Европейска рамкова конвенция за трансгранично сътрудничество между териториалните общности или власти на Съвета на Европа

Заключителен член

1. 
   Член 3 от Допълнителния протокол към Европейската рамкова конвенция от 21 май 1980 г. за трансгранично сътрудничество между териториалните общности или власти предвижда създаването на (местен) орган за трансгранично сътрудничество. Този орган може да има статут на юридическо лице и, според случая, може да бъде с обществен или частен характер.
   

2. 
   Съответните роли на международното и на вътрешното законодателство по отношение на устава. – Член 3 от Допълнителния протокол към Рамковата конвенция като че ли не осигурява адекватна основа за модела на устав на (местния) орган за трансгранично сътрудничество. Би трябвало уставите да се отнасят за едно или повече национални законодателства по въпроси като публичноправните прерогативи на органа, нормативната уредба на труда и пенсионирането на персонала или данъчния режим, от който да се ръководи органът и неговият персонал. Всъщност самият протокол недвусмислено препраща към едно или повече национални законодателства, това на държавата, в която се намира седалището, или тези на всички заинтересовани държави, що се отнася до юридическото лице, актовете и контрола на органа.
   

Приет е вторият вариант на алтернативата. Подготвен е модел на междудържавно споразумение (Вж. Част ІІ) с оглед да се предложи на страните членки проект на документ, предоставящ юридическа рамка за създаване на групи за трансгранично сътрудничество между териториалните общности или власти, определящ основните принципи на юридическите им системи и препращащ освен това към вътрешното/ните законодателство/а. По този начин проектът на договор допълва Допълнителния протокол без да му противоречи. Той е съобразен с вътрешните юридически системи, които не нарушава, освен в случаите, когато е несъвместим с тях (вж. заключителните членове на междудържавното споразумение). Той формира справочната рамка, в която се изработва моделът на устав (Вж. Част ІІІ).

3. 
   Обществен или частен статут на органа за трансгранично сътрудничество. Този статут може да бъде определен като юридически само въз основа на сравнение с категориите асоциации или фондации, подчинени на вътрешното законодателство на всяка заинтересована държава. Не може да се прецени дали в устава на даден орган за трансгранично сътрудничество да се включат прерогативи на обществената власт или да му се признае публичноправен статут, без да се вземе предвид формата на публичноправен орган, създаден по силата на договор или на националното законодателство.
   

Като се сравняват правилата, които се прилагат при публичноправния орган с тези, които се прилагат при частноправния, се вижда, че единствените възможни различия в съдебния режим се отнасят до условията на създаване на органа (Част ІІ, членове 2 и 7), участието на юридически частноправни лица в обществен орган (също член 7) и сключването на публични договори (също член 11, точка 4). Така че се изработи един единствен модел на междудържавно сътрудничество, отнасящ се до всички трансгранични органи – обществени и частни, които са юридически лица според вътрешното законодателство.

4. 
   Съвместни органи – неюридически лица. Трябва ли да формализираме съществуването на работни общности или координационни групи, подчинявайки ги на стриктни правила? Тъй като подобни групи може вече да са били сформирани по абсолютно неформален начин, беше решено, че формулирането на по-детайлни разпоредби би се оказало рестриктивно и при всички случаи ненужно, тъй като е трудно да се отговори на изискванията за контрол и санкции. По тази причина беше решено да не се създава модел на устав за подобни органи. Уточнено е обаче, че създаването на орган – неюридическо лице, може да бъде подчинено на някои условия, която могат да бъдат обобщени по следния начин:
   

1. 
   В граничните зони, териториалните общности или власти, подчинени на юрисдикцията на договарящите страни, биха могли, при условията, предвидени в членове 1 и 3 от Допълнителния протокол към Рамковата конвенция, да създават общи органи за трансгранично сътрудничество, които не са юридически лица, за да обменят информация, да изследват въпросите от общ интерес, да формулират предложения за сътрудничество към териториалните общности или власти, които ги съставляват и да постигат съгласие по отношение на предприемането от тяхна страна на мерки, необходими за осъществяването на набелязаните решения.
   

– областите на дейност на органа;

– сформирането и начините на функциониране на органа;

– срока, за който е създаден;

– начина на финансиране и на контрол на органа;

– вътрешното законодателство на една от договарящите страни, на което органът ще се подчинява.

3 Съвместният орган за трансгранично сътрудничество не може да приема принудителни мерки по отношение на своите членове или на трети страни освен ако териториалните общности или власти, които го съставляват, не са му делегирали подобна власт. В такъв случай третите страни запазват по отношение на териториалните общности или власти всички права, действия и апелации, с които биха се ползвали, ако самите власти бяха взели въпросните решения.

Формулировката на този член се основава на член 9 от Споразумението, сключено в Карлсруе на 23 януари 1996 г. и от член 7 на Френско-испанския договор, сключен в Байон на 10 март 1995 г., с уговорката, че този общ орган би могъл да приема задължителни за своите членове или за трети страни решения. За тези договори, вж. по-долу част n 10.

5. 
   Юридически процедури за създаване на органи за трансгранично сътрудничество. Редица западноевропейски държави, в желанието си да засилят юридическата рамка, предоставена от Рамковата конвенция, сключиха двустранни или многостранни договори, за да улеснят прилагането и най-вече да разрешат участието на териториалните общности или власти дружества, асоциации, групи или федерации за трансгранично сътрудничество. Тези споразумения предвиждат най-общо, че сформирането на местни трансгранични органи трябва да следва сключването на споразумение за трансгранично сътрудничество по смисъла на членове 1 и 3 от Допълнителния протокол към Рамковата конвенция.
   

Като се разгледат процедурите за създаване на органите, представляващи юридически лица, се идентифицират три различни хипотези, които обикновено се обхващат от този род международни конвенции.

Първата хипотеза се състои в това, да се позволи участието на чужди териториални общности или власти в орган със статут на юридическо лице, съществуващо по силата на вътрешното законодателство. В този смисъл няма значение дали въпросното законодателство предвижда, изрично или не, участието на чуждестранни териториални общности или власти.

Втората формулировка, наречена “френско-германска”, позволява на териториалните общности или власти от различни държави са създават трансгранична група, ако тя приеме формата на юридическа категория, присъстваща във вътрешното законодателство. Има се предвид съдебната система на държавата, на чиято територия се намира седалището на органа (вж. по-долу част n 6).

Третата хипотеза се отнася до създаването на публичноправни трансгранични органи с оглед съвместното изпълнение на задачи, които според вътрешното законодателство на всяка съответна държава, могат да бъдат поети от обществени групи, съставени от териториалните общности или власти на една и съща държава. В такъв случай се прибягва до националните категории на обществени органи, които имат своите еквиваленти във вътрешното законодателство на другите заинтересовани държави.

И трите хипотези са съвместими с членове 3, 4 и 5 от Допълнителния протокол.

Избрано беше да се комбинират хипотези 2 и 3. Този избор става ясен в член 2 от модела на междудържавно споразумение (Вж. Част ІІ).

6. 
   Законодателство, приложимо към органа за трансгранично сътрудничество. Според член 4 от Допълнителния протокол към Европейската рамкова конвенция, както и според повечето от международните конвенции за трансграничното сътрудничество в Западна Европа, юридическата форма на местния трансграничен орган със статут на юридическо лице, и по-общо, вътрешното законодателство, на което се подчинява, е това на държавата, на чиято територия се намира седалището му освен ако цитираните по-горе споразумения не предвиждат друго.
   

Принципът, според който уставът на органа не може да противоречи на законодателството на никоя от заинтересуваните държави, изисква този устав да представлява нещо като общ знаменател на законодателните изисквания на тези държави. Когато изискванията, поставени от вътрешните законодателства, се различават по своята строгост, трябва да се приложи най-строгата правна система, за да се спазят правилата, действащи в заинтересованите страни.

Този подход, възприет от Конвенцията Бенелюкс от 16 септември 1986 г., засяга единствено публичноправните органи. Освен това той е приложим само в страните, чиито законодателства по отношение на устава на асоциациите и групите териториални общности или власти са относително сходни.

Поради тези две причини беше предпочетен вариантът на член 4 от Допълнителния протокол за модел на междудържавно споразумение (Вж. Част ІІ). Законодателството на държавата, на чиято територия се намира седалището, определя правилата, приложими към трансграничния орган, юридическия му статут, решенията му и органа, натоварен с контрола над него, а също така и правилата, които този орган трябва да прилага при упражнявания от него контрол, данъчната и социалната уредба за управление на органа, персонала му, правилата за сключване на публични договори и др.

7. 
   Юридическа форма на органа на трансгранично сътрудничество. Ако законодателството на държавата, на чиято територия се намира седалището на местния трансграничен орган, то се прилага и за въпросния орган, и за цялата категория органи, към която принадлежи. Той може да е със статут на асоциация или фондация и да приеме формата на частно сдружение с нестопанска цел, публичноправна асоциация, обществено заведение, междуобщински синдикат, търговско дружество, консорциум, целеви съюз (Zweckverband), отворен съюз (openbaar lichaam). Тъй като този орган трябва да обединява няколко териториални общности или власти, предпочете се наименованието “група” (grouping) пред “орган” (body) за трансгранично сътрудничество. Вследствие на това беше предложено новата юридическа единица да се нарече “група за трансгранично сътрудничество”. Това определение се възприе за модела на междудържавно сътрудничество (Вж. Част ІІ) и за модела на устав на трансграничен орган (Вж. част ІІІ) по смисъла на чл. 3 и следващите членове от Допълнителния протокол към Рамковата конвенция.
   
8. 
   Основни правила, свързани с органа на трансгранично сътрудничество.  Трябваше да бъде направен избор относно някои основни разпоредби на устава на групата за трансгранично сътрудничество (наричана по-долу “група”):
   

b Частноправните физически или юридически лица могат да участват в обществена група, при условие че това не противоречи на закона на държавата, на чиято територия се намира седалището на групата.

c Основните органи на групата са общо събрание, управителен съвет и председател.

d Групата не може да има компетенции, които териториалните общности или власти упражняват в качеството си на държавни субекти, делегирани им от съответната държава.

e Групата не може да има с нормотворчески пълномощия, полицейска или данъчна власт.

f Споровете между групата и някой от нейните членове се решават от юрисдикцията, определена от вътрешното законодателство на държавата на ответника; всички други спорове се отнасят до компетентния съд по силата на вътрешното законодателство на всяка договаряща страна или по силата на международно споразумение.

g Делегирането от страна на териториалните общности или власти на определени задачи на групата, в която членуват, е подчинено освен това на правилата, приложими във всички държави, от които са тези териториални единици; в случай на спор, третите лица запазват срещу членовете на групата всички права, действия и апелации, които биха използвали ако самите членове бяха изпълнили тези задачи.

h Обществените групи могат да сключват публични договори по силата на вътрешното законодателство на държавата, на чиято територия е седалището им.

i Групата трябва да се обръща към независими одитори за заверка на баланса и отчета.

9 Терминология. Термините, използвани в моделите на междудържавно споразумение и на устав, са в съответствие с терминологията на Европейската рамкова конвенция и на Допълнителния протокол към нея.

10 Източници. Написването на модела за междудържавно споразумение се основава най-вече от следните международни договори:

– Конвенцията Бенелюкс за трансгранично сътрудничество между териториалните общности или власти, подписана в Брюксел на 12 септември 1986 г.;

– Германско-холандското споразумение за трансгранично сътрудничество между териториалните общности или власти, подписано в Иселбург-Анхолт на 23 май 1991 г.;

– Френско-испанския договор за трансгранично сътрудничество между териториалните общности, подписан в Байон на 10 март 1995 г.;

– Споразумение за трансгранично сътрудничество между териториалните общности и местните обществени органи, подписано в Карлсруе на 23 януари 1996 г.

При написването на модела на устав, авторите ползваха най-вече следните международни договори, регулации, устави и модели:

– Устав, приложен към Френско-швейцарското споразумение за изграждането и използването на летище Базел-Мюлхауз, подписан в Берн на 4 юли 1949 г.;

– Регламент (ЕО) n 2137/85 от 25 юли 1985 г. за създаването на европейска група за икономически интерес;

– Споразумение за трансгранично сътрудничество между териториалните общности и местните обществени органи, подписано в Карлсруе на 23 януари 1996 г.;

– Френски Декрет n 93-571 от 27 март 1993 г. за групи за обществен интерес, създадени по силата на член 133 от Рамковия закон n 92-125 от 6 февруари 1992 г. за териториалната администрация на републиката [Френски общ кодекс на териториалните общности, първа част, чл. L. 1112-2];

– Френски Декрет n 95-635 от 6 май 1995 г. за групите за обществен интерес, създадени да осъществяват дейности в областта на природозащитата;

– Модел на устав на трансграничен орган, изработен по силата на чл. 3, точка 5 от Конвенцията Бенелюкс за трансгранично сътрудничество между териториалните общности или власти, подписана в Брюксел на 12 септември 1986 г.;

– Модел на конвенция за създаване на група в обществен интерес за интеррегионално и трансгранично сътрудничество, приложена към френско междуведомствено циркулярно писмо (Вътрешни работи, Финанси) от 16 юни 1994 г. за група в обществен интерес, включваща териториални общности от държави - членки на Европейския съюз;

– Съвместен регламент на Еврорегион Рейн-Вал.

11. 
    Проекти на устав на органа за трансгранично сътрудничество. Структурата на модела на устав е класическа. В първата глава (чл. 1-11) се разглеждат въпроси, свързани с учредяването, предмета, продължителността, териториалния обхват на групата. Разглеждат се също така правата и задълженията на членовете, приемането на нови членове, оттеглянето и изключването на членове. Втора глава (чл. 12-17) изброява средствата, осигуряващи дейността на групата: вноските на членовете за финансирането на групата, други финансови източници, услуги, оборудване и персонал. Трета глава (чл. 18-33) се занимава с организацията и управлението на групата. Тя разглежда последователно състава, функциите и методите на работа на общото събрание, управителния съвет и работните групи. Тя определя и статута на председателя и на генералния директор/секретаря на групата, както и правилата за административен контрол. Финансовата страна се разглежда в ІV глава (чл. 34-38). Пета глава (чл. 39-40) урежда продължението на срока, разпускането и ликвидирането на органа. Шеста глава (чл. 41-47) съдържа “различни разпоредби”, между които отговорността на органите и служителите, изработването на вътрешен правилник, процедурата за промяна на устава и влизането му в сила.
    

Точка 2 трябва да съдържа изброяване на териториалните общности и местните обществени органи, към които държавата смята да приложи модела за междудържавно споразумение. Точка 3 позволява разширяването на полето на прилагане на споразумението по посока на новосъздадени общности или обществени органи, както и на други публичноправни юридически лица.

Член 2 на модела за междудържавно споразумение съпоставя правилата за учредяване на публичноправни групи и правилата за учредяване на частноправни групи. Първите трябва да бъдат създадени с оглед изпълнението в граничните зони на задачи, които според вътрешното законодателство на всяка страна могат да бъдат поети от обществени групи, създадени между местните публични институции. Вторите трябва да позволяват (по юридическия ред на съответните им държави) участие в асоциации или групи от гражданското и търговското право. И в двата случая създаването на органа изисква сключването на споразумение за трансгранично сътрудничество.

Законът, който се прилага към групата, е този на държавата, на чиято територия се намира нейното седалище. Режимът на съдебната система на тази държава е или този за обществените групи, създадени между териториалните общности или власти, или този за категорията частноправни органи, към която спадат териториалните общности или власти, създали групата.

Точка 2 съответства на чл. 4, точка 1 от Допълнителния протокол към Европейската рамкова конвенция.
Член 4

Вж. също и Общите съображения, свързани с модела за междудържавно споразумение (n° 6 и n° 7).

Решено беше да се уточни, че местните обществени институции имат правото да участват в група за трансгранично сътрудничество, създадена вече в съответствие с вътрешното законодателство на друга държава.

Решенията за участие в учредяването на група или присъединяване към нея са подчинени на правилото, съдържащо се в чл. 6, точка 1 от Допълнителния протокол към Европейската рамкова конвенция.

Прецени се за необходимо да се позволи на частноправни лица да участват в обществена група за трансгранично сътрудничество при следните условия:

– ако граничните обществени институции са нейни членове;

– ако не противоречи на закона на страната, в която се намира седалището й.

Тези разпоредби се основават на чл. 6 на Договора от Байон от 10 март 1995 г., както и на чл. 8 и 12 от Споразумението от Карлсруе от 23 януари 1996 г.

Всеки от споменатите в общите съображения договори (точка 10) изисква уставът на трансграничната група, която създава, да съдържа разпоредби, уреждащи редица въпроси (име, седалище, задължения, членове, задачи на органите, начини на финансиране на дейностите, бюджетни и счетоводни правила, приемане и оттегляне на членове, разпускане и ликвидация и др.).

Разпоредбите, които трябва да съдържат уставите на бъдещите групи за трансгранично сътрудничество, изброени в чл. 9 на междудържавното споразумение, са възприети от международни текстове.

Това съдържание очевидно засяга само органите със статут на юридически лица според вътрешното законодателство. Това не се отнася за органите, които не са юридически лица.

Тези разпоредби се основават на Споразумението от Карлсруе.

Точка 1 съответства на забраната, изложена в чл. 4, точка 2, алинея b на Допълнителния протокол към Европейската рамкова конвенция.

Точка 2 се основава на Договора от Байон и на Споразумението от Карлсруе.

Точка 3 се отнася за задачи, изпълнени от групата за сметка на един от членовете й. Става дума за един от редките случаи на едновременно прилагане на закона на държавата, в която се намира седалището, и закона на друга държава, от която е териториална общност или власт, участваща в групата. Това паралелно приложение се осъществява в условията на публичните сделки, в чието финансиране участват пряко или непряко членовете на групата. (точка 4).

И накрая, в точка 5 се уточнява, че членовете на групата трябва винаги да осигуряват прилагането или изпълнението на нейните решения.
Член 12

По тази причина финансирането и контролът на групите ще се ръководи от споменатите разпоредби в Допълнителния протокол към Европейската рамкова конвенция.

Към персонала на групата се прилага законодателството на държавата, на чиято територия е седалището й.

Тази разпоредба се основава на чл. 15 от Споразумението от Карлсруе.

Тази разпоредба се основава на чл. 10 от Договора от Байон и на чл. 7, § 2 от Споразумението от Карлсруе.

Тези регулации имат за цел, в съответствие с чл. 7 от Допълнителния протокол към Рамковата конвенция, да предпазва от промени националната съдебна защита, с която разполагат трети страни преди сключването на въпросното междудържавно споразумение; тя позволява също така изваждането на териториалните общности или власти – членуващи в групата, от юрисдикцията на чужд съд.

В съответствие с чл. 1 на модела на междудържавно споразумение, публичноправните юридически лица, които не са нито териториални общности, нито местни обществени органи, могат да подпомагат създаването на група или да членуват в нея. В съответствие с чл. 7 от модела на споразумение, същото се отнася и за частноправните лица, ако това не противоречи на вътрешното законодателство на държавата, на чиято територия е седалището на групата. Участието на физически лица трябва да бъде по изключение и да бъде оправдано от съображения, свързани с обществената услуга, която предоставят.

Чрез прилагането на модела за междудържавно споразумение всички обществени институции, участващи в групата, се възприемат като “териториални общности или власти”. От друга страна, членовете на общото събрание не са юридическите лица, участващи в групата, а техни представители.

Като определя седалището на групата на територията на дадена държава, уставът я подчинява на вътрешното законодателство на тази държава. По тази причина не е желателно се променя държавата на местонахождението на седалището, освен при промяна на устава.

Като подчинява групата на законодателство, управляващо една от категориите асоциации или групи, в които териториалните общности или власти имат право да участват в юридическия ред на тази държава, уставът определя дали тя е публичноправна или частноправна и й придава юридическата форма, установена от законодателството на държавата, на чиято територия е нейното седалище.

Датата, на която групата приема статут на юридическо лице, е определена от компетентните власти на държавата, от която са териториалните общности или власти, в съответствие с чл. 47 от устава.

Предметът на дейност на групата може да има общ обхват или, напротив, обхват, ограничен до осъществяването или управлението на оборудването от общ интерес.

Членовете на групата могат да й делегират определени задачи, които тя да изпълни от тяхно име.

Според чл. 4 от модела за междудържавно споразумение групата не може да има стопанска цел.

Ако групата е публичноправна единица, тя може да сключва обществени договори по силата на вътрешното законодателство на държавата, на чиято територия е седалището й, при условие че спазва задълженията, наложени от вътрешното законодателство на собствените им страни по отношение на процедурите, свързани с рекламата, търговете и избора на предприятия, на страните, от които са членовете, които участват във финансирането на сделката. Става дума за припомняне на разпоредбите на чл. 11, точка 4 от модела за междудържавно споразумение.

Накрая се уточнява, че групата не може да разполага нито с нормотворческа, нито с полицейска, нито с данъчна власт, в съответствие с чл. 11 на междудържавно споразумение.

Ако групата е сформирана за ограничен период от време, този период може да бъде удължаван еднократно или многократно за период, който не превишава този, за който е била създадена (Вж. чл. 39 от устава).

Прието е представителството на всеки член на групата да бъде пропорционално на уставните права, които от своя страна са пропорционални на приноса на членовете. Въпреки това нищо не пречи да се използва друг критерий, например населението на всяка териториална общност или власт (какъвто е случаят с Еврорегиона Рейн-Вал).

Членовете носят отговорност за дълговете на групата пропорционално на уставните им права. Същото се отнася и до задълженията между членовете по отношение на трети страни. Те не са взаимообвързани.
Член 9

Не беше счетено за необходимо в проектите на устави да се определят условията за приемане на нови членове. Правата и задълженията на новия член са уточнени в приложението към устава.

Същото се отнася и за оттеглянето. Членът, който се оттегля, може да го направи само след изтичане на бюджетната година. Той запазва направеното в негова полза и компенсира групата за него.

Оттеглянето може да бъде поискано от органа, натоварен с контрола на териториалната общност или власт, който участва в групата (Вж. чл. 32 от устава).
Член 11

По отношение на изключванията се прилага същата система като изключеният член трябва да компенсира групата за щетите, причинени от неизпълнение на задълженията му.

Независимо от приноса на членовете, групата може да събира такси и ако законодателството на страната, на чиято територия се намира седалището, го позволява, може да прибягва до заеми.

Персоналът никога не се назначава по устав; той се назначава на договорна основа.

В съответствие с чл. 13 от модела на междудържавно споразумение, единствено собственият персонал на групата е подчинен на законодателството на държавата, на чиято територия се намира седалището й.

Всеки член на групата изпраща в Общото събрание представители, чийто брой е пропорционален на уставните му права (Вж. по-горе коментара на чл. 8 от устава).

В съответствие с чл. 10, точка 3 от модела за междудържавно споразумение, определянето и мандатът на неговите членове се подчиняват на законодателството на държавата, от която е всяко заинтересовано юридическо лице.
Член 21

Гласуванията в общото събрание изискват абсолютно мнозинство на изразените гласове, освен за решения, свързани с изменение на устава, продължаване срока или преждевременно прекратяване на групата (вж. чл. 39, 40 и 46 от устава).

Езиците, на които се пишат протоколите, са същите като при устава (Вж. чл. 45 на устава).

Периодичната информация за юридическите лица, които съставляват групата, се изисква по силата на чл. 10 от модела на междудържавно споразумение.

Гласуването в управителния съвет се извършва при абсолютно мнозинство на гласовете. Достатъчно е гласувалите “за” да са повече от гласувалите “против”.

Групата може, ако желае, да назначи директор/главен секретар, който да има изпълнителни функции в управителния съвет.

В съответствие с чл. 6, т. 2 от Допълнителния протокол към Рамковата конвенция и с чл. 12 от модела на междудържавно споразумение, административните актове на групата се подлагат на контрола, предвиден от законодателството на държавата, на чиято територия е седалището й, без да се пренебрегват и интересите на териториалните общности или власти на другите държави.

Властите, натоварени с контрола на участващите в групата териториални общности или власти, имат правото да изискат от тях да се оттеглят от групата (вж. чл. 10 на устава).

Тъй като групата е с нестопанска цел, натрупването на бюджетни излишъци трябва да доведе до намаляване на годишните вноски на членовете на групата.

Ролята, отредена на независимите експерти по отношение на заверката на баланса и отчета на резултатите, се основава на член 14, точка 2 от Споразумението от Карлсруе и чл. 6, алинея последна от Договора от Байон от 10 март 1995 г.

Членът, свързан с некоректните плащания, се основава на чл. 20 от модела на учредителна конвенция за междурегионално и трансгранично сътрудничество на група по интереси, приложен към френското междуведомствено циркулярно писмо от 16 юни 1994 г. То предвижда използването на структурните фондове на Европейския съюз в полза на регионалната политика на Съюза.

Прилагането на данъчното законодателство на държавата, на чиято територия се намира седалището на групата, съответства на принципа, заложен в чл. 3 от модела за междудържавно споразумение.

Вж. коментара на чл. 21 от устава.

Правилата за отговорността на председателя, зам.-председателя, членовете на управителния съвет и на директора/генералния секретар са съобразени с общото законодателство, отнасящо се за дружествата с ограничена отговорност.

Този член съдържа юридическа клауза, позволяваща разрешаването на всеки спор между групата и нейните членове от юрисдикцията, компетентна по силата на вътрешното законодателство на държавата, от която е ответникът, така че да се избегне възможността дадена териториална общност или власт, участваща в групата, да бъде подчинена на юрисдикцията на чужда държава. Това правило се основава на чл. 11, т. 1 от Германско-холандското споразумение за трансгранично сътрудничество между териториалните общности или власти, подписано в Иселбург-Анхолт на 23 май 1991 г. То е наложено от чл. 16, т. 1 от модела за междудържавно споразумение.

Този член, който се основава на чл. 6 на Договора от Байон от 10 март 1995 г., съответства на чл. 8, т. 2 от модела на междудържавно споразумение.

Вж. коментара на чл. 21 от устава.

Вж. коментара на чл. 5 от устава.

В противоречие с чл. 12, т. 2 и чл. 19 от модела на устав, финансовото участие на всеки член на групата през първата година се определя от преходни разпоредби.