за да изцелим тялото (своето собствено и телата на другите хора), като изпращаме подходящи команди до гените.

Понякога обаче се сблъскваме с проблеми, за които ня­маме решение. Тогава, подобно на центуриона, имаме нужда да се обърнем към по-висша сила за напътствия и помощ. „Не трябва да искаме Бог да прави нещо - казваше баща ми, - защото наш дълг е да вършим работата, за която сме изпратени. Но когато правим всичко по силите си и въпреки това ни е нужна още помощ, разбира се, че можем да помолим. И ще я получим, стига усилията ни да са конструктивни и съзидателни."

Повече за работата на д-р Липтън можете да научите от книгата му „Биология на вярата: да освободим силата на съзнанието, материята и чудесата" (издадена през 2005 г.), която ще откриете и на неговия уебсайт: www.brucelipton.com заедно с безплатни за сваляне статии за „новата наука", както и редица аудио и видеозаписи.

Сега нека видим какво можете да направите, за да укрепите здравето си и здравето на тези, които обичате. Ще разгледаме и няколко случая на хора, които прилагат тези техники на практика.

Когато имате проблем със здравето, можете да го коригирате с помощта на техниката на Трите сцени, която изложихме в Пета глава. Така ще подадете подходящите команди на гените си. Просто изпратете мисловни образи на проблема и неговото решение.

Когато някой друг има проблем, можете да влезете в алфа ниво в присъствието на този човек (в обсега на аурата му) и да програмирате помощ за решаването на здравния му проблем. Използвайте техниката на Трите сцени по абсолютно същия начин, за да подадете команди на гените му.

Според баща ми съществува форма, образец на съвър­шеното тяло, създадена от висшия разум. Наричаше я „Отливка на душ ата"., Душ ата е формата, която държи материята - казваше той, - слепва я и я свързва." Ние не можем да променим тази „отливка" (това може да прави само Бог), но можем да я укрепим. Изпращайки мисловни образи, вие можете да върнете материята в границите на отливката, на идеалния образец на Създателя.

По думите на д-р Липтън, „клетъчната мембрана е органичен чип с информация, който реагира на средата". Тя откликва на отправените й послания - нашите мисли, думи и програмиране.

„Ние не сме някакви автомати с гени - казва биологът. -Ние всички съдържаме в себе си метрополис от по петдесет трилиона жители - клетките в тялото ни, които могат да бъдат считани сами по себе си за разумни същества, но работещи заедно като общност. Под кожата ви в съвършена хармония съжителстват петдесет трилиона клетки. И човечеството трябва да се научи на същото."

Според д-р Липтън енергията, която сътворява тази „общност от клетки", действа като „магнитно поле", карайки клетките да се събират по определен модел.

„Представете си, че вземам лист хартия и го поръсвам с железни стружки - обяснява той. - Всеки път се получава случайна купчинка. Но ако подложа магнит отдолу, стружките винаги ще приемат формата на неговото невидимо поле. Ако използвам сложна комбинация от магнити, ще получа сложни рисунки от стружки. Ако изхвърля старите стружки и поръся нови, познайте какво ще стане: те отново ще приемат същите форми.

Железните стружки са като клетките, а магнитното поле е информацията. Без това енергийно поле ще имате само произволни купчини от клетки, които няма да формират нищо."

Баща ми наричаше това енергийно поле „Отливка на душата": Душата е формата, която държи материята, слепва я и я свързва. Тази „отливка" идва от висшия разум, от Създателя." Ние, хората, сме направени по образ и подобие на Създателя си и това се отнася не до външния ни вид, а до това, на което сме способни. „Образът принадлежи на ума - казваше баща ми. - Можем да използваме ума си, за да помагаме да се решават проблеми на творението."

Когато в ума си държите картина на идеалното здраве и правите това във връзка с определен човек, вие подсилвате енергийното поле, което свързва материята в сложния модел на един орган, например. Така вие подпомагате завръщането на клетките обратно в „отливката", в съвършения образец на здравия орган.

Точно това се случва, когато използвате техниката на Трите сцени. Първо идентифицирате проблема и засегнатия човек. След това включвате в програмирането си това, което се прави в момента за решаването на проблема, и си представяте как привличате клетките към съвършения образец. Завършвате с образ на идеалния орган и на човека като абсолютно здраво същество, чието тяло е в пълна хармония с идеалния енергиен модел, предвиден от Създателя.

Висшият разум ни изпраща и сигнали как да се държим, как да взаимодействаме помежду си, какво да правим, за да останем здрави като индивиди, като семейство, като групата, наричана „човечество", тук, на планетата Земя. Можете да използвате техниката на Мисловния филм, за да получите необходимата информация. Ако следваме указанията и се придържаме към плана и замисъла на висшия разум, ще се радваме на здраве и успех.

В следващата глава ще разгледаме някои примери за тези техники в действие.
ДЕСЕТА ГЛАВА

Примери за ЕСП в помощ на здравето и добрата физическа форма
Висшият разум често знае повече от нас. Понякога сме насочвани към медицината, дори когато не ни се иска, а друг път напътствията сякаш ни отдалечават от това, което според нашия ограничен разум е най-добро. Ето два примера.

ДА НАМЕРИШ ПОДХОДЯЩИЯ ЛЕКАР

Случвало ли ви се е да се тревожите дали вземате правилни решения относно здравословен проблем? Можете ли да го решите холистично? Или да потърсите лекарства? Необходима ли е хирургическа намеса?

Грешното решение може да ви струва скъпо, измерено в пари и в ефекти върху живота ви. Може да ви донесе болка и да не можете да изпълнявате отговорностите си в работата и в семейството си.

Когато съберете всички обективни данни, които можете да откриете, следващата стъпка е да използвате своята ЕСП, за да си помогнете да решите проблема с техниката на Трите сцени. Визуализирайте проблема, после визуализирайте себе си как събирате информацията и вземате добри решения, как състоянието ви се подобрява, а накрая си представете себе си отново в отлично здраве. Докато мислено виждате себе си съ­вършено здрав в третата сцена, припомнете си какво е чувството да бъдете в отлично здраве какво правите, какво мислите, какво говорите.

Това е добро начало, но ще премахнем тайното съм­нение, дали правите най-доброто. След като сте поговорили с лекари и приятели, поровили сте в интернет и в местната библиотека, поглъщайки всичката налична информация, след като в алфа ниво сте анализирали тази информация и с ума си сте „сканирали" тялото си, за да откриете какво точно се случва (това се учи на нашите семинари), нямаше ли да е страхотно, ако имаше още един източник на информация и наръчник за вземане на правилни решения?

Има такъв източник. След като сте събрали цялата информация и сте изслушали всички предложения на хо­рата около себе си, можете да се обърнете към още един източник, който баща ми наричаше „невидимия източник на подкрепа".

Можете да използвате Мисловен филм, за да получите напътствия от своя учител в духовното измерение, „от другата страна", както казват някой. Вашият учител е личната ви връзка с Божествената йерархия.

Това не може да замести собствените ви проучвания. Колкото повече информация успеете да предоставите на учителя си с Мисловния филм, толкова по-добри резултати и напътствия ще получите. Това именно се случило с Катрин Онг от Австралия, когато не била уверена, че получава най-добрите съвети, нито че взема правилното решение. Ето какво ни писа тя през юни 2002 г.:


Здравей, Ед,

Преди всичко, много ши благодаря, че програмира за мен. На 12 май ти писах за назначената ми операция за премахване на калцирали бучки в дясната гърда, което може би е индикатор за рак.

Случиха ми се някои интересни неща. Предната вечер реших, че вместо да се паникьосвам, ще вляза в алфа ниво и ще „поговоря" с бучките. Чувствах, че ако разбера защо са там и какво точно ги е породило, може би ще мога да ги насърча да се махнат и да ми позволят да живея в бъдеще без тях и без други заболявания.

След това преминах към алфа лечебни визуализации и за­върших с молитва в живота ми да се появят хора, които да ми помогнат.

Събудих се посред нощ, убедена, че майка ми (която по­чина през 1977 г.) ме е предупредила да не се подлагам на операцията. Аз обикновено не поставям авторитетите под въпрос, но този път бях решена да последвам съвета на мама (знам, че тя олицетворява собствените ми дълбоки нива на съзнанието). Вместо просто да се обадя по телефона, аз отидох в болницата да отменя лично опера­цията, но се наложи да чакам с часове. Излязох навън да се разсея и „случайно" видях лекарката, която шест години по-рано бе изродила сина ми. Приех това „съвпадение" като знак, че получавам помощ „от другата страна", и отидох да я поздравя. Въпреки че най-вероятно не ме помнеше, тази изнурена, изпита от умора жена ме взе под крилото си и ме свърза с хирург-мамолог, уреждайки ми среща още същата вечер, при положение, че за него се чакаше с месеци.

Толкова съм доволна, че последвах интуицията си и че разполагах с инструментите, разработени от Хосе Силва.

Почти всичко, което ми се случва от момента, когато се изправих пред проблема „очи в очи", е вълшебно. И за това трябва да благодаря само на Силва.

Новият лекар бе като ангел за мен и съпруга ми. Той посвети много часове да ни образова, за да участваме във вземането на всяко решение. Той обяснява всичко най-подробно и ми помага да се справям както физически, така и емоционално. Подкрепи не само мен, но и цялото ми семейство. Той е лекар не само по професия, но и по душа.

Както се оказа, наистина съм имала рак - карцином инситу. Скоро ще разбера дали се е ограничил в каналчетата (възможно най-добрата прогноза). Наистина се наложи да се оперирам, но не за отстраняване на гърдата, както бе препоръчал предишният доктор. Изписаха ме от болницата в събота, все още съм на силни лекарства и не съм от съществена полза за когото и да било, но съм намислила с всеки изминал ден да се подобрявам и накрая да се почувствам по-добре и отпреди.

Вероятно ще ми се наложи да премина и лъчетерапия, тъй като ракът бе класифициран като достатъчно напреднал и е възможно да се е разпространил. Но аз съм уверена, че това не е станало. Все пак моля ви, не ме забравяйте в мислите си.



Катрин Онг, Австралия Юни 2002 г.

Катрин не само се пребори с рака, но и няколко години по-късно кандидатства при нас за инструктор по Системата ЕСП на Силва.


ЕСП В МЕДИЦИНСКАТА ПРАКТИКА

Може би най-добрият лекар е този, който използва ЕСП в практиката си. Такъв е д-р Калвин Пул от Глостър, щата Мисисипи. Той познава и двете страни на монетата. Самият той изпаднал в кома след тежка катастрофа. Впоследствие използвал алфа нивото и техниките Силва, за да се избави от силното главоболие и да се възстанови до такава степен, че да може да възобнови медицинската си практика.

Ето част от преживяванията му, които самият той ни описа:

Докато работех в Спешно отделение, преглеждах много пациенти със стомашни вируси. Там изобщо не е толкова вълнуващо, колкото изглежда по телевизията. Когато прииждат толкова много хора, е невъзможно, пък и ненужно да правиш обстоен преглед на всички.

И така, веднъж взех един картон и един глас ми каза: „Този човек има апендицит". Казах на сестрите, а те ми отвърнаха: „Но вие още не сте видели пациента!" Отидох при него и започнах да го преглеждам. Всички симптоми бяха двусмислени, затова направих компютърна томо­графия с интравенозно и орално контрастно вещество. Изследването показа апендицит!

Странното беше, че няколко дни по-късно дойде друг пациент и същата история се разигра за втори път. Вземам картона, поставям диагнозата, поръчвам изследванията и чак тогава виждам пациента - доста необичаен ред за работа. По-късно хирургът ми се обади да ми каже, че пациентът наистина е имал начален стадий на апендицит.

Случвало се е да идват спешни случаи, при които бук­вално се чудя как да се справя. Тогава се отдръпвам и поз­волявам да получа „указания" - при всички резултатите бяха добри.

Имах един случай с жена, стъпила върху пирон, който се беше забил дълбоко в стъпалото. Изваждането му беше едно от най-трудните неща, които съм правил поради всичките сухожилия и съединителни тъкани. Пиронът беше много малък, почти като карфица.

Изведнъж ми хрумна да използвам флуороскопия. Все едно някой ми го каза, но кой?

Работих четиридесет и пет минути над стъпалото. Доближавах се до пирона, но не успявах да го извадя. На­края си казах: „Откажи се", затворих хемостатите (което по принцип не бих направил), извадих ги, а вътре беше така търсеният пирон.

Отново ви благодаря от свое име и от името на паци­ентите си, повечето от които не биха повярвали на метода, който използвах.

Д-р Пул е обучен и на Системата ЕСП. В приложението ще намерите как можете да се свържете с него и с други Силва инструктори.



Каталог: mag5 -> wp-content -> uploads -> 2010
2010 -> Предупреждението
2010 -> Холографската вселена
2010 -> Приключението да откриеш себе се Станислав Гроф въведение
2010 -> Ти, лечителят Хосе Силва & Роберт Б. Стоун
2010 -> Конкурс на Националния център за книгата С. G. Jung Die Archetypen und das kollektive Unbewusste Walter-Verlag ag, Zurich, Schweiz, 1959, 1976 ea-плевен, 1999
2010 -> То, Аз и Свръх-Аз То – това са инстинктивните импулси. То действа в съответствие с принципа на удоволствието
2010 -> Предговор
2010 -> Суфизмът не е възникнал в някакъв определен момент от човешкото развитие. Той винаги е съществувал, защото е част от стремежа на човека да намери отговор на най-важните въпроси, които стоят пред него
2010 -> Изкуството на сънуването


Сподели с приятели:
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   16




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница