Ефективна сетивна проекция за всеки ден Хосе Силва Младши и Ед Бернд Младши

Баща ми ни даде формула, която обхваща всичко това. Това е формула за благоденствие и изобилие, самоувереност и самочувствие, щастие и удовлетворение. Става дума за един параграф, който откриваме в края на всеки основен цикъл лекции за Метода Силва. Ето какво гласи той:

Вие ще продължавате да се стараете да участвате в градивни и творчески дейности, за да превърнете планетата в по-добро място за живеене, така че когато и ние си отидем, да оставим един по-добър свят за идващите след нас. Ще се отнасяте към всички хора, в зависимост от възрастта им, като към свои бащи и майки, братя и сестри, синове и дъщери. Вие сте висше човешко същество и притежавате огромно разбиране, състрадание и търпение към останалите.

* * *

Ще продължавате да се стараете... За някои хора думата „старая се" звучи съмнително. Възприемат я като синоним на „опитвам се", „мъча се" и я свързват с негативен нюанс.

Е, думата може да бъде негативна или позитивна в зависимост от начина, по който я използвате.

Важното всъщност е мисловната картина, която създавате. Да предположим, че сте много заети и имате други приоритети вместо конкретното нещо, което искате да направите. Можете да си кажете: „Добре де, ще го направя!", но това ще ви постави под голямо напрежение и ще ви накара да се почувствате зле, ако не успеете. Може би за някои хора все пак върши работа.

Можете да си кажете: „Съмнявам се, че ще ми остане време да се захвана с това." Каква мисловна картина си създавате по този начин?

Може би по-добрият подход е да си оставите отворена вратичка, като кажете: „Имам много неща за вършене, но със сигурност ще се опитам да направя и това."

Каква мисловна картина създава тази фраза? Идеята си остава в ума ви и може би той подсъзнателно ще ви насочи към действията, с които ще успеете да изпълните задачата.

Как да различаваме правилното от погрешното

...да участвате в градивни и творчески дейности, за да превърнете планетата в по-добро място за живеене...

Много добри хора днес като че ли се объркват в пред­ставите за правилно и погрешно. Баща ми се опитваше да изясни въпроса, като говореше за „градивни и творчески дейности".

Представете си каква е вашата цел в живота. Задайте си въпроса: кои от нещата, които правехте като дете, ви караха да се чувствате най-добре? Влезте в алфа ниво и помислете. Има ли нещо, което трябва да се направи и което можете да направите?

Президентът Джон Кенеди казваше, че щастието идва от стойностните неща, в които си добър и които обичаш да правиш.

Някой път, когато имате няколко свободни минути, направете като баща ми: извадете един речник и потърсете определени думи, най-вече тези, които той използваше: съзидателен, творчески, добър, честен, чист, ясен, позитивен. Медитирайте върху тях.

Да се върнем към напътствията на баща ми:

... да участвате в градивни и творчески дейности, за да превърнете планетата в по-добро място за живеене, така че когато и ние си отидем, да оставим един по-добър свят за идващите след нас.

Странно, не мислите ли?

Когато Ед попита дали това е утвърждение за безкористност, баща ми отговори просто: „Ако не беше тази нагласа, днес нямаше да имаме Метода Силва."

През всичките си двадесет и две години на проучвания баща ми не прие никакво заплащане за усилията си в помощ на хората. Не позволяваше дори да му възстановяват направените разходи за бензин и пътни такси. Интересно е, че и Наполеон Хил провеждал изследвания върху преуспели личности, без да получи и стотинка за­плащане или компенсация за разходите си, а след това започнал своя Курс по Закона на успеха. Казано е, че трябва да дадеш, преди да получиш.

... когато и ние си отидем...

Ето една интересна фраза. Ние не просто посвещаваме десетилетия на работа и усилия, за да свърши всичко в един миг. Отговорностите ни продължават и след като преминем нататък, към следващото, което ни очаква.

Не позволявайте страхът от провал да ви пречи да опитвате.

Не мислете, че сме светци. Ние сме най-обикновени хора, които правят всичко по силите си, но понякога не успяваме. Както се казва, въпросът не е колко пъти си паднал, а колко пъти си успял да се изправиш.

На Летните Олимпийски игри през 1996 г. имаше една млада гимнастичка, която допусна две ужасни грешки. Отборът й се бе насочил към златото и тя помоли треньора да я остави последна. Каза, че е достатъчно силна и ще е добре да види какво се иска за победата, за да го направи. Треньорът се съгласи.

Съотборничката й преди нея падна и при двата скока.

Виждайки това, Кери Стръг направи първия си опит и също падна, точно като другата състезателка. Идеален пример за начина, по който „умът ръководи мозъка, а мозъкът - тялото". В този случай Кери Стръг видя несъвършеното изпълнение, не можа да го изхвърли от съзнанието си и затова го повтори.

Оставаше й още един опит, а на отбора му бе нужен среден резултат, за да остави руснаците на второ място. Но Кери бе направила грешката, която никой спортист не може да си позволи: беше се контузила, беше си навехнала глезена при първия скок. Не можеше да ходи, камо ли да тича, за да набере скорост за скока.

Треньорът й каза да разтърси крака, но тя просто не можеше. Някак си обаче успя да направи опита, да над­могне болката и да „закове" нужните точки, печелейки златния медал за американския женски отбор за първи път от много години насам.

Кери Стръг стана моментално герой и най-прочутия спортист на Олимпийските игри от 1996 г.

Помислете: ако просто беше направила първия си скок и беше получила необходимите точки, днес нямаше да си спомняме името й. Тя щеше да бъде просто един от играчите в отбора. Тя не постигна абсолютните 10 точки и не направи нищо, за да изпъкне - до момента, в който допусна ужасната грешка и се контузи, когато беше последната надежда на отбора си да спечели златото.

Ако не беше направила грешката, нямаше да стане герой.

Героите не са хора, които винаги правят велики неща. Героите са хора, които устояват, които не се отчайват, които не се боят да опитват, да се борят, да грешат, да се провалят и след това да опитват отново и отново.

Следващата идея засяга популярното схващане, че всички сме братя и сестри тук, на планетата Земя.

Ще се отнасяте към всички хора, в зависимост от възрастта им, като към свои бащи и майки, братя и сестри, синове и дъщери.

От много години съществуват личности, които проповядват идеята за „братство между хората". През 60-те години на XX век в разгара на борбите за равни права, включително за жените, хората започнаха да осъзнават, че всички ние сме „братя и сестри". Още тогава баща ми вървеше крачка напред. Той вече наблягаше на факта, че отношенията между хората излизат извън границите на това да се отнасят с всички като с равни.

Давате ли на хората, които са достатъчно възрастни да ви бъдат родители, същото уважение и търпение, с които се отнасяте към собствените си родители? Отвръщате ли поглед от стареца, който се нуждае от помощ, само защото сте заети, или постъпвате така, както бихте постъпили, ако ставаше дума за вашата майка или баща?

Държите ли се с връстниците си така, както бихте се държали със свои братя и сестри? Братята и сестрите могат да се бият помежду си, но продължават да се обичат. Можете ли да се отнасяте така и към другите?

Ами младите? Бихте ли се възползвали от младостта и неопитността на някого в бизнеса, например? Или ще му помогнете и ще го научите, както бихте направили със собствения си син или дъщеря?
Наша работа е да се грижим за другите

Вие сте висше човешко същество и притежавате огромно разбиране, състрадание и търпение към останалите.

Като хора, ние сме най-висшата форма на живот на тази планета. Според баща ми ние сме като богове на земята; можем да правим в нашия свят същите неща, каквито и Бог -във Вселената.

Ако вършим добра работа, ще израснем в йерархията и когато продължим нататък, ще ни се въздадат още по-големи отговорности и възможности.

Помислете за тези думи: разбиране, състрадание и търпение. Погледнете ги в речника. Медитирайте върху тях на вашето ниво. Програмирайте се да им позволите те да ви ръководят.

СЛЕДВАЩАТА ЗАДАЧА

В следващата глава ще ви дадем някои предложения и на­соки как да се упражнявате, за да задълбочите нивото си и да се научите да го задържате и използвате, когато ви е нужно за вземане на решения, разрешаване на проблеми и постигане на целите ви. Преди това имате две задачи:

1. Медитирайте върху написаното в настоящата глава. Помислете за своята нагласа, мотивация и цел в живота. Всички ние живеем според избора, който правим. Внимавайте винаги да правите възможно най- добрия избор.

2. Продължавайте да изпълнявате Съсредоточаващото упражнение или упражненията с обратно броене, за да установите добро и дълбоко алфа ниво, на което да мислите.

Използвайте метода „от 3 към 1", за да влезете в нивото си. Останете в нивото поне пет минути. Десет минути е още по-добре, а петнадесет е отлично.

Какво трябва да правите през това време? Можете да се упражнявате за задълбочаване, като броите от 25 до 1, от 50 до 1, от 100 до 1. Можете да практикувате релаксация. Можете мислено да се проектирате на идеалното място за релаксация, някъде, където сте били и сте се чувствали физически спокойни и отпуснати. Целта е да извикате в паметта си ярък спомен за време на спокойствие и релакс. Това ще отключи „условен рефлекс", т.е. мозъкът ще се опита да възпроизведе в тялото ви състоянието от онзи момент. Така тялото ви ще се отпусне.

Можете да прегледате проектите, по които работите в момента, да си представите успех и чувството от неговото постигане.

Най-добрият момент за упражняване е сутрин, при събуждане. Мозъкът тъкмо излиза от алфа нивото, така че лесно ще се върне там. И тъй като е време за ставане, по-малко вероятно е да заспите, отколкото вечерта.

Вторият най-подходящ момент е времето преди лягане. Тогава мозъкът е готов да влезе в алфа нивото, когато заспите, и лесно ще го постигнете.

Третият подходящ момент е непосредствено след обяд. След като хапнете, е съвсем естествено да се почувствате отпуснати и леко сънени. Когато сте спокойни, организмът по-добре ще смели храната, а мозъкът по-лесно ще влезе в алфа.

Внимавайте да останете будни през времето, прекарано в алфа нивото. Ако заспите, няма да постигнете благотворните ефекти на алфа. За целта може да ви е нужна известна практика. Правете, каквото е необходимо, за да свикнете да оставате будни. Заемете някоя не толкова удобна поза. Или вдигнете ръка - няма как да заспите, докато държите ръката си във въздуха. Дори да се унесете и тя да падне, ще се стреснете и ще се събудите.

В същото време умът ви не бива да се активизира прекалено. Това би могло да ви изведе от алфа нивото.

Затова от време на време проверявайте дали все още сте физически и умствено релаксирани. Използвайте задълбочаващо упражнение: бройте обратно от 10 до 1 или отпуснете клепачите си, позволявайки усещането за релаксация бавно да премине по цялото ви тяло, чак до пръстите на краката, или пък визуализирайте спокойни, пасивни сцени.

След като се почувствате отпуснати и спокойни, продължете с програмирането.

С натрупването на практика и резултати, вие все повече ще се усъвършенствате и с увереност ще знаете кога се намирате в алфа ниво.

Чичо Хуан Силва ни казваше, че най-доброто време за упражнение е когато нямате нужда от него. Защо?

Защото тогава е най-лесно. Когато не сте под на­прежение, е лесно да се отпуснете и да влезете в алфа ниво.

По-нататък, когато се натъквате на стресови ситуации и трябва да влезете в алфа ниво, за да се успокоите и решите проблема, ще можете да го правите автоматично.

Хектор Чакон, баскетболният треньор в продължение на тридесет години в старото ми училище „Мартин Хай", преподаваше на група от средно добри играчи Техниката на трите сцени, която вие ще усвоите в следващата глава. От учениците се очакваше да визуализират себе си как играят превъзходно. Треньорът го обясняваше много добре:

Когато остават две секунди до края на играта, ние из­оставаме с три точки и имам играч на линията за стрелба, аз не искам той да си мисли за хвърлянето. Искам да го прави автоматично. Искам да мисли как след това топката ще се върне при нас, за да можем да стреляме пак и да спечелим, преди да изминат двете секунди.

Когато сте под напрежение, вие не искате да си пре­карвате времето в мислене как да влезете в алфа ниво. Искате да го правите автоматично, за да можете да решите проблема.

Тренер Чакон доказа, че знае за какво говори. Още пър­вата година обучи играчите си да влизат в ниво с помощта на Съсредоточаващото упражнение и да визуализират как побеждават. Отборът спечели областния шампионат. А преди началото на сезона експертите бяха казали, че ще завърши най-много на пето място от общо седем.

СЪВЕТ ОТ ЕДИН ЧОВЕК С ВРОДЕНО УМЕНИЕ ДА МИСЛИ В АЛФА НИВО

Докато работихме по тази книга, се натъкнахме на книга, написана от човек с вродено умение да мисли в алфа ниво, който имаше дарба да обяснява какво точно прави. Авторът се казва Робърт Колиър и много от книгите му все още могат да се намерят от негови близки.

В книгата „Богатство на една ръка разстояние: Законът на високия потенциал", издадена през 1947 г., само три години преди смъртта му, има един параграф, който отговаря на въпроса на много хора, занимаващи се с Метода Силва: „Защо се случва много силно да желая нещо, истински да се нуждая от него, то да може да донесе благо на мнозина, да програмирам усилено за него, и пак да не постигна резултат? Чудесно се получава при дребните неща, които не са толкова важни, защо със съ­ществените не се получава?"

Думите на Колиър изразяват един от основните принципи, използвани от баща ми за Системата ЕСП: всички правим каквото можем, за да изпълним замисъла на висшия разум.

Ето как го казва Колиър:

Погледнете първата глава от Светото писание. Когато Бог поискал светлина, нима се е борил и мъчил да я създаде? Не, просто е казал: „Да бъде светлина".

Когато много силно искате нещо, вместо да се опитвате да го заставите да дойде при вас, пробвайте да помолите за него и после да му позволите да дойде. Представете си как се отпускате и позволявате на Бог да работи чрез вас, вместо да Го принуждавате да направи нещо за вас. Кажете си: „Ще направя всичко, което трябва да направя. Ще следвам пътя си, доколкото мога, а останалото зависи от Бога в мен. Бог в мен знае какво е добро за мен, къде се намира и какво трябва да направя, за да го получа. Предавам себе си и делата си в Неговите ръце, убеден, че ще ми даде това, което ще послужи за мое най- висше благо.

Баща ми казваше, че сме изпратени тук с определена цел, че има работа, която трябва да свършим. Ако изпълним предначертанието си, ще бъдем щастливи, удовлетворени и благоденстващи. Сега знаете как да се програмирате, за да осъществите успешно мисията си.

В Далас има един инструктор по Системата ЕСП на име Темпъл Наш, който изразява нещата по интересен начин. Ето как излага той описаната по-горе концепция:

Най-трудно е да научиш някого да позволява нещата да се случват. Всички искат да „постигнат" нещо, да го „накарат" да се случи - каква лудост. Онези, които остават удивени от резултатите, които аз получавам, нямат търпение да разберат тайната. Аз оставям престъпниците сами да паднат в капана, вместо да ги гоня. Както казах на едно дете в Корсикана: „Много по-лесно е да натовариш във фургон живи прасета, отколкото мъртви." Позволявайте на нещата да се случват, не ги насилвайте. Много трудно става!

Сега ще дам думата на съавтора си, Ед Бернд, за да ви разкаже изключителната история как самият той бил насочен - или отведен - към тази информация.

Едно от нещата, които ни озадачаваха години наред, е защо програмирането понякога работи толкова добре, а друг път, колкото и да се стараем, не получаваме никакви резултати.

Имало е случаи, когато програмирахме за нещо, което ни се струваше невъзможно, после забравяхме за него и изведнъж - хоп, резултатът е налице.

Друг път програмирахме за простички неща, които смятахме лесно постижими, но колкото и много хора да се включваха в програмирането и колкото и често да го правехме, не стигнахме доникъде.

Спомням си случаи, когато работехме усилено с Хосе Силва по някой проект, преодолявахме препятствие след препятствие, а той изведнъж ни казваше да спрем да се борим. „Ако е писано да стане, ще стане". Питах го какво става с упорството и желанието, с всички онези неща, описани в книгите за „успеха", а той само повтаряше: ,Ако е писано..."

Опитвахме се да му подражаваме, но така и не разбрахме какво точно прави. Същия въпрос задаваха много хора, завършили обучение Силва: защо понякога не постигат резултати, макар да влагат много време и усилия в програмирането.

Един горещ съботен следобед в Ларедо, през август 1999 г., шест месеца след кончината на Хосе Силва, аз взех моя седемдесетгодишен приятел Даниел и отидохме на местния битпазар. Подготвяхме се за годишната международна среща и инструкторското обучение, навън беше 43 градуса, бях уморен и не ми се обикаляше дълго.

Винаги оглеждахме всички сергии. В края на пазара ня­маше щандове, а само кашони на земята, отрупани с най-различни вещи. Докато се разхождахме и разглеждахме, погледът ми попадна върху книга с твърди корици, издание от 1950 г. Заглавието беше „Богатство на една ръка разстояние", отдолу и отгоре с хоризонтални линии. Много семпъл дизайн, сребърни букви на тъмносин фон.

Когато разтворих книгата, видях, че е написана от Робърт Колиър, изключително интуитивна, духовна личност и същевременно търговски гений, който често прехвърляше границите на агресивния си маркетингов подход. Помислих си, че сигурно вниманието ми е било привлечено от нещо във външния вид на книгата.

Купих си я за десетина цента и тръгнахме обратно към входа на пазара. Там имаше щанд със собствена продукция на един много мил, работлив старец. Даниел искаше да купи малко плодове, но стареца го нямаше - често обикаляше по другите сергии да разнася стоката си, тъй като продавачите не трябваше да напускат местата си.

Седнахме да почакаме. Не бях особено доволен. Беше ми горещо, бях изморен, а ме чакаха куп задачи за между­народната среща, обучението и другите дейности, пла­нирани за следващите няколко дни. Но Даниел държеше да изчакаме. Аз седнах на стола на стария продавач и зачаках. От него обаче нямаше и помен. Накрая реших да почета от книгата. Надявах се да ме разсее от раздразнението, тъй като не желаех да обидя Даниел.

Началото беше страхотно, типично в стила на Робърт Колиър - да те развълнува и да те накара да се замислиш. Понеже старецът не се появяваше, продължих да чета нататък, макар всъщност да ми се тръгваше.

Стигнах до тридесет и трета страница. Изключителният абзац, който цитирахме тук по-горе, бе последният на тази страница, без нито един ред след това.

Бях зашеметен от информацията, съдържаща се в тези няколко изречения. Те сякаш отговаряха на много от въпросите, които си задавахме вече двадесет години. Препрочитах ги, препрочитах абзаца с неизказана благодарност към Даниел, задето настоя да чакаме.

Накрая производителят се появи, купихме си плодове и си тръгнахме. Оставих Даниел у тях и се прибрах вкъщи, за да прочета отново страницата. Същата вечер в Мисловния си филм благодарих на висшия разум, че ме е насочил към книгата и че забави достатъчно стария търговец, за да мога да стигна до тридесет и трета страница, защото в противен случай вероятно и до днес нямаше да съм я прочел.

Не знам какво пише нататък в книгата, защото така и не минах след въпросната страница. Може би там ме очаква още някое скъпоценно прозрение. Ако наистина е така, надявам се някой да ме насочи към него. Казано е: неведоми са пътищата Господни. Аз бях воден, притискан и отегчен, само и само да прочета достатъчно от книгата, за да стигна до тази тъй ценна информация.

Робърт Колиър починал през 1950 г., точно когато Хосе Силва започвал изследванията си върху ЕСП. Можем само да гадаем какво би се случило, ако Хосе Силва с неговите неповторими прозрения и Робърт Колиър с неговия удивителен талант да обяснява духовните принципи, се бяха събрали.

ГОТОВИ ЗА УСПЕХ!

В следващата глава ще ви покажем една проста техника, с която можете да решавате проблемите и да елиминирате препятствията пред успеха.

Междувременно продължавайте да се упражнявате, независимо дали със Съсредоточаващото упражнение или с ежедневните задълбочаващи упражнения с обратно броене.
Част Втора

Развийте способностите си
ПЕТА ГЛАВА

Програмиране с образи

Преди създаването на писмеността и развитието на най-различни сложни езици, хората общували с картини. Древните пещерни рисунки могат да бъдат разбрани от съвременниците ни точно толкова лесно, колкото и от примитивните хора, живели преди хилядолетия. Какъвто и език да говорите, можете да разпознаете рисунките на животни, дървета, реки и потоци, и дори на хора. Тези рисунки често разказват за живота на хората от онази епоха.

Добрите оратори използват думи, за да създават мис­ловни образи в ума на слушателите си. Един средноста­тистически оратор, например, може да каже: „Време е младите хора да започнат да упражняват лидерски спо­собности." Обаче президентът Кенеди, велик комуникатор, казва: „факелът е предаден на новото поколение американци."

Мисловните картини - под формата на визуализация и въображение - са един от най-могъщите инструменти за мисловно програмиране. Картините са универсален, разбираем за всички език. Независимо къде живее или как е възпитан един човек, той ще „схване картинката". Ще я разбере. Писателите прекарват часове наред в опити да опишат как изглежда определено нещо. Картината го прави лесно.

Трябва редовно да изпращаме съобщения до висшия разум, за да могат нашите помощници в духовното из­мерение да знаят какво се случва във физическото изме­рение и какво правим ние за това. Мисловните картини са се доказали като най-добрата форма на ментална ко­муникация.
ВИЗУАЛИЗАЦИЯ И ВЪОБРАЖЕНИЕ

Когато чуете фразата „факелът е предаден", какво си представяте? Какъв факел? Виждате ли самото действие? Къде стои човекът, който предава факела - от лявата ви страна, от дясната, пред вас, с гръб към вас? Къде се намира този, който поема факела? Мъж или жена предава факела? А кой го получава? Възрастен? Дете? Как е облечен? Как биха изглеждали тези хора, ако участваха в режисиран от вас филм?

Това е всичко, което ни е нужно, когато говорим за мисловни картини. Ако можете да мислите как изглежда нещо и можете да го опишете, значи го правите, както трябва.

За да го разберем по-добре, нека дефинираме значението на някои термини, използвани в програмите Силва:

• Виждам. Вие виждате с очите си.

• Визуализирам. Когато си припомняте как изглежда нещо, което сте виждали преди, вие визуализирате. Това е споменът за вида на въпросното нещо. Не е същото като виждането, образът не е толкова ярък. Повечето хора казват, че сънищата им са по-живи от визуализациите. Можете да визуализирате с отворени или със затворени очи, в бета или в алфа ниво. Просто се отпуснете и си припомнете как изглежда нещо.

• Представям си. Въображението е творчески процес. Когато си представяте, вие мислите, как изглежда нещо, което никога не сте виждали и не сте си представяли досега.

Ако сте виждали някой да предава факел на друг и си спомните сцената, това е визуализация. Ако не си спомняте нещо, което вече сте виждали, а сами си измисляте сцената, това е въображение. По-късно, когато си припомняте въображаемата сцена, използвате визуализация, тъй като извиквате от паметта си нещо вече преживяно.

Думите често помагат за създаването на по-добри мисловни картини. Може да опишете сами на себе си една сцена, за да си я припомните или представите. Например, мислете за близък или приятел, когото добре познавате. Как изглежда лицето му? Може да ви е от помощ да си припомните цвета на косата му, на кожата, очите, чертите на челото, носа, бузите и лицето му.

Ако визуализирате проект, над който работите, може би ще е от полза да си представите как обсъждате проекта и предстоящите си действия, за да си създадете по-подробна мисловна картина.

Само помнете, че целта на думите е да подпомогнат мисловните образи, а не да ги заменят.