Епископ симеон богомилство и богомили



страница6/11
Дата25.02.2018
Размер1.6 Mb.
#59463
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11
29. Откровение на апостол Павел.
236. Освен това, тъкмо тогава Боян написал бележитите "Предания за Стефанит и Ихнилат", които са най- добрият и най-дълбокият коментар за легендата под същото име, 12 книги, 800 листа, диктувани на четиримата ученика : Симеон Антипа, Никита Странник, Василий Византиец и Хамерун Добровницки. Книгата е писана пет месеца. Подвързана с кожа от девствен бик, окована в злато, украсена със седем скъпи камъка, тази книга сега краси един олтар в Малта, в залата на посветените.

От тази чудна по език и съдържание книга има отпечатани на ръчна преса със старобългарски букви само седем екземпляра, малко фолио.

Те се намират у седмината учители на Запада. Печатана е във Виена през 1780 г.

237. Аз съм длъжен да обгледам книжовната дейност на богомилските учители и да свърша с нея. Защото след това те нямаха вече време да пишат.

238. Богомил диктува на Симеон Антипа и той написа "Правила за Аскеза и Усамотение",три книги, 208 листа, сега пазени в Малта.

Тогава тъкмо и св. Гавриил Лесковски изпрати в два преписа своите две книги:"За Пътищата на Прозрението", чиста мистика, напомняща есенианските книги.

239. След това нищо не бе писано от богомилски учител или ученик.
хххххххххххххххххххххххххх
240. През тия години се говореше вече за легендите. Богомилите се събираха, молитвустваха заедно и,по тоя начин, вниманието на хората бе привлечено върху съответните ученици и учители.

241. Презвитер Козма бе чул нещо от болярите, искаше да узнае по сигурен път "новото" и затова една вечер отиде в манастира св .Параскева. Но на вътрешната врата човек с покривало го спря и му

забрани да влезе. На въпроса защо те се крият, ако не са престъпници,човекът не отговори нищо, само го отстрани и затвори вратата след него.

Обиден, презвитерът се яви при патриарха и го упрекна, че позволява да се обръщат манастирите в нечестиви сборища, дето забулени хора разпътсват, сквернодействат и се кощунят със светостта на местата.

Патриарх Даниил поиска от Петър стражи и ги отпрати там. Но на вратата излезе самият Боян , сне си покривалото и заяви, че този манастир му е даден още от патриарх Стефан за лично усамотение и там никой няма право да влиза. Стражата засрамено се оттегли. Патриарх Даниил разбра, че сам Боян закриляше "еретиците", но не посмя да настоява и млъкна.

Тези събития дадоха на Козма храна за много подозрения; той не можеше да отиде при Боян и да му иска уяснение по това, защото сам Боян, при един предишен спор, му беше забранил да се среща с него или да иска свиждане.

242. И тогава именно почнаха острите нападки върху богомили и богомилство - такива, каквито ги знаем от " Обличителните слова" на Козма.

243. Важността на тия "изобличения" лежи другаде: дворът знаеше вече , кой е духовният родоначалник на "еретиците" и че в покоите на Боян се събират нощем ония, които възстават срещу власт и империя.

244. Това силно разклащаше доверието на цар, патриарх и дворянство към Бояна. И богомилите можеха да се видят в опасност. Половината боляри бяха вече богомилски оглашени, но рано беше още да се разчита на подкрепата им. Учението можеше да се спре насред пътя си.
хххххххххххххххххххххххххх
245. През зимата на 929 г. избухна нов бунт: Михаил свали расото, събра много метежници и се отправи към Преслав. Но, по чудо сякаш, още в началото на бунта, Михаил умря от внезапен удар, а сподвижниците му, между мирните боляри, за да не паднат в ръцете на Сурсубула, минаха горните извивки на Струма, нахълтаха във Византийската империя към Елада и Никополис (близо до сегащната Превеза), дето цели седмици разбойничеха. Но императорът не обръщаше на това внимание. Той не само им позволи да останат в империята му, но даже им даде почетни служби.

246. Симеон Антипа,като говори за този случай, указва за Боян като за истински спасител на държавата, без да уяснява повече. Сигурно той взема внезапната смърт на Михаил като изходна точка на своята мисъл. Във всеки случяй, държавата бе спасена, а бунтът - пресечен.
хххххххххххххххххххххххххх
247. Но честолюбивите устреми на Сурсубула не се прекратиха с тия народни изпити.

248. Боян, както говори и Симеон Антипа, често водеше разговор със Сурсубула за ромеите и за истинската роля на Мария в двора.Макар силно обидно за Сурсубула лично, той ясно разбира истината и съзнава, че с услужване на византийския дворец малко ще спечели. Но той схваща страшната сила на Боян , като водач на мирски тълпи, долавя, че народът е силно привързан към него и че той именно е нужното лице.

249. Сурсубул му разкрива нашироко своите планове, така зле постигнати в предишните бунтове, и настоява Боян да приеме короната. Последният му говори, че няма нужда от Сурсубуловата ръка за това: той винаги може да го стори. Малко неразбрано му говори той за победите на "божия народ", за идните дни на сигурна, светла слава, но решително отказва да вземе участие в заговорите и не иска корона.

250. През тия времена именно Козма и Даниил упорито говорят пред Петър, че Боян е богомил и ,че богомилите именно са причинители на народните разорения, метежи и бунтове.

Това здраво се втълпява в главата на царя и той извиква Боян, за да го пита по тези въпроси. Боян е в Доростол и не може да дойде.

251. Тогава, по настояване на двамата църковници, царят извиква Богомил и отправя към него въпросите: той ли е водач на еретиците, що учат те, какви скверни деяния вършат на потулени места, какво замислят против царя и властта и пр.

Богомил не отговаря на тия въпроси, а намира причината за метежите в слабостта на царя, разтлението на двора, лукавството на царица Мария, нехайната слабост на болярството.

Той говори, че онези потулени духовници, с които общува царят, са позор за Христовото царство и плевели на Божията нива.

252.Петър разбра, че наистина богомилите са безвластници, не търпят господарска власт и заговарят против короната.

Напусто са думите му - остри, прекалено строги. Богомил не открива нищо от учението. "Ние сме християни - казва той - ние се мъчим да заслужим Божията Милост с дело, думи и мисъл. Ние нищо скверно не вършим. Нищо от учението на Христа не отричаме, ни изменяме; ние живеем онова, което са живеели първите апостоли. Проповядваме словото на спасението и пазим христовите овци, разделени на оглашени, верни, избрани и съвършени. Ние сме Божиите кучета, които разкъсват всеки вълк. Ако царете и патриарсите идат да грабят стадото, те са вълци и ние ще разкъсаме и тях."
ххххххххххххххххххххххххххххх
253. През 931 г. Чеслав Клонимирович, за когото летописците споменават, че е внук на Властимир, сръбския крал, роден от българка в Преславец, възпитан в Симеоновия дворец и пазен там като заложник, пряк наследник на сръбския престол, се споразумя с Роман Лакапин, като му поиска помощ, за да си върне престола. Същата година той, подкрепян от императора, избяга с четири жупана в Сърбия, дето се провъзгласи за самостоятелен княз.

От Хърватско Западна Русия и Западна Македония маса сърби се изселиха и отидоха при него. А във Византия сам императорът снабдяваше с храна и дрехи ония, които искат да отидат в новото княжество. Хиляди бежанци - сърби напуснаха земята на Петра и се преселиха.

254. Когато бе стабилизирано новата положение, Роман Лакапин изпрати на Чеслав Клонимирович богати дарове и последният му се подчини с условие императорът да му помага и закриля от българите.

255. Едва сега, според Симеон Антипа, Сурсубул разбра своето смешно положение. Той схваща, че императорът цели разкъсването на България и окончателното й разделяне.

256. Един български летописец пише: "Гърците са самохвални, коварни властолюбци". Даже сам Сурсубул - истински грък по дух и кръв - бе заставен да признае това за истина.
ххххххххххххххххххххххххххххххх
257. Понеже, близо една година след това, Богомилското общество беше формирано, трябва да отбележа онова, което е характерно в учението: култ и ритуал в това общество.

Както е знайно и на историците от тогавашните летописи, както и сам Козма отбелязва, Йеремия, или , както е записан от Симеон Антипа в "Историята" - архиепископ Богомил, водачът на движението, не се ценеше формално от църквата и до самата си смърт остана презвитер на външната църква.

Богомилите също не се деляха от църквата, наричаха се като него християни, но образуваха религиозна община с най-строга организация.

258. Основното разделяне на степени у първото християнство бе запазено: оглашени бяха ония, у които бе силна религиозната верност, но предаността им към заветите на учителите не бе изпитана още. Те се водеха от някой верен, онзи, що ги е взел върху себе си и който отговаря за тях, но само докато са огпашени, а не на вечни времена. Негова беше великата заслуга , че е привел към Христа една изгубена

овца от лутащото се стадо. Негова беше голяма награда - помощта на Двама Пастири, която му се оказваше, понеже искрено и живо служи на Бога.

259. За да влезе в стадия на избраничество, верният трябва да доведе поне трима оглашени и да ги настави и "огласи" със звуците на учението.

При огласяването се довеждаше оглашения и верният - неговият духовен баща - го поръсваше с вода и му поръчваше да бъде послушен.

260. Когато постигаше първата добродетел - Тайната - и Кръстителят разбереше, че той може да бъде доверен и че не ще измени на словото, въвеждаше го в събранието на верните, дето епископът му приемаше клетвата, възлагаше ръце върху него и му съобщаваше учението, като му даваше легендите на архиепископ Боян.

От тогава той посещаваше събранията, слушаше богослужението и се приобщаваше към Тайните.

261. Силно израслите в Духовната работа верни биваха приемани в степента "избрани". Избраните се наричаха още "презвитери". Те даваха особено строга клетва, носеха печат върху лявата ръка с името на Христа, проповядваха в събранията и извършваха богослужение.

Те се ръкополагаха с общи, от всички съвършени и избрани произнасяни молитви; за да им се съобщат висшите дарове на Духа Светаго, слагаха им на главата гностичното евангелие от Йоана, четяха от него известни места и всички казваха "Амин".

Богослужението се състоеше в четене на Писанието, на книгите на Богомилството, проповед и молитва. Събранията свършваха с "вечери на любовта", дето епископ ломеше хлеб и всички пиеха от една чаша вино. Чашата се пазеше в олтара и в нея в тържествените дни се извършвах литургии. В литургията се преосъществяваше хляб и вино с магични молитви и жестове и се даваше на верни, избрани и съвършени.

262. Съвършените бяха епископи и апостоли на Богомилството. Те носеха черни раса, малък кръст на гърдите и пръстен от желязо на левия показалец.

Те бяха усамотени, малко се събираха с външни и се явяваха на събранията с покривала от черен плат. При откриване на събранията, верни и избрани искаха благословението им и те го даваха с молитва, нечуто произнесена.

263. Между богомилите бракът не се желаеше особенно, но не беше никому забранен; даже епископи имаше жени. Препоръчваше се живот безбрачен за онзи, който искаше с особена ревност да служи на делото.

264. Както във всяко тайно общество, особените празници, магично свързани и церемониите по вътрешния ритуал, бяха установени здраво. Те и сега са отбелязани в Малкия Ритуал на Малта.По тях не може да се говори, не може да се говори и по Малките и Големи Мистерии, за които има ясно указание у Симеон Антипа, у Михаил Унгарец и особенно в правилата у архиепископ Богомил.

Даже у синодика на Борил, паметник от1210 година, намираме:

"... на рождество Йоана Кръстителя творящи влъшвения ... и в ти нощъ скверная творат тайнства и елинство и слоужбе подобнаа... анафема!"

Като говори на това място, Марин Дринов казва, це под "елинство" се разбира елевсинския култ - Мистериите - с всички обряди, които се извършват срещу Еньовден. Но по това историците едва ли ще знаят някога нещо.
хххххххххххххххххххххх
265. Няма защо да дирим причината за недоволството и анархичните устои на Богомилството: те се обясняват много лесно.

Ако се съгласим, по необходимост на фактите и събитията с това, че богомилството бе решителна реакция, ясно е защо възникна враждата между него и външната църква. Обясних по-рано как живееше духовенството.

Презвитер Козма не беше сам доволен от това, но пак нападаше богомилите за това, че наричат духовниците фарисеи, че ги порицават в невъздържан, користолюбив живот, че ги питат - защо не живеят както апостол Павел пише на Тимотея. И Козма им отговаря - да не осъждат другите, защото във великия дом има разни съсъди сбрани - не само сребърни и златни, но също и глинени и дървени "овь в честь, овь же не в честь" - по думите на същия апостол.

Разбира се, че това наивно оправдание е много леко: нечистият проводник не трябва да се мъчи да приема нещо високо - и богомилите именно затова осъждаха "дървените и глинени съдове" - че се мъчат да носят в себе си миро и причастие, което може да бъде носено само в съдина от злато или сребро.

266. Осъждаха богомилите и в това, че искат секвестиране на царските земевладения на клириците и освобождаваше на народните маси от крепосничеството.

267. У синодика на Борил това е показано особено ясно.

268. Богомилите често говорят срещу робството, царската институция и съсловните привилегии, но поради разбърканото положение, неотговарящо на естествените кастови искания на личностите, ангажирани в тия институции и съсловия.

Възстанало срещу светска и духовна власт, защото тя е компроментирана от своите собствени представители, Богомилството бе гонено и от двете.

269.Измъчвани, бити, изтезавани, хвърляни в студени тъмници, те живееха все още за "ереста", на която служеха; Козма вижда в това тъпо невежество, както са виждали езичниците на империята невежество в страданията на първите мъченици.
хххххххххххххххххххххххх
270. Отношенията между държавата и църквата от една страна - и Богомили, от друга - беше станало напрегнато.

Църквата не можеше вече да понася това неестествено положение, държавата - също.

Онова, което бе станало закон и бе санкционирало правото на стария ред , отведнъж рязко се нападаше от неизвестни някакви монаси и "еретици". Това не можеше да допусне ни цар, ни патриарх.

271. Патриарх Даниил се яви една вечер при Петър и настоя - богомилите да бъдат заловени, като явни бунтовници. Те замислят широк заговор против царство и църква и чакат момент, за да провъзгласят безвластие.

272. Петър, слаб и безволев, отказа. Тогава Козма и Даниил се явиха пред Сурсубула и му заявиха за заговора, като искаха настойчиво да бъдат разпитани богомилите.

273. И на другата нощ, една декемврийска нощ през 933 година, Сурсубул затвори в подземните тъмници на Преслав 17 души от най-видните избрани и съвършени, посочени от Даниил. Измъчвани цели дни и нощи, те не разкриха нищо. Заговор нямаше, но поне учението поиска да узнае патриарха : те мълчеха.

С избодени очи, с изгоряла от зачервените щипци кожа, в гъста мрежа от разпалени гвоздеи по гърба и гърдите, оковани в нагорещени железни дъски, с дълги ивици месо, рязано от гърба с ренде, с разтопен метал в ушите, с разкъсани уста, извадени с клещи нокти, с червени "скорпоиони", слагани в носовите дупки, със сини петна от обгоряло с факел по черепа и ръцете, те живяха три седмици и измряха в занданите на преславското коварство.

275. Боян не беше там: из Кипър, Малта, Краков, Рига обикаляше църквите.

Когато се върна, те бяха мъртви.

276. В навечерието на тоя страшен ден, втория ден на Коледа, същата година, бе затворен и Богомил. В полунощ Боян се върна и поиска да види Сурсубул. Сурсубул се изплаши, не излезе. Тогава Боян натисна, счупи вратата и видя Сурсубул, седнал на едно одърче, че разговаря с Даниил ниско. Той беше бледен, треперящ, с изгубен поглед.

"- Умреха ли вече? - един страшен глас бе попитал.

- Умреха, княже!

- На късове ще бъдеш късан и мръсни кучета ще нахраниш с телото си за това ! Пусни презвитер Йеремия!

- Но...

- АЗ ИСКАМ!"

Богомил бе пуснат.

277. На разсъмване, в покоите на болната Мария, бе събран таен съвет; там влизаха : Петър, Боян, Сурсубул, Никита Странник, Даниил и двама боляри - презвитер Антрий и презвитер Лазар, богомили.

Сурсубул каза с треперлив глас, че е сбъркал, като е мъчил богомилите. Те нищо не знаели, заговор нямало, но причината за неестественото положение за държавните нещастия е Мария. Царицата трябва да бъде отпратена във Византия. Царят желае да остави престола и да приеме схима, а короната може да вземе Боян.

278.Ако Боян не иска, Сурусубул е готов да се възцари, макар , че в тия тежки времена и нему не е до царуване. Но той е готов да избави народа от нови беди и да се пресече хода на старите държавни неуредици.

279. Тогава Боян каза думи, които са паметни в историята на целия народ. Аз ще предам речта му така, както я дава Симеон Антипа, защото никога друг път българин не е говорил така:

" - Метеж! Тази дума от години чувам да се разнася из дворец, палати и покои. От размътване мътните души се боят. Царю, ти бягаш и оставяш народа на чакали и стръвни кучета, за да дириш спасение за своята малка душа. Патриарх Даниил, скверна е пътеката ти, отче, недей сквернослови. Кръвта на седемнадесет светии тежи, като страшно бреме на твоята скъдна съвест - през позори, безчинства и съсипии ще те изведе позорът на твоето деяние; ти Бога поруга - и поругание е твоята участ. Една нещастна царица внесе безчинтсво в Преслав - и вие я приехте! Защо я гоните сега? Оставете я да умре спокойно. Не смущавайте дните й със своя и нейния позор. Жена не е съсипвала народа досега, не може и да съсипе. Вие доведохте божията казън над тия черни покои и мръсни дворци. Царю, не бягай! Аз няма да оставя подъл византиец да властва в Преслав. Ако Сурсубул иска корона, да не я предлага на мене: той два пъти метеж разпалва до днес - по цели дни метежници из царството гони, за да ги убива и да мие ръцете си с кръвта на мъченици. Над пропасти виси народът, и врагове вътре, и врагове вън! Врагове в душите ви са влезли - ето тоде иде метеж подир метеж!Скрити лъжи се трупаха в позорни крепости около вас. Мрежи от престъпления надвиснаха и сплетоха дворец и църква. Вие убивате и мъчите, за да убиете мъченията на съвестта. Оставете! Спрете, казвам ви! Нека спи народът тежкия кошмар на коварната управа, нека сънуват болярите сластни сънища - умира Мария,

агония години ще виси над двор и държава, България ще погине!...Ти каза, Царю :"Ти ще разбереш, Бояне!" - Аз разбрах. Аз отдавна съм разбрал. "

280. Като каза това, той напусна събранието а след него излязоха Никита, Антоний и Лазар.

Додето тези четиримата в покоите на Бояна говориха за това, което трябва да се извърши сега, когато държавата явно убиваше верните, останалите продължиха съвета, като извикаха болярите и военоначалниците.

Сурсубул каза, че Боян е най-опасният богомил , та трябва да се наблюдава и да се съобщава за това, което той върши.

Царят възстана срещу това, заяви, че Боян е прав, а всички те са виновници, но без Боянова воля той не може да снеме короната.
ххххххххххххххххххххх
281. Във Византия през това време ставаха събития, които имаха връзка с онова, що се случи отпосле в Преслав.

Още през 920 г. патриарх Николай Мистик в поместен събор призна на църквата правото да осъжда четвърти брак.

По този начин, под давление на Роман Лакапин, патриархът провъзгласи сам император Константин за опозорен, защото бе син на Лъв Шести от четвъртия му брак.

Константин бе мек и добър: той не протестира.

282. Когато Боян дохождаше във Византия, те двамата се събираха у библиотеката на Константин и говореха по въпросите за Вечния Живот. Константин бе богомил, и скоро стана богомилски презвитер. Заедно с Василиий Византиец и Никола Странник, те ходиха по империята и уреждаха църквите, а Константин бе събрал 123 преписвачи да преписват бояновите легенди за избрани и съвършени.

282. Съдбата наказа Роман Лакапин. Без съмнение този император бе гениален, но лишен от принципи. По пътя на едно сигурно и верно престъпление той стигна дотам, че извика черната неблагодарност на онези, в чийто интерес бе потъпкал всяко божие и човешко право.

284. Христофор - най-стария му син , бащата на Мария - Ирене, умря. Стефан и Константин, двамата му по-малки синове, направиха срещу баща си заговор и през 944 г. го изпратиха в манастир на о. Протес, дето той умря през 948 г.Но още в 945г. , след година само царуване, вследствие

втори заговор, дето явно личи намесата на Боян, Василии Никита и дворяните -богомили, двамата узурпатори бидоха свалени и пратени при баща им , в същия манастир на Протес. Константин Седми отново взе престола, защото бе необходим за движението.

285. Патриарх Николай Мистик бе сменил Теофилакт, най-малкия син на Роман, бележит по това, че бе добър ездач и разиграваше на младини арабски коне. Атлет и звероукротител, той не бе годен за патриарх. Неговият живот мина в козни и хитри сплетни, но нищо не можа да въздигне отново династията.

286. Император Константин все още минаваше времето си в проповед, книжовно занаятие и изкуство, подкрепяше всички богомилски действия, насочени да минат през империята, закриляше богомилите, а управлението бе предоставил на жена си Елена и министрите.

Неговото царуване бе пълно с кротости тиха политика. Той направи Никита Странник главен магистър и му предостави управлението на византийските колонии и владения из Изтока и островите.

Василий Византиец бе назначен главен управител на императорския двор, а Светомир Македонец - началник на наемните войски.

Разбира се, че това водене на работите се отрази добре на външното развитие на движението. Богомилите преживяха години на тих и спокоен успех, бурята бе спряла за малко.

287. През 956 г. се покръсти във Византия руската княгиня-регентка Олга със своята свита, придворни дами, служители и 44 знатни руски търговци. Кръстникът бе сам Константин. Това стана по инициатива на Петър Осоговски и Симеон Антипа: трябваше русите да приемат християнството, за да могат богомилите да работят, преди официалната църква да наложи суровите си сухи форми върху духовния живот на тия области.

288. Константин Седми умря в 959 г. , като остави живи спомени за едно царуване, пълно с кротост, доброта и тиха праведност.
ххххххххххххххххххххххххххх

Каталог: 01-Bulgarian -> 15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska
15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> Учителят Беинса Дуно Георги Томалевски бележки за читателя
15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> Соланита ♦ всемирният култ на боговете и човеците
15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> За родословието на учителя петър дънов александър Периклиев Георгиев
15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> Тайните на злото
15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> Мисията на Българите Елементи част II петър Дънов – Учителя


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница