Áîæествениÿт ìîäåë на ïëàíà за ñïàñåíèе

1. Îñâîáîæäåíèåто îò åãèïåòñêîтî ðоáñòâо.

2. Ïðèøåñòâèåто на Ìåñия, êîйòî ще ги îñâîáîäè îò ðоáñòâото на ãðåõà.

Èñóñ дошъл и Неговата земна служба се приáëèжавала êъм своя êрай. Затова Õðèñòîñ ïîстановил да празнуват Господната вå÷åðя âìåñòî Ïàñõата. Господната вå÷åðÿ също символизира две неща:

à) Това е íàïîìíяíе за живота и ñìъðòта на Èñóñ Õðèñòос. «È âñеêè път, êîãàто ядете този õëяá è ïиåòå тази ÷àøа, възпоменавате ñìъðòта на Ãîñïîäа, ...»

á)«... äîêато Той дойде». Господната вå÷åðÿ óêàçâà íà âòîðîто идване на Õðèñòос, áëàжената íàäåæäа на Õðèñòовата öъðêâа.  ïðàçíèêа Ïàñõа има два ñèìâîëà: êðъâта на àãíеöà поръсена по стълповете на вратата и месото на агнеца, което трябвало да се яде от всеки. Също и в обряда на Господната вечеря има два символа: хляб и вино. Сокът на лозата – òîва е êðъâта на Õðèñòà, êîяòî ни î÷èства îò âñеки ãðяõ. Ние ÷еòåì â Åâàíãåëèåто îò Ìàòåÿ: «Вçе и ÷àøата è като áëàãîäàðè, äàде èì è рече: ïиéòå от íåя âñички! Защото това е Моята кðъâ на íîâия çàâåò, която се пролива çà прощение на греховете» (Ìàòåÿ, 26: 27, 28).

 Стария Çàâåò êðъâта ñèìâîëèçèðа æèвота (за ïðèìåð, Âòîðîçàêîíèå, 12: 23). «Аз ви дадох êðъâта да правите умилостивение на олтара за душите си» (Ëåâèò, 17:11). Êðъâта, êîяòî се е ïðîëèâàëà, îçíà÷àваëà îòäàден æèвот, è òàêа âъçìåçäèåто çà ãðåõа å ñìъðò, гроздовия ñîê ñèìâîëèçèðа êðъâта на Õðèñòà, ïðîëяòа за ïðîùåíèе на íàøèте ãðåõîâе. «Áåç ïðîëèване на êðъâ íяма ïðîùåíèе» (Åâðåите, 9:22).

Но всичко това не е äîñòàòъ÷íî. Êðъâта на Õðèñòà îчиства íàøèте минали ãðåõове, íî за да ïîëó÷èм ïðàâî за живот íà íåáåто е необходимо è âòîðîтî - това, което е ïðåäñòàâено чрез õëяáа. «Затова Õðèñòîñ, като влиза в света казва: «æåðòâа è ïðèíîс не си поискал, íî приготвил си Ми òяëî. Âñåизгаряния è приноси çà ãðяõ не Ти са óãîäíи. Òîãавà рекох: Ето, дойдох, в свитъка на книгата е писано за Мене, да изïъëíя Твоята âîëя о Áîæå» (Åâðåи, 10:5-9). Áîã ïðèãîòîâèë òяëî за Èñóñ Õðèñòос. Това òяëî å êîðïîðàòèâíîто òяëî на цялото човечество è â òîва òяëо Õðèñòîñ èзïъëíèë ñъâъðøåíо Áîæèята âîëя.

Çàêîíът изисква ïîñëóøàíèе è ñïðàâåäëèâîñт. Õðèñòîñ ñъâъðøåíо èзïъëíèл çàêîíа. Íî Неговото ïîñëóøàíèå íå ìîãëî да îòìåíè íàøåто íåïîñëóøàíèå, затова Той óìðя íà êðъñòа è óäîâëåòâîðè с òова ñïðàâåäëèâитå изисквания на çàêîíà.

Тяëîто ñèìâîëèçèðа æèвота è ñëóæбата на Õðèñòос, à âèíîто – ñìъðòта на Èñóñ. Затова â òялото è êðъâта, â õëяáа è âèíото ние èìаме ñъâъðøåíа ïðàâåäíîñò, ïðèãîòâåíа â Èñóñа Õðèñòа за íàñ.

Ето, това ñèìâîëèçèðа õëяáа è âèíîто, íî âъçíèêвà âъïðîñ: «За какво е íåîáõîäèì този обряд да ни íàïîìíÿ? Защо Õðèñòîñ постаíîâè тази ñëóæба?» Ïðîáëåìът е, ÷е ïî ïðèðîäа сме еãîöåíòðè÷íи. Ние сме ñêëîííи да разчитаме на ñåáå си. Êîãато правим това в äóõîâíî îòíîøåíèе ñëåäва ïàäåíèе, ðàçî÷àðîâàíèе, íåñáъдващи се îáåùàíèÿ è духовен óïàäъê. Äÿâîëът ïðèстъпва към íàс è казва: «Òи íå си äîñòàòъ÷íî äîáъð, за да бъдеш ñïàñåí».  òîва е íàøият ïðîáëåì. Ние ïî ïðèðîäа сме çàêîííèцè è çàêîííè÷åñòâîто îçíà÷àва да търсим ïîìîù â ñåáå си, за да придобием óâåðåíîñò è íàäåæäа. Èñóñ çíàеë òîзи проблем è затова постановил ïðàçíуâàíето на Господната вå÷åðя, за да отправим своя взор към Íåãî. Господната вå÷åðÿ е ïðèçâàíà да ни ïîìîгне да разберем и винаги да ни напомня, че «ìîÿта íàäåæäà е единствено в Èñóñа Õðèñòа è Неговата ïðàâåäíîñò». Само в Íåго ние сме ñъâъðøåíи, само в Íåго ние èìаме óâåðåíîñò.

Äÿâîëът е много хитър. Той не желае да гледаме на Õðèñòà, затова íåïðåñòàííî ни íàïîìíя за нас ñàìèте. Той ще èзïîëçва êðаòъê Áèáëåéñêè òåêñò, за да отклони погледа ни от Христос - ñàòàíà добре познава Áèáëèята. Където и да съм бил през годините на моето служене в Àôðèêа, Åâðîïа è Ñåâåðíа Àìåðèêа, аз се срещах с áðàòя-õðèñòèяíи, êîиòî îòêàçâàха да ó÷àñòâàò â òîзи обряд.  ïъðâîто ïîñëàíèе êъм Êîðèíтÿíите íàмираме думите: «Защото, êойòî яде и ïиå без да разпознае Господното тяло, òîй яде и ïие за îñъæäаíå на ñåáå си» (1 Êîð, 11: 29). Äÿâîëът ни íàïîìíя за нашите ïàäåíèÿ è ние си казваме: «Äà, аз íå съм äîñòîеí».  еäíа от öъðêâитå преди Господната вечеря една сестра, седяща в края на реда каза: «Аз íèêîãà íå ó÷àñòâам, ако íå съм èзïîâяäàëà ïðåä всички ñâîèте ãðåõове, íå съм ïîñåòèëà познатите си хора è íå съм се óáåäèëà, ÷е съм се ïðèãîòîâèëà за Господната вå÷åðя». ×åòиðима от ñеäÿùèте на тези столове не взеха Господна вечеря, защото почувствали, че не са успяли да променят всички свои недостатъци.

Àïîñòîë Ïàâåë íå ãîâîðè â òåêñòа, êîйòî ние цитирахме, ÷е âяðваùèте, êîиòî íå са äîñòîйíи, «ядат и пият за осъждане». Той говори, че ако лекомислено участваме в тази служба, ядем и пием символите на вечерята, като обикновена храна и питие и с това ние «яäеì è ïием за осъждане на себе си».  òàêъв ñëó÷àй Господната вå÷åðÿ íå èзïъëíÿва ñâîåтî ïðåäíàçíà÷åíèе.

 äíèте на Ïàâëà íà Господна вå÷åðя е имало еäíà ÷àøà ñ âèíî. Случвало се е, âяðващ, êîйòî искал да пие, не отпивал малка глътка, íî ïèеë, за да óòîëè æàæäата си. Ето какво желаел да поправи апостолът. «Ако някой е гладен, нека яде у дома си». Това е свята служба. Вие сте дошли да си спомните за смъртта на Господа, а не да си напълните стомаха. È òàêа, Ïàâåë тук íå ãîâîðè за íåäîñòîéíîñò да се ïîëó÷è ñïàñåíèå. Той ãîâîðè за îïàñíîñòта от ñâеòîòàòñòâо - ïðåâðъùаíе на ñâÿòîто â пошло.

Ще пðèâåäа òåêñò от Áèáëèята за тези, êоиòî íå ìîгаò да се ðåøат да ó÷àñòâàò â Господната вå÷åðя. Êîãато разберем, че хлябът и виното символизират æèвота и ñìъðòта на Èñóñà Õðèñòà è ÷е само Неговият æèвот è ñìъðò ìîãаò да ни ñïàñят, òî ако íå ги ïðèемем, ние казваме: «Аз не желая да бъда спасен от Õðèñòîс, аз икам да се ñïàñя чрез ñîáñòâåíата си äîáðîòа”. Ïðî÷еòете Èîàí (6:53-56): «Затова Èñóñ им рече: èñòèíа, èñòèíа ви казвам, ако не ядете плътта на Човешкия Син и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си. Който се храни с плътта Ми и пие кръвта Ми, има вечен живот и Аз ще го възкреся в последния ден. Защото Моята плът е истинска храна, и Моята кръв е истинско питие. Който се храни с Моята плът и пие Моята кръв, той пребъдва в Мене, и Аз в него».

Ние не трябва да се считаме íåäîñòîéíи да ó÷àñòâàме â Господната âå÷åðя. Íяма íè един ÷îâåê, êîйòî да е äîñòîен. Ние сме сто процентови ãðåøíèци, íî íàøàта íàäåæäà е â Èñóñ Õðèñòос. Затова ви моля, не избягвайте Господната вå÷åðя ïî ïðè÷èíа, ÷е не сте äîñòàòъ÷íî äîáðи. Ние никога няма да ñòàíåì äîñòàòъ÷íî äîáðè, даже и ако æèâåеì òîëêîва дълго, êîëêîто е æèвял Ìàтóñàë. Íàøàта íàäåæäà е â нашия Ãîñïîä Èñóñ Õðèñòос è Áîã çíàå òîва. Господната вå÷åðÿ е íàïîìíяíå за «Ñìъðòта на Ãîñïîäа äîêëå Той дойде», затова äî òогава, докато Той дойде, ние ще бъдем грешници. Даже и ако нашите дела бъдат съвършени, по ïðèðîäа ние ще си îñòàíåì ãðåøíицè. Äî òогава, докато ние имаме тази природа, ще се нуждаем от спасение. Äî âòîðîтî ïðèøåñòâèе ние ще имаме тази природа, затова се нуждаем от íàïîìíяíе. Ãîñïîä желае да не забравяме да отправяме погледа си към Èñóñ Õðèñòос.

Ãëàâà 13

Също è âъв âòîðîто ïîñëàíèе êъм Êîðèíтÿíите (6:16) се казва: «И кàêво ñпîразумение има Áîæèÿт храм ñ èäîëèте? Защото ние сме õðàì на живия Áîã, êàêто рече Áîã: «Ще се âñåëя между тях и между тях ще õîäя; è ще им áъäа Áîã, è те ще Мè áъäаò люде». Îáъðнеòå âíèìàíèå, Áèáëèÿта ни ãîâîðè, ÷е íå само Õðèñòîñ е ñâеòèëèùå, íî è ние âяðваùèтå, сме част от ñâеòèëèùето.

 ïîñëàíèето êъм Åôåñÿíите (2:19) Ïàâåë пише на еçи÷íèците, ÷е те вече не са ÷óæди, îòäåлеíи îò Áîãà, íî «сте ñъãðàæäàíи на ñâеòиите». С дðóãè думи, âяðващите от åâðåи è еçи÷íèци сега са еäíî. Нека да пðî÷етем 20, 21 è 22 ñòèõове: «Понеже бяхте съградени върху îñíîâàта íа аïîñòîëи è ïðîðîци, като е крайъгълен камък сàì Èñóñ Õðèñòос, върху когото âñяко çäàíèå, ñòðîéíî сглобено, ðàñòå за õðàì свят на Ãîñïîäа, в êîйòî âие се вграждате заедно с Духа за Божие обиталище». Също и â ïъðâîто ïîñëàíèе на Ïåòъð (2:5) се казва: «È вие, êàто æèâи êàìъíè, се съграждате в äóõîâеí дом, за да станете свято ñâеùåíñòâî, да ïðèíаñяòе äóõîâíи æåðòâи, áëàãîïðèÿòíи на Áîãа чрез Èñóñа Õðèñòа».

Ние узнахме, ÷е äâîðа на ñâеòèëèùето ñèìâîëèçèðа èñòèíата «â Õðèñòос». Âñичко, което е íåîáõîäèìî è ñъùåñòâåíî за íàøåтî ñïàñåíèе, днес è â äåíя на ñъäà, е äîñòъïíî è поäàðеíî на ãðåøíия ÷îâåê. Áîã å ëþáîâ è Той ни ñъòâîðè ñ ïðàâî на изáîð, затова ние трябва ñъçíàòåëíî да ðåøèм – да останем ëè â Õðèñòа, за да може Åâàíãåëèåто да внесе ñèëа â íàøия æèвот èëè да îòêàжем òîва. Ние трябва да ïðèемем Õðèñòос, за да може ñïàñåíèåто да ñòàне ðåàëíо â íàøия ëè÷еí æèвот.

 5 ãëàâа на ïîñëàíèето êъм Ðèìëÿíите Ïàâåë ãîâîðè за íàøåто ïîëîæåíèе â Àäàì, êàто за нещо åñòåñòâåíî, ïðедадено ни ïî íàñëåäñòâо, òъй êàто ние се ÿвÿваìе ÷ëåíове на ñåìейството на Àäàì.  17 ñòèõ ние ÷еòåì: «Защото, ако чрез ïðåгрешението на еäиíия ñìъðòта öàðува чрез тоя един, òî много повече тия, които получават изобилието на áëàãîäàòта è на äàðбата, сиреч, ïðàâäата, ще öàðуват â æèвот чрез åäèíия Èñóñ Õðèñòос».

Пîìíеòå, ÷е òрябва да ïðèемем äàðа на ñïàñåíèето. Èñóñ êàçà: «Дойдете при Ìеíå, âñички, които сå òðóäитå è сте îáðåìåíåíи, è Аз ще ви óñïîêîя» (Ìàòåÿ, 11:28).  Åâàíãåëèåто îò Èîàí (10:9) Õðèñòîñ казва: «Аз съм вратата (Той îòъæäåñòâÿва Ñåáе си ñ входа от изòî÷íата ñòðаíа на äâîðà на ñâеòèëèùето): през Ìеíе ако влезе някой, ще бъде спасен (íå ìîæå да áъде, íî ще áъäå ñïàñåí), è ще âлиза, и ще излиза, è ïàша ще намира». Ние ще имаме ìèð è óâåðåííîñò, íî ïðåди това трябва да влезем.

Íî êàê да се îêàжем â ïîëîæåíèе «â Õðèñòа»? Îòговорът íàмираме â ïризива на Èñóñ, êîйòî äàде на ñâîèте ó÷åíèци. «Èäеòå ïî целия свят è ïðîïîâяäвайте благовестието на âñяка òâàð. Êойòî поâяðâà è се êðъñòè, ще бъде ñïàñåí; à êойòî íå поâяðâà, ще бъде îñъäåí» (Ìàðêо, 16:15, 16).

Òåзи, êоиòî ще ïîãèíаò, íå ще áъäаò îñъäåíи çàòîва, ÷е са ãðåøíици, íî ÷е óìиøëåíî íå са пожелали да влезат в ñâеòèëèùåто. Âъí от äâîðà на ñâеòèëèùето ние сме загиващи ãðåøíèцè, ако â Õðèñòа и да е èзêóïåí и целия свят. Íî â äâîðа, «â Õðèñòа» ние сме ñïàñåíи ãðåøíèцè. Ето â какво се ñъñòîè разликата. Èñóñ êàçà: «Âяðващия â изпратените от Ìåíе ... е преминал îò ñìъðò â æèвот».

Ние трябва да разберем смисъла на тези äâе думи: «âяðà» è «êðъùåíèå». Те се îòíаñÿò êъм îòêëèêа на ÷оâåêà. Âяðàта – òîва е ñъðäå÷íия îòêëèê èëè ïîñëóøàíèå към Åâàíãåëèето. Êðъùåíèåто – òîва е îáùåñòâåíîто ïðèçíàíèå на òîзи îòêëèê. Âяðàта è êðъùåíèåто са ñâърçàíи поìåæäó ñи.

Какво е èìаë предвид Èñóñ Õðèñòîñ, êîãàто е êàçàë: «Êойòî поâяðâà, ще бъде ñïàñåí?»  Õðèñòèяíñêата öъðêâа, дори â Àäâåíòèçìа ìíîãо хора íå разбират èñòèíския ñìиñъë на думата âяðà. Аз мисля, ÷е ïî òази ïðè÷èíа възникват много ïðîáëåìи â íàøето îáùество.  ïèñìото на еäиí ïàñòîð, îтнасящо се за ÷ëåíовете, се казва, ÷е 559 ñåìåéства от 1032, което представлява 45 ïðîöåíòа, íå ïîääържат с парични средства îáùíостта. Тези äàííи íå се отнасят само за äåñÿòъка, íî и за доброволните дарения â ìåñòíата îáùност. Това не е в резултат от ôèíàíñîâи èëè иêîíîìè÷åñêи çàòðóäíåíèя.

 ÷åòâъðòата ãëàâа на êíèãата Äåÿíèÿта на апостолите се ãîâîðè за áързото разðаñòване на ïъðâата Õðèñòèяíñêа öъðêâа. Тази öъðêâа разбрала Åâàíãåëèåто è çíàеëà, какво å âяðà. Ако ние сме разбрали äîáðата âåñò è сме îñъçíàëè, какво å âяðà, щяхме да имаме повече средства, отколкото ни са необходими. Те биха били предостатъчни, за да осъществим ïëàíовете, êîиòî íå ìîæåì, ако липсват. Нóæäàåì се от разбиране на това, какво å íîâîçàâåòíà âяðà.

Тази âяðà âêëþ÷вà â ñåáе си òðè неùа. Ние трябва:

1. Да позíàваме Åâàíãåëèåто. Íå ìîæå да имаме âяðа áåç çíàíèÿ. Ïàâåë пише â ïîñëàíèето êъм Ðèìëÿíите (10:17): «Âяðването е от ñëуøàíе, à ñëуøàíето - от Христовото ñëîâо».

2. Трябва да поâяðваме в äîáðата âåñò. Íå е äîñòàòъ÷íî да ñëуøàме, трябва да ïîâяðваме на онова, което сме чули. За ñъæàëåíèе, ïî думите на àïîñòîë Ïàâеë, åâðåèте íå ïîâяðваëè. «Íî íå âñички ïîñëóøàха áëàãîâåñòието; защото Èñàиÿ казва: «Ãîñïîäè, кой от нас е ïîâяðваë на онова, което сме чули?» (Ðèìëÿíи, 10:16).

3. Трябва да бъдем ïîñëóøíи на Åâàíãåëèето. Íå е äîñòàòъ÷íî да ñëуøàме è да âяðваме, след това трябва да ïîñëåäâà и ïîñëóøàíèå.

Нека да изследваме по äåòàйëíî òези òðè ñъñòàâíи ÷àñòè на âяðата. È òàêа, ïъðâàта: ние трябва да познаваме Åâàíãåëèåто. Èñóñ êàçà на Èóäåите: «и ще пîçíàеòå èñòèíата, è èñòèíàта ще ви направи ñâîáîäíи» (Èîàí, 8:32). Êàêъв ñìиñъë е âëàгал Èñóñ â думата «èñòèíà»? С ìåí работеше ñëóæèòåë, êîйòî ïðè ïðîâåжäаíе на Åâàíãåëñêа êàìïàíèя, èзïîëçâàше íåòðàäèöèîíеí ïîäõîä. След ÷åòâъðòата ïðîïîâåä êъм íåго се приближил старейшината на öъðêâата è ïопитал: «Êîãа ще ïðîïîâяäâàш èñòèíата?» «Аз ïðîïîâяäâàх èñòèíата â продължение на ÷åòири äíи», - îòâърнал ïàñòîðа. Той ïðîïîâяäâàë Õðèñòà, íî старейшината êàçàë: «Аз иìам предвид ñъáîòата è çàêîíа».  36 ñòèõ Èñóñ ðàзêðиâà ñìиñъëа на думата èñòèíà: «Прочее, ако Ñиíът ви îñâîáîäè, ще бъдете наèñòèíа ñâîáîäíи».

Ние трябва да се íàó÷èм да ðàçëè÷аваме Åâàíãåëèåто îò ïëîäîâете на äîáðата âåñò. Ако аз се намирам на îáùåñòâåíî ìяñòо и ïðîïîâядвам за âòîðîто ïðèøåñòâèе на Õðèñòà, ще бъде ли ìîÿта ïðîïîâåä äîáðа âåñò? Äîáðà ëè е âåñòта за âòîðîто ïðèøåñòâèе за вñички хора? Íå. Тази âåñò е äîáðа само за âяðващите è лоша за íåâяðващите. Ако не съм достатъчно убедителен, моля ïðî÷етете øåñòа ãëàâа от êíèãата Îòêðîâåíèå.

За да може âåñòта за âòîðîто ïðèøåñòâèе да ñòàне äîáðа за всички, е íåîáõîäèìî първо да представим Åâàíãåëèåто. Åâàíãåëèåто прави âòîðîто ïðèøåñòâèå áëàãîñëîâåíа íàäåæäа. За íåâяðващите, ñъãëàñíî êíèãата Îòêðîâåíèå, òîва ñъáиòèå се ÿâявя äеí на ãíяâ. За тях през този ден няма да се случи нищо добро.

È òàêа, трябва да поâяðваме и да се êðъñòèм - трябва да бъдем «â Õðèñòа». Ние íå се êðъщаваме â öъðêвата. Ние се êðъщаваме â Õðèñòà. È íàøàта öъðêâа е ïðèçâàíà да ïðîïîâяäâà Èñóñà Õðèñòà, òъй êàто íè една от Õðèñòèяíñêèте öъðêâи íå е направила това преди.

 ñâîята ìîëèòâа â Ãåтñèìàíñêата градина Èñóñ êàçà: «А това е вечен живот, äà поçíàят Òåáе, åäèíия èñòèíеí Áîã, è Èñóñà Õðèñòà, Когото си изпратил». Това е необходимо да óçíàе света - åäèíия èñòèíеí Áîã è Неговия Ñиí, êîйòî дойде не за да ни съди, но за да ни спаси. Âяðàта идва îò ñëуøàíе на Áîæиåтî слово и êîãато ïðîïîâяäваме, ние трябва да започнем с äîáðата âåñò.

Ако ïðîïîâяäâàме за âòîðîто ïðèøåñòâèе на Õðèñòà и представяме çíàìåíèÿта на âðåìåто è ãîâîðèм, ÷е Õðèñòîñ ще дойде много ñêîðî, òî ще се íàмерят хора, êîиòî ще êàæат: «Аз трябва да ñòàна хðèñòèяíèí, защото Èñóñ ñêîðî ще се заâъðíå è аз искам да отида на небето». Ìíîãо хора влизат в църквата поради страх да не погинат или за да получат нещо в íàãðàäа. За да заставите òàêèва хора да направят каквото и да е за Áîãà е íåîáõîäèìî да ги ñòèìóëèðате. Íå Божията ëþáîâ е ïîдáóдила òези хора да äåéñòâàò, à âъïðîñа: «Какво трябва да направя, за да ïîëó÷а ñâîя áèëåò зà íåáето?»

Àôðèêанците íèêîгà íå си êóïуваò âåùè ïî öåíи, êîиòî изискват ïðîäàâачите. Ако àìåðèêàíñки òóðèñò, разглежда ñ ëþáîïиòñòâî дадена стока, ïðîäàâачът íàçовава öåíата, на ïðèìåð, ïеò äîëàðа è ако туристът не се пазари, за да я купи, ïðîäàâачът и íàáëþäàващите ще си кажат: «Този младеж е наивник».  Àôðèêа å ïðèето да се пазариш. За съæàëåíèе, ìíîãо àôðèêàíöи си мислят, ÷е Áîã също е òъðãîâåö. Те êàçвàò на Áîãа следното: «Скъпи Ãîñïîäи, ние желаем да идем на небето, íî òи искаш твърде ìíîãî, ние íå ìîæåì да ти дадем äåñÿòък. Нå сме áîãàòи, êàто àìåðèêàíöите. Ние сме áåäíи. Ти си ни благословил с äåñеò äåца». (Те âинаги óïðåêвàò Áîã çà òîва, ÷е имат ìíîãî äåца). È те продължават: «Ãîñïîäè, ние желаем да отидем на небето, но íå ìîæåì äà ти дадем една десета част, а само äåñеò öåíòа». Âñички ïëàщат äåñÿòък â Àôðèêа, íî òîва íå е äåñеòàта ÷àñò от çàðàáîòêàта, à ìалка ñóìà. Те ïëàщат äåñеò öåíòа è мислят, ÷е с това êóïуват ñâîя áèëåò за íåáето. Áîã íå е òъðãîâåö. Ñïàñåíèåто е äàð è ние трябва да çíàем, какво îçíà÷àва да ïðèемем òîзи äàð.

1. Íåîáõîäèìî е да çíàем истината, íî òîва не е äîñòàòъ÷íî. Ïàâåë пита: «Наистина, Åâðåèте íå са ли чули Åâàíãåëèåто? Íàïðîòèâ, ïî цялата çåìя е излязъл ãëасът им и думите им до краищата на вселената». Âñички са чули Åâàíãåëèåто. Те знаеха за Åâàíãåëèåто, íî íå ïîâяðваëè â íåãî.

2. Íåîáõîäèìî е да поâяðваме â Åâàíãåëèåто. «Защого това е вîëÿта на Отца Ми: âñеêè, който âèäи Ñиíà è поâяðва â Íåãî, да èìа вечен æèвот, и Аз ще го възкреся â ïîñëåäíèя äåí» (Èîàí, 6:40). Â Íîâия Çàâåò това се повтаря на много места (виж, Èîàí, 11:25, Ðèìëÿíи, 10:9). Íî за ñъæàëåíèе, ìíîãо õðèñòèяíи разбират âяðата, êàто óìñòâåíî ñъãëàñèå ñ èñòèíата. Áîã идва при нас è ни казва: «Аз ви èзêóïèх â Õðèñòа». Âяðваш ли ти â òîва? Äà. Òîãава аз имам вест за òåáе. Äàæå äåìîíите âяðват, ÷е Èñóñ Õðèñòîñ е Ìåñèÿ. Те ñâèäåòåëñòâат за òîва: «Çíàя, êой си òи - Ñиí Áîæèé». Също и â ïîñëàíèето на Яêîâ е íàïèñàíî: «Òи âяðваø, ÷е има само един Áîã, добре правиш; è áåñовете âяðват è òðåïåрят» (2:19). Íî ó äåìîíите íяма íîâîçàâåòíа âяðа, защото в тях отсъства:

3. Ïîñëóøàíèå на Åâàíãåëèето. За àïîñòîë Ïàâеë âярата â Èñóñà Õðèñòà îçíà÷àва ïîñëóøàíèå на èñòèíата.  ïîñëàíèето êъм Ðèìëÿíите, êîеòî ìíîзина íàричат най-ясното èçëîæåíèå на Åâàíãåëèето, апостолът ïðåäñòàâя Èñóñ Õðèñòос êàто Áîã è Ñïàñèòåë на ÷îâå÷åñòâото. Ïàâåë казва: «×ðåç Êîгоòî ïîëó÷èхме áëàãîäàò è àïîñòîëñòâî, та в Неговото име да привеждаме в послушност към âяðата човеци от всичките народи» (1:5). È òàêа, Áîã ïðèçâàë аïîñòîëите íå само да âяðват, íî è áъдат ïîñëóøíè на èñòèíата.

Îáðъщайки се êъм õðèñòèяíите от Ðèì, Ïàâåë казва: «Áëàãîäàðåíèå, обаче Áîãó, ÷е като бяхте слуги на греха, вие се покорихте от сърце на оня образец на вероучението, в който бяхте обучени» (Ðèìëÿíи, 6:17). Те ñòàнаëè ïîñëóøíи на èñòèíата îò ñъðöе. Ето защо, àïîñòîëът ãîâîðè, ÷е тяхната âяðà «âъçâåстява по целия свят». È те áиëè ãîòîâи да óìðаò çà âяðата си, защото âяðàта им íå áиëà ïðîñòî ñъãëàñèå ñ èñòèíата, íî ïîñëóøàíèå на èñòèíата. È â äåñетата ãëàâа ние ÷еòåì: «Íî íå âñички ïîñëóøàха áëàãîâåñòието».

Ãàëàòяните ïðèели Åâàíãåëèåто è му áиëè ïîñëóøíи, íî се отêëîíèëè è àïîñòîëът ги óïðåêвà - Ãàëàòяните (5:7): «Âие вървяхте добре; êой ви попречи да не бъдете послушни на истината?». Също ÷еòåì â 2-то ïîñëàíèе êъм Солунците (1:7,8): «À на âàс, îñêъðáåните (òåзи, êоиòî èзïиòâàò ãîíåíèÿ), да даде утеха както и на нас, когато се яви Ãîñïîä Èñóñ от íåáето ñъс Своите силни аíãåëè, в пламенен огън да даде възмездие на ония, които не познават Бога, и на ония, които не се покоряват на благовестието на нашия Господ Исус». И в ïîñëàíèето êъм Åâðåите Павел споделя (5:9): «È, като се уñъâъðøенства, ñтана причина за вечно спасение за âñички, които Му са ïîñëóøíи».

Ñëåäваùèя ñòèõ също ïîäòâъðæäàва òîва, ÷е òåзи, êîиòî ïîãèнат, ще áъäаò îñъäåíи íå защото са ãðåøíèцè, íî защото íå са ñòàнаëè ïîñëóøíи на Åâàíãåëèето: «Защото дойде времето да се започне съдът от Божието домочадие; и ако се почне първо от нас, каква ще бъде сетнината на тия, които не се покоряват на Божието благовестие?» (1 Ïåòðово, 4:17). È òàêа ÿñíî е, ÷е âяðàта âêëþ÷вà и ïîñëóøàíèå.

Ние трябва да си изясним, какво трябва да се разбира в Íîâия Çàâåò ïîä ïîñëóøàíèå. Íî ïðåäи âñичко ние трябва ÿñíî да разберем, какво å Åâàíãåëèå. Äîáðàта âåñò е, ÷е Áîã е ñъåäèíèë ÷îâå÷åñòâîто ñ Õðèñòîс, è Èñóñ Õðèñòîñ е èзïъëíèë äâå неща, изисквани от ñâÿòия çàêîí, за äа ни èзêóïè.

1. Той ñъâъðøåíо èзïъëíèë çàêîíа. Çàêîíът ãласи: «Затова, пазете повеленията Ми, и съдбите Ми, чрез които, ако човек прави това, ще живее. Аз съм Иеова». (Ëåâèò, 18:5). Õðèñòîñ не дойде да спасява безгрешни хора, но грешници. Çàêîíът декларира: «Äóøàта, която съгрешава ще умре». Затова Õðèñòîñ óìðя с âòîðата ñìъðò íà êðъñòа, íà êîйòî áиë ðàзïънат нашия живот, íå Неговия, защото Неговия живот е áåзìъðòеí. Той ïðемина през ìъките на âòîðата ñìъðò, íî íà êðъñòа áиëà ðàзïната Неговата ÷îâåшêà ïðèðîäà, òîåñò íàøàта êîðïîðàòèâíà ïðèðîäà. Той óìðя íå зà òðè äíи, íî заâинаги, защото ïî çàêîíа «äóøàта която ñъãðåøи ще умре». Да уìðеш с âòîðата ñìъðò îçíà÷àва завинаги да се разделиш ñ æèвота.

Ако ви äàì хиляда äîëàðа è след три äíи си ги взема обратно, ìîæе ли да приемете, ÷е съм ви ги подарил? Íå, аз само съм ви ги дал назаем за три дни. Áèáëèÿта íå ни казва: «Бог толкова възлюби света, че даде назаем Своя Единороден Син». Ñâеùåíîто ïèñàíèå ãîâîðè, ÷е «Áîã ни е äàë вечен æèвот» (1 Èîàí, 5:11). Áîã ни поäàðи íå óñëîâеí áåзñìъðòеí æèвот, êîйòî е èìаë Àäàì äî ãðåõîïàäåíèето, íî ни е äàë æèвот âå÷еí, êîйòî èзõîжда îò Èñóñà Õðèñòà. Íà êðъñòа, íàøия æèвот приключи è â çàìяна Áîã ни подари æèвота íа Ñâîя Ñиí. Това е Áîæèé дар. Той не ни го заема, íî ни поäàðи Него. Той ни äàде òози æèвот завинаги. Òъй êàто òози æèвот íå óìèðà, òåзи, êîиòî го ïðèемат, също íå óìиðаò. Êîãато Ëàçàð óìðял, Ìàðтà êàçàëà на Èñóñ: «Ãîñïîäè, да беше Ти тука, не щеше да умре брат ми ... Èñóñ и отãîâîðèл: брат ти ще възкръсне. Ìàðта Му êàçàëà: çíàя, ÷е ще âъзêðъñíå âъв възкресението на ïîñëåäíèя äåí. Èñóñ и êàçàë: Аз съм âъзêðåñåíèåто è æèвота; който âяðва â Ìåíе, ако и да умре, ще живее» (Èîàí, 11 ãëàâà).

Òези, êоиòî Го ïðèемат, èìат вечен æèвот. Æèвотът, êîйòî ние сме íàñëåäиëè îò Àäàì, трябва да óìðå. Õðèñòîñ íå е дошъл, за да замени ñìъðòíата ïðèсъда. Ако Той бе направил това, òîгава би íàðóøèë Ñâîя ñîáñòâåí çàêîí. Да си послушен на Åâàíãåëèето îçíà÷àва да ïðèемеш ñìъðòта на Õðèñòà, êàто ñîáñòâåíа ñìъðò. Да си ïîñëóøеí на Åâàíãåëèето îçíà÷àва да êàжеш заедно с àïîñòîë Ïàâеë: «Çàщото аз чрез заêîíа óìðях спрямо çàêîíà, за да æèвея за Áîãà» (Ãàëàòяни, 2:19). Ïî çàêîíа ние трябва да óìðåм.  20 ñòèõ Ïàâåë показва как това е станало: «Съðàзïнах се с Õðèñòа (Неговата ñìъðò – òîва е ìîÿ ñìъðò). È сега вече íå аз æèâея, íî Христос æèâåе â ìеíå».

Да си ïîñëóøеí на Åâàíãåëèето - îçíà÷àва да ïðèемеш æèвота на Õðèñòà â çàìяна на своя æèвот. Áîã казва: «Æèвота, êîйòî âие èìаòå, трябва да óìðå - íямате изáîð. Íî Аз ви ëþáя, è ви äàвам æèвота на Ñâîя Ñиí. Ïðèеìате ëè òози æèвот â çàìяна íа âàøия?» Ако ние се îòêàæåì, òî нямаме никаква друга âъçìîæíîñò да получим âå÷еí æèвот.  íàøия свят æèвотът започва ñ ðаæäаíе è приключва със ñìъðò.  Åâàíãåëèåто âñичко е îáðатно. В íà÷àëото е ñìъðòта è след òîва е æèвота. За да ïîëó÷èм æèвот е íóæíî да ïðèçíàем æåðòâата на Õðèñòà. «Но ако сме óìðеëè ñ Õðèñòа, âяðваме, ÷е ще и да æèвеем ñ Íего» (Ðèìëÿíи, 6:8).

Âòîðîто ïîñëàíèå êъм Òèìîтей е îñîáено ïîñëàíèå за ìëаäåæè, òъй êàто Òèìîтåé е áиë ìëад човек. Ëåêî е да óìðåш, êîãато си на îñåìäåñеò – още повече, ако çíàåø, ÷е ще получиш æèвот след ñìъðòта. Íî êîãато си на øåñòíàäесет è целият свят е ïðåä òеáе, íå е ëåсно да се ðåøèш íà òîва.

Êîãато áях â Етèîïèя, един ìëаä ñòóäåíò ми êàçà: «Ïàñòîð Ñåêâåéðà, òîва, което ïðîïîâяäвате е истина, íî аз искам да ïîëó÷а всичко, което предлага този свят. Êîãато на мен ми останат толкова години, колкото ви остават на вас и аз ще приема Õðèñòà». Той искаше да получи най-добрата част от двата свята. Íî â òîва е ïðîáëåìът. ×îâåê ìîæå да започне да пуши от ëþáîïиòñòâо è за äа се çàáàâлява, íî след това íå ìîæå да го остави. Аз му êàçàх: «Òи си èãðàåø ñ îãъíя, защото се отказваш да ïðèемеш Åâàíãåëèåто ñåга. На òåáå ще ти бъде âñå по-трудно и по-трудно да направиш това â áъäеùå è òи ще äîéдеш äî òîва ñъñòîÿíèе, от êîето íå ще ìîæåø да се âъðíеш». «Íî аз искам да се íàñëàäя на този свят», - îòговори ìëадия ÷îâåê. Нå ìîæåì да èìаме едното è äðóãîто.

Âъв âòîðîто ïîñëàíèе êъм Òèìîтей (2:11) ÷еòåì: «Âåðíî е това ñëîâî: Защото ако сме умрели ñ Íего, òî ще и да живеем с Íего».

Êîãато çàвърших êîëåæа è ñòàнах àðõèòåêò, ïъðâото нещо, което бях решил беше да събера пари и да си купя ìîòîöèêëет. Това беше най-добрия модел в Êåíèя. С него можех да се движа със скорост 200 км/ч. Аз се ÷óâñòâàх êàто â ðàя. Ако някой ми кажеше: «Îñòàâи ñâîя ìîòîöèêëет», аз бих му îòговорил: «íå ìîãа да сторя това». Íî ако някой áи ми ïîäàðил íîâ àâòîìîáèë â çàìяна на òîзи ìîòîöèêëет, òî аз разбира се, íå бих се îòêàçàë. Затова, ìëаäи хора, êîãато Áîã ви кани да се îòêàжете îò ãðåõîâíия æèвот, òîва разбира се е жертва, íî ако Той ви предлага в замяна на вашия живот, Неговия живот, òî трябва да сте ãëóïöи, за да се îòêàжете. Ние ïîëó÷àваме íåñðàâíимо повече в замяна на това, което даваме.

Ïåòъð попитал Èñóñ: «Ето, ние îñòàâèхме âñичко è Те ïîñëåäâàхме; ние, прочее, какво ще имаме? Èñóñ им рече: «Âñеêè, êойòî е îñòàâèл къщи èëè áðàòя, èëè ñåñòðи, èëè баща, èëè ìàйка, èëè æåíа, èëè чада, èëè ниви, заðàäè Моето èìå, ще ïîëó÷è ñòîêðàòно è ще íàñëåäи вечен æèвот» (Ìàòåÿ, 19:27-29).

Провеждах ìîëèòâåíа седмица â àäâåíòния êîëåæ â Етèîïèя.  òîзи êîëåæ, в ïîñëåäåн êóðñ на ñåëñêîстопанския факултет, се ó÷еше ìëадеж от Åãèïеò. Ïî åãèïåòñêèте çàêîíи, þíîøèте са äëъæíи да ïðеминат âîенна ñëóæáа. Този ìëад ÷îâåê íå ìîжеше да се ñъãëàñè ñ áèáëåéñêèя ó÷èòåë, êîйòî му êàçàë, ÷е õðèñòèяíèíа íå трябва да носи îðъæèå. Íà едно от ìîëèòâåíите ñëóæåíия той ми çàäàде âъïðîñа: «Ще ми се ñ÷èòà ли за ãðяõ, ако се âъðíа в ðîäèíата си и воювам ñ цèîíèñòите?» (Òàêа арабите íàричат åâðåите). Аз му отговорих: «Äàðâèò, åãèïòÿíèí, êîйòî се îòêàæå да се ñðàæàва çà ðîäèíата, трябва да се срамува от ñåáе си. Íî ðàçðåøете ìи да ви çàäàм еäèí âъïðîñ». Той êàçà: «Äà». «Ïðèе ëè êðъùåíèå?» Той îòговори: «Äà». Тогава аз казах: «Âèäяë ëè си някога ìъðтъâ åãèïòÿíèí да се ñðàæàва çà ñâîята ðîäèíа?» Той îòговори: «Íå». «Êàто õðèñòèяíèí, òи си ìъðòъâ. Òи повече íå си åãèïòÿíèí. Òи си ìъðòъâ è òи си â Õðèñòа ñåга è ìåæäó ïðî÷еì òàêа се е ñëó÷èëî, ÷е Èñóñ е åâðåин». Ако êàжеш òова на някой àðàáин, òî êîíôëèêòът е íåèçáåæåí. Þíîøàта îòговори: «Íå, аз íå съм óìðял». Пðî÷еòàх му òåêñòа от Ñâеùåííîто Ïèñàíèе: «Защото умряхте, и животът ви е скрит ñ Õðèñòа â Áîãа» (Êîëîñÿíи, 3:3). «Íå, - êàçà þíîøàта – аз съм æèâ». Аз отговорих: «Äàðâèò, òîва íå е ìîй ïðîáëåì, íî òâîй, аз само ти ïðедставих òåêñò от Áèáëèята».

Êîãато ìîëèòâåíàта седмица приключи, аз се заâъðíах â Àäèñ-Àáåáа. Äàðâèò èзïиòâàë òðàêòîð заедно ñъс ñâîя èíñòðóêòîð. Èíñòðóêòîðът ñеäнал íà ìяñòото на âîäача, à Äàðâèò íà êалника на òðàêòîðà. Те се ñïóñêàëè от планината è íåîчаквано установили, ÷е спирачките са íåèзпðàâíи. Èíñòðóêòîðът се опитал да намали скоростта, íî áåçóñïåøíî. Не успял да превключи на по-ниска предавка, скоростта се óâåëè÷èëà и той скочил от òðàêòîðà, за да се ñïàñè.

Íî Äàðâèò останал. Òðàêòîðът се óäàðèë в едно äъðâî è Äàðâèò се îêàçàë ïîä íего. Необходими били îêîëî äâàйсет ìèíóòи, за да го изтеглят изпод трактора. Ìåäèöèíñêàта ñåñòðà го огледала. Той бил натрошен è ñъðöåто му ïðåñòàнаëî да тупти. Ñòóäåíòите се молели да го закарат до болницата, êîяòî се íàмирала на пет километра от мястото на ïðîèзøåñòâèето. Спешно го îòкарали â òази áîëíèöа. Съучениците му отишли â öъðêâата è íåïðåñòàííî се ìîëèëè, Áîã да ñъõðàíè неговия æèвот. Äâàма лекари âíèìàòåëíî го îáñëåäâàëè è двамата констатирали, че е ìъðòъâ. Ìåäицинската ñåñòðà понечила да го ïîêðие с чаршаф, íî â ïîñëåäíия ìîìåíò âèäяëà, че клепачите му трепнали. Тя закрещяла: «Той е жив». Еäèí от лекарите êàçàë: «Казвам ти, така ти се е сторило». Âòîðия лекар êàçàë: «Аз още веднъж ще го погледна». ×ðåç ñòåòîñêîï, той дочул åäâà ðàçëè÷èì çâóê от áèåíе на ñъðöето. Äàðâèò се âъçâðъùàë êъм æèвот, íî те íå ìîãëè да направят ìíîãî за неговото ñïàñåíèе â тази áîëíèöа, затова ïîçâъíèëè â Àäèñ-Àáåáа.

Ние се îòïðàâèхме със самолет, за да го ïðèнесем â áîëíèöата в Аäèñ-Àáåáа. След òðè седмици той дойде в съзнание. Аз го посетих è го намерих ïðåâърçàí. Приближих се до него, ïîгледнах го в очите è ïопитах: «Êàê се ÷óâñòâаш, Äàðâèò?» Никога няма да забравя неговия отговор. Той êàçà: «Ïàñòîð Ñåêâåéðà, египтянина Äàðâèò óìðя. Âие ðàçãîâàðяте ñ õðèñòèяíèí». По някакъв начин Ñâеòият Äóõ му беше êàçàë: «Трябва да те приведа ïрез труден ïъò».

Ние не можем да отидем на небето, ако държим на стария си живот. Този живот трябва да умре. Ïðåä íàс има äâå âъçìîæíîñòè: или да óìðåì â Õðèñòа è â çàìяна да ïîëó÷иì Неговия æèвот, или да óìðåì изâъí Õðèñòà è òîãавà няма повече шанс за ñïàñение. Ïðèемайки Åâàíãåëèåто, ние трябва да приемем и áåзöåíния æèвот на Õðèñòà, êîйòî Той îòäàде за нас â çàìяна на íàøия íåщаñòеí ãðåõîâеí æèвот. Áîã íå ни моли да се отêàжем îò êаôåто, ÷àÿ èëè ñïèðòíîто питие. Той ни моли да се îòêàжем îò ãðåõîâíия æèвот. Êîãато този æèвот èз÷åçíå, ще се èçáàâèì è îò îñòàналите âðåäíи ïðèâи÷êи è ãðåõîâе.

Ако ïðåäëîæèòå áутилка с ракия на àëêîхоëèê, ëåæàù â ãðîá, той íå ще я вземе, íå защото се е отказал да пие, à защото е óìðял. Ñèëàта на Åâàíãåëèåто е â ñìъðòта на ñòàðия æèвот. «Съðàзïнах се с Õðèñòа, и сега вече, не аз живея, но Õðèñòîñ живее в мене» (Ãàëàòяни, 2:20). Òîзи Õðèñòîñ, êîйòî æèвя â ÷îâåшка ïðèðîäа преди äâå хиляди години, ще æèвее â ÷îâå÷åñòâото и днес. È света ще âèäè Áîãà, êîйòî ÿâè Ñåáе Си â ïëъò. Света се íóæäàå от това, да âèäи Õðèñòос â íàñ.