Съгласно почвено-географското райониране на България (Глазовская, 1983, Нинов, 1997 г.) почвите в разглеждания Дунавски район за басейново управление попадат в Долнодуавската почвена подобласт и Балканско-Средиземноморската почвена подобласт и в следните почвени провинции:
-
Западна Долнодунавска провинция – тук са разпространени черноземите (обикновени, глееви), срещат се и файоземи (обикновени, глееви), обикновени смолници, обикновени лесивирани почви, карбонатно-блатни почви, богати наносни почви. Почвите са от ІІ-ра бонитетна група, клас S2. Ограничаващи почвеното плодородие са ерозията, дефлацията, заблатяванията.
-
част от Средна Дунавска провинция – доминират черноземите (глееви, карбонатни, обикновени, лесивирани), файоземите (обикновени, лесивирани), лесивирани (обикновени, канеленовидникалциеви), плитки почви (литосоли, рендзини), комплекси от литосолис рендзини), обикновени смолници, ненаистени палносоли, комплекси от глееви файоземи с глееви черноземи, наносни (карбонатни, богати), пясъчните, солонци - солончаци, комплекси от солонци-солончаци с глееви файоземи, комплекси от карбонатни наносни с ливадни солонци, землисти торфени, ливадно-блатни. Почвите са плодородни и се отнасят към ІІ и І бонитетна група, класове S2 и S1. Проблем за опазването на почвите е дефлацията. Необходимо е изграждането на полезащитни горски пояси и въвеждане на специални сеитбообращения.
-
Част от Дунавско-Добруджанската провинция – доминират изключително обикновените черноземи, срещат се и лесивирани файоземи, рендзини, комплекси от глееви файоземи с глееви черноземи, карбонатни наноси и землисти торфени. Почвите са от ІІ-ра бонитетна група, клас S2. Неблагоприятни за земеделието са дефлацията, суховеите, поради което в тази провинция са изградени полезащитни горски пояси.
-
Западна Предбалканска провинция – разпространени са лесивираните почви (обикновенни, светли, канеленовидни), също и планосолите (ненаситени). Срещат се обикновени смолници, наносни почви (богати), файоземи (обикновени и глееви), плитки почви (рендзини). Земите са от среден и лош бонитет – ІІІ и ІV група, клас S3. Основен проблем за опазване на почвите е ерозията.
-
Лудогорска провинция – характерни са обширните райони на лесивираните файоземи, както и лесивираните почви (обикновени и канеленовидни), срещат се и черноземи (обикновени, глееви и карбонатни), плитки почви (литосоли, рендзини), карбонатни наносни почви, комплекси от карбонатни наносни почви с глееви файоземи. Почвите се отнасят към І и ІІ бонитетна група, класове S1 и S2.
-
Част от Старопланинска средновисока провинция – покрита е преобладаващо с ненаситени кафяви планинско-горски метаморфни почви, на места се срещат комплекси от ненаситени кафяви планинско-горски метаморфни почви с литосоли и комплекси от наситени кафяви планинско-горски метаморфни почви с литосоли. Характерна особеност на провинцията е по-малката дълбочина на почвите. Тук се срещат ранкери, както и комплекси от рендзини с литосоли, комплекси от ранкери със светли лесивирани почви. Срещат се още делувиални, комплекси от делувиални с делувиално-ливадни почви, лесивирани (светли, канеленовидни), наситени планосоли.
-
Старопланинска висока провинция – простира се над пояса на кафявите планинско-горски почви. Характерни за района са комплекси от чимови с черноземовидн планинско ливадни почви, комплекси от торфенисти с чимови планинско-ливадни почви с ранкери, комплекси от торфенисти планинско-ливадни почви с ранкери, ненаситени кафяви-горски почви с ранкери, ранкери.
-
Част от Софийско-Крайщенска провинция – по ниските планини, хълмове и ридове на провинцията доминират плитките почви (рендзини, ранкери, литосоли), комплекси от литосоли с рендзини, комплекси от литосоли с ранкери. Срещат се лесивирани почви (канеленовидни, светли, червеноцветни). В котловините и покрай реките са разпросранени смолници (обикновени), наносни почви (богати и бедни), ненаситени планосоли, рудерални или археологични антропогенни почви. Ерозията има широко развитие. Основен проблем е опазване на почвите от разхищение и унищожение на земите за строителни, промишлени, минни и други цели, а също така и замърсяването им с тежки метали, от смет, табани.
-
Част от Висока Витошко-Рило-Пиринско-Родопска провинция – срещат се планинско ливадни почви (чимови, торфенисти), метаморфни почви (ненаситени кафяви планинско-горски, тъмноцветни планинско-горски). На места се срещат комплекси от ранкери с литосоли, наносни почви (бедни, тъмни). Провинцията е заета от ливади с богато тревно разнообразие.
3.СЪСТОЯНИЕ НА ЛАНДШАФТИТЕ
Съгласно класификационната схема на ландшафтите в България (Петров. П, География на България, 1997 г.), изготвена съгласно класифицирането на природно-териториалните комплекси в България ландшафтната система включва 4 класа (равнинни, междупланински равнинно-низинни, котловинни и планински ландшафти) и техните 13 типа, 30 подтипа и 77 групи ландшафти.
В разглеждания Дунавски район се срещат ландшафти от класовете равнинни, котловинни и планински ландшафти.
От клас Равнинни ландшафти се срещат следните типове и групи ландшафти:
-
Тип ландшафти на умереноконтиненталните ливадно-степни и гористи низини
-
група ландшафти на ливадно-степните алувиални низини със средна степен на земеделско усвояване;
-
група ландшафти на ливадно-блатните алувиални низини със сравнително малка степен на земеделско усвояване;
-
група ландшафти на гористите низини върху речните острови;
-
група ландшафти на гористите низини върху възвишенията на заливната тераса със сравнително малка степен на земеделско усвояване.
-
Тип ландшафти на умeреноконтиненталнитe степни, ливадно-стeпни и лeсостeпни равнини. От този тип се срещат няколко ландшафтни групи:
-
група ландшафти на черноземно-степните равнини на льосови скали с висока степен на земеделско усвояване;
-
група ландшафти на черноземно-степните равнини върху карбонатни скали със средна степен на земеделско усвояване;
-
група ландшафти на черноземните ливадно-степни равнини на льосови скали с висока степен на земеделско усвояване;
-
група ландшафти на черноземните ливадно-степни равнини на карбонатни скали със средна степен на земеделско усвояване;
-
група ландшафти на лесостепните равнини на льосови скали с висока степен на земеделско усвояване;
-
група ландшафти на лесостепните равнини върху варовикови скали със средна степен на земеделско усвояване.
-
Тип ландшафти на умереноконтиненталните гористи плата и възвишения в равнините. От този тип се срещат няколко ландшафтни групи:
-
група ландшафти на гористите плата върху склонови наслаги със сравнително слаба степен на земеделско усвояване;
-
група ландшафти на гористите плата върху варовикови скали със средна степен на земеделско усвояване;
-
група ландшафти на гористите хълмове върху льосови скали със средна степен на земеделско усвояване;
-
група ландшафти на гористите хълмове върху варовикови скали.
-
Тип ландшафти на открития (голия) карст в умереноконтиненталните равнини (разпространени фрагментарно). От този тип се срещат няколко ландшафтни групи:
-
група ландшафти на равнинния открит карст в седиментни карбонатни скали с карни повърхнини;
-
група ландшафти на открития карст по склоновете на каньоновидните долини, пресичащи равнини от седиментни карбонатни скали.
От клас Котловинни ландшафти се срещат следните типове и групи ландшафти:
-
Тип ландшафти на умереноконтиненталните ливадно-степни и лесо-ливадно-степни котловинни дъна. От този тип се срещат няколко ландшафтни групи:
-
група ландшафти на ливадно-степните хълмисти дъна на вътрешнопланинските котловини с неспоени кватернерни наслаги и с висока степен на земеделско усвояване;
-
група ландшафти на лесо-ливадно-степните хълмисти дъна на вътрешнопланинските котловини върху кредни седименти със средна степен на земеделско усвояване;
-
група ландшафти на лесо-ливадно-степните възвишения върху масивни и метаморфни скали сред равните дъна на вътрешнопланинските котловини със сравнително малка степен на земеделско усвояване;
-
група ландшафти на ливадно-степните дъна на междупланинските котловини върху неспоени кватернерни наслаги с висока степен на земеделско усвояване;
-
група ландшафти на ливадно-степните дъна на междупланинските котловини с палеогенни и неогенни песъчливо-глинести наслаги и с висока степен на земеделско усвояване.
-
Тип ландшафти на субсредиземноморските ливадно-степни и лесо-ливадно-степни котловинни дъна. От този тип се срещат няколко ландшафтни групи:
-
група ландшафти на ливадно-степните дъна на междупланински котловини с неспоени кватернени наслаги и с висока степен на земеделско усвояване;
-
група ландшафти на лесо-ливадно-степните възвишения сред равните дъна на междупланински котловини от масивни и метаморфни скали със сравнително малка степен на земеделско усвояване.
От клас Планински ландшафти се срещат следните типове и групи ландшафти:
-
Тип ландшафти на субсредиземноморските нископланински гори:
-
група ландшафти на нископланинските ксерофитнохрастови гори. върху мрамори и варовици.
-
Тип ландшафти на умереновлажните планински гори. От този тип се срещат няколко ландшафтни групи:
-
група ландшафти на среднопланинските широколистни гори върху безкарбонатни седиментни скали;
-
група ландшафти на среднопланинските широколистни гори върху масивни и метаморфни скали;
-
група ландшафти на среднопланинските широколистни гори върху варовикови скали;
-
група ландшафти на среднопланинските иглолистно-широколистни гори върху безкарбонатни седиментни скали;
-
група ландшафти на среднопланинските иглолистно-широколистни гори върху масивни и метаморфни скали;
-
група ландшафти на среднопланинските иглолистно-широколистни гори върху варовикови скали;
-
група ландшафти на високопланинските иглолистни гори върху интрузивни скали;
-
група ландшафти на високопланинските иглолистни гори върху вулкански скали.
-
Тип ландшафти на високопланинските ливади. От този тип се срещат няколко ландшафтни групи:
-
група ландшафти на високопланинските субалпийски ливади и храсти върху интрузивни скали;
-
група ландшафти на високопланинските субалпийски ливади и храсти върху кристалинни шисти и гнайси;
-
група ландшафти на високопланинските алпийски ливади върху интрузивни скали.
-
Тип ландшафти на голите планински скали:
-
група ландшафти на планинските скали и сипеи в структурно-ерозионен релеф от интрузивни скали;
-
група ландшафти на планинските скали и сипеи в структурно-ерозионен релеф от карбонатни скали.
-
Тип ландшафти на планинския открит (гол) карст:
-
група ландшафти на планинските скали и сипеи в структурно-ерозионен релеф от карбонатни скали.
Сподели с приятели: |
