Емоционалната Интелигентност
Детството като незаменима възможност
Изтегляне 0.53 Mb.
|
Свързани:
РАБОТЕН-ЛИСТ-Шипка, Ключови думи - работен лист
Детството като незаменима възможностПри раждането човешкият мозък далеч не е напълно оформен. Той продължава да се усъвършенства през целия ни живот, като най-интензивният растеж настъпва по време на детството. Децата се раждат с много повече неврони от онези, които ще останат в мозъка им като зрели хора; с помощта на процес, известен като „орязване", мозъкът губи онези невронни връзки, които не се използват достатъчно, и формира стабилни връзки в онези синаптични точки, които се използват най-много. „Орязването“ отстранява излишните синапси и по този начин подобрява съотношението между шум и сигнал, след като се е отървал от причината за „шума“. Този процес е постоянен и бърз - синаптични връзки могат да се формират за дни или дори за часове. Опитът, и особено опитът в детска възраст, наистина оформя мозъка. Класическата демонстрация на влиянието на личните преживявания върху растежа на мозъка е проведена от носителите на Нобелова награда Торстен Визел и Дейвид Хабъл, и двамата специалисти по невронаука. (David H. Hubei, Thorsten Wiesel, S. Levay “Plasticity of Ocular Columns in Monkey Striate Cortex", Philosophical Transactions of the Royal Society of London 278,1977.) Те доказват, че при котките и маймуните има критичен период през първите няколко месеца след раждането, в които се развиват синапсите, пренасящи сигнали от очите до зрителната кора, където те се обработват и интерпретират, Ако в този период едното око се държи затворено, броят на синапсите от това око към кората намалява катастрофално, а тези, свързващи мозъка с отвореното око, незабавно започват да се увеличават. Ако след края на критичния период затвореното око се отвори, животното е практически сляпо с него. Макар и окото да е напълно здраво, от него до зрителната кора водят твърде малко неврони, за да може мозъкът да тълкува подадените от окото сигнали. При хората този критичен за зрението период обхваща първите шест години след раждането. В това време нормалното зрение стимулира формирането на все по-сложни невронни вериги, които започват в окото и завършват в зрителната кора. Ако окото на детето бъде принудително затворено дори за няколко седмици, може да се стигне до явен дефицит на зрение в това око. Ако окото на детето бъде затворено за няколко месеца по време на този период, то вече няма да може да различава детайли със същата яснота, с която го прави здравото око. Впечатляваща демонстрация на влиянието на личния опит върху развитието на мозъка можем да видим в експериментите с „бедните" и „богатите“ плъхове. (Работата на Мариан Даймънд е описана в Richard Thompson. The Brain, San Francisco, W. H. Freeman, 1985.) „Богатите“ плъхове живеят на малки групи в клетки, пълни с развлечения като стълби и въртележки. „Бедните“ плъхове живеят в подобни клетки, само че напълно празни. За няколко месеца в неокортексите на богатите плъхове се наблюдават все по-сложни синаптични връзки между невроните, на фона на които невронните мрежи на бедните плъхове са направо скромни. Разликата е толкова голяма, че мозъците на богатите плъхове са по-тежки, и едва ли е изненада, че те се справят с лабиринтите много по-добре от бедните плъхове. Подобни експерименти с маймуни сочат същите разлики между „богатите“ и „бедните“, и на практика няма съмнение, че същото става и при хората. Психотерапията - тоест систематичното превъзпитание на емоциите - е отличен пример за начина, по който преживяванията могат да изменят емоционалните модели и да оформят мозъка. Най-драматичните демонстрации за това идват от проучванията върху пациенти, лекувани от обсесивно-компулсивно разстройство. (L. R. Baxter et al., “Caudate Glucose Metabolism Rate Changes With Both Drug and Behavior Therapy for Obsessive-Compulsive Disorder", Archives of General Psychiatry 49, 1992) Една от най-често срещаните компулсии е миенето на ръце, което може да се повтаря много често, дори стотици пъти на ден, до такава степен, че кожата на ръцете да се напука. Ядрено-магнитният резонанс сочи, че пациентите с такова заболяване имат по-висока активност в префронталния лоб. (L. R. Baxter et al., “Local Cerebral Glucose Metabolic Rates in ObsessiveCompulsive Disorder", Archives of General Psychiatry, 44, 1987) Половината пациенти, участвали в изследването, получават обичайната терапия с лекарството флуоксетин (известно повече с търговското си наименование „Прозак“), а другата половина преминават през поведенческа терапия. По време на терапията те биват систематично излагани на обекта на обсесиите или компулсиите си, без обаче да могат да действат: пациентите с компулсия за миене на ръце застават пред мивката, но нямат право да я използват. В същото време те се учат да поставят под въпрос страховете, които ги подтикват към действие - например че ако не се измият, ще се разболеят и ще умрат. Постепенно, в течение на месеци, компулсиите избледняват, също както и при терапията с лекарства. Забележителното откритие в този случай е, че според скенера при пациентите, подложени на поведенческа терапия, се наблюдава същото намаляване на активността на една ключова част от емоционалния мозък, наречена опашато ядро (nucleus caudatus), както и при пациентите, успешно лекувани с флуоксетин. Преживяванията им са изменили функционирането на мозъка и са облекчили симптомите със същия успех, с който и лекарството! Изтегляне 0.53 Mb. Сподели с приятели:
|