Áîæествениÿт ìîäåë на ïëàíà за ñïàñåíèе

Ãëàâà 9

Äàíèèë (8:9-12)

 ïðåäшествашите äâе ãëàâи стигнахме до изâîäа, ÷е Áîæията ëþáîâ се ÿâÿва в ïъëíа ïðîòèâîïîëîæíîñò на ÷îâåшêата ëþáоâ. Ние óçíàхме, ÷е ÷îâåшêàта ëþáîâ е изразена â êîíöåïöèята на Ïëàòîí чрез еðîñ, â òîва âðåìе когато àâòîðите на Íîâия Çàâåò за îïðåäåëяíе на ëþáоâта èзïîëçâàëè àãàïе. Àâãóñòèí ñъåäèíèë еðîñ è àãàïе и â ðåçóëòàò на това се ïîÿâèë ñèíòåçа - êàðèòàñ.

Íàøåто разбиране на Åâàíãåëèето се íàмира â ïðÿка çàâèñèìîñò îò разбирането на Áîæията ëþáоâ. С други дуìè, ïредполагайки, че Боæията ëþáîâ å еðîñ, ние ще вярваме и ще ïðîïîâядваме «Åâàíãåëèå еðîñ». Също, ако се ïðèäъðæàìе към âъçãëеäà, ÷е Áîæията ëþáîâ å êàðèòàñ, ñъîòâåòíî Åâàíãåëèåто ще áъäå «êàðèòàñ».

Àãàïе – òîва е себепоæåðòâователна, ñàìîïðîèçâîëíà, áåçóñëîâíà ëþáîâ, êîяòî èìа Áîã êъм íàс. Еðîñ - е егоцентрична ëþáîâ, ëþáîâ, êîяòî ïðîизхожда от ÷îâåêа. ×îâåê трябва да се изкачва нагоре, за да достигне до Áîãà. Разбира се, че êàðèòàñ – òîва е ñìåñ ìåæäó àãàïе è еðîñ, една ÷àñò ïðèíàäëåæè на Áîãа, друга ÷àñò – на нас.

Като изñëåäваме êîíöåïöèите за ëþáоâта, ясно се âèжäа, êàê всяка от тях ñъçäàва îïðåäåëåí âèä Åâàíãåëèе. Днес в света ñъùåñòâóват òðè êîíöåïöèè за ëþáоâта, è ñъîòâåòíî òðè Åâàíãåëèÿ, íî само еäíî от тях е èñòèíнî. Ние ще се запознаем с всяка една от тях, за да âèäим с какво се îòëè÷ават è ще видим ïðè÷èíите, ïîради êîиòî сме äëъæíи да îòхвърлим äâå от òези êîíöåïöèи.

За íà÷àëо ще íàïîìíèì, ÷е еðîñ – òîва е ëþáîâта на ÷îâåêà êъм Áîãа. Това е ÷îâåê, търсещ Áîãà â æåëàíèето си да ïîëó÷è ñïàñåíèå. Àðèñòîòåë îïðåäåëя ñïàñåíèåто по ñëåäния начин: «Ñïàñåíèå – òîва е äâèæåíèå на òâîðåíèето ïî íàïðàâëåíèе êъм Áîãа». Ïëàòîí се изразява по този въпрос така: «Áîã ñïàñява само ïðèâëåêàòåëíите». Това îçíà÷àва, ÷е Áîã ñïàñява само äîáðите хора. Това е основата на âñÿêа еçи÷åñêа, íåõðèñòèяíñêа, çàêîííè÷åñêа ðåëèãèя.

В ñъщността си «Åâàíãåëèåто еðîñ» е çàêîííè÷åñòâî: âие сте äëъæíи да ñòàнете äîáðи, за да може Áîã да ви ñïàñи. «Åâàíãåëèåто еðîñ» – òîва е ÷îâåê, търсещ Áîãà, за да ïîëó÷è ñïàñåíèå. Êàòîëèцèте се îòïðàâÿò към Ðèì, за да намерят òàì áëàãîñëîâåíèå. Ïðîòåñòàíòите - към Ñâÿòите места. Ìюñóëìàíите, за да сòàнаò ñâÿòи, óñòðойâàò ïоклонническо пътуване â Ìåêа. Ïîñòîÿííо търсене на Áîãà, опити да се ïîëó÷è áëàãîñëîâåíèå îò Íåãî – òîва е îñíîâàта íа ðåëèãèята еðîñ.

Грешката на åâðåéñêия íàðîä е в това, ÷е те разбирали Áîæèята ëþáîâ â òåðìèíите на еðîñ. Затова èóäàèçìа станал не по Áîæия воля една напълно çàêîííè÷åñêа ðåëèãèя. За това, êàê ôàðèñåèте разбирали îòíîøåíèåто ìåæäó Áîãа è ëè÷íîñòта, ìîæем да ñъäèм ïî ñòèõа от Åâàíãåëèето на Èîàí (9:31): «Зíàåì, ÷е Áîã íå ñëóøà ãðåøíèци, íî ако някой е благочестив и върши Áîжията âîëя, неãî ñëóøà». Това е Åâàíãåëèå еðîñ, ñъãëàñíî êîеòî само след като станем äîáðи, Áîã ìîæå да îòговори íà íàøèте ìîëèòâи è да ни ñïàñè.

Нека да си припомним âъïðîñа, êîйòî áе çàäàден от áîãàòия младеж на Õðèñòа: «Ó÷èòåëю Áëàãè! Какво добро да сторя, за да имам вечен живот?» (Ìàòåÿ, 19:16). Този âъïðîñ ñâèäåòåëñòâóва ясно за това, ÷е разбирането на младежа за Евангелието е áиëî еðîñ. «Какво трябва да направя, за да получа ñïàñåíèå?» Èñóñ îòговорил: «Един Бог има, който е áëàã». С дðóãè думи: «îñíîâàíèåто на òâîèте óáåæäåíèя е íåïðàâèëíî». Младежът мислел, ÷е той е достатъчно äîáъð è затова ìîæå да направи нещо äîáðî è Õðèñòîñ му êàçàë: «Ако искаш да влезеш в живота, пази заповедите». Ñъáëþäàваë ëè е Áîæèя çàêîí богатият ìëаäеж? Той мислел, ÷е гî ñъáëþäàва, докато Èñóñ íå го èзïиòàë. Ние çíàåì, ÷е той íå издъðæàë èзïиòà.

Äðóãа èëþñòðàöèя íàмираме â êíèãата Äåÿíèÿ 15 ãëàâà. Àïîñòîë Ïàâåë è Âàðíàâà ïðîïîâяäâàëè на еçи÷íèците от Àíòèîõèя. Тук те се ñðåщнали ñ õðèñòèяíè от Èóäåите и възникнал ñïîð. Тези õðèñòèяíи «ó÷èëè áðàòята: ако íå се îáðåæåòå според Ìîйñååâия обряд, íå ìîæåòå се ñïàñè». С дðóãè думè, като начало вие трябва да се обрежете и след това Áîã ще ви ñïàñи. Ïàâåë è Âàðíàâà íå áиëè ñъãëàñíи ñ тях. «И тъй като стана не малка препирня», àïîñòîëите íå ìîãли да ïðèемат тяхното учение. Еäèí от ëþáèìите ñòèõîâе на Ïàâеë е çàïèñàí â êíèãата на пророк Àâàêóì (2:4): «Ето, горделивата душа не ще се успокои, à ïðàâåäíия чрез âяðата си ще áъäå жив». Ñòèõът ãîâîðè, ÷е íå е ïðàâèëíî да се íàäÿваме íà ñâîèте ñèëи. Íî åâðåèте ïî-äðóã начин, различен от Ïàâåë, òъëêуâаëè òîзи òåêñò. Думата âяðà â òîзи ñòèõ ìîæе да се ïðåâåде è êàто âåðíîñò. Åâреите казвали: «Ïðàâåäíия чрез ñâîята âåðíîñò ще бъде æèâ». Òîåñò, ако сте âåðíи, Áîã ще ви ñïàñи. Íîâият Çàâåò ãîâîðè, ÷е «ние сме ñïàñåíи чрез Áîæията âåðíîñò».

«Âåðåí е оня, който ви призовава и ще извърши това» (1 Солунци, 5:24).« Но вåðåí е Ãîñïîä, êîйòî ще ви óòâъðäè è ще ви опази îò ëóêàâия» (2Сол., 3:3). Áîã е âåðåí. «Ако сме нåâåðíи, Той âåðåí остава, защото не може да се отрече от Ñåáе си». (2 Òèìîтей, 2:13). Ние можем да му изменим, да го предадем, íî Áîã íèêîãà. Áîã е âåðåí, защото Неговата ëþáîâ е íåèçìåííà. «Нека äъðæим непоколебимо надеждата, която изповядваме, защото е верен оня, който се е обещал» (Åâðåите, 10:23). È оùå еäèí ñòèõ: «След това âèäях íåáето отворено, è ето бял êîí, и оня който яздеше на него, се наричаше Âåðеí è Èñòèíен» (Îòêðîâåíèå, 19:11). Íîâия Çàâåò ãîâîðè, ÷е ние трябва да се íàäÿваме íå на íàøата, íî íà Божията âåðíîñò.

Ðåëèãèÿ еðîñ е това, което ние наричаме «çàêîííè÷åñòâî». На него се îñíîâàва âñÿêа еçи÷åñêа ðåëèãèя - ÷îâåê трябва да ñïàñè сам ñåáе ñи. Нà÷àëîто е положено в Еäåìñêата градина ïðè ãðåõîïàäåíèето. Какво направи Àäàì, êîãато съгреши и видя, че е гол? Àäàì è Åâà «ñъøèха ñìîêинови ëèñòа è ñи направиха препаски». Ако èзïîëçâàòе за тази цел ñìîêинови ëèñòа, òî много ñêîðî âие íяма да можете да ñêðиеòе ñâîята голота, защото листата ще изсъхнат.

След потопа хората започнали да ñòðîят кула, за да достигнат íåáåто. Кулата нарекли «Âàâèëîí». Днес ние казваме, ÷е «Âàâèëîí» îçíà÷àва бъркотия, è òова äåéñòâèòåëíî е òàêа, íî в Áëèзкия Изòîê ïî-äðóã начин òъëêуâàò òази дума. Âàâèëîí - «Áàáåë», - «áàá» îçíà÷àва âðаòà, «åë» - Áîã. Âàâèëîí – òова е «âðаòà към Áîãà». Âàâèëîíñêàта кула, òîва е опита на ÷îâåê да достигне íåáесните двери. Това е Åâàíãåëèåто еðîñ. Âåñòта за íàñòîÿùåтî âðåìå гласи: «Излезте от нея (Âàâèëîí), люде ìîи». Ðåëèãèÿта еðîñ – òîва е ÷îâåê, търсещ Áîãà ñ öåë да ïîëó÷è ñïàñåíèå èëè áëàãîñëîâåíèå. Това е в îñíîâàта на âñички еçи÷åñêè ðåëèãèи.

Повече проблеми създава êàðèòàñ, êîйòî å ñèíòåç на àãàïе è еðîñ, è Åâàíãåëèåто ïðè òàêîва разбиране на ëþáоâта също ñъåäèíÿва óñèëèÿта на ÷îâåêà за ñïàñåíèе ñ óñèëèÿта на Áîãà. ×îâåê трябва да изпълни ñâîята ÷àñò и Áîã - ñâîята. Êàòîëèците казват, ÷е ÷îâåê трябва да îòäàде ñåáе си â ðàзпореждане на Áîãà ïðåäи Áîã да може да те ñïàñи. Âяðваùèтå от Ãàëàòèéñêите öъðêâè казвали, ÷е «ние се ñïàñяваме чрез âяðа è äåëà». Íå е äîñòàòъ÷íî да èìамå само âяðа. Íåîáõîäèìî е да изâъðøèш и îáðÿäа îáðяçвàíе è да ñъáëþäàваш çàêîíа, за да ïîëó÷èш ñïàñåíèå. Àïîñòîëът пита: «Òолкоз ëè сте íåñìиñëåíи, ÷е като почнахте в äóõа, сега се усъвършенствате в пëъò?» (Ãàëàòяни, 3:3). Ñëåäвайки тази ëîãèêа, ще стигнем до извода, ÷е извършеното от Áîãа â Õðèñòа е íåçàвършено, затова ние сме äëъжни да äîïъëíèм това, което е направил Áîã. Áîã извършил ñâîята ÷àñò, ние трябва да извършим ñâîята. Това е ñìåñ «аз» è «Õðèñòîñ». Аз ñëушам òази ìиñъë много ÷еñòî. È íå само от êàòîëèци, аз слушам това да се говори â íàøата öъðêâа: «От наша ñòðаíа ние сме äëъжни да направим най-доброто. Áîã ще äîïъëíè íàøèте äåéñòâèÿ».

È òàêа, ñъãëàñíî Åâàíãåëèето êàðèòàñ ÷àñò от äåëото на ñïàñåíèе ïðèíàäëåæè на Áîãа è ÷àñò на ÷îâåêа. Ñïàñяваме ли се само чрез âяðа èëè се ñïàñяваме чрез âяðа è äåëà? Íè еäíî от тези твърдения не е верно. Ние се ñïàñяваме чрез âяра, êîяòî äåéñòâа. Ñïàñåíèåто е â “Åâàíãåëèåто àãàïе”, защото Áîæията ëþáîâ е áåçóñëîâíà, Неговата ëþáîâ íяма êрай; Áîã търси ÷îâåêà, íå за да го íàêàже, íî за да го ñïàñè. Затова ñïàñåíèåто ñъãëàñíî Åâàíãåëèето е àãàïе – òîва е Áîæèé äàð íå за äîáðите хора èëè за хора, опитващи се да бъдат äîáðè, íî за ãðåøíèците. Íîâия Çàâåò ни казва: «Защото Бог толкоз възлюби света, щото даде своя единороден Ñиí» (Èîàí, 3:16).

 ïîñëàíèето êъм Ðèìëÿíите (5:6-10) Ïàâåë îïèñâà Áîæията ëþáîâ âъв връзка ñ íàøето ñïàñåíèå.  òîзи пасаж ние íàмираме, ÷е Áîã ни ñïàñява, íåзависимо от това, че ние сме:

1. Нåìîùíи (6 ñòèõ).

2. Нå÷åñòèâи (6 ñòèõ).

3. Гðåøíèци (8 ñòèõ).

4. Неприятели (10 ñòèõ).

Áîã се ïðèìèðè с íàñ чрез ñìъðòта на Ñâîя Ñиí. «Но Áîã препоръчва ñâîята към нас ëþáîâ в òова, ÷е когато още бяхме грешници, Õðèñòîñ óìðя çà íàñ». Това е Åâàíãåëèåто àãàïе. «Áîã обаче, който е áîãàò с ìèëîñò, ïîради голямата любов, с êîяòî ни âъçëþáè (Ïàâåë èзïîëçва тук думата àãàïе), даже когато бяхме мъртви чрез престъпленията си, съживи ни заедно с Õðèñòа, - по áëàãîäàò сте ñïàñåíи. (Îáъðнете âíèìàíèå: Той ни спаси, êîãàто áяхме ìъðòâè чрез престъпленията си). È като ни съâъзêðåñè, тури ни да седим с Íего в íåáåñни места, в Õðèñòа Èñóñа». (Åôåñ. 2:4-6). Той ни спаси, êîãàто áяхме ãðåøíèци.

Äðóã ñòèõ, êîйòî е добро ñðåäñòâî ïðîòèâ äÿâîëà, êîãàто се оïиòвà да ви ðàçî÷àðîâà, е çàïèñàí â ïъðâîто ïîñëàíèе êъм Òèìîтåй (1:15). Ñàòàíà ìíîãî пъти ще ни повтаря еäíî è също: «Òи не си äîñòàòъ÷íî äîáъð, за да бъдеш ñïàñåí». È той е ïðàâ, íèêой от íàñ íå е äîñòîеí за ñïàñåíèе. «Âåðíî е това слово è заслужава пълно ïðèемане (то íå само е âåðíî, íî трябва да бъде прието), ÷е Õðèñòîñ Èñóñ дойде на света да ñïàñè ãðåøíèците». Ïàâåë äîáàâÿ, ãîâîðейки за ñåáå си íå â минало, íî â сегашно âðåìå: «от които главният съм аз». Ïàâåë е âъçëîæèë íàäåæäата си íå íà ñâîèте äîñòîèíñòâà è äîñòèæåíèÿ, íî íà Божията ëþáîâ è ñïàñåíèåто â Õðèñòа.

Още еäèí òåêñò от ïîñëàíèето êъм Òèò, 3 ãëàâà. Àïîñòîë Ïàâåë ни напомня: «Да не злословят нèêîãî (íå клюкарствайте!), да не áъдат крамолници, да бъдат нежни и да показват съвършена кротост êъм âñичките човеци. Защото и ние някога бяхме несмислени, íåïîêîðíи, измамвани и поробени на разни страсти и удоволствия, и като æèвеехме â çëîáа è çàâèñò, áяхме омразни, и се мразихме един друг. (Òàêèва ние áяхме). Но кîãàто се ÿâè áëàãîäàòта на Бога, нашия Ñïàñèòåë, и неговата любов към човеците и Той ни ñïàñи íå чрез праведни äåëà, êîиòî ние сме ñòîðèëè (Áîã дойде при нас, не защото сме станали по-добри), но ïîради Ñâîята ìèëîñò». Това е “Åâàíãåëèåто àãàïе”.  “Åâàíãåëèåто еðîñ” - ñïàñåíèåто ïðîèзхожда от äåëàта. С дðóãè думи, “Åâàíãåëèåто еðîñ” е ñъâåò, ïðèçиâ да áъдем äîáðи. “Åâàíãåëèåто êàðèòàñ” е ñïàñåíèå ÷ðåç âяðа ïëþñ äåëà. Това е óñëîâíà äîáðà âåñò. “Åâàíãåëèåто àãàïе” – това е áåçóñëîâíà äîáðà âåñò.

Като сравняват êàðèòàñ è àãàïе, ìíîãо хора се объркват. Кое се явява първо – ïðîùåíèåто èëè ïîêàÿíèåто? Ако кажете, ÷е в начало е пîêàÿíèåто, âие ïðîïîâяäваòå “Åâàíãåëèå êàðèòàñ”. Казвате: «Ïîêàé ñе è Áîã ще ти ïðîñòè». Áèáëèÿта ни ó÷è, ÷е Божията áëàãîñò ни âоäи êъм ïîêàÿíèе. Аз èзïîâяäвам ãðåõовете си, защото Áîã е îòäàë Èñóñà Õðèñòà, à íå защото желая да получа ïðîùåíèå на ãðåõîâете. Кое е първо îïðàâäàíèåто èëè âяðàта? Ïàâåë ãîâîðè â ïîñëàíèето êъм Ðèìëÿíите (5:18): «Ïðàâåäíîñòта на еäиí оправда всички човеци за живот». Ïî çàêîí âñички хора â Õðèñòа са îïðàâäàíи. Âяðàта само прави òîва îïðàâäàíèå еôåêòèâíо. Áîã íå ме îïðàâäава, защото аз âяðвам. Аз варвам, защото Áîã вече ме е îïðàâäàë. Ìîÿта âяðà íå ми донася îïðàâäàíèå. Ние трябва да сме наÿñíî, êàêвî Åâàíãåëèå ïðîïîâяäваме. È ако ние ïðîïîâяäваìе óñëîâíа äîáðа âåñò, òî íàøàта ïðîïîâåä представлява само ñъâåòи è ïðèçиâи.

 списание «Ðåâþ» ïопаднах на ñòàòия, â êîяòî àâòîðа ïèшеше: «Аз ïъòувах ïî Ñåâåðíа Àìåðèêа è навсякъде ñëуøàх еäíа è съща молба: «Молим ви, êàæеòå на ïàñòîðите, да ïðîïîâяäâàт от Áèáëèята, ние сме уморени от ïðèçиâи è óâåùàíèя. Ние желаем да се нахраним от Ñëîâîто Áîæèе». На хората са омръзнали ïðèçиâите, те се íóæäàят от äîáðи âåñòи. Äîáðàта âåñò – òîва е Åâàíãåëèåто àãàïе.

Сега Âие имате право да зададете âъïðîñа: «Êàêвà е âръзката ìåæäó îñêâåðíåíèåто на ñâеòèëèùето è òова, за което ãîâîðèм?» Ще се оáъðнем êъм êíèãата на пророк Äàíèèë, îñìà ãëàâà. Искам да ви íàïîìíя, ÷е ÷åòиðиíàäесетия ñòèõ от тази ãëàâа, така да се каже е извикал в ñъùåñòâуâàíе öъðêата на Àäâåíòèñòите от Ñåäìия Äеí. Като öъðêâа ние сме подложени на сериозна êðèòèêа çà íàøåто òъëêуâàíе на този ñòèõ. Ние ñòàнахме ìèøåíа за нападки íå òîëêîва от ñòðаíа на íåàäâåíòèñòи, íî è îт ñòðаíа на àäâåíòнè òåîëîзи àâòîðи на òъëêуването на êíèãата на пророк Äàíèèë, êîеòî áиëî âêëþ÷åíî â Áèáëåéñêèя êîìåíòàð на öъðêâата на Àäâåíòèñòите от Ñåäìия Äеí.

Еäèí от ãëàâíите àðãóìåíòи ïðîòèâ íàøåтî òъëêуâàíе на òîзи ñòèõ е, ÷е ние го èíòåðïðåòèðаме без да от÷èòаме êîíòåêñòа. Êîíòåêñòа на òîзи ñòèõ е ñëåäния: «малкият ðîã» е îñêâåðíèë ñâеòèëèùåто è, «тръшна íà çåìята èñòèíата, стори по волята си и успя». Ñâеòèëèùåто – òîва е îáðàç на Åâàíãåëèето.  îòкъса от êíèãата на Äàíèèë (8: 9-12) се ãîâîðè, ÷е малкият ðîã «тръшна Åâàíãåëèåто íà çåìята è óñïя».

Оòговорът íà âъïðîñа от òðèíàäесетия ñòèõ: äî кога èñòèíàта за ñâеòèëèùåто ще бъде ïîтъпквана, се нàмира â ñòèõ ÷åòиðíàäесети. Åâàíãåëèåто êàðèòàñ, óêîðåíèло се ïðè ïàïñòâото áëàãîäàðение на óñèëèÿта на Àâãóñòèí, êîйòî ñìåñи «аз» è «Õðèñòîñ», ó÷åíèå при което ÷îâåê трябва да ïðåäîñòàâè ñåáе си на ðàñïîложение на Áîãà, след което Áîã го ñïàñява. Тîва ó÷åíèå се внедрило в õðèñòèяíñêата öъðêâа è ïîëó÷èëî ïðèçíàíèå íå само ñðåä êàòîëèците, íî è сред ïðîòåñòàíòи, ãîðäеещи се, ÷е ïðîïîâядват Åâàíãåëèåто. Те ïðîïîâядват óñëîâíа äîáðа âåñò. Áîëøèíñòâîто от тях ïðèемат израза «â Õðèñòа» само ïî îòíîøåíèе на âяðваùèте – âие трябва първо да ïîâярвате è òîгава Áîã ще ви ïîìåñòè â Õðèñòа. Но Áèáëèÿта не ни ó÷è на това!

Áîã е ïîìåñòèë âñички хора â Õðèñòа, ïðåäи още те да ïîâяðват. Âяðàта прави това да äåéñòâа. Вярата не îïðàâäàва ÷îâåêà. Ние сме îïðàâäàíи â Õðèñòа, íî âяðàта прави това оправдание да действа.  õðèñòèяíñêата öъðêâа äîìèíèðа Åâàíãåëèåто êàðèòàñ. Êàê Áîã ще î÷èñòè ñâеòèëèùåто? Аз âярвам, ÷е Той ще èзïîëçва Àäâåíòното äâèæåíèå, за да извърши това.

 пасаж, започващ от ñòèõ седми (10:7) от êíèãата Îòêðîâåíèå, се ðàзêàçâà за голямото ðàçî÷àðîâàíèе, ïðоизлязло âñëåäñòâèå íåразбиране на èñòèíския ñìиñъë нà 14 ñòèõ. Êíèæêàта се îêàçàëà «ãîðчива в корема, íî ñëàäêà â óñòàта». След òîва ðàçî÷àðîâàíèе Áîã заявява: «Òрябва пак да ïðîðîкуваш за много люде и íàðîäи è еçици è öàðе». (Îòêðîâåíèå, 10:11). Ние сме задължени отново да възвестим òðойната àíãåëñêа âåñò - âå÷íîто Åâàíãåëèå. Ето защо äÿâîëа използва цялата си мощ, за да не успеем да èзïъëíèм ïðåäíà÷åðòàíотî от Áîãа. Äî настоящото време той е èìаë голям óñïåõ â òîва. Ние и до днес си бием главата по въпроса: «Êое å èñòèíското Åâàíãåëèå?»

Ïðîïîâяäâàëà ëè е Åëåíà Вàéò Åâàíãåëèå êàðèòàñ? Познат ли ви е откъса от нейните трудове, â êîйòî тя ñðàâíяâà ïъòя êъм íåáåто ñ ïлуване с ëîäêа? В ëîäêата èма äâе âåñëà, еäíîто от êîиòî â нейната èëþñòðàöèя е âяðàта, а âòîðîто - äåëàта. Ако ãðåбем с еäíото âåñëî, ëîäêàта ще започне да се âъðти íà ìяñòо, с äðóãото – ще се заâъðти â ïðîòèâîïîëîæíа посока. Затова единствено âяðàта è äåëàта ще ни ïðèâåäат íà íåáåто. Сïîìíете си за какво говорихме в главата за èñòèíата «â Õðèñòа» è за ïðàâåäíîñòа ÷ðåç âяðа.  Íîâия Çàâåò ñïàñåíèåто се ðàçäåëÿ íà äâå ôàçи:

1) «Âие â Õðèñòа» - това е, което ни îïðàâäàва è â òази ôàçа íяма човешко ó÷àñòèе; Áîã е ñïàñил ÷îâå÷åñòâîто по Своята воля.

2) «Õðèñòîñ â âàñ» - ôàçà, êîяòî âêëþ÷вà ñъòðóäíè÷åñòâî чрез човешко ó÷àñòèå. Åëåíà Вàéò също ðàçäåëÿ ñïàñåíèåто íà äâå ôàçи. Когато четем нейните òðóäове, е íåîáõîäèìî да си çàäàâàме âъïðîñа: «За какво гîâîðè тя â äàдения откъс èëè ñòàòия: за ñïàñåíèето или за õðèñòèяíñêия æèвот?»  õðèñòèяíñêия ни æèвот трябва да има ñъòðóäíè÷åñòâî, но сïàñåíèåто е Божий äàð.

Ïî този ïîâîä е възникнал ñïîð â 1888 ãîäина. Åëåíà Вàéò ïîääъðæàëà Âàãîíåð è Äæîóíñ, à íå Ñìèò è Áàòëъð, è òîãава тя открито застанала на страната на Åâàíãåëèето àãàïе. Íяколко години по-късно â Áàòë-Êðèê тя îòговорила íà âъïðîñа за îïðàâäàíèето ÷ðåç âяðа на ñëóæèòåëи на öъðêâата. Çàïèñа на ïъðâата от òези ïðîïîâåäи е запазен и е ïóáëèêуâàí ïîä заглавието: «Âяðà è äåëà». Тогава тя осъдила както «евтината áëàãîäàò», така и Åâàíãåëèåто êàðèòàñ.

Ще приведа òðè öèòàòа от тази ïðîïîâåä: «На няколко пъти на мен ми бе открита îïàñíîñòта от ïðèемането от нас на ëъæливата êîíöåïöèя за îïðàâäàíèе ÷ðåç âяðа.  продължение на íяêîëêо години Áîã ми îòêðи, ÷е ñàòàíà ще се старае, да ни въведе в çàáëóæäåíèå по този âъïðîñ. Ние твърде много сме съсредоточили ñâîåто âíèìàíèå върху Божия çàêîí, за да го ïðîïîâяäâàме â öъðêâата, íå поглеждайки към Õðèñòà è íà Неговото îòíîøåíèå êъм çàêîíа. Това ìîæе да се ñðàâíè ñ ïðèíîøåíèåто на Êàèí. На мен ми бе ïîêàçàíî, ÷е ìíîзина нямат вяра, затова пристъпват със заместването и с дела в êîíöåïöèята за ñïàñåíèето». Åëåíà Вàéò êðèòèêóва тук Åâàíãåëèåто êàðèòàñ. Тя не е èзïîëçîâàëà този òåðìèí, защото не е била òåîëîã, íî по-âàæíîто е, че тя îñъæäà тази êîíöåïöèя.

Âòîðиÿ öèòàò: «Íяма äðóã по-важен âъïðîñ, за êîйòî е íåîáõîäèìî да говорим ïîñòîÿííî è óáåäèòåëíî от този, ÷е ÷îâåê íå ìîæå да çàñëóæè спасение чрез ñâîèте äîáðи äåëà. Ñïàñåíèåто е само ÷ðåç âяðа â Èñóñà Õðèñòà».

È ïîñëåäíия: «Íåîáõîäèìî е ÿñíî да îáÿñíя, ÷е ние íå можем с нищо да заслужим äàðа на ñïàñåíèето. Ако можехме чрез вяра и дела да придобием този дар, то Творецът щеше да бъде задължен на своето творение. Лъжата може да бъде приета за истина». Казано с други думи, Åâàíãåëèåто êàðèòàñ ìîæå да бъде ïðèето çà Åâàíãåëèå àãàïе.

«Ако някой мисли, че мîæå да çàñëóæè ñïàñåíèå чрез някакви äåëа, той ще се îêàже â същото ïîëîæåíèе, както и êàòîëèêа êóïуващ си èíäóëãåíöèè, за да покрие ñâîèте ãðåõове. Áîã, â òàêъв ñëó÷й, е â äъëã ïðåä íàс. Ако ñ÷èòàме, ÷е ÷îâåê íå ìîæå чрез íèêàêви äîáðи äåëа да çàñëóæè ñïàñåíèå, òîãава то (ñïàñåíèåто) е наïъëíî ïî áëàãîäàò, ïðèемано от ãðåøíèêа, íóæäàещ се и âяðващ â Èñóñà. То изцяло е дар. Ïðàâåäíîñòта ÷ðåç âяðа ñòîè над тази борба è òя ще приключи, êогато âñички се ñъãëàñÿò ñ òова, ÷е чрез äîáðи äåëà íå е âъçìîæíî да приäîáием âå÷еí æèвот». Òàêа Åëåíà Вàéò îïðåäåëÿ Åâàíãåëèåто.

Тук ние се сблъскваме с два проблема:

1)  повечето от ñâîèте òðóäîâе Åëåíà Вàéò ïèøå за õðèñòèяíñêия æèвот è ìíîãо ÷етящи за това, което тя е ïèñàëà ïî òîзи ïîâîä, слагат очилата «êàðèòàñ» è откриват íà ñòðàíèöите на нейните êíèãи ïðèçиâ за вършене на äîáðи äåëà за ñïàñåíèе на ñâîя æèвот. Моля ви, áъдете внимателни и всеки път се питайте: «За какво гîâîðè òя? За ñïàñåíèето èëè за õðèñòèяíñêия æèвот?» Понякога è за õðèñòèяíñêия æèвот се ãîâîðè с òåðìèíите за ñïàñåíèе, íî какво се èìа предâèä? Ãîâîðè ëè тя, ÷е извършеното от Áîãа â ìîя æèвот се ÿâÿва въздåéñòâащо ñâèäåòåëñòâî за äðóãèте хора èëè, ÷рез äîáъð æèвот ние ïîëó÷àваме ïðàâî за íåáåто.  äîáðите äåëà íяма íèêàêви çàñëóãè. Тя ïèøå за ïðàâåäíîñòта в Õðèñòà, êàто за «тъкан, тъкана на небесен стан, â êîйòî íяма нито една нишка, ïоложена от ÷îâåêа».

2) Âòîðия ïðîáëåì – òîва са êîìïèëаöèте ñъñòàâåíи от òðóäîâете на Åлена Вàéò. Êîãато ги ÷еòåì, ние не âèждаме êîíòåêñòа, но ïðè æåëàíèе ìîæе да се намери ïîäòâъðæäåíèå â òðóäовете на Åëåíа Вàéò, за които това е óãîäíî. Веднъж ми показаха êíèãа, â êîяòî се èзïîëçâàше öèòàò от êíèãа на сестра Вàéò, â äîêàçàòåëñòâî на òîва, ÷е той ïðîòèâîðå÷è на Áèáëèята.

Ние трябва да се пазим от две êðàéíîñòи:

à) Да оставим нейните книги настрана.

á) Íåïðàâèëíî да òъëêуâаме нейните òðóäове.

Êîãàто êàçàх, ÷е íå я öèòèðам, íå съм èìаë предâèä, ÷е íå âярвам, ÷е тя е ïðîðîê. Аз мисля, ÷е ние íå трябва íåïðàâèëíî да èзïîëçâàме нейните òðóäове è аз съм äëъæåí да îáÿñíя, какво разбирам под това.

I) Êîãато решим да èзïîëçваме Дóõът на ïðîðî÷åñòâото â êà÷åñòâо на äîêàçàòåëñòâо за èñòèííîñòта на íàøèте думи âìåñòî да се îñëàняме íà Ñâеùåíîто Ïèñàíèå, ние правим нейните трудове êðèòåðèй за èñòèíата è с òова íåïðàâèëíî èзïîëçваме Дóõа на ïðîðî÷åñòâото.

II) Êîãато се дискутира някакъв въпрос от Áèáëèята è някой каже наïðèìåð ñëåäното: «Аз íå мога да се ñъãëàñя ñ òова äîкато, âие íå ïîäòâъðäèòå това с изñêàçâàíе на Åëåíа Вàéò», òîва прави Åëåíа Вàéò ïîñëåäен àâòîðèòåò è òîва също се ÿâÿва íåïðàâèëíо èзïîëçâàíå на äàðà на Äóõà на ïðîðî÷åñòâото.

III) Êîãато ñâîите ïðîïîâåäè основаваме íà òðóäовете на Åлена Вàéò âìåñòî на Ñëîâото Áîæие, ние íåñъçíàтелнî èëè ñъçíàòåëíî çàìåíÿìе Áèáëèята с òðóäовете на пðîðîêà - òîва също е çëîóïîòðåáа.

Åëåíà Вàéò казва: «Ìîèте êíèãè – òîва е малката ñâåòлина, âодеща êъм голямата ñâåòлина», òîåñò към Áèáëèята. Êîãато íå се ðъêîâîäим от тези ïðèíöèïи, ние няма да имаме óñïåõ.  òози ñëó÷àй ние íåïðàâèëíî се îòíаñяìе êàêто êъм Åëåíа Вàéò, òàêа è êъм öъðêâата, è си çàñëóæаâàмå да ни íàричат êóëò. Ние трябва да îòñòояâàме ñâîята âåñò, като èзïîëçваме за мярка èñòèííîñòта на Ñëîâîто Áîæèå. Òðóäовете на Åëåíа Вàéò са ïðåäíàçíà÷åíи за по-доброто разбиране на Áèáëèята. Тя ни учи, ÷е ние не се ñïàñяваме чрез âяра и äåëà, íî чрез, вяра êîяòî äåéñòâа. Нейното ó÷åíèå се ÿвÿва Åâàíãåëèåто àãàïе.

Èçó÷еòå âíèìàòåëíî äâà òåêñòà:

1) Ïîñëàíèåто êъм Åôåñÿíите (2:8-10). 8 è 9 ñòèõ нè ãîâîðÿò, ÷е ние сме ñïàñåíи по áëàãîäàò, чрез вяра «íå îò äåëа, това е Áîæèé äàð». Íî â 10 ñòèõ е êàçàíî, ÷е ние сме «ñъçäàдеíи â Õðèñòа Èñóñа за äîáðи äåëà, в êîиòî Áîã отнапред е наредил да ходим».

2) В Ïîñëàíèåто êъм Òèò (3:5) се казва, ÷е ние сме ñïàñåíи ïî Áîæия ìèëîñò, à íå чрез ïðàâåäíè дела, êîиòî ние сме сторили. È по нататък в 8 ñòèõ: «ония, които са повярвали в Áîãà да се упражняват старателно в äîáðи äåëà».

Ние трябва да представим Åâàíãåëèåто â èñòèíската му ñâåòлина. Ñïàñåíèåто – това е Áîæèé äàð за ãðåøíèêà. Ïëîäът на ñïàñåíèето – това е ñâÿòîñò. Нå трябва да äîáàâÿме ñâîèте äîáðи äåëà êъм äåëото на ñïàñåíèе, êîеòî Бог å изâъðøèë.  ïðîòèâеí ñëó÷àй Åâàíãåëèåто се ïðåâðъùà от áåçóñëîâíа äîáðа âåñò â óñëîâíа. Ìíîãо ðàçî÷àðîâани хора, които íå могат да се справят ñ èзïъëíåíèåто на тези óñëîâèя, се отказват от õðèñòèяíñêия ïъò. Бëàãîäàðåí съм на Áîãа çà òîва, ÷е Той ме ñïàñи, êîãато аз âñå оùå бях íåщàñòеí ãðåøíèê, без да чака, аз да стана äîáъð. Той дойде при мене и нежно ми каза: «Аз се примирих с тебе ÷ðåç ñìърòта на Ìîя Ñиí. Пðèеìи ìîя äàð!» Нека Áîã да ни áëàãîñëîви, да проповядваме èñòèííото Åâàíãåëèå на загиващия свят.

Ãëàâà 10

Èîàí (1:29-31)

Ще съñðåäîòî÷èì íàøåто âíèìàíèå íà æåðòâåíèêа, êîйòî беше разположен â öåíòъðа на изòî÷íата ÷àñò на äâîðà. Той ñèìâîëèçèðàë ãëàâíото â çåìíата ñëóæба на Õðèñòà â ïëàíа на èзêóïëåíèето. Íå е било äîñòàòъ÷íî да се óáèе æèâîòíîто, êîеòî се ïðèíаñяëî â æåðòâа è да се попръска кръвта му íà æåðòâåíèêа. Æåðòâата е трябвало да бъде изгорена. Ще се опитаме да отговорим на два въпроса:

1. Защо жертвата е трябвало да бъде напълно изгорена с огън?

2. Защо огъня, èзïåïåëÿваù æåðòâата е трябвало да бъде от Áîã, à íå îò ÷îâåê?

 ïîñëàíèето êъм Åâðåите (12:29) се казва, ÷е Áîã «å îãъí ïîяждащ». Íà êðъñòа íàøèте ãðåõове и ãðåõовете на целия свят áиëè èзêóïåíи. Това е èìаë предâèä Èîàí, êîãато посочва Èñóñ Õðèñòос и êàçва: «Ето Áîæèят агнец, Êîйòî носи ãðåõа на света». Защо îãъня е трябвало да бъде от Áîãà, а не от хората? Всяка ïðèíåñåíà æåðòâà е ãîâîðèëà за òîва, ÷е ïî çàêîíа Áîæието íàêàçàíèå çà ãðåõа е ñìъðò. Ïðè òîва æåðòâîïðèíîøåíèåто е ãîâîðèëî íå ïðîñòî за ôèçè÷åñêа ñìъðò. Запëàòàта çà ãðåõа – òîва е âå÷íà ñìъðò, втората ñìъðò - (Ðèìëÿíи, 6:23). С тàêава ñìъðò óìðя Õðèñòîñ íà êðъñòа. Това е много хубаво представено в êíèãата «Æåëàíèåто на âåêîâете» (ñòð.540, 547).

«Âèíàта на всеки Адамов потомък тежеше на сърцето Му. Божият гняв против греха, страшното изявление на Неговото неудобрение към нечестието изпълваха душата на Божия Син с ужас. През целия Си живот Христос бе проповядвал на един паднал свят добрата вест за милостивата и опрощаваща любов на Отца. Стремеше се към спасение и на най-големия грешник. Но сега, когато носеше ужасната тежест на вината Той не можеше да види милостивото лице на Отца. Оттеглянето на божественото присъствие от Спасителя в този час на агония прониза сърцето Му с такава мъка, която никога не може да бъде разбрана от човеците. Тя бе толкова силна, че едва усещаше физическата болка».

Õðèñòèяíñêàта öъðêâа íå е разбрала èñòèíското çíà÷åíèå на êðъñòà. Ñàòàíà ïîтопил èñòèíата за êðъñòа â òъìнина. Той е щàñòëèâ, êîãато õðèñòèяíитå óêðàсяват öъðêâèте с êðъñòове èëè íîñÿò íà øията си верижки ñ êðъстове. È той е много доволен, когато ñëóøà ïðîïîâåä за êðъñòа, â êîяòî íå се ðàзêðиâà ïðàâäàта за това, което е станало на Голгота.

Той успя да убеди Õðèñòèяíñêата öъðêâа â äâе неща, êîиòî сïîìагат да се прикрие èñòèíата. Ïъðâîто – òîва е áåзñìъðòèåто на äóøата. Ние не ще можем ïî äîñòîèíñòâо да îöåíèм ïîäâèãа на Õðèñòà íà êðъñòа, ако âярваме, ÷е äóøàта е áåзñìъðòíà. È âòîðàта óëîâêà на ñàòàíа, ñ ïîìîùа на êîяòî той е ñêðиë истината за êðъñòа - ние гледаме íà êðъñòа с очите на ðèìëÿíите, à íå с очите на åâðåите. За тях êðъñòа èìа çíà÷åíèå, ñъùåñòâåíо îòëè÷àващо се îò ñìиñъëà, âлаган â êðъñòа от ðèìëÿíèте.

Ïîäîáеí ðîä наказание áиëо измислено от ôèíèêèéöèте. Освен на всичко порочно не се покланяли и на майката - земя. Те се страхували да не осквернят çåìята, като ïîãðåáват ïðåñòъïíèê, затова èçîáðåтиëè êðъñòíата ñìъðò, за да може ïðåñòъïíèêа да óìðе íàä çåìята. Åãèïòÿíитå çàèìñòâàëè òîзи вид наказание, след което ðèìëÿíитå го óñъâъðøåíñòâàëè. Те èзïîëçâàëè êðъñòíата ñìъðò êàто âиñøа ìяðка за íàêàçàíèÿ на çëите ïðåñòъïíèци è îñîáåíî за изáяãаëи ðоáи.

Êðъñòът áиë íå само îðъäèå за ôèçè÷åñêо è ïñèõè÷åñêî мъчение (÷îâåê е ìîãъл да âèñи îò òðи äíи äî седмица, óìèðàйки íà êðъñòа), íî è ñèìâîë на áåз÷åñòèе. Ðèìëÿíите íèêîãà íå прилагали това наказание на ðèìëÿíин, защото това би донесло ïîçîð за ñòðàíата им.

За åâðåите êðъñòа èìаë îñîáенî çíà÷åíèå. Първо, те íèêîãà íå èзïîëçâàëè òîзи âèä наêàçаíèе è âòîðо, изïèòвàëè îòâðàùåíèå êъм íåго. Те имали за това солидна ïðè÷èíа. Ние íяма да можем в пълнота да разберем исòèíата за ñìъðòта на Õðèñòà, ако не погледнем на Ãîëãîта с очите на åâðåите, òъй като Íîâия Çàâåò е áиë íàïèñàí от åâðåи с èзêëþ÷åíèå на Ëóêа.

Нека да пðî÷еòåì òåêñòа от ïîñëàíèето êъм Ôèëèïяните 2 ãëàâà: «Ñìèðè Ñåáе Си и стана ïîñëóøеí äî ñìъðò, даже ñìъðò на êðъñò». (8 ñòèõ) Какво е имал предвид Ïàâåë?  разбирането на åâðåите êðъñòíàта ñìъðò èìаëà îñîáåно çíà÷åíèå è се е îòëè÷àвàла îò äðóãèте видове ñìъðò. За нас е íåîáõîäèìî да âèäим това ðàçëè÷èå.

Ãëàâíата òåìа на Íîâия Çàâåò се ÿâÿва ó÷åíèåто за Èñóñ Õðèñòос, «è ïðè òîва ðàзïнат». Тя трябва да стане è îñíîâíа òåìа на íàøите ïðîïîâåäè. Да пðî÷еòåì 1 Êîðèíтÿíи (1:17,18): «Защото Õðèñòîñ не ме е пратил да êðъщавам, но да проповядвам áëàãîâåñòието; íå с мъäðè думи, да не се лиши Õðèñòîâия кръст от значението си. (Îáъðнеòå âíèìàíèå, ÷е Ïàâåë, ïðîïîâядвайки Åâàíãåëèåто, ïðîïîâядвал êðъñòа). Защото ñëîâîто на êðъñòа е безумие за тия, които ïîãèват, à за íàñ, които се ñïàñяваме, - то е ñèëà Áîæèÿ». Êàê ìîæå ÷îâåê, умиращ на äъðâо, да áъде Ñïàñèòåë на света?

Ñëåäваùèят ñòèõ е също от ïъðâîто ïîñëàíèе êъм Êîðèíтÿíите: «È аз, áðàòÿ, когато дойдох при вас, не дойдох с превъзходно говорене или мъдрост да ви известя Божията тайна. (Ïàâåë ïðîïîâяäâàë ñëîâîто Áîæèå, à íå ôèëîñîôñòâàë). Защото бях решил да не зная между вас нищо друго,

Êðъñòът е от изключително важно значение. Ще изредим три причини, поради които той има îñîáено âàæíî çíà÷åíèå за íàñ:

1. Ïîñðåäñòâîì êðъñòà Áîã ни èзêóïè. (Ðèìëÿíи, 3:24; Ãàëàòяни, 3:13; Êîëîñÿíи, 1:14; Òèò, 2:14; Åâðåи, 9:12.  äåâеòа ãëàâа на ïîñëàíèето êъм Åâðåите (ñòèõ 1-7) Ïàâåë îïèñâà çåìíîто ñâеòèëèùå è ñëóæбите â íåго è по-нататък той казва: «С това Ñâеòия Дух ïîêàçâàше, ÷е пътят за в ñâеòèëèùåто не е бил открит (òîåñò ïъòя â íåáåñíîто ñâеòèëèùå), äîêато е ñòîяла още първата ñêèíèÿ (8 ñòèõ). Образът е ñòàнаë ðåàëíîñò, êîãато Õðèñòîñ е áиë ðàзïнат. Затова ñêèíèÿта å «îáðàç на íàñòîÿùåтî âðåìå» (9 ñòèõ). По-нататък апостоëът продължава: «еднъж завинаги в светилището, и то íå ñ êðъâ от êîçëи и îт òåëöи, íî ñъс собствената Си êðъâ, и придоби за нас âå÷íî èзêóïëåíèå» (12 ñòèõ). Íà êðъñòа Õðèñòîñ ïðèдîáи âå÷íî èзêóïëåíèå за íàñ.

Също така и â ïîñëàíèето на Ïåòъð е êàçàíî: «Като зíàете, ÷е íå с òëåííи неща - ñðåáðî èëè çëаòî - сте èзêóïåíи îò ñóåòíия æèвот, ïðåäàдеí âàì îò бащите ви, íî със скъпоöåííата кðъâ на Õðèñòà, êàто на àãíеö без недостатък и пречист» (1Ïåòðово,1:18,19). Ние сме áиëè èзêóïåíи със скъпоценната êðъâ на Õðèñòà. Êîãàто Àäàì ñъãðåøèë, той е предал ÷îâå÷åñòâîто â ðъцете на ñàòàíа. Íà êðъñòа Áîã èзêóïè ÷îâå÷åñòâîто. Той èзêóïè ÷îâå÷åñòâîто, за да ни подари íåáåто. È òîва е äîáðà âåñò! Затова êðъñòът е òолкова âàæåí.

2. Êðъñòът Õðèñòîâ ïðèìèðè ãðåõîâíîто ÷оâå÷åñòâî ñъс ñâеòия Áîã.  çåìíîто ñâеòèëèùå ñâеùåíèêа е áиë ãðåøíèê. Затова âинаги е имало çàâåñà ìåæäó íего è небесния Áîã, êîйòî îáèòàваë â Ñâеòая Ñâеòиõ. Еäèí път â ãîäината, â Äåíя на умилостивението, ïðåäи да âлезе â Ñâеòая Ñâеòиõ, ñâеùåííèêът е трябвало да ïðèíåñе æåðòâа çà ñåáе си è за ñâîето ñåìейство, защото е áиë ãðåøíèê. Тази çàâåñà ñъùåñòâуâàëà âинаги. Íî íà êðъñòа Áîã отñòðàíèë ïðåãðàäата è îòворил врата, за да можем ние - ãðåøíите ñъùåñòâà да дойдем íåïîñðåäñòâåíî до Íåго, ÷ðåç Неговия Ñиí Èñóñ Õðèñòос.

 äåñетата ãëàâа на ïîñëàíèето êъм Åâðåите се казва: «È òъй, áðàòÿ, като èìамå чрез кръвта на Исуса äðъçíîâåíèå да âлезем â ñâеòèëèùåто, през новия и живия път, който Той е открил за нас през завесата, сиреч плътта Си. (Îáëякъл се â ÷îâåшêа ïëъò Õðèñòîñ понесе ãðåõовете на света è Áîã унищожи тази ïëъò íà êðъñòа). È като èìаме âåëèê Сâеùåíèê íàä Áîæèя дом, нека ïðèñòъïвàìе ñ èñêðåíо ñъðöå, в ïъëíа âяðа, със ñъðöà очистени от лукава ñъâåñò è с тяло изìито с чиста âîäа» (10:19-22). Íà êðъñòа Õðèñòîñ ни ïðèìèðè ñ Ñâеòия Áîã.

È â ïîñëàíèето êъм Ðèìëÿíите (5:10,11) ÷еòåì: «Защото, ако бидохме примирени с Бога, чрез смъртта на Сина му, когато бяхме неприятели, колко повече сега, като сме примирени, ще се избавим чрез Неговия живот». За това се говори и в âòîðîто ïîñëàíèе êъм Êîðèíтÿíите (5:18), à също и â ïîñëàíèята êъм Åôåñÿíите (2:16) è Êîëîñÿíите (1:20).

3. Христовата сìъðò е ïðîÿâа на Божията поæåðòâóвателна ëþáоâ. Ние вече дадохме îïðåäåëåíèå за èñòèíската ëþáоâ. Гîâîðèхме, ÷е òîва е ëþáîâта àãàïе. Íà êðъñòа на êîйто óìðя Ãîñïîä Èñóñ Õðèñòîñ, áе ïðîÿâåíà Áîæиÿта ëþáîâ àãàïе. Осмият ñòèõ от ïеòата ãëàâа на ïîñëàíèето êъм Ðèìëÿíите се ÿâÿва ïðîòèâîïîëîæеí на ñåäìия. Някои хора ìîãаò да îòäàдаò ñâîя æèвот çà äîáъð човек è малко са тези, които са способни на това. «Íî Áîã препоръчва Ñâîята към нас любов в това, че когато още бяхме грешници, Христос умря за нас».

Най-висшето ïðîÿâëåíèå на Божията ëþáоâ êъм íàс се ÿâÿва êðъñòа. «Защото Áîã толкоз възлюби света, щото äàде своя Åäèíîðîäеí Син». За да можем ïî äîñòîèíñòâо да îöåíèм тази æåðòâа, трябва да погледнем на кръста с очите на åâðåите, à íå òàêа, êàêто са го âèжäали ðèìëÿíитå èëè ñъâðåìåííîто õðèñòèяíñòâî. За ðèìëÿíите êðъñòът е áиë виñøа ìярка за íàêàçàíèе на çëите ïðåñòъïíèци è изáяãали ðоáи. Ðèì íå ðàзïъна Õðèñòà. Âие ще êàæåòå: «Íî нали това направиха ðèìëÿíите». Âие сте ïðàâи â òîва, което êàñàå ñàìîто äåéñòâèе на ðàзïъване - ðèìñêèте âîйници çàáèëè ãâîçäеèте â ðъцете è íîзете на Õðèñòà. Íî те èзïъëíиха æåëàíèåто на åâðåите. Õðèñòîñ íå áеше ïðåñòъïíèê èëè избягал ðоá от господаря си. Ïèëàò, като óìи ðъцете си, заяви на евреите íå êàто ëè÷íîñò, à êàто ïðåäñòàâèòåë на Ðèìñêата èìïåðèя: «Âçемете Го âие è ðàзïíеòå Го».

Åâðåèте íå èзïîëçâàха òîзи âèä наêàçаíèе, íî защо òîãава поискаха Èñóñ да óìðе от òàêава ñìъðò. Â Åâàíãåëèåто îò Èîàí, 19 ãëàâà е заïèñàíî, че Ïèëàò, за да отклони åâðåите îò тяхното æåëàíèе да ðàзïнат Èñóñà, нареди да бъде бичуван. Âîйíиците ñïëåëè âåíåö от òðъíи è го положили на главата Му è облекли Исус с бàãðеíèöа и Го извели ïðåä íàðîäа. «Èñóñ, прочее, излезе вън, носещ трънения венец и моравата дреха. Ïèëàò им казва: Ето чîâåêът! А като го видяха ïъðâîñâеùåíèцèте è ñëóæèòåëèте, извикаха казвайки: Рàзïíè го, ðàзïíè ãî! Ïèëàò им казва: Земете го вие и разпнете го; защото аз не намирам вина в него».

Ðèì íå íàмери Õðèñòос за âèíîâеí. Åâðåèте íå го îáâèíèëè â ãðяõ, çà êîйòî е било íåîáõîäèìî да áъде íàêàçàн. «Èóäåèте му îòговориха: Ние си èìамå çàêîí, è ïî тоя çàêîí той трябва да умре, защото направи сåáе си Áîæèй Син» (7 ñòèõ). Çàêîíът, íà êîйòî те се позоваха се íàмира â êíèãата Ëåâèò: «Êойòî хули своя Áîã, ще ïîíåñå ãðåõа ñи; и който хули èìåто Ãîñïîäíе, трябва да óìðå, с êàìъíè да го убие цялото îáùåñòâî; бил пðèøåëåö, иëè òóçåìåö, ако започне да хули името Господне, да бъде умъртвен» (Ëåâèò, 24:15,16).

Õðèñòîñ îòъæäåñòâè Ñåáе Си ñ Áîãа. За åâðåите òîва áиëî áîãîõóëñòâî: è ïî Божие ïîâåëåíèе áîãîõóëíèêа е трябвало да óìðå. Íî Áîã също е заповядал, цялото общество трябва да убие с камъни такива хора, êàто ïðåñòъïíèци на çàêîíà. Еâðåèте, разбира се, çíàеëè çàêîíа. Â Åâàíãåëèето îò Èîàí (10:30) Èñóñ ïðîèçíåñе ñëîâàта, които çàñòàâèха åâðåите да крещят: «Ðàзïíè Гî». Той бе êàçàë: «Аз è Îòåö – еäíî сме». Â разбиранията на åâðåите òîва áиëî áîãîõóëñòâî, затова те «âзеха êàìъíи, за да го убият» (ñòèõ 31).

È òîзи ñëó÷àé íå е ïъðâия опит да óáèяò Èñóñ. Лоши хора ли бяха èëè ïðîÿâяваха ïîñëóøàíèå към çàêîíа?  ñâîите ñъðöа те áиëè ïîñëóøíи на çàêîíа. «Убийте Го с êàìъíè», - крещели те, íî íå ìîãëè да óáèяò Õðèñòос, защото «íå бе дошъл часа Му». È òàêа, åâðåèте çíàеëè, ÷е убиване с êàìъíè å íàêàçàíèå çà áîãîõóëñòâî. Çíàейки за това, защо крещяли â äâîðа на Ïèëàò «ðàзïíè Гî»? Може би на Ïèëàò е áиëî çàбранено да убива с êàìъíè ïðåñòъïíèците? Íå, ïðîáëåìà íå е â òîва. Òîãава защо са крещяли «ðàзïíè Гî»? Какво чувствали в сърцето си, êîãато крещяли «ðàзïíè Гî»? Какво мислили? За да отговорим на този âъïðîñ, ние трябва да се обърнем към äðóã пасаж от Стария Çàâåò.

«Ако някой извърши ïðåñòъïëåíèå, което заслужава ñìъðò, è áъде óìъðтâåí като го обесиш на дърво, да не остане òяëîто му през цялата нощ на дървото, но непременно до го погребеш в същия ден; защото обесеният е проклет от Бога; така да не оскверниш земята, която Господ твоят Бог ти дава в наследство» (Âòîðîçàêîíèå, 21:22,23). За какво се говори тук? Ïðåäñòàâете си, ÷е åâðåин е изâъðøèë ãðяõ, äîñòîен за ñìъðò. Случаят е представен пред съдия, който произнася смъртна присъда. Íî за òîзи åâðåин има íàäåæäà. Завръщайки се в затворническата килия, докато чака изпълнението на наказанието, може да коленичи и да каже: «Мили Господи, съжалявам, прости ми» è Áîã ще му прости. Íî ако ñъäията êàже: «Òи íå само ще умреш, íî òâîåто òяëî ще бъде ïîâåñено íà äъðâо», òîва îçíà÷àваëî, ÷е нåãîвия ãðяõ íå ìîæå да áъде ïðîстåí, Áîæиåто проклятие за него е âå÷íî.  òози ñëó÷àй той се е âðъщал в килията си êàто ÷îâåê áåçíàäåæíî изгубен. За илюстрация нека вземем пример от Библията.

Áîã îáåùàë на Àâðààì Õàíààíñêата çåìя, Àâðààì áеше íå само Божий ñиí, íî è негов ñâèäåòåë â Õàíààí. Ïîòîìците на Àâðààì, ðîäåíи след Èàêîâ è Èîñèô, напуснали Õàíààí è æèвяëè известно âðåìе â Åãèïеò. Áîã êàçàë на Àâðààì, ÷е неговите ñиíîâе ще се îòïðàâÿò â ÷óæда ñòðàíа. «Тогава Ãîñïîä каза на Àâðààìа: знаейки - çíàé, ÷е твоето ïîòîìство ще бъде чуждо в чужда земя и ще им бъдат роби; и те ще ги угнетяват четиристотин години» (Áиòèå, 15:13).
Като изминаха четиристотинте години Áîã ги върна обратно в îáåòîâàíата çåìя. Защо Áîã изведе ïîòîìците на Àâðààì за ÷åòиристотин години от Õàíààí? Той даде на õàíàанците èзïиòàòåëен ñðîê, за да приемат Иехова. ×ðåç Àâðààì той ñâèäåòåëñòâуâàë за Ñåáå си è сега им дал ÷åòиристотин години, за да го приемат или отхвърлят.  16 ñòèõ се казва: «А в ÷åòâъðòия род потомците ти ще се âъðнàò тука; защото беззаконието на аморейците не е още стигнало до върха си».

Затова, êîãато åâðåте се върнали от Åãèïет, íàðîäите, êîиòî ги íàïàäàха, им казваха съвсем открито: «Ние отхвърляме небесния Áîã». Те бяха извършили непростимия грях. С това те умишлено и настойчиво декларираха: «Áîæå, òи на нас не си ни нужен». Затова Áîã заповяда да бъдат унищожени. Ïðî÷етете äåñетата ãëàâа от êíèãата на Èñóñ Íàâèí. Ïеò õàíàíåéñêè öàðå се äîãîâîðèëè поìåæäó ñи да âîюâàò ïðîòèâ ãàâàîíците. Ãàâàîíските жèòåëè се ñъãëàñèëè да ïðèçíàят Áîãà è сключили ìèð ñ Èçðàèëòÿíите, íî ïеòте öàðå êàçàëè: «Ще пîðàçèì Ãàâàîí çà òîва, ÷е той скëþ÷è ìèð ñ Èñóñ è ñиíовете Èçðàèëåâи».

Æèòåëèте на Ãàâàîí ïîискали от Èñóñ Íàâèí ïîìîù. È Èñóñ заедно с âîéñêата им се притекъл на ïîìîù è Áîã им подарил ïîáåäа. Â 10 ãëàâа, 5 ñòèõ са изредени èìåíàта на ïеòте Àìîðåéñêè öàðå, и â 6 ñòèõ се ãîâîðè за това, êàê ãàâàîíците са поискали помощ от Иñóñ Навин. Â 10 ñòèõ е îïèñàí èзõîäа от ñðàæåíèето: «И Ãîñïîä ги смути пред Израиля; и Исус ги порази с голямо поражение в Гаваон и гони ги из нагорнището, по което се отива за Веторон, и поразяваше ги до Азика и до Макида».

Èñóñ Íàâèí âçе â ïëåí ïеòте öàðå, изведе ги ïðåä èçðàèëòÿíите è êàçà: «Íå áîéòå се, нито се страхувайте, бъдете силни и дръзновени, понеже така ще стори Господ на всичките ви неприятели, против които воювате. А подир това Иñóñ ги порази, уби ги и ги обеси на пет дървета; и висяха на дърветата до вечерта» (ñòèõ 25, 26). Èñóñ êàçà на Èçðàèëтяните: «Öàðете, êîиòî се ïðîòèâîпоставиха на íàс è Áîãа, îòхвърлиха Иехова. Те извършиха íåïðîñòèòåëеí ãðяõ è ето Божието ïðîêëÿòèå е над тях».

За åâðåите êðещящи «ðàзïíè ãî», ðàзïъването на êðъñò е áиëî едно и също, като поâåñването íà äъðâо. Те мразеха ðàзïÿòèåто, защото за тях то означавало, ÷е ãðåõа íяма да áъäå ïðîстåí. Затова, êîãато êðещяëè «ðàзïíè ãî», те не само æåëàеëè ñìъðòта на Èñóñ Õðèñòос. Те искали нещо повече от това. Те желаели Божието проклятие да áъде íàä Èñóñ. Те изисквали: «Ïðîêълни го, Áîæå, ïðîêъëíè ãî!» Ïослуша ли Áîã техните искания? Ние íàмираме отговора â êíèãата Èñàиÿ, â 53 ãëàâа. Îòговорът на този въпрос е «äà», íî ïî äðóãа ïðè÷èíа. Õðèñòîñ ïонесе Áîæието проклятие, êîеòî ние напълно сме заслужили. Íî òîва стана, не защото Èñóñ áîãîõóëñòâаше. Íî защо òîãава Áîã îòговори íà ìîëèòâите на åâðåите? Защо Той позволи Õðèñòîñ да áъде ðàзïнат?

Èñàиÿ 53:4: «Той наистина понесе печалта ни, и със скърбите ни се натовари; А ние го счетохме за ударен, поразен от Бога и наскърбен. Íî Той биде наранен поради нашите престъпления, бит биде поради нашите беззакония» (òîва íàêàçàíèå - âòîðàта ñìърò е îòделяне от Áîãа).

Åâðåите 2:9: «Той âêóñè ñìъðò çà âñåки човек». Той не âêóñè ïъðâата ñìъðò çà âñички хора, защото âяðващите също óìèðàò с ïъðâата ñìъðò. Той âêóñè от âòîðата ñìъðò, ñìъðò âå÷íа çà âñички хора, è затова в êíèãата Îòêðîâåíèå (20:6) е êàçàíî за тези, êоиòî ïðèемат Õðèñòà: «Íàä тях втората ñìъðò íå ще èìа сила». Íå ще има сила, защото Èñóñ Õðèñòîñ, âêóñè âòîðата ñìъðò çàради тях.

Èñàиÿ 53:10,11: «Íî Ãîñïîä благоволи той да бъде бит, предаде Го на печал; Като направиш душата Му принос за грях, ще види потомството, ще продължи дните Си, и това в което Господ благоволи, ще успее в ръката Му. Ще види плодовете от труда на душата Си и ще се насити».

 ïîñëàíèето êъм Ðèìëÿíите (8, 32) ние ÷еòåì: «Оня, който не пожали Своя Син». Какво означават тези думи? Òðè пъти â Ãåтцèìàíñêата градина Õðèñòîñ се молеше: «Îò÷å ìîé! Ако е възможно äà ìе отмине тази чаша». Каква е била тази чаша? Това íå áиëè ôèçè÷åñêèте ìъ÷åíèÿ, êîиòî е трябвало да преживее на êðъñòа.

Това било заплатата на греха - óæàñíото ñòðàäàíèе îò îчуждението è îñъçíàване на отделянето завинаги от Áîãа. È Îòåö îòговорил на Õðèñòа: «Íå аз íå ìîãа да те избавя от тези ñòðàäàíия. Ако аз те пощадя, целия свят трябва да загине, а аз те изпратих в този свят, не за да го осъдиш, но да го спасиш. Òи трябва да óìðåш. Òи трябва да âêóñèш ñìъðòта, êîяòî ще âêóñÿò íåпокаяните хора в êрая на âåêà». Затова Õðèñòîñ на кръста извикал: «Áîæå Ìîé, Áîæå Ìîé! Защо си ме оставил?»

Õðèñòîñ, êîãато ïðîèçíасял тези думи, íå èзïъëíÿвал някаква ðîëя. Той íå е áиë в ролята на хîëèâóäñêè àêòьоð, êîйòî да ïîâòаря думи от ñöåíàðèÿ. Този вик се изтръгнал от дълбочината на Неговото сърце. Какво станало, êîãато âèñяë ðàзïнат на êðъñòа. «Ñèëíите èзêóøåíèÿ на ñàòàíà òåðçàеëи ñъðöåто на Èñóñ» (Õðèñòîñ - íàø Ñïàñèòåë). Â Åâàíãåëèåто îò Ëóêа (23: 35, 37, 39) се ãîâîðè за тези èзêóøåíèя. Òðè пъти ñàòàíà èзêóøàваë Èñóñ:

1) ÷ðåç ñâеùåíèците,

2) ÷ðåç войника.

3) ÷ðåç ðàçáîéíèêà, âèñящ íà êðъñòа от ëяâата ñòðаíа на Èñóñ.

Всеки път с помощта на едни и същи думи: «Ñлез îт êðъñòà è ñïàñè Ñåáе си». Ако Õðèñòîñ беше ñлезъл от êðъñòà да ñïàñи Ñåáе си, Той íå би ìîãъл еäíîâðåìåííî да спаси è íàñ. Той е бил изправен пред последен избор. Èзïîëçвайки áîæåñòâåíата Си ñèëа, Той е ìîãъл да ñлезе от êðъñòà áåç ïîìîùта на Áîã Îòеö. ×óâñòâàта в този момент Му ïîäñêàçâàëè, ÷е Áîã Îòåö Го е изîñòàâèë.

Äÿâîëът íå е ãëóïав. Той íèêîãà íå би ме èзêóøàваë да ïðåâъðна êàìъíèте â õëяá, защото çíàå, ÷е аз íå ìîãа да сторя òîва. Той íèêîãà íяма да ви èзêóøàва да направите невъзможното. Íî той прекрасно е çíàеë, êой å áил Èñóñ. Åâðåèте се съмняваха, íî Той е çíàеë, ÷е Èñóñ е Божия Ñиí. Той е çíàеë, ÷е Õðèñòос има ñèëà да ñлезе от êðъñòà è да се ñïàñè и измъчваше с това Неговото ñъðöå. Той Му нашепваше: «Тези хора се подиграха с Тебе и те разпнаха. Тâîèте ó÷åíèцè те ïðåäàдаха. Ñлез от êðъñòà è ñïàñè Ñåáе Си». Íî Õðèñòîñ е çíàеë, ÷е ако ñïàñи Ñåáе Си, ние щяхме да áъäåì îáðå÷åíи íà âå÷íа ãèáåë. Той изáðà да умре с âòîðата ñìъðò, за да ìîжем ние да ïîëó÷èм ñïàñåíèå. С дðóãè думи, íà êðъñòа Той изяви ëþáîâта àãàïе - Той ïîêàçà, ÷е ни ëþáè повече от Ñåáе Ñи! На тàêъв Áîã ние ñëóæèì. Той не ïîæåëà ние да óìðåм с âå÷íа ñìъðò, затова зае нашето ìяñòî. Като зíàем това, ние íèêîãà íå трябва да ïðåñòàваме да Му се äîâåðÿваме. Затова желая да ïîâòîðя ïîñëåäíèтå äâå ôðàçи от öèòàòа, ïðèâåäåí â íà÷àëото на тази ãëàâа.

«Оттеглянето на божественото присъствие от Спасителя в този час на агония прониза сърцето Му с такава мъка, която никога не може да бъде разбрана от човеците». Защо човеците не могат да разберат това? Защото нито един от тях не е умрял с втората смърт. Единствен Õðèñòîñ âêóñè тази ñìъðò. È Той óìðя, за да не може íèêой човек да погине завинаги.

«Това ñòðàäàíèå бе толкова ñèëíо, ÷е Той едва усещаше физическа болка. (Той по÷óâñòâàë, ÷е Áîã Го е îñòàâèë è затова ïî÷òè íå èзïиòâàë ôèçè÷åñêа áîëка). Сатана с уæàñíи èзêóøåíèÿ разкъсваше ñъðöåто на Иñóñà. Ñïàñèòåëят íå ìîжеше да погледне зад портите на гроба. Надеждата не Му разкриваше, че ще излезе от гроба като победител, нито пък, че жертвата Му ще бъде приета от Отца. Той се побоя да не би грехът, който е така оскърбителен за Бога да Го раздели завинаги от Него. Христос изпитваше същата душевна мъка, която ще изпита и грешникът, когато милостта се оттегли и не ще има вече кой да плеадира за провинената раса. Èìåííî ñъçíàíèåто за ãðåõà, êîйòî Той понесе íà Ñâîèте ïëåщè è êîйòî стовари íà íåãî гнева на Îòец, правеше така горчива чашата на Неговите страдания, съкрушили сърцето Му».

Èìåííî òàêа гледаха на êðъñòа ó÷åíèците на Õðèñòà, защото те не бяха римляни, а евреи. Êîãàто Ïàâåë êàçвà: «äàæå ñìъðò на êðъñò», той има предвид Божието проклятие. Ние четем в посланието към Галатяните (3:10): «Защото всички, които се облягат на дела, изисквани от закона, са под клетва, понеже е писано: Проклет всеки, който не постоянства да изпълнява всичко писано в книгата на закона». Този текст се отнася за всички хора. Ние всички се намираме под Божието проклятие, защото не сме изпълнили съвършено закона. Тринадесети стих гласи: «Õðèñòîñ ни èзêóïè îò проклетията на закона, като стана проклет за нас, - защото е писано: Проклет всеки, който виси на дърво». Ïàâåë öèòèðа тук Âòîðîçàêîíèå (21:23): «Ïðîêëеò е ïðåä Áîãа âñеêè, който е ïîâåсåí íà äъðâо».

Òàêа âèäяха êðъñòа Õðèñòов Неговите ó÷åíèцè. È êîãàто разбраха, че техния Спасител âêóñè âå÷íата ñìъðò заðàäè тях, îò техния еãîèçъì íå îñòàна è ñëåäà è това ги промени. Те бяха ãîòîâи да ïðåобърнат света с главата надолу, защото видяха Божията любов.

Ще пðèâåäåì оùå еäиí öèòàò: «Óìèðàйки çà ãðåøíèците, Õðèñòîñ изÿâè безкрайната Си ëþáîâ. Тази ëþáîâ ïîðàзява ñъðöàта, ïðîáóæäà ñъçíàíèåто è äóøàта íåâîëíî се пита, какво е ãðåõа, защо за него се е изисквала òàêàва æåðòâà, за да изкупи хората».

Êîãато разберем значението на Исусовия êðъñò, се íàäявам, че никога няма да кажем на църковния съвет, който ни назначава да свършим определена работа: «Аз нямам време за това». Ако отговорите така, не сте разбрали, какво е кръста Õðèñòîâ. Ние сме äëъæíи да æåëàем да преобърнем света с главата надолу. Ние се íóæäàåì от òîва, да âèäим êðъñòа íå êàто äъðâî, íà êîеòî е óìðял ÷оâåê, íî да âèäим Ñиíà Áîæий, изáðàл âå÷íата ñìъðò заради това, ние да можем да живеем вместо Него. Нека Бог да ни благослови!