Ефективност на управлението чрез мотивация на персонала, като средство за нейното повишаване
Изтегляне 0.52 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Теория на очакванията
| 1.2.2. Процесни теории – обясняват процеса на мотивация, като търсят отговор на въпроса как се подбужда и как се направлява мотивационния процес, как се вземат решение при избора на поведение. Основните теории за мотивационния процес са: Теорията на очакванията на Виктор Вруум, Лаймън Портъп и Едуарт Лоулъл; Теорията за равенството ( справедливостта) на Джоан Адамс; Теорията за постигане на целите на Лаймън и Лок; Теория за поведенческия избор ; теория за дисонанса и др.
Теория на очакванията За първи път тази теория е представена от американския психолог Едуард Толмън през 30-те години на миналия век. Според Толмън, човешкото поведение се управлява от очакванията, които хората имат по отношение на това, че тяхното поведение ще доведе до постигане на някаква желана от тях цел. По-късно тази теория е доразвита от множество учени, като голям принос за това има друг американски психолог – Виктор Вруум. Формулираната от него теория на очакванията като логическа схема включва четири основни понятия: първични и вторични резултата; първична връзка / инструменталност/; ценност /валентност/ и очакване /субективна вероятност/. (13, с.105) Първични и вторични резултати. В зависимост от вложените усилия, в процеса на работа, човек получава определени резултати като производителност, качество, направени отсъствия и други подобни. Това са така нар. първични резултати от човешкото поведение. Тези резултати са предпоставка за поява на друг вид резултати, като награди или наказания, като увеличение на заплатата, издигане, уволнение и др. Тези резултати са наречени вторични. Причинна връзка /инструменталност/. Това понятие изразява нагласата на даден човек по отношение на връзката между първичните и вторичните резултати, т.е. появата на даден резултат е или не е причина / инструмент/ за появата на определен вторичен резултат. Тази причинна връзка може да е положителна-първичния резултат се разглежда като инструмент за постигане на вторичния резултат, или отрицателна – появяването на вторичния резултат не се свързва с първичния резултат, като например, човек може да бъде убеден, че издигането в йерархията не зависи от добрата работа. Ценност / валентност/. Това понятие е валидно както за първичните, така и за вторичните резултати и изразява предпочитанията на отделен човек спрямо възможните резултати от неговото поведение. Валентността е положителна, когато даден резултат е желан и отрицателна, когато този резултат е нежелан. При нулева валентност е налице безразличие по отношение на постигането или не на дадения резултат. Очакване /субективна вероятност/. С това понятие се обозначава индивидуалната нагласа, че конкретното поведение ще доведе до конкретен резултат, или това е индивидуалното очакване към вероятността даден резултат да се появи след съответното поведение. Тази вероятност може да от нула / никакъв шанс/ до единица / абсолютна сигурност/. Силата на мотивацията, според тази теория, зависи както от очакването /субективната вероятност/, че дадено поведение ще доведе до определен резултат, така и от ценността на този резултат за личността. Това се изразява чрез така нареченото уравнение на очакването: Изтегляне 0.52 Mb. Сподели с приятели:
|