Факултет: финансово счетоводен

В просрочие се отнасят и самите заеми, ако по тях не се извършат погасителни вноски, като се начисляват и съответните провизии, като това става по аналогичен начин на този, по който става провизирането на лихвите. При необходимост даден кредит се отписва, като това се прави, когато няма никакви изгледи за банката да събере дължимата главница и лихви по кредита. Отписването на даден кредит от счетоводните отчети на банката означава отписване на сумата по кредита чрез кредитиране на сметката за просрочения кредит и дебитиране сметката за начислената провизия.

Създадената по този начин счетоводна информация служи за анализа и управлението на банката, а в частност и на предоставяните от нея кредити, в това число и контокорентни.

Използването на счетоводната информация служи в две направления - при управление на кредитния портфейл и при управление на конкретните кредити.

5.1. Счетоводната информация служи при изясняване на въпросите свързани с кредитната политика, които имат пряко значение за управление и на контокорентните кредити. Такива са въпросите свързани с това от какви източници на ресурси се финансира кредитния портфейл, каква е оптималната му величина, какъв да бъде относителният дял на кредитите в актива, каква степен на покритие на кредитите със собствен капитал удовлетворява банката, какво да бъде съотношението между кредитите и депозитите, каква е средната продължителност на кредитния портфейл, каква да бъде рисковата му структура, доходността му и други. Счетоводството трябва да даде информация за обема и падежната структура на привлечените от банката средства, като предпоставка за осъществяване на кредитните операции - по количества и срокове. Това става чрез изготвяне на падежни таблици. Всичката тази информация се събира по счетоводен път и е с безспорна важност за осъществяване на кредитната дейност. Кредитният отдел подготвя, за определен период от време обобщена справка за състоянието на портфейла. Обобщават се резултатите за състоянието на портфейла като цяло и се подчертават случаите, в които се забелязват слабости. Определят се какви провизии още се заделят и степента на покритие на кредитите с провизии. Информацията се взима от салдата и оборотите на синтетичните сметки, свързани с кредитите. Необходимо е да се осигури също така и информация за възвръщаемостта и риска на кредитните операции.

Информация се взима и от задбалансовите сметки за изписаните непогасени кредити. Това се прави с цел по-пълен анализ на риска и обвързването му с минали събития. Данни за този анализ се съдържат и в сметките за специфичните резерви и др.

5.2. Управлението на контокорентните кредити от своя страна също е в две насоки. По отношение на отпускането им и при техните анализ, управление и контрол.

5.2.1. Използване на счетоводната информация при отпускане на контокорентните кредити. Става въпрос за оценка на степента на риска за всеки един кредит и преценка дали той е приемлив за банката.

Както беше споменато незаменим източник на информация са кредитните досиета на фирмите, които се изготвят и на база счетоводната информация.

Прави се анализ на финансовото състояние на фирмите, кандидатстващи за контокорентни кредити, като много важно значение има броя, състоянието и движението по сметките на кандидата. Информацията се взема от салдата и оборотите на разплащателните и заемните сметки на отделните кредитополучатели. За целта трябва да бъде извършена съответната организация на аналитичностите по видове, рискове, лихвени услвия, срокове, размери, степен на обезпечение и т.н.

5.2.2 Използване на счетоводната информация при управление на контокорентните кредити. Тук става въпрос за следене на отделните кредити, което се осъществява чрез анализ на аналитичните сметки по отделни кредитополучатели, срокове, валути и т.н. Трябва да се осигури достатъчна по обем и качество информация за състоянието и изменението на кредитните взаимоотношения - следят се плащанията по главницата и лихвите, в съответствие с условията по договора. Също така чрез счетоводството се следят и движенията по сметките на кредитополучателите - не само кредитните, но и разплащателните, което е особено важно при контокорентните кредити.

Прави се анализ на всеки един кредит и се изготвят различни справки - за просрочени кредити, за различните групи, в които попадат кредитите, техния обем от общите експозиции на банката и т.н. Определят се какви провизии ще се заделят. Специфичните провизии се отнасят към отделни кредити и техния размер зависи от групата, в която попадат.

Също така счетоводната информация служи и по отношение на предоставеното от клиента обезпечение, като се включва и възможността за преоценка, когато това се налага, съгласно договора за кредитиране. Това се прави с цел по-доброто подсигуряване срещу риска.

Счетоводството дава разнообразна информация която служи за управление както на кредитната дейност като цяло, така и за управление на отделните кредити - по видове, кредитополучатели и т.н.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Чрез предоставянето на кредити от банките на икономическите субекти се решават няколко задачи. Удовлетворяват се нуждите на стопанската сфера от допълнитерни финансови средства за нормалното и непрекъснато протичане на възпроизводствениая процес, като по този начин се повишава и неговата ефективност. От друга страна кредитът е източник за формиране на доходи за самата банкова институция. За да повишава ефективността от дейността си банката трябва да поддържа кредитния си портфейл, в такова състояние, което и позволявя да повишава доходността си и да ограничава риска. Основно значение за това има водената цялостна и в частност кредитна политика, която се базира на целите на банката и банковата стратегия, приети от собствениците й. Това изисква отлично познаване особеностите на кредитните операции, пазарните условия, конюнктурата и правната уредба. Правилната оценка на кредитния риск и неговото диференциране по видове кредити и кредитополучатели е важна предпоставка за ефективното осъществяване на банковата дейност. В този смисъл коноткорентните кредити се явяват един малко по-рисков актив, който въпреки това е доказал своята ефективност в развитите пазарни икономики, и макар че неговото приложение в България все още е ограничено, той намира своето място в политиката на търговските банки.

За да ограничат негативните влияния на неговите недостатъци банките трябва да правят прецизна оценка на рисковете, които носи предоставянето на този вид кредити. За целта банката трябва да набира достоверна информация и оценява рисковите фактори - конюнктурата, отрасъла, персоналните качества и финансовото състояние на клиента, както и много вътрешни показатели и величини.

Счетоводната информация представлява голяма част от необходимата информация. Затова задача на счетоводството е свързана най-вече с осигуряването и анализирането на необходимата информация, като за целта то използва редица методи и способи доказали своите качества и ефективност в богатата история на счетоводството като практика и теория. В този аспект следва да се засили ролята на счетоводството при анализа на дейността на банките и упражняването на контрол и по-пълното обвързване между счетоводната теория и практика.

Ролята на счетоводството се увеличава и поради причината, че то създава и информация, която надхвърля границите на банката.

Може да се каже че счетоводството е база, баз която не може да се осъществява дейността в банките. То е необходим компонент на целия им управленски процес.

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

Заутер, В., Основи на банковото дело, т.1, “Делфинпрес” Бургас 1994

Йотова, Й., Банково счетоводство, Свищов 1993

Меразчиев, В., Баташки, Г., Банково счетоводство, Свищов 2000

Пергелов, К., Счетоводна отчетност във финансово-кредитнатта система, “Наука и изкуство”, София 1985

Пергелов, К., Стоянов, Ст., Счетоводство на банките, ИК “Люрен”, София 1994

Пъчев, П., Кредитиране на фирмите - банкови аспекти, БЦ “Информа интелект”, София 2001

Радков, Р., Банково дело, Свищов

Радков, Р., Адамов, В. Пари и банки, В.Търново, 1998

Радко, Р., Пари и банково дело, Мартилен, София 1995

Стефанова, П., Банки и кредитно посредничество, София 2001

Стоянов, В. Основи на парично-финансовата политика. София, 1992г.

Стоянов, В. Пари, банки, борси. София, 1996г.

Стоичкова, О., Теория на парите и кредита, Благоевград 2001

Кирилова, Д., “Счетоводството като източник на информация за управление на кредитната дейност на банките”, Дисертация за придобиване на докторска степен, София 2000

Меразчиев, В., “Теоретико-методологични аспекти на банковото счетоводство в Република България”, Български счетоводител, 11/2001г.

Панева, Лиляна, “Контокорентния кредит като източник на оборотни средства”, сп. “Банки, инвестиции, пазари”, кюн. 2/2000г.

Пергелов, К., “Счетоводството на банките - сложна, добре изградена и функционираща информационна и контролна система”, Счетоводство ХХІ, август 2001г.

Пергелов, К., “Счетоводството - могъщо средство за ефективно управление на банките” , Български счетоводител 22/2001

Фесчиян, Д., “Ролята на счетоводната отчетност за ефективното управление на краткосрочната кредитна дейност на банките” , Български счетоводител 19/2001

“Условия за финансиране на малките и средни предприятия в България” - изследване на Центъра за икономическо развитие и Агенция Витоша Рисърч - 05.2001г.

Банков сметкоплан

Закон за БНБ

Закон за счетоводството

Закон за търговските банки

Наредби на БНБ