Емоционалната Интелигентност
Изтегляне 0.53 Mb.
|
Свързани:
РАБОТЕН-ЛИСТ-Шипка, Ключови думи - работен лист
Ужас, врязан в паметтаЕто какво разказва един четиридесет и осем годишен ветеран от Виетнам двадесет и четири години, след като е преживял мигове на ужас в непозната страна на другия край на света: Не мога да избия тези спомени от главата си. Картините се връщат непрестанно, детайлите са по-живи от всякога и изплуват в съзнанието ми и при най-невинни поводи - някоя врата се затваря с трясък, някоя азиатка, която съм видял на улицата, от допира до бамбукова подложка или от аромата на свинско на тиган. Снощи си легнах и като никога съм заспал дълбоко. В малките часове обаче започна буря и някъде падна гръм. Събудих се незабавно, замръзнал от ужас. И ето ме обратно във Виетнам, насред сезона на мусоните, нощем, на пост. Сигурен съм, че ще ме ударят при следващото нападение. Ще умра. Ръцете ми са направо ледени, а по тялото ми се лее пот. Чувствам всяко косъмче по врата си, настръхнало като бодли на таралеж. Не мога да си поема дъх, сърцето ми удря като чук. Надушвам блатна сяра. Изведнъж виждам какво е останало от приятеля ми Трой... Виетконгците са ни го пратили в лагера на бамбуков поднос... При следващата светкавица подскачам толкова силно, че падам на пода. (Споменът за Виетнам е от М. Davis, "Analysis of Aversive Memories Using the Fear-Potentiated Startle Paradigm", in The Neuropsychology of Memory, N. Butters and L.R. Squire, eds.. New York. Guilford Press. 1992.) Този ужасен спомен, останал жив до най-малката подробност след повече от две десетилетия, все още може да вдъхва у този ветеран същия страх, който е изпитвали в онзи съдбоносен ден. ПТСР представлява опасно снижаване на прага на тревожност и човек започва да реагира на обичайни събития така, сякаш представляват непосредствена заплаха. Схемата за отвличане, за която стана дума във втора глава, като че ли играе основна роля при този процес: колкото по-брутални, шокиращи и ужасяващи са събитията, които водят до това отвличане, толкова по-трудно заличим е споменът. Невронната основа за тези спомени е драстична промяна в химията на мозъка, причинена от един- единствен пристъп на непреодолим ужас. (Льоду описва тези изключително упорити спомени в "Indelibility of Subcortical Emotional Memories", Journal of Cognitive Neuroscience 1, 1989, pp. 238-243.) Ако и случаите на ПТСР обикновено да се дължат на единични епизоди, подобни резултати могат да се наблюдават и при жестокост, проявявана в продължение на години, какъвто е случаят с децата, насилвани сексуално, физически или емоционално. Най-подробните изследвания върху тези промени в мозъка дължим на Националния център за посттравматично стресово разстройство - мрежа от научни центрове, действащи в болниците за ветерани, в които има много хора с ПТСР, рожба на виетнамската или други войни. Тъкмо от изследвания върху такива ветерани сме научили повечето от онова, което знаем за ПТСР. Тези данни обаче важат и при деца, преживели тежка емоционална травма, подобни на онези от началното училище „Кливланд“. „Жертвите на жестоки травми може би никога няма да са същите от биологична гледна точка“ - сподели с мен д-р Денис Чарни. Той е практикувал психиатрия в „Йейл" и в момента е директор на програмата по клинична невронаука в Националния център. „Няма значение дали става въпрос за непрестанния ужас на битката, за мъчения или непрекъснат тормоз в детството, или пък за еднократно преживяване, например ураган или катастрофа, при която сте се отървали на косъм. Всяко въплъщение на неконтролируемия стрес може да доведе до един и същ биологичен резултат“. Ключовата дума тук е неконтролируем. Ако хората вярват, че има нещо, което могат да направят в катастрофална ситуация, че имат някакъв контрол върху нея, независимо колко незначителен е той, те се справят много по-добре емоционално от онези, които се чувстват напълно безпомощни. Тъкмо чувството за безпомощност прави едно преживяване субективно съсипващо. Както ми каза д-р Джон Кристал, директор на Лабораторията по клинична психофармакология към центъра: „Да кажем, че някой е нападнат с нож, но знае как да се защитава и предприема определени действия. Друг обаче на негово място си казва: „Олеле, мъртъв съм“. Безпомощната жертва е много по-застрашена от ПТСР. Мозъчните изменения започват в момента, в който знаеш, че животът ти е застрашен, а ти не можеш да направиш нищо“. Чувството за безпомощност като елемент, отключващ ПТСР, изскача отново и отново в десетки изследвания върху двойки работни плъхове, разделени в отделни клетки, на всеки от който се подава слаб - но за плъха доста сериозен - електрически шок. Само единият плъх има лост в клетката си - когато го натисне, токът спира и в двете клетки. В продължение на няколко седмици и двата плъха получават еднакво количество електрошокове, само че плъхът, който може да спира тока, преминава през изпитанието без видими признаци на стрес, докато при безпомощния се наблюдават обусловени от стреса мозъчни изменения. (Експериментите с двойките лабораторни животни ми бяха описани от д-р Джон Кристал. Такива експерименти са провеждани в няколко научни лаборатории. Основните проучвания са на д-р Джей Уийс в университета "Дюк".) За дете, по което някой стреля на детската площадка, дете, което вижда приятелите си да кървят и да умират, или пък за учителя, който не може да направи нищо, за да спре клането, това чувство за безпомощност трябва да е било непреодолимо. Изтегляне 0.53 Mb. Сподели с приятели:
|