Екология и Геология оод



страница14/18
Дата16.02.2017
Размер2.43 Mb.
1   ...   10   11   12   13   14   15   16   17   18

7.Въздействие върху водите


А. Повърхностни води

АМ “Люлин” започва от околовръстния път на гр. София при кв. Филиповци и завършва при пътен възел “Даскалово” – гр. Перник, където се свързва с АМ “Струма”.

Тя е изцяло изградена в Люлин планина. Последната се ограничава от запад от Бучин проход, който я отделя от Вискяр планина, а от изток от Владайския проход, който я отделя от Витоша. По билото на Люлин минава главното вододелно било на България, разделящо поречията отичащи се към Дунав (северните склонове на Люлин), от тези отичащи се към Егейско море (южните склонове). Разглежданата територия попада в Европейско-континенталната климатична област, умерено континентална климатична подобласт, климатичен район на високите полета на западна Средна България и припланински и нископланински климатичен район в западна Средна България.

Трасето минава в близост с Бучинска река, която е десен приток на р. Струма, като я пресича на две места, както и няколко къси десни притока на същата. Реките са с малък повърхностен отток, който е преобладаващо валежно обусловен. Геоложкият строеж на терените, в които са разположени речните долини, включва скали и почви, обезпечаващи малък повърхностен отток (глинесто-песъчливи речни езерни отложения и силикатни скали). Добрата залесеност на северните склонове на Люлин осигурява естествено регулиране на повърхностния отток, който макар и малък е практически непрекъснат.

Гъстотата на речната мрежа е от 1 до 2 km/km2.

Модулът на годишния отток от 5 до 7.5 l/sec/km2.

Водите на разглежданите реки са с качества на приемници І и ІІ категория до първото населено място, през което минават, след което са вече с качествата на приемници ІІ и ІІІ категория според Заповед N РД - 272/03.05.2001г. на МОСВ.

Протичащите реки са с малки водосборни области (без река Владайска), което е причина да няма водочетни станции по тях. Разработените варианти на трасетата минават в относителна близост до горните им течения и изворите.

Оттока се характеризира с два максимума пролетен (първостепенен), който настъпва през март-май и зимен (второстепенен) през м. декември

Този ход на оттока се обуславя от климатичните условия. От климатичните данни за Банкя и Перник се установява, че средната годишна валежна норма е около средната за страната - 737 mm за гр. Банкя (малко над средната норма) и 606 mm за гр. Перник (малко под средната норма), а средногодишната температура - малко под средната за страната (9,5 С), вследствие подчертаното климатично влияние на Люлин планина. Годишното разпределение на валежите се характеризира с максимум през май-юни - 95mm за гр. Банкя и 77 mm за гр. Перник. Валежният минимум за Банкя е през февруари (първостепенен) – 43 mm и през август (равностоен второстепенен) – 44 mm. Валежният минимум за Перник е през март (първостепенен) – 37 mm, а през август има равностоен второстепенен – 39 mm. Климатът е сравнително влажен с тенденция на засушаване през периода август-септември. Екстремите в повърхностния отток на реките в района съвпадат не толкова с валежния максимум, колкото с периода на снеготопене през м. март. Данните от извършвани химични анализи на речната вода показват, че тя е пресна със слабо алкална реакция рН = 7,6 до 8,9. Водите на Бучинските реки са хидрокарбонатно-калциево-сулфатно-магнезиеви почти без съдържание на Na+K. Много по-слабата минерализация се обяснява основно с факта, че става дума за малки реки с малки водосборни области в преобладаващо силикатни терени. При това пробовземните пунктове са в горните течения, където водата е най-слабо минерализирана. Водата е твърда (обща твърдост – между10 и 16 Н). Перманганатната окисляемост варира между 4 и 6 mg-O/dm3, като в студените месеци ХІІ – ІІ достига до 10 – 15 mg-O/dm3.



Въздействие по време на строителство:

Реконструкциите на инженерните инфраструктурни съоръжения не засягат повърхностни водни тела. Единствено в района на пътната връзка при км 12+000, където има и виадукт се предвиждат отчуждения на 29 кв.м водна площ, които са по бреговата ивица в обхвата на моста. Въздействието може да се изрази по време на изкопни работи във временно повишаване на мътността на водите на реката.

Инвестиционното предложение за реконструкция на инфраструктурни съоръжения на други ведомства, съпътстващи магистралното трасе, не са свързани с водоползване, както по време на строителството така и при тяхната експлоатация.

Въздействието е временно, краткотрайно и върху малка площ, само за периода на строителство. Може да се определи като незначително.



Въздействие по време на експлоатацията:

Не се очаква.



Б. Подземни води

Съгласно хидрогеоложкото райониране на страната (Хр. Антонов, Д. Данчев), обследваната територия принадлежи към Балканидния хидрогеоложки регион, Средногорската област, районите на Софийската и Пернишката котловина. Масивът на Люлин планина е изграден от вулканити, в хипергенната зона, на които са разпространени студени пукнатинно-жилни води в незначителни количества.

Ниските части на северните склонове на планината са покрити от делувиално-пролувиални кватернерни наслаги, в които се формират безнапорни порови подземни води, също в незначителни количества. Под тях лежат плиоценски езерни отложения (крайбрежен фациес), носители на безнапорни и слабонапорни пластово-порови води в малки количества. Плиоценските отложения са с подложка от сенонски вулканити, по тектонски нарушения, в които циркулират напорни термални води (Банкийска и Горнобанска термоводоносна зона).

По южните склонове на Люлин се формира делувиален шлейф, покриващ палеогенските отложения на Пернишкия въглищен басейн, които са практически неводоносни.

Пукнатинно жилните подземни безнапорни води от хипергенната зона на вулканитите изграждащи масива на Люлин се дренират от низходящи извори с незначителен дебит. По химичен състав те са от хидрокарбонатно-калциево-магнезиев тип с малка минерализация и твърдост. Някои от изворите са каптирани на място за чешми.

Безнапорните и слабонапорните пластови води от кватернерните наслаги и плиоценските езерни отложения по северните склонове на Люлин също са със запаси без съществено стопанско значение и се използват частично за локално водоснабдяване чрез каптажи или шахтови кладенци. Водите са от хидрокарбонатно-калциев тип, пресни и с малка твърдост.

Палеогенските отложения по южните склонове на Люлин са практически неводоносни.

Във вулканитите, изграждащи скалната подложка на плиоценските езерни отложения северно от масива на Люлин, по тектонските нарушения циркулират термални води от пукнатинно-жилен тип. Естественото им дрениране става при известните изворни находища на Горна баня и Банкя.

Водата е с пиезометрично ниво на около 60 m под терена (може да се експлоатира само помпажно), но разкритата зона е със значителна водообилност.

Водата е добре защитена от повърхностно замърсяване, но участъка принадлежи към източната част на Банкийската термоводоносна зона.



Въздействие по време на строителство:

Реконструкциите на инженерните инфраструктурни съоръжения не засягат повърхностни водни тела. Не се очаква въздействие.



Въздействие по време на експлоатацията:

Не се очаква.


1   ...   10   11   12   13   14   15   16   17   18


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница