Êîãато Áîã пожелал èçðàèëòÿíите да Му ïîñòðояò ñâеòèëèùå, «Той да îáèòàва ïîñðåä тях», Той ÿñíî êàçàë на Ìîèñåй, ÷е òî трябва да áъде направено ïî îáðàçеца на íåáåñíîтî ñâеòèëèùе. Íå трябвало да има íèêàêва разлика, защото всичко което се намирало в светилището ïîêàçâàло Божията ñëàâа.
Ние èзñëåäâàхме çíà÷åíèåто на îãъíÿ, êîйòî произõîжäал îò Áîãà è изгарял принесения àãíеö; âèäяхме, ÷е този îãъí ïðåäñòàâëÿва Áîæèя ãíяâ, íàсочен към Неговия Ñиí Èñóñ Õðèñòос, за да ìîжем ние да ïîëó÷èм îñâîáîæäåíèå îò ãðåõà. С дðóãè думи, ние âèäяхме, ÷е Õðèñòîñ «направи çà íàñ êëетва», за да можем да бъдем изкупени от ïðîêëятието на çàêîíà. Ïðîêëÿòèåто се ÿâÿва втората ñìъðò - заïëàòàта çà ãðåõа. Áîã Îòåö íå èçáàâè Ñâîя Ñиí îò ñòðàäàíèето, êîеòî Му ïðè÷èíè òàêава áîëка, êàêто è на Ñиíа. За Áîãà òîва е áиëî много òеæко, íî áåç òîва íàøåто ñïàñåíèå е било íåâъçìîæíî.
Ñàòàíà âинаги се е оïиòвàë да обвие в тъмнина èñòèíата за âåëèêата æåðòâа на Õðèñòà. Êîãато това му се е отäàвало, Áèáëèÿта íàçоâàва òîва «÷óæä îãъí». Â êíèãата Ëåâèò (9:24) ние ÷еòåì: «È îãъí излезе îò пред Ãîñïîäà è пояде всеизгарянето и тлъстините върху олтаря; и като видяха това, всичките люде нададоха силен вик и паднаха на лице». Изïîëçвайки този ñèìâîë, Áîã æåëàеë да ðàзêàже на åâðåйския народ за êðъñòа. Áîæèят ãíяâ се èçëяë върху ãðåõа, êîйòî âçеë íà Ñåáе Си Èñóñ Õðèñòîñ. Íàøèте ãðåõове áиëè унищожени â Íåго. Те íå áиëè óíèщîæåíи â íàñ. Ние се отнасяме тук към îáåêòèâíите ôàêòи на Åâàíãåëèето. Ние íå сме достигнали още до прилагането на тази èñòèíа. За това ще ãîâîðèм ïî-късно, íî ñåга ние се докосваме до това, което е направил Áîã за íàñ â Õðèñòа. Това е îñíîâàта. Ако сме положили îñíîâàта íåïðàâèëíî è ñàìîто çäàíèå ще áъäå ïîñòðîåíî íåïðàâèëíî. Затова íå ïðèåмайте òази èñòèíа ïî îòíîøåíèе за себе си, ние ще пристъпим към това по-късно. Сега ще се опитаме да óçíàем, какво е направил Áîã ïî îòíîøåíèе на Ñâîя Ñиí, заради ëþáоâта Си êъм íàс è æåëàíèето Му да ни ñïàñè.
Когато четем â äåñетата ãëàâа на êíèãата Ëåâèò за ñиíовете на Ààðîí - Íàäàâ è Àâèóä, êîиòî «ïðèíåñëè ïðåä Ãîñïîäà чужд îãъí», ние се ïèтаме: «Защо Áîã ги унищожи?» Нå трябва да правим изâîä от òîва, ÷е Áîã е æåñòîê è само чака, да направим грешка, çà êîяòî Той да ни óíèщоæè. Ако прочетем контекста на този ñòèõ, ще óçíàåì (äåâеòи ñòèõ êîñâåíî ãîâîðè за òîва), ÷е ñиíîâете на Ààðîí áиëè ïиÿíи. Äóõът на пðîðî÷åñòâото ïîäòâъðæäàва òîва.  êíèãата Ëåâèò (10:9) Áîã êàçàë на Ààðîí: «Когато влизате в шатъра за срещане, да не пиете вино или спиртни питиета, ни ти ни синовете ти с тебе, за да не умрете». Íàäàâ è Àâèóä áиëè ïияíи è ñàòàíà ги изкушил да èзïîëçâàò ÷óæä îãъí, â ðåçóëòàò на което те èçâðàòèëè èñòèíата за êðъñòа. Áîã ïðåäóïðåäèë íàðîäа на Израил да íå èзкривяват Åâàíãåëèåто, за да не се èçëее Áîæèят ãíяâ áåç ìèëîñò.
 ïîñëàíèето êъм Ãàëàòяните ние намираме също ÷óæäия îãъí, êîйòî се е ïðîÿâèë â íîâîçàâåòíî âðåìе. Неãî са ïðèíåñëè õðèñòèяíи, êîиòî ïðîäъëæиëè да ñъáëþäàваò åâðåéñêèте îáðÿäи. Те èçопачили Åâàíãåëèåто, êîеòî àïîñòîëът ïðîïîâяäвàë на ãàëàòяните. Îáъðнете âíèìàíèå, êàê Ïàâåë гледал на това изопачаване на истината и на хората, êîиòî áиëè âèíîâíи за това. ×ëåíовете на öъðêâèте â Ãàëàòия áиëè îáъðнати от àïîñòîëа. Ïàâåë îñíîâàë тази öъðêâа, óòâърдил нейните ÷ëåíîâе â èñòèíата за Èñóñа Õðèñòа ðàзпнат è след това заминал. След това дошли хора с изопачено Åâàíãåëèå, в êîеòî ãàëàòяните ïîâяðваëè.
За това ïèøå àïîñòîëът â ïъðâата ãëàâа на ïîñëàíèето. «Чудя се как âие оставяте Онзи, който ви призова чрез Õðèñòîâата благодат, и така ñêîðî ïðåминахте êъм друго áëàãîâåñòие, êîеòî íå е друго благовестие, но е дело на неколцината, които ви смущават и искат да изопачат Христовото áëàãîâåñòèå. Íî ако и сами ние, или ангел от небето ви проповядва друго благовестие освен онова, което ви проповядвахме, нека бъде проклет. (Ïàâåë èзïîëçва òåðìèíîëîãèята на Стария Çàâåò). Êàêто ей сега казахме, така пак го казвам; Ако някой ви проповядва друго благовестие освен оново, което приехте, нека бъде проклет» (Ãàëàòяни, 1:6-9). Àïîñòîëът още веднъж повтаря êàçàíîто по-ðàíо, ÷е ÷ëåíовете на öъðêâата â Ãàëàòия разбрали, êîëêî е âàæíî това. Íå èзопачавайте èñòèíата за äîáðата âåñò. Ако някой ви ïðîïîâяäâà äðóãî Åâàíãåëèå, разëè÷íî îò òîва, êîеòî âие ïðèехте, äà áъде îòëъ÷åí. Íàäàâ è Àâèóä èзопачили èñòèíата “â Õðèñòа”, êîãàто ïðèíåñëè ÷óæä îãъí.
Жèâåеì â äíè, êîãàто Õðèñòèяíñêàта öъðêâа íåïðàâèëíî разбира èñòèíата за êðъñòа. Сатана е обгърнал в тъмнина êðъñòа Õðèñòîâ като е ïðèíåñъл ÷óæä îãъí. По нататък ще говорим за четирите вида на тази измама. За първият беше споменато в предната глава. Ако гледаме на кръста с очите на римския гражданин, няма да получим правилна представа за смъртта на Исус. Кръстът за римлянина – това е висша мярка за наказание. Ние разбира се, сме съгласни с това, че това е ужасна и позорна смърт, но от тази гледна точка, всичко това е само наказание на човек, наложено от човешка власт.
По друг начин гледали евреите на кръста. Те виждали в него Божието наказание, проклятието на греха, което не може да бъде отменено. Ние видяхме, че не римляните крещяли «ðàзïíè Го», à åâðåèте, êîиòî çíàеëè, ÷е е ïðîêëеò «âñеêè който е повесен на äъðâо». Ïàâåë, êàçвà: «Õðèñòîñ, ни изкупи от проклетията на закона, като стана проклет за нас» (Ãàëàòяни, 3:13), след което цитира текста от Âòîðîçàêîíèå.
Аз споменах и за втория проблем – доктрината за безсмъртието на душата, прокарана в Õðèñòèяíñêата öъðêâа след като учениците на Исус починали è гърците оглавили църквата.
Áèáëèÿта ÿñíî ãîâîðè, ÷е «заплатата нà ãðåõа е ñìъðò» (Ðèìëÿíи, 6:23).  Стария Çàâåò също еднозначно е казано: «Äóøàта, която съгреши ще умре». Ñъãëàñíî Ïèñàíèето, ñìъðòта å ïðåêðàтяване на живота. Íàøият æèвот èìà íà÷àëî è затова има и край. Àäàì íå притежаваше безсмъртие. Неговото áåзñìъðòèå áиëî óñëîâíо. Ако предположим, ÷е ÷îâåê притежава безсмъртна душа (äóøà îçíà÷àва æèвот), òîãава æèвотът íå ìîæå да се ïðåêðàòè. Íî в такъв случай в какво тогава се явява âъçìåçäèåто çà ãðåõа?
Õðèñòèяíñêàта öъðêâа учела, ÷е заплатата след смъртта е «îãъí, êîйòî ще ãîðи â àäа âå÷íî». Íî тук ние се сблъскваме с двоен проблем.
1. Ãîðè ëè Õðèñòîñ днес â îãъíя? Íå! Òîãава Той не е понесъл върху Себе Си âъçìåçäèåто çà ãðåõа. Ако Той даже да е бил в ада, то е било не повече от три дни. Аз мога в този случай да разбера, защо дяволът казва: «това е íåñïðàâåäëèâî». Защо аз ще горя вечно, ако Христос понесъл на Себе Си наказанието за греха, е горял само три дни? Това е несправедливо.
2. Âòîðият ïðîáëåì е â òîва, ÷е при ñìъðòта, в такъв случай става отделяне на душата от тялото, което означава, че Христос на кръста е понесъл само физически мъки. Той е трябвало да напрегне своята воля и да каже: «Аз ще áъäа íà êðъñòа òðè äíи, след което ìîÿта äóøà ще се възнесе на íåáåто». Â какво тогава се състои жертвата?
Ìîæем да си ñïîìíèм èìåíà на хора, õðèñòèяни è íåõðèñòèяíи, êîиòî са ïоíåñëè по-големи ôèçè÷åñêèå ñòðàäàíèÿ от Христос.  какво тогава са състои âåëèêàта æåðòâà? Ìåíе íå би ме áåзïîêîèло òîва, ÷е òðè äíи ще понасям ñòðàäàния, ако след това имам перспективата да живея вечно. Íî íà êðъñòа Õðèñòîñ се ïðîсти ñ æèвота завинаги. Íå е имало íèêàêва íàäåæäа за Íåãî. Зарàäè íàñ Той ïîæåëà да ïонесе на Ñåáе Си ïðîêëÿòèåто çà ãðеõа, êîеòî å âå÷íî ðàçäåëяíå ñ Áîã Îòеö.
È òàêа, äîêòðèíàта за áåзñìъðòието на äóøата ïîтопила èñòèíата за êðъñòа â òъìнина è я ëèøèëà от нейната êðàñîòа. Ето защо òàзи äîêòðèíà е íå ñамо îïàñíà за нас, êàто ÷àñò от ó÷åíèето на ñïèðèòèçìà; äÿâîëът я ïðèíåñå â öъðêâата, за да изопачи çíàíèåто за Христовата æåðòâоготовна ëþáоâ.
Òðåòиÿт ïðîáëåì âлязъл â öъðêâата през вратата на ëèáåðàëíата òåîëîãèя. За ñъæàëåíèе, тя се прокрадва и в íàøата öъðêâа ÷ðåç íяêîи ïðåïîäàâàòåëи в êîëåæи. Тя се нарича «Òåîðèя на ìîðàëíîтî (íðàâñòâåíîто) âъçäåéñòâèе». Еäèí от òåêñòîâете, на êîиòî се позовават ñъçäàтелите на този ïðîáëåì е (Ðèìëÿíи 3:25). Нека да видим неговия êîíòåêñò: «А с Неговата благост се оправдават äàðîì, чрез èзêóïëåíèåто, което е в Õðèñòа Èñóñа, Кîгîтî Áîã ïостави за óìèëîñòèâåíèе чрез кðъâта Му посредством âяðа. Това стори, за да ïîêàже ïðàâäата Си â ïðîùаване на ãðåõîâете, извършени по-напред, когато Бог дълготърпеше». Ãðъцката дума «õèëàñòåðèîí», ïðåâåäåíа êàто «óìèëîñòèâåíèå», се е èзïîëçâàëа, êîãато се е ãîâîðеëî за еçи÷åñêè æåðòâи, êîиòî се ïðèíаñяëè на ðàçãíåâения Áîã, за да се óñïîêîè Неãîвия ãíяâ.
Ние трябва ясно да разбираме, какво е бèáëåéñêîто çíà÷åíèå на думата «ãíяâ», което се îòëè÷àва от общоïðèетия ñìиñъë на тази дума. ×îâåшêèят ãíяâ, êîйòî на пъðâо място се яâÿва еìîöèя, се îòëè÷àва îò Áîæия ãíяâ. Áîã ïðîñòо îñòàâÿ òåзи, êоиòî изáèðàò ãðåõа, защото ãðяõ òова е íåæåëàíèå да áъдеш ñ Áîãа. Затова и разликата ìåæäó рèìñêèя è åâðåéñêèя êðъñò се състои â ñëåäното: рèìñêèят êðъñò – òîва е íàêàçàíèå, íàëîæåíî от ÷îâåêа, а åâðåéñêèят – íàêàçàíèåто е Áîæиå è то не за òðè äíи, íî зà öяла âå÷íîñò. Това е âъçìåçäèå çà ãðåõа, защото какво е ãðяõ - æåëàíèå за âå÷íî ðàçäåëÿне ñ Áîãа. Ðåçóëòàòът от това ðàçäåëяíе се ÿâÿва âå÷íатà ñìъðò, защото Áîã е Èзòî÷íèêа на æèвот.
Õðèñòîñ не óìðя, за да óìèëîñòèâè Áîã Îòеö. Ние íå трябва да мислим, ÷е Õðèñòîñ е ëþáÿù Áîã, à Áîã Îòåö - ñъäиÿ, èзïъëíåí с ãíяâ. Да пðî÷еòåì íяêîëêî ñòèõа от II Êîðèíтÿíи 5 глава: «А вñичко å îò Áîãà, който ни примири със Себе Си чрез Èñóñа Õðèñòа, и даде на нас да служим за ïðèìèðение; сиреч, че Бог в Христа примиряваше света със Себе Си, като не вменяваше на човеците прегрешенията им, и че повери на нас посланието на примирението» (18,19 ñòèõове).
Защо Áîã íå е âìåíèë на хората изâъðøåíèтå ïðåñòъïëåíèÿ? 21 ñòèõ îòговаря на този âъïðîñ: «Който за нас направи грешен Онзи, Който не е знаел грях, за да станем ние чрез Него ïðàâåäíè ïðåä Áîãа». Èñóñ íå ñъãðåøèë íèто веднъж, íî Áîã Го направи ïîäîáеí на íàс, за да ñтанем ïðàâåäíè â Íåго.
Застъпниците на ëèáåðàëíата òåîëîãèя àêöåíòират, ÷е æåðòâàта на Õðèñòà íå áиëà, за да успокои Áîæèя гняв, като в същото âðåìе отиват â äðóãата êðàéíîñò. Те учат è ó÷åíèåто им се прокрадна â íàøата öъðêâа, ÷е íå е áиëа íåîáõîäèìа ñìъðòта на Õðèñòà, за да придобием ние ñïàñåíèå. Те казват, ÷е Èñóñ Õðèñòîñ е óìðял само, за да покаже ñâîята ëþáîâ êъм íàс. Това е ïîäîáíî на финансовата ïîìîù, êîяòî îêàçâà ÑАЩ на ñòðàíите от òðåòия свят. Àìåðèêà îêàçвà ïîìîù на Íèêàðàãóà от äèïëîìàòè÷åñêè ñъîáðàæåíèя, за да може тази ñòðàíà да остане на нейна страна â áîðáата и ñ êîìóíèçìа. Комунистите имаха цел – за 50 години идеята им да обхване целия свят, включително и Съединените Щати. Това беше ñтðàæåíèå ìåæäó äâе ñâъðõñèëè. Разбира се, САЩ оказа помощ на Íèêàðàãóà, за да и покаже, че я обича и желае да я види на своя ñòрана.
Ñъãëàñíî ëèáåðàëíîто ó÷åíèе, Áîã е äîïóñнал ñòðàäàíèÿта на Õðèñòà единствено, за да ïîêàже на хората, ÷е Той ни ëþáè. Èñòèíа е, ÷е êðъñòа се ÿâÿва най-великата æåðòâа на Áîãà è той ñâèäåòåëñòâа за ëþáâта му êъм íàс. Íî ïî çàêîíа за âъçìåçäèåто, çà ãðåõа се поÿâи ñìъðòта è ако не вземем това под внимание, то Христовата смърт се явява само едно ôèçè÷åñêо ìъ÷åíèå.
Êàêто вече казахме, ìíîãо хора са èзïиòàëè по-ìъ÷èòåëíа âъв ôèçè÷åñêî îòíîøåíèе ñìъðò от Õðèñòîñ. Áàëèíäà, ìëаäà äåâойка, áиëà õâàíàта пî âðåìе на ôðеíñêата ðåâîëþöèя от хора, êîиòî áиëè врагове на Áèáëèята. Те изисквали тя да се отрече îò Õðèñòà. Äåâойêàта íå се îòðåêëà. Тя имала äъëги коси è òезè хора я влачели в продължение на три дни из претъпканите с хора улици, влачейки я за косите. След това и казали: «Èëè ще се îòðå÷åø îò Õðèñòà, èëè ще óìðåø». Със слаб ãëаñ тя îòговорила: «Аз съм хðèñòèяíêà». Те я оставили да седне и раздразнили един бик. Той забил единия си рог в тялото и девойката бавно умирала, изпитваща ужасни страдания и въпреки всичко в нея останала надеждата.
Íà êðъñòа íàäåæäàта на Õðèñòà áиëà îòíеòà. È òîва прави Неãîвата æåðòâа âåëèêа. Òåîðèÿта за ìîðàëíîтî âъçäåéñòâèе ни ëèøàва от òîва, което се изисква от нас да дадем. Õðèñòîñ íå óìðя, за да óìèëîñòèâè разãíåâеíия Áîã, а за да удовлетвори изискванията на çàêîíà, èíà÷å Áîã щеше да бъде íåñïðàâåäëèâ. Еçи÷åñêèят Áîã изисква æåðòâа îò ÷îâåêà è с това се îòëè÷ава îò èñòèíския Áîã.  õðèñòèяíñòâото Áîã Ñàì ïðèíеñе Сåáе Си â æåðòâа è òàзи êîíöåïöèÿ е противоположна на еçи÷åñêата.
Ще пðèâåäа öèòàò от áèáëåéñêия êîìåíòàð на íàøата öъðêâа (ñòð. 1099 â àíãëèéñêия îðèãèíàë): «Ñъãëàñíî çàêîíа ãðåõа ìîæå да áъде ïðîстåí, само ако ñìъðòíата присъда áъäå ïðèâåäåíа â èзïъëíåíèå. Áîã, като äàде Ñâîя Åäèíîðîäеí Ñиí, èзïъëíè изискванията на çàêîíà. Îòäàâайки Ñâîя æèвот çà ÷îâåêà, Õðèñòîñ îсигури ïðîùåíèå è ïоíåñе изискваното от çàêîíа íàêàçàíèå». Êîãато ïðîùàваме на ñâîèте äåца, ние само ги èçâèíÿваìе, íî íå ïëàщаме за техните ãðåõове.
Когато бях в Íàéðîáè (Êåíèÿ), трябваше да проведа богоñëóæåíèå. Ïристигайки до öъркâата, íå ìîжах да намеря ìяñòо за ïàðêиране. Îãëеждах се и íàêрая âèäях ñâîáîäíî ìяñòî, íî тî áеше ïðåäíàçíà÷åíî само за ðàáîòещите в ïîñîëñòâото. Аз паркирах на това ìяñòо. След приключване на ñëóæбата, отправяйки се êъм ñâîята кола, аз видях до нея и ïîëèöåéñêата. Известно време я наблюдавах с íàäåæäа, ÷е полицая ще си тръгне. Аз съм грешник, êàêто âñички хора. Накрая, когато се приближих до колата, той попита: «Това âàøата кола ли е?» Аз îòговорих: «Äà». Той êàçà: «Âие сте íàðóøèëè çàêîíа». Отвърнах: «Също като този, който е паркирал до моята кола». Той ми íàïîìíè, ÷е колата е на посолството и за íåя ïàðêинга е ðàçðåøåí. Казах, ÷е аз също съм ïîñëаник è öèòèðàх òåêñòа от Áèáëèята: «И тъй от Христова страна сме посланици …» (2 Êîðèíтÿíи, 5:20). Той каза: «Íà âàøия íîìåð трябва да има ñъîòâåòñòâащ íàäïèñ, íî той îòñъñòâа». Аз отговорих: «Това е защото ñòðàíàта, êîяòî аз ïðåäñòàâÿм, íå е îò този свят è на íàс íå са ни íóæíи îñîáени íîìåðà».
Ïîëèöåéñêèят служител се оказа êàòîëèê. Êîãàто разбра, ÷е съм ïàñòîð, êàçà: «Аз изâъðøèх ñòðàøен ãðяõ. Страхувам се да отида при своя ñâеùåíèê, защото ме познава лично, à аз съм ÷îâåê, êîйòî трябва да бди за изпълнението на закона. Ако аз èзïîâяäам ñâîя ãðяõ, ще помолиш ли Áîã, да ми ïðîñòè?» Аз казах: «Íå, аз нямам тази ïðèâèëåãèя». Ние áåñåäâàхме äâà ÷àñà è аз му ðàзêàçàх äîáðата âåñò на Åâàíãåëèето. Той попита: «Òи искаш да кажеш, ÷е аз имам íàäåæäà?» Аз потвърдих: «Äà». Зарадван той ми каза: «Â äíèте, êîãато аз съм дежурен, òи ìîæåø да îñòàâÿш ñâîята кола тук без проблем».
Áеше ëè ñïðàâåäëèâî? Íå. Ïîëèöаят ìîже да äîïóñне íåñïðàâåäëèâîñò, като ми ïðîсти нарушението, защото той също е ãðåøíèê, íî Áîã íå ìîæå òàêа да ïîñòъïè. Той íå ìîæå да ни ïðîñòè, ïðîñòî като èçâèíи ãðåõа. Той òîëêîва ни възëþáè, ÷е âçе върху Ñåáе Си âъçìåçäèåто çà ãðåõа. Èìåííî òîзи ìîìåíò в òåîðèята за ìîðàëíîто âъçäåéñòâèе ëèøàва кръста на Христа от ñëàâа. «Ñìъðòта на Õðèñòà ñâèäåòåëñòâà за ñïðàâåäëèâîñòта на Áîæия çàêîí, ñъãëàñíî êîйòî ïðåñòъïíèêа трябва да áъде íàêàçàí. Èñóñ Õðèñòîñ се ñъãëàñè да понесе тîва íàêàçàíèå, за да ñïàñè ïàäналия ÷îâåê îò ïðîêëÿòèето» (2 Testimonies, ð. 201). Òова е ñìиñълът, който учениците на Õðèñòà влагаха в думата óìèëîñòèâåíèå, тя íяма íèщо îáùî ñ еçи÷åñòâîто. Ние èìаме Áîã, êîйòî òîëêîва ни ëþáè, ÷е е «áиë ïîñëóøеí äî ñìъðò, даже ñìъðò на кръст» (което оçíà÷ава îòдеëяíå от Áîãа, поради Божие ïðîêëÿòèå). Íå трябва да îòíеìàме оò ñëàâната èñòèíа за êðъñòа ÷ðåç òåîðèята за ìîðàëíîтî âъçäåéñòâèе. Тя може да ви се струва èíòåðåñíа, íî ïî ñъщество тя се ÿâÿва като един трудноóëîâèì ñïîñîá за деформиране на истината, ëèøавайкия я от äîáðата âåñò.
Нека да преминем към ÷åòâъртия âèä ÷óæä îãъí. Това е ôèëîñîôñêè àðãóìåíò. Ìíîãо хора, îñîáåíî такива ñ èíòåëåêòóàëíа ñêëонност на óìà, çàäàваò âъïðîñ: «Êàê е ìîãъл Õðèñòîñ â äåéñòâèòåëíîñò да óìðå с âòîðата ñìъðò?»
1. Нали Той е ïðåäñêàçàë Ñâîåто âъзêðåñåíèå.
2. Îáåùàë е на ðàçáîéíèêа íà êðъñòа, ÷е ще áъäå ñ íего â ðàя.
3. Той âъзêðъсна от ìъðòâите.
4. Той беше Áîã.
Нå ìîæåì äà дадем ïъëеí îòговор íà тези âъïðîñи. Ние ще изследваме през вечността науката за кръста. Ние не сме в състояние да обясним всички детайли. Íî аз ще ви ïðèâåäа àðãóìåíòите, êîиòî лично ме óáåäèха.
1. Õðèñòîñ óìðя íå îò ôèçè÷åñêè ìъки, ãðåõът Го óáè. Да пðî÷еòåì от Åâàíãåëèето îò Ìàðêо, 15 ãëàâà. След като Èñóñ óìðял «дойде Èîñèô от Àðèìàтея, ..., и îñìåëè се да âлезе при Ïèëàòа è да ïîèска Èñóñîâото тяло». Îáъðнеòå âíèìàíèå íà ðåàêöèята на Ïèëàò: «Ïèëàò се почуди дали вече е умрял» (Ìàðêо, 15:43,44). Áило íåчувано, ÷îâåê ðàзïнат íà êðъñò, да óìðе за øåñò ÷àñа. Íåâъçìîæíî! Ðàзпнатите са óìèðàëè след три до седем дни. Това е бавна и мъчителна смърт. Ïèëàò íå ïîâяðваë на Èîñèô от Àðèìàтея è, «като ïовика ñтîòíèêà, ïîпита ãî дали е от дълго време мъртъв? È като се научи от стотника, îòстъпи òяëîто на Èîñèôа». È òàêа, êðъñòа не óáè Èñóñà.
Да се оáъðнем êъм Åâàíãåëèето îò Èîàí (19: 31-34). Íå çàáравяйте, ÷е åâðåèте íå искали ðàзïнат ÷овек да âèñи през целия äåí è през цялата íîщ íà êðъñòа. Имаше çàêîí, ñъãëàñíî êîйòî разпнат чоâåê íå ìîже да âèñи след çàлеза на ñëъíöето. Трябвало е да го óáèят. Ñëåäващият ден е áиë ñъáîòà è òåзи, êоиòî ðàзïнаëè Èñóñ, ñ÷èòàëè ñåáе си за ñâяòи, затова искали свято да пазят ñъáîòата. За да убият ðàзïнат ÷îâåê е било äîñòàòъ÷íî да ïðåáèят коленете му, след което той умирал от задушаване. Âîйíиците ïðåáèëè пищялите на двамата ðàçáîéíèка, «но когато дойдоха при Èñóñа и Го видяха вече умрял, íå Му ïðåáèха пищялите». Един от войниците не повярвал, ÷е Èñóñ е óìðял, è за да се óáåäè â òîва, «прободе с êîïие ðåáðàта Му, è веднага èзòåче êðъâ è âîäà». Това е áиë çíàê, с êîйòî ìîæело да се провери, ÷е ÷îâåê е óìðял. È òàêа, имаме äâе ñâèäåòåëñòâà, които ни ãîâîðÿт, ÷е íå êðъñòа е óáèë Èñóñ. Той е óìðял îò ðàçðиâ на ñъðöето.
2. Äåéñòâèòåëíî, Õðèñòîñ беше ïðåäñêàçàë Ñâîåто âъзêðåñåíèå. È истина е, ÷е Той даде íàäåæäа на ðàçáîéíèêа. Èñòèíа е и òîва, ÷е Õðèñòîñ áе Áîã. Ïàâåë â ïîñëàíèето êъм Ôèëèïяните (2:6) ãîâîðè, ÷е Õðèñòîñ е ðàâåí с Áîãа, íî óíèæè Ñåáе Си. Това îçíà÷àва, ÷е Той се е îòêàçàë да èзïîëçâà Ñâîята Áîæåñòâåíа ñèëа. Той се îòêàçà îò âëàñòта íàä сîáñòâåíия Си æèвот. Äà, â Õðèñòос е имало живот, èçíà÷àëеí, íåçàèìñòâаí. Íî Той îòäàë Ñâîята âëàñò íàä òîзи æèвот, óíèщоæèë Ñåáе Си, à òîва çíà÷è, ÷е Той напълно е ñòàнаë във âñичко çàâèñим îò ñèëата на Áîã Îòеö, äàæå и âъв âъзêðåñåíèето.
За да âъзêðåñè Ñåáе Си, Õðèñòîñ е трябвало да áъде â ñъçíàíèе. À òîва îçíà÷àва, ÷е Той íå е óìðял. Íå ме питайте, какво е станало в òîзи ìîìåíò ñ Áîæåñòâåíото естество на Õðèñòос. Аз не çíàя îòговора на този âъïðîñ. Аз искам да попитам Õðèñòос за това. «Какво стана с Твоето Божествено ñъçíàíèå, защото Áîã íå ìîæå да óìðå íà êðъñòа». Той не ìîæå да óìðå. Аз çíàя само, че Áîã Îòåö âъзêðåñè Õðèñòà от ìъðòâите. «Когото Áîã âъзêðåñè, като ðàзвърза болките на ñìъðòта» (Äåÿíèÿ, 2:24).
Ние íå çíàåì äåòàйëите на това, което е станало, íî ни е èçâåñòíî, ÷е Áîã Îòåö âъзêðåñè Èñóñ. Êàê Той е направил това - íå е въпрос за îáñъæäане. Той е можел да направи това ÷ðåç Ñâеòия Äóõ èëè ÷ðåç àíãåëи. Той е можел да âъзêðåñè Õðèñòà, äàâайки Му възможност да Си възвърне Áîæåñòâåíия æèвот; íî Áîã е èзòî÷íèê на âъзêðåñåíèето на Õðèñòà. «тъй щото, както Õðèñòîñ биде âъзêðåñен от ìъðòâите чрез ñëàâата на Îòöà» (Ðèìëÿíи, 6:4). И в ïîñëàíèето êъм Åôåñÿíите (1:20) се ïîäòâъðæäàва това.
Õðèñòîñ âъв âñичко се уповаваше на Своя небесен Отец в ñâîåто çåìíî ñëóæåíе. «Аз не мога да върша нищо от Себе Си» (Èîàí, 5:19, 30), е ïîâòаðÿë Той íå веднъж.  Èîàí (6: 57) Õðèñòîñ ãîâîðè: «Аз æèâея чрез Îòöа». Също и â 14 ãëàâа на Åâàíãåëèето îò Èîàí се казва: «Пребъдващия в Мене Îòåö върши Своите дела» (10 ñòèõ). È òàêа, ние íàмерихме няколко текста, които ïîäòâъðæäàват, ÷е Õðèñòîñ е áиë наïъëíî çàâèñèì îò Áîãà. Áîã Îòåö îáåùàë на Èñóñ, ÷е Той ще Го âъзêðåñи. Затова Исус е ïðåäñêàçàë ñâîåто âъзêðåñåíèå, íî îáъðнеòå âíèìàíèå íà òîва, което е станало на кръста. Èñóñ извикал: «Áîæå Ìîé, Áîæå Ìîé! Защо Си Ме îñòàâèë?» Ãðъцката дума, ïðåâåäåíа êàто îñòàâèë, îçíà÷àва раздяла завинаги. Ако èзòî÷íèêа на âъзêðåñåíèе е изоставил ÷îâåêà, òî íå îñòàва íèêàêва íàäåæäа за âъзêðåñåíèå. Áîã се е îòäåëèë îò Ñâîя Ñиí. ×óâñòâàта на Èñóñ Му ãîâîðèëè, ÷е Той íå ìîæå да се надява íà Ñâîя Îòеö, за да Го âъзêðåñи, òъй êàто Áîã Îòåö се е îòâъðíаë îò Íåãî. Ние çíàåì, ÷е Áîã íå е изоñòàâèë Èñóñ, íî Õðèñòîñ â òîзи момент íå е ìîãъл да по÷óâñòâà èëè по някакъв начин да óçíàе за това, ÷е Áîã не Го е изîñòàâèë.
Èñóñ íå чул ãëаñ от íåáåто, който да Му каже: «Ñиíе, Аз íå съм те îñòàâèë». Íåáетî ìъë÷àëî. Õðèñòîñ íå âèжäал íèщî, освен òъìíина. Åäèíñòâåíàта âъçìîæíîñò да се ñïàñè била да направи това със Свои сили íåçàâèñèìî îò Áîãà. Õðèñòîñ е ìîãъл да стори това, íî се е îòêàçàë. Той ðåøèë да ïðемине пðåç смъртта, през която ще преминат íåâяðваùèтå в края на «хилядата години», описана от Иоан â êíèãата Îòêðîâåíèå. Има само една разлика: íåâяðваùèте хора, êîиòî ще ïîãèíат â êрая на тези хиляда години, íå ще имат повече право на избор, защото периода на èзïиòàíèÿ е приключил. Ако сега имаха възможност да избират, те íèêîãà íå биха изáðàëè ñìъðòта. Ние çíàåì за това от същата книга Îòêðîâåíèå, â êîяòî е êàçàíî, ÷е те ще се îïиòàò да ðàçðóøаò Íîâия Èåðóñàëèì.
Íî Èñóñ е имал право на изáîð. Той е ìîжел да ñлезе от êðъñòà è да се ñïàñè. Той съзнателно направил Своя избор да умре, поради една единствена причина – Той ни ëþáè повече от Ñåáе Си. Íà êðъñòа áиëà изÿвåíà поæåðòâóвателната ëþáîâ на Áîãà, ëþáîâта àãàïе, êîяòî трябва да ни промени. Да пðî÷еòåì Èîàí (12: 32): «È êîãато бъда Аз издигнат îò çåìята, ще ïðèâëåêа всички при Ñåáå Си». Êîãато света âèäè, ÷е Áîã, на êîгоòî ние ñëóæèì е поæåðòâóвателен Áîã, Áîã, êîйòî ни ëþáè è êîйòî е ðåøèë да ïонесе върху Ñåáе Си âъçìåçäèåто çà ãðåõа, êîãато ðàзêàæåì на света за този Õðèñòос, òàзи ïðîïîâåä ще има ñèëа да ïðèâëå÷е хората.
Ние íå трябва да довеждаме хора в църквата чрез страх. Аз и моята съпруга ñòàнахме ÷ëåíове на öъðêâата от ñòðàõ. Аз чух проповед за изñëåäоâателния ñъä, след което изïлашен се присъединих към хората, ñъáëþäàващè Божиите çàïîâåäè, за да устоят на този съд. След няколко години, вече като служител, аз îòêðих за себе си, ÷е само Божията ëþáîâ трябва да ме ïðèâëича êъм Íåго. Ако сме присъединили хора към църквата чрез страх, ще ни се налага всеки път да създаваме мотиви, за да ги подбудим да направят това или онова в Божието дело. Желая Божията любов да управлява църквата.
Да пðî÷еòåì Èîàí (12: 33-36): «А като казваше това, Той означаваше от каква смърт щеше да умре. Íàðîäът прочее Му îòговори: ние сме чули от зàêîíà, ÷е Õðèñòîñ ïðåáъдва до âåêа; тогава êàê казваш Ти, ÷е ×îâåшкият Син трябва да бъде издигнат? Êой е Тоя ×îâåшки Син? Тогава Èñóñ èì рече: Оùå ìàëкî âðåìе ñâåòлината е между âàс; õîäеòå докле имате ñâåòлината, за да не ви застигне тъмнината. Който ходи в тъмнината не знае къде отива. Докле имате светлината, вярвайте в светлината, за да станете просветлени чрез светлината». Аз íå ìîãа да îáÿñíя цялата дълбочина на казаното от Èñóñ, íî çíàя, ÷е Èñóñ ïîæåëà да óìðå заðàäè ìåíе със смърт без никаква íàäåæда.
È по-нататък â Åâàíãåëèåто îò Èîàí (13: 31, 32) четем думите на Исус: «Сега се ïðîñëàâè ×îâåшкия Син, è Áîã се ïðîñëàâè â Íåго». С дðóãè думи, Õðèñòîñ êàçàë на Ñâîèте ó÷åíèци: «Сега вие ще âèäèòå ñëàâата на поæåðòâователната Божия ëþáîâ». «И Áîã ще Го ïðîñëàâè в Себе Си, и ñêîðо щå Го ïðîñëàâè».
Äÿâîëът íå ìîæå повече да êàçвà: «Òи изискваш ñъâъðøåíа ëþáоâ îò Òâîèте òâîðåíèя. Íî ëþáèø ëè ги Òи, като Áîã, повече от ñàìия Ñåáе Си?» Çàêîíът ãласи: Да âъçëþáèш Твоя Áîã с цялото ñъðöå è своя áëèæеí, êàêто ñåáе си. Â Áîæèя çàêîí íяма ìяñòо зà еãîèçъì. È íà âъïðîñа на ñàòàíа: «Ëþáèø ëè Òи òâîето òâîðåíèе повече от ñàìия Ñåáе Си?», Áîã îòговорил на êðъñòа: «Äà, Аз ëþáя ñâîèте òâîðåíèÿ повече от ñàìия Ñåáе Си».
Ñìъðòта на íåâяðващите в края на времето ще бъде странно явление, което ще прикове вниманието ни на Божията ëþáîâ към ÷îâå÷åñòâото. Ìîÿта ìîëèòâà е за това, íàс да ни ðъêîâîäè Божията ëþáîâ. Тогава ще ïðîïîâяäâàме за Õðèñòа íå защото желаем да заслужим çâåçäа â âåíеöа на ïîáåäèòåëÿ, êîйòî ще ни ïîäàðÿò íà íåáåто, íî за прослава на нашия Ãîñïîä Èñóñ Õðèñòос.
Аз се ìîëя, гледайки на разпнатия Õðèñòос, да îòговорим íà Неговата æåðòâа ïîäîáíî на Неговите ó÷åíèци. Êîãато ïрîумеем ëþáîâта на Èñóñ, óìиращ заради нас на кръста, ние също ще ëþáèм ñâîèте áëèæíè, êàêто Õðèñòîñ âъçëþáè íàñ. Божията лþáîâ ще се изоáðàçè в сърцата на Неговите верни. Нека Бог да ни благослови в достигане на тази истина и нейното приемане в нашия живот.
|
