За банките, участващи в акредитивната операция от значение е само документарното оформяне и развитие на операцията, а не реалното изпълнение на

• 
  пълнотата на комплекта от документи;
  
• 
  съответствието им с условията на акредитива;
  
• 
  съгласуваността помежду им.
  

2) Събиране на сумата от сметката на платеца и издаване на авизо;

3) Получаване на авизото и откриване на акредитив;

4) Уведомление за открит акредитив;

5) Изпращане на стоката;

6) Представяне на, посочените в акредитива стоково-разпоредителни документи;

7) Изпращане на документите за извършеното плащане от акредитива;


⁴⁴Меразчив, В и др., Банково счетоводство/Васил Меразчиев, Георги Баташки, Свищов 2002, с.154

8) Банката на доставчика извършва плащането и изпраща уведомление на

доставчика;

9) Връщане на неусвоената част от акредитива, ако има такава;

10) Получено авизо с неусвоената част от акредитива;

11) Уведомяване на платеца за извършеното плащане.

1) Вид на акредитива – отменяем или неотменяем, допускащ или недопускащ или недопускащ частични доставки, прехвърляем или непрехвърляем;

2) Начин за откриване, авизиране и предаване на документите – тези действия се извършват по пощата, чрез куриер или с помощта на телекомуникационно средство. Ако в нареждането не е посочено нищо конкретно, банките са в правото си да избират начина;

3) Бенефициент – пълно наименование, адрес и други идентификационни данни;

4) Авизираща банка – пълно наименование и адрес;

5) Инструкции към авизиращата банка – с тях се уточнява нейният ангажимент. Става дума за това, дали тя следва само да авизира акредитива, или да го потвърди;

6) Сума на акредитива – размер и валута на плащане;

7) Срок на валидност на акредитива – времето, през което е в сила ангажимента на банката и бенефициентът следва да представи документите;

8) Изисквани документи за усвояване на акредитива. Представянето на документите в комплект е абсолютно задължително;

9) Описание на стоката;

10) Франкировката – условия за доставка по отношение на навлото и застраховката;

11) Задължения за плащане на разноските по акредитива

Съществува изключително разнообразие в акредитивната форма на безкасово плащане. Познати са следните видове акредитиви⁴⁶.



⁴⁵Стоименов, М. Цит. Труд, с. 259

⁴⁶Аврамов, Й. и др.Цит. труд, с.280

• 
  Отменяем и неотменяем акредитив:
  

• 
  неотменяем акредитив – този акредитив, който не може да бъде отменен
  

Волята дали акредитивът е отменяем или неотменяем следва да бъде ясно изразе

на в самия акредитив. При липса на такава в редакцията на ЕПОДА⁴⁷ от 1993 г., акредитивът се счита за неотменяем. Това е логично, защото неотменяемият акредитив има по-широко приложение от отменяемия акредитив. То съответства на функцията на акредитива да защитава интереса на бенефициента и повишава доверието в акредитива. “Изменението или отмяната нямат сила, ако не са одобрени от бенефициента”^48.

• 
  отменяем акредитив – акредитивът, при който наредителят може само по свое усмотрение да прекрати или измени неговото действие по всяко време. Това прави този вид акредитив твърде много да прилича на документарното инкасо с крайно ниска степен на защита, която има продавачът – бенефициент. Той е изцяло подвластен на промените във волята на наредителя.
  

• 
  Прехвърляем и непрехвърляем акредитив:
  

- непрехвърляем – при този акредитив не са договорени горните клаузи между контрагентите и средствата по него отиват единствено и само в полза на доставчика.

• 
  Делими и неделими акредитиви: - разграничението тук е според това, дали плащането може да стане на части, или посочената сума следва да се изплати изцяло.
  

- делими – по акредитива са възможни няколко плащания.

• 
  Еднократни и възобновяеми (револвиращи) акредитиви:
  

- револвиращият акредитив се открива обикновено за по-дълъг срок, през който означените в него условия не се променят, но сумата му след нейното изчерпване се възобновява автоматично или с допълнително нареждане на наредителя /платеца/. По този начин се извършват плащания няколко пъти в определения размер, като се спестява блокиране на средствата на наредителя и се избягват разходи за откриване на няколко акредитива.

• 
  Акредитиви с покритие и без покритие:
  

- без покритие – сумата по акредитива се превежда не с първоначалното откриване на акредитива, а на един по-късен етап от разплащателния процес.

• 
  Акредитиви за приемане на менителница:
  

Важно е да се изясни въпросът, че акредитивът е един абстрактен ангажимент, който банката – издател поема самостоятелно и от свое име и в никаква степен не е

обвързана от тези конкретни договори между търговските партньори⁴⁹. Банката само извършва плащането при определени условия със средствата на наредителя, а не е гарант за изпълнение на търговския договор. Затова от значение за банката е само документарното развитие и оформяне на операцията, а не нейното действително протичане. Ето защо възражения, произтичащи от договора за продажба не може да се правят по акредитива.

Въпреки, че първоначалната инициатива за откриване на акредитива е от страна на платеца, като цяло инициатива за фактическото разплащане поема продавача (доставчика)⁵⁰.При външнотърговските плащания документарният акредитив дава необходимата сигурност както на износителя, така и за вносителя⁵¹. За износителя предимството на тази форма на плащане е в това, че той има в своя полза твърд ангажимент на авторитетна институция каквато е банката, нейната “тежка дума”, че ще му плати посочената в акредитива сума. Съдбата на плащането зависи единствено от него, от изпълнението на задълженията му в качеството на бенефициент. За платеца търговската стойност на акредитива е в сигурността, че той действително ще получи закупената стока. За купувача обаче акредитива има и твърде много негативни черти⁵². С блокирането на средствата си при акредитив с покритие, купувачът губи: първо – от възможните лихви, които биха били начислени върху сумата за престоя им по разплащателната му сметка; второ – от забавяне обращаемостта на оборотните му средства; и трето – значително се намалява възможността от контрол върху действията на продавача.

Разплащането чрез незабавно инкасо е третата описана в Наредба №3⁵³ на БНБ форма за безналично плащане. Тя се използва, когато фирмите се познават и се ползват с взаимно доверие, дължащо се както на доброто им финансово състояние, така и на утвърденото им име на контрагенти, спазващи традиционно установените изисквания на търговската стока. При незабавното инкасо облагодетелстван е доставчика.

Незабавното инкасо е платежна форма, която се осъществява по договор между платеца и получателя на плащането, при условия, че платецът предварително дава съгласие плащането да става незабавно от неговата сметка по искане на бенефициента⁵⁴. Платецът уведомява писмено банката, където се води сметката му за съгласието си, а копие от това съгласие изпраща на получателя на плащането. За да се предпази от недобросъвестно или некачествено изпълнение на сделката, купувачът /платецът/ може да постави условия за прилагане на незабавното инкасо и в такъв случай, банката приема искания за незабавно инкасо от получателя само ако се убеди, че са изпълнени поставените условия за плащане⁵⁵. Ако по сметката на платеца няма исканата сума, плащането се извършва изцяло в момента, когато по сметката постъпят нужните за това средства. Банката на получателя може да му отпусне инкасов кредит, както и да откупи (сконтира) плащането. Въз основа на платежното искане банката на доставчика (бенефициента, получателя) изисква от банката на купувача (платеца) да събере (инкасира) сумата от неговата сметка. Последната събира сумата веднага, т. е. в рамките на работния ден и я превежда на банката на наредителя. Тя от своя страна поставя сумата на разположение на получателя по неговата разплащателна сметка, заемна или друга сметка.



⁵³Вж. чл.22, ал.1, т.3 от Наредба №3

⁵⁴ Аврамов, Й и Попов Д., Цит. Труд, с.333

⁵⁵ Пергелов, К. Цит. Труд, с.37

Схематично разплащателния процес с незабавно инкасо се представя така⁵⁶:

1. Платецът представя съгласие за незабавно инкасо в обслужваща го банка и на доставчика;

2. Доставчикът изпраща стоката на платеца;

3. Доставчикът представя в обслужващата го банка искане за незабавно инкасо;

4. Банката на доставчика предявява пред банката на платеца искане за незабавно инкасо;

5. Банката на платеца извършва плащането от сметката на платеца и издава кредитно авизо в полза на доставчика;

6. Банката на платеца уведомява същия, че е извършено плащане от неговата сметка;

Много често незабавното инкасо се използва за разплащане при регулярни, не особено големи плащания, като телефонни разговори, ел. Енергия, парно отопление и др. Не се предпочита от платците, тъй като се осъществява само формален банков контрол върху документите.


⁵⁶ Адамов, В. И др. Финанси – В. Търново, Абагар, 1999г., с.253

4.4 Разплащания чрез чекове

“По същество те са писмено нареждане на платеца до обслужващата го банка да предостави на посочения бенефициент определена сума”⁵⁷. С оглед на това чековете се издават само срещу банки, в които издателите им разполагат със свободни парични средства или имат договорен кредит по тях (овърдрафт)⁵⁸.

За да издаде чек, издателят освен че трябва да има определена сума при платеца, трябва да има сключен с него т. нар. чеков договор. По силата на този договор издателят има право да тегли срещу платеца чекове от личната си сметка или от предоставения му кредит, а платецът е задължен да ги изплаща при предявяването им. Липсата на необходимата сума по сметката на издателя дава право на платеца да откаже плащането на чека. Чекът подлежи на плащане веднага след предявяването му. Приемането му обикновено се отбелязва, като върху лицевата страна се нанесе думата “приет”. Задължението на издателя на чека не се погасява с издаването на чека, ас инкасирането на сумата по него.

Чековете се издават на името или на заповедта на бенефициента. В първия случай те не могат да се прехвърлят на трети лица, а само на банката за инкасо. Във втория случай чекът може да се използва като платежно средство и следователно да се прехвърли на други лица.

Чекът е документ със строго определени реквизити, установени съгласно Международната конвенция на чека, приета на специална конференция в Женева през 1931 г. Те се следните:

1. 
   Наименованието “чек” в текста или като заглавие на документ (Според САЩ и Англия този реквизит не е задължителен. Според техните закони чекът е разновидност на менителницата);
   
2. 
   Място и дата на издаване. Ако мястото на издаване на чека изрично не е отбелязано, счита се, че то е местожителството на съставителя;
   
3. 
   Сума в местна или чуждестранна валута, която следва да се плати без всякакви уговорки, посочена цифром и словом;
   
4. 
   Име на лицето, което трябва да извърши плащане – най-често това е банка, при която наредителят има открита сметка, посочва се номе-
   

рът на сметката, от която да се извърши осребряване на чека;

5. 
   Мястото, където следва да се изплати чека. Ако то не е посочено, за такова се приема седалището на платеца;
   
6. 
   Името или фирмата на издателя на чека и неговият подпис.
   

В съвременните условия чекът обслужва вътрешните плащания в много страни. Той намира приложение и в международните плащания като заместител на парите⁵⁹.

Вносителят на стоки например вместо да ги заплаща с налични пари, издава чек срещу банката, в която има разплащателна сметка и препраща този търговски ефект на чуждестранния доставчик за уреждане на задълженията си към него.

По своята същност чекът е платежно средство. Като ценна книга изразява отношенията между три лица:

• 
  чекоиздател, който съставя чека;
  
• 
  чекодържател, който го получава;
  
• 
  платец, срещу който се издава.
  

Чекът може да се предава от едно лице на друго чрез джиросване⁶¹. Такава процедура обаче има ограничено значение, предвид краткия срок, в който чекът се приема за действителен. Джирото изпълнява двояка роля: първо, удостоверява прехвърлянето на

правата от джиранта на джиратара; второ, установява отговорността на лицата, встъпили в ролята на джиранти, пред последващите чекодържатели.

В практиката се прилагат различни видове чекове.

• 
  Поименен чек – издава се в полза на посоченото в него лице, на което трябва да се плати сумата. Той може да се прехвърля чрез цесия. За по-голяма сигурност за отличаване на такъв чек в текста след името на чекодържателя се поставя уговорката “не на заповед”;
  
• 
  Чек на приносител – в него не се посочва името на притежателя. Предаването на такъв чек от едно на друго лице се извършва без джиро, без всякакви формалности, което го прави удобно средство за разплащане.
  

1) Банков чек. Издава се от една банка срещу друга и се използва най-често при превеждане на суми в чужбина. Например вносителят може да помоли своята обслужваща банка да издаде чек в полза на чуждестранния износител за уреждане на плащанията към него. Той се прилага в две разновидности: авизиран и неавизиран. Авизиран банков чек се изплаща, след като се получи от банката издател уведомление за неговото покритие. Ако банката издател и банката платец са в кореспондентски отношения, използва се неавизиран банков чек т. е. чекът се издава, без да се уведомява платецът.

2) Фирмен чек. Издава се от една фирма срещу банка за извършване на плащане в полза на чекодържателя.

3) Документарен чек. Изплаща се само при представяне на стоково-разпоредителни документи. Използва се за извършване на плащания по търговски операции.

4) Травълърс (туристически) чек. Съставя се от местна банка и се адресира до банка в чужбина с нареждане да се изплати сумата на лицето, чийто подпис е положен в него. Той се издава във валута на банката издател или на банката платец.



⁶²Пак там, с.204

Схематично разплащането с обикновени /не лимитирани/ чекове при вътрешно

банкови плащания се представя по следния начин⁶³:



Фиг. 6 Схема на разплащане чрез обикновени (нелимитирани) чекове при

вътрешнобанкови плащания

Л е г е н д а:

1. 
   Платецът представя в банката молба за разплащане с чекове;
   
2. 
   Търговската банка предоставя чекова книжка на платеца;
   
3. 
   Бенефициентът /доставчикът/ изпраща стоката или извършва работата, услугата в полза на платеца /купувача/;
   
4. 
   Платецът попълва и предоставя чек на бенефициента;
   
5. 
   Бенефициентът представя чека за инкасиране в банката, където се води сметката на издателя.
   

1. 
   Представяне на молба за разплащане с чекове;
   
2. 
   Даване на съгласие и предоставяне на чекова книжка;
   
3. 
   Изпращане на стоката или оказване на услугата;
   
4. 
   Представяне на чек на бенефициента;
   
5. 
   Депозиране на чека за инкасиране;
   
6. 
   Изпращане на служебно съобщение;
   
7. 
   Получаване на служебно съобщение;
   
8. 
   Издаване на авизо.
   
9. 
   Уведомяване на платеца за извършено плащане от сметката му;
   
10. 
    Получаване на авизо;
    

Безспорни преимущества притежават лимитираните чекове⁶⁵. Чрез тях се обезпечава сигурността и същевременно се ускорява разплащателната процедура. Те се издават след като предварително се блокират необходимите средства от сметката на наредителя, размерът на които е лимита, до които могат да се осъществяват плащания. При лимитираните чекове сумата по отделните чекове може да е различна. Общата сума на плащанията с чекове обаче не трябва да надвишава лимита по чековата книжка, който е записан на корицата ù⁶⁶.

Получателят или бенефициентът е този, който е длъжен да провери правилно ли е попълнен чека. Той има задължение да провери дали сумата на плащането е съобразена с остатъка от лимита по чековата книжка, установявайки го по талона от предходния чек. Ако коректно е попълнен чека, бенефициентът проверява правилно ли е изчислен и записан остатъкът от лимита върху талона на чека и го заверява със своя подпис и печат.

В съвременните условия чекът обслужва вътрешните плащания в много страни. Той намира приложение и в международните плащания като заместител на парите. Чекът се използва особено широко в сферата на международните търговски плащания, осъществявани за туристически услуги, за издръжка на лица в чужбина и др. Чековите разплащания са удобни, но вес по-рядко срещана форма на разплаща-


⁶⁵ Вж. Стефанова, П., Цит. труд, с.109

⁶⁶Пергелов, К.Цит. труд, с.128

не. Причините са в икономическата криза през последните години и липса на доверие между контрагентите. Друга причина за незавидната съдба на чековото разплащане е появата на банковите карти и електронното разплащане по Интернет.