European commission


Прилагане на принципите в случай на държавна помощ за основни мрежи и за мрежи за ДСП



страница4/8
Дата23.09.2016
Размер0.74 Mb.
#10564
1   2   3   4   5   6   7   8

Прилагане на принципите в случай на държавна помощ за основни мрежи и за мрежи за ДСП

1.5.Видове широколентови мрежи


  1. За целите на оценката на държавната помощ в тези насоки се разграничават основните мрежи и мрежите за ДСП.

  2. Няколко различни технологични платформи могат да се считат за основни широколентови мрежи, включително ADSL (asymmetric digital subscriber line), кабелни, мобилни, безжични и сателитни решения.

  3. На текущия етап на развитие на пазара и на технологиите мрежите за ДСП са кабелни мрежи за достъп, които се състоят изцяло или частично от оптични елементи и които могат да доставят услуги за широколентов достъп с подобрени характеристики (като например по-висок дебит) в сравнение с тези, които се доставят по съществуващите медни мрежи61. Те са в състояние да предоставят услуги с много висока скорост и поддържат множество модерни конвергентни цифрови услуги. На сегашния етап на пазарното и технологичното развитие мрежите за ДСП са следователно оптични кабелни мрежи или модерни актуализирани кабелни мрежи62.

  4. При подходящите условия постепенното актуализиране на съществуващите инфраструктури (например разширяването на оптичната кабелна връзка до възлите) може все пак много да допринесе за постигането на целите на DAE за „скоростите“, особено в райони, където инсталирането на напълно нова инфраструктура не е икономически осъществимо. Такива междинни мрежи за ДСП биха били ефективни от гледна точка на разходите и биха осигурили „радикална промяна“ по отношение на наличието на широколентов достъп за необлагодетелстваните райони. Обаче, въпреки че скоростта на връзката е една от важните особености на мрежите за ДСП, същевременно тя не е единствената. Освен определена скорост на теглене се смята, че устойчивите на времето мрежи за ДСП — които са по-подходящи за градските райони — притежават също поне следните характеристики: i) осигуряват подобрена свързаност, ii) предоставят възможност за симетрични скорости, (iii) представляват устойчив технологичен напредък, който не е с временен характер, като оптичните влакна се разширяват до помещенията на клиентите и iv) подкрепят конкуренцията, основана на инфраструктурата. Като цяло мрежите за ДСП представляват скок напред в сравнение със технологичните решения от сегашното поколение и по този начин допринасят за усъвършенстването на всички аспекти на широколентовата технология и на широколентовите услуги63.

  5. Важно е да се има предвид, че се очаква в по-дългосрочен план мрежите за ДСП да изместят съществуващите основни широколентови мрежи, а не само да ги актуализират. Доколкото мрежите за ДСП изискват наличие на различна архитектура на мрежата, като предлагат широколентови услуги със значително по-добро качество в сравнение със сега, както и предоставяне на многобройни услуги, които не биха били възможни със сегашните широколентови мрежи, вероятно е в бъдеще да има значителни различия между районите, които са обхванати от мрежи за ДСП, и тези, които не са64.

  6. Държавите членки могат свободно да решават под каква форма ще протече тяхната интервенция, при условие че съответства на правилата за държавната помощ. В някои случаи държавите членки могат да решат да финансират т.нар. мрежи от следващо поколение, т.е. мрежи за пренос (backhaul), които не достигат до крайния потребител. Мрежите за пренос (backhaul) са необходими за операторите на телекомуникационни услуги на дребно, за да предоставят услуги за достъп на крайните потребители. Тези видове мрежи са в състояние да поддържат основните мрежи и мрежите за ДСП: на телекомуникационните оператори принадлежи (инвестиционното) решение за избор за това какъв вид инфраструктура за „последна миля“ желаят да свържат към мрежата за пренос (backhaul)65. Публичните органи може също да решат да предприемат някои строителни работи (като например изкопни работи в обществени терени, изграждане на канали), за да гарантират и ускорят разгръщането от страна на заинтересованите оператори на собствените им елементи на мрежата.



1.6.Държавна помощ за основни широколентови мрежи

1.6.1.Разграничаване на бели, сиви и черни райони при основните широколентови мрежи


  1. За да се оценят неефективността на пазара и целите за справедливост, може да се направи разграничение между видовете целеви райони. Това разграничение е обяснено в следващите раздели. При набелязването на целевите зони, когато публичната интервенция е ограничена до частта от мрежата, свързана с преноса (backhaul), при оценката на държавната помощ ще се вземе предвид отражението върху пазарите на преноса (backhaul) и пазарите на достъп66.

  2. Различните стандарти, за да се оправдаят публичните интервенции в тези географски области, ще бъдат описани по-долу.

„Бели райони“: насърчаване на целта за териториално сближаване и икономическо развитие


  1. „Бели“ райони са тези, в които няма широколентова инфраструктура и няма вероятност да бъде разработена в близко бъдеще. Целите на Комисията за DAE са за повсеместно покритие на основни широколентови услуги в ЕС до 2013 г. и със скорост поне 30 Mbps до 2020 г. Следователно от приоритетно значение е да се гарантират навременни инвестиции в районите, които все още не са обхванати в достатъчна степен. Поради това Комисията признава, че като осигуряват финансова подкрепа за предоставяне на широколентови услуги в области, в които широколентовият достъп понастоящем не е наличен, държавите членки преследват истински цели за сближаване и за икономическо развитие и следователно интервенцията им вероятно съответства на общия интерес67. За да гарантира обаче, че тази намеса не възпрепятства частните инвестиции в целевия район, органът, предоставящ помощта, следва да провери, че няма частни инвеститори, които планират да разгърнат тяхна собствена инфраструктура в близко бъдеще, чрез публикуване на резюме на планираната мярка за помощ и като прикани заинтересованите страни да представят мненията си. Понятието в „близко бъдеще“ може да се разбира като отнасящо се за период от три години68. Държавите членки могат да решат да приемат по-дълъг времеви хоризонт от три години, ако това е посочени в националните им стратегии за широколентов достъп69 и съответства на перспективите за инвестиции на органа, отпускащ помощта, за развитие на субсидираната инфраструктура70.

  2. Съществува риск, че простото „изразяване на интерес“ от страна на частен инвеститор би могло да забави доставянето на широколентови услуги в целевия район, ако впоследствие тези инвестиции не се извършат, а в същото време публичната интервенция е в застой. Следователно органът, предоставящ помощта, следва да поиска определени ангажименти от страна на частния инвеститор, преди да отложи публичната интервенция. Тези ангажименти следва да гарантират, че ще се осъществи значителен напредък по отношение на покритието в рамките на тригодишния период или на по-дългия период, предвиден за подкрепяната инвестиция. Органът може освен това да поиска от съответния оператор да сключи съответен договор, в който се очертават ангажиментите за разгръщането. В този договор може да се предвиждат поредица от „основни етапи“, които трябва да бъдат постигнати през тригодишния период71, и докладване за осъществения напредък. Ако не е постигнат основен етап, органът, предоставящ помощта, може да пристъпи към изпълнение на плановете си за публична намеса.

„Сиви райони“: необходимост от по-подробна оценка


  1. „Сиви“ райони са тези, в които присъства един оператор на мрежа и в които няма вероятност да бъде разработена друга мрежа в близко бъдеще72. Самото наличие на един оператор на мрежа73 не означава непременно, че не съществува неефективност на пазара или проблем по отношение на сближаването. Ако този оператор разполага с пазарна мощ (монопол), качеството на услугите и цените му за гражданите могат да не бъдат оптимални. Някои категории потребители могат да не бъдат адекватно обслужени или, при липса на регулирани тарифи за достъп на едро, цените на дребно могат да бъдат по-високи от тези за същите услуги, предлагани в подобни, но по-конкурентоспособни райони на страната. Ако освен това има съвсем ограничени изгледи за това на пазара да навлязат алтернативни оператори, финансирането на алтернативна инфраструктура би могло да бъде целесъобразна мярка74.

  2. От друга страна, в райони, където вече присъства само един оператор на широколентова мрежа, субсидиите за изграждането на алтернативна мрежа могат да нарушат пазарната динамика. Следователно държавната подкрепа за разгръщането на широколентови мрежи в „сиви“ райони е оправдано единствено при ясни доказателства, че продължава да е налице неефективност на пазара. Ще бъдат необходими по-внимателен анализ и подробна оценка на съвместимостта.

  3. Сивите райони могат да отговарят на условията за отпускане на държавна помощ, при условие че са изпълнени условията за съвместимост от раздел 1.6.2, ако се докаже, че i) не се предлагат достъпни или адекватни услуги, за да се удовлетворят нуждите на гражданите и бизнес потребителите, че ii) не съществуват мерки, които нарушават конкуренцията в по-слаба степен (включително предварително регулиране), за да се постигнат същите цели, и iii) че други оператори не планират да започнат да инвестират в целевия район в рамките на тригодишен период. За това трябва да бъдат предоставени доказателства, както е описано в точка (60).

  4. За да установи i) и ii), Комисията ще прецени по-конкретно дали:

      а) общите пазарни условия са неподходящи, като разгледа, inter alia, актуалното равнище на цените на широколентовите услуги, видовете услуги, предлагани на крайни потребители (домашни и служебни потребители), и условията, свързани с тях;

      б) при отсъствие на предварително регламентиране, наложено от НРО, действителен достъп до мрежа не се предлага на трети страни или условията за достъп не водят до ефективна конкуренция;

      в) бариерите за навлизане като цяло възпрепятстват потенциалното навлизане на пазара на други оператори на електронни комуникации75, както и

      г) предприетите действия и/или наложените коригиращи мерки от страна на компетентния национален регулаторен орган или органа, отговарящ за конкуренцията, по отношение на съществуващия доставчик на мрежа не са били в състояние да разрешат тези проблеми.



  5. Само сивите райони, които отговарят на изброените по-горе критерии за допустимост, ще бъдат подложени на описания в раздел 1.6.2 тест за съвместимост.

„Черни райони“: не е необходима държавна интервенция


  1. Когато в дадена географска зона присъстват поне двама доставчици на основни широколентови мрежи и широколентовите услуги се предоставят при конкурентни условия (конкуренция на базата на инфраструктура), може да се предположи, че няма неефективност на пазара. Съответно полето за държавна интервенция, която да доведе до допълнителни ползи, е много ограничено. Напротив, държавната подкрепа за финансиране на изграждането на допълнителна широколентова мрежа със сравними възможности ще доведе по принцип до неприемливо нарушаване на конкуренцията и изтласкването от пазара на частни инвеститори. Ето защо в отсъствието на ясно изразена неефективност на пазара Комисията ще приеме отрицателно становище по отношение на мерки за финансиране на разгръщането на допълнителна широколентова инфраструктура в „черен район“76.

1.6.2.Планиране на мярката и необходимост от ограничаване на нарушаването на конкуренцията


  1. Освен демонстрирането на елементите на сравнителния тест (inter alia целта, съществуването на неефективност на пазара, уместността, стимулиращия ефект на мярката, ограничаването на нарушаването на конкуренцията, както и демонстрирането на това как се постига „радикална промяна“ съгласно обяснението в раздел 1.4), следните необходими условия трябва да бъдат изпълнени, за да се докаже пропорционалността на мярката. Неизпълнението на някое от тези условия най-вероятно ще изисква задълбочена оценка77, която би могла да доведе до заключението, че помощта е несъвместима с вътрешния пазар.

а) Подробно картографиране и анализ на покритието: Държавите членки трябва ясно да определят кои географски райони ще бъдат обхванати от въпросната мярка за подкрепа78, по възможност в сътрудничество с компетентните национални органи, като НРО. Примерите за най-добри практики сочат създаването на централна база данни на наличната инфраструктура на национално равнище, като по този начин се увеличава прозрачността и се намаляват разходите за изпълнението на по-малки, местни проекти. Държавите членки разполагат със свободата да определят целевите области, но се насърчават да вземат предвид икономическите условия при определянето на съответните райони, преди да стартират тръжната процедура79.

б) Обществена консултация: Държавите членки следва да предоставят подходяща публичност на основните характеристики на мярката и на списъка на целевите области чрез публикуване на съответната информация за проекта и на покана за представяне на мнения. Оповестяването на централна интернет страница на национално равнище по принцип ще гарантира, че тази информация е предоставена на всички заинтересовани страни. Като проверяват и резултатите от картографирането в обществена консултация, държавите членки свеждат до минимум нарушенията в конкуренцията със съществуващите доставчици и с тези, които вече разполагат с инвестиционните планове за в близко бъдеще, и позволяват на тези инвеститори да планират своите дейности80. Подробното картографиране и задълбочените консултации гарантират не само висока степен на прозрачност, но служат и като важен инструмент за определянето на „бели“, „сиви“ и „черни“ райони81.

в) Конкурентен тръжен процес: Когато предоставящите помощта органи решат да изберат оператор, който да изгради и/или управлява субсидираната инфраструктура82, трябва да бъде проведен търг. Този търг трябва да се проведе в съответствие с принципите на директивите на ЕС за обществените поръчки83. Той гарантира, че има прозрачност за всички инвеститори, които желаят да предложат тръжна оферта за осъществяването и/или управлението на субсидирания проект84. Необходими условия са равното и недискриминационно третиране на всички участници в търга и определянето на обективни критерии за оценка. Конкурентният търг е метод за намаляване на бюджетните разходи, за свеждане до минимум на потенциалната държавната помощ и същевременно намалява избирателния характер на мярката, доколкото изборът на бенефициера не е известен предварително85. Държавите членки следва да гарантират достатъчна прозрачност на процеса86 и да използват специален централен уебсайт на национално равнище за публикуване на всички текущи тръжни процедури относно мерки за държавна помощ за широколентов достъп.

г) Икономически най-изгодната оферта: В контекста на конкурентната тръжна процедура органът, предоставящ помощта, установява критерии за качество, според които се оценяват подадените тръжни оферти. Сред съответните критерии за възлагане могат да бъдат например достигнатият географски обхват87, устойчивостта на технологичния подход или въздействието на предложеното решение върху конкуренцията88. Тези критерии за качество трябва да бъдат претеглени спрямо искания размер на помощта. За да се намали размерът на помощта, която ще се предостави, при сходни, дори еднакви условия за качество участникът в търга, който иска най-ниския размер на помощта, би следвало по принцип да получи повече точки в рамките на цялостната оценка на офертата си. Възлагащият орган следва винаги да определя предварително относителната тежест, която ще даде на всеки от избраните (качествени) критерии.

д) Технологичен неутралитет: По принцип основните широколентови услуги могат да се предоставят по хост от мрежови инфраструктури, основани на фиксирани, безжични, сателитни и мобилни технологии или на комбинация от тези технологии. Тъй като съществуват различни технологични решения, търгът не трябва да облагодетелства или да изключва определени технологии или мрежови платформи. Участниците в търга трябва да имат правото да предложат да предоставят необходимите широколентови услуги чрез използване или съчетаване на технологиите, които считат за най-подходящи. Тогава въз основа на обективни тръжни критерии органът, предоставящ помощта, може да избере най-подходящото технологично решение или комбинация от технологични решения.

е) Използване на съществуваща инфраструктура: Тъй като възможната повторна употреба на съществуващата инфраструктура е един от основните определящи фактори за разходите за разгръщане на широколентовия достъп, държавите членки следва да насърчават участниците в търга да използват всяка налична съществуваща инфраструктура, за да се избегне излишното и ненужно дублиране на ресурси и да се намали размерът на публичното финансиране. Всеки оператор, който притежава или контролира инфраструктура (независимо от това дали действително е използвана) в целевата зона и който желае да участва в търга, трябва да отговаря на следните условия: i) да информира органа, предоставящ помощта и НРО, относно тази инфраструктура по време на обществената консултация; ii) да осигури достъп до тази инфраструктура за всички други потенциални участници в търга при същите ред и условия като тези, които операторът предлага в собствената си оферта; iii) да предостави цялата полезна информация и достъп на останалите участници търга в определен момент, което ще им позволи да включат тази инфраструктура в тяхната оферта. Държавите членки следва да създадат национална база данни относно наличието на съществуващите инфраструктури, които биха могли да се използват повторно за разгръщане на широколентов достъп.

ж) Достъп до услуги на едро: Необходим компонент на всяка държавна мярка в подкрепа на широколентовия достъп е предоставянето на ефективен достъп на едро на трети страни до субсидираната широколентова инфраструктура. По-специално достъпът на едро дава възможност на оператори, които се явяват трети страни, да се конкурират с избрания участник в търга (когато последният също присъства на пазара на дребно), като така се увеличава изборът и конкуренцията в районите, засегнати от мярката, като същевременно се избягва създаването на регионални монополи за услуги. Като се прилага само по отношение на бенефициерите на държавна помощ, това условие не зависи от предварителния анализ на пазара по смисъла на член 7 от Рамковата директива89. Видът на задълженията за достъп на едро, наложени на субсидирана мрежа, следва да бъде съобразен с набор от задължения за достъп, установени при секторното регулиране90. По принцип субсидираните предприятия следва да предоставят по-широк кръг продукти за достъп на едро, отколкото наложените съгласно секторното регулиране от НРО на операторите, разполагащи със значителната пазарна сила91, тъй като бенефициерът на помощта използва не само собствените си ресурси, но и парите на данъкоплатците, за да разгърне собствената си инфраструктура92. Този достъп на едро трябва да бъде предоставен възможно най-рано, преди да започне експлоатацията на мрежата93.

Ефективният достъп до услуги на едро в субсидираната инфраструктура94 трябва да се предлага за период от най-малко седем години. Ако в края на периода от седем години НРО определи, че в рамките на действащата регулаторна рамка операторът на съответната инфраструктура разполага със значителна пазарна сила (ЗПС) на съответния специфичен пазар, задължението за достъп следва съответно да бъде продължено. НРО или другите компетентни национални органи се насърчават да публикуват насоки за предоставящите помощта органи относно принципите за определяне на условията и тарифите за достъп на едро. В случай че финансирана от държавата широколентова мрежа включва новата и съществуващата инфраструктура, задълженията за достъп, наложени от предоставящия помощта орган следва да се прилагат за цялата мрежа и не подлежат на никакви ограничения95. Задълженията за достъпа се прилагат независимо от каквато и да е промяна в собствеността, управлението или функционирането на субсидираната инфраструктура.

Може да се случи така, че в селски и слабо населени райони, където са налице ограничени широколентови услуги, налагането на всички видове продукти за достъп може да увеличи несъразмерно инвестиционните разходи, без да осигури значителни ползи по засилване на конкуренцията. В такава ситуация може да се предвиди, че продуктите за достъп, изискващи интервенции по субсидираната инфраструктура, които са свързани с много разходи и не са предвидени иначе (напр. съвместен наем на междинни разпределителни точки), ще се предлагат само при основателно искане от оператор, който е трета страна. Искането се смята за разумно, ако i) искащият достъп оператор предоставя съгласуван бизнес план, който оправдава развитието на продукта на субсидирана мрежата, и ii) в съща географска област не се предлага сравним продукт за достъп от друг оператор на същите цени като тези за по-силно населените райони96.

з) Ценообразуване на достъпа на едро: Бенчмаркингът е важен инструмент, за да се гарантира, че предоставената помощ ще послужи за възпроизвеждане на пазарни условия като преобладаващите в други конкурентни пазари за широколентов достъп. Цените за достъп на едро следва да се основават на определените от НРО принципи на ценообразуване и на целеви показатели и при определянето им следва да се вземе предвид помощта, получена от мрежовия оператор97. За определянето на целевия показател ще се вземат предвид средните публикувани цени на едро, които преобладават в други сравними, по-конкурентни райони в страната или в Съюза, или при липса на такива публикувани цени—вече определените или одобрени от НРО цени за съответните пазари и услуги98. Ако няма налични публикувани или регулирани цени за някои продукти за достъп на едро, за да се определи целевият показател, ценообразуването следва да се основава на принципа на разходоориентираността99. Като се има предвид сложността на бенчмаркинга на цените за достъп на едро, държавите членки се насърчават да предоставят мандат и необходимия персонал за НРО, за да могат те да съветват предоставящите помощта органи по тези въпроси. Когато НРО е получил такава компетентност, органът, предоставящ помощта, следва да се посъветва с НРО при определянето на цените и условията за достъп на едро. Критериите за бенчмаркинг следва да бъдат посочени ясно в тръжната документация.

и) Мониторинг и механизъм за възвръщане на предоставените средства: Предоставящите помощта органи следят внимателно за изпълнението на проекта за широколентов достъп по време на цялата му продължителност. За да се гарантира, че избраният участник в търга няма да получи прекомерно висока компенсация, ако търсенето на широколентови услуги в целевия район нарасне над очакваните равнища, държавите членки следва да включат в договора с избрания участник в търга механизъм за възвръщане на предоставените средства. Наличието на такъв механизъм може да сведе до минимум ex post и с обратно действие размера на помощта, който първоначално е бил счетен за необходим. За да не се натоварят с непропорционално голяма тежест малките местни проекти, механизмът за възвръщане на предоставените средства следва да се прилага, ако размерът на помощта по проекта е минимум 10 млн. EUR100. Предоставящите помощта органи могат да предвидят, че допълнителна печалба, придобита от страна на избрания участник в търга, не може да се изразходва за допълнително разширяване на широколентовата мрежа според рамковата схема и при същите условия като първоначалната мярка за помощ. Налагането на задължение за водене на разделно счетоводство за спечелилия участник в търга по отношение на получената субсидия ще улесни задачата на органите, отпускащи помощта, да наблюдават изпълнението на схемата, както и всякаква допълнителна печалба101.

й) Прозрачност: Бенефициерът на помощта е задължен да предостави на упълномощените трети страни всеобхватен и недискриминационен достъп до информация относно инфраструктурата (включително inter alia канали, улични кутии и оптични влакна), разработена според договор за държавна помощ. Това ще позволи на другите оператори да могат лесно да установят възможност за достъп до тази инфраструктура и следва да предостави цялата съответна информация относно широколентовата мрежа на централен регистър на широколентовите инфраструктури, ако такава база данни съществува в държавата членка, и/или на НРО.

к) Докладване: На всеки две години органът, предоставящ държавната помощ, следва да съобщава на Европейската комисия ключова информация за проектите за помощ, считано от момента, в който мярката е изпълнена102. В случай на национални или регионални рамкови схеми националните или регионалните органи следва да консолидират информацията за отделните мерки и да докладват на Европейската комисия. Когато приема решение съгласно тези насоки, Комисията може да изиска допълнително докладване относно предоставената помощ.


Каталог: competition
competition -> 2. Колко са правоъгълниците на чертежа вдясно? (На чертежа няма квадрати.) (1+2+3). (1+2+3) = 36. 3
competition -> 1. Стойността на израза 20 – 0 : 9 + 2009 : (9 – 0 – 2) е: 20 + 2009 : 7 = 20 + 287 = 307. 2
competition -> 1. Кое е най-голямото естествено число, което е делител на 2009 и има нечетен брой естествени делители? 2009 = 41. Числото е точен квадрат и значи е 7 = 49. 2
competition -> Решение на всяка от двете задачи носи по 50 точки. Въпроси 1
competition -> На Проф дбн Георги Марков
competition -> Научни трудове на д-р николай борисов спасов
competition -> Конкуренцията като откривателство


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница