еäíа от ïðåäшестващите ãëàâи ãîâîðèхме, ÷е дължината на äâîðà на ñêèíята е áиëа ñòî ëаêòи, а ширината ïетдесет. Âñичко, което се е извършвало в източната ïîëîâèíа на äâîðà се ÿâÿва ñèìâîë на çåìíата ñëóæба на нашия Ãîñïîä Èñóñ Õðèñòос, Неговото ðîæäåíèе, æèвот и ñìъðò.  çàïàäíата ÷àñò беше ðàзïîëожена ñêèíèÿта, ñъñòîÿùà се от äâе ïîìåùåíèя, êîяòî áиëà îáðàç на íåáåñíата ñëóæба на Õðèñòà. Çåìíата и íåáåñíата ñëóæба на Õðèñòà, âçети заедно, ñъñòàâëÿваò спасителния ïëàí. Известно време ние посветихме на èçó÷аване на детайлите, ñâърçàíи ñ изòî÷íата ÷àñò на äâîðà на ñêèíята.
Èçó÷аването на èñòèíата за ñâеòèëèùåто ще бъде íåïъëíо, ако íå се докоснем до темата - Õðèñòîñ íàøия Ïъðâîñâеùåíèê. Êîãато осъзнаем, защо се íóæäàåì от ïъðâîñâеùåíиê, òîгава заедно с àïîñòîë Ïàâеë ще възкликнем: «Ñëàâà Áîãó çà òîва, ÷е èìаме òàêъв Ïъðâîñâеùåíèê, êàто Èñóñ Õðèñòîñ».
Думата «ñâеùåííèê» е добре èçâåñòíа. Ñâеùåíèци има в повечето еçи÷åñêè ðåëèãèи, â êàòîëè÷åñêата öъðêâа, имаше ñâеùåíèцè è â çåìíîто ñâеòèëèùå на åâðåите. Ñâеùåíèê – òîва е ÷îâåê, ïðåäñòàâящ хората ïðåä Áîãа. Ïðîðîê – òîва е ëè÷íîñò, ïðåäñòàâÿùà Áîãà ïðåä хората.
Защо се нуждаем от представител? Защо някой трябва да ни представя пред Áîãа? Îòговорът е ïðîñò. Áîã е ñâÿò, à ние ãðåøíи. Ãðåøíият ÷îâåê íå ìîæå да се ïðèáëèжи êъм Áîãа è затова той се íóæäàå от ïîñðåäíèê. Õðèñòîñ е Ñâеùåíèê.  ïîñëàíèето êъм Åâðåите (8:1) се казва: «А от това което казваме, ето що е смисълът: Ние èìаме òàêъв Ïъðâîñâеùåíèê, Êîйòî седна отдясно на престола на Величието в небесата...»
 îòкъса от ïîñëàíèето êъм Åâðåите (8:1-6) àïîñòîëът прави изводи, êîиòî ñëåäват от êàçàíото â ïетата, øåñòата è ñåäìата ãëàâи. Ñъãëàñíî çàêîíа, Ïъðâîñâеùåíèê ìîæå да ñòàне само този, êойòî îòговаря на îïðåäåëåíи изисквания. Õðèñòîñ ïî ïðàâо ñòàна íàø Ïъðâîñâеùåíèê è ние ще се позовем на ÷åòиðи ìîòèâà, êîиòî Му äàват òîва ïðàâî.
1. «Вñеêè ïъðâîñâеùåíèê трябва да бъде избран от хората на обществото». Ïъðâîñâеùåíèêът трябва да áъде ÷îâåê от ñðåäата на тези, êîито ще ïðåäñòàâëÿва. Êîãато â 1975 ãîäина аз è ìîÿта съпруга ñòàнахме ãðàæäàíè на ÑÀЩ, еäíà госпожа ми êàçà íåщî, което áеше лоша вест за мене. «Ìåæäó вïðî÷еì, êàçà тя, âие íèêîãà íå ìîæåòå да ñòàнете ïðåçèäåíò на ÑÀЩ». Аз попитах: «Защо?» « Който не се е родил в Америка íå ìîæå да се кандидатира за ïðåçèäåíò». Аз се досетих за причината. Ïðåäñòàâете си, ÷е âðàã на тази страна ñòàне неин ãðàæäàíèí, ïðеæèвяë ïеò години è èзползвайки своя óì, ñòàне ïðåçèäåíò, за да хвърли страната в гибел.
За да ñòàне íàø Ïъðâîñâеùåíèê, Õðèñòîñ е трябвало да бъде един от нас. Това е една от причините Той да се облече в ÷îâåшка ïðèðîäа. «И тъй, понеже децата са същества от общата плът и кръв то и Той подобно на тях, взе участие в същото» (Åâðåите, 2:14-18). Õðèñòîñ ñòàна ÷îâåê «Ñëîâîто ñòàна ïëъò», «...за да унищожи чрез смъртта този, който има властта, сиреч, дявола». Той ñòàна ÷îâåê, за да бъде íàø Ñïàñèòåë. «È да èçáàâè всички ония, êîиòî поради ñòðàõà от ñìъðòта, през целия си живот са били подчинени на робство. Защото наистина, Той не помогна на ангелите, но помогна на Авраамовото потомство». 14 è 15 ñòèõове ãîâîðÿò, ÷е Õðèñòîñ е ñòàнаë еäíè от íàñ, ñòàнаë ÷îâåê, за да ни ñïàñè. 17 ñòèõ: «Затова трябваше да се уподоби във всичко на братята си, за да бъде милостив и верен Ïъðâîñâеùåíèê в отношение към Áîãа, за да извърши óìèëîñòèâåíèе çà ãðåõовете на людете». За да бъде íàø Ñïàñèòåë, Èñóñ трябваше да стане ÷îâåê. За да бъде наш Ïъðâîñâеùåíèê, Той също трябваше да ñòàне ÷îâåê.
 íàñòîÿùото âðåìе много се спори за човешката ïðèðîäа на Õðèñòос. Ако ïðåäïîëîæèм, ÷е Неговата ÷îâåшка ïðèðîäà се е îòëè÷àваëà îò òази, êîяòî Той дошъл да èзêóïè, â òози ñëó÷àй Èñóñ íå би имал çàêîííî ïðàâо да áъде íàø Ïъðâîñâеùåíèê. Това е истинно и по отношение на Õðèñòос, êàто íàø Ñïàñèòåë.
2. Ще пðî÷еòåì âòîðата ÷àñò на ïъðâия ñòèõ от ïетата ãëàâа на ïîñëàíèето êъм Åâðåите: «Защото всеки пъðâîñâеùåíèê ... се ïîñòàâÿ да принася äàðове è æåðòâи на Бога çà ãðåõовете на човеците».
È òàêа, пъðâîñâеùåíèêа трябва да áъде еäèн от òåзи, êîито той ïðåäñòàâÿ. Трябва да ïîìíèм, ÷е ñâеùåíèê е òîзи, êойòî ïðåäñòàâÿ ëþäåте ïðåä Áîãа. Ïðîðîê å òîзи, êойòî ïðåäñòàâÿ Áîãà ïðåä ëþäете. Õðèñòîñ áеше Áîã è ÷îâåê. Êàто Áîã, Той áеше ïðîðîê è успя èñòèííî да ïðåäñòàâè Áîãà ïðåä хората è â същото âðåìе, като ÷îâåê, Той ïðåäñòàâè íàñ ïðåä Áîãа.
Ñъãëàñíî ïъðâия ñòèõ от ïетата ãëàâа, ñâеùåíèêът трябва да ïðèíаñя:
1) äàðове,
2) æåðòâи çà ãðåõовете.
 çåìíîто ñâеòèëèùå â äàð се е ïðèíаñяëî ìíîãî. Най-често това е бил àãíåö áåç ïеòíо è ïîðîê. За дарът, êîйòî ïðèíåñе Õðèñòîñ на Áîãа се споменава в ïîñëàíèето êъм Ðèìëÿíите (5:17): «Защото, ако чрез прегрешението на еäиíия ñìъðòта öàðува чрез тоя един, то много повече тия, които получават изобилието на благодатта и на дарбата, сереч, правдата, ще царуват в живот чрез единия, Èñóñ Õðèñòос». È òàêа äàðът, êîйòî ïðèíåñе Õðèñòîñ на Áîãа заðàäè íàñ, îò íàøå èìå, òîва е Неговата ïðàâåäíîñò, защото ние íямамå â ñåáå си ïðàâåäíîñò è êàêто казва ïðîðîê Èñàиÿ: «Âñичката ни правда е като омърсена дреха». Âъв второто ïîñëàíèе êъм Êîðèíтÿíите (5:21) се казва, ÷е «Бог за нас направи грешен онзи, Който не е знаел грях». Äàæå ако Õðèñòîñ íå е çíàеë, какво е ãðяõ, òîåñò íå е ñъãðåøèë, Áîã направи Èñóñ ãðешен за нас, «за да станем ние чрез Него ïðàâåäíи ïðåä Áîãа». Ïðàâåäíîñòта на Христос е ñъâъðøåíà, тя не може да се подобри. Èñóñ се ïðåäñòàви ïðåä Áîãа êàто íàø Ïъðâîñâеùåíèê è íå ïðèíесе â äàð на Áîãа íàøата ïðàâåäíîñò, íî Ñâîята ñъâъðøåíа ïðàâåäíîñò. Това е äîáðà âåñò.
È òàêа, ïъðâî – Той е еäèí от íàñ, è âòîðî – Õðèñòîñ е ïðèíесъл äàðове. За ñъæàëåíèе, ïðàâåäíîñòта на Исус íå ìîæå нито да зачеркне, нито да премахне íàøите ãðåõове. Затова Той ïðèíåñе íå само в äàð ïðàâåäíîñòта Си, íî è îòäàде Ñâîя æèвот çà íàøèте ãðåõове. Ñâеùåíèêът трябва да ïðèíася äàðове è æåðòâи. Äàðът на Õðèñòà – òîва е Неговата ïðàâåäíîñò, Неговите äåëà. Æåðòâàта, êîяòî Той ïðèíåñе, òîва не е êðъâ от òåëöи è êîçëи, íî Неговата ñîáñòâåíà êðъâ, ïðîëÿта за ïðîùåíèе на ãðåõîâете. «Защото Õðèñòîñ âлезе íå â ðъêîòâîðåíî ñâеòèëèùå, îáðàç на èñòèíскотî, íî â ñàìите íåáеса, да се яви вече пред Божието лице за нас!» (Åâð. 9:24).
Ñòèõът ни ãîâîðè за Õðèñòос, êàто íàø Ïъðâîñâеùåíèê. Той се ïðåäñòàви ïðåä Áîãа çà íàñ «и íå, за да принася Себе Си много пъти, както ïъðâîñâеùåíèêът âлиза в ñâеòèëèùåто всяка година ñ ÷óæда êðъâ; èíà÷å Той трябва да е страдал много пъти от създанието на света; а на дело в края на вековете се яви еднъж да отмахне греха, като принесе Себе Си в жертва» (25, 26 ñòèõове). Ïàâåë ñðàâíяâà ñëóæбите â çåìíîто ñâеòèëèùå ñъс ñëóæбата на Õðèñòà.  çåìíîто ñâеòèëèùå æåðòâите се ïðèíасяха åæåäíåâíî, à също и еæеãîäíî.  25 ñòèõ Ïàâåë ãîâîðè за еæеãîäíата æåðòâа, êîãато ïъðâîñâеùåíèêът е âлизал â Божието ïðèñъñòâèå. Ïъðâîñâеùåíèêът е âлизал един път в ãîäината â Ñâеòая Ñâеòиõ, защото «êðъâта на òåëöи è êîçëи íå би ìîãëà да óíèщожи ãðåõîâете». Èñóñ íå отива при Áîãа еäèí път â ãîäината. Той е дошъл при Áîãа веднъж (Той е в общение с Áîãа ïîñòîÿííî, íî е дошъл само веднъж), защото Неговата жертва е ñъâъðøåíà.
 26 ñòèõ ни се казва: «Така и Христос, като биде принесен еднъж, за да понесе греховете на мнозина, ще се ÿâè втори път, без да има работа с грях, за спасението на ония, които го очакват». Çàêîíът изисква от ãðåøíèêà äâå неща: ïîñëóøàíèе, защото той постановява, ÷е ñъáëþäàващия çàêîíа ще живее, à също и ñìъðòта на ãðåøíèêà, защото ïî çàêîíа òîзи, êойòî го íàðóøи, трябва да óìðå. Ние сме íàðóøèëè çàêîíа è нямаме своя ïðàâåäíîñò.  Õðèñòа ние èìаме è ïъðâîто è âòîðîто, òъй êàто Èñóñ, като ñъâъðøåí ïîñðåäíèê, ïðèíåñе â äàð Ñâîята ïðàâåäíîñò è îòäàде Ñåáе Си â æåðòâа çà ãðåõа.
3) Åâðåите 5:2: «Такъв първосвещеник, който може да състрадава с невежите и заблудилите». За да ñòàне íàø пъðâîñâеùåíèê, Õðèñòîñ, ïъðâо, трябваше да бъде един от нас и âòîðо, трябваше да принесе äàðове è æåðòâи ïî Áîæията воля. «Æåðòâи на æèâîòíи è ïðèíîøåíèя Áîã íå поискал», ни казва Áèáëèÿта, íî äàðът на ïðàâåäíîñòта è æåðòâата на Õðèñòà. È òðåòо, Õðèñòîñ êàто ñâеùåíèê е трябвало да «ñъстрадава с невежите и заблудилите». За какво íåâåжество става дума? Някой може да каже, ÷е тук се говори за íåîáðàçîâàíите хора, æèâяли по âðåìåто íà àïîñòîëà. Íî íå за това ãîâîðè Ïàâåë.
Нека да погледнем към äåñетата ãëàâа на ïîñëàíèето êъм Ðèìëÿíите. Ìîæå ëè ние да сме «íåâåæè» â òîзи ñìиñъë, êîйòî àïîñòîëът е âложил â òази дума, като ÷ëåíове на öъðêâата. Äà, òîва е âъçìîæíî, защото Ïàâåë се îáðъùà êъм òåзи, êоиòî ñ÷èòàò ñåáе си за Áîæèè деца. «Áðàòÿ, моето сърдечно жåëàíèå è ìîëбата ми към Áîãа е за спасението на Èçðàèëя» (Ðèìëÿíи, 10:1). Ïîìíеòå, ÷е Èçðàèë – òîва е Áîжия èçáðàí íàðîä. Åâðåте се ãîðäееха с това, ÷е çíàят èñòèíата. Àïîñòîëът казва: «Ìîÿта ìîëба êъм Áîãа е за спасението на Èçðàèëя».
Âъв âòîðия ñòèõ Ïàâåë ãîâîðè за ïðîáëåìа, êîйòî забелязал: «Защото свидетелствувам за тях, че имат ревност за Бога (те ñ еíòóсèàçъì ñëóæàò на Áîãа, ïîñòÿò äâà пъти â седмицата, дават äåñÿòък, ïîñåùàват öъðêâата), само че не според пълното знание». Те са íåâåæи. Какво те не знаят? Òðåòèят ñòèõ: «Понеже, ако не знаят правдата, която е от Бога è искат да поставят своята, те не се покориха на правдата от Бога».
Има ли днес хора в света, êîиòî íå ðàçбират правдата от Áîга? Äà. Има ли такива хора в Àìåðèêа, â òàêа íàричащата се õðèñòèяíñêа ñòðàíа? Äà. Íî има ли òàêèва хора â Àäâåíòната öъðêâа? За ñъæàëåíèе, трабва да отговоря óòâъðäèòåëíî íà òîзи âъïðîñ. Íî, ñëàâà Áîãó, ние имаме Ïъðâîñâеùåíèê, êîйòî моли Áîãà: «Отче, те íå çíàяò, íå разбират. Моля те отвори им очите». Освен това, Исус ïðåäëàãà на Ëàîäèêèéñêата öъðêâа «и колурий, за да помажеш очите си, та да виждаш». Ние трябва да видим, ÷е сме «окаяни, нещастни, сиромаси, сляпи и голи».
Õðèñòîñ – òîва е Пъðâîñâеùåíèêа, êîйòî се грижи не само за вярващите, íî è за íåâяðващите, за хората íå çíàещи за äîáðата âåñò. È Той желае да завърши îïðåäåëåíата ðàáîòа ÷ðåç íàñ, защото ние èìаме Ïъðâîñâеùåíèê, êîйòî íå îñъæäà íåâярващия, íî се ìîëè за това и той да ïîçíàе èñòèíата.
Ìëадите хора питат днес: «Защо Õðèñòîñ оùå íå е дошъл, нали íàøè бащи è äядовци ïðîïîâядваха за ñêîðîшното ïðèøåñòâèе на Õðèñòà». Êога най-после ще дойде това второ ïðèøåñòâèå? Õðèñòîñ íå се завръща, защото Той желае никой да не погине. Той желае íåâåæите да дойдат до познание на èñòèíата, à те íå са я ïîçíàëè äî ñега, защото ние не сме успели да извършим òîва, коеòî îчаква Áîã от нас. Èñóñ Õðèñòîñ íå е само Ïъðâîñâеùåíèê, êîйòî «ìîæå да състрадава с íåâåæите», Той също състрадава и на «çàáëóäилите се», òåзи, êоиòî са се отбили от пътя. Êои са тези хора? Това сме ние, âяðващите. Съгрешаваме ли? Ïàäàìе ëè? Äà, íî íие имаме Ïъðâîñâеùåíèê - Èñóñ Õðèñòîñ. «Äåчица ìîè! Това ви ïèøа, за да не ñъãðåøèте; но ако съгреши някой, имаме õîäàòàй ïðи Îòöа, Èñóñà Õðèñòà, пðàâåäíèя» (1 Èîàí, 2:1). Åâàíãåëèåто не се примирява ñ ãðåõа, íî Áîã çíàå, ÷е ние сме оùå ãðåøíи хора. Той знае, ÷е ние се ñтðàæàваìе. È èìаìе Ïъðâîñâеùåíèê, êîйòî ни ñъñòðàäàва и разбира íàøèте ïðîáëåìи: «Понеже в това дето и сам Той пострада като изкушен, може и на изкушаваните да помага» (Åâðåите, 2:18).
Ние èìаме Ïъðâîñâеùåíèê, êîйòî çíàå за òðóäíîñòèте, ñ êîиòî се ñðåщаме, защото е бил еäèн от íàñ. Той çíàå íàøèте ñëàáîñòè, òъй като ïðèе íà ñåáе си íàøèте íåìîùè. Аз нямам предвид ôèçè÷åñêè íåäîñòàòъци. Аз искам да кажа, ÷е Той âçе íà ñåáе си íàøèте ìîðàëíи ñëàáîñòè. Той èзïиòà áîðáата ñъс ñâîето «аз».  продължение на Ñâîя çåìеí æèвот Õðèñòîñ се áîðеше ñъс ñâîя «аз». Íîâия Çàâåò ÿñíî ãîâîðè за това. Той беше èзêóøàван. «È òъй, като èìаме велик Ïъðâîñâеùåíèê, Èñóñà Áîæèÿ Син, Който е преминал до най-високите небеса, нека държим това, което сме изповядали. Защото нямаме такъв пъðâîñâеùåíèê, Кîйòî да íå ìîæå да ñъñòðàäàва с íàс â нашите íåìîùи, а имаме Един, Êîйòî е бил във всичко èзêóøен като нас, но пак без грях (Той е преминал през същата борба през която и ние преминаваме, но с тази разлика, ÷е Той ïîáåäè âñички èзêóøåíèÿ) (Åâðåите, 4: 14, 15).
Õðèñòîñ íå ñъãðåøè. Аз съм áëàãîäàðåí на Áîãа çà òîва, ÷е Õðèñòîñ íè един път íå ñъãðåøè. Áëàãîäàðение на това, Èñóñ ìîæå да ïðèíåñе в äàð ïðàâåäíîñòта Си за íàñ. Õðèñòîñ ìîæå да ни ñъñòðàäàва, Той разбира, с какво ни предстои да се áîðим, защото èìаше същата ïðèðîäа, като нас. Тàêъв ñâеùåíèê аз искам да èìам – êîйòî да ми ñъ÷óâñòâóва и да разбира ìîèте ïðîáëåìи è òðóäíîñòè.
За нас е трудно да разбираме è ñъ÷óâñòâаме на ÷îâåê, ако íå сме ïðåæèвяëè òîва, коеòî той е ïðåæèвяë. Аз мога да имам èзêóøåíèå различно от вашето, íî âñички ние ïðеминаваме през една и съща áîðáа. Ние се борим ñ èзêóøåíèÿта. Аз мога да ñъñòðàäàвам с вас, защото çíàя, какво îçíà÷àва да áъдеш èзêóøàван да се áîðиш ñ ïëътта. Ñëàâà Áîãó, ÷е èìаìе ñâеùåíèê, êîйòî ни ñъñòðàäàва.
Êîãàто áях êàòîëèê, аз много добре разбрах, какво значи да си ñâеùåíèê. Â öъðêâата, êîяòî ïîñåùàвах имаше äâàма ñâеùåíèêà. Еäèíият от тях áеше много добър è ñъ÷óâñòâителен è той ни íàëàãàше ëåêа еïèòèìия. Âòîðият èìаше много твърд õàðàêòåð, âинаги ни упрекваше за греха и ни наказваше с големи наказания. Всеки път, êîãато отивах да се èзïîâяäâàм, аз питах ñâîèте приятели, êой от ñâеùåíèците е в ïîìåùåíèето за èзïîâåä. Óçíàâайки, къде се íàмира äîáðия ñâеùåíèê, отивах при него, защото исках да получа ìалка еïèòèìия. Íî, êîãàто днес ïðèстъпвам êъм Èñóñ Õðèñòос, аз çíàм, ÷е Той е ñъñòðàäàòåëеí ñâеùåíèê è съм áëàãîäàðåí Áîãó, ÷е Èñóñ íå ми íàëàãà еïèòèìия, íî ïðîñòî ми ãîâîðè: «Æàê, аз óìðях çà òåá. Аз не те îñъæäàм. Èäè си, è íå съãðåøавай вече». Харесва ми такъв ñâеùåíèê.
Аз се íàäявам, ÷е îñъзнавате, êàêъв ñâеùåíèê имаме - ñъñòðàäàващ è разбиращ íàøата áîðáа. Ние íå трябва да си ïðåäñòàâÿме Èñóñ êàто òакъв, êойòî íå поçíàва íàøèте òðóäíîñòи è íå ни разбира. На мèñèîíåðите се налага íå ïðîñòî да знаят îáи÷àèте è íðàâите на тези íàðîäи, на êîиòî са отишли да ïðîïîâяäâàò евангелието, но и да ги разбират. Ние много често не можем да се разбираме един друг. Íî благодаря на Áîãа - ние имаме ñâеùåíèê, êîиòî ни разбира и ни ñъñòðàäàва.
Аз искам да кажа няколко думи на възрастните хора: «Íå казвайте на ìëадите: êîãàто áях на òâîята âъçðàñò, аз íèто веднъж не направих това, което правиш ти». Íå ãîâîðеòå така защото, âие íå сте áиëè ìëаäè â òîва âðåìе, â êîеòî ñåга æèâåì, êîãàто ãðåõа се е óìíîæèë è äÿâîëът вилнее с голяма сила и ярост, защото знае че му остава малко време. Âие íèêîãà íå сте се áîðиëè ñ èзêóøåíèята, ñ êîиòî се ñблъскват днес ìëадите хора. Ние сме äëъæíи да им ñъ÷óâñòâàме и ïîìагаме.
Ìëади хора, ако ние, възрастното ïîêîëåíèе, íå ви разбираме, ïîìíеòå, ÷е Èñóñ çíàå è разбира âàøèте ïðîáëåìи.
4). «А както íèêой не взема на себе си тая почит, освен когато бъде призван от Бога, както бе Арон» (Åâðåите, 5:4). С дðóãè думи, нямаме право сами да се íàçíà÷аваме за ïъðâîñâеùåíици. Âие íå ìîæåòå да ñòàнете ïъðâîñâеùåíèê, както хората стават президенти. За да стане ïðåçèäåíò, ÷îâåê трябва да îðãàíèçира ïðåäизборна êàìïàíèя, за да предложи своята кандидатура за този пост. Наçíà÷åíèåто на Àðîí Ïàâåë èзïîëçва êàто пример: «Òàêа è Õðèñòîñ íå присвои на Ñåáå Си ñëàâата да стане пъðâîñâеùåíèê, а Му я даде Оня, Който Му е казал: Òи си Мой Ñиí, Аз днес те ðîäèх. Êàêто и на äðóãî ìяñòо казва: Òи си ñâеùåíèê до âåêа според ÷èíа Ìåëõèñåäåêов».
«До века» îçíà÷àва до времето, â òå÷åíèе на êîеòî ние ще се íóæäàем от ñâеùåíèê. През всичкото това âðåìе Õðèñòîñ ще бъде с íàс, за да ни ïîìаãà, ñъ÷óâñòâà и ñъñòðàäàва. Çåìíата ñëóæба на Èñóñ Õðèñòос продължи 33 ãîäини, òîва не е ìàëък ñðîê. Íî Áîã íå êàçàë: «Òи îòäàде 33 ãîäини íà ñëóæба è сега можеш да си починеш». Áîã êàçàë на Èñóñ: «Òи изâъðøè ðàáîòата íà çåìята, íî с това Òâîÿта ìèñèÿ íå приключи, Аз имам за Тебе äðóãî äåëî: Òи ще áъäåш Ïъðâîñâеùåíèê, докато има ãðåøíèцè â света, íåâåæи è çàáëóäени». Èñóñ íå отговорил: «Òи изискваш твърде много», íî êàçàë: «Аз ще бъда най-щастлив да остана Ïъðâîñâеùåíиê, докато хората имат нужда от това». È òàêа, Èñóñ Õðèñòîñ е íàðå÷åí Ïъðâîñâеùåíèê за âðåìето, докато продължава èзïиòàòåëíия ñðîê, äàден на ÷îâå÷åñòâото. Да бëàãîäàðèм на Áîãа çà òîва! «Õðèñòîñ е ñâеùåíèê до âåêа ïî ÷èíа Ìåëõèñåäåêов».
«È като се усъâъðøенства, стана причина за вечно спасение за всички, които Му са послушни, наречен от Бога Ïъðâîñâеùåíèê сïîред ÷èíа Ìåëõèñåäåêов» (9, 10 ñòèõ). «А от това, което казваме, ето що е смисълът: Ние имаме òàêъв Ïъðâîñâеùåíèê» (Åâðåите, 8:1). «Òàêъв Ïъðâîñâеùåíèê» îçíà÷àва â êîíòåêñòа на ïîñëàíèето, Ïъðâîñâеùåíèê, êîйòî:
1) се ÿâÿва еäиí от íàñ;
2) ñïîñîáåí да ïðèíåñе ñъâъðøåíи äàðове è æåðòâи;
3) да ни ñъñòðàäàва;
4) íàçíà÷åí íà òази ñëóæба от Áîãа.
«Òàêъв Ïъðâîñâеùåíèê, Кîйòî ñåдна отдясно на престола на Вåëè÷èето в небесата, служител на светилището и на истинската скиня, която Господ е поставил, а не човек. Защото вñеêè ïъðâîñâеùåíик се ïîñòàâÿ да ïðèíася и äàðîâе è æåðòâи; зàòîва íóæíî е и тоя първосвещеник да има нещо да принася» (Åâð. 8:1-3). Èñóñ се âъçíåñе íà íåáåто íå, за да принася â æåðòâа æèâîòíи. Той дойде съñ Ñâîята ïðàâåäíîñò è ïðèíåñе â æåðòâа Ñåáе Си.
Четем â ïîñëàíèето êъм Åâðåите (8:6): «Íî на дело Христос е ïîëó÷èë ñëóæåíèå òолкоз по-ïðåâъзõîäíо, колкото и завета, на който Той е õîäàòàé, е по превъзходен, като узаконен върху по-превъзходни обещания».
Ñëóæбата на Õðèñòос ïðåâъзхожда ñëóæбата на çåìíите ñâеùåíèци, êîиòî са ïðèíасяли æåðòâи è äàðове, íàмиращи се ïîä Стария Çàâåò. Õðèñòîñ се ÿâÿва ñëóæèòåë на Íîâия Çàâåò.  òîзи пасаж Ïàâåë ни казва, ÷е Íîâия Çàâåò е îñíîâàí íà «по-превъзходни обещания». Той се îòëè÷àва îò Стария è е по-добър от него.  Стария завет Áîã äàва çàêîí, à ÷îâåê îáåùàва да го изпълнява. Старият çàâåò постановява, че îòíîøåíèята ìåæäó ÷îâåêа è Áîãа, ïðè êîиòî ÷îâåê îáåùàва на Áîãа: «Âñичко, което е êàçàë Ãîñïîä, ще èзïъëíèì».  Íîâия Çàâåò îñòàва същия çàêîí, ìåðèëî за ïðàâåäíîñòта на Áîга, íî îáещанията произлизат оò Áîãà, а не от човеците. Това са «по-превъзходни обещания». Старият Çàâåò áиë íåñъâъðøåí: «Защото, ако оня ïъðâи çàâåò е бил без недостатък, Бог не би търсил място за втори» (Åâðåите, 8:7).
Не трябва да търсим нåäîñòàòъê на Стария Çàâåòà, не трябва да го търсим в çàêîíа, íî â îáåùàíèÿта на ÷îâåêà. 8 ñòèõ: «А напротив, когато порицава израилтяните, казва: “Ето идат äíè, казва Ãîñïîä, êîãàто ще сключа с Èçðàèëевия дом è ñ Èóäовия дом нîâ зàâåò».  нîâия зàâåò îáåùàíèÿта произхождат от Áîãà è Áîã изпълнил ñâîèте îáåùàíèÿ. Õðèñòîñ áеше направен ãðях, за äа можем ние да ñòàнем Áîæия ïðàâåäíîñò â Íåго. Той принесе ñъâъðøåíа æåðòâа. Ние èìаìе ñъвъðøåí ñâеùåíèê, êîйòî ни ïðåäñòàâÿ ïðåä Áîãа, затова не позволявайте на дявола да ви заблуждава и не му вярвайте, когато ви казва: «Òи не си äîñòàòъ÷íî äîáъð, за да бъдеш ñïàñåí». Нека да ïîìíèм, ÷е èìаме ñâеùåíèê, äàðът на êîйòî е ïðèет от Áîãа, защото този äàð е ñъâъðøåí è Неговата æåðòâà също е ïðèета, òъй êàто тя óäîâëåòâîðява ñïðàâåäëèâите изисквания на çàêîíà. Ние èìаме çàâåò, êîйòî ïðåâъзõîжда стария зàâåò, òъй êàто íàø Ïъðâîñâеùåíèê е Èñóñ Õðèñòîñ.
Ние èìаме òàêъв Ïъðâîñâеùåíиê, êîйòî се âъçíåñе íà íåáåто è седна отдясно на престола на Величието в небесата. Той се намира там, за да служи за нас. Неговата служба ще ïðîäъëæè äîкато âñички Негови âðàãове áъдат óíèщîæåíи. Ние сме áëàãîäàðíи на Áîãа, ÷е èìаме ñъâъðøåí Ñïàñèòåë è ñъâъðøåí Ïъðâîñâеùåíиê.
Ако Áîã е ñ íàс, òî êой може да е ïðîòèâ íàñ? Ние ìîæåì да се раäâàме на æèвота è да íå се ÷óâñòâàме âèíîâíè è изгубени. Нека Áîã да ни ïîìîгне да разберем, ÷е ñïàñåíèåто, êîеòî èìаме â Õðèñòа е ñъâъðøåíî.
|
