Финландия през погледа на един Габровец

Днес е слънчев ден. Да не повярва човек. Отвън е на кристали и дори без пещерска. Малко време остава преди коледа. Всичко живо се щура да орасява, и да пазарува.Магазините обявяват вече отстъпките -20,30,60%. В тази последна за тази година глава искам да пожелая на всички весело посрещане на новата година и приятно изкарване на всички празници този месец!

Част 20
Честита нова година. Ех заря , фойерверки и малко.. варени катофи. Хе, сега ще кажете или тоя се е напил като смок или нещо се е хлъзнал лошо по снега. Всички които ме познават добре обаче ще се сетят колко пия 

Така за разлика от предната година когато не успях да видя как празнуват драгите финландци тази малко поне ми се изясниха нещата. Но нека върнем малко лентата назад. Всъщност за коледа ме подсети това как в ДИР.БГ страницата която и аз не знам защо още проследявам за новини около България имаше едно голямо заглавие – ще има коледни добавки за пенсионерите. Сетих се за това заглавие след като видях как един около 70-75 годишен господин заключи с дистанционното един лъскав фолсваген пасат и се отправи с кошницата продукти към входната врата. Може би защото из главата ми подкачаха разни мисли за това каква е разликата да си европейски дядо и български .. , какво е да се обърнеш и да заключш нова почти едногодишна кола и какво е да се кефиш на.. 10 евро горниц, та явно съм си задържал празният поглед няколко секунди повече и човека ме погледна , усмихна се и ми кимна. Не го познавам въобще а съм сигурен че и той мен. Тук обаче е така – ако се загледате малко повечко в някой и той току ви поздрави. Не защото чак толкова той или вие ще се сетите от къде се познавате. Просто.. навик. Същата ситуация бе когато чаках познат във фоаето на един блок, че имахме ходене заедно в града и .. аз така блеейки по имената описани до вратата не видях един човек който слизаше по стълбите. Разминавайки се с мен той се усмихна и с характерното – Moi замина. Нямам спомен дали съм писъл някъде по-преди но тук за здрасти имат следните словосъчетания които аз знам – мой, пайва, мориес, моро, хей , хейппа , терве, но хей. Всичко това е здрасти. Като отделно са официалните – добър ден, вечер, утро и т.н. Замислих се над всичко това спомняйки си как в нашият блок е трудно дори като се срещнеш с комшиите да кажеш едно здрасти. Ако на пътя или в автобуса се загледате малко по-продължително в някой не следва усмивка и поздрав а репликата – к’во си ме зяпнал бе? ...

Та пак да се върнем на чичката и кошницата. Тук никой не се залепи по телевизията да обяснява на дълго и на широко колко и какви добавки ще има към пенсии и социални. Защото такива чудеса няма. Просто хората през цялата година получават каквото трябва и явно им стига за да могат да си купят дори кола на изплащане.

И ако кажете то това са изключения.. аз ще кажа – не са. Поне за малкият си престой тук и хората около мен които познавам мога да заявя спокойно че това е .. нормално. Разбира се стоките са на изплащане, естествено са с лихви и надценка която тука батьовците знаят как да пернат но.. и двете страни са явно доволни от ситуацията. Това не означава че всеки възрастен човек е рипнал да купува нова кола. Естествено е че не всички са супер богати , но знам колко от възрастните хора ще отидат другото лято на екскурзия. Защото имат шанса да отделят по малко от дохода си и една седмица да изкарат на почивка, и колко от нашите пенсионери...

Възседнах вихрогон и поех към къщи. Преди да отъркате очи за да проверите дали наистина това което прочетохте е – вихрогон, - ДА.... така съм кръстил колелото си. Тук ако вече от толкова писане не сте разбрали карането на колело не е кой знае какъв проблем и през зимата. Ако отвън е примерно -3/-5 слагате си малко по топли дрехи и айде на колелото. Интересното е друго – тротоарите или да кажем по-иначе алеите които са почти колко кола да мине по тях са изчистени както и пътя. Верно снега който падна за разлика от това което е било преди години е смешен, има няма 20см но пак е .. нещо. Разминавах се с други „откачалки” като мен като доста от тях бяха на .. двойна възраст спрямо моята.. Не ги притесняваше ни студа нито факта че е заснежено а те са на .. две гуми. Също така можете да видите и младежи с така наречените „мопо” или малки, до 50см2 мотори, които смело карат по улицата. Ще кажете – ми не е ли опасно. Разбира се че е. Нито могат да спрат лесно а и на фона на трафика останалите шофьори не са във възторг от тях определено но нито полицията ги спира , нито някой дебеловрат чичко слиза от колата с видимото намерение да респектира малко младежа дръзнал да се изтъпани пред неговата лимузина.

В дните преди коледа магазините като никога работят и в събота , и по до късно. Стоките започват да се появяват с намаление и за разлика от българските търговци които умело месец преди коледа започват „плавно” вдигане на цените и на коледа казват – голямо намаление от 10 до 30% тук цените не мръдват само се появяват картончетата „ALE -50%”, което на нашенски е повече от ясно какво е. Отделно имате опции ако купите определен тип стока да ползват намаление за друга, като например ако искате обувки които са с 20% отстъпка и чанта която е с 30% , понеже е от същият магазин ползвате 30% и за двете неща. Интересно нали? Е това не важи за всеки един щанд или магазин но за повечето си е факт. Отделен е въпроса в асортимента. Ние в БГ винаги сме казвали – уф.. ама това китайско, онова гръцко и т.н. Вярвате или не в по-големите магазини от размерите на нашите метро и билла са пълни със стока но.. безлична. Конфекцията може да е маркова , скандинавска или германска но.. безлична. Нашите магазинчета са отрупани с разнообразие. Понякога е странно как в една барачка можете да купите от жълто-пурпурен лак за нокти през калкулатор, джапанки, ръчен часовник и пормоне D&G .. Тука няма такова кино. Обувки – дамски , 5 модела и два вида цветове. Толкова. Мъжките .. същата умряла работа. Виж зимна екипировка , облекла , панталони и обувки за целта – няма грешка, страхотни са но и на.. страхотна цена. Играчки – добре дошли в страната на лего(не ме поправяйте, знам че това е страната на нокия а холандия е майката на легото, просто всеки магазин има огромен щанд –ЛЕГО).

Тук всяко второ дете първата работа му е да залепне на него щанд. Аз разбира се не оставам назад и любопитствам какво толкова му зяпат. Модели, разновидности колкото искаш. Цени от 6 до 160 евро. Зависи от кутията и модела. Тук обаче се купува и то яко. Нали е коледа. Което ме сети за .. българската коледа.

Странно но паузите между предаванията тук са изпълнен с реклами на пътувания , стоки, компании но ведъж не излезе някоя популярна кака да каже – моля изпратете един SMS в помощ на това, един SMS в помощ на онова. Това разбира се не означава че ние трябва да спрем да помагаме на „нашите” деца. Просто тук такова понятие като социални интернати, домове за изоставени деца и каквото е там.. аз поне до сега не съм чул да има. Дори да има нещо такова, съдейки по старческите домове и всичко останало само мога да предположа до колко такова нещо може да съществува и как би изглеждало. Тъжно е нашето. Болно е.

Околко нова година би трябвало хората да са щастливи. Поне малко от малко да забравят всичко и да опитат да почувстват духът на коледата, а не как се опитват да ти изкарат душата. Но стига негативизъм и баналности. Всички добре знаем за какво става дума така че аз няма за какво да откривам топлата вода. За това да се върнем към традициите.

Тук ако и да са също вярващи християни, тържествена литургия имаше няколко дена преди коледа. Предполагам и на коледа е имало но никой не се засили към църквата. Всичко живо се бе изпокрило по къщите и наблягаше на трапезата. Ако минете по коледно ще видите само наслаганите цветни лампи по борчетата около къщите, блещукаюите звездички или подобни окраси по вратите и запалените свещи. Ама като казвам свещи тука са .. маниаци на тази тема. Дали защото около 5 месеца е само мрак или заради идеализма ама нещо мен като балкански субект взе малко да ме дразни. Аз аджеба в град ли съм или в гробище. В дворовете по алеята – свещи, в къщите една две приглушени лампи и свещи, в магазините на касата отидеш да плащаш и срещаш.. ухилена физиономия и .. запалена свещ. Е то бива интерес и романтика ама явно балканската ми душа нещо от толкова социалъзм е деформирала нещо..

Няма коледари, няма да се съберете с приятелите, няма да му отидете на една механа да му хапнете яко.. Тц.. Едно голямо ТЦ. Както можете да предположите на почит е семейната трапеза на която има много ядене. Всъщност тук за мен истината, цялата истина или поне 50% от нея бе представата за - много. Относно това до колко е ядене.. вие преценете. Традиционно е месо – тук вече е шунка , еленско месо(но такова от малките северни елени) или от лос. Добре приготвено е вкусно и то доста. Салати от червено цвекло с ябълки и лук и разбиа се няма и помен от зехтин, олио или подправки и няколко вида –мус. Нямам идея дали такова е и името на това чудо на български но това е един вид като каша която се опича на фурна. Едното е свински дроб намлян на пюре с лук, малко картоф и шашави подправки плюс настургано подобно на бяла ряпа, пюре от картофи, моркови и малко брашно, и отново малко варени млени картофи със забравих какво беше.

Ъ?! Нали това е изначалната буква която българите ползваме и за учудване и за възхита и за.. разочарование – Ъ!? , та и аз бях с едно голямо – Ъ!? Е добре де имаше и малко обелени краставици в саламура и печена на фурна сьомга с лимон , сметана и .. нищо друго. Това ли ви е яката маса се питам аз – това ли ви е .. богатат трапеза която идва да каже – яко ядене. Единствено обичай подобен на нашия ама до толквоа подобен че май само търсенето е сходно , е да се сложи пръстенче в една купа варен ориз и всеки гребе от там и слага в чиния като след това добавя топъл ушав, или каквото там се казва на варени ябълки , малко сливи и още един два незнайни за мен плода който се опитваха да плуват в тенджерата. Пръстенчето е за един вид пожелание за успешна сватба ако не си женен/омъжена или за благоденствие и много късмет ако вече си. За десерт малко кекс и кафе. Това е. Весела Коледа .. Хъх..

Е за зимният период и по-специално около празниците е популярно – ГЛОГИ. Това е напитка на вкус нещо между наистина нашият глог и ушаф само без плодовете вътре. Консумира се нормално затоплен, с напускани вътре настъргани ядки и сушено грозде. Ако сте с малко по алкохолни наклонности може да добавите водка или ром. Няма коледари, няма печено прасенце, кюфтенца, лютеница, трушия , зелеви сърми или свинско с кисело зеле.. Е кисело зеле се продава – германско или подобни на нашите зелеви сърми(полски) но и двете са.. на светлинни години от нашите домашно направени. Бабици, кървавици и подобни чудесии да не се и чува.

Сега разбирам защо идвайки в нашата страна всички казват – невероятна кухня. Ми .. защото това се казва кухня и ядене. Като са толкова маниаци на варени картофи – ми рем едни картофени кюфтета направете, че то и пюрето им не е като пюре..тц тц тц..

Което ние нямаме е обичая да се купи подобно на черпак и едни оловни или калаени(не съм 100% сигурен но мисля че бяха оловни) подковки които се разтапят на огън с черпачето и се пуска в студена вода. По формата се гадае каква ще е годината която идва. За нас това е подобно на леенето на куршум, или вид езически ритуал а за тях си е традиция. Около коледата понеже нещо ме бе обхванала малко интелектуалната треска та се засилих на .. концерт. Симфоничен.При това в предната столица на страната им споменатият вече много пъти град Турку. Е симфоничен като симфоничен, излезе някакъв надъхан чичка с цигулка, щипа щипа струните и отстърга със затворени очи няколко парчета от Сибелиус, после слово от директора на местният университет, начетен явно човек историк който монотонно чете 15 мин реч и явно не само аз който не разбирах какво говори поради езиков проблем така и няколко възрастни индивида около мен се отдадохме на лека дрямка. Последваха още няколко напъна от страна на оркестъра да вкарат малко ноти във околовъздушното пространство и това беше. За разлика от нашата страна тук поне на входа раздадоха преди концерта безплатно кафе и кексчета. За едното евро дадено на гардероба, това ми се стори повече от задоволителна отплата.

На следващият ден – коледа, последва обедно приветствие на площада пред старото кмество на същият град, което бе прочетено на трите офижиални езика – шведски, финландски и лапландски и .. това бе от страна на политическият елит да поздрави нацията. Никакви новини къде е еди си кой министър, как президента си почесал носа на коктейл по случай нещо си и т.н. Направо медийно затишие. Няколкото дена след коледа протичат къде работно къде празнично зависи кой къде и с какво се занимава. Банки и учереждения бяха отворени до 30.12 с напълно нормално работно време като малко ме изненада факта че в банката в която имам сметка и която посетих да преведа малко пари , имаше.... бебешко парти и голяма маса с раздавано безплатно ориз с компот подобен на това което се яде на коледа и глоги. А сега де. На вратата няма въоражени до зъби пазачи, няма тишина и някак мраморно студено привидно спокойствие и вечно заети с нещо чиновнички. Напротив , всичко живо усмихнато , банката имала празник – някаква годишнина и за това който си откриел влог имало по изгоден процент, имало някакво събитие по случая свързано с децата под 2 години и това бе явно идеята да има поне 20-тина ухилени бебешоци и като цяло - възрастни хора седящи чакайки реда си, похапващи и разговарящи. Не се чувствате като в банка ами все едно сте на гости някъде у познати..

Магазините започват разпродажбата на ракети, гърмялки и каквото се сетите като забавното е че те са в едни шкафове които досущ приличат на оръжейни. Всичко е на намалени цени, с отстъпки и народа масово напира да изгърми малко спестявания в новогодишната нощ.

Какво следва на 31. В по големите градове има организирани концертни мероприятеия но май само в Хелсинки имаше сцена предавана на живо и там подпийналите и весели хора не се притесняваха от -14С навън и смело подскачаха с бутилка насам натам. По телевизията само филми и музикални програми и.. изненада – ако чакате таймер, брояч или подобно – нзъки. И президента чете слово.. ама на следващият ден в 12:00 на обяд. Не вечерта. Хора и ръченици няма .. щото ..си нямат. Още нещо с което ние може само да се гордеем. Говоря за хората не за това че президента се напиня на запис да ни честити новата година. Следва заря, която поне в нашият град може да бъде със същия размах и пъстрота изпълнена от група квартални келеши с малко повечко джобни и .. малко ръкопляскане от публиката и.. пак опразване на площада, като всеки се насочва или към къщи или към кръчмата. Пуцавицата е да кажем още час и .. в 2 сутринта.. е толкова тихо че можете да чуете как ви расте косата. Няма крякане, викане, пияници и псувни по пътищата... или в 7-8 сутринта някой събудил се неизтрезнял пират да започне канонада пред блока. Няма и нахвърляните шишета през терасите, сакове с боклук или подобни неща. Има разбира се боклук от заря и празнуване по пътя но до седмица най късно всичко.. ще изчезне от лицето на града. До два дена всичко ще бъде така все едно нова година не е съществувала или все едно никой не е бил на празник. В това отношение те не са като нас. За хубаво или лошо. Аз пък казвам едно голямо – наздраве, и само успехи през новата вече 2010 година!

Част 21....

Вечерениката бе планувана за около 8 веерта като час. Мястото – хотел в стил Слънчев Бряг през 70-те който е на има няма 30км от гр.Пори. Отвънка големи афиши, музики и неизменните подскачащи на студа пушачи. Много е кеф да видиш.. как си робуват на ината .. ако и да е -14 отвън да излязат да дръпнат един фас. Нали е забранено пушенето вътре.. което е хубаво щото само мога да гадая какво би било след 3 часа вътре ... мъкааа.

Също нещо което си проипомних и ми липсва е.. закусвалничките с.. прясна закуска и боза. Верно че в големите градове има така наречените Kiosski което е буквално павильон някои от които предлагат закуска но.. това е повече американски тип отколкото наш, а за боза.. забравете.

Суеверни – за това не мога да кажа избщо че са. Имат си техни обичаи и такива малки поверия, но като цяло не много разпространено, като стандартните за черна котка, стчупено огледало и т.н. си ги има и тук. Но в общо поглед поне през моите очи са.. доста по-малко суеверни от нас.

Нямам идея защо свързах суеверието с израза „стчупеното носи щастие” , та се сетих за снега, зимата и това което видях по новините за милата ни родина. Тук.. всички улици ако не същия ден в който пада снега, то за 2 най-късно и са .. чисти. Почистени са и алеите, и централните части и дори доста интересни места като например алеи за бягане. Нямам идея как финансират или организират това.. ама това ми е втора зима тук и двата пъти не ги изненада. Което от своя страна ме сеща да си призая за камерата. Ах камерата.. И понеже повечето от вас знаят че да снимам ми е хоби само ще кажа – става дума за трафик камера. И така аз шофирам, на път за вкъщи и на едно място блес... светкавица. Брех твойта.. Започвам да си мисля с колко ли съм превишил като уж спазвам всички ограничения, като типичен българи попаднал в чужбина. След около 4 дена пристига писмо от полицията – уважаеми собственико на кола с регистрация еди си каква. На дата тази , в толквоа часа в зона с ограничение 60км сте минали с 63. Вие сте „Ъ” аз съм двойно „Ъ”. И тъй като най-малкото наказуемо е 5км/ч няма как да ми лепнат нито наказание нито чужда вина за това получавам официално предупреждени. Сега ще кажете кое е толкова за хвалене че съм получил мъмрене от полицията.. Нищо разбира се драги ми читателю, но странното бе в малкият абзац под информацията че по член еди си кой ако съм превишал скороста и ще има наказание, а ако скоростта е от 80-100км всеки километър горница е опасен и може да бъде със смъртоносни последици като се цитира че за миналата година са загинали 50 човека. Аз седях и гледах умно. %0 са загиналите от превишена скорост или за цялата година. Ако се засиля да потърся сводка колко са загиналите в БГ и колко тук.. може числата да станат ужасяващи.. за съжаление за наша сметка. И тук не са чак толкова в пъти културни но на общия фон ще има един или двама които си понасят последствията. Повечето са относително стриктни, но ако пък в професионално отношение си мислите че ще си почупят краката да бързат или да се престарават.. е тука не сте познали. Сега например идва междинната ваканция за децата или 10 дена живот. Точно тогав аи родителите си взимат отпуска и.. хайде с децата на ски, на планина , на разходка или.. в чужбина. Поне за няколко познати знам че едните заминават за Англия, други за Испания а трети за.. Белгия. Така са те. Единствените които бачкат като гламави постоянно са.. чуждениците.

Местните си знаят цената, но и ако пък плащат за нещо го правят по същият начин. Според уговорката и на момента без заобикалки, шикалкавене и извъртане.

Като казах училище и приключване ето и какво даваха по телевизията за абитюрентите. Те приключват сега. Следват изпити и около средата на март вече може да се кажа че са почти.. завършили. Разлика между нашите и тях няма особена. Същата щурава, рачорлена и с боядисани коси маса млади хора. Тук интересното бе че се качват на. камион !?!? на който острани има весел плакат и минават през центара на града викайки и пеейки като хвърлят.. бомбони. От своя страна родителите излизат с децата да се позабавляват и да ги позяпат и малчуганите събират летящите бонбони. След изпитите след така наречените „балове” на които те са облечени подобни на нашите в роклю и костюми и ходят за разика от нашите в училище на събиране и на танци. Всеки си има кавалер или дама в зависимост от пола и за щасти поне за сега не съм видял да има дама която да има дама или кавалер с кавалер.. Но с тези темпове на.. признаване на всичко кой знае.

Сняг и слънчево време.. ех.. На пук на студеното все още време дори птичките се опитват вече да пропяват и хич не им дреме че от толкова напъване може да хванат пневмония от студения въздух. Лека полека си се усеща че пролетта не е толквоа далеч. Дори и деня започна отново да нараства, с което мерака за топло време и повечко настроение се засилва още повече. Въпреки това все още всичко е замръзнало и дори морето което тук е солено е замръзнало. Много е странно усещането в ясен слънчев ден да седиш почти в средата на залива до мярката указваща морски път и да гледаш към къщичките на брега. Тъй като все още е зима ледът който сковава водата е повече от метър и хората имащи лятни вилички на тези островчета по крайбрежието ходят до тях ... с кола по леда. Е всъщност все още ползваеми са няколко пътя и повечето избягват да ходят с колите за да не пропаднат в изтъняващият лед.Има няма и половин месец и тогава всички ще чакат пролетния сезон когато водата ще е в течно агрегатно състояние и те ще могат отново да обиколят с лодките. Докато вървях по леда и гледах красивите маи къщички по крайбрежието някак си типично по български реших да задам глупавия въпрос към спътниците ми – добре де, като по толкова месеци някои от собствениците не ходят до тези къщички, не се ли страхуват че ще бъдат разбити.О!, това почти не се случва зимата ми казаха, а за лятото трявба да имаш лодка и специално да се засилиш.. с такива намерения така че ... Не че не се е случвало но е рядкост. Хм! Те ми разправят ама аз някак си малко ми е странно да повярвам. Но тук са странни хора. Докато ние имаме странния навик особено в малките селца и градчета особено лятно време да се съберем вечерта да одумаме съседите,политиката или последната сапунк по телевизията тия при първа възможност и .. гледат да се заврът някъде надалече, в гората, в такива колибки.. и да не видят никой. Може би това част от нашата представа за тях като студен народ.Пестеливи са и на приказки. Спомням си как учителката ми по фински поне няколко пъти наблегна – ако искате някаквъ разговор никога не задавайте въпрос на който може да бъде отговорено с „да”, „не”, „малко” или „добре”. Просто защото те ще гледат само така да отговарят. Също така манията за свещите. Някъде по-напред в разказите си бях споменал че вечер, при всеки повод и т.н. има горящи свещи – малки, големи, тумбести, плоски... всякакви. Отначало това ми се струваше романтично, някак си приятно разтоварващо.. но вярвате или не в един момент просто писва. Колкото и да е хубава сауната.. и тя. Много характерно е да чуете израза – Елате ни на гости, ще хапнем на свещи, ще поприказваме и сауна. Абе хубаво , хубаво.. ама аз мога да си разговарям и без да седя и да се потя на 80 градуса като прасе във фурна.