Фонтаните на рая artur Clarke

телефона и радостно или мрачно - според случая - да запита: "Чу ли

новината?". Въпреки че Раджасингхе често бе се изкушавал да даде най-общ

отговор: "Да... изобщо не съм изненадан.", никога не му бе дало сърце да

открадне на приятеля си това елементарно удоволствие.

- Този път пък какво е? - отвърна без ентусиазъм.

- По канал "Глоубал Ту" предават интервю на Максин със сенатор Колинз.

Струва ми се, че нашият общ познайник Морган е загазил. Ще ти звънна

отново.

Раджасингхе натисна копчето на канала за новини и политически анализи.

няколко секунди се появи Максин Дювал. Тя седеше в нейното добре известно

на публиката студио и разговаряше с председателя на "Теран Констракшън

Корпорейшън", който изглеждаше, че едвам потискаше раздразнението си, но

възможно това бе само показност.

- Сенатор Колинз, сега, след като Световният съд излезе с

постановление...

Раджасингхе натисна копчето за автоматичен запис и промърмори:

"Мислех, че ще го дават в петък!". Изключи звука и активира личната си

връзка с "Аристотел". Възкликна: "Боже мой, но днес е петък!".

Както винаги, "Ари" бе на линията на мига.

- Добро утро, Раджа. Какво мога да направя за теб?

Този прекрасен, безстрастен глас, недокоснат от човешки ларинкс, така

и не се промени през последните четиридесет години, през които го

познаваше. Десетилетия, а може би и столетия след като вече щеше да бъде

мъртъв, компютърът щеше да разговаря с други така, както с него досега.

(Между впрочем, колко ли разговора водеше едновременно в момента?) Веднъж

от тази мисъл изпадна в униние. Сега вече му бе все едно. Дори не завиждаше

на "Аристотел" за неговата безсмъртност.

- Добро утро, "Ари". Искам да ми представиш днешното постановление на

Световния съд по делото на "Астроинженерната корпорация" срещу вихара "Шри

Канда". Достатъчно ми е само обобщението. По-късно ми дай разпечатка на

принтер.

- Решение 1. Лизингът на площадката на храма е потвърден за вечни

времена въз основа на тейпробейнския и световния закони, кодифицирано с

2085. Прието единодушно.

Решение 2. Строежът на предполагаемата орбитална кула с нейните

съпътствуващи шум, вибрации и влияние върху местност с голямо историческо и

културно значение би съставлявало безпокойство от частен характер,

заслужаващо съдебно разпореждане по силата на закона за правонарушенията,

даващи право на възбуждане на иск. На този етап общественият интерес не е

достатъчен, за да повлияе на заключителното разпореждане. Постановено с

четири гласа "за", два - "против" и един - "въздържал се".

- Благодаря ти, "Ари". Не ми изпращай принтинг, няма да ми е нужен.

Довиждане.

Да, случи се така, както очакваше. Ни знаеше дали да си отдъхне или да

бъде разочарован. Бе свързан с миналото и се зарадва, че старите традиции

бяха уважени и защитени. От кървавата история на човечеството бе научил

едно - значими бяха само отделни индивиди: колкото и ексцентрични да бяха

техните вярвания, те трябваше да бъдат отбранявани дотогава, докато не

влезеха в конфликт с други, също тъй законни интереси. Какво бе казал

древният поет? "Няма друго като държавата!" Може би бе отишъл до крайност,

но съждението му звучеше по-вярно от другите екстремистки мнения.

В същото време Раджасингхе почувствува леко съжаление. Бе почти убеден

(а дали не съдействуваше на неизбежното?), че фантастичното предприятие на

Морган бе нужно, за да предпази Тейпробейн (също, вероятно - и целия свят,

въпреки че за това вече не носеше лична отговорност) от потъване в удобен,

самодоволен упадък. Сега съдът бе издигнал барикада пред този космически

"булевард", поне за много години напред.

Почуди се какво ли можеше да каже Дювал по въпроса и превключи на

забавено възпроизвеждане. На канал "Глоубал Ту" (понякога наричан "Земята

на бърборещите глави") сенаторът Колинз все още "набираше скорост".

- ... несъмнено е превишил своите пълномощия и е разпилял ресурсите на

своя отдел върху проекти, които не го касаят.

- Но, сенаторе, несъмнено не би ли могло вашето изказване да се счита

за проява на бюрократизъм? Доколкото разбирам, хипернишката е била

разработена с цел да намери приложение в строителството, особено - на

мостове. А в случая не става ли дума именно за мост? Чух веднъж доктор

Морган да използува тази аналогия, въпреки че употребява и термина "кула".

- Сега пък ти говориш като буквоядка, Максин. Лично аз предпочитам

наименованието "космически елеватор". Освен това грешиш по отношение на

хипернишката. Тя е получена в резултат на двестагодишни аерокосмически

изследвания. Фактът, че се получи пробив именно в "Сухопътния отдел" на

моята... ах... организация, е без връзка, въпреки че аз естествено съм

горд, задето успехът се дължи и на учени под мое ръководство.

- Считате, че целият проект трябва да се предаде на "Аерокосмическия

отдел"?

- Какъв проект? Това е само проектантско изследване... едно от

тях, а и не желая... докато не достигнат до стадий, когато трябва да се

вземе някакво генерално решение.

- Какъвто не е конкретният случай?

- Определено не! Моите специалисти по космически транспорт твърдят, че

могат да се справят със запланувания увеличаващ се ръст на трафика... поне

в обозримо бъдеще.

- Което ще рече?

- В близките двадесет години.

- А какво ще се случи след това? Според доктор Морган кулата ще се

строи две десетилетия. Представете си, че не бъде довършена навреме?

- Тогава ще измислим нещо друго. Моят инженерен състав търси

възможности във всички посоки, а в никакъв случай не може да се каже, че

космическият елеватор е най-доброто техническо решение.

- Но идеята е фундаментално вярна?

- Така изглежда, въпреки че са необходими още изследвания, за да бъде

потвърдена.

- В такъв случай вие трябва да сте благодарен на доктор Морган за

първоначално свършената работа?

- Уважавам дълбоко доктор Морган. Той е един от най-кадърните инженери

в моята организация... ако не - и в целия свят.

- Не мисля, че отговорихте точно на въпроса ми, сенаторе!

- Много добре тогава! Благодарен съм на доктор Морган, задето ни е

обърнал внимание на този проблем. Но не одобрявам начина, по който го е

направил. Ако се изразя грубо - той опита да извие ръцете ми!

- Какво конкретно имате предвид?

- Действувал е извън пределите на моята организация... неговата

организация... като по този начин е демонстрирал липса на лоялност. В

резултат на неговите маневри се получи неблагоприятно решение от страна на

Световния съд, което несъмнено е провокирало още по-негативни коментари. По

силата на възникналите обстоятелства аз нямам друг избор и ми се налага да

поискам - макар и с най-голямо съжаление - неговата оставка!

- Благодаря ви, сенатор Колинз! Както винаги, беше ми приятно да

разговаряме!

"Ти, мила лъжкиньо!" - промърмори Раджасингхе и изключи. Прие

разговора, за който го предупреждаваше мигащата червена светлина през

последната минута.

- Гледа ли цялото предаване? - попита Сарат. - Те това е края на

доктор Ваневар Морган!

Замислен, Раджасингхе се взря в стария си приятел за няколко секунди.

- Винаги си обичал да скачаш на крайни заключения, Пол! На колко искаш

да се обзаложим?

ЧАСТ III. КАМБАНАТА

Глава 22. Изменник на каузата
"Доведен до отчаяние от своите безплодни опити да разбере Вселената,

мъдрецът Девадаса най-накрая вбесен провъзгласил:

- Всички твърдения, които съдържат думата "Бог", са неверни!

Неговият най-нелюбим ученик Сомасири на часа отвърнал:

- Изречението, което произнасям в момента, съдържа думата "Бог". Но аз

не разбирам, о, благородни учителю, защо това просто твърдение би могло да

бъде невярно?!

Девадаса размислял в продължение на няколко Пойа. След туй с видимо

облекчение отговорил:

- Само твърдения, които не съдържат думата "Бог", могат да бъдат

верни!

След пауза, едва достатъчна за гладна монгуста да преглътне просено

- Ако това твърдение се отнесе само за себе си, о, преподобни, то

следва, че не е вярно, тъй като съдържа думичката "Бог". Но ако не е

вярно...

Сомасири и оттогава нататък започнали да го почитат като истински основател

на Зен."

Откъс от "Кулавамза",

все още неоткрита
В късния следобед, когато каменната стълба не се нажежаваше

безмилостно от слънцето, преподобният Паракарма започна да слиза. До

падането на нощта щеше да достигне заслона за пилигрими, който бе

разположен най-високо в планината, а на следващия ден щеше да се е завърнал

в света на миряните.

Маханайаке Тхеро не му бе дал нито съвет, нито го бе разубедил и ако

тъгуваше поради заминаването на своя колега, то с нищо не го показа. Просто

напевно бе произнесъл: "Всичко е временно!" и бе притиснал длани, за да го

благослови.

Преподобният Паракарма, който някога бе доктор Чоам Голдберг и скоро

щеше да стане пак такъв, щеше да срещне значителни трудности, ако трябваше

да обясни всичките си мотиви. Лесно бе да каже: "Постъпих правилно!", но бе

трудно да го направи.

В Маха Вихара на върха на Шри Канда бе намерил покой за душата си...

но това не бе достатъчно. Поради своята научна подготовка, той не можа да

се задоволи с двусмисленото отношение към бога от страна на религиозния

орден. Такава незаинтересованост най-накрая му се стори по-лоша, отколкото

прякото отрицание.

Ако съществуваше ген на равини, то доктор Голдберг го притежаваше.

Както и мнозина преди него, Голдберг-Паракарма бе търсил бог чрез

математиката. Не се обезкуражи дори и от сензацията на Курт Гьодел, който

откри неразрешимите теореми в началото на двадесети век. Не можеше да

разбере как някой би могъл да обмисля динамичната асиметрия на Ойлеровото

мъдро, но красиво просто уравнение: eпi + 1 = 0, без да се запита дали

Вселената не бе създадена от някакъв могъщ разум.

Голдберг направи име с нова космологична теория, която просъществува

десет години, преди да бъде опровергана. Бяха го провъзгласили за равен на

Айнщайн или Н,гойа. В епоха на тясна специализация, той бе успял да

постигне значителен напредък в аеро- и хидродинамиката - дълго считани за

предмети, които не можеха да поднесат изненади.

След това от височината на своите умствени способности, беше му се

явил бог и бе разговарял с него. Случаят бе същия като с Паскал, въпреки че

липсваха патологичните отсенки. През последвалото десетилетие той бе се

задоволил да се загуби в анонимността на расото и да концентрира блестящия

си ум върху въпроси на вярата и философията. Не съжаляваше за паузата в

живота си, а и не бе сигурен дали в действителност бе напуснал ордена -

може би един ден високата стълба щеше пак да отекне под стъпките му. Но

неговите божествени дарби блеснаха отново. Предстоеше му колосална работа,

а той се нуждаеше от сечива, които не можеше да намери на Шри Канда или

дори - на Земята.

Изпитваше известна враждебност към Ваневар Морган. Без да иска,

инженерът бе възпламенил искра. От друга страна двамата се срещнаха поради

намесата на Провидението. Въпреки всичко храмът трябваше да бъде предпазен

на всяка цена. Независимо дали колелото на съдбата щеше да му върне

спокойствието или не, преподобният Паракарма бе твърдо решен на действия.

Подобно на Мойсей, който носеше от планината закони, които щяха да

променят предопределението на хората, така и преподобният Паракарма слизаше

към света, който някога бе пренебрегнал. Остана сляп за красотите на земята

и небето около него. Те бяха малозначителни в сравнение с тези, които той

единствен виждаше в армиите от уравнения, които маршируваха в главата му.

Глава 23. Мечтател
- Вашият проблем, доктор Морган, е, че не живеете на нужната ви

планета! - възкликна мъжът, седнал на въртящия се стол.

- Не спирам да мисля, че същото се отнася и за вас! - отвърна

инженерът и погледна многозначително към животоподдържащата система на

посетителя.

Вицепрезидентът на отдел "Инвестиции" на "Народни Марс" се захили

одобрително.

- Аз поне съм тук само за седмица. След това се връщам на луната при

цивилизованата гравитация. О, там бих могъл и да вървя, ако се наложи, но

предпочитам другояче.

- Ако смея да попитам, защо въобще идвате на Земята?

- Позволявам си го възможно най-рядко, но понякога човек трябва да

направи посещение на място. Противно на общото мнение не може всичко да се

върши чрез заместници от разстояние. Мисля, имате подобно усещане?

Морган кимна, истината не можеше да се скрие. Спомни си за случаите,

когато чувството за твърда скала под краката, мирисът на джунгла, и водните

капчици, поръсени по лицето, бяха изиграли жизненоважна роля в част от

неговите проекти. Някой ден може би дори тези физически усещания щяха да се

създават изкуствено с помощта на електрониката. Всъщност, това вече бе

направено, но само на експериментална основа и на висока цена. Засега

нямаше заместител на действителността и човек трябваше да се пази от

имитации.

- Ако дойдохте на Земята, само за да се срещнете с мен, то поласкан

съм от тази чест! - отвърна Морган. - Но ако ми предлагате работа на Марс,

губите си времето. Радвам се на своята оставка, срещам се с приятели и

роднини, които не съм виждал от години, и нямам намерение да започна нова

кариера.

- Изненадан съм! В края на краищата, вие сте само на петдесет и две.

Как възнамерявате да запълните свободното си време?

- Много лесно! Мога да посветя живота си на някой от дузина проекти.

Древните инженери - римляните, гърците и инките - винаги са ме възхищавали

и досега не съм разполагал с време, за да ги изуча. Бях помолен да напиша и

изнеса учебен курс по научен дизайн в Световния университет. Упълномощен

съм да стана автор на учебник по новоразработени конструктивни материали.

Искам да изследвам някои идеи, свързани с използуването на активни елементи

за коригиране на динамични товари. Биха намерили приложение при

конструкции, подложени на силни ветрове, земетресения и така нататък. Все

още съм консултант на "Дженерал Тектоникс". Освен това подготвям доклад за

администрацията на "ТКК".

- По чие нареждане? Предполагам - не на сенатор Колинз?

- Не! - Морган се усмихна мрачно. - Мислех, че рапортът ми би бил...

полезен. А и ми помага да облекча душата си.

- Не се и съмнявам! Но всички тези дейности не са съзидателни! Рано

или късно те ще ви омръзнат, също както и този красив норвежки пейзаж. Ще

се изморите да гледате само езера и ели така, както ще ви втръсне да пишете

и да си губите времето в приказки. Вие сте от онзи тип хора, които никога

няма да бъдат щастливи, освен ако не променят Вселената в големи мащаби! -

Морган не отговори. Прогнозата бе прекалено точна и той се смути. -

Подозирам, че сте съгласни с мен. Какво ще кажете, ако ви призная, че моята

банка е сериозно заинтересувана от вашия проект за космически елеватор?

- Ще се отнеса скептично. Когато на времето се обърнах към вашите

служители, те похвалиха идеята, но съжалиха, че не могат да вложат пари на

този етап. Всички налични фондове били необходими за развитието на Марс.

Позната песен: "Ще се радваме да ви помогнем, когато не се нуждаете от

помощ!"!

- Това се случи миналата година. Сега излязоха на повърхността някои

съображения. Ние желаем да построите небесния елеватор, но не на Земята, а

на Марс! Проявявате ли интерес?

- Възможно. Продължете.

- Преценете предимствата. Гравитацията е три пъти по-слаба, така че

действуващите сили са съответно по-малки. Синхронната орбита е също на по-

близко разстояние - по-късо от половината на тукашното. Така от самото

начало инженерните проблеми са значително намалени. Нашите специалисти

оцениха, че системата на Марс би струвала десетократно по-евтино от тази на

Земята.

- Твърде вероятно е, но за да потвърдя, трябва да направя някои

- И това е само началото! На Марс понякога се появяват силни вихри,

независимо че атмосферният слой е по-тънък. Но за сметка на това планините

се издигат доста над бурите. Шри Канда е висока само пет километра. На

нашата планета Монс Павонис е с височина двадесет и пет километра и се

намира точно на екватора! Нещо повече, там няма марсиански монаси с

дългосрочни лизингови договори, които да са окупирали върха...

Има и още една причина, поради която Марс е идеалния избор за

космически елеватор. Спътникът Деймос лети само на три хиляди километра над

стационарната орбита. Така че вече разполагаме с няколко милиона мегатона

на нужното място, за да послужат като котва.

- Последното ще създаде някои интересни проблеми по синхронизацията,

но разбирам какво имате предвид. Желая да се срещна с хората, които са

подготвили този проект.

- Не можете, поне - в реално време. Всички са на Марс. Ще ви се наложи

да отлетите дотам.

- Изкушен съм, но имам и други въпроси.

- Слушам ви.

- Земята трябва да има свой елеватор поради причини, с които вие сте

несъмнено запознат. Струва ми се, че Марс би могъл да мине и без такова

съоръжение. Космическият трафик при вас е малък и ръстът му няма да е

голям. Откровено казано, не проумявам смисъла на начинанието.

- Тъкмо се чудех кога най-сетне щяхте да ми зададете този въпрос!

- Е, добре, задавам го!

- Чували ли сте за проекта "Еос"?

- Не мисля.

- "Еос" е гръцката дума за "зора". Става дума за подмладяването на

Марс.

полярните шапки, нали?

- Точно така. Ако целият лед се превърне във вода и въглероден

двуокис, биха се случили няколко неща. Ще нарасне плътността на атмосферата

и хората ще могат да работят на открито без скафандър. На един по-късен

етап въздухът би могъл да се направи дори годен за дишане. Ще текат реки,

ще се плискат морета и най-важното - ще има растителност - ще бъде положено

началото на грижливо подбрана флора и фауна. За няколко века Марс би могъл

да се превърне в райска градина! Това е единствената планета в Слънчевата

система, която можем да преобразуваме с познати технически средства! Венера

може да се окаже прекалено гореща.

- А каква ще бъде ролята на елеватора?

- Ще ни се наложи да вдигнем в орбита няколко милиона тона екипировка.

Единственият практически начин да затоплим Марс е чрез слънчеви огледала,

километри в диаметър! Освен това те трябва да останат завинаги на своето

място. Най-напред ще разтопят ледените шапки, а след това ще поддържат

благоприятна температура.

- Не можете ли да вземете всичкия този материал от вашите мини на

астероидите?

- Известна част - да. Но най-подходящите огледала се правят от натрий.

Този елемент се намира рядко в Космоса. Ще трябва да го изкопаем от солните

залежи при Тхарзис, точно в подножието на Павонис, за наше щастие!

- Колко дълго ще продължи всичко това?

- В случай че не възникнат проблеми, първият етап ще бъде завършен

след петдесет години. Може би за вашия стотен рожден ден, който

статистиците утвърждават, че имате тридесет и девет процента шанс да

доживеете.

Морган се изсмя.

- Възхищавам се на хората, които свършват работата си докрай!

- Не бихме оцелели на Марс, ако не обръщахме внимание на

подробностите.

- Е, впечатлен съм, въпреки че проявявам известна сдържаност.

Например, по отношение на финансирането.

- Това е моя работа, доктор Морган! Аз съм банкерът, а вие -

инженерът!

- Правилно, но изглежда разбирате доста от инженерство, а аз имам да

наваксвам доста в изучаването на икономиката. Преди да започна да размислям

дали да се ангажирам с този проект, бих желал подробен бюджетен анализ...

- Ще го имате!

- ... само за начало. Може би дори не си представяте, че предстои

голяма изследователска работа в областта на няколко науки. На първо място -

при масовото производство на хипернишков материал, проблемите около

стабилността и контрола... мога да изброявам цяла нощ!

- Не е необходимо. Нашите инженери вече прочетоха вашите доклади.

Затова предлагат да проведем експеримент в умален мащаб, с помощта на който

ще се решат повечето технически проблеми и ще се докаже, че принципът

почива на здрави основи.

- В последното никой не се съмнява!

- Съгласен съм, но учудващо е каква разлика може да направи една малка

техническа демонстрация. Ето това искаме от вас да свършите. Оглавете

проект за система с минимални размери... например нишка, която издържа

товар само няколко килограма. Трябва да се спусне от синхронна орбита до

Земята... Да, да, Земята! Ако проработи тук, много по-лесно ще бъде на

Марс. След това може да се издигне товар, за да се докаже, че ракетите са

морално остарели. Експериментът ще бъде сравнително евтин и ще осигури

важна информация и основна тренировка. От наша гледна точка би спестил и

години, пропилени в дискусии. В случай на успех бихме могли да се обърнем

към правителството на Земята, към "Фонда на Слънчевата система" или към

други интерпланетарни банки... и демонстрацията ще бъде нашия единствен

силен коз!

- Наистина предварително сте поработили здраво! Кога желаете да

получите моя отговор?

- Ако съм честен - до пет секунди! Но, очевидно, няма нищо спешно.

Помислете толкова, колкото считате за целесъобразно.

- Много добре. Дайте ми вашите проектни изследвания и ценови анализи,

както и другия материал, който сте донесли. Щом ги прегледам, ще ви уведомя

за своето решение. Няма да ми отнеме повече от... ох, една седмица.

- Благодаря ви! Ето моя номер. Можете да се свържете с мен по всяко

време.

Морган пусна идентификационната картичка на банкера в отвора на

"Въвеждането потвърдено". Преди да върне картата, вече бе решил.

Освен ако нямаше фундаментална грешка в анализа, направен от

инженерите от Марс - а той би се обзаложил на голяма сума, че липсваха

пропуски - щеше да дойде краят на неговата оставка! Често бе отбелязвал с

известна ирония, че докато обмисляше продължително тривиални решения, то не

се колебаеше и за миг в най-важните моменти от своята кариера. Винаги

знаеше какво трябваше да направи и рядко грешеше.

На този етап бе по-разумно да не се инвестира твърде много

интелектуален и емоционален капитал в проект, който можеше да се провали.

След като банкерът отпътува обратно за пристанището "Транкуилити" през Осло

и Гагарин, Морган установи, че не можеше да се заседи и за минутка и да се

занимае с дейностите, които бе запланувал за дългата северна вечер. В

главата му бе бъркотия, прехвърляше през ум всички възможности на внезапно

променилото се бъдеще.

След няколкоминутно неспокойно крачене из стаята, той седна пред

писалището и започна да записва подред приоритетните задачи според

значимостта им, но в обратен ред, като започна с преките си задължения,

които най-лесно можеше да отмени. Не след дълго установи, че не можеше да

се съсредоточи върху такава рутинна работа. В дълбините на неговото

съзнание нещо го тревожеше и опитваше да привлече вниманието му. Когато се

опитваше да го постави на фокус, то бързо се изплъзваше подобно на добре

позната, но моментно забравена дума.

С въздишка на неудовлетвореност Морган се отдръпна от писалището и

излезе на верандата, простираща се откъм западната страна на хотела.

Въпреки че бе много студено, не духаше вятър и температурите под нулата

бяха повече стимул, отколкото дискомфорт. В небето светеха ярко звезди, а

жълтият полумесец на Луната потъваше бавно към своето отражение във фиорда,

чиято повърхност бе толкова тъмна и неподвижна, че изглеждаше като лист

полиран ебонит.

Преди тридесет години той бе стоял на почти същото място с момиче,

чийто външен вид вече не можеше да си спомни ясно. Празнуваха получаването

на първите си научни степени и това бе всичко общо между тях. Връзката им

не бе сериозна. Бяха млади и се наслаждаваха взаимно на компанията си... и

толкова им стигаше.

Някак си избледняващият спомен го върна мислено до фиорда Тролшавн в

този съдбоносен момент от живота му. Какво ли би си помислил младият,

двадесет и двегодишен студент, ако знаеше, че жизненият му път щеше да се

върне отново тук, на това място на изживени удоволствия, три десетилетия в

бъдещето?

В унеса на Морган имаше само леки следи от носталгия или

самосъжаление, а повече - от тъжно удивление. Никога дори и за миг не

съжаляваше за факта, че той и Ингрид бяха се разделили най-приятелски, без

дори да се подложат на обичайното едногодишно изпитание. Тя продължи да се

омъжва и направи умерено нещастни още трима мъже, преди да си намери

занятие в комисията на Луната и оттогава Морган загуби дирите й. Може би

дори сега тя беше горе, на онзи сияещ полумесец, чийто цвят наподобяваше

този на косата й...

Стига толкова спомени! Инженерът насочи мислите си към бъдещето. Къде

бе Марс? Засрами се да признае пред себе си, че не знаеше дали въобще

попадаше във видимост тази вечер. Пробяга с поглед по пътеката на

еклиптиката - от Луната до заслепяващия маяк на Венера, че и по-нататък. В

това изобилие от небесни скъпоценни камъни не видя нищо, което можеше да

идентифицира с Червената планета. Бе вълнуващо да си помисли, че в не

толкова далечното бъдеще той - който не бе пътувал по-далече от лунната

орбита! - щеше да съзерцава със собствените си очи онези чудесни пурпурни

пейзажи и щеше да наблюдава как миниатюрните спътници щяха да преминават

бързо през различни фази...

В този момент мечтата свърши. Морган остана парализиран. Върна се

бързо в хотела, дори забравил за великолепието на нощта.

В стаята му липсваше компютърна конзола с общо предназначение, затова

се запъти към фоайето, с цел да получи необходимата информация. Както се

случваше в такива моменти, малката стая с форма на куб се оказа заета от

възрастна дама, която, докато намери търсеното, се забави толкова време, че

Ваневар за малко не започна да чука по вратата. Най-после мързеливката

излезе, като смънка някакво извинение. Морган се изправи лице в лице с

насъбраното изкуство и познания на човечеството.

В своите студентски години беше победил няколко пъти на съревнования с

компютри, с чиято помощ трябваше да потърси и открие за кратко време

неизвестна информация по задание, изготвено от изобретателни до садизъм

съдии. ("Колко милиметра са били валежите в столицата на най-малката в

света самостоятелна държава в деня, когато е отбелязан втория най-голям по

точки резултат от домакините в историята на състезанията по бейсбол между

колежи?" - бе един от въпросите, които си спомни с особено чувство.)

Уменията му бяха се подобрили с годините, а това, което го интересуваше

сега, бе пределно просто и ясно. Информацията се появи на дисплея след

тридесет секунди дори с повече подробности, отколкото му бе нужно.

Морган изучаваше екрана с поглед повече от минута. Заклати глава

объркан и учуден.

- Не може да са пропуснали точно това! - промърмори. - Но как да се

преодолее?

Натисна бутона "Запаметяване" и отнесе тънкия лист хартия обратно в

хотелската си стая с цел по-нататъшно разучаване. Проблемът бе толкова

изненадващо и застрашително явен, че той се зачуди дали не бе пропуснал

някое също тъй очевидно решение, за да не сглупи, ако повдигнеше на въпрос.

Въпреки всичко нямаше възможен изход...

Погледна часовника си. Минаваше полунощ. Но въпросът трябваше да

намери незабавно решение.

За облекчение на Морган банкерът не бе натиснал бутона "Мълчание".

Отговори веднага малко изненадан.

- Надявам се, не ви събудих - започна не съвсем искрено Морган.

- Не... тъкмо щяхме да се приземим на летището в Гагарин. Какво има?

- Вътрешната луна, Фобос, тежи около десет тератона и лети със скорост

два километра в секунда. Представлява истински космически булдозер, който

преминава край екватора на Марс веднъж на всеки единадесет часа. Още не съм

пресметнал точно вероятностите, но поне един път на всеки няколко дена е

възможно сблъскване с кулата на космическия елеватор!

От другия край на жицата настъпи продължително мълчание. Банкерът

каза:

- Трябваше да съм се сетил. Толкова е очебийно, че ми се струва, че

- Невъзможно! Масата му е прекалено голяма!

- Ще се свържа с Марс. Временното закъснение на връзката е дванадесет

минути. Започват да текат веднага. До час трябва да получа някакъв отговор.

"Надявам се да е така! - успокояваше се Морган. - И дано да е добър...

Тоест, ако действително искам да бъда назначен на тази служба!"

Глава 24. Божият пръст
"Dendrobium macarthinae" обикновено разцъфваше при първия полъх на

югоизточните мусони, но тази година подрани. Йохан Раджасингхе стоеше в

своята оранжерия с орхидеи и се възхищаваше на сложно преливащите от

виолетово в розово цветове. Изведнъж си спомни за последния урок, който

научи, когато бе хванат в капан от половинчасов проливен дъжд, докато пак

така се радваше на най-ранните цветове.

Погледна угрижено небето. Не, нямаше опасност да завали. Денят бе

хубав. Купчини облаци омекотяваха жарките слънчеви лъчи. Но онова бе

странно...

Бившият посланик никога не бе виждал подобно явление. Почти над

главата му паралелните облачни ленти бяха разкъсвани от забележително

атмосферно смущение. Наподобяваше чвор, прозиращ през шарките на гладко

рендосана дъска. Като че бе циклон с диаметър само няколко километра.

Забрави любимите си орхидеи и излезе пред оранжерията, за да погледне

по-добре. Сега въздушният вихър се преместваше бавно по небето, като

оставената следа се открояваше ясно по разбърканите облачни пътеки.

Човек лесно можеше да си представи, че от небесата бе се спуснал

божият пръст и чертаеше бразда през облаците. Дори Раджасингхе, който имаше

понятие от управление на времето, не знаеше, че бе възможна такава точност!

Но почувствува скромна гордост от факта, че преди почти тридесет години бе

изиграл важна роля, касаеща настоящата случка. Тогава не му бе лесно да

убеди оцелелите суперсили да предадат своите орбитални крепости и да ги

поверят на властите за световно време. Бе се водила последната и най-

драматичната битка в историята "с остени от плугове срещу мечове" - ако

древната метафора можеше да се разпростре над разигралите се събития. Днес

лазерите, които някога заплашваха човечеството, насочваха своите лъчи към

точно избрани части от атмосферата или към поглъщащи топлина мишени в най-

отдалечените райони на Земята. Енергията им в сравнение с тази на малка

буря бе незначителна, но достатъчна - също както енергията на падащ камък

даваше начало на лавина или единичният електрон предизвикваше верижна

реакция.

Раджасингхе не знаеше повече за техническите подробности, с изключение

на това, че съществуваше мрежа от сателити, осъществяващи управление и

контрол, както и компютри, които съхраняваха в своите електронни мозъци

цялостен модел на земната атмосфера, ландшафта и водната повърхност.

Гледа насоченото преместване на циклона на запад, докато последният

изчезна зад красивата палмова горичка, точно зад крепостния ров, ограждащ

градините на удоволствията. Почувствува се като дивак от каменната епоха,

вцепенен с раззинала уста пред чудесата на напреднала технология.

Вдигна поглед към невидимите инженери и учени, които препускаха около

света в сътворените от човешка ръка небесни селения.

- Впечатляващо! - извика им. - Но се надявам, че знаете точно какво

правите!

Глава 25. Орбитална рулетка

се окаже един от техническите апендикси, на които изобщо не съм обърнал

внимание. И сега, след като прегледахте целия доклад, бих желал да чуя

отговора ви. Угрижен съм, откакто ми посочихте проблема!

- Гениално просто е! - отвърна Морган. - Налагаше се да го забележа! -

"А и бях способен на това!" - добави наум с немалка доза самоувереност.

Представи си като наяве компютърните холографски симулации на цялата

внушителна структура, подобна на трептяща струна на космическа виолина и

как вибрациите с период на повторение повече от един час се

разпространяваха от Земята до орбитата и обратно, отразени многократно.

Насложени, разбира се, върху образа, възпроизведен за стотен път само в

паметта му, от архивния документален филм с танцуващия мост. Разполагаше с

всички необходими умозаключения.

- Фобос минава бързо край кулата веднъж на всеки единадесет часа и

десет минути, но за щастие не се движи точно в същата равнина. В противен

случай щеше да става сблъскване при извършването на всяка обиколка.

Разминава се почти всеки път, а времената на настъпващата опасност са

предвидими дори до хилядна от секундата, ако се наложи.

Елеваторът, както всяко инженерно съоръжение, не представлява напълно

твърда структура. За него е свойствен период на собствени колебания, който

може да се изчисли почти толкова точно, колкото и орбитата на планетата.

Вашите инженери предлагат да настроим елеватора така, че неговите

естествени трептения - които не могат да бъдат избягнати по никакъв начин -

да довеждат до това, цялата структура да не се изпречва на пътя на Фобос.

Всеки път, щом съпътствуващата луна мине покрай космическия асансьор, той

няма да бъде на същото място, а ще е отстъпил от опасната зона с няколко

километра.

От другата страна на жицата настъпи дълга пауза.

- Не би трябвало да ви го казвам, но косата ми се изправя от ужас! -

промълви най-после банкерът.

Морган се изсмя.

- Грубо казано, прилича на... как беше... "руска рулетка". Но обърнете

внимание, имаме работа с напълно предвидими движения на космически тела.

Винаги знаем бъдещото разположение на Фобос и можем да управляваме

положението на кулата просто с разписанието за движение на товарите по нея.

"Просто" не е точната дума! - помисли Морган. - Но за всеки е

очевидно, че проектът е възможен! - Внезапно се сети за аналогия, която бе

така пълна, макар и нелепа, че избухна в неудържим смях. - Не... няма да е

добре да я спомена на банкера!"

Върна се мислено отново към моста в пролома Такома. Ако се наложеше на

кораб да минава отдолу по точно определено разписание, но мачтата му бе с

метър по-висока...

Никакъв проблем! Точно преди времето на пристигането на плавателния

съд щяха да бъдат изпратени няколко тежко натоварени камиона, които щяха да

се придвижат по моста през грижливо изчислени интервали, които да съвпаднат

с резонансната честота на инженерната структура. Шосето щеше да се надигне

от лека вълна от подпора до подпора, като повдигането нагоре щеше да

съвпадне с минаването на кораба. Последният щеше да се плъзне под

повдигналата се част на моста и дори щяха да останат няколко сантиметра в

резерва... В хиляди пъти по-голям мащаб по подобен начин Фобос щеше да

избягва построената кула, спускаща се до Монс Павонис.

- Радвам се да чуя вашите уверения! - възкликна банкерът. - Но бих

проверил лично разположението на Фобос, преди да започна пътуването по

космическия елеватор.

- В такъв случай ще се изненадате да научите, че някои от вашите млади

помощници с блестящ ум - несъмнено са проницателни, а допускам, че са млади

поради проявената техническа дързост - желаят да използуват критическите

периоди за туристически атракции. Смятат дори, че ще вдигнат цената на

билетите за изглед към Фобос, прелитащ на една ръка разстояние със скорост

няколко хиляди километра в час. Спектакълът ще бъде внушителен, не бихте ли

се съгласили с мен?

- Предпочитам гледката да остане само във въображението ми. Но те може

и да са прави... Във всеки случай, камък ми падна от врата, като разбрах,

че съществува някакво решение на техническия проблем. Радвам се също да

науча, че одобрявате таланта на нашите инженери. Означава ли това, че можем

да очакваме в скоро време вашето решение?

- Уведомявам ви веднага! - рече Морган. - Кога започваме съвместна

работа?