Въздействие върху минералното разнообразие

13.Въздействие върху биологичното разнообразие и неговите елементи

Трасето на АМ „Люлин” започва от Софийски околовръстен път (СОП), минава на запад - югозапад покрай декоративния разсадник "Мало Бучино", след което пресича двете му части и през южните части на село Мало Бучино навлиза в Бученския проход и изцяло преминава през земеделски площи и крайпътни залесявания.

На територията на ДЛ София трасето преминава през отдел 249 -3 - просека и покрай дендроценози с доминиране на зимният дъб (от 4 до 7) и съпътстващи видове габър, келяв габър, клен, мъждрян; в по-високите части на прохода формациите се доминират от габъра и трепетликата, а съпътстващи видове са бука, зимния дъб, край реката се срещат бялата и трошливата върба, но не формират плътни формации.

Трасето преминава през отдел 250 а,б,г - отделена като зелена зона и покрай отдел 252 з - природна забележителност "Еленова Бара" в началото на Бучинския проход. Приподната забележителност не се засяга от реконструкцията на мрежите и съоръженията, предмет на инвестиционното предложение.

Аналогични са формациите на територията на ДЛ Радомир, като на места са създадени култури от бял бор и червен дъб Q. rubra, със съпътстващи видове: издънки от габър, зимен дъб, бук, цер, с единично участие на бреза. От естествени формации по-важни са формираните от габъра със съпътстващи видове зимен дъб, бук , цер, единично внесен бял бор; габър, бук, зимен дъб, трепетлика; габър, бук, зимен дъб, единично клен и череша.

Въздействие по време на строителство:

По-голяма част от засегнатите от инвестиционното предложение територии са обработваеми ниви-агроценози, с отглеждане основно на зърнени култури. Мерите, които се засягат от инвестиционните инфраструктурни обекти са заети с производни тревни растителни съобщества, антропогенно повлияни от паша на селскостопански животни. Общо, засегнатите горски площи са 4,288 дка. Останалите са предимно селскостопански площи, като от тях се засягат основно ливади от ІV,V и VІ категория.(Разгледани подробно в таблиците в т. ІІІ.2 на настоящата информация).

Основните нарушения по отношение на растителната компонента ще бъдат извършени в процеса на изкопните работи. Същите са необратими, но незначителни предвид малката площ, която се засяга.

Въздействие по време на експлоатацията:

Не се очаква.

В горските масиви на Люлин и прилежащите им земеделски площи и голини се срещат и значителен брой птици:

Скален орел Aquila chrysaetos, Малък орел Hieraatus pennatus, Черношипа ветрушка Fа1со tinnunculus, Сокол скитник Fа1со peregrinus, Червена каня Milvus milvus, Голям ястреб Accipiter gentillis, Малък креслив орел Aquilla pomarina, Планински кеклик Alectoris graeca, Колхидски фазан Phasianus colchicus, Речен дъждосвирец Charadrius dubius, Горски бекас Scolopax rusticola, Гълъб хралупар Со1итЬа оепаs, Обикновена кукувица Сиси1lus сапоrus, Бухал ВиЬо ЬиЬо, Горска улулица Strix aluco, Папуняк Uрира ероrs, Среден пъстър кълвач Picoides medius, Ушата чучулига Eremophila alpestrus, Горска чучулига Lullula arborea, Червенокръста лястовичка Hirundo daurica, Домашна червеноопашка Phoenicurus ochrurus, Ръждивогушо ливадарче Sахiсо1а ruberta, Матовоглав синигер Риrus тоntanus, Градинска дърволазка Certhia brachydactyla, Голям синигер Раrus таjor L., Син синигер Раrus саеrulens L., Траурен синигер Раrus lugubris Теmn., Поен дрозд Turdus philomelos Brrehm, Прелетен кос Tordus merula L., Щигрец Carduelis carduelis L., Червенушка Соссоrhranstes coccorhranstes L., Сойка Garrulus glandarius L., Сокерица Nucifraga caruocatactes L., Сврака Pica pica L., Голям пъстър кълвач Dendrocopus medius, Зелен кълвач Picus viridis, Гривяк Со1итbа ра1итbus L., Пъдпъдък Соturnix cоturnix L., Яребица Perdix perdix L.

От бозайниците в района се срещат:

Източноевропейски таралеж Erinaceus concolor, Обикновена къртица Та1ра еиrореа, Белокоремна белозъбка Crocidura leucodon, Малка белозъбка Crocidura suaveolens, Голяма водна земеровка Neomys fodiens, Малка водна земеровка Neomys anomalus, Ръждив вечерник Nictalus noctula, Кафяво прилепче Pippistrelus pippistrelus , Домашно куче Canus familiaris, Лисица Vu1реs vи1реs, Белка Martes foina, Язовец Ме1еs теles, Невестулка Mustela nivalis, Черен пор Mustela putorius, Пъстър пор Vormela peregusna Gulb. (рядък вид), Дива котка Felis silvestris, Домашна котка Catus domestica, Дива свиня Sus scrofa, Сърна Сарrео1иs сарrео1us, Лалугер Sреrторhilus сitellus, Обикновена катерица Sciurus vulgaris, Горски сънливец Dryomis nitedula, Обикновен сънливец Glis glis, Лешников сънливец Мusс. avellanaris, Белозъбо сляпо куче Nannospalax leucodon, Обикновена горска мишка Apodemus sylvaticus, Малка горска мишка Apodemu microps, Жълтогърда горска мишка Apodemu flavicollis, Домашна мишка Миs. musculus, Черен плъх Rattus rattus , Сив плъх Rattus norvegicus, Воден плъх Arvicola terrestris, Див заек Lepus capensis, Златка Маrtes таrtes L.

От представения списък на представителите на фауната се вижда, че в разглеждания район тя е сравнително богата.

Също така е видно, че част от представителите на фауната са обект на лов: сърната Сарrеоlus сарrео1us, дивата свиня Sus scrofa, дивият заяк Lepus capensis, фазанът Рhasianus со1сhicus, яребицата Perdix perdix L., пъдпъдъкът Соtornix cоtornix L„ Запасите и разрешеният отстрел се определят от ловната таксация. Като вреден дивеч при определени условия се отстрелват лисицата Vи1реs vи1реs, дивата котка Felis silvestris, подивялата домашна котка Саtus domestica и куче Сапis familiaris, черният пор.

С природозащитен статус са - невестулката, дивата котка, обикновената катерица, лалугерът, горският сънливец, лешниковият сънливец, пъстрият пор, орлите, планинският кеклик и др.

Прегледът на фауната показва, че част от нейните представители се отнасят към хидрофилните видове, като: голямата водна земеровка, водния плъх и техните местообитания покрай реките през Бучинския проход са засегнати от самото трасе на АМ „Люлин”.

Въздействие по време на строителство:

Процесът на строителството ще бъде свързан и с временно безпокойство на животинските видове и тяхното изтегляне в съседни територии. Поради бързата подвижност на по-голяма част от видовете, вероятността от физическо унищожаване на екземпляри от тях е минимална.

Уязвими от преки нарушения на месообитания в процеса на строителството на инфраструктурните обекти ще бъдат ограничен брой гнездящи птици, свързани с тревно-храстовия комплекс.

Най-общо, възможното въздействие от строителството върху орнитофауната може да се сведе до две направления:

 нарушаване на местообитания;

 безпокойство

Засегнататите терени от инфраструктурните обекти са основно земеделски земи – интензивно използвана обработваема земя и в много малка степен мери. Горските територии, които се засягат са антропогенно повлияни, поради което видовото разнообразие на бозайната фауна, местообитания на която могат да бъдат засегнати, е ограничено и се свежда основно до следните видове: таралеж (Erinaceus concolor), къртица (Talpa europaea), обикновена полевка (Microtus arvalis), домашна мишка (Mus domesticus),полска мишка (Apodemus mystacinus), сляпо куче (Nannospalax leucodon), язовец (Meles meles), пъстър пор (Vormela peregusna), невестулка (Mustela nivalis)

Нарушение на местообитания е вероятно да има в процеса на усвояване на новите територии за строителство, което ще доведе до изтегляне на видовете в съседни територии. Повишаването на шумовата характеристика също ще има отражение върху бозайниците. Въздействието е обратимо, локално и незначително.

Въздействието върху фауната в района по време на експлоатацията резултира от АМ „Люлин”. Реконструкцията на комуникациите не води до кумулиране на това въздействие и няма да се отрази на фауната в района.