Áîæествениÿт ìîäåë на ïëàíà за ñïàñåíèе

Åâàíãåëèåто îò Ëóêа (24:25-27)

Като изучавахме äîêòðèíата за ñâеòèëèùåто, ние стигнахме до изâîäа ÷е то å Áîæиÿ ìîäåë на ïëàíà за ñïàñåíèе. Ñâеòèëèùåто íàсочва нашето внимание към Èñóñ Õðèñòос. Една от íàè-âàæíите èñòèíи, êîиòî ни îòêðиâà ñâеòèëèùåто за Õðèñòос å «çàìåñòнèческата æåðòâа». Ïðîöåäóðàта за ïðèíаñяíе на æåðòâи çà ëè÷еí ãðяõ, æåðòâи çà ãðяõ, êîиòî са ïðèíасяли ñâеùåíèците сóòðин è âå÷åð, à също и æåðòâите â Умилостивителния дåí, áиëà една и съща.

Ãðåøíèêа èëè ñâеùåíèêа âъçëàãàëè ñâîèте ðъце íà àãíеöà è след това се îблягали с цялата си òеæåñò íà íåãî.  Òàëìóäа се ãîâîðè, ÷е ñâеùåíèêът се подпирал íà àãíеöà è èзïîâяäâàë ãðåõовете на íàðîäà, което ñèìâîëèçèðà, ÷е ãðåõовете се ïðåíаñяли от ãðåøíèêа íà àãíеöà. След това ñâеùåíèêът óáèâàë àãíеöà, è îãъíя, êîйòî èзлизал îò Áîãà, óíщожавал àãíеöà íà ìåäíия æåðòâåíèê, след това ãðåøíèêа си отивал ñâîáîäеí. За ñъæàëåíèе, åâðåèте íå разбрали èñòèíското çíà÷åíèе на æåðòâата и затова îòхвърлили Õðèñòà, àãíеöà Áîæий, êîйòî доøъë íà çåìята, за да âçеме íà ñåáе си ãðåõа на света. Те Го отхвърлили êàто íàø çàìåñòник.

След àïîñòîëñêия ïåðèîä Õðèñòèяíñêàта öъðêва èçâðàòèëà истината на Åâàíãåëèето è замъглила äîêòðèíата за çàìåñòнèческата æåðòâа. За това, â голяма степен ñъäåéñòâала Ðèìî-êàòîëè÷åñêàта öъðêâа ïðè óñòàíîâяване на ìåñата. Едва â øåñòíàäесетото ñòîëåòèе, â ïåðèîäа на ðåôîðìàöèя, òàзи äîêòðèíà íå само áиëà âъзòàíîâåíà, íî на нея áиëî îòäåлеíî âàæíото ìяñòî, êàто ñъðöе на åâàíãåëñêата âåñò.

Íî и днес ñъùåñòâóва ïðîáëåì. Ñлед âðåìåто íа ðåôîðìàöèята тази äîêòðèíà се íàмира ïîä ïðèöåëíия îãън на êðèòèêата. Отíà÷àëо тя áиëà ðàзêðèòèêуâàíà от êàòîëè÷åñêèте ñâеùåíèци íà Òðåíòñêия ñъáîð. Днес тя е ïîäложена на íàïàäêи îт ñòðаíа на íåõðèñòèяíñêèте áîãîñëîâи è îñîáåíî îт ìюñóëìàíите. Äîâîäът за âъçðàæåíèÿ е един и същ. В продължение на векове се изäèãà едно и също âъçðàæåíèå è тî, за ñъæàëåíèе, îáîñíîâàíî. Äîêòðèíàта за çàìåстническата жертва се îáâèíÿва â íåеòè÷íîñò è íåçàêîíносò.

 Êåíèя, ñòðàíата, â êîяòî áяхме ìèñèîíåðè, стана èíöèäåíò. Кîðàá с американски флаг хвърли котва â ãëàâíия ïîðò на изòî÷íа Àôðèêа Ìàìáîñà, âòîðия ïî големина ãðаä в Êåíèя. Âие çíàåòå, какво правят ìîðÿците, êîãато êîðàáа им акустира. Íяêîи от тях заседнали през íîщта â «Звездния кëóá». О÷åâèäíî, много пияни те íàïàднаëè една жена êåíèéêа. Един от моряците на име Ñеíäñòðъì и нанесъл удар с íîæ. Ïîëèöèÿта го арестувала äî започване на ñъäà. Êîðàáът трябвало да отпътува към ÑÀЩ. Ìåæäóвременно, ìàйката на Ñеíäñòðъì, êîяòî æèвееëà â Íþ-Éîðê, се îáъðнала към приятел ñåíàòîð ñ молба да се опита да спаси нейния ñиí.  Êåíèя óáèéñòâîто âинаги се наказва със ñìъðò ÷ðåç îбесване. Ìàйката искала да спаси своя син.

Ñåíàòîðът èзïîëçâàë цялото ñи âëèÿíèå, à също и ôàêòа, ÷е по òîва âðåìе Êåíèÿ ïîëó÷ила ïîìîù îò ïðàâèòåëñòâото нà ÑАЩ. Неговото старание се увенчало с успех – ïðàâèòåëñòâîто на Êåíèя îñâîáîäèëî âèíîâíия. Êîãато той ïðеëåòяë â Íþ-Éîðê, ìàйка му го посрещнала и първите и думи казани на нейния син били напечатани в кенийските вестници: «Това е отговор на ìîëèòâа». Âåðîÿòíî, öъðêâата, êоято тя посещавала се е ìîëèëà çà îñâîáîæäåíèåто на този ìлад ÷îâåê.

Êåíèéöите, îñîáåíî èíòåëåêòóàëците, áиëè възмутени, íàáëþäàвайки, ïîñòъпката на пðàâèòåëñòâîто. Ïðîôåñîð от Êåíèéñêия óíèâåðñèòåò, çàâåжäаù êàтåäðата по ïðàâо, ìюñóëìàíèí, çàÿâèë íà ñъáðàíèе на което ïðèñъñòâàëи ïеòíàäесет хиляди ñòóäåíòи: «Êåíèÿ е изгубила âñÿêî ÷óâñòâî на ñïðàâåäëèâîñò», нî той íå îáâèíèë ïðàâèòåëñòâî на Кения, íèто Àíãëèя, îòêъдето áиëî çàèìñòâàíî çàêîíîäàòåëñòâîто им. Ïðîôåñîðът îáâèíèë õðèñòèяíñêата öъðêâа. «Това õðèñòèяíñòâî ни íàó÷è, ÷е ìîæåì да ãðåøèм è да ïðåхвърляме ñâîèте ãðåõове íà íåâèííия ÷îâåê, êîйòî óìðя íà êðъñòа». È след това äîáàâèë: «Íè един çàêîí íå ïîçâîëява òîва. Това е най-íåеòè÷íàта è íåçàêîííà ðåëèãèÿ, за която някога сме ñëуøàëè».

Аз ðàзêàçàх òîзи ñëó÷àé íà ñъáðàíèе â óíèâåðñèòåòа Àíäðþñ. След края на ñðåщата êъм ìеíå äîйде èçâåñòен þðèñò è êàçà: «Зíàåø ли, този ïðåïîäàâàòåë, за íåñщàñòие е áиë ïðàâ. Пðîòèâîçàêîííî е да ïðåхвърлиш âèíата è íàêàçàíèåто от âèíîâíия íà íåâèííия». Íèто един çàêîí íå ïîçâîëÿва това è Áîæèя çàêîí също го çàбранява. Ние ще се âъðíåì êъм òîва, íî â íà÷àëото искам да ïðèâåäа íяêîëêî изказвания на êàòîëè÷åñêèте òåîëîзи Îðëåàíäъð è Äæîí Íþìъí, за äîêòðèíата на çàìåñòническата æåðòâа. Те нарекли òази äîêòðèíа «þðèäè÷åñêа ôèêöèя».

Оñåìäåñеò ïðîöåíòа от íàñåëåíèето на çåìята днес е íåõðèñòèянско. Ние се õâàлим със çàбåëежителни óñïåõи, êîиòî èìаме с êðъùåíèÿта, çàáравяйки, ÷е áîëøèíñòâîто êðъùåíия са на õðèñòèяíи. Те само ïðåминават от една õðèñòèяíñêа öъðêâа â äðóãа. Дî ñега ние íå сме ïðîïîâядвали Åâàíãåëèåто â íåõðèñòèяíñêия свят. Една пета ÷àñò от íàñåëåíèето на çåìíîтî кълбо е ìюñóëìàíско. Õðèñòèяните са много по-малко от ìюñóëìàíите, ако âêëþ÷èòе â този ñïèñъê êàòîëèците, ïðàâîñëàâíите è ïðîòåñòàíòите. Ние íяма да успеем да óáåäèм íåõðèñòèяíñêèя свят, докато íå íàмерим разðåøåíèå на ïðîáëåìа с нееòè÷íîñòта в äîêòðèíата за çàìåстническата жертва. Âñичките хора, които íå ïðèíàäëåæàт êъм õðèñòèяíñêата ðåëèãèя, са çàêîííèци è за âñÿка çàêîííè÷åñêа ðåëèãèя е íåîáõîäèìî да се óáåäè â òîва, ÷е õðèñòèяíñòâîто е çàêîííî. Àïîñòîë Ïàâåë ïèше: «Тогава, чрез вяра разваляме ли закона? Да не бъде! íî утвърждаваме çàêîíа». (Ðèìëÿíи, 3:31).  ïîñëàíèето êъм Ðèìëÿíите (3:25) àïîñòîëът ãîâîðè, ÷е êîãато Áîã îïðàâäава ãðåøíèêа, Той е ïðàâåäåí è ñïðàâåäëèâ. Ние сме заäъëæеíи да дойдем до разбиране на този âъïðîñ.

В Áèáëèÿта се îñъæäà âñеêи, êойòî ïåðåíася ãðåõа от âèíîâíия íà íåâèíния ÷îâåê. Да си приïîìíèì, ÷е Èçðàèë е áиë òåîêðàòè÷åñêо îáùåñòâî, â êîеòî Áîã е íå само äóõîâеí, íî è ïîëèòè÷åñêè водител. Той äàë на èçðàèëòÿíите ìíîæåñòâî çàêîíи: ôèíàíñîâи, ãðàæäàíñêè è äðóãè. Един от ãðàæäàíñêèте çàêîíи е çàïèñàí âъв Âòîðîçàêîíèå (24:16): «Бащите да не бъдат наказвани със ñìъðò çà äåцата, è äåцата да íå бъдат íàêàçâàни със ñìъðò за бащите; всеки да бъде наказван със ñìъðò çà ñâîя грях».

Всеки е трябвало да бъде наказан със смърт за своя грях. Този закон говори, че нямаме право да прехвърляме на друг вината и наказанието за зло. Нека приведем ïðèìåð за òîва, êàê òози çàêîí е намерил ñâîåто êîíêðåòíî ïðèложение â èñòîðèята на Èçðàèë. «Âъв âòîðата ãîäина на Èîàñà, ñин íà Èîàõàç, öàð на Èçðàèë, се âъзöàðè Àìàñèÿ, ñиí на Èîàñà, öàð Èóäåéñêè. È äåëàта му бяха óãîäíи â î÷ите на Гоñïîäа, âïðî÷åì, но íå òàêа, êàêто неговия отец Äàâèä. Той във âñичко ïîñòъïвàë òàêа, êàêто неговия баща Èîàñ. Êîãато се óòâъðäè öàðñòâîто â ðъцете му, òîãава той óбил ñâîèте слуги, които óáèли öàðÿ, неговия баща. (Той дал под съд хората, които са убили неговия баща.) Íî äåцата на óáèéöите íå óìъртвил, защото е íàïèñàíî â êíèãата на çàêîíà от Ìîèñåй, â êîято Ãîñïîä е заповядал, казвайки: íå трябва да се наказват бащите на смърт заради децата и децата не трябва да бъдат наказвани със смърт заради бащите; íî всеки за ñâîåто ïðåñòъïëåíèå трябва да áъде íàêàçâàн със ñìъðò». Този äîáъð öàð íå е ïðиëîæèë âèíата è íàêàçàíèåто çà ãðåха íà äåцата на óáèéöите, защото е ñъáëþäàваë Áîæèя закон.

Цялата 18 ãëàâà на êíèãата Èåçåêèë е ïîñâетена на òîзи ïðîáëåì. Èçðàèëòÿíите започнали íåïðàâèëíî да разбират çàêîíа è Áîã ги ïîïðàâÿл. «È áиде êъм ìеíå ñëîâî Ãîñïîäíå: Çàщо óïîòðåáÿвате â Èçðàèëåâата земя òая ïîñëîâèöа, думайки: «бащите ни ядоха êèñеëо ãðозде, à на äåцата зъбите ñêîìèíясаха?» Åâðåèте èзïîëçâàëè òази ïîñëîâèöа, êîãато òъëêуâàëè çàêîíа. Те íàêàçâàëè äåцата çà ãðåõовете на ðîäèòåëите. Îáъðнете âíèìàíèå, ÷е â 3 ñòèõ Áîã казва: «Æèâ съм Аз! - казва Ãîñïîä Áîã, - занаïðåä не ще ãîâîðяò тази ïîñëîâèöа â Èçðàèëя».

Çàòова Èåçåêèë ïðèâежда íяêîëêî ïðèìåðа. «Защото, âñички äóøè са Ìîè: êàêто äóøàта на бащата, òàêа è äóøàта на ñиíà са Ìîè; която äóøà греши, òя ще óìðå». Това потâъðæäава çàêîíà. Ñëåäваùèя ïðèìåð (5 ñòèõ): «Ако някой е ïðàâåäåí è върши съд и ïðàâäа», след което следва ñïèñъê на äîáðите äåëа è изâîäа â 9 ñòèõ: «Той ще бъде жив». Защо? Защото е ïîñòъïвàë ïðàâåäíî.  10 ñòèõ се ãîâîðè, ÷е ако ïðàâåäíия човек има ñиí ðàçáîéíèê è óáèеö, «ïðîëèâàù êðъâ», той е престъпник. Êàê ще бъде ñъäен? Îòговорът е във âòîðата ïîëîâèíа на 13 ñòèõ: «Êойòî върши такива ìåðçîñòè, òîй íåïðåìåíо ще óìðå, êðъâта му ще бъде върху него». Íèêой äðóã, íî той. Неговият баща е добър, той ще живее; çëия син трябва да умре. Ако на този лош син се роди ñиí, êîйòî, «âèжäайки âñичките ãðåõове на баща си, êàêвито той върши, âèжäа - è íå върши подобни работи» (14 ñòèõ). С дðóãè думи, ñиíът âèждайки çëîто на ñâîя баща се îòâðàщаâà îò çëото è върши äîáðî. Какво ще последва òîãàва? Ïîñëåäíата ÷àñò на 17 ñòèõ ни казва: «Тоя не ще óìðå çà áåççàêîíèåто на баща си; той ще бъде жив».

 20 ñòèõ Èåçåêèë прави изâîä: «Äóøàта, която ñъãðåøàва, ще óìðå; ñиíът íå ще ïîíåñå âèíата на баща, è баща íå ще ïîíåñå âèíата на ñиí, ïðàâäàта на ïðàâåäíия ïðè íåго си îñòàва, è áåççàêîíèåто на áåççàêîííия ïðè íåго си è îñòàва». Това е Áîæèå слово. Êàê òîãава Èñóñ óìря âìåñòî íàñ? Òъëêîâния речник разглежда çàìåñòника като «ëè÷íîñò, èзïъëíÿваща íåщî âìåñòî äðóã ÷îâåê». Думата «çàìåñòнèк» íå е áèáëåéñêа. Това е òåîëîãè÷åн òåðìèí. Затова всеки път, êîãато се срещаме с ïîäîáен ðîä òåðìèíи, трябва да търсим смисъла им â Ñâеùåíîто ïèñàíèе, à íå â речниците.

Това е също както е случая със Съáîòата. Ако Áèáëèÿта ни казва, ÷е ñåäìия äåí å ñъáîòà на Ãîñïîäа, аз íяма да гледам на êàëåíäàðа, за да óçíàя êой äåí от седмицата ñëåäва да ñ÷èòàм за ñåäìи. Êàëåíäàðът íå е ìåðèëî за èñòèíата, защото днес ìíîãî öъðêâи, ñпазват неделята, êàто ñåäìи äåí, ò.å. êàто ñъáîòна ïîчивка. Ìåðèëî за истината се ÿâÿва ñëîâîто Áîæèå è то ÿñíî ãîâîðè, êîé äåí трябва да ñ÷èòàме за ñåäìи. За да открия това аз íå се íóæäàя от êàëåíäàð. Целият õðèñòèяíñêè свят çíàå, ÷е Õðèñòîñ óìðя â ïеòък è остана в гробницата â ñъáîòа. Îò тук ние óçíàваìе, ÷е ñъáîòàта ñëåäва след ïеòъка. Ние търсим â Áèáëèята îснование за ñъáîòата - по този начин ще търсим и â íåя äîêòðèíата за çàìåстническата жертва. Áèáëèÿта îïðåäåëÿ тази äîêòðèíа с èñòèíата «â Õðèñòа».

Ние не сме îñъäåíи è íå íоñиì âèíата çà ãðåõа на Àäàì. Áîã íå ïðåíася íà íàñ âèíата на Àäàì.  ïîñëàíèето êъм Ðèìëÿíите (5:12) Ïàâåë ãîâîðè, ÷е ние óìèðàмå, íå защото Àäàì е ñъãðåøèë, íî защото âñички ние смå ñъãðåøèëè. Тук íяма ïðåíàсяне на âèíа è íàêàçàíèе. Ние сме съïðè÷àñòíи êъм ãðåõа на Àäàì, защото сме áиëè â íåго. Ïîäîáíî на това, ние сме áиëè â Õðèñòа, êîãàто Той èзïъëíè çàêîíа è êîãàто óìðя! Той íå се ÿâÿва като íàø çàìåñòнèк. Но ако отворим òъëêîâния речник ще видим, че Той е дошъл â òîзи свят, да áъде âìåñòî íàñ. Но Той íå óìðя âìåñòî íàñ. Ако Той áи ïîñòъïèë òàêа, òîва би било íåеòè÷íî. Бъдейки в Íåго, всеки от íàñ е áиë ðàзпнат íà êðъñòа, êîãато Èñóñ Õðèñòîñ е îòäàë Ñâîя æèвот çà íàñ.

Ще пðèâåäåì öèòàò от ñъâðåìåííия òåîëîã Ðåî Ñòеäìàí, на êîйòî Áîã е îòворил очите зà òази èñòèíа. «Èñóñ óìðя, защото застана на íàøåто ìяñòî. За това ãîâîðè Ïèñàíèåто. Той íå áеше само çàìåñòник. Âинаги е òðóäíî за разбиране, êàê íåâèíния ÷îâåê ìîæå да óìðå âìåñòî âèíîâíия, за да го îñâîáîäè от вината. Áèáëèÿта íå ни ó÷è, ÷е Той е áиë çàìåñòник â òîзи ñìиñъë, ÷е е óìðял âìåñòî íàñ. Áèáëèÿта ãîâîðè, ÷е ôàêòè÷åñêè Той е áиë като íàс». С други думи, Той íå е дошъл в този свят, за да бъде вместо нас, íî е дошъл да бъде като нас.

Áîã е ïîðъ÷аë на íàс да ïðîïîâядâàме Åâàíãåëèåто на света. Êîãато правим това, ние се íóæäàåì от Ñâеùåíîто Ïèñàíèе, за да äîêàжем ïðàâäèâîñòта на íàøèте думи. «Â Õðèñòа, Áîæåñòâåíîто è ÷îâåшêîто òàйíñòâåíо се ñъåäинè, Áîã è ÷îâåê ñòàнаха еäíî.  òîва åäèíñòâо ние íàмираме íàäåæäа за ïàäналия ÷îâåшêи ðîä» (5 Bible Commentary, p.1130). «Õðèñòîñ â ñâîåто çåìíî ñëóæåíе íå би ìîгъл да направи íèщо за ñïàñåíèето на ÷îâå÷åñòâото, ако Áîæåñòâåíîто íå бе се ñъåäèíèëî ñ ÷îâåшêото» (7 Bible Commentary, p.904).

Пðàâåäåí ли е бил Õðèñòîñ, ïðåäи да дойде на íàøата çåìя? Áиë ëè е áîãàò с ïðàâåäíîñò? Защо íå ìîже да ни я подари като äàð? Защото çàêîíа çàбðанява това. Затова ïðåäи да стане наша ïðàâåäíîñò, Той е трябвало да получи това ïðàâî. Êàê е могъл да го получи? Áîã е трябвалло да съедини Ñâîя Ñиí è íàñ â еäíа ëè÷íîñò. Той и ние ñòàнахме еäíî. Ние ãîâîðèхме за това â ïðåäшестващата глава. От ìîìåíòа, êогато ние сме ñòàнаëè еäíî с Него, Той се ÿâÿва âòîðия Àäàì - ñòàва íàø çàìåñòник. Той ñòàна ñ íàс еäíî и затова, това, което е èñòèíно ïî îòíîøåíèе на Íåго е също èñòèííî ïî îòíîøåíèе на íàс.

Êîãато Õðèñòîñ óìðя íà êðъñòа, óìðя ëè еäèí ÷îâåê âìåñòî âñички (това е ïîçèöèÿта на ðåôîðìàòîðите è åâàíãåëèстите, êîято е áиëà ïîäложена на ðязка êðèòèêа) èëè цялото ÷îâå÷åñòâî е óìðяëî â еäиí? Нека да видим, какво ãîâîðи Áèáëèÿта за това: «Защото любовта Õðèñòîâà ни принуждава, като расъждаваме така, че, понеже един е умрял за всичките, то âñички са óìðеëè». (2 Êîðèíтяни, 5:14). Ñìъðòта на Õðèñòà е áиëà îáùа ñìъðò също, êàêто ãðåõа на Àäàì е áиë îáù ãðяõ. Âñички ñъãðåøèëè â Àäàì è âñички óìðеëè â Õðèñòа. «Който Ñàì понåñе в тялото си нашите грехове íà äъðâîто, тъй щото като сме óìðели към ãðåõовете, да æèвеем към ïðàâäата: «с чиято рана вие оздравяхте». (1 Ïåòр, 2:24).  íякои ïðåâîäи на Áèáëèята ôðàçата «óìðелè за ãðåõîâете» çâó÷и òàêа: «òъй щото, като сме óìðеëè за греховете», глагола в текста на ãðъцкия îðèãèíàë е óïîòðåáåí â минало âðåìå. Това е станало íà êðъñòа, «ние сме óìðеëè за ãðåõîâете» â миналото, íà êðъñòа.

Êîãато Õðèñòîñ се îáëåче â ÷îâåшка ïðèðîäа, Той ïðèе ïðèðîäата, êîяòî се íóæäàеше от èзêóïëåíе. Åâàíãåëèстите è ðåôîðìàòîðите, îòäåëÿò ÷îâåшката ïðèðîäа на Õðèñòà îò ÷îâåшêата ïðèðîäа, êîяòî Той е дошъл да èзêóïè è â ðåçóëòàò ïðîïîâяäваò едно íå еòè÷íî Åâàíãåëèå. Мîæåм да ïîääъðæàме äîêòðèíата за çàìåстническата смърт само, ако ïðèçíàåм, ÷е ÷îâåшката ïðèðîäà на Õðèñòос å ïðèðîäàта, êîяòî Той е дошъл да èзêóïè. Това е âàøàта è ìîÿта ïðèðîäà, êîяòî е îñъäåíà. Íà êðъñòа óìðя íàøàта ïðèðîäà. Ние сме óìðеëè. Затова Ïàâåë казва: «ñъðàзïнах с Õðèñòа». (Ãàëàòяни, 2,19). Íà êðъñòа íå óìðя еäèí ÷îâåê âìåñòî âñички хора; íà êðъñòта âñички óìðяха â еäиí, â Èñóñ Õðèñòос. Ñìъðòта на Õðèñòос е áиëà îáùа ñìъðò.

Да прочетем Åâàíãåëèето на Ìàðêо (16:15,16): «Èäеòå ïî целия свят è ïðîïîâяäвайòå благовестието на âñяка òâàð. Êойòî поâяðâà è се êðъñòè, ще áъäå ñïàñåí». Задавали ли сте си въпроса, какво îçíà÷àва êðъùåíèåто â Íîâия Çàâåò? Íèкъäå â Íîâия Çàâåò няма да ñðåщнете, ÷е следва да се кръстите в църквата, êðъùåíèåто âинаги е в Õðèñòа. Ïðèемайки êðъùåíèå, ние ïðèемаме Неговия æèвот, êàто íàø æèвот, è ìîæåì да ïðеæèвеем òàêъв æèвот, êàто Õðèñòîñ, защото Неговата чîâåшка ïðèðîäà е íàøàта ïðèðîäà. «×îâåшката ïðèðîäà å за âñички íàñ». Аз искам на всички да ни ñòàне ÿñíо, ÷е â òази ïðèðîäа ние можеì да бъдем ñъâъðøåíи. Êîãато за ïъðâи път ïðî÷еòàх «Ïътят êъм Õðèñòа», еäíà ôðàçà от òази êíèãа ме озадачи: «Êîãато ÷îâåê ïðèеме Õðèñòà, Áîã гледа на íåãî, все едно той никога не е ñъãðåøèë». Аз си казах: «Това не е истина, но се заблуждавах!» Истината е в това, ÷е â Õðèñòа аз íèкога не съм ñъãðåøавал.

Èма още еäиí ïðîáëåì. Той се появи като следствие от íåïðàâèëíîто разбиране на äîêòðèíата за çàìåстничеството. Ние се притесняваме и от факта, че започвайки от 1972 ãîäина, той áързо се ðàзïðîñòðàíè â íàøата öъðêâа. Аз не съм ïðîòèâ Åâàíãåëската ðåôîðìàöèя - áëàãîäàðя на Áîãà çà ðåôîðìàòîðите. Âñå още íå са ðåøени âñичките ïðîáëåìи отнасящи се за ïðàâèëíîто разбиране на Åâàíãåëèето. Аз âяðвам, ÷е Áîã ще âъçðîäè Åâàíãåëèåто â цялата негова ïъëíîòа чрез Своята църква.

Ïðîáëåìът, êîйòî поникна от погрешното разбиране на çàìåстването, èçâåñòíия íåìсêè òåîëîã è ìъ÷åíèê Äиòðèõ Боíõîôåð íàçоâà «евтина áëàãîäàò». Ако Õðèñòîñ íå е ñòàнаë еäíî ñ íàс, за да ни ñïàñè, оò това ñëåäâà, че и аз íå съм äëъæåí да áъда еäíî ñ Íего, за да бъда ñïàñåí; âñичко, което съм длъжен да направя е да âярвам (ìíîãо християни приемат âяðата êàто ñъãëàñèå на ðàçóìà ñ èñòèíата). Íî âяðàта е нещо повече от ñъãëàñèå ñ èñòèíата. Ïàâåë я îïðåäåëÿ êàто ïîñëóøàíèå на èñòèíата.

Ще пðèâåäа ïðèìåð за това, какво îçíà÷àва «евтина áëàãîäàò». Заедно с äðóãè ìèñèîíåðè бях â Çàïàäíа Óãàíäа. След привършване на ðàáîòата, се îòïðàâèхме â една обществена ãîñòèлíèöа, íàй-евтиното ìяñòî, òъй като искахме да иêîíîìèсаме пари за öъðêâата. Пëàòèхме по 5 öåíòа на човек и влезахме да похапнем в ñòîëîâата. Êъм íàс се присъедини ìëаä àôðèêàíåö. Той прояви желание да му проповядваме Åâàíãåëèåто. Неговото æåëàíèå áеше èñêðåíî, è аз îöåíèх òîва. Той ме ïопита: «Ти сïàñåí ëè си ?» Аз êàçàх â îòговор: «Ñïàñåí îò какво?» «Ñïàñåí ëè си îò ãðåõà?» Аз îòговорих: «Òи íå се óòî÷íè. Èìаш предâèä âèíата è íàêàçàíèåто çà ãðåõа, èëè ñèëата è âëàñòта на ãðåõà èëè пък ïðèñъñòâèåто на ãðåõà?» Той êàçà: «Òи ãîâîðèø êàто ïàñòîð». Аз отвърнах: «Äà, аз съм ïàñòîð è искам да ти çàäàм същия âъïðîñ: òи ñïàñåí ли си?» Той âъçáóäåíî ïîвдигна ðъце è êàçà: «Áðàòко, аз съм ñïàñåí преди òðè месеца». «Êàê стана това?» - ïîпитах аз. Той îòâърна: «Аз ïîâяðвах â Ãîñïîäà Èñóñà Õðèñòà».

Аз êàçàх: «Ìîæе ли да те ïîïðàâя? Òи íå си áиë ñïàñåí преди òðè ìåñеöà. Âяðата íå е çàñëóга за ñïàñåíèå. Òи си áиë ñïàñåí преди äâå хиляди години. Òи си ïðèел ñïàñåíèå преди òðè ìåñеöà». След това аз го ïопитах: «Ако ти си ñïàñåí, защо употребяваш ïèâо?» Той ме погледна учуден и êàçà: «Áðàòко, сигурно не знаеш, ÷е ние сме ñïàñåíи по áëàãîäàò, à íå чрез äåëà?» «Òи би ли ми îáÿñíèл това?» - ïопитах аз. Той ми отговори с едно изречение: «Õðèñòîñ е извършил всичко». «Òи искаш да кажеш, ÷е той е живял ñъâъðøåí æèвот âìåñòî íàñ è óìðял íà êðъñòа âìåñòî íàñ?» - ïопитах аз. «Äà, - êàçà тîй, òи ïðàâèëíî си ме разбрал». Аз му îòговорих: «Сега трябва да направим извод на това, което казваш». «Какъв е той?» - ме ïопита той. «Èñóñ Õðèñòîñ се âъçíåñе íà íåáето също âìåñòî òåáе» - отговорих аз. Това не му се понрави, è аз íå го îñъæäàм. Аз продължих: «Иди и се напий хубаво и след това ела да ти дам библейски урок на тема «Áîæията áëàãîäàò».

Аз èзïîëçâàх същия текст, както и той, íî íå се спрях само на него.  ïîñëàíèето êъм Åôåñÿíите (2:8,9) се казва: «Защото по áëàãîäàò сте ñïàñåíи ÷ðåç âяðа, è íå îò сами âàñ; това е дар от Áîга; не чрез äåëа, за да не се поõâàëè никой». «Ïðî÷ете ли 10 ñòèõ?» - го ïîпитах. «Защото сме негово òâîðåíèå, ñъçäàдеíи â Õðèñòа Èñóñа за äîáðи äåëà, в êîиòî Áîã отнапред е наредил да ходим». Ние сме áиëè ñъçäàдени за äîáðи äåëà â Õðèñòа Èñóñа, â êîиòî Áîã е наредил да õîäèм. Пðî÷етах му и ïîñëàíèето към Òèò (3:5): «Той ни спаси íå чрез праведни äåëà, êîиòî ние сме ñòîðèëè, но ïî Ñâîята ìèëîñò». Благодаря на Áîãа çà òîва. Íî трябва да обърнем внимание и на 8 ñòèõ: «Верно е това сëîâî. И æåëàя, да настояваш върху това, с цел ония, които са повярвали в Бога, да се упражняват старателно в добри дела». Аз ïðîäъëæèх: «Áðàòко, ако òи ïðèеìàø Õðèñòà, òи ïðèеìàø Неговия æèвот êàто ñâîй æèвот». След това аз се îáъðнах êъм ïîñëàíèето на Павел към Ðèìëÿíите (6 ãëàâà) è êàçàх: «Áðàòко, Той óìðя за ãðåõà. Затова и ти трябва да умреш за ãðåõà. Можеш ли да кажеш: «да грешиш е нещо нормално». Това противоречи на òâîята âяðа».

Ние âèäяхме, ÷е èñòîðèÿта на Õðèñòà – òîва е íàøàта èñòîðèÿ. Áîã е ïðåïèñàë íàøата èñòîðèя â Неговия Ñиí Èñóñ Õðèñòос. Той можа да направи това, защото ни ïîìåñòè â Èñóñ Õðèñòос преди äâå хиляди години, за да може неговия път да стане наш, ние сме äлъжни да ïîä÷èíèм ñâîята âîëя на èñòèíата, òàêава, êàêâàта е тя â Õðèñòа. «Âåðíî е това ñëîâî: Защото ако сме óìðеëè с Него, òî ще и да живеем ñ Íего» (2 Òèìîтей, 2:11). Òèìîтåé áиë ìëад другар на Ïàâеë, è òîва ïîñëàíèå е еäíî от ïîñëåäíèте ïîñëàíèя на àïîñòîëà, íàïèñàíи ïðåäи неговата смърт.

Докоснахме до îáåêòèâíîто Åâàíãåëèе, но трябва да ïðистъпим и êъм èçó÷аване на ñóáåêòèâíîто. Ние сме äëъæíи да ïîëîæèм îñíîâàта. Нå ìîæåì да îòäåëèм еäíîто îò äðóãîтî. Истина е, ÷е ëè÷íия õðèñòèяíñêè îïиò íå âëèÿå íà íàøåто ñïàñåíèå. Този îïиò само ñâèäåòåëñòâóва за това, ÷е ние вече сме ñïàñåíи.

Нèêîãà íå трябва да казваме, ÷е ние сме ñïàñåíи чрез това, което е извършил Õðèñòîñ преди äâå хиляди години, ïëþñ òîва, което Той прави за нас днес. Ние сме ñïàñåíи чрез òова, което Той е извършил преди äâå хиляди години. Това ñïàñåíèå е ñъâъðøåíî. Нå ìîæåì êъм íåго нещо да добавим, за да го подобрим. Íî æèвота на ïðèелите ñïàñåíèå се проìåíÿ. «Âåðíî е това ñëîâî: ако сме умрели с Него, òî и ще живеем ñ Íего» (2 Òèìîтåй 2:11). Ние се ðаæäàìе íà òази çåìя с ãðåøíа ïðèðîäа. Раæäàìе се, æèâåеì è æèвота приключва със ñìъðò. Åâàíãåëèåто е ïðîòèâîïîëîæíîòо на това: âñичко започва със ñìъðò è завършва с æèвот. Нå ìîæåм да сме æèви ñ Õðèñòîс, ако не сме óìðеëè ñ Íего.

Çíà÷åíèåто на êðъùåíèето е îòêðиòî ïðèçíàíèå, ÷е Неговата ñìъðò е íàøà ñìъðò, Неговото ïîãðåáåíèå е íàøå ïîãðåáåíèå è Неговото âъзêðåñåíèå е íàøå âъзêðåñåíèå. Êðъùåíèåто е ñâèäåòåëñòâî, ÷е ïðèемаме íàøата èñòîðèя, êîяòî Áîã е íàïèñàë â Неговия Ñиí Èñóñ Õðèñòос. Ние сме се ðîäèëè â Àäàì, íî ñåга сме óìðеëè за това, коетî èìаìе «â Àäàì» è сме âъзêðъñнаëè â Õðèñòа.  òîва се корени äîáðàта âåñò на истината за заместничеството.  ïъðâîто ïîñëàíèе êъм Êîðèíтÿíите, 15 ãëàâà, има äâе заявления за Õðèñòос:

1. Той е ïîñëåäíèя Àäàì

2. Той е âòîðия ÷îâåê.

Това са äâе много âàæíи заявления. Той е âçеë ðîäа на Àäàì íà êðъñòа è го е óíèщоæèë, защото този род е бил îñъäåí. С âъзêðåñåíèето Той е äàë íîâ æèвот íа ÷îâå÷åñòâото. Той е ãëàâà на âòîðата ÷îâåшêа ðàñа, èзêóïåíа от ïъðâата. «Затуй, ако е някой в Õðèñòа, òîй е íîâо създание (íîâî òâîðåíèå)». (2 Êîðèíтÿíи, 5:17). «Старото ïðемина» íà êðъñòа, то çàâъðøè è дойде новото. Ние ñ âàс сме íîâи хора, затова нека да æèвеем, êàто íîâи хора. Нека светът да не ни âèжäа òàêèва, êàêвито сме áиëè äî ñâîåто äóõîâíî îáðъùаíе. Светът се íóæäàå да âèäи Õðèñòà – íàäåæäата на ñëàâата. Нека Áîã ни ïîìîгне да разберем истината за çàìåстничеството è нека бъдем еòè÷íи, ïðîïîâядвайки è ñâèäåòåëñòâайки, затова ÷е Èñóñ íå е доøъë, за да бъде âìåñòî íàñ. Той дойде да бъде един от нас è â Õðèñòа ние èìаìе íîâа èñòîðèя - èñòîðèя, с êîяòî ìîæåì да се ãîðäеем. Áîã гледа на íàñ, íå êàто на хора, âðàæäóващи â Õðèñòа. Êàто ëè÷íîñòè ние се áîðиì, íî â Õðèñòа ние сме ñъâъðøåíи êàêто по отношение на ïðàâåäíîñò, òàêа è по отношение изискванията за ñïðàâåäëèâîñò на çàêîíà.

Аз ще се основавам на тази истина, êîãато застана ïðåä ñъäа. Êîãато çàêîíа ме попита: «Ти изïъëíè ëè моите изисквания?» Аз няма да отговоря: «Аз се опитвах да ги èзïъëíя», защото такъв отговор не може да бъде удовлетворителен. Аз ще кажа: «Äà, аз èзïъëíèх изискванията на закона ñъâъðøåíо». «Êîãа си направил това?» - ще ме попита законът. Аз ще отговоря: «Êîãàто áях â Õðèñòа». Çàêîíът е удовлетворен и òози îòговор ще бъде приет, защото Áîã ме е ïîìåñòèë â Õðèñòа è аз съм áиë â Íего, êîãато Той èзïъëíè çàêîíа. Çàêîíът ще каже: «Íî òи си ãðåøíèê, òи трябва да óìðåш». À аз ще êàæа: «Àз вече óìðях». «Êîãà óìðя?» Аз ще отговоря: «Â Õðèñòа», è çàêîíа ще ми êàæå: «Òи си ñâîáîäåí». È аз ще îòговоря: «Благодаря». След това ще взема ñâîя âåíåö è ще го ïîëîæа в нозете на Õðèñòос è ще âъçäàì на Него ñëàâата.

Ïîñëàíèå êъм Åâðåите (9:11, 12)

Ïъðâîто, което е нåîáõîäèìî да отбележим и което сме задължени да знàем е, че Áèáëèÿта è, îñîáåíî Íîâия Çàâåò, ðàçäåëÿ íàøåто ñïàñåíèå íà äâå ôàçи:

1) Òîва, което Áîã е направил за íàñ è за цялото ÷îâå÷åñòâо â Õðèñòа преди äâå хиляди години. С òåðìèíите на òåîëîãèята ние íàçовахме това îáåêòèâíо Åâàíãåëèå. Това е èñòèíàта «â Õðèñòа». Ние говорихме за òîва â äâете ïðåäшестващи ãëàâи;

2) Òîва, което Áîã извършва â íàñ, âяðващите â Õðèñòà, днес, è ще извършва äî âòîðîто ïðèøåñòâèе на Õðèñòà ще назовем ñóáåêòèâíо Åâàíãåëèå. Ще оòбележим, ÷е òезè äâå ôàçи не са äâе Åâàíãåëèÿ, à äâå ñòðаíи на еäíî öяëî. Â òезè äâе ôàçи на ñïàñåíèе Õðèñòîñ се ÿâÿва íàøа ïðàâäа независимо, дали гледаме на това, което Той е направил преди две хиляди години, èëè íà òîва, което Той прави днес за нас. Има само една формула в Åâàíãåëèето: «Íå аз, íî Õðèñòîñ». Независимо дали употребяваме термини за îáåêòèâíия ôàêò èëè ñóáåêòèâíия îïиò, тя îñòàва една и съща: «Íå аз, íî Õðèñòîñ».

 същото време ние сме длъжни ясно да видим различията между тези фази. За начало ще потърсим в Íîâия Çàâåò изрази, îïðåäåëÿùè ôàçите на ñïàñåíèе. Всеки път, êîãато в Íîâия Çàâåò се ãîâîðè за îáåêòèâíия ôàêò на Åâàíãåëèето, се èзïîëçва израза «â Õðèñòа», è всеки път, êîãато се ãîâîðè за ñóáåêòèâíия îïиò на âяðваùия - «Õðèñòîñ â íàñ».

Нека прочетем от Åâàíãåëèето на Èîàí (15:4,5): «Ïðåáъäвайòå â Ìеíå» - òîва е îáåêòèâíàта èñòèíà, «è Аз âъв âàñ» - ñóáåêòèâíта ôàçà. «Êàêто пръчката íå ìîæå да даде ïëîä от самосебе си, ако не остане на лозата, òàêа è âие не можете, ако не пребъдвате в Ìеíå. Аз съм ëîçàта, âие сте пръчките; êойòî ïðåáъдва â Ìеíå, è Аз â íåго (îáърнете âíèìàíèå íà äâåте ôàçи), òîй дава ìíîãî ïëîä; защото отделени от Ìåíе íå ìîæåòå да сторите нищо». Òîва, което Õðèñòîñ върши в ìеíå е îñíîâàíî íà ìîåто ïðèемане на òîва, което Áîã е извършил за ìåí â Õðèñòа, затова ôðàçàта «âие â Õðèñòа» може понякога да се използва â ñìиñъë на ñóáåêòèâíîто ñïàñåíèе, но âинаги се îòíаñÿ êъм îáåêòèâíата èñòèíа.

Да се оáъðнем êъм òåêñòа от Ñâеùåíîто Ïèñàíèе, êîйòî е àäðåñиран към нас, хората, æèâеещи ïðåäи âòîðото ïðèøåñòâèå на Õðèñòà. Îòêðîâåíèå (3:20): «Ето, ñòîя на âðатата è хлопам: ако чуе някой гласа Ìи è îòâîðè âðатата, ще âляза при íåго è ще âå÷åðÿм ñ íего, è тîй ñ Ìеíе». В бèáëåéñêият израз «âие â Õðèñòа» се ïîäðàçбира îáåêòèâíата èñòèíа за òîва, което е направил Áîã за íàñ â Õðèñòа преди äâå хиляди години. Изразът «Õðèñòîñ â âàñ» се îòíаñÿ êъм ñóáåêòèâíия îïиò.

Откриваме ÷åòиðи îñíîâíи îòëè÷èÿ ìåæäó äâете ôàçè на ñïàñåíèе.

Ïъðâîто îòëè÷èå: «âие â Õðèñòа» - òîва е çàвършено дело, извършено преди äâå хиляди години. Към него ние нищо íå ìîæåм да äîáàâèм.

Пî âðåìåто íà Ïàâеë öъðêâата в ãðад Êîðèíт íå áиëà добра.  íåя имало ìíîæåñòâî ïðîáëåìи. Ïîñòъïêèте на êîðèíтските õðèñòèяни áиëè äàëåче îò òîва, êоето трябвало да бъдат, è àïîñòîëа ги óïðåêвà, казвайки, ÷е «íåïðàâåäíите няма да наследят цàðñòâото Áîæèе» (1 Êîðèíтÿíи, 6:9,10).  11 ñòèõ той казва: «È òàêèва áяха íякои от вас (òàêа âие ïîñòъïвахте äî ñâîåто îáðъùаíе); íî âие измихте себе си». Ïàâåë èзïîëçва ãëàãîë â минало време, òîåñò òîва е станало в миналото. Той казва: «Âие се измихте». С дðóãè думи, «âие вече сте ÷èñòи». Това е çàвършена ðàáîòà.

 същото âðåìе, àïîñòîëа казва, ÷е òîва е çàâъðøåíà ðàáîòà â Èñóñа Õðèñòа, íî íå и â техния æèвот.  Õðèñòа õðèñòèяните от църквата в Êîðèíт са ñъâъðøåíи, íî техния îïиò, техния æèвот е äàëеч îò ñъâъðøåíñòâото. Ïàâåë ги óïðåêвà â òîва, ÷е те íå изграждат, íå израстват в ñâîя äóõîâеí îïиò. «Áëàãîñëîâåí да бъде Áîã è Îòåö на нашия Ãîñïîä Èñóñ Õðèñòос, който в Õðèñòа ни е благословил с âñÿêо äóõîâíо áëàãîñëîâåíèå â íåáåñни места» (Åôåñÿíи, 1:3). «È âие èìате ïъëíîòа â Íåго». (Êîëîñÿíи, 2:10). È òàêа «ние â Õðèñòа» - òîва е çàâъðøåíо дело, íî «Õðèñòîñ â íàñ» íå се ÿâÿва çàвършено дело, това е ïðîäъëæваща ðàáîòà, êîяòî е запо÷нàëà ïðè äóõîâíîто ни îáðъùаíе è ще ïðîäъëæè äî âòîðîто ïðèøåñòâèе на Õðèñòос.

Веднъж â Àéäàõî âèäях лепенка íà колата пред мен на която пишеше: «Áъдете внимателни към мен, Áîã íå е изминал с мен пътя докрай». Аз мисля, че това е верно. Òîва, което извършва Õðèñòîñ â ìеíå, - òîва е ïðîäъëæàващо дело. То не е завършено. За потвърждение ще приведа текст от ïîñëàíèето на Ïàâеë êъм Ôèëèïяните, êîйòî, се íàäявам, ще ни ïîìîгне по-добре да разберем това. Ще припомня, ÷е òîва ïèñìî на Ïàâëà е еäíî от ïîñëåäíèте, той е áиë вече â ïðåêëîííа възраст è го е íàïèñàл â затвора, малко преди своята ìъ÷åíè÷åñêа ñìъðò. «Íå че съм сполучил вече, или че съм станал вече съвършен». (Филип. 3:12) Той е имал предвид, ÷е íå е äîñòèãнал òîва, êàêвото е â Õðèñòа. Той âñå още се ñòðåìè êъм òîва. Преди тðè ãîäини аз ïðîïîâяäâàх íà ëàãåðíî ñъáðàíèе. Еäèí ìëаä ÷îâåê ми каза: «Ето вече две години изминаха, откакто съм престанал да греша». Аз го попитах: «×ели ли сте някога ïъðâîто ïîñëàíèå на Èîàí, â êîеòî е íàïèñàíî: «Ако речем, че нямаме грях, лъжем себе си, и истината не е в нас»? След това аз се обърнах към неговата съпруга è я попитах: «Това истина ли е?»  îòговор тя само се усмихна. Аз мисля, ÷е тя се страхуваше да каже истината. Àïîñòîë Ïàâåë íå ìълчи ïî òîзи ïîâîä. Той áеше ÷îâåê, êîйòî Áîã ïðèçâà да ðàçÿñíè èñòèíата. Аз âяðвам, ÷е с Áîæията сила е âъçìîæíî да ïðåîäîëåем ãðåõа, íî êîãà òîва ще се оñъществи, ние íå çíàем. Íяма да дойде време, êîãато ще можем да кажем: «Аз направих това». Ако вие имате такова убеждение, òî íå е îò Áîãà; то е îò äÿâîëà èëè îò âàøата ãðåõîâíа ïðèðîäа.

Ïàâåë ïèøå: «Но гоня изподир, дано уловя, понеже и аз бидох уловен от Христа Исуса». Той казва: «Аз не съм ñъâъðøåí. Това е моята цел». Ñъâъðøåíñòâîто трябва да áъде öåë за всеки õðèñòèяíèí. « Но едно правя – като забравям задното и се простирам към предното (ïîäîáèå на Õðèñòà), пускам се към прицелната точка за наградата на горното от Бога призвание в Христа Исуса». «Това е ìîÿта öåë». Тази цел трябва да бъде наша цел. Нèêîãà íå трябва да ñíèæàваме ìåðèëîто на ñъâъðøåíñòâото, êîеòî желаем да постигнем.

Õðèñòîñ желае да бъдем поäîáíи на Него, íî ние íèêîãà íå ще можем да êàæåì: «Аз достигнах тази öåë», защото äî ïðèøåñòâèето на Õðèñòà ще èìаме ãðåõîâíа ïðèðîäа. Тази ïðèðîäà ïîñòîÿííî ще ни íàïîìíя, ÷е сме ãðåøíèцè. Ако вие забравите това, òî тя ще ви излъже èëè ще бъдете обзети от ëîâката åðåñ за «ñâÿòà ïëъò». Â ïîñëàíèето êъм Êîëîñÿíите (2:10) е êàçàíî: «Âие èìаòå ïъëíîòа â Íåго», â 6 ñòèõ àïîñòîëа казва: «И тъй, êàêто сте приели Õðèñòà Èñóñà Ãîñïîäà, òàêа è се обõîжäайòå â Íåго». Това е ïðîäъëæàваùо âъв âðåìåто äåéñòâèå. «Õðèñòîñ â âàñ, надеждата на ñëàâата» (Êîëосяни 1:27). Â Õðèñòа ние сме вече ïðîñëàâåíи, íî â ðåàëíîñòта сме äàëåче îò òîва. Ние все още æèâåì â този ãðåõîâеí свят.

Âòîðîто îòëè÷èå се çàêëþ÷àва â òîва, ÷е израза «âие â Õðèñòа» се отнася за цялото ÷îâå÷åñòâо. Áîã íå е ïîìåñòèл â Õðèñòа само специално èçáðàíи хора (êàкто учи за òîва êàëâèíèñòêîто ó÷åíèå), íî целия ÷îâåшêè ðîä. Това, което Áîã е направил â Õðèñòа, íå трябва да се ïðèема само ïî îòíîøåíèе на ÷àñò от ÷îâå÷åñòâото, òîва се îòíаñя до âñички хора. В теологията се използва термина «óíèâåðñàëíî ñïàñåíèå», íî той íяма нищо общо ñ åðåñта на «óíèâåðñàëèçìà». Óíèâåðñàëíî ñïàñåíèå ïðîñòо îçíà÷àва, ÷е â Õðèñòа Áîã е èзêóïèë âñички хора è â òîва се състои äîáðàта âåñò на Åâàíãåëèето.

 ïîòâъðæäåíèå на òîва ще ïðî÷еòåì ïîñëàíèåто êъм Ðèìëÿíите (5:18): «и тъй, êàêто чрез едно ïðåгрешение дойде осъждането на всичките ÷îâåци, òàêа и чрез едно ïðàâеäно дело дойде на âñичките ÷îâåци îïðàâäàíèåто, което докарва живот». Ïàâåë ãîâîðè тук, ÷е þðèäè÷åñêè âñички хора â Õðèñòа са îïðàâäàíи. Това е äîáðà âåñò! Много често ние ïðåäñòàâÿìе äîáðата âåñò на Åâàíãåëèето êàто âåñò с óñëîâие - ако ïîâяðваш, Áîã ще те îïðàâäàå; íî Áèáëèÿта íå ни ó÷è на òова. Ñâеùåíîто Ïèñàíèå ни учи, ÷е Áîã вече е îïðàâäàë âñички хора. Това е îïðàâäàíèå - äàð, на êîйòî ìîæе да се ðàäâà, само този, който е приел Него. Òåзи, êоиòî са ïðèеëè äàðа на æèвота, «ще öàðуват â æèвот». (17 ñòèõ).

Îïðàâäàíèåто е ïðèãîòâåíî за âсички â Õðèñòа. Ще се оáъðнем êъм ïъðâîто ïîñëàíèе на Èîàí (2:2). Ïъðâият ñòèõ гласи: «Äåчица ìîè, това ви пиша, за да не съгрешите, íî ако ñъãðåøè някой, èìаìе ходатай при Отца, Исуса Õðèñòà ïðàâåäíия», и следва: «Той е оìèëîñòèâåíèå çà нашите ãðåõове». Той е наш Ñïàñèòåë, Той е ïðàâäата, ïðåäëîæåíà âìåñòî íàøèте ãðåõîâе. Думата «íàøèте» â äàдения ñòèõ се ïîäðàçбира на âяðващите. Âòîðàта ÷àñò на ñòèõà: «È íå само çà íàøèте, íî è çà ãðåõовете на целия свят».

È òàêа израза «âие â Õðèñòа» се îòíаñÿ за âñички хора, а израза «Õðèñòîñ â âàñ» - само за âяðващите, òîва е ñóáåêòèâíия îïиò.  ïîñëàíèето êъм Ðèìëÿíите (8:9,10) ÷етем: «Вие обаче, не сте ïëътски, а духовни, ако живее във вас Божият Дух». Да забележим, ÷е Áîæèя Дух îáèòàва â ÷îâåêа. «Но ако някой няма Õðèñòîâия Дух, той не е негов». Ако Äóõът Áîæèé íå îáèòàва âъв âàñ, òîва îçíà÷àва, ÷е âие äóõîâíî íå сте îáъðнати, íå сте ïðåæèвяли íîâîðîæäåíèå; òîãава âъв âàøия ëè÷ен îïиò âие не сте â Õðèñòà. Îáåêòèâíî Áîã ви е ïîìåñòèë â Õðèñòа преди äâå хиляди години, íî òîзи ôàêò трябва да стане äåéñòâèòåëеí â ëè÷еí îïиò. Êîãато Õðèñòовия Дух îáèòàва âъв âàñ, âие му ïðèíàäëåæèòå. «Обаче, ако Õðèñòîñ е â âàñ, òî при все, че тялото е мъртво поради греха, духът е жив поради правдата». (10 ñòèõ). Õðèñòîñ ìîæå да îáèòàва â íàñ чрез Ñâеòия Äóõ. Ñâòият Äóõ – òîва е ïðåäñòàâèòåëя на Õðèñòà, затова àïîñòîëа èзïîëçва израза «Õðèñòîñ â âàñ» è «Äóõ â âàñ», êàто ñèíîíèìи. Трябва да помним, ÷е «Õðèñòîñ â âàñ» се отнася само ïî îòíîøåíèе на äóõîâíî îáъðíат âяðващ.  ïîñëàíèето êъм Åôåñÿíите (3:17) се ãîâîðè за това, êàê Õðèñòîñ îáèòàва â íàñ: «Чрез вяðа да се âñåëè Õðèñòос âъв вашите ñъðöà» - ние трябва да ïîâярваме. È òàêа «âие â Õðèñòа» се îòíаñÿ за âñички хора – òîва е îáåêòèâíîто Åâàíãåëèå. Сóáåêòèâíîто Евангелие - «Õðèñòîñ â âàñ» се îòíася само за âяðващи - ëè÷íîñòè, ïðèемащи äàðа и ïðèемащи Õðèñòà.

Понататък ние ще ãîâîðèм за òðåòото ðàçëè÷èе è òîва ðàçëè÷èå е много âàæíî. «Âие â Õðèñòа» се ÿâÿва наïъëíî Áîæие дело. Ние не сме съдействали с никаква праведност, която Бог е произвел в Õðèñòа преди äâå хиляди години.  íåáåñíия òъêàчен ñòàí íå е имало íè една íèшка, поставена от ÷îâåê.  ïîñëàíèто êъм Ðèìëÿíите, най-яñното от âñички Евангелия, êàêто нарича това послание Ìàðòèí Ëþòåð, â òðåòата ãëàâа Ïàâåë ïèøå за íàøåто ãðåõîâíî ñъñòîÿíèе.  19-я è 20-я ñòèõ се казва, ÷е целия свят е âèíîâåí ïðåä Áîãа è íèêой íå може да се ñïàñи чрез ñъîáëþäаване на çàêîíà.  21 ñòèõ се ñъäъðæàт äîáðите âåñòè. «А сега, íåçàâèñèìî îò çàêîíà, се ÿâè ïðàâäата от Áîга». Êîãато Ïàâåë ïèøå «ïðàâäата от Áîга», той е èìал предâèä ïðàâåäíîñò, ïðèãîòîâåíа от Áîãа è наïъëíî èзõîждаща от Íåãî. «Íåçàâèñèìî îò çàêîíà» - îçíà÷àва áåç íàøåто ñъäåéñòâèе. Тя е напълно от Áîãà.

 1 ãëàâа на ïîñëàíèето êъм Êîðèíтÿíите (1:30) е кàçàíî, ÷е Áîã ни е ïîìåñòèë â Õðèñòа è е направил Õðèñòà «íàøа ïðåìъäðîñò, ïðàâåäíîñò è îñâеùåíèå è èзêóïëåíèå» - âñичко за íàñ. Çàòова â 31 ñòèõ се ãîâîðè: «Тъй щото, êàêто е ïèñàíî: който се хвали, с Господа да се хвали». Âñичко е îò Áîãà. Âñå пак «Õðèñòîñ â âàñ» изисква íàøата âяðа è ñъäåéñòâèе. «Ходете по Дóõа è няма да угождавате на плътските страсти» (Ãàëàòяни, 5:16). «Õðèñòîñ â âàñ» изисква ние да се ïîä÷èíèм на âîäèòåëñòâото на Ñâеòия Äóõ, затова «Õðèñòîñ â âàñ» ни ïðèçовава êъм ñъäåéñòâèе. Също и â ïîñëàíèето êъм Ðèìëÿíите (13:14) се ãîâîðè: «Íî îáëåчете се с Ãîñïîäà Èñóñà Õðèñòà, è не промишлявайте за страстите на плътта».

Ние не сме â ñъñòîÿíèе да ïðåîäîëåем ñâîята ïëъò. Õðèñòîñ я ïðåîäîëя и ние сме äëъæíи да се «îáëå÷ем с Íåãî». Ние не ìîæåì да ïðîèçâåдем ïðàâåäíîñò, защото ïðàâåäíîñòта е наïъëíî îò Íåãî, íî трябва да Му ïîçâîëèм да направи това. Áîã ни ñъòâîðè като ñъùåñòâà ñ ïðàâî на ñâîáîäеí изáîð. Той íèêîãà íå ще направи каквото и да е â íàñ, ако ние не го желаем. Ако ние ïîä÷èíèì ñâîята âîëя на Неговата, Той ще ïðîèçâåäå â íàñ ïðàâåäíîñò.

Ïðàâåäíîñòта и â двата ñëó÷àÿ е îò Áîãà, íî â ïъðâия ние íå ìîæåì нищо да направим от наша страна. Áîã ни е îïðàâäàë â Õðèñòа, без да ни пита, ñъãëàñíи ëè сме èëè íå. Днес Той ни казва: «Аз направих това за теб. Ïðèеìаø ëè този äàð?» За пример - Åâàíãåëèето îò Èîàí (3:16): Áîã å òîзи, êойòî ни ëþáè, Той å äàващия, à íå ние - ние само âяðваме. È «âñеки, който вярва â íåãî, íå ще ïîãèíå».

 ïîñëàíèето êъм Ôèëèïяните (3:9) Ïàâåë ãîâîðè за îáåêòèâíата èñòèíа, за ðåàëíîñòта â Õðèñòа: «È да се íàмеря â Íåго, без да имам за своя правда оная, която е от закона». Ïàâåë желаел да èìа ïðàâäата, êîяòî е äàð от Áîãа è êîяòî в ïъëíîта èзõîжäа îò Íåãî. Той не желаел да има ñâîя ïðàâäа, защото разбрал, ÷е тя е като опетнена дреха. Той желаел да получи Христовата правда. Àïîñòîëът казва: «È да се íàмеря â Íåго, без да имам за своя правда, оная която е от закона, но оная, каято е чрез вяра в Христа, тоест правдата, която е от Бога въз основа на вяра». Ïðàâäата èзхожда îò Áîãà è всичката работа извършва Той, от наша страна е íåîáõîäèìî да приемем тази ïðàâäа чрез âяðа. «Â Õðèñòа» изцяло е от Áîãà, áåç никакво ó÷àñòèе на íàøата âяðа. Íî Õðèñòîñ íå ìîæå да се âñåëè â íàñ áåç íàøåто ñъãëàñèе è ïîä÷èíåíèе на волята ни на Неговата.

×åòâъðòîто ðàçëè÷èå е ðåøàващо, â íåго ñëåäва õубаво да се размислим, защото много çàáëóæäåíèя са свързани с тези въпроси. Òîва, което е направил Áîã â Õðèñòа е äîñòîéíî за íàãðàäа - ñïàñåíèе. Òîва, което извършва Õðèñòîñ за нас днес, íå ни прави äîñòîéíи за спасение. Извършеното от Áîãа â Õðèñòа преди äâå хиляди години ни дава право да отидем в небето. Òîва, което Áîã прави â íàñ днес, ни най-малко не може да повлияе за това. Това е само äîêàçàòåëñòâî, ÷е сме ïðèели Õðèñòà и е сâèäåòåëñòâî, ÷е Õðèñòîñ îáèòàва â íàñ. Това е ñðåäñòâî за ïðîïîâядване на Åâàíãåëèето, íî íå е ñðåäñòâî за ïîëó÷аване на по-добър áèëåò зà íåáåто.

Ако се îáðъùàте êъм Áîãа с ìîëèòâа: «Скъпи Èñóñе, ïîìîãнè ìи да áъда äîáъð, за да отида в íåáето», âие ïðîòèâîðå÷èòå на èñòèíата «â Õðèñòа». Áîã ще ви отговори: «Нима ти не знаеш, ÷е ïðàâäата вече ти ïðèíàäëåæè â Õðèñòа? За какво се молиш?» Íèêîãà íå искайте от Áîãà да ви помогне, за да правите добро, за да получите спасение. Той не ще îòговори на òàêава ìîëèòâа, защото Той íå ìîæå да îòхвърли ñâîя ñîáñòâåí äàð, Èñóñà Õðèñòà. Äà, Той желае да îáèòàва âъв вàñ, и да ñâèäåòåëñòâуâà със Ñâîя æèвот на света. Òîва, което изâъðøвà Õðèñòîñ â íàñ, е ïðåäíàçíà÷åíî за ïðîïîâядване на Åâàíãåëèето. Неговата цел е да äîêàже, ÷е ние вече сме ïðàâåäíи â Õðèñòа, íî това нищо íå ïðèáàâÿ êъм íàøåто ñïàñåíèе. Ñïàñåíèåто е извършено.

«Защото по благодат сте спасени ÷ðåç âяðа, è то не от сами вас; това е дар от Бога: íå чрез дела, за да не се похвали никой». (Åôåñÿíите, 2:8,9). Ñïàñåíèåто е ñъâъðøåí Áîæèé äàð. «Той ни спаси не чрез праведни дела, които ние сме сторили, но по Своята милост, чрез окъпването, сиреч, новорождението и обновяването на Ñâеòия Äóõ» (Òèò, 3:5). Той направи това в Õðèñòа. Двата текста говорят за òîва, ÷е направеното от Áîãа â Õðèñòа преди äâå хиляди години е äîñòîéíî за íàãðàäа - ñïàñåíèе. То има ñïàñèòåëíа öåííîñò.

 íåìския еçиê има дума, òåîëîãè÷åñêè òåðìèí, êîйòî ìîæе да се приложи êъм гореказаното. Тази дума е «heilsqeschichte», êîяòî се ïðåâежда, êàто «èñòîðèÿ на ñïàñåíèето». Тази èñòîðèÿ, ïðîстираща се назад äâå хиляди години, ни ñïàñява. Извършеното от Áîãа â íàñ íå ни ñïàñява, íî е âàæíî за ïðîïîâядване на Åâàíãåëèето. Немският фèëîñîô Íèöøå, íåíàâèждащ християните е êàçàë: «Ако искате, аз да повярвам âъв âàøия èзêóïèòеë, âие õðèñòèяните трябва да изглеждате повече като изкупени». Ако светът íå âèäè Õðèñòà â íàñ, â õðèñòèяíñòâото íяма íèщо ïðèâëåêàòåëíî.

Ìàõàòìà Ãàíäè îáðъùàйки се към Хîëàíäñêата ïðîòåñòàíòñêа öъðêâа â Þæíа Àôðèêа êàçàë: «Êîãато âие, õðèñòèяíите, започнете да живеете æèвота на своя Ó÷èòåë, цяла Èíäèÿ ще се ïðåêëîíè ïðåä Õðèñòèяíñòâîто». Това е ìъäðî è много ïðàâäèâî èçðå÷åíèå. Аз çíàя от 18 ãëàâа на êíèãата Îòêðîâåíèå, ÷е Áîã ще îñâåòè света със ñâîята ñëàâа ÷ðåç íàñ, íî ïðåди това ние сме äëъæíи да óçíàем èñòèíата. Само èñòèíàта ìîæå да ни направи ñâîáîäíи.

 ïîñëàíèето êъм Åôåñÿíите (2:8,9) се ãîâîðè за îáåêòèâíата èñòèíа, 10-я ñòèõ ãîâîðè за ïðèåмането на тази èñòèíа. «Защото сме Негово òâîðåíèå, ñъçäàдеíи â Õðèñòа за äîáðи äåëà, в êîиòî Áîã отнапред е наредил да ходим». Áîã ни направи ñъâъðøåíи â Õðèñòа è сега ни казва: «Аз желая, щото вие да вършите добри äåëà.  15 ãëàâа на Åâàíãåëèето îò Èîàí е êàçàíî за това, êàê ние ìîæåì да правим äîáðî. Èñóñ êàçà: «Ïðåáъдвайте â Ìеíå, è Аз âъв âàñ. Áåç Ìåíе íå ìîæåòå нищо да сторите». “Ако Аз áъда във âàñ, âие ще ïðèíасяте ìíîãî ïëîä è Моя Îòåö ще áъäå ïðîñëàâåí, òàêа âие ще ñâèäåòåëñòâате за Íåго”.

Ìíîãо õðèñòèяíи â ïîäòâъðæäåíèå на ñâîåто разбиране на Åâàíãåëèето ïðèâеждат òåêñòовете, за които говорихме - Åôåñÿíи (2:8,9) è Òèò (3:5), като до тук спират, без да отчитат ñóáåêòèâíата ÷àñò на äîáðата âåñò.  ïîñëàíèето êъм Òèò, â същата тази 3-та ãëàâа, â îñìия òåêñò Ïàâåë ãîâîðè за ñóáåêòèâíия îïиò: «Õðèñòîñ â âàñ». «Верно е това сëîâî; И æåëàя, да настояваш върху това, с цел ония, които са повярвали в Бога, да се упражняват старателно в добри дела. Това е добро и полезно за човеците». Тези добри дела не ни спасяват, íî ñâèäåòåëñòâат за това, ÷е ние вече сме ñïàñåíи â Õðèñòа. Íå поставяйте çàâèñèìîñò ìåæäó âàøèте äåëà è ñïàñåíèåто, ние èìаме ñïàñåíèå áëàãîäàðение æèвота è ñìъðòта на Õðèñòà.  Õðèñòа ние сме ñъâъðøåíи è â òîва е äîáðàта âåñò.

 ñëåäващата ãëàâа ние ще ãîâîðèм за äðóãа много âàæíа èñòèíа, ñâърçàíа ñъс ñâеòèëèùåто. Êàê Áîã ни ñïàñява â Õðèñòа? Аз ãîâîðя само от гледната точка на îáåêòèâíîто Åâàíãåëèе. За ñóáåêòèâíîто Åâàíãåëèе ще ãîâîðèм малко по-късно, íî сега ще се докоснем само до ïъðâата ôàçа на ñïàñåíèето - òази êàê Õðèñòîñ ñòàна íàøа ïðàâåäíîñò è ние ïîëó÷èхме ïðàâî да áъдем èзêóïåíи. Ние ще ãîâîðèм è за това, êàê Õðèñòîñ да æèâåе â íàñ è да ïðîèçâежда â íàñ ïðàâåäíîñò, íî като íà÷àëо сме длъжни да положим îñíîâàта.

1. Õðèñòîñ е трябвало да получи ïðàâî да ñòàне íàø Ñïàñèòåë. Това е станало, êîãато Áîã е ïîìåñòèë â Õðèñòа ÷îâåшêèя ðîä è òака ñàìите ние è Той сме станали едно. Ние се докоснахме до тази тема - èñòèíата «â Õðèñòа». «А от Него сте вие в Õðèñòа Èñóñа». (1 Êîðèíтÿíи, 1:30). ×îâåшêото естество на Õðèñòà се ÿâÿва âñичко за нас, защото това естество áеше íàøе естество – естеството, което беше необходимо, за да ни èзêóïè. È òàêа, Õðèñòîñ è ние ñòàнахме åäно. Той ñòàна Âòîðия Àäàì, èìащ ïðàâî да бъде íàø Ñïàñèòåë. Ïъðâîто ïîñëàíèå êъм Êîðèíтÿíите (15:45) ãîâîðè за Àäàì è Õðèñòа, è Ïàâåë íàçовава Àäàì ïъðâия, à Õðèñòà ïîñëåäíèя Àäàì, òъй като думата Àäàì îçíà÷àва ÷îâå÷åñòâî. Така е и íàïèñàíî: «Първият човек Àäàì ñòàна æèâа душа». Ïðè съòâîðåíèето Áîã «âäъхна â него жизнено дихание и той стана жива душа». Íî òàзи «æèâà äóøà» ñъãðåøèëà è понесла ñìъðò è îñъæäåíèå.

Âòîðàта ïîëîâèíà на 45 ñòèõ ни казва: «А пîñëåäíият Àäàì стана животворящ дух». Õðèñòîñ áеше направен «æèâîòâîðÿù дух», êîãато ÷îâå÷åñòâîто се ñъåäèíè ñ Áîæåñòâåíото естество на Õðèñòà. Той ñòàна ïîñëåäíия Àäàì - Àäàì, êîйòî ни върна æèвота, êîйòî «îæèâîòâîðè íàñ, âъзêðåñè è ни ïîñели íà íåáåто â Õðèñòа Èñóñа». (Åôåñÿíи, 2:5,6). È òàêа, Áîã ïîìåñòè ÷îâå÷åñòâîто â Õðèñòа ïðè Неговото ðîæäåíèе è с това единствено Õðèñòîñ е ïîëó÷èë ïðàâî да бъде íàø çàìåñòник è íàø ïðåäñòàâèòåë.

2. За да стане Õðèñòîñ íàøа ïðàâåäíîñò, Той е трябвало да áъде ïървият, който да изпълни çàêîíа. Â продължение на целия си живот Той е пазил Божиите заповеди, което му е дало право да каже: «Èäå êíÿçа на този свят, è той няма нищо в Ìеíå». Той не ñъãðåøè äàæå â ìисли. Íî ïðàâåäíия Му æèвот íå áиë äîñòàòъ÷еí, за да àíóëèðа íàøèте ãðåõове.

3. Õðèñòîñ е трябвало да óìðе, за да стане наша ïðàâåäíîñò. Êîãато Той óìðя, âñички изисквания на закона áиëè èзïъëíåíи. Ïàâåë казва: «Çàщото аз по закона óìðях спрямо закона, за да живея за Бога” (Ãàëàòяни, 2:19). Ïî çàêîíа ние âñички трябва да умрем, защото ние сме ãðåøíèци, è àïîñòîëа казва: «Аз умрях. Аз умрях по закона, за да живея за Бога. Аз умрях ñ Õðèñòîс íà êðъñòа». Тази смърт беше обща смърт (2 Êîðèíтяни, 5:14). Един умря, затова всички са óìðеëè. «Съразпнах се с Õðèñòа, è вече не аз живея, íî Христос живее в мене».

È òàêа, преди äâå хиляди години Áîã ñъåäèíè íàøия æèвот ñъс Ñâîя Ñиí, òàêа щото ïðè âъïëъùåíèето Áîã è ÷îâåê ñòàнаха еäíî. Áîã извърши това, Той ïîстави Õðèñòà «ïîä çàêîí», за това ясно се говори â ïîñëàíèето êъм Ãàëàòяните (4:4,5).

Áъдейки под закон, за íàøåто ñïàñåíèе Èñóñ е трябвало да èзïъëíè äâå неща, êîиòî изисква от нас çàêîíа. Ïъðâî - ñъвъðøåíî èзïъëíåíèå на çàêîíà. Ние от ðîæäåíèе, ñъãëàñíî íàøèте äåëà се íàмираме ïîä îñъждение. Ние сме нарушили çàêîíа. Êàê да ïîëó÷èм îïðàâäàíèå? Ñъáëþäаване на çàêîíà, è â Õðèñòа ние сме направили това. Неговият свят живот – òîва е íàø æèвот, защото Той и ние сме едíî.

Íî ïîñëóøàíèåто íå îòìåíÿ íàðóøåíèåто на çàêîíà, затова, ïîä÷èíявайки се на изискванията на закона, Той îòäаде Ñâîя æèвот заради нас. Със Ñâîя æèвот и ñìъðò Õðèñòîñ донесе на ÷îâå÷åñòâото âìåñòî îñъæäåíèе - îïðàâäàíèå. «Ïðàâåäíîñòта на еäиí оправда âñички ÷îâåци с îïðàâäàíèå за æèвот» (Ðèìëÿíи, 5:18). Това е äîáðà âåñò, от която света отчаяно се нуждае днес. Èñóñ Õðèñòîñ – ïðàâåäíîñò за âñички хора. Той е Ñïàñèòåë. Той е íàøàта íàäåæäà, è нека Áîã ни áëàãîñëîâè, за да се успокоим завинаги в ïðàâåäíîñòа на Õðèñòà.