Ефективност на управлението чрез мотивация на персонала, като средство за нейното повишаване
Изтегляне 0.52 Mb.
|
| Теория на МъкКлиланд
С развитието на икономическите отношения и усъвършенстване на управлението, значителна роля в мотивационните теории се отрежда на потребностите от по-високо равнище. Представител на такава теория е Дейвид МакКлиланд, който защитава тезата, че всички мотиви и потребности на човека се придобиват, формират се в хода на неговото развитие. За разлика от другите съдържателни теории, които се основават на йерархията на Маслоу, Дейвид МакКиланд утвърждава тезата, че на хората са присъщи три потребности от високо равнище: власт, успех и съпричастност. Съгласно теорията, структурата на потребностите от по-високо равнище се свежда до три фактора: - Стремеж към успех - Стремеж към власт Хора, у които преобладават потребности за успех, по правило не са склонни към риск, способни са да поемат отговорности върху себе си. На такива служители е необходимо организацията да предоставя повече самостоятелност и възможност сами да доведат работата до край. Според това твърдение, успехът се окачествява не като похвала или признание от страна на колегите, а като лични достижения в резултат от активна дейност.(15, с. 301) Или с други думи, потребността от успех не е свързана единствено с публичната оценка за постигнат резултат. Това е потребност за довеждане на всяка работа до успешен край, дори когато има вероятност другите да не забележат това.(13,с. 105) Потребността от власт е потребност от влияние върху поведението на другите хора. По пирамидата на Маслоу, тази потребност попада някъде между потребността от уважение, самореализация и успех. Стремежът към власт не включва само честолюбие, но и показва умение на човек успешно да работи на различни равнища в управлението на организацията, готовност за участие в приемането на сложни решения и носене на персонална отговорност за тях или с други думи потребност от контрол и влияние над други лица. Мотивация на основание съпричастност, признание е характерна за хора, заинтересовани в развитието на личните връзки, дружески взаимоотношения, оказване на взаимопомощ. Стремежът към признание засяга способността на човек да бъде неформален лидер, да има собствено мнение, да умее да убеждава обкръжаващите в правотата си. Тези групи потребности според него се усвояват чрез заучаване. На тяхно основание възниква и потребност за това да се избягват неприятностите, т.е. препятствия или противодействия в реализирането на трите споменати потребности. Например, ситуации, непозволяващи постигането на успех, способни да лишат човек от власт или признание на групата. Успехите в постигането на целите са стимули за резултатно повторение на успешния начин на действие, т.е. опитът формира бъдещото поведение. В своята теория МакКлиланд разглежда съвсем ограничен спектър от потребности и би могло да се каже, че по-скоро той концентрира вниманието върху някои особено важни аспекти от мотивацията, отколкото предлага цялостен модел за нейното обяснение. Но тази теория има един важен принос и той е в хипотезата, че ако хората имат ниско ниво на потребност от успех, от потребност за довеждане на всяка работа до успешен край, могат да бъдат обучени да развият по-високо ниво на тази потребност. Идеята, че дадена потребност, свързана с мотивацията може да бъде придобита или доразвита, намалява в значителна степен определеността типична за съдържателните теории за мотивацията. (13, с. 106) Практически изводи и препоръки: /14, с.580/
При изграждане на мотивационната система в организацията акцентът трябва да се постави върху мотивирането на работниците и служителите за по-високи постижение; Стремежът за власт да се удовлетворява чрез създаване на възможности за участие на работниците и служителите в управлението или по-конкретно да се развива участието в контрола и вземането на управленски решения; Да се подкрепя стремежът към лична власт чрез поддържане на усилията на работниците и служителите за постигане на лични цели, които не противоречат на целите на организацията; Да се създават условия за развитие на потребността на работниците и служителите за приобщаване /съпричастност/ към организацията. Да се укрепва и развива сътрудничеството, взаимната информираност и взаимна помощ; Да са мотивират работниците и служителите с големи потребности от постижения чрез предоставяне на работа, изискваща повишена отговорност, по-голяма информираност; Работниците и служителите с големи потребности от власт и приобщаване /съпричастност/ могат да бъдат добри ръководители. За това е важно да се развиват техните възможности за участие в управлението на организацията. Изтегляне 0.52 Mb. Сподели с приятели:
|