Теория на Херцберг
В своята теория Фредерик Херцберг създава друг вид система на човешките потребности от гледна точка на мотивацията. Големият му принос е, че той „открива” корените на същинската мотивация за труд, корени свързани с факторите, влияещи върху съдържанието на извършваната работа. Според него работата трябва да носи удоволствие и удовлетворение. Приемайки концепцията на Маслоу за важността на потребностите и изследвайки причините довели до удовлетвореност и неудовлетвореност от работата Херцберг стига до следните два извода: (13,с.103)
Първо: Не всички видове потребности и задоволяването им служат като база за мотивацията. До този момент се е считало, че ако дадена потребност е незадоволена, човек е неудовлетворен, но ако е задоволена, той е удовлетворен от работата и така всяка потребност може да служи за мотиватор. В резултат от изследването той стига до твърдението, че факторите, които предизвикват удовлетвореност и тези, които водят до неудовлетвореност са различни и описва това твърдение по следния начин:
„….факторите, предизвикващи удовлетворение от работата и осигуряващи адекватната мотивация са други и съществено различни от тези, които предизвикват неудовлетвореност от работата… тези две чувства не са право противоположни едно на друго. Обратно на чувството на удовлетвореност е неговото отсъствие, а не неудовлетвореността. Обратно на чувството за неудовлетвореност, от своя страна е неговото отсъствие, а не удовлетвореността от работата”.
Второ: Всички фактори водещи до задоволяване на човешките потребности, в зависимост от връзката им с удовлетвореността, могат да се разделят на две групи, наречени хигиенни и мотиватори.
Сподели с приятели: |
