Европейският съюз и биоразнообразието редактори: д-р Иван Гюилаи (Ivan Gyulai)

Изтегляне 1.05 Mb.

страница	2/12
Дата	07.08.2017
Размер	1.05 Mb.
	#27459

1 2 3 4 5 6 7 8 9 ... 12

Директива 79/409/ЕЕС регулира защитата на видовете птици, чиито естествени местообитания са в страните членки на Общността. Защитата е осигурена за екземпляри, яйца, гнезда и местообитания на видове птици. „Страните членки ще вземат подходящи мерки – обозначаване на защитени области, поддържане и управление на естествени местообитания в и извън защитените области, възстановяване повредени местообитания, създаване нови местообитания – за да осигурят тяхното съхраняване, поддържане и възстановяване“.

Специални мерки за защита трябва да бъдат предприети за местообитанията на видовете обозначени в Приложение 1 на директивата (видове, заплашени от изчезване, редки, уязвими видове или видове със специфични местообитания), за да се осигури тяхното размножаване, свободно преместване, разпространение и преживяване.

Съгласно директивата, страните членки могат да правят изключения от постановлението в случай на незачитане на обществените интереси, и са разработени списък с няколко изключения и ограничения по прилагането му. Видовете посочени в Приложение 2 са оторизирани за лов, съгласно националните разпоредби на различните страни членки. Видовете от списък 2/1 са разрешени за лов в цялата географска територия съгласно обхвата на директивата, видовете от Списък 2/2 само на територията на страните членки, за които се отнася изключението. В списък 3 са посочени видове, чийто биологичен статус трябва да бъде прегледан по отношение търговското им значение. В Приложение 4 са посочени забранените средства на улов или убиване, които може да предизвикат тотално изчезване на определени видове. Също така са регулирани начините за транспортиране.

Страните членки трябва да докладват за прилагането на постановлението на всеки 3 години. На основата на изпратената информация, Комисията подготвя обобщен доклад за осъществяването на директивата. Националните постановления свързани с тази директива трябва да бъдат приети до 2 години във всяка една страна членка на ЕС и Комисията трябва да бъде информирана за това от тях.

1.2.2. Директивата за местообитанията

Директива 92/43/ЕЕС, така наречената Директива за местообитанията регулира съхраняването на естествените местообитания и съхраняването на дивата фауна и флора. Най-общо наричана Директива за Местообитанията, следователно тя трябва да бъде нормативната рамка за съхраняване на местообитанията. Но освен това тя включва мерки за осигуряване защитата на онези видове от Европейската флора и фауна и местообитания, които представляват интерес за Общността.

Кои категории попадат под понятието„Интерес за Общността“?

Страните членки на ЕС и Европейската Комисия формулират шест биогеографски региона. Всеки регион се характеризира със специфични местообитания и див живот. Директивата за местообитанията обозначава съответните типове местообитания и видовете във всеки биогеографски регион. Техният списък е посочен в приложенията на директивата. Съхраняването на тези местообитания и видове е в интерес на цялата Общност .

Типове естествени местообитания, представляващи интерес за Общността:

такива, които са в опасност от изчезване в тяхната естествена област, или имат малка естествена област, в резултат на тяхното намаляване, или по причини, свързани със съществено ограничена площ, или представляват отличителни примери на типични характеристики на някои биогеографски региони.

Такива типове местообитания са или могат да бъдат посочени в Приложение 1.

Приоритетни типове естествени местообитания означават естествени местообитания в опасност от изчезване, Общността носи специална отговорност от гледна точка относителния дял на тяхната естествена област. Тези приоритетни естествени местообитания са посочени със звездичка (*) в Приложение I.

Статуса на съхранение на естествено местообитание ще се счита благоприятен, когато:

естествената му област и площите, които покрива в областта са стабилни или се увеличават,
съществуват специфична структура и функции, които са необходими за дългосрочно поддържане и е вероятно те да продължат да съществуват в предвидимо бъдеще
статуса на съхраняване на типичните видове е благоприятен, както е дефинирано в (i)

местообитание на видове означава околна среда, дефинирана от специфични абиотични фактори, в която видовете живеят във всеки стадий на биологичния си цикъл;

видове, представляващи интерес за Общността означават видове, които в рамките на територията обозначена в член 2 са

застрашени, освен тези видове, чиято естествена област е гранична в тази територия и, които не са застрашени или уязвими в западната пале арктична област;

или са уязвими т.е. приема се, че е вероятно да се прехвърлят в застрашена категория в близко бъдеще ако причинните фактори продължават да действуват;

или са редки, т.е. с малки популации, които понастоящем не са застрашени или уязвими, но са изправени пред риск. Видовете са локализирани в рамките на ограничени географски области или са фино разпределени върху по-широка област;

или са ендемични и изискващи специално внимание поради причини, свързани със специфичната природа на техните местообитания, и/или потенциалното влияние на тяхното експлоатиране в тяхното местообитание, и/или потенциалното влияние на експлоатирането им върху техния статус на съхранение.

Такива видове са посочени или могат да бъдат посочени в Приложение 2 и/или Приложения 4 или 5;

приоритетни видове означава видове, за които Общността има специална отговорност по отношение на относителния дял на тяхната естествена област, която попада в територията, отнесена в член 2; тези видове са обозначени със звездичка (*) в Приложение 2.;

статус на съхранение на видове означава сумата от влияния, действащи върху разглежданите видове, които могат да повлияят дългосрочното разпространение и изобилие на техните популации в рамките на територията, отнасяща се до член 2;

Статусът на съхранение ще се счита „благоприятен“, когато

данните за динамиката на популацията на разглежданите видове показват, че самата популация се поддържа в дългосрочен аспект като жизнен компонент на естественото си местообитание, и
естествената област на видовете, нито се намалява, нито има вероятност да бъде намалена в предвидимо бъдеще, и
съществува и вероятно ще продължи да съществува достатъчно обширно местообитание, което да поддържа популацията им на основата на дългосрочни прогнози;

място от значение за Общността означава, място в биогеографския регион или региони, към които то принадлежи, допринася значително към поддържането или възстановяването на благоприятен статус на съхраняване на типа естествени местообитания в Приложение 1 или на видове в Приложение 2. и също така може значително да допринася към съгласуваността с НАТУРА 2000 (NATURA 2000), и/или допринася значително на поддържането на биологичното разнообразие в рамките на разглежданите биогеографски регион или региони.

За животински видове, обитаващи обширни площи, местата със значимост за Общност та ще съответстват на местата в естествената област на такива видове, които представляват физически и биологични фактори, жизнено важни за техния живот и размножаване;

специална област на съхранение означава място с важност за Общността, обозначено от страните членки чрез законодателен, административен и/или договорен акт, където са прилагани необходимите мерки за съхраняване за поддържане или възстановяване при благоприятен статус на съхраняване, или на естествени местообитания, и/или популации на видове, за които мястото е обозначено.

1.2.3. Цели на директивата

Основната цел на Директивата за местообитанията е да спомага за съхранение на биоразнообразието, основано на признаването, че съществуването на биоразнообразието представлява главно условие за устойчиво развитие. Въпреки това, в европейската територия на страните членки, естествените местообитания продължават да се влошават и сериозно застрашени са увеличаващ се брой диви видове.

Директивата за местообитанията включва следните важни Приложения:

1. Типове естествени местообитания, представляващи интерес за Общността, чието съхраняване изисква обозначаването на специални защитени площи

2. Животински и растителни видове, представляващи интерес за Общността, чието съхранение изисква обозначаването на специални площи на съхранение

3. Критерии за избор на места, признати за идентифициране като места със значимост за Общността и обозначаването на специални области за съхраняване.

4. Животински и растителни видове, представляващи интерес за Общността, нуждаещи се от строга защита.

5. Животински и растителни видове, представляващи интерес за Общността, чието приемане за диви и експлоатацията им може да бъде обект на управленски мерки.

6. Забранени методи и средства за улов и убиване и транспортиране на видове риби и бозайници.

Директивата декларира следните общи идеи в подкрепа на съхраняването на естествените местообитания и видове:

1. С цел да се запази биоразнообразието, трябва да имат приоритет мерки за съхраняване на естествени местообитания и техните видове по отношение експлоатацията, пред която те са изправени. Следователно, Директивата изисква създаването на обща система за защита на естествени местообитания и видове, представляващи интерес за Общността, която ще бъде гранична Европейска екологична мрежа от специални защитени области. Това е НАТУРА 2000 (NATURA 2000). Тази мрежа, състояща се от места, съдържащи естествени типове местообитания, посочени в приложенията, ще направи възможно поддържането на благоприятен статус на съхраняване или където е подходящо възстановяването на типове естествени местообитания и местообитания на засегнатите видове в тяхната естествена област. Всяка страна членка на ЕС трябва да допринася за създаването на НАТУРА 2000 (NATURA 2000) в съответствие с представянето на типове естествени местообитания и местообитания на видовете, представляващи интерес за Общността в рамките на собствената си територия.

2. Обозначаване на избраните местоположения се предлага от страните членки, но въпреки това, когато е необходимо, може да се създаде процедура за позволяване обозначаването в изключителни случаи на места, които не са били предложени от страната членка, но които Общността счита жизнено важни, както за поддържане, така и за преживяване на приоритетен тип естествено местообитание или приоритетни видове.

3. Трябва да бъде направена подходяща оценка на всеки план или програма, притежаваща вероятен ефект върху целите на съхраняването на място, което е било обозначено или, което ще бъде обозначено в бъдеще.

Страните членки на ЕС ще предприемат подходящи мерки в специалните места за съхранение за избягване влошаване на естествени местообитания и местообитания на видове както и притесняването на видове, за които областите са били обозначени от гледна точка на това, че такива нарушения може да бъдат важни по отношение целите на тази директива.

Всеки план или проект непряко свързан с управлението на дадено местоположение, но е вероятно да има значително влияние върху него, ще бъдат обект на подходяща оценка на за косвените последици върху местоположението от гледна точка целите на съхраняване на местоположението.

В светлината на заключенията на оценката на косвените последици за местоположението, компетентните национални власти трябва да се съгласят с плана или проекта след като са констатирали, че те няма да повлияят неблагоприятно целостта на местоположението и ако е подходящо след получаване мнението на обществеността.

Ако въпреки отрицателна оценка на косвените последици за местообитанието и при липсата на алтернативни решения, планът или проектът трябва въпреки всичко да бъдат, осъществени поради наложителни причини, свързани с невъзможност за пренебрегване на обществени интереси, включително такива от социален или икономически характер, Страните членки на ЕС трябва да предприемат всички компенсаторни мерки, необходими за осигуряване целостта и съгласуваността с НАТУРА 2000 (NATURA 2000). Страна член на ЕС ще уведоми Комисията за приетите компенсаторни мерки.

Ако разглежданото местообитание съдържа типове приоритетни естествени местообитания и/или приоритетни видове, единствените разногласия, които могат да бъдат повдигнати са тези свързани с човешкото здраве, обществената безопасност или обществени интереси, отчитайки приоритетната значимост на околната среда.

4. Прилагането на мерки за осигуряване съхраняването на приоритетни естествени местообитания и приоритетни видове, представляващи интерес за Общността е обща отговорност на всички страни членки на ЕС поради неравномерното разпределение на такива местообитания и видове на територията на Общността. Следователно, беше постигнато съгласие, че при такива изключения, съгласно наредбите на Общността трябва да бъде осигурено съвместно финансиране.

Комисията, в съгласие със засегнатите страни членки на ЕС трябва да определи финансиране, включително и съвместно финансиране, необходимо за прилагането на мерки за съхраняване, имайки предвид освен другите неща и концентрирането на приоритетни видове на територията на страната член на ЕС и относителното натоварване за нея, което ще е последица от прилагането на необходимите мерки.

Комисията ще приеме предварителна рамка на мерки, включващи съвместно финансиране. Мерките, които не са получили необходимото съвместно финансиране или са били само частично съ-финансирани, трябва да бъдат повторно оценени в контекста на две годишния преглед на оперативната рамка и може междувременно да бъдат отложени от страните членки, оставайки нерешен този въпрос.

5. Политиките за използване на земята за засаждане и развитие трябва да стимулират съхраняването и управлението на особеностите на ландшафта, които са от главно значение за дивата флора и фауна;

6. Трябва да се създаде система за наблюдение и надзор на статуса на съхранение на естествените местообитания и видове, подчинени на тази директива;

7. Необходима е обща система за защита на определени растителни и животински видове, която да съответствува на директива 79/409/ЕЕС, трябва да бъде създадена наредба за мерки за управление на определени видове, ако техния статус на съхранение е застрашен, включително забрана на определени начини на улов или убиване, като се създава възможност за унищожаване при определени условия;

8. С цел осигуряване надзор на осъществяването на тази директива, Комисията ще подготвя периодично обобщен доклад, основаващ се на изпратената информация от страните членки по отношение прилагането на националното законодателство, прието съгласно тази директива;

9. Подобряването на научните и техническите познания е важно за осъществяването на тази директива, така че тя е последователно подходяща за стимулиране необходимата научно-изследователска работа;

10. Трябва да бъде създадена наредба за допълнителни мерки, управляващи повторното въвеждане на определени естествени растителни и животински видове и възможното въвеждане на неестествено срещащи се видове.

11. Обучение и обща информация, свързана с целите на директивата са важни за осигуряване на ефективното £ осъществяване;

12. Предприети мерки, съобразени с настоящата директива, трябва да отчитат икономическите, социални и културни изисквания и регионалните и местни характеристики;

13. Където считат необходимо, страните членки ще полагат усилия за подобряване екологичната съгласуваност с НАТУРА 2000 (NATURA 2000) чрез поддържане и, където е подходящо развиване, характерни особености на ландшафта, които са от главно значение за дивите фауна и флора.

Страните членки ще стимулират, политики за използване на земята и развитие и по-специално от гледна точка подобряване на екологичната съгласуваност на мрежата НАТУРА 2000 (NATURA 2000), управлението на характеристики на ландшафта, които са от значимост за съхранението на дивата флора и фауна.

Такива характеристики са, тези които по силата на тяхната линейна или непрекъсната структура (като например реки с техните брегове или традиционните системи за изграждане на границите на полята) или поради тяхната функция (като например водоеми или малки дървета) са жизнено важни за мигрирането, разпространението и генетичната обмяна на диви видове.

14. Страните членки на ЕС, чиито местоположения, съдържащи един или повече типа приоритетни местообитания и приоритетни видове, представляват повече от 5 % от тяхната национална територия, може в съгласие с Комисията да поискат изброените критерии да се прилагат по-гъвкаво при избора на тяхната територия на всички местоположения, представляващи интерес за Общността;

15. Страните членки ще приемат национални законодателни и административни мерки, съобразени с Директивата в рамките на две години след публикуването £ и ще уведомят Комисията за тях.

1.2.4. Конкретни задачи, наложени от директивата

Основна цел на Директивата за Местообитанията е да създаде мрежата НАТУРА 2000 (NATURA 2000). За това са необходими следните мерки:

Етап 1: На основата на критериите, поставени в Приложение 3 и свързана с това научна информация, всяка страна членка на ЕС ще предложи списък с местоположения, показващи кой тип естествено местообитание от Приложение 1 и кои видове от Приложение 2 са естествени за територията £. За животинските видове, разпространени върху големи площи, тези местоположения ще съответствуват на местата в рамките на естествената област на такива видове, които представляват физически и биологически фактори, жизнено важни за техния живот и размножаване. За водните видове, които обхващат обширни площи, такива местоположения ще бъдат предложени само там където има ясно идентифицирана площ, представляваща физични и биологични фактори, жизнено важни за техния живот и размножаване.
Критерии за селекция:

Критерии за селекция на национално ниво:

а) Критерии за оценка на местоположения за даден тип естествено местообитание в Приложение 1:

Степен на представителност на типа естествено местообитание на дадено местоположение.
Площ на местоположението, покрита от типа естествено местообитание по отношение на общата площ, покрита от типа естествено местообитание в рамките на националната територия.
Степен на съхранение на структурата и функциите на типа естествено местообитание и възможности за възстановяване.
Глобална оценка на стойността на местоположението за съхранение на разглеждания тип естествено местообитание.

б) Критерии за оценка на местоположения за дадени видове от Приложение 2.

Размер и плътност на популацията на видовете, присъстващи в местоположението отнесени към популациите, присъствуващи на националната територия.
Степен на съхранение на характеристиките на местообитанието, които са важни за разглежданите видове и възможностите за възстановяване.
Степен на избиране на присъстващата популация на местоположението, по отношение на естествената област на разпространение на видовете.
Глобална оценка на стойността на местоположението за съхранение на разглежданите видове.

в) На основата на тези критерии, страните членки на ЕС ще класифицират предлаганите от тях местоположения в националния списък като места, допустими за идентифициране като местоположения със значимост за Общността, съгласно тяхната относителна стойност за съхранение на всеки тип естествено местообитание в Приложение 1 и всеки вид в Приложение 2.

г) Този списък ще показва местата, съдържащи приоритетни типове естествени местообитания и приоритетни видове, селекционирани от страните членки на основата на критерии А и Б по-горе.

Критерии за селекция на ниво на Общността:
Оценка на значимостта за Общността на местоположенията, включени в националните списъци:
Всички местоположения, идентифицирани от страните членки, които съдържат приоритетни типове естествени местообитания и / или видове ще бъдат разгледани като места със значимост за Общността.
Оценката на важността за Общността на други местоположения в списъка на страните членки, т.е. техния принос при подържане или повторно създаване на благоприятен статус за съхранение, естествени местообитания в Приложение 1 или видове в Приложение 2 и/или съгласуваността им с НАТУРА 2000 (NATURA 2000) ще се подчинява на следните критерии:
относителната стойност на местоположенията на национално ниво
географската позиция на местата по отношение на пътищата на мигриране на видове в Приложение 2 и дали те принадлежат към непрекъсната екосистема, разположена от двете страни на една или повече вътрешни граници на Общността
общата площ на местоположението
брой на типовете естествени местообитания от Приложение 1 и видовете от Приложение 2, присъстващи в местоположението
глобалната екологична стойност на местоположението за биогеографските региони и/или за цялата територия, отнесена към Член 2, касаеща както характеристики от уникален аспект на особеностите им, така и за начина, по който те се комбинират.

Етап 2: Списъкът ще бъде представен на Комисията в рамките на три години от публикуването на тази Директива, заедно с информация за всяко местоположение. Тази информация ще включва карта на местоположението, наименование, разположение, степен и данни получени в резултат на прилагането на критериите, обозначени в Приложение 3.

Етап 3: На основата на критериите, поставени в Приложение 3 и в рамките на всяка една от шестте биогеографски региона, Комисията ще подготви в съгласие с всички страни членки на ЕС проекто списък на местоположения с важност за Общността, на основата на списъците представени от страните членки идентифициращи онези, които са загубили един или повече типове приоритетни местообитания или приоритетни видове.

Етап 4: Списъкът на местоположенията, избрани за местоположения важни за Общността, идентифицирани като такива, които съдържат един или повече типове приоритетни местообитания или приоритетни видове ще бъдат приети от Комисията (списъците трябва да бъдат изготвени в рамките на шест години след приемането на директивата).

Етап 5: След като дадено място с важност за Общността е прието, страната членка трябва да обозначи това място като специална област на съхранение веднага след като това е възможно и в рамките най-много на шест години.
Други:

Паралелно с техните предложения за места, допустими за обозначаване като специални области за съхраняване, съдържащи типове приоритетни местообитания и /или приоритетни видове, страните членки ако е подходящо ще изпратят на Комисията техните изчисления, които те считат че ще бъдат необходими, относно съвместното финансиране от Общността.

В съгласие с всяка заинтересувана страна членка, Комисията ще определи за места важни за Общността, за които се търси съвместно финансиране, онези мерки, които са жизнено важни за поддържане или повторно създаване на благоприятен статус на съхранение на приоритетните типове естествени местообитания и приоритетните видове на разглежданите места, както и общите разходи необходими за прилагането на тези мерки.

1.2.5. Препоръки на директивата за защита на видовете

Страните членки на ЕС ще предприемат необходимите мерки за създаването на система за строга защита на животинските видове, посочени в Приложение 4. (а) в тяхната естествена област, забраняващи:

всички форми на свободен улов или убиване на екземпляри от тези видове в дивата природа;
свободното обезпокояване на тези видове по специално през периода на размножаване, отглеждане, презимуване и мигриране;
свободното унищожаване или събиране на яйца
влошаване или разрушаване на места за размножаване или места за почивка.

За тези видове страните членки ще забранят задържането, транспортирането и продажбата или размяната и предлагането за продажба или размяна на екземпляри взети от естествени диви условия освен тези взети съгласно законите прилагани преди въвеждането на тази директива.

Забраната ще се прилага по отношение всички етапи от жизнения цикъл на животните.

Страните членки ще създадат система за наблюдение на случаен улов или убиване на животински видове, посочени в Приложение 4. С оглед на събраната информация, страните членки ще предприемат допълнителни мерки за научни изследвания и съхраняване, които са необходими за да се гарантира, че случайният улов или убиване няма да имат значително отрицателно влияние върху засегнатите видове.

Страните членки ще вземат необходимите мерки за създаването на система на строга защита на растителни видове, посочени в Приложение 4. (б), забраняваща:

свободното бране, събиране, отрязване, изкореняване или унищожаване на такива растения в тяхното естествено диво местообитание
съхраняването, транспортирането и продажбата или размяната и предлагането за продажба или размяна на образци на такива видове, събрани от естествени диви местообитания, освен за тези, които са събрани съгласно действащия закон преди прилагането на настоящата директива.
забраните ще се прилагат по отношение всички етапи на биологичния цикъл на растенията.

Ако с оглед на надзора осигурен в Член 11, страните членки считат необходимо, те ще предприемат мерки да гарантират че събирането на образци от диви местонахождения на видове от дива флора и фауна посочени в Приложение 5, както и тяхното експлоатиране е съвместимо с тяхното поддържане при благоприятен статус на съхранение.

Когато се счита, че такива мерки са необходими, те ще осигурят продължаване на надзора, гарантиран в член ii. Такива мерки може още да включват по-специално:

наредби отнасящи се до достъпа до определена собственост,
временна или местна забрана за събирането на екземпляри от диви местоположения и експлоатирането на определени популации,
регулиране на периоди и методи на събиране на екземпляри,
когато са взети екземпляри, прилагане на правила за лов и риболов, които вземат предвид съхраняването на такива популации,
създаването на система от лицензи или квоти за събирането на екземпляри,
регулиране на покупката, продажбата, предлагането за продажба, съхраняването с цел продажба на екземпляри,
изкуственото отглеждане на животински видове, както и изкуственото отглеждане на растителни видове, при строго контролирани условия с цел намаляване събирането на екземпляри от диви местообитания,
оценка на ефекта от прилаганите мерки.

По отношение на улова или убиването на видове диви животни, посочени в Приложение 5 и в случаи, когато съгласно член 16, се прилага унищожаване при събирането, улова и убиването на видовете, посочени в Приложение 4, страните членки ще забранят използването на всички безразборни средства причиняващи локално изчезване или сериозни нарушения на популации на такива видове и по-специално:

използуването на средства за улов и убиване, посочени в Приложение 6.
всяка форма на улов и убиване от методите на транспорт, отнасящи се до Приложение 6.

Гарантирайки, че няма задоволителна алтернатива и, че унищожаването не е пагубно за поддържането на популации на разглежданите видове при благоприятен статус на съхранение в естественото им местоположение, Страните членки могат да отхвърлят клаузите в член 12, 13, 14 и 15 (а) и (б):

в интерес на защитата на дивата флора и фауна и съхраняване на естествените местообитания,

да предотвратят сериозно нарушаване, по-специално на земеделски култури, стопански животни, гори, рибарници и водни или други видове собственост,
в интерес на общественото здраве и обществената безопасност или поради други наложителни причини за пренебрегване на обществения интерес, включително такива със социален или икономически характер и благоприятни последици от приоритетна значимост за околната среда,
за научно-изследователски и образователни цели, или повторното размножаване и въвеждане на тези видове и за дейности по отглеждане, необходими за тези цели, включително изкуственото отглеждане на растения,
да позволят при строго контролирани условия на селективна основа и до ограничена степен вземането и съхраняването на определени екземпляри от видовете, посочени в Приложение 4 в ограничени бройки, посочени от компетентните национални власти.

Страните членки ще представят доклад на Комисията на всеки две години, съгласно формата, създадена от Комитета за несъобразяване с гореспоменатите клаузи, прилагана съгласно параграф 1. Комисията ще даде своето становище за тези унищожения в рамките на максимум 12 месеца след получаването на доклада и ще даде отчет на Комитета.

Докладът ще посочва:

Видове, които са обект на унищожаване и причината за това унищожаване, включително природата на риска и ако е подходящо, референция към отхвърлени алтернативи и използвани научни данни,
средства, уреди или методи разрешени за улов или убиване на животински видове и причините за тяхното използване,
обстоятелства къде и кога такова унищожаване е било разрешено,
властите, които са упълномощени да декларират и проверяват, че необходимите условия са получени и да решат какви средства, приспособления или методи могат да бъдат използвани в рамките на какви граници и, от кои агенции и кои хора трябва да осъществят тези задачи,
използваните надзорни мерки и получените резултати.