Философия на сг –държавни изпити философия на сестринството и съвременни концепции за сг
VI.СЕСТРИНСКИ ГРИЖИ ПРИ БОЛНИ С ОНКОЛОГИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ
Изтегляне 457.5 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Аплицираната веднъж доза е необратима
- Грижи за болен по време на лъчелечение
| VI.СЕСТРИНСКИ ГРИЖИ ПРИ БОЛНИ С ОНКОЛОГИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ
34. Рискови ф-ри при онкологични заболявания. Скрининг и профилактика на онкологичните заболявания - участие на МС - науката, занимаваща се с новообразуванията (онкологията), идва от гръцкото понятие onkos, което означава буца, тумор. Неправилно е, когато се говори за тумор, да се прави асоциация винаги с рак, както и обратното. Най-тясно е понятието рак, което означава злокачествен тумор от епителен произход. По-широко е понятието новообразувание, което може да бъде доброкачествено или злокачествено, и най-широко е понятието тумор, което може да бъде новообразувание, но и подутина от друг произход (най-често възпалителен – абсцес, инфилтрат, хематом и др.). Основна характеристика на тумора е непрекъснатото и неконтролируемо от организма деление на туморните клетки, които произхождат от нормални клетки, загубили физиологичните механизми на общуване с организма и на определен етап прорастват в околните тъкани и да мигрират в други тъкани и органи т.е да метастазират. Няма клетка в организма на човек, която да не може да претърпи злокачествена трансформация, да се превърне в ракова.Причините за онкологичните заболявания са комплексни. Те са свързани с начина на живот на човека в определена среда. Една от причините, но не основната, е наследствеността, която обаче е само 30%. Съществен фактор е начинът на хранене, друга причина е социалната среда, в която живеем, стреса.Стресът е може би ключът, който отваря вратата към заболяванията. Причина за появата на рак могат да бъдат и външни фактори, (като канцерогени например, за хора, които работят в радиационна среда, в азбестови производства или с химикали). Борбата с рака трябва да се насочи към откриване и лекуване на ранните стадии на злокачествените заболявания и на профилактиката им. Ако бъде установен в начален стадий, преди да метастазира, ракът се лекува 100 процента за разлика от диабета, хипертонията и други, от които се страда цял живот. Първична профилактика - напълно отстраняване или намаляване концентрацията на канцерогенни вещества в околната среда, както и ограничаване контакта на хората с тях. Една голяма група от канцерогените са химически - около 2000 вещества от различни производства, селскостопански отрови, някои синтетични бои и химикали и много други, които замърсяват въздуха, водата и почвата, а чрез тях - храните. Една американска профилактична програма степенува рисковите фактори, които трябва да са обект на първичи профилактични мероприятия:Тютюнопушене,Алкохол, Хранене,Радиация,Слънчева светлина,Професионални вредности, Замърсяване на водата,Замърсяване на въздуха,Генетични фактори.Вторична профилактика - активно откриване и лечение на предраковите заболявания. Основно значение тук имат профилактичните прегледи и самонаблюдението. Тъй като тумор може да възникне във всеки орган, трудно и дори невъзможно е да се създаде система от изследвания, която да профилактира всички туморни локализации. След анализ на структурната заболеваемост от рак, обаче, могат да се създадат скринингови методи за откриване на най-разпространените форми на заболяването - с честота над 1 на 100 000 души.При жените най-честите ракови локализации са –гърдата,гениталии,кожа и др. Тук може да се постигне много добра ранна откриваемост при редовни профилактични прегледи, поне веднъж годишно при специалисти онколози - мамолог и гинеколог. За туморите на кожата и млечната жлеза от голямо значение са самонаблюдението и самоизследването, което е свързано с добра здравна култура на населението.При мъжете най-честите ракови локализации са: бял дроб, простата. Първичната профилактика на практика при мъжете е насочена към борба с тютюнопушенето, оформяне на рискови групи - миньори, други професионални вредности, хронични бронхити др. Добрата профилактика изисква: Самонаблюдение, Самоизследване, Профилактичните прегледи при специалисти, Оформянето на рискови групи за целенасочени скринингови изследвания. 35. Специални грижи при пц на химиотерапия, хормонотерапия и лъчетерапия. Организация на работа в отделение по химиотерапия и работа с химиотерапевтици, и права на папциентите които подлежат на химиотерапия - Химиотерапията спира деленето на раковата клетка, а лъчетерапията се прави ограничено в определена зона – не се облъчва цялото тяло. Лекарственото лечение намира приложение в различни стадии на заболяването. Лекарственото лечение не се прилага при болни с много напреднал метастатичен процес, увредено общо състояние и силно смутена функция на перанхимните органи. Продължителността на лечение е в зависимост от получения ефект (клиничен отговор) отчетен по критериите на СЗО за пълна, частична ремисия, стабилизиране на заболяването или прогресия – е средно 6-8 курса.ПРАВА НА ПАЦИЕНТИТЕ - правото да получат специални грижи за намаляване риска за възникване на смърт или трайна инвалидност; имат правото да получат от техния лекар адекватна информация за тяхното състояние и лечение. Пациентите в химиотерапевтична клиника имат право да отказват лечение. В тези случаи те трябва да бъдат информирани за медицинските последствия от тяхното решение и това да бъде точно аргументирано и документирано. Лекарите и сестрите в Клиниката са длъжни да действат в съгласие със законите на страната.Пациентите в критично състояние имат право да бъдат лекувани във възможно най-подходящите заведения и да бъдат транспортирани до тях по най-подходящ начин.Пациентите в химиотерапевтична клиника имат право да бъдат посещавани от близките си в съответствие с реда, приет в отделението и ограниченията, свързани с тяхното състояние.Пациентите в химиотерапевтична клиника имат право да считат, че цялата информация относно тяхното лечение ще се счита за поверителна.Пациентите в химиотерапевтична клиника имат право да бъдат третирани с уважение и достойнство от страна на персонала в отделението.П Р А В И Л А за работа с цитостатици – работи този който познава препаратите, страничните и токсичните им действия, за да може да се предпазва.знае как се дозира, манипулира, съхранява препарата; знае как да обработва работното място след работа с цитостатици; който се явява на редовни профилактични прегледи.Кой не може да работи с цитостатици - не притежава гореспоменатите знания и изисквания; Бременни, непълнолетни. Къде трябва да се работи при разтваряне и контакт с цитостатици - Най-ефективни помещения, използвани за тази цел, са камини клас ІІ; Помещението трябва да е достатъчно голямо и удобно за работа, да се осигурят всички необходими лични предпазни средства.Как трябва да се работи при изготвяне на разтвори от цитостатици - Използване на предпазно облекло – гащиризон с ластични маншети, калцуни, маска, очила, шапка; Задължително ползване на ръкавици; Използване на марлени тампони при евакуация на съдържимото от флаконите с цел да се намали аерозолната компонента в помещението при изваждане на иглата. По възможност използване на филтри – удължители, адаптери и др.; Използване на отделни шахти за евакуиране на отпадъците при работа с цитостатици; Задължително ползване на ръкавици при пренасяне и работа с биологични течности на болни, провеждащи цитостатично лечение;Задължителна работа в затворен цикъл с цел да се намалят възможностите за грешка или за допълнителен контакт на друг персонал с препарата.Прилагането на цитостатик при леглото на болния да се извършва също с предпазни средства, като някои банки се покрива с фолио.Във формуляра, който се дава на пациентите за информирано съгласие, относно провеждането на лекарствено лечение се отбелязва:Ефект от методът на химиотерапия, Избраната схема на лечение; И информация: По време на провежданото лечение и в периода непосредствено след това /5-7/ дни могат да възникнат редица странични ефекти поради факта, че наред с ефекта по отношение на туморните тъкани, цитостатиците упражняват своя токсичен, увреждащ ефект и върху нормалните тъкани, като се засяга най-често и най-тежко репродуктивната функция на организма и бърза делящите се клетки: горно и долно-диспептичния синдром с прояви на гадене, повръщане, безапетитие, болки в корема, разстройство, са често срещани токсични прояви;косопадът (алопеция), тотален или частичен, се наблюдава също при повечето от съвременните схеми; уврежданията на кожа, лигавици, промяна на функцията на паренхимните органи, алергични реакции, са чести, трудно преодолими понякога странични явления, изискващи допълнителни грижи и медикаменти, както и продължително проследяване;това би наложило допълнително лечение със съвременни медикаменти, растежни фактори вкл. и хемотрансфузия за което се дава съгласие.След прочитане на информацията е необходимо да се даде на пациента да задава въпроси, да се проведе обсъждане и писмено да заяви съгласието си.Всички цитостатици с минал срок на годност, празни флакони, инфузионни системи и др. опасни отпадъци се събират разделно в завързани полиетиленови чували; опасните отпадъци се съхраняват на строго определено място в затворени метални контейнери; опасните отпадъци се извозват с контейнеровоз за изгаряне; като длъжностно лице товари и извозва опасните отпадъци, а при предаването им попълва картон по образец.Лъчетерапия: С развитието на съвременната онкохирургия и особено на направлението за органосъхраняващи операции, както и на химиотерапията, лъчелечението получи още по-широко приложение и допринася за удължаване на живота на болните и за подобряване на състоянието им. Днес се използват модерни апарати с високоенергийни лъчения, разнообразни методи за моделиране на разпределението на дозата от йонизиращите лъчения с оглед на индивидуалните особености на облъчвания обект.Лъчетерапията е локално лечение. Представлява високо-енергийни рентгенови лъчи, които точково атакуват зоните на евентуални неунищожени ракови клетки. Тези лъчи действат смъртоносно на ДНК-структурите на раковите клетки, като не им позволяват деление. Използването на йонизиращи лъчения с терапевтична цел е много отговорна задача, която изисква висока компетентност, максимална точност и добросъвестност. Аплицираната веднъж доза е необратима. Погълнатата в тъканите лъчиста енергия не може да бъде отстранена или коригирана.Различават се лъчеви реакции и лъчеви увреждания – това са степенно различни функционални или морфологични нарушения в нормалните тъкани и органи: лъчевите реакции изчезват спонтанно или след подходящо лечение до 2-3 месеца след облъчването; лъчевите увреждания изискват специално и продължително лечение и дават трайни изменения.В лъчелечението се наблюдават усложнения обикновено при многократно облъчване с лечебни дози – те могат да бъдат местни и общи: локалните се развиват в зоната на облъчването – появяват се най-рано и най-силно в органите съдържащи обновяващи се клетъчни системи (лигавици, кожа, костен мозък и др.); общите лъчеви реакции включват повишаване на температурата, нарушени функции на храносмилателната (извращение на апетита, гадене, повръщане, диария), на сърдечно-съдовата (тахикардия); на нервната (главоболие, безсъние, лабилност на настроението) и на кръвотворната (левкопения, лимфопения, тромбоцитопения) система.Лъчевите увреждания често се предхождат от тежки лъчеви реакции. В зависимост от латентния период те биват ранни и късни: ранните увреждания настъпват до 3 месеца след облъчването – това са установените в радиобиологията 100 дни за възстановяване на сублетално увредените клетки; късните се наблюдават при по-лъчерезистентните – от 1 до 5 даже 20 години. Изразяват се с некрози, язви, фибрози и малигнизация.Преди започване на облъчването трябва да бъдат открити и излекувани заболявания или аномалии на органите в съседство. Грижи за болен по време на лъчелечение:кожата в полето на облъчване преди процедурата трябва да е суха (влажността засилва реакцията);мястото не трябва да е в допир със синтетични материии, използват се памучни и нестягащи дрехи;реакциите на облъчването се засилват при употреба на алкохол и тютюнопушене;ежеседмично се проследяват левкоцитите – при спадането им под определената от лекаря граница се преустановява временно лъчелечението;с профилактична цел, в периода на провеждането на лъчелечението се избягват контакти с болни от различни инфекции и предпазване от простуда, препоръчва се активна почивка;относно храната – да се избягват дразнещи храни (люто, кисело, солено, пикантни подправки), газообразуващи храни и мазнините. Препоръчват се течните храни, сокове, пресни плодове и зеленчуци, млечни продукти, пилешко и нетлъста риба;при ежедневната хигиена – да се запазват маркировките, а кожата на мястото на облъчване се третира с подходящи кремове, след последната процедура кожата в облъчваната зона се третира с Дефламол, след измиване с хладка вода и сапун (без търкане), облъчваните места не се излагат на слънце и вятър, не се препоръчват физиолечебни процедури в тази зона, ограничава се физическия труд.След операцията, при злокачествените тумори се провежда (в 60%) от случаите, т.нар. адювантна химио- или лъчетерапия с цел да се унищожат останали незабелязани клетки на тумора. След всичко това пациента се счита за излекуван, ако през следващите 5 – 10 години няма локален рецидив или метастаза на тумора. Хормонотерапия: Хормонална терапия за лечение на рак на гърдата се прилага преди, след или вместо оперативна намеса.Хормонална терапия преди операция се прилага с цел свиване и ограничаване на раковите клетки, така че те да бъдат отстранени чрез лумпектомия (отстраняване на малка част от гърдата), вместо да се налага отстраняване на цялата гърда (мастектомия).Хормонална терапия след операция се провежда с цел предпазване от повторна поява на рака. Хормонална терапия вместо операция се прилага при жени със здравословни проблеми или над 70-годишна възраст, при които хирургичната намеса е противопоказна или при жени, които отказват да се подложат на операция.Едно от предимствата на хормоналното лечение е, че в общи линии хормоните са безопасни. Въпреки, че често водят до поява на странични ефекти, които понякога могат да бъдат доста обезпокоителни, те рядко са сериозни или застрашаващи здравето.Хормонална терапия за лечение на рак на гърдата може да бъде три вида:прилагане на медикаменти, които предотвратяват свързването на хормоните (естроген и прогестерон) с рецепторите за тях, разположени върху раковите клетки, при което съответния медикамент се свързва с дадените рецептори;медикаментозно потискане синтеза на естроген и прогестерон в организма;хирургично отстраняване на яйчниците, с цел окончателно прекратяване синтеза на тези хормони в организма. Ако раковите клетки на гърдата имат естрогенни рецептори, ракът се нарича ER-позитивен рак на гърдата. Ако раковите клетки на гърдата имат прогестеронови рецептори, ракът се нарича PR-позитивен рак на гърдата. Ако клетките нямат нито един от тези два вида рецептора, ракът се нарича ER/PR-отрицателен.Изследванията показват, че при около две-трети от болните от рак на гърдата се установяват ER- и/или PgR-рецептори.Тестване на тумора за ER- и PgR-рецептори е стандартна част на диагнозата на рак на гърдата. Тъй като резултатите се използват за насочване към метод на лечение, е от изключително значение резултатите да бъдат точни.Метода за тестване на тумора за наличие на рецептори се нарича имунохистохимия или IHC. Изследва се проба от тъканта, взета чрез биопсия на гърдата.В случай, че тези рецептори не бъдат открити върху туморните клетки, се преминава към други, по-ефективни методи на лечение на рак на гърдата. Изтегляне 457.5 Kb. Сподели с приятели:
|